Големото затъване

Само преди няколко дни, на 31.12. миналата година сложих като статус във Facebook “A New Year’s Eve I shall never forget. Await the details. I am sound and safe btw.”

Може би малко прекалих, съдейки по коментарите и телефонните обаждания след това, но случката наистина си я биваше.

Какво беше станало?

На същия ден сутринта с И. тръгнахме към Банско с идеята да покараме ски и след това да продължиме към Семково, където да отпразнуваме настъпването на новата 2012. Речено-сторено, нали още на 30-ти беше почнало да вали, та на Банско беше паднал пухкав нов снежец и като се изключат пренаселените писти покарахме доста добре.

Тръгнахме след това към Семково (до там от Банско се стига през Баня и Белица), като след Белица пътят не беше пипан изобщо. Никаква следа от “обработка”, но пък за нас беше напълно “проходим в зимни условия”. Имахме резервация за семковския хотел Бор.

Веднъж достигнали до хотела, не можехме да намериме подстъпа към него. Звучи абсурдно, но си беше точно така. Проблемът се състоеше в това, че за да изрине пътя около хотела по него беше минавала някаква верижна техника и беше образувала огромни валове от сняг

Като допълнително усложнение идваше тъмнината и липсата на каквото и да било означение.

След третата обиколка около хотела с И. успяхме да видиме една пролука в снежната стена, от която тръгваше не добре утъпкана пъртина и решихме, че това е пътят. Оказа се обходният път.

Вече се движех в режим 4×4 и макар и в началото да вървяхме добре, скоро достигнахме до

много дълбока преспа

в която и заседнахме…

Image forums.vwvortex.com

Това на снимката не е точно моята кола, но заснетата ситуация доста напомня на нашата с разликата, че улеят от сняг при нас беше висок около метър-метър и половина.

Прегазих преспата  и отидох до хотела да търся помощ. Там казаха, че имали някакъв бус, койото обаче точно сега бил отишъл да вози някакви хора. Да сме си извадели багажа и утре на светло щели да ни издърпат. Това не ни уреждаше и поисках лопата за сняг – мислех, че ще успея да поизрина около колата и в края на краищата да я изкарам.

Апропо, обърнах внимание на администрацията на хотела, че са отговорни за обходния си път, и че щом не могат да го почистят адекватно, то поне да го препречват с нещо и да го затварят, та да не случват такива работи. Администраторката на свой ред изкара виновен мен, заради това, че не съм се бил обадил да попитам как точно да стигна до тях!?

Както и да е, И. и аз хубаво изринахме с лопатата около колата, но това само по себе си не ни увенча с успеха да я изкараме от преспата.

Случаен гост на хотела, който беше излязъл до колата си на паркинга, ни видя и се поинтересува да ни помогне. Беше със Skoda Octavia 4×4 и имаше хубаво стоманено въже. Понеже го беше страх да докара колата си по-близо до нашата, се наложи и аз да извадя моето въже и да го снаждам с неговото.

Нейсе, опитът му да ни помогне остана нефелен, понеже не намерихме къде на Octavia-та и се завинтва куката за теглене. Остави ми обаче въжето си и ни пожела успех…

От балконите на близката университетска станция вече ни гледаха сеирджии и може би в сърцето на някой от тях да е прескочила искрата на

шофьорската солидарност

така че по едно време до нас дойде един пич и ни попита дали да не дойде да ни издърпа с една джипка.

Приехме с радост и Жоро, както се оказа че се казва пичът, довтаса с едно такова нещо.

Image fjcruiserforums.com

Е, в кабината му нямаше куче, но пък той пращеше от желание да победи природната стихия и да ни извади от преспата.

Опитахме първо с въжетата, но след втория опит скъсахме моето.

Стигнахме до ultima ratio -

тегленето с лебедката на Land Cruiser-а.

Това е механизмът под моторната решетка, който се състои от стоманено въже, завършващо с кука и задвижвано от собствен електромотор. Лебедката се и оказа нашето спасение – с взаимни усилия (той дърпаше, а аз давах газ на втора бавна предавка) изкарахме нашия Big T от подлата клопка.

Това е.
Излизането от преспата времетрая около 2 часа и разби на пух и прах плановете на И. предновогодишно да посети новия хотелски SPA център, преди да се отправиме към хижа Семково, където ни чакаше компанията. Сега като се сетя за това как изглеждаше стаята, май беше супер, че си спестихме SPA-то, но за това некой друг път.

За сметка на това купонът в хижата си струваше последващото половинчасово трамбоване през гората нагоре – не липсваше нищо, а и компанията се беше погрижила за масивен полунощен фойерверк.

Надявам се и вашият новогодишен празник да е преминал толкова хубаво, колкото и нашият и да ви е заредил с много положителна енергия за новата 2012!

No related posts.

Прочети цялата новина

Свързани новини: