Червените ще се окажат по-синодални от Синода

Както вече се осмелих смирено да предположа, яростта на левите интелектуалци, скочили да защитават БПЦ в момент, когато я излагат собствените й архиереи с поведение на мутрополити, всъщност е предизвикана от бумеранга, хвърлен от самата БСП с отварянето на досиетата. С извинение за не много възвишеното изразяване в контекста на такава величава тема, но моята баба казваше в такива случаи: „като те е яд, хапни се отзад”!

Да видим обаче какво стои „отзад”.

Над всички борци в защита на БПЦ без съмнение стои Велислава Дърева, която никога, при никакви обстоятелства не се представя в интервютата и статиите си като висш ръководител на БСП, а скромно се определя ( или бива щадящо определяна от интервюиращите я) като журналист. Макар д е избрана на 46-тия конгрес на БСП през декември 2005 г. (пак) за член на висшия ръководен орган на партията, Висшия съвет. Т.е. тя е сред 182-мата най-висши партийни функционери, които ръководят същата партия. А по отношение на църковната тема- направо е без конкуренция в публичното говорене сред съпартийците си, макар че, както се видя от подписката, хъс сред левите да бъдат адвокати на хилядолетната институция, не липсва и у други другари и другарки.

Държа да поясня: не нападам личността на Дърева. Дори напротив, позовавам се на нейния авторитет по темата. Тя е придобила забележителен капацитет да цитира по памет Светото писание и неговия светски аналог за една държава- Конституцията. Ето защо, без да проверявам верността на казаното от нея в интервюто й пред агенция „Фокус”, с пълно доверие цитирам казаното от нея. Ще видите , че е много интересно. Защото излиза, че Дърева, която е най-най-най-меродавната познавачка, всъщност атакува собствената си партия и дори ( о, „анатема”?- и свещения президент Първанов, когото обикновено брани по-войнствено и от БПЦ). Разбира се, Дърева не споменава поименно Първанов и партията си, управлявала и приела омразния й закон за досиетата, но всички знаем кой е бил президент, и кой е имал парламентарно мнозинство в сочения от нея период. Ето какво казва в интервюто си Велислава Дърева:

„Този закон беше приет на 6 декември 2006 г., Никулден. 111 депутати в 40-тото народно събрание гласуваха „за”, няма нито един „против”, има двама „въздържали се”. Изглежда депутатите са бързали към някакъв шаран, който ги е очаквал нейде”, заявява тя сакрастично в свойствения за нея стил, без да уточнява по кого хвърля бумеранга си. „Депутатите”! Та това са предимно нейните другарки и другари, мнозинството в ъв въпросното Народно събрание, които са бързали за шарана!

Партийно безадресното й възмущение обаче продължава:

„Минаха пет години, откакто е приет „Законът” за досиетата и никой до момента не е сезирал Конституционния съд – ни президент, ни депутати, ни главен прокурор, ни Върховен административен съд, ни Върховен касационен съд, ни омбудсман. Тяхното мълчание ги прави съучастници. За мен най-важното е – първо, че „Законът” за досиетата е противоконституционен в частта си за Църквата и вероизповеданията изобщо. И второ – всеки, който има право да сезира Конституционния съд, до сега би трябвало да го е направил, защото не може Църквата да плаща за нечие безразличие или гузна съвест. Тя не може да плаща чужди сметки”.

Разбрахте ли: в последните дни на своето управление президентът Първанов се оказва, според члена на ВС на БСП, съучастник в нарушаването на конституцията. Да не говорим за останалите, вкупом съгрешили, сред които избраният с подкрепата на БСП омбудсман Константитн Пенчев, бившият съветник на президента и, сочен за близък до БСП главен прокурор Борис Велчев и просто „депутати”…Е, пропуснала е да спомене самия премиер Станишев, който беше инициаторът, главният хитрец в упражнението с отварянето на досиетата. Правеше си кривите си сметки, че ще си сложи свой човек начело на комисията и ще контролира процеса, но се оказа „изненадан” от последиците на кадровото си решение: Евтим Костадинов излезе костелив орех и продължи да отваря досиета наред. Поради което сега за неговата комисия Дърева говори вече като за някаква богохулна институция – нима чак сега е „прозряла” нейната „противозаконност”?

Ето как тя обяснява противоречието в закона, предложено, гласувано, толерирано, търпяно и „съучастнически” оставено да действа от споменатите по-горе ( но –странно-неназовани конкретно ) злодеи:

„В този „закон” има половин изречение в прекия смисъл на думата в чл. 3, ал. 2, т. 6, и това полуизречение превръща „ръководителите и членовете на управителните органи на религиозните общности”, в подопечни на фамозната Комисия по досиетата. Това полуизречение едва ли не задължава БПЦ и всички вероизповедния да паднат покорно в краката на един карикатурен Торквемада. Обаче! Чл. 13 на Конституцията на Република България повелява: „Вероизповеданията са свободни. Религиозните институции са отделени от държавата. Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание”, т.е. текстът в дългоабревиатурестия „Закон” за досиетата влиза в драстично противоречие с българската Конституция, защото чл. 13 е ясен. И още – в Закона за вероизповеданията пише „изразител и представител на източното православие е самоуправляващата се БПЦ”. Самоуправляващата се! Това е чл. 10. А чл. 2 гласи – „държавната намеса във вътрешната организация на религиозните институции е недопустима”. Следователно „Законът” за досиетата противоречи на Конституцията и на Закона за вероизповеданията. Църквата е отделена от държавата и държавата няма никакво право да се меси в нейните дела, както няма право да се меси в живота на всяко едно вероизповедание в България, което е регистрирано по Закона за вероизповеданията. Чувам много интересни аргументи, че след като държавата давала 1,5 млн. лв. на БПЦ, значи имала право да проверява”.

Предполагам, мнозина ще се съгласят с фактологията в думите на Дърева. Поради „причини” ( както би казал Мечо Пух) ви спестявам излиянията й срещу десните й политически опоненти, които залива с невъздържани епитети на омразата, прехвърляйки върху въпросната болна глава ( обявявайки, впрочем десницата за „починала” ) вината и отговорността за това разконспирирано от нея нарушаване на конституцията, макар да е ясно, че именно левицата, именно нейната партия, която Дърева солидарно ръководи, е вдъхновителката на цитирания от нея закон.

Така стигаме до логичния финал на упражнението:

„Фокус: С тази подписка какво конкретно може да се постигне?
Велислава Дърева: Основната цел на една такава позиция е да бъдат предизвикани тези институции, които имат правото, да сезират Конституционния съд, за да бъдат отмени тези текстове като противоконституционни и да се спре това издевателство на Църквата. Това е най-важното конкретно действие и това трябва да стане”.

А междувременно общественото възмущение от мракобесното изявление на Светия синод срещу изкуственото оплождане принуди един от висшите архиереи да „ревизира” донякъде скандалното становище на началниците си, без да е ясно, впрочем, доколко мнението му е меродавно. Очакваме Дърева, като говорител на БЛЦ и тълкувател на Словото божие, да ни съобщи- задава се 47-ми конгрес на БСП и от тази висока трибуна ще има възможност да ни сведе до знанието дали левите интелектуалци завиват обратно, заедно със становището на Светия синод или червените си остават по- синодалновидни от синодалните старци. Синодът е прав, дори и когато греши. Членовете на ВС на БСП няма как да не се съобразят с тази своя традиция, бликаща от недрата на партийната патетика, изразена от поета Христо Радевски за непогрешимостта на партията, която е права, дори и да греши.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: