Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Този месец прекарах повече време в кухнята (повече от обикновено), та и затова сега следва дълга статия, почти толкова дълга, колкото и подготовката за празниците. А тя, подготовката ми се стори безкрайна.  Каква подготовка, ще попиташ. Ами, такава – голяма.  Не знаех кой ден е, трябва ли да си лягам или да ставам. Добре, че не пропуснах Коледа. Е как да я пропусна! Като се прибера у дома, в родния град и топлината от бумтящата печка ме лъхне още от вратата, а вляза ли навътре усетя аромата на току-що напукани пуканки, значи наистина съм си у дома, значи е Коледа. Започват се други приготовления, ама така както аз си знам. Топло, ароматно, вино, филми… дните се изсипват така бързо като захарта от захарницата ми. Но минат ли семейните празници, следва истинското разпускане. Поемам си въздух и поглеждам месец назад. Месецът с най-лудото бързане, с най-безсънните нощи и най-сънливите дни. Месецът със силни болки, с тревога и възбуда. Месецът с идеи, експерименти, очакване и радост. Такъв беше декември за мен.

Следват няколко коледни предложения, с които гостувах в други блогове и сайтове, както и представяне на моя блога в три медии.

Първо се отбивам на коледно парти при Маргарита чак във Финландия с предложение за киш с тиква.

Нестандартно, но със сезонен продукт и уверявам те много вкусно, това предложение може да се впише идеално за парти с приятели или като предястие в празнично меню.

Киш с тиква

За тестото:

• 180 гр. брашно
• 100 гр. сирене Дунавия
•  140 гр. краве масло, нарязано на кубчета
• щипка сол

Брашното се пресява със солта. Добавят се маслото и сиренето и с бързи движения на пръстите се смесват докато се получи тесто. Увива се в стреч фолио и се оставя в хладилник за 30 минути.

Подготвя се форма за пай с диаметър 27 см. Охладеното тесто се разточва върху леко набрашнена повърхност с големина малко по-голяма от тази на формата и дебелина около 5 мм. Пренася се във формата, като се притиска плътно по стените и дъното. Надупчва се с вилица на няколко места. Тестото се пече в предварително нагрята фурна на 200°C за 18-20 минути. Охлажда се.

За плънката:

• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 10 маслини Каламата, обезкостени и нарязани на ситно
• 1 супена лъжица прясна мащерка, нарязана на ситно
• 3-4 листа салвия, нарязани на ситно
• 4 яйца от свободно отглеждани кокошки
• 200 мл. готварска сметана
• 300 гр. сварена тиква, намачкана с вилица
• сол и черен пипер на вкус

Зехтинът се загрява в тиган. Добавят се лукът и чесънът и се сотират за няколко минути докато омекнат. Добавят се зелените подправки и се разбъркват няколко секунди докато отделят аромата си. Накрая се добавят маслините, разбъркват се и тигана се маха от огъня. Сместа се оставя да се охлади и след това се разпределя по дъното на изпеченото тесто.

Яйцата се разбиват леко с вилица. Към тях се добавят последователно тиквата и сметаната. Разбъркват се докато се смесят добре. Овкусяват се със сол и черен пипер. Сместа се изсипва в тестото върху сотираните зеленчуци.

Кишът се пече в предварително нагрята фурна на 180°C за 40-45 минути или докато плънката стегне и придобие златист цвят.

Сервира се поръсен със зърна нар върху свежи зелени салати.

После отивам на гости на Магдалена и нося със себе си мъфини, които макар и постни са прекрасно предложение за коледен десерт.

С желанието на Магдалена да предложа десерт с пълнозърнесто брашно и кафява захар, без наличие на животински продукти, в празничен, коледен вариант, се натисна едно от любмите ми бутончета и последва тази рецепта, чието изпълнение беше перфектно на вкус още от първия опит. Рецептата беше изготвена с налични продукти, което смятам за голям плюс на фона на останалото щуро предколедно пазаруване и плануване. (Доволно се усмихвам.)

Мъфини с портокалова глазура

Посочените количества за 12 броя средно големи мъфина.

За мъфините:

• 250 мл. ванилово соево мляко
• 200 гр. кафява захар muscovado
• 100 гр. кокосови стърготини
• 100 гр. веган шоколадов дропс
• 80 гр. сушени череши, накълцани на ситно
• 150 гр. пълнозърнесто брашно спелта
• 1 чаена лъжица бакпулвер
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• 1/4 чаена лъжица смляно индийско орехче
• настъргана кора от 1 портокал

Соевото мляко и захарта се смесват в тенджера. Загряват се докато захарта се разтопи напълно. Сместа се оставя да се охлади и се изсипва в голяма купа. Добавя се ваниловата есенция.

Отделно се смесват брашното, кокосовите стърготини, бакпулверът, канелата, индийското орехче и портокаловата кора. Добавят се към течните съставки и се разбъркват внимателно. Накрая в сместа се добавят сушените череши и шоколадовият дропс. Разбъркват се за кратко, докато се смесят добре.

12 форми за средно големи мъфини се покриват с хартиени чашки. Сместа се разпределя във формите. Мъфините се пекат в предварително нагрята фурна на 180°C за 25 минути. Оставят се за 2-3 минути във формите, след това се изваждат и се оставят да се охладят напълно.

За глазурата:

• 180 гр. кашу
• 50 мл. прясно изцеден портокалов сок
• 50 гр. мед или агаве
• 1 супена лъжица кокосово масло, разтопено
• 2 супени лъжици сладко от портокали

Кашуто се смила много фино в кухненски робот. Добавя се портокаловия сок и се разбива докато се образува паста. Към пастата се добавят медът или агавето, кокосовото масло и портокаловото сладко. Разбива се отново докато всичко се смеси добре.

Глазурата се нанася върху изстиналите мъфини. Поръсват се с кокосови стърготини и/или портокалова кора.

Някъде между гостуванията се проведе коледната работилница на тема веган и сурови коледни десерти. Беше хубаво, беше весело и импровизации в последния момент не липсваха. Това се хареса и на мен и на участниците. А за най-добрия асистент Сандо – хиляди благодарности. (Него ще срещнеш и в поста „Докато сме живи, да живеем“.) Виж снимки от работилницата във Flickr.

В първия снежен декемврийски ден се откъсвам за малко от кухнята (само за малко!) и се срещам с Августина. Какво си говорихме може да прочетеш в woman.bg. А за всички читатели приготвих лебкухен със сушени червени боровинки и бадеми.

Лебкухен със сушени червени боровинки и бадеми

Посочените количества са за 36 броя

Продукти:

• 250 гр. мед
• 120 гр. захар
• 1 яйце от свободно отглеждани кокошки, със стайна температура
• 1/2 чаена лъжица канела
• 1 щипка смлян кардамон
• 1 чаена лъжица ванилова есенция
• настъргана кора от 1 портокал
• 60 гр. фино смлени бадеми
• 60 гр. сушени червени боровинки, накълцани на ситно
• 100 мл. прясно мляко, със стайна температура
• 380 гр. брашно
• 10 гр. бакпулвер
• 200 гр. конфитюр от кайсии

Фурната се загрява на 180°C. Квадратна форма за печене със страни 23 см. се намазва с мазнина.

В голяма купа се смесват медът, захарта и яйцето. Разбъркват се докато сместа стане еднородна.

Отделно се смесват подправките, портокаловата кора, бадемите, червените боровинки и прясното мляко.

На трето място се смесват брашното и бакпулвера.

Към медената смес се добавят млечната и брашнената. Всичко се разбърква много добре с миксер, с приставките за тесто. Тестото се изсипва в подготвената форма и се заглажда на повърхността. Пече се в предварително нагрятата фурна за 30-35 минути.

През това време конфитюрът от кайсии се загрява на умерен огън докато се втечни. Когато сладкишът е готов, още топъл се разрязва на малки квадрати, като петифури. Квадратите се намазват от всички страни с конфитюра и се оставят върху решетка докато изстинат напълно. Когато са добре охладени се покриват със захарна глазура.

За глазурата:

• 300 гр. пресята пудра захар
• 2 супени лъжици портокалов сок
• 2 супени лъжици тъмен ром
• 3-4 супени лъжици топла вода

Всички съставки се смесват и се разбиват добре. Трябва да се получи сравнително течна глазура. Ако не е достатъчно течна се добавя още малко вода или портокалов сок. Петифурите се потапят в глазурата и се оставят върху решетка докато тя стегне.

Съхраняват се в плътно затворена кутия на стайна температура.

Малко преди празниците с  Lois се срещаме в студиото на „Така го правят жените“ по bbt. С водещата Лора си говорим за класическа или модерна коледна трапеза. Моите предложения всяка година са различни, а тази година реших да изготвя по-нестандартно меню с присъствие на сезонни продукти в по-разчупени форми и изненадващи аромати. И така, вече може да видиш предложението ми за салата, основно и десерт.

А още по-после, съвсем малко преди празниците представих една идейка за коледни елхи от меденки в сутрешния блок „Бодилник“ по TV7.

И тъкмо си мислех, че съм на предела на силите си, когато дойде моментът да се прибера у дома. О, оказа се, че не съм се изчерпала все още! Идват ми други сили. А и декември все още не е свършил…

Покривката на точки и жълтата покривка с дантела е специално изработена и предоставена от Йовка. Какво още изработва може да видиш в нейната страница във Фейсбук, както и нейни идеи в Работилничка за чудеса.

За още рецепти, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Mozilla и Google имат интересни бизнес отношения. От една страна Mozilla са зависими от парите на Google, от друга, работата на Google по Chrome, ги прави конкурент с Firefox, а и двата браузъра сега имат горе-долу същия пазарен дял. Тази ясна конкуренция породи предположения, че Google ще спрат финансирането за развитието на Firefox. Но това не се случи, а стана точно обратно, Google започнаха да плащат на Mozilla три пъти повече отколкото преди за привилегията да са търсачката по подразбиране във Firefox. Следователно възникна въпроса: "защо Google биха платили на конкурентна компания". Това, което някои хора не осъзнаха е, че Mozilla не е конкурент на Google. От Google биха казали, че всъщност те са партньори с Mozilla и дори един от създателите на Chrome преди е работил по Firefox. Питър Кастинг от Google пожела да уточни, че те не са конкуренти. Следователно екипите разработващи двата браузъра искат в съвместна работа да подобрят мрежата, въпреки че понякога имат различни становища. "Също като Chrome, от Firefox ясно се опитват да подобрят мрежата и използват техните ресурси за да направят отличен браузър с отворен код," обясни той. Идеята е когато мрежата се разшири и развие повече, същото да стане и с Google и приходите им. Това е причината, поради, която те създадоха безплатната операционна система Android. Разбира се, това становище доста се критикува като обвиняват Кастинг, че просто се придържа към заповедите от отдел пазарно развитие или пък е прекалено наивен. Отговорът му за този аргумент беше, че той и повечето привърженици на Google наистина искат да подобрят мрежата и това е основната мотивация за тях. До каква степен Google успяват да направят това е спорно, тъй като вярата в едно нещо, не означава, че то е истина. Google се съгласиха да платят на Mozilla, тъй като искаха да финансират партньора си, докато Microsoft биха постъпили по друг начин. Следователно Mozilla използват парите на Google вместо тези на Microsoft.

Обикновено при закупуването на електронно устройство вие получавате гаранция със стандартен срок от 12 месеца. Почти всяка компания предлага опция за увеличаване на гаранционния срок след заплащането на определена такса. Apple не са по-различни от останалите производители на електронни устройства. Като допълнение към гаранцията, компанията предала и услугата AppleCare за застраховка на устройството след изтичане на гаранционния срок. Проблемът е, че стандартите според които Apple са определили гаранционния си срок са американски и те не важат за всички държави по света. Според правата на потребителите в Италия, закупените нови дигитални устройства са в гаранция 24 месеца след датата на закупуване и този срок не е обвързан с никакви такси. Изглежда обаче, служителите на Тим Кук не са прегледали закона както трябва и това невнимание ще струва на компанията скъпо. Италианските власти са прегледали обстойно практиката на Apple и са обвинили компанията в нарушаване на правата на потребителите. В следствие компанията ще трябва да заплати глоба на стойност $1,2 млн., както и да промени политиката си за поставяне на гаранция, увеличавайки гаранционния срок до две години. Не се знае обаче, какво очаква потребителите, които вече са си закупили продукт на Apple и се възползват от услугата на компанията AppleCare.

Преди протестната вълна в арабския свят, използването на Twitter и Facebook беше по-скоро екзотика. Спомням си, че когато пътувах при роднини и приятели, много от тях не бяха използвали никога Facebook или социална мрежа, а Интернет се свързваше най-вече с MSN – месинджърът Windows Live Messenger и Yahoo! Messenger. В www-клубовете най-често се чатеше или четяха новини, а писането във форуми беше страст. Говорим за съвсем неотдавна – само до преди година или две. Но протестите промениха много неща, включително навиците при използване на световната мрежа. Първо се започна с масовото регистриране във Facebook, който стоеше все още блокиран в редица страни и това го правеше още по-привлекателен. Спомням си, че се използваха всякакви инструменти за пробиване на стената от цензура, като йорданската изработка Alkaser. На личния си лаптоп трябваше да активирам няколко програми една след друга, за да мога да прочета пощата си или да кача снимки в профила си във Facebook. Сложен и дълъг е процесът на достъп до Интернет в арабския свят, както и наситен със събития. Но главно промените се засилиха след стартирането на масова активистка акция около убийството на Халед Саид в Египет. Смъртта на това обикновено момче, случила се насред Интернет клуб, взриви младежите в страната. [...]

Приложенията и електронната медия попадат в графата на най-масовите покупки за тази Коледа, съобщи агенцията comScore. Според направеното проучване, на 25 декември продажбите на дигитално съдържание от iTunes и останалите електронни магазини са били 20% от всички покупки онлайн. Средната стойност на продажбите на приложения, електронни книги, музика и видео за месец ноември и началото на декември представлява едва 2,8% от онлайн стоките, закупени за този период. Заедно със закупените приложения се е увеличил и броят на активирани смартфони с Android (около 3,7 млн. броя за уикенда), въпреки че от Google отказват да дадат точни цифри за 25 декември. Според comScore тази тенденция ще се запази и през следващата седмица, след като все повече и повече потребители излизат в отпуск и прекарват повече време у дома, изтегляйки съдържание за своите мобилни устройства. Като цяло, продажбите в Интернет са скочили драстично през декември. Увеличението на продажбите с 15% се равнява на $35,3милиона, изхарчени за дигитално съдържание. Особено активни са били потребителите около почивните дни през декември, а специално американците около Деня на благодарността, когато Apple правят най-големите си намаления. В сравнение с миналата година, през този празничен сезон, потребителите са изхарчили $5247 повече за електронно съдържание.

В официалните сайтове на ЦРУ и НАСА бяха открити сериозни "cross-site scripting" уязвимости. Уязвимостите са открити от хакер, наречен D35M0nd142. "Първо, тези атаки нямат за цел да причинят някакви щети. Аз просто исках да покажа, че съществуват сериозни уязвимости в сайтовете, които са от огромна важност като тези два и тези уязвимости трябва бъдат отстранени," каза хакерът. Той не предостави подробности, но освен публикациите в Pastebin, бяха качени и снимки, доказващи неговото откритие. Това определено не е първият път, когато в сайтовете на ЦРУ и НАСА са открити уязвимости, но изглежда, че те не са си взели поука от предишните атаки. Въпросният хакер D35M0nd142 също е отговорен за за трите атаки срещу сайта на MySQL през тази година и публикуването на информация за и-мейлите, потребителските имена и паролите на членовете и администраторите на сайта, както и имената на таблиците, намерени в базите данни.

- По какво си приличат свещеникът и коледното дърво? - Топките са само за украса. Усмихни се, България! Само броени часове след Коледа в най-стария храм край Витлеем монаси си спретнаха зловещо меле с метли и юмруци, та се наложи да идва полиция, за да ги усмири. Светлият им пример последваха и ултрасите на ЦСКА в София, които с бухалки и метални тръби потрошиха омразните левскари заедно с цял автобус невинни пътници. Въобще усеща се духът на празника и забавленията, които го съпътстват. Като в любимия на всички Перник, където попълват кръстословицата малко по-различно: на "забавление с 3 букви" вместо "бал", пишат "бой". Пак добре, че това пишат, а не някои други думички с 3 букви. Така де - празници са все пак...

Китайската система за спътникова навигация Beidou е въведена в експлоатация. По информация от 27 декември 2011 от агентство Синхуа.

Ракетата-носител 'Протон-М' , стартът на която бе планиран за 27 декември и бе отменен по технически причини , ще бъде свалена от стартовата позиция, за да се направи замяна на някои прибори. По информация от прес-службата на Роскосмос.

Още три компании ще се наредят в дългия списък с производители, които ще работят по телевизорите на Apple, съобщиха източници от индустрията в Тайван. Новите попълнения включват Advanced Semiconductor Engineering, Sillicone Precision Inductries и Taiwan Manufacturing Company. Все още не се знае кои части ще бъдат доставени от тези производители, но LCD дисплеите и процесорите ще бъдат производство на Samsung и Sharp. Основният партньор на Apple в производството на устройствата им е Foxconn Technology Group, които и този път ще се заемат с частта по сглобяването на всички компоненти. Китайският производител доставя всички количества iPhone и iPad на различните пазари в целия свят. Според източниците, Apple ще финализират плановете си за хардуера на Apple TV до края на годината и ще поръчат директно нужните части от доставчиците, както се случи и с разработката на мобилните им устройства. Очаква се доставките на телевизорите да започнат в края на следващата година. Съществува и друга версия, според която Apple ще започнат доставките няколко месеца по-рано. Различни източници сочат, че телевизорите може да достигнат пазара още в края на пролетта или лятото на 2012г. Според други данни пък, компанията няма намерение да представя Apple TV по-рано от 2013г. Едно е сигурно, компанията ще трябва да произведе голямо количество телевизори преди официалната им поява, за да посрещне спокойно високия интерес, който се очаква да предизвика новия продукт.

След побоя с бухалки и тръби, който ултраси на ЦСКА нанесоха над фенове на "Левски" и случайни граждани, форумите закипяха. Сред преобладаващите обиди и закани за отмъщение обаче имаше и умерени коментари, от които подбрахме следните: * Привърженик съм на ЦСКА, но такива олигофрени трябва да си понесат наказанието! Не знам каква е тая лудост! Абе, хора, осъзнайте се! Изчезваме като нация, затриваме се от омраза! Заради някакви си отбори да се биете с бухалки?! Намерете си по-смислени занимания, създайте семейства, деца, отидете на кино, театър, оставете наркотиците и преоткрийте доброто и съзидателното, върнете си човешкия лик! Бъдете човеци! * Като са решили да се избиват, да се избиват. Аз питам - защо от полицията твърдят, че всичко било нормално и не ставало въпрос за футболни фенове. Нормално ли е да нахлуят 20 идиоти с бухалки в автобус и да го почупят наред с невинни хора? Нормално ли е след това никой да не се оплаче? Нормално ли е от полицията да вдигат рамене и да...

От южно европейската обсерватория (ESO)са публикували снимки на 'рождевственската комета' , такова название е получила кометата C/2011 W3 (комета на Лавджой). Снимките и техните описания са достъпни на сайта обсерваторията.

Видеохостингът YouTube представи услугата Slam, чрез която потребителите ще могат да гласуват за един от два предложени клипа. Това се съобщава в официалния блог на YouTube. Участващите в "състезанията" видеоклипове са разделени на "необичайни", "мили", "комедийни", "музикални" и "танцови". В "състезанията" ще могат да участват не само самите клипове, а и потребителите на хостинга. Гласувайки за дадено видео, те ще заработват определен брой точки. При това изборът на клипа, който води в текущата "битка", ще носи допълнителни точки, които след това се използват при формирането на рейтинга на участниците в "състезанието". YouTube е най-големият видеохостинг в света и се нарежда на трето място сред всички уеб сайтове, оценени от Alexa, като отстъпва само на Google и Facebook. Всяка минута в сайта се качват повече от 48 часа видео, а общият брой на прегледите на клиповете в YouTube през 2011 година вече надхвърли един трилион.

Фото: Надежда Чипева, Дневник

Цветлин Йовчев ще стане шеф на кабинета на новоизбрания президент Росен Плевнелиев. За бившия контраразузнавач "номер едно" има и по-подходящ пост от тази синекура, например да замени шефа на външното разузнаване Кирчо Киров, определен като "подлизурко" от американския посланик. Но щом е приел и мисли, че ще е полезен на мястото на разследвания от ДАНС ген. Никола Колев, той си знае.

Бих предложил Йовчев за ченге на годината. Бързо се забрави достойната му постъпка да подаде оставка като шеф на ДАНС след скандала със записите, разкрили премиерския и президентския патронаж над фабриката на един крадец на акциз: Мишо Бирата. Оставка незаслужена, защото основният виновник беше не Цветлин, а Цветанушка...

Оставка от такъв пост и при такива обстоятелства е толкова рядко явление в България, че трябва да се припомня и дава за пример при всеки повод. Йовчев може да бъде похвален и за други дела. Той овладя ДАНС, превърната от Алексей Петров в рекетьорска банда. Изгони от България няколко агента на СВР, занимаващи се с препиране на натрупаното от руската мафия и руските разведки. При това един от тях, издирваният от Интерпол за тежки престъпления Костя Циганов, беше направен български гражданин с благословията на ДС-кадъра Иван Драшков и переше пари с покупки на дипломатически имоти от брат му Петър Драшков. Доста решителен и безкомпромисен е бил Йовчев като шеф на ДАНС, за да предприеме такъв ход.

Цветлин Йовчев има и спорни моменти в биографията си. "Приятелските" му разговори с шефа на Апелативния съд Пенгезов никак не са за хвалба. Недоумение предизвиква и увлечението на Йовчев по псевдонауката Невролингвистично програмиране (НЛП), както личи от цитираната от него литература. Покрай президента, който е бивш астролог, тези квазиакадемични интереси на шефа на кабинета могат да се развият и обогатят. Няма лошо, стига да не застрашат националната сигурност.

Накратко, Цветлин Йовчев беше позитивен и сериозен елемент, бяла врана на фона на калинките и цветанушките, изпъстрили управлението. Дори имам подозрение, че той си подаде оставката като протест срещу варварското изтръгване на признания от подчинения му whistleblower, презаписал "Ало, Ваньо" с диктофон от слушалките на възпроизвеждащия компютър. Казват, че разпитващите малко се престарали и му счупили капачката на коляното.

Какво се чудите? Това да не ви е шпионски филм със "серуми на истината" и психологическа обработка? Това е страна, управлявана от дива балканска мутра, трафикант на амфетамини. В тази страна главното ченге е Цветанушка... 

Толкова могат цветанушките. Не могат например да докажат, че откупът-дарение за Ангел Бончев е отишъл при свързани с Алексей Петров - Трактора лица. Това упражнение е постижимо за всеки що годе грамотен разследващ журналист, а за тях не е.

Сигурно защото става с четене, а не с поголовно подслушване и... с теслата по кокалчетата.

Членството на Палестина в ООН предизвика масови дебати. Те не подминаха и България, чиято позиция е доста потайна. Вестник “Капитал” пусна онлайн дебат на страницата си в края на ноември, подкрепен от Европейския парламент. В него взеха участие Мая Ценова с позиция “за” и д-р Албена Танева с позиция “не”. Изложенията на участниците предизвикаха над 100 коментара общо, като някои от тях граничеха с глупостта и явно непознаване на ситуацията в Израел и Палестина (което говори, че някои хора пишат коментари само, за да пишат нещо). Други бяха аргументирани и това прави чест. Онова, което сега стои като въпрос е защо няма излъчен победител вече два дни? От 30 ноември до 26 декември трябваше да се посочи страната, победила в дебата. До днес резултат няма. Може би е заради празниците или забавянето на един от участниците. Тъй като познавам Мая Ценова и знам кога е пуснала текста си, явно остава д-р Танева. Няма да навлизаме в подробности, но ще изчакаме излъчването на победителя. Засега такъв няма. Нека д-р Танева побърза, защото търпението в подобни дебати не е на почит и трябва да си точен. Към 17:30 на 28 декември, резултатите от гласуването са ясни и според мен трябва да осигурят победа за позицията [...]

Камен Колев е роден на 19 март 1954 г. Завършил е Техническия университет в София със специалност „Системотехника” и има защитена кандидатска дисертация доктор по системен анализ. Специализирал е в САЩ, Япония, Англия, Германия и Швеция в областта на индустриалните анализи, публично-частните партньорства, обществените поръчки, оценката и финансирането на инвестиционни проекти. Член е на комитетите за наблюдение на програмите САПАРД и ИСПА и на оперативните програми „Конкурентоспособност”, „Регионално развитие” и „Административен капацитет”. От 2005 г. е заместник-председател на Българската стопанска камара. - Г-н Колев, каква беше 2011 година за бизнеса? - 2011-а започна добре, с оптимистични очаквания. В края на годината обаче тези очаквания се смениха и са твърде песимистични. Предприемачите правят тази оценка на базата на собствените си резултати и състоянието на бизнес климата. Характерно е продължаване на спада в продажбите, намаляване на инвестициите и допълнително...

Една от най-големите компании за управление на домейни и хостинг услуги в света беше обвинена, че затруднява трансфера на домейни извън системата си. Клиентите на GoDaddy започнаха масово да изтеглят интернет адресите си след като стана ясно, че компанията подкрепя американския закон за борба с пиратството, познат под съкращението SOPA. Вследствие на това само през коледния уикенд от GoDaddy бяха изтеглени десетки хиляди домейни, предаде Tech Spot. Цялата дандания започна когато авторите на законопроекта, който може да промени интернет навсякъде по света, публикуваха официален списък, в който са записани всички, които подкрепят инициативата. Там беше и GoDaddy, а това предизвика гняв сред много от клиентите на компанията. Малко по-късно хостинг фирмата оттегли подкрепата си за SOPA и беше премахната от официалния списък. Отливът на потребители обаче продължава. Конкурентната компания Namecheap, която още отначало беше против суровия закон за борба с пиратството, предложи намаления за хората, които искат да прехвърлят домейните си от GoDaddy. Обвиненията към последните са, че не дават достатъчно идентификационна информация, за да се завърши процесът по трансфер на домейните. По този начин прехвърлянето трябва да се прави ръчно, но така нещата стават по-бавно. От GoDaddy отговориха на обвиненията като заявиха, че забавянето е нормално и е част от обичайните защити срещу измами и кражби на домейн имена.

На бял свят излезе интересна снимка, която е направена от канадски рентгенов телескоп в обсерваторията Chandra. На нея се вижда централният регион на спираловидната галактика NGC 4151, която се намира на 43 милиона светлинни години от нашата планета. Изображението напомня на зловещо око, а въпросната галактика е една от най-близките до Земята, където може да се намери огромна черна дупка, предаде Gizmodo. Снимката е съставена от кадри, заснети по няколко различни начина. Сините места са получени от специален рентгенов телескоп, жълтите полета са извадени от оптичния Kapteyn Telescope в Ла Палма, а червените зони са базирани на информация от радиотелескопа Very Large Array на National Science Foundation. Според NASA огромната радиационна активност в центъра се дължи на масивна черна дупка с безпрецедентни мащаби. Белият регион в средата е самата черна дупка, а синята радиация около нея вероятно е причинена от консумацията на околните газове и обекти. Учените следят с интерес как супермасивната черна дупка си взаимодейства със заобикалящата среда. Горната снимка спокойно може да бъде окачествена като изображение на дяволско око, но дори и в космоса нещата са балансирани. За това говори Окото на Бога. Това е популярното име на зоната NGC 7293, която се намира в мъглявината Хеликс. Става въпрос за остатъците от звезда, на която й предстои да стане бяло джудже. Изображението е съставено от телескопите Hubble и Mosaic Camera.

С този текст искам да споделя моите истински вълнения и поне мъничко да ви убедя, че има светлина. Че не сме изгубили напълно пътя. Че все още има истински, спиращи дъха дела, думи, песни, стихове, картини, театър. Важното е да имаме сетива да ги търсим и усетим. Да имаме нужда от тях, за да не замлъкне гласът им. Докато има жажда, ще има и вода. Докато има глад, ще има и инстинкт за съхранение. Ето два примера, които няма да попаднат в първите страници на вестниците или на челно място в новините, за някои дори това не е новина. • Българска книга – роман за тъгата и изоставянето, книга от 300 страници мъдрост и печал изчерпва тиража си за броени дни и не може да бъде открита дори на площад "Славейков". „Физика на тъгата” е дълго писана и дълго чакана книга откровение на поколението, на което принадлежа – разчекнато между детство и юношество в разпадащ се социализъм и младост и зрялост в един мъгляв и разрушителен капитализъм. • Спектакъл, който никой не знае дали ще се гледа,...

Виртуалната хостинг система на Amazon е под номер 42 по бързина сред всички суперкомпютри, които съществуват в момента. Системата EC2 позволява на всеки да закупи определени хостинг ресурси, които са разхвърляни на различни места по света, но са събрани в едно цяло по софтуерен път. Може би не е далеч денят, когато най-мощните суперкомпютри няма да се намират в една стая на определено място, а ще са виртуални, информира Mashable. Клиентите на хостинг услугата, предлагана от Amazon могат да наемат част от огромната изчислителна мощ, да я използват за нуждите си и след това да продължат с нещо друго. Всичко това става без нужда от инвестиция в собствен хардуер. Amazon се грижи за всички подробности, а за крайните потребители остава само да се възползват от ресурсите. В усилията си да създаде удобна за ползване система търговската компания е сътворила един от най-мощните суперкомпютри в света. Виртуалната мрежа на EC2 в момента притежава изчислителна мощ от 24 терафлопа. Оказва се, че удобството, предлагано от Amazon пести доста време, нерви и пари. Клиентите с по-големи изисквания могат да получат веднага това, за което обичайно може да се наложи да чакат месеци наред, ако отидат при обикновена хостинг компания. Става въпрос за системи с хиляди ядра, които се подкарват след доста чакане и усилия, и струват милиони долари. Част от услугите в таблета Kindle Fire също се доставят благодарение на EC2.

Коледа отмина, Нова година идва. С пълна сила. И докато едни се настройват за празник, пазаруват подаръци за близки и продукти за трапезата, Столичната община и тя не стои със скръстени ръце. Само че подаръците са от друг тип. Както се казва в поговорката, “Един гледа сватба, друг гледа брадва”. Може би знаете първия висок блок на баира (на бул. „Черни връх”), който е точно срещу хотел „Хемус”. Та той има прекрасно междублоково пространство. Между него и почти до ниската сграда на бившия ресторант “Интерфорум” (сега е нещо друго). Та хората от този блок от близо 20 години са си поставили две редици гаражни клетки. Добре издържани, в унисон с околната инфраструктура, асфалтирали са си пространството между тях, така че се получава хубава алея, почти като улица, по която хората от вътрешността на квартала всяка сутрин се придвижват до спирките пред хотел „Хемус”. Същите тези гаражни клетки, които 20 години никой не е закачал, осъмнаха с разлепени съобщения в срок до 22 декември...

През тази седмица Китай се похвали с изключително важно постижение, което бележи връх в местното технологично развитие. Азиатците пуснаха в действие своя собствена система за сателитна навигация, която се явява алтернатива на американската GPS технология. Китайската навигационна система вече е достъпна за крайните потребители, предаде Mashable. Името на новата услуга е Beidou и то в превод от китайски означава „компас”. Разработката на амбициозната инициатива е отнела повече от десет години на комунистическата държава. Работата по китайския GPS започна през 2000 година и приключи малко преди края на тази. Желанието на Китай е да стане колкото се може по-независима държава и старта на Beidou е голяма крачка в тази посока. Новата система ще позволи на страната да намали зависимостта от САЩ, поне по отношение на глобалното позициониране. Преди пускането на Beidou китайците разчитаха на американската инфраструктура за военни и граждански цели. Ако азиатците бяха влезли в някакъв военен конфликт със САЩ последните можеха да изключат навигационните услуги на враговете си и да ги затруднят сериозно. Сега подобно нещо вече няма как да се случи. Beidou ще обслужва китайските военни кораби, самолети и ракети, както и гражданските устройства за навигация. Обикновените хора ще могат да се възползват от навигация, която позиционира с точност до 10 метра. Скоростта ще може да се изчислява с точност до 0.2 метра в секунда. Китайската армия, разбира се, ще има достъп до много по-точни данни.

Пазарният анализатор Пол Алън, който е експерт по въпросите, свързани със социалната мрежа Google+ смята, че потребителите на услугата вече са достигнали 62 милиона души и се увеличават с 625 хиляди на ден, предаде Mashable. Данните не са официални и са базирани главно на предположения. Предишните предвиждания на Пол Алън се оказаха сравнително точни, тъй че и сегашните данни вероятно са близо до истината. „Може би това става заради празниците, телевизионните реклами, многото новорегистрирани марки и известни личности, препоръките от приятели или всички тези фактори взети заедно. Но е вън от всякакво съмнение, че броят на новите потребители, които се регистрират в Google+ всеки ден расте с постоянно ускоряващо се темпо през последните няколко седмици.”, е написал Алън в своята профилна страница, която се намира в социалната мрежа на Google. Пол Алън е създател на Ancestry.com и използва необичаен метод за следене на потребителите в Google+. Той и екипа му следят броя на хората с определени фамилии в социалната мрежа и така определят общата бройка на регистрираните членове. Ако сегашните темпове на растеж се запазят Алън прогнозира натрупването на 100 милиона потребители до края на февруари 2012 година. 200 милиона трябва да станат хората през август, а в края на годината има шанс бройката да мине 300 милиона.

Правителството на ГЕРБ направи нещо крайно нетипично: „пропусна” да назначи на важна позиция свой човек, подкрепяйки Александър Арабаджиев за нов мандат в Съда на ЕС. В разпространената по този повод официална биографична справка доста подозрително ( особено като за ГЕРБ, които имитират „бойни отношения” с БСП) отсъства най-същественият елемент от отговора на въпроса кой е номинираният- в случай, че за Министерския съвет е важен политическият контекст.

Предлагам да запълним с малко информация празнината в информирането на днешната общественост, за да си изясним картината с „борбата” на ГЕРБ срещу БСП и нейното завещание.

Или Арабаджиев е минал открито в лагера на Бойко Борисов? Не знам. Както също не се наемам да кажа нищо по въпроса за професионализма на Арабаджиев, но пък твърдя, че няма по-представителен от него за политическата пристрастност на българските съдии към БСП, ако изключим неговия близък съратник и другар Любен Корнезов.

Арабджиев, който е два пъти депутат от БСП в 39-то и 40-то Народно събрание, е сред конституционните съдии, бетонирали политическото алиби на ДПС като легитимна българска партия чрез Конституционно дело № 1 от 1991 г., обнародвано като решение в бр. 35 на Държавен вестник от 28 април 1992г.

Приносът му ще да е бил много важен, защото тъкмо на него се спират от кабинета Станишев за избор на български съдия в Люксембург- мечта за всеки български ( и не само) юрист. По този повод вестник ”Капитал” припомня на 3 дек 2010 в статия, озаглавена ( по друг , повод) „Конкурс по имитация”:
„Когато преди четири години Александър Арабаджиев беше избран от правителството за съдия в Съда на Европейската общност никой не повдигна въпроса защо точно него – БСП беше част от управляващото мнозинство, а самият той – народен представител от тази партия. По своеобразен начин изборът беше предвидим. Дали това е правилно и дали това е най-подходящата кандидатура е съвсем друг въпрос.”

Авторът на статията Росен Босев пита тогава дали въпросната кандидатура е най-подходящата и ето че днес получава отговор: не само тогава, продължава да бъде такава и за ГЕРБ!

Декорираният от президента Първанов с най-високо държавно отличие орден „Стара планина” политик от БСП, се оказва незаменим. А в някои отношения- и незабравим. Например с особеното си мнение като конституционен съдия през 1996 г., обявил се срещу прелитането на натовски самолети към бивша Югославия. Това е периодът, в който Първанов водеше антинатовски демонстрации и пишеше сълзливи другарски писма в израз на солидарност със Свободан Милошевич, преди „чудодейно” да се прероди в привърженик на каузата на присъединяване на България към НАТО. Описал съм в книгата си „Президент на РъБъ” как се случва тази невероятна метаморфоза, отдавана обикновено на необикновения патриотизъм и мъдрост на др. Първанов: заради едни пари. Германските социалдемократи натискат Първанов като лидер на единствена соцпартия в Европа, която подкрепя Милошевич, да се откаже от тази линия и заплашват да спрат субсидията за БСП. Пристигналият за целта пратеник на фондацията на социалдемократите „Фридрих Еберт”, депутатът Гернот Ерлер, вдига бурен скандал на Първанов в кабинета на действащия президент Петър Стоянов през пролетта на 1997 г. Така Първанов от Милошевист става натовец. Това е история, която има съществено значение за разбирането що за „преход” е извършила БСП към „евроатлантическия” си избор. Но за съжаление до ден днешен си оставам самотен в нейното разгласяване: нито една българска медия, нито един български политик не пожела да се поинтересува дали случайно моя милост не си измисля нещо. Просто няма кой да попита недосегаемия Първанов дали е продал болшевишката антизападна нагласа на партията си заради германската субсидия- явно е политически удобно и коректно за всички да обясняват феномена с преобръщането на БСП по въпроса с някаква „естествена еволюция”.

При такава „липса на любопитство” не е чудно, че у нас и по света ще продължават да ни представят такива, като Арабаджиев . Да ни е честит отново!

После иди се напъвай да обясняваш публицистично, че било популистко и невярно да се обобщава, че положението си е „халваджията за арабаджията”.

Share on Facebook

Както съобщава агенция "Ройтерс", италианският антимонополен орган е наложил на корпорацията Apple глоба в размер на 900 000 евро заради "непредоставяне на адекватна информация на потребителите за техните права в областта на гаранционното обслужване и техническата помощ", или, иначе казано, за измама. По данни на правоохранителните органи в Италия, Apple Sales International, Apple Italia и Apple Retail Italia не са информирали своите потребители по установения от нормативните документи ред, че в съответствие с италианското законодателство те имат право на двугодишна гаранция. Съгласно законодателството на повечето държави в Европейския съюз за всяка стока също се полага гаранционно обслужване от най-малко две години. Нещо повече: компанията е рекламирала възможността за закупуване на услуга, предоставяща им допълнителна гаранция (т. нар. AppleCare Protection Plan), без да информира потребителите, че те имат право на безплатно гаранционно обслужване в продължение на две години след датата на покупката. Службата за защита на конкуренцията на пазара в Италия (L'Autorita Garante della Concorrenza e del Mercato) е наложила на Apple парична санкция в размер на 400 000 евро за дезинформация на купувачите относно сроковете за задължителното безплатно гаранционно обслужване и още 500 000 евро за липсата на пълна информация за услугата AppleCare Protection Plan. Това не е първият случай, когато действията на Apple предизвикват интереса на правоохранителните и антимонополните органи в Европа. Ще припомним, че в момента европейските регулаторни служби проучват дали Apple не прибягва до патентите като инструмент за нелоялна конкуренция с други производители на мобилни устройства. В допълнение, Еврокомисията наскоро заподозря Apple и в ограничаване на конкуренцията на пазара на електронни книги.

Партито за рожденика Христос приключи и вече знаем почти всички счетоводни подробности за него. В разпечатката на общата ни разплащателна карта са описани транзакциите, които направихме за храна и алкохол, за sms-и, за подаръци, дори за благотворителност. Имаме и първите прогнози за домакинския кредитен рейтинг в предстоящите месеци - според финансовия хороскоп януари и февруари съвсем няма да донесат стабилна перспектива. Изобщо задръстени сме от информация за собственото си потребление като телефонна памет с актуалните за тези дни баналности. Но както обикновено най-важното липсва в отчетите – какви подаръци и уважение получи Рожденикът. Нали в крайна сметка той беше звездата на Коледа и заради него бяхме поканени на най-масово празнувания рожден ден в света. Или, за да има Коледа, става все по-малко необходимо някой да се е родил като повод. Поради техническа невъзможност да попитаме лично Рожденика – доволен ли е останал от тазгодишното си 2011-о парти, би трябвало да...

Четенето във влак (проклети вовеки да са всички, които искат да закрият, приватизират или унищожат БДЖ) е особено интелектуално удоволствие, което е само за ценители, и заради това си мисля, че този литературен гид би бил много полезен. Влакът не е за всякаква книга. Само аматьорите могат да мислят обратното и заради това предпочитат да спят по купетата, вместо да възвисяват душите си.

В гъстите дебри на БДЖ-литературата ще се водим от няколко прости правила в отсяването на книгите: интелектуалност и четивност. Първото е от стратегическа важност, ако мацката срещу вас е интелектуалка, за привличането на нейното внимание. В случай, че сте налетели на истерична космополитънка, на помощ ви идва четивността, така че не губите и в двата случая. Заради това ще изчистим този наръчник от тежки философски четива, научна литература (ученето във влак е тема за съвсем друг гид) и разни претенциозни постмодерни мислители, защото в крайна сметка тях можем да ги четем навсякъде, докато влаковете изискват съвсем друга умонастройка.

Трябва да предупредя отсега новаците в този екстремен спорт. През 21. век – векът на mp3-плейърите, на лаптопите, на таблетите и смартфоните, ние, читателите на хартиени книги, започваме да се топим като манекенки на диета. Да не говорим, че народът се е научил да гледа подозрително читателите, защото те не се вписват лесно в железничарския пейзаж на отечеството. Заради това трябва да сте особено внимателни, защото в мига, в който отлепите глава от страниците, народът ще долети при вас като американски безпилотен самолет с цел да ви приказва, разсейва и пречи и така никога няма да откриете, че влаковете са съвършен инструмент за подпомагане на четенето, а в забързания свят това трябва да се цени повече дори и от първите голи снимки на Памела Андерсън.

И така – това е моят топ 10 на книгите, които са идеални за четене във влак.

1. „Бял джаз” – Джеймс Елрой
Елрой е мрачен фанатик. Едва ли има по-голям майстор на черния криминален роман от него. Но „Бял джаз” е особен случай. Този роман е като симфония за сатаната. Разказът се води от първо лице, от едно суперкорумпирано ченге в Лос Анджелис през 50-те години на миналия век. Ритъмът на този роман е точно като джаз. Обаче като джазът не в лигавите му комерсиални разновидности, а точно джазът, който спечели своята първоначална слава като музика на гетата – накъсан, динамичен, експлозивен, неразбираем. Заради това романът е написан с много кратки изречения. Защото във всеки един момент ритъмът е по-важен от словото дори. Сюжетът е маниакален, черен, в един момент обаче се хващаш как следиш повече ритъма, защото в това отношение Елрой си е свършил работата знаменито – думите стрелят като куршуми, разнищват те напълно.
Докато четях „Бял джаз” винаги си мислех, че в следващия момент Елрой напълно ще изостави прозата, за да премине в някаква епична криминална поема (спокойно, не го прави, няма да четете поезия). Понеже това е роман на граничните състояния, на мрака, подлостта и клаустрофобичното усещане, че няма къде да избягаш, е идеален за влаково усамотение. Влакът също е накъсан джазов ритъм.

2. „Тенекиеният барабан” – Гюнтер Грас
Първите два романа тук са ритмични. Грас също е екстремист в този роман. Чел съм интервю на преводачката му на български в което тя казва, че германецът хиляди пъти й е повтарял – „всичко е ритъм, ритъм, жертвайте смисъла, но запазете ритъма”. „Тенекиеният барабан” е разказ за едно момче, което отказва да порасне. То решава да остане при своя тенекиен барабан, при играчките си и никога да не попадне в света на възрастните. А всичко това се случва в нацистка Германия и малко след нея. Такива книги не се срещат много често – лъчезарните наблюдения от гледната точка на детето внезапно се смесват с малко тъга, после с меланхолия, после с гняв. В тази книга вероятно по най-мъчителен и истински начин е предаден ужаса от Кристалната нощ, която детето възприема като покушение срещу него, защото му отнемат майстора на играчки, човекът, който е бил като портал към друг свят, пълен с фантазия. И въпреки тъгата, книгата е невероятно четивна, защото нейният ритъм е опияняващ.

3. „Галапагос” – Кърт Вонегът
Нека да сменим малко темпото. Вече не говорим за ритмичен роман. Говорим за един изящен, смешен и леко тъжен роман, който на практика описва края на света. Или поне края на хората с огромни мозъци. Вонегът пише с лекота, която смразява, защото общо-взето той рядко е весел по лъчезарен начин. Но това не му пречи на бъде елегантен и всеки негов роман да е някаква странна и уникална комбинация от почти необятна фантазия, шегички и тъга.
Иронията в романа е просто смазваща. Галапагос са така далечните острови, на които едно време Чарлс Дарвин започва да схваща принципа на еволюцията. Е, новата еволюция при Вонегът е смразяваща. Да не говорим, че повествованието се води от гледната точка на един дух.
Вонегът е хипнотично четивен. И никога не омръзва, защото най-вероятно всеки негов читател винаги си е мислел като него за света, вселената, политиката и дивотиите на хората. И като ви казвам тъга, не си представяйте шекспирова драма. Тъгата в неговите романи винаги идва от лекотата, с която той може да говори за ужасните неща, които се случват. О, да, от този роман още първия път, когато го четох, запомних едно стихче. Ще го напиша и тук, защото то е хубаво:

Разбира се, че те обичам,
защо да нямаме дете,
то ще говори като нас,
когато порасте.

4. „Малък парадокс за театъра” – Владислав Тодоров
Вече виждам скептичните погледи и тихото обвинение, че изменям на собствените си правила, зададени в началото. Познайте какво – прави сте! :) Ама сега ще обясня защо дезертирам от тях. Мисля, че „Малък парадокс за театъра” е втората книга, излязла на български от Владислав Тодоров. Първата – „Адамов комплекс”, издадена през 1991 година, вероятно е една от малкото, с която почти никога не се разделям и винаги гледам да е на не повече от 7 метра, когато тръгна да пиша нещо. В други времена, в друга епоха, в история, която не бе заразена с хаос, Тодоров сигурно щеше да е най-голямото културно явление на България, но се получи обратното – името му съвсем доскоро бе почти неизвестно и нещата се нормализираха едва, когато снимаха филм по първия му роман – „Дзифт”.
„Адамов комплекс” е иронична книга. Владислав Тодоров я пише с идеята да погребе завинаги левия език на политическата философия, но според мен резултатът е точно обратен – след като изчисти лявата фразеология от досадните, бюрократични клишета на тоталитаризма, той всъщност я съживи, защото я върна при нейните корени, а те са мощни и кипящи. В „Малък парадокс за театъра” обаче няма политика. Това е книга за основите на театъра, за образите в драматургията от древността до днес, за смисъла на това изобщо да решиш да поставиш пиеса.
Красивото в тази критика е, че тя пак е написана в най-добрите радикални традиции на лявото мислене, което е още по-иронично, особено като се има предвид, че говорим за десен интелектуалец. Но тази книга, въпреки привидната си сложност, е невероятно четивна, особено ако човек се вълнува, дори не точно от театър, а от литература по принцип. Аз я прочетох насред едно драматично зимно пътуване от София до Пловдив, което продължи сигурно над 4 часа. Не съм го усетил изобщо, защото тя превърна пиесите в нещо истинско, а пък светът заприлича на сцена. Култово, нали?

5. „Елмазен мой венец” – Валентин Катаев
Още от самото начало ви предупредих - този списък няма да е банален, възнамерявам активно да ви водя до някои гранични състояния. Днес, когато литературната памет е рязко свита, вероятно много хора ще имат проблем да изровят името на Катаев от нея. Тези, които го помнят, го помнят с една от класиките на съветският соцреализъм – „Синът на полка”. Само че в края на живота си Катаев почва да пише по съвсем друг начин и невероятен резултат от това е „Елмазен мой венец”.
Аз имам една любима епоха в историята на Русия – времето малко преди революцията и малко след него. Тогава в тази невероятна страна има нещо като културна експлозия – по едно и също време почват да пишат Маяковски, Есенин, Брюсов, Зинаида Гипус, Блок, Мережковски, Гумильов, Ана Ахматова, Игор Северянин, Велимир Хлебников, Бунин, Заболоцки, Олеша, Манделщам. Невероятни хора дори и тогава, когато не се признават един-друг. Катаев е имал шанса да познава и комуникира с всички тях. „Елмазен мой венец” е книга точно за това време, точно за тези хора. Но изобщо, ама изобщо не се вписва в стилистиката на обикновения мемоар. Това е книга, в която дори всеки от поетите присъства с някой прякор – Есенин е Царевича и много други.
Всъщност книгата е опитът на Катаев да не напише стихотворение, а проза за онова минало време, пълно с интересен живот, идеи и невероятни хора. Той пише за всеки един от тях, но не като в спомени, а направо като в някаква нова „Илиада” – книгата е пълна с топлина, мекота и меланхолия. Мисля си, че днес тя може да бъде намерена много трудно. Аз я изрових от един кашон в София и си я купих за 2 лева. Най-мъдро инвестираните 2 лева някога в моята литературна история.

6. „Ни вест от Гурб” от Едуардо Мендоса
Две извънземни кацат в Барселона в началото на 90-те години на миналия век. Оттам-нататък започва такъв виртуозен купон, че не знам как да го опиша. Знам само, че докато четях тази тънка книжка, всички в купето на влака ме гледаха с погледите, които обикновено народът пази за Симеон Дянков – „улав е бедния, не знам какво да го правим”.
Аз съм голям фен на Мендоса, обаче тази книга е просто нещо уникално. Не знам как един човек е успял да събере на едно място толкова много хумор. Извънземните се оказват безпомощни в света, в който попадат. Дори космосът не може да се опре на лудостта на нашата цивилизация. Ох, казано така описанието на книгата звучи тежко и моралистично, а истината е, че в този роман няма грам четене на конско. Това е книга, която е представлявала лично забавление за своя писател и това си личи от всеки ред. Тя е тънка, задъхана, еуфорична и бляскава. Мендоса е човек с голямо въображение и заради това си струва да помъкнете всяка негова книга във влака. Но винаги рискувате по някое време спътниците ви да алармират преминаващите полицаи, че в купето се извършва нерегламентирано от закона кикотене и то на висок глас, напук на кризата в еврозоната и усилията на Ангела Меркел и Никола Саркози да спасят еврото.

7. „ Странник в странна страна” – Робърт Хайнлайн
Това е само за посветени в дълбокия океан на научната фантастика. Мисля, че дори и до днес точно този роман държи рекорда за най-продавана научно-фантастична книга. Има защо.
Нека първо да кажа няколко лични думи – Хайнлайн е едно нафукано, нарцистично, милитаристично и егоцентрично копеле. Половината му романи могат да ви докарат инфаркт с лудостта на идеите в тях и с досадната склонност на писателя да вкарва дълги и странни диалози за природата на обществата в бъдещето. Той е титан, но има невероятната способност да дразни.
В тази книга обаче няма такива ексцентрични забежки. Точно обратното е – това е роман за един земен човек, отгледан от марсианци. В него се прокрадват леки нотки на мистицизъм ала Кастанеда, или може би трябва да кажем обратното – Кастанеда след това свива част от философията на романа за своите текстове, говори се за сексуалната освободеност, за границите на човешкото общество, за това дали е възможно изобщо културите да се разбират взаимно. И се чете на един дъх.
Хайнлайн е парадоксален. Има един роман „Звездни рейнджъри” в който се намеква, че право на глас трябва да имат само тези, които са служили в армията. „Странник в странна страна” почива на съвсем друга философия и вероятно заради това хипитата в САЩ възприемат тази книга като култова, защото с нея Хайнлайн си прави гавра с религията, политиката, парите и много други неща. Очевидно май ви препоръчвам само парадоксални романи за влакова литература, но самата природа на това четене е такава.

8. „Шибуми” - Треванян
Време е да вкараме един истински трилър в тази безценна колекция. Сега обаче започваме с въпросите – а дали „Шибуми” може да бъде наречена „трилър”? Според мен не. Това е екшън роман, защото притежава всички отличителни черти на това – главният герой на книгата вероятно е най-ловкият убиец на всички времена, който може да убива с почти всеки предмет по земята.
Сюжетът е странен, конспиративен, движи се напред-назад из историята на Япония, Европа и САЩ, но постига онова, което малко книги успяват – да разпалят въображението. Треванян, псевдоним на странния американец Родни Уитакър, всъщност е култова книга, защото тя почива на сюжета, който никога няма да омръзне – това как един човек се изправя сам срещу целия свят, а светът тук е под формата на ЦРУ и още една дузина шпионски централи. И няма да изпадна дотам, че да ви разкажа сюжета на книгата, дори няма да анализирам четиво, което има за цел да ви даде забавление в огромни количества, а не да ви кара да мислите. Ще кажа само едно: преди няколко години един друг американец (след смъртта на Треванян) написа продължение на „Шибуми” – романът „Сатори”. Не бих го прочел обаче. Просто не бива. „Шибуми” беше твърде очарователен роман (о, велико пътуване през лятото до Бургас в топлото лято на 2002 година), за да си развалям влаковите спомени с някакъв новопроизведен сурогат.

9. „Хазарски речник” – Милорад Павич
Тази книга също трябва да разглеждате като нарушение на правилата ми. Павич не е за влак, но понеже все пак именно във влак почнах да чета този роман, я поставям с гордост тук. През годините си на ненаситен и вече много капризен читател съм се упражнявал върху Павич – ефекта. Този страхотен сърбин е майстор на лабиринтите, вкарва те в своя свят, заплита те в някакви супер-странни събития и после никога не можеш да излезеш.
Какво да ви говоря изобщо? Все пак става дума за роман, който е написан под формата на речник и нещо повече – Павич държи той да бъде четен като речник (тоест – вместо да четеш линейно, да се съобразяваш с препратките и в мига, в който ги има, да се прехвърляш на тях). Аз не съм правил този експеримент, защото когато на едно място поставиш уникален стилист и велик ерудит, то няма начин той да напише слаба книга. И ето сега – дори и да искате не мога да ви разкажа сюжет, мога обаче да споделя, че има друг ефект – влаковото пространство изчезва или просто влакът става част от лабиринта на литературата на Павич и когато (всъщност – ако) излезеш от него, няма да знаеш в който точно свят си бил. А не е ли това смисълът от литературата изобщо? Не е ли това смисълът от пътуването изобщо?

10. „Пътешествие до края на нощта” – Луи-Фердинан Селин
С френската литература винаги трябва да имаме едно наум. Съвременен френски автор лично аз докосвам само ако ми бъде препоръчан от трима независими един от друг източници и ако със сигурност знам, че романът няма да е безкрайно хълцане за това как презадоволеният с всичко среден французин не може да открие смисъл в студената вселена.
Но пък Селин не е това поколение. Той е презряното копеле на френската литература и вероятно има защо. Човекът е имал бесни отклонения на тема антисемитизъм по време на Втората световна война и после любимо занимание на новата френска интелигенция е било да го мрази. Чувал съм, че умира абсолютно изолиран.
Селин обаче е автор на потресаващ роман като „Пътешествие до края на света”. Романът е на нивото на Достоевски, само в него почти не е останало място за светлина и надежда. Изобщо Луи-Фердинан обича граничните ситуации, докарва героите си до пълен разпад и съумява да пише така увлекателно. Защото в крайна сметка песимизмът му се оказва оправдан от тежестта на всичко, което описва, и от смазващия ужас на това, че трябва да си жив във времена, които са все мрачни. Заради това Селин много преди Буковски откри цинизма, но цинизма като светоглед, не като стил и език. И си е класа, ама истинска класа. А става за четене във влак, защото, вдигайки поглед от романа, можеш да откриеш част от извора на песимизъм дори край теб.
Това не е тъжен извод. Просто такава е природата на влаковата реалност в страната.

Я, в крайна сметка отидохме до края на пътешествието и мисля, че списъкът стана подреден, хубав и странен. Тоест напълно е изпълнил своята цел – да покаже, че влаковете могат да бъда извор на емоционална и литературна култура и завинаги да презре всички, които искат да ни лишат от тях :))))

Александър Симов е журналист от в. Дума и блогър. Неговите текстове можете да четете и в личния му блог "Алхимичната лаборатория на Александър Симов"

В една по-развита част от света журналистиката отдавна бива манипулирана от политици и бизнесмени с един много успешен трик: заливат я с океан от информация, в който всеки може да се удави в опит да извади същината от дъното, което обикновено е двойно.

У нас същият ефект имат изявленията на Бойко Борисов. Не вярвам да е резултат от изключителната му прозорливост в манипулирането на медиите. Просто му идва отвътре. И медиите отдавна са му пристанали ( на акъла). Играят му играта с наслада и той се наслаждава на резултатите.

Един от тези резултати е, че при тази честота на публичното му говорене човек губи ориентацията между реалността и насмешката над всички нас. Авторът на тези редове също е „жертва” на този ефект: буквално все ден си мисля, че вече с нищо не може да ме изненада. Или пък, че ще се спре за малко, ще ни пощади един ден без гениално прозрение, за да не се налага да го тълкуваме. Или, че това ще му е последното изявление за годината. Или…

Обаче не- децата нямат спирачки, а Борисов определено не е пораснал в това отношение. Днес, направо като софийския сняг, отново ни изненада. Но този път и аз ще се изхитря. Няма да се стремя да го цитирам и да проследявам пълнотата на празнословията му, които се изляха тази сутрин от екрана на Нова телевизия ( все си мислех, че в Би Ти Ви е сложил точка за годината, но явно е решил да ощастливи и телевизията, която наистина си позволява „някои волности” в отношенията си с властта).

Избирам за кратък коментар само споделеното от Бойко Борисов оплакване от…Бойко Борисов. Оказа се, че той не харесвал (все пак) нещо в себе си. И това нещо е добротата в Бойко Борисов.

Шега или не, това самоаналитично умозаключение на нашия премиер не на шега напомня на черния хумор от вица за Хитлер, който станал от гроба, изтръскал се от пръстта, оправил си фуражката пред огледалото и с вперен в себе си поглед процедил през зъби: „ Е, стига с тази моя мекушавост, няма да има вече шегички”.

В сбит превод на английски , като за Борисов ( който изрази съжаление, че не е полиглот) репликата от вица звучи така: „No More Mr. Nice Guy”- има и рок парче на Алис Купър с такова название, но няма такъв друг министър-председател на света!

Share on Facebook

През 1989 година бях в седми клас. В гимназията учехме история и литература не от учебници, а от „помагала”, защото никой не знаеше какво е „правилно” да напише в учебниците. И докато историците спореха дали е османско „робство”, „присъствие” или „владичество”, аз се вълнувах далеч повече от литератуата. Не просто защото щях да кандидатствам с литература, а защото книгите наистина ме вълнуваха повече от всичко на света. Те бяха моя свят. Затова и никога не съм приемала литературата като учебен предмет, който трябва да се „учи”. Да се „развиват теми”, както беше модерно да се казва тогава. Вероятно щеше да ми е много трудно в училище с тези разбирания, ако не беше Светла Филипова.

Тя не беше просто учителката ми по литература. Тя беше единственият човек, който споделяше отношението ми към книгите, разбираше го и го уважаваше. Тъй като дори и в гимназията се налагаше да обяснява къде се пише запетайка или пълен член, тя съзнаваше, че аз изкам повече и не мога да си губя времето заради останалите. Затова в трите години от девети до единайсти клас бях на индивидуална програма, неофициално, разбира се. Четях книги, четях литературна критика, ходех на курсове в университета, а после й разказвах и обсъждахме наученото.

Тя беше деликатен човек, който винаги внимаваше да не засегне чувствата на другите. Разбира се, малцина й се отплащаха със същото и нерядко излизаше разплакане от часовете. Но винаги ми казваше: Хубаво е, че имаш собствено мнение. Но това може да ти изиграе лоша шега на изпитите в университета. И ми пожелаваше да не ми се паднат любимите ми Яворов или Вапцаров, а нещо по-традиционно, което не харесвам и затова ще заложа на клишетата- най-сигурният начин да получа висока оценка.

Не знам защо най-ярко се е запечатала в паметта ми една случка, когато учехме „Хоро” на Антон Страшимиров. Аз започнах да чета книгата, но не можах да я прочета. Точно тогава четях френските символисти и патосът на книгата изобщо не можа да ме спечели. В часа по литература, както обикновено, се оказа, че никой в класа не е чел книгата. Светла Филипова се обърна към мен с молба да я разкажа накратко, за да може все пак да си проведе часа. Аз станах и казах, че не съм я прочела. Тя буквално онемя, защото това никога не се беше случвало. Съжалявам, казах, не ми хареса. Тя не каза нищо. Не ми написа двойка, не ми направи забележка. Разбираше, че книгите са любов от пръв поглед и няма учебна програма, която да те задължи да ги харесваш или не.

Ние бяхме деца на социализма, когато всички трябваше да се обличахме еднакво и да мислим еднакво. Светла Филипова обаче ме научи колко е ценно да си различен. Колко е трудно и същевременно, колко е хубаво да имаш собствено мнение, за което да се бориш. Понякога имах чувството, че в мен вижда момичето, което е искала да бъде, защото често казваше за себе си, че е твърде мека и отстъпчива.

Днес синът ми ме помоли да изберем заедно книгата, която да прочете. Докато му разказвах сюжетите и обсъждахме какво точно му се чете в момента, си спомних за Светла Филипова. Синът ми основателно ме упреква, че съм твърде настоятелна, когато става дума за четенето. Искам сам да избера, каза той и аз си спомних за нея, за това как винаги ме оставяше сама да избера- книгата, отношението, позицията си.

Точно тогава звънна телефонът и разбрах, че Светла Филипова е починала. Един прекрасен, интелигентен, чувствителен и смислен човек си отиде от този свят в момент, когато има толкова нужда от такива хора. Съжалявам, че никога не й казах колко много ми е дала, колко важна беше за мен. Единствената ми утеха е че това, на което тя ме научи, е най-ценното, което имам и на което се опитвам да науча децата си- бъдете свободни да сте различни. Бъдете свободни да мислите сами. Бъдете свободни да отстоявате идеите си.

Дано там, където е сега, Светла Филипова се чувства свободна.

От Google бяха съобщили, че ще представят собствен таблет и изглежда, че устройството с марка Nexus, ще е с версия 4.1 операционна система Android. За сега няма много информация за тази версия на Android, освен това, че тя ще включва две леки промени по интерфейса, които са предназначени за улесняването на работа с операционната система. Това определено е добра новина за потребителите, докато за производителите на таблети едва ли се отнася същото. Както съобщават от DigiTimes, те се опасяват, че представянето на таблета Google Nexus с Android 4.1 ще се отрази на изискванията за техните Android 4.0 устройства, тъй като някои потребители могат да предпочетат да изчакат таблета на Google, вместо да закупят друг продукт с първото обновление за Ice Cream Sandwich. Asus бяха първата компания, която пуснаха таблет с Android 4.0, именно модела Transformer Prime, но се очаква Acer, Lenovo и други компании да пуснат подобни модели през първата половина на 2012. Въпреки опасението на производителите на хардуер, техните Android 4.0 устройства също ще могат да бъдат обновени до новата версия на операционната система на Google. Все още няма официална информация за таблета на Google, но се предполага, че той ще е с 10.1-инчов дисплей и двуядрен Cortex A9 SoC, въпреки, че също е вероятно той да бъде оборудван с Nvidia Tegra 3 чипсет с четири ARM ядра. Повече информация ще бъде представена през следващите месеци като Световният Мобилен Конгрес (Mobile World Congress), който ще се проведе между 27 февруари и 1 март 2012 е главен кандидат за представянето на такъв продукт.

Седмица на пътната безопасност – без жертви на пътя в София, Кюстендил и Велико Търново В периода 19-25 декември се проведе Седмица на пътната безопасност към кампанията “Всички ние на пътя – звездта си ти”. Кампанията е по инициатива на евродепутат Илиана Иванова и се провежда под патронажа на министърна на вътрешните работи Цветан Цветанов [...]

КАКВО ОЧАКВАТЕ ОТ 2012 ГОДИНА? Да, какво очаквате от 2012 г. за Вашата личност, за Вашата работа, за България, за Европа, за света?

През уикенда изгледах доста солидно количество коледни реклами с желанието да направя някакво обобщение на най-добрите идеи. Оказа се, че има кампания, която искам да отделя в единичен пост, а дори е от миналата година. При това става дума не за някаква типично коледна инициатива, а за Toyota Prius. Оказва се, че Дядо Коледа си е взел ново превозно средство и елените са останали без работа. Вместо да се тревожите за горките добичета в това кризисно време, по-добре вижте кой елен какво ново призвание си е намерил.

Кампанията е реализирана в стила на документалните предавания по кабелните канали. Всичко започва с обяснението, че Дядо Коледа вече има Toyota Prius, а това е дало на елените му възможност за нов живот. Всеки от рогатите герои явно е имал свое призвание, което е останало на заден план през годините на работа. Но сега всеки има време да се отдаде на собствените си интереси и елените са доволни. Ние пък можем да видим как Vixen има собствена улична пекарна, Cupid дефилира из галериите в Ню Йорк, Blitzen има метъл-група, а Prancer продава недвижими имоти.

Кампанията се осъществява основно с видео, но освен индивидуални YouTube видеа, всеки елен има собствен сайт и друго онлайн-присъствие: Vixen има сайт и Facebook страница, а ако не ви се занимава с готвене, можете да потренирате с Dasher, да се любувате на платната на Cupid или да си потърсите идеален дом с Prancer. Идеята е много добра, но изпълнението куца. Основното видео е гледано само 5000 пъти, а Facebook страницата на кампанията има само 45 likes. Вероятно за популяризирането на кампанията не е отделен достатъчно голям бюджет или фактът, че тя е осъществена в месеците януари-март, т.е. след големия интерес към всичко коледно, не й носи позитиви. И все пак идеята е доста интересна и детайлно замислена – вижте живота на всички елени в сайта.

Още по темата:

1. Коледа и военните
2. Идва Коледа
3. YouTube: “Добра работа” те отвежда в Кан

Тази сутрин с ушите си чух, че премиерът Борисов приравни АЕЦ „Белене” по неефективност към несъстоялия се петролопровод „Бургас-Александруполис”. Да, и друг път е правил декларации в тази посока, след което се е отмятал. Но доколкото това негово твърдение днес е последно по време, а и съвпада с разпада на цялата концепция за „големия шлем” на руските енергийни проекти в България, заслужава отново да му се обърне внимание.

Да го погледнем и от друг ъгъл: откъм стесняващия се хоризонт за маневриране и оправдаване на главния „енергетик” на републиката Георги Първанов в дните на неговия залез на Изток- там, откъдето изгря. Дали ще си го приберат и ще го коткат ли руснаците на някой енергетичен пост? Едва ли- той е употребен и ненужен дори за партията си, камо ли за голямата игра, в която се натискаше за роля, опитвайки се да надскочи ръста си с онзи маргинален, избуял от мегаломанията му енергиен форум от пролетта на 2009 г., замислен от него като трибуна за Путин в Пловдив, но провалил се на практика в София, бойкотиран от онзи, на когото Първанов се подмазваше.

Докато (без)действащият ни президент Първанов се занимава да демонстрира социалност с оглед на апетитите си към лидерството на социалистическата партия, налагайки на ялово вето по социални въпроси, от Русия на практика наложиха вето на неговия 10 годишен приоритет в президентския кабинет. Това стана с изненадващото ( само като за него) изявление на „Газпром”за възможен отказ на Русия от газопровода „Южен поток”, така любим на Първанов. „Южен поток” май-ще се окаже това, което беше ясно от самото начало: инструмент за международен шантаж, а не рог на изобилието за българската хазна, източник на стабилност, въпрос на международен престиж и прочие лъжливи бандероли, с които Първанов ни пробутваше горчивата чаша с руското омайно биле.

В крайна сметка Русия постига целта си да се разбере някак с Украйна за преноса на газ към Европа. Явно преговорите са напреднали достатъчно, за да съобщят на своите пешки в тази игра, че вече могат да си гледат работата…

А какъв ентусиазъм само бликаше от Първанов в отредената му роля! Така се беше прехласнал, че чак му се подиграха в руските медии за превъзбудата пред Путин на 19 януари в София, когато оприличи подписването на трите договора с Русия на „голям шлем”- руският кореспондент на в. „Комерсант”, собственост на „Газпром”, най-безцеремонно сложи в устата на българския президент израза „голям член”. И Първанов не се обиди, макар иначе да се репчи демонстративно на Би Би Си по друг повод ( за филма за българските деца в Могилино, който не бил направен „с любов към България” по неговите думи- но пък след това реши да „избие чивия” като се закичи с „Българската коледа” и отиде да гушка дечица в Могилино).

Братушките му се изгавриха с него тогава само вестникарски, но сега вече го гази самият „Газпром”. И пак нищо-тишина откъм „Донду(р)ков”, където сме дундуркали 10 години един хрантутник на българско-съветската дружба, кукла на руски конци, която дори няма достойнството да се засегне, когато кукловодите му ги режат.

Сценката е толкова непоносимо грозна също поради факта, че вече не може за провала на „големия” му „шлем” да обвини лошите български управници, които не изпълняват неговите завети и ангажименти- срещу каквото и да са поети. Този път е видно и без надутите обяснения на експертните му, че самата Русия си разкрива картите, след като е постигнала целта си. А как се рита срещу този ръжен от страна на един ненужен и унижен български политик, направен за смях?

Дано този крах бъде забелязан от повече български слуги, за да им служи за урок- ако изобщо са в състояние да си взимат урок.

Истина е, че руското лоби се грижи повече за своята пета колона в България, отколкото Западът ( ако може изобщо да бъде противопоставян като единно понятие в тази координатна система на противопоставяне) е готов да направи за българите, заявили прозападна позиция. А и като правило тези българи с афинитет към демократичното и западното са индивидуалисти с чувство за лична чест, и не разчитат да бъдат отглеждани в колективни инкубатори като разните „Форум Русия-България”, събори на русофили и други подобни финансирани от чужбина „мероприятия” за купуване на чуждо влияние. Но когато опре до имперските интереси, Кремъл никога , ама абсолютно никога няма задръжки да нарита когото и да било от сервилните български джуджета. Дори Георги Димитров, при цялото му натягане да бъде повече Сталин от самия Сталин, в края на властта и живота си попада сред унижаваните от съветския диктатор балкански човечета. Докато Тито, сам по себе си диктатор и масов комунистически убиец ( в мащаби, надхвърлящи дори българските масови убийства в условията на съветската окупация), се озъбва на съветския ботуш, Димитров го лъска раболепно до последния си миг. Сценки от пълзенето на Димитров пред неговия съветски кумир са описани със заслужено презрение от югославския дисидент Милован Джилас, а и са документирани в разсекретения наскоро дневник на самия български „вожд”, чиято достоверност е потвърдена и от най-заклетите посткомунистически историци у нас.

Ако перифразираме самия Георги Димитров с неговия най-често повтарян лаф от Лайпцигския процес за „българския фашизъм”, то българският комунизъм наистина е див и варварски щом не може или не иска да се откаже от навика си да слугува на всички мутации на руския диктат вече втори век. Първанов го доказа в лично качество на най-високия пост в българската държава и сега остава да обязди отново БСП, за да се види и от слепите кой пришпорва българския троянски кон на Русия в Европа. Което не пречи на мерителите на рейтинги от присъдружната му „ГАЛОП интернешънъл” да твърдят, че и на финала на този президентски галоп Първанов се ползва с любовта на значителна част от народа. При тази пропагандна среда в страната, може и да са прави- „незначителната” част от нас обаче настояваме все пак нашите сънародници, ако обичат, да започнат да проглеждат.

Share on Facebook

Ако някога сте си мечтали да пуснете Android 4.0 Ice Cream Sandwich на вашия Kindle Fire, ето ви една възможност да го направите. Разработчик от XDA-Developers пусна портната версия на Ice Cream Sandwich (ICS) за 7-инчовия таблет на Amazon. Портнатата версия все още е в ранна фаза на разработка, но потребителите, които са я инсталирали съобщават, че тя работи много добре и с всяка изминала минута се отстраняват нови бъгове. Това включва бъга при SD картите, за който потребителите се предупреждават в самото начало на видеото по долу, така че сега управляването на цялата информация на таблета е възможно без никакви проблеми. Все още аудиото и видеото не са напълно функционални, но всеки заинтересован може да свали сорс кода на портнатия Android 4.0 от форумите на XDA-Developers. Подробности за инсталацията също са включени в същата тема, така че ако искате да експериментирате, можете да пробвате тази операционна система на вашия Kindle Fire.

Продукти за 4 порции:
1кг свински шол
4 пилешки пържоли от бяло месо
1ч.л. сол
1 бира
1к.ч. бренди
1ч.ч. прясно мляко
1с.л. риган
1/2ч.ч. стопена свинска мас

Приготвяне:
Свинското парче месо се реже така че да се оформи отворена книга. Двата вида месо се очукват. Пилешкото се поставя върху свинското. Посоляяват се. Миксът меса се навиват на руло. Маже се с свинска мас. Опакова се в листа от кисело зеле. Слага се в гювеч. Полива се с бира, прясно мляко и бренди. Оставя се 4- 5 часа да се маринова. Гювечът се похлупва. Месото се пече на умерена фурна 60 минути. После се махат зелевите листа. Полива се обилно със соса, образуван при печенето. Поръсва се със стрит риган. Месото се пече без капак още 15- 20 минути. Когато е готово се слага в плато. Реже се на парчета с дебелина 1 пръст. Гарнитурата е по желание.

"... Наистина, има ли кой да ни обича? Случвало ми се е да мисля за това и като мисля достатъчно дълго, да се разплача" "Много лесно вярваме, когато ни кажат, че ни мразят, много трудно вярваме, когато ни кажат, че ни обичат" "Преди обичах да им вярвам, но сега знам - когато ...

Париж в разгара на Френската революция. Париж на панически уплашените и безразсъдно смелите. Париж на началата и краищата. Париж на прочутите и никому неизвестните. Париж на човека, който ядеше смъртта...

Жан-Луи Попие е невзрачен писар в Палатата на правдата. Няма семейство, няма приятели, няма дори политически възгледи. Не знаем как е изглеждал, какво е обичал да прави през свободното си време, не знаем дори дали наистина е съществувал. Единственото, което разбираме за него, е дребната му и незначителна професия – записването на имената на осъдените на смърт. Ето защо вероятно никога не бихме чули за съществуването (ако изобщо е действително) на Жан-Луи Попие, ако у него не се беше зародило едно неочаквано хрумване – да яде смъртта, или, иначе казано, да изяжда присъдите на онези осъдени, които според собственото му светоусещане не заслужават да умрат.

На пръв поглед това не изглежда толкова странно, нито пък достатъчно интригуващо, за да посветиш цял роман на него. Борислав Пекич обаче успява по неповторим начин да потопи читателя в свят, в който храненето със смъртта, по начина, по който го прави Жан-Луи Попие, се превръща в акт, способен да го обезсмърти именно заради своята привидна незначителност.

Защото Франция на Пекич не е онази Франция, която обикновено битува в представите ни – не е Франция-та на смелите защитници на правдата, не е Франция-та на сплотения и борещ се за правата си народ, не е Франция-та на именитите пълководци, славните писатели или красивите булеварди. Не, това е Франция-та, за която обикновено не мислим – разкъсаната от противоречия, жадната за власт, преситената от герои, осъждащата за небивалици Франция, в която един незначителен Жан-Луи Попие придобива кратковременната слава на еднодневния прочит и после умира, така, както е живял – тихо, незабележимо, незапомнящо се... Ако изобщо е живял...

Иранската дисидентска организация Ghasedane Azadi от няколко дни алармира за атаки по бежанския лагер Camp Ashraf в Източен Ирак, провинция Дияла. В тяхната Facebook страница бяха пуснали съобщение, че ракети са били изстреляни от иранска територия към лагера. В момента той събира над 3 000 души, противници на властта в Техеран, като близостта му до границата спомага за зачестяването на ударите по лагера Ашраф. Преди два часа (00:00 българско време) се съобщава за втора атака за последните 48 часа, извършена от IRGC, Революционната гвардия на Иран. Националният съвет за съпротива в Иран обвинява правителството на Ирак в съучастничество и предоставяне на помощ при атаките на своя територия, като се визират близките връзки на премиера Нури ал-Малики с иранския режим. Лагерът Ашраф понастоящем е един от най-големите центрове на дисидентството в Иран. “Жителите” му, тъй като е наричан и Ашраф Сити, наброяват повече от 3 400 души, като от тях има и много жени и деца. Лагерът се намира само на 120 км. от иранската граница и 60 км. от Багдад, което е причина да бъде предпочитан център за съпротива на лявата организация “Народни муджахидини на Иран” – опозиционна паравоенна организация, чиято крайна цел е свалянето на аятоласите в Иран. Два са центровете на организацията [...]