Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Проучване на bivol.bg и e-vestnik.bg показа, че и курортът Боровец е обвързан с Първа инвестиционна банка (освен Витоша и Банско - виж тук първа част). Собствеността на „Бороспорт” АД също е скрита в чужбина, във фирма във Вадуц, Лихтенщайн, но поне един от пълномощниците в България е вдовицата на Илия Павлов - Дарина. Но дружеството е взело около 24 млн. евро кредити от Първа инвестиционна...
Боровец, наричан на времето Чамкория, е бил престижен курорт, тук дори има царска резиденция, а по-късно са построени вили и почивни домове на висшата номенклатура на БКП. Комунистическата държава оценява потенциала на курорта и строи лифтове с вносна техника и хотели.
„Бороспорт” АД е създадено през 1991 г. като наследник на лифтове, хотели и инфраструктура в Боровец, които при социализма са били собственост на „Балкантурист”.
Към днешна дата „Бороспорт” притежава лифтовете, влековете, снежните инсталации и машините за поддържане на ски писти с обща дължина 58 км в курорта. Фирмата ръководи и най-голямото ски-училище с 200 ски-учители.
Двата най-големи хотела на Боровец са продадени още преди приватизацията на целия курорт през 2000 г. „Мултигруп” купува хотел „Рила”, а Работническо мениджърското дружество (РМД) „Самоков Боровец 21” купува хотел „Самоков Боровец”.
Същото дружество, което се представя като фирма, а не като РМД, кандидатства и за целия курорт - „Бороспорт”.
„Бороспорт” е една от апетитните хапки на българската икономика, останала за приватизация. Лапва я през 2000 година въпросната фирма „Самоков Боровец 21”, зад която седи Славчо Христов, набързо станал собственик на СИБанк, приближен на тогавашния премиер Костов. Точно с парите на тази банка е финансирана приватизацията от РМД-та на Боровец и Пампорово. Славчо Христов седи и зад приватизацията на основната част на Златни пясъци, в съдружие с „Агрима” (на фамилия Златеви от Правец) и немската „Некерман”.
На третия път приватизацията на „Бороспорт” е успешна, но малко заприличва на цирк, в който участва и Левон Хампарцумян, сега шеф на „Уникредито Булбанк”, а тогава зам.-министър на икономиката. Тогавашният министър Жотев първо обявява, че търси стратегически инвеститор за курорта, но след него заместникът му, явно упълномощен, казва на първата среща с купувачите, че не го интересува какви са те и основното е колко пари предлагат. Така зачерква и точки от заповедта на министъра, които, освен най-високата цена, предвиждат също и инвестиционна програма, бизнеспланове за курорта и др.
"Ние не продаваме просто една фирма, а курорта Боровец, представата за него, българската природа", казва тогава Хампарцумян пред купувачи и журналисти.
Бил е съвсем точен, цинично точен. Курортът и част от българската природа е продадена на бившия ресторантьор Славчо Христов за 4,9 млн. долара и 40 цента. Това е платено за 60% от дружеството, а по-късно делът на държавата от 40% се стопява през годините чрез вдигане на уставния капитал от мажоритарния собственик.
В наддаването са участвали и една австрийска, и една италианска фирма. Левон Хампарцумян променя два пъти процедурата за приватизация. Явява се на търга, на който трябва да се отворят пликове с предварително изготвени оферти, и казва, че вместо това ще се наддава явно със стъпка по 100 хил. долара. Това е нарушение на обявената процедура и австрийската фирма се отказва. Италианската продължава да се надпреварва със „Самоков Боровец 21” и стига до 4,8 млн. долара. Тук от квази РМД-то казват, че и те дават толкова и ще платят при подписване на договор. Това е абсурд, защото няма наддаване със съответната стъпка. След кратко съвещание Хампарцумян променя отново процедурата и казва на двамата кандидати да напишат последна цена. Италианската фирма („Валест”) предлага 4,85 млн., „Самоков Боровец 21” - 4,9 млн. и 40 цента.
Търгът се оценява като скандален, дипломати пишат доклади и искат срещи, но всичко минава и заминава.
Курортът е платен с парите на СИБанк на Славчо Христов, той веднага вкарва свои представители в борда на дружеството и започват разни трансформации, вдигане на уставен капитал, за да се изтика като собственик държавата от него, следват препродажби и замитане на следите на собственика. „Бороспорт” става собственост на фирма, регистрирана в Швейцария.
В началото на 2002 г. в борда на директорите на „Бороспорт” влизат 5-има нови членове, хора на „Мултигруп”, на мястото на хората от банката на Славчо Христов. (Сред новите е и адвокатката на италианската фирма, наддавала за курорта, което е косвено потвърждение на слуховете, че още на първия търг зад чуждата фирма е крие „Мултигруп”).
С тези промени в борда става ясно, че дружеството е продадено на „Мултигруп”.
Към 2005 г. „Бороспорт” тихомълком става собственост на BTDS - BT Development Services - дружество, заместило „Балкантурист”, приватизиран от „Мултигруп”, и управляващо 11 луксозни хотела в страната.
Днес собственик на 83% от капитала на "Бороспорт" АД е лихтенщайнската фирма "Пи Еф Ейч Си" Лимитед (PFHC Ltd.), регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн, представлявана в България от няколко упълномощени лица, сред които се появява името на Дарина Калчева Георгиева-Павлова, вдовицата на Илия Павлов. Още 15% принадлежат на регистрираната в България дъщерна фирма "Пи Еф Ейч Си" ЕООД.
Справка от ДАКСИ за участието на Пи Еф Ейч Си Лимитед в управлението на фирми в България
Но... - ”Бороспорт" е заложен срещу четири кредита от Първа Инвестиционна Банка на обща сума около 24 млн евро. Досегашната практика показва, че която банка дава кредитите, зад нея се крият и реалните собственици. Дали и доколко собствениците на Първа инвестиционна, които седят зад фирмите, притежаващи инфраструктурата и на Витоша, и в Банско (виж тук за тях), са намесени като собственици и в Боровец, може само да се предполага.
(Следва - 3. Пампорово)
Виж още: Кой владее зимните курорти и кой печели от поправките в Закона за горите? - Част I Витоша и Банско
Стоим и гледаме ледената пързалка пред The Mall… Хората се пързалят в кръг и се въртят винаги в една посока – обратно на часовниковата стрелка!
Замислих се – защо? И си спомних, че обикаляйки стадиона, докато си покривам нормативите винаги съм го правил в същата посока – обратно на часовниковата стрелка.
После се сетих, че и в кръговото движение автомобилите се движат по този начин… И принципно на ескалатори, входове и изходи, тротоари и улици хората се стремят да се движат възможно най-отдясно.
Нещо повече – захождането на самолетите при кацане в повечето случаи, състезанията с кучета и коне, въртящите се врати и турникети, бейзболът, изчисленията по тригонометрия, танцуването на право хоро, дори въртележката от Коледния пазар, на която качихме Вики… всичко правим по посока, обратна на часовниковата!
Още един пример – замисляли сте се как ежедневно минавате по един маршрут от точка А до точка Б (например от къщи до работа), но на връщане (от Б към А) той леко се променя, когато е общо взето все едно откъде ще минеш… Ако случаят е такъв, най-вероятно ще забележите, че несъзнателно всеки ден правите кръг, обратен на часовниковата стрелка… Някои атлети дори откриват, че обиколките, които правят по посока, обратна на часовниковата стрелка са много по-бързи от тези по посока на часовниковата стрелка.
Сега се чудя друго – дали в Англия, където в кръговото движение автомобилите се движат по посока на часовниковата стрелка, ситуацията на пързалката е различна?
Ами не! Ето един клип от Canary Wharf, Лондон, Англия, в който хората отново се движат по същия начин:
Сега се замислих – в Англия дори в ескалаторите, магазините и практически навсякъде, освен при автомобилите също се движат възможно най-вдясно.
Поради някаква неясна за мен причина, в цял свят естественото поведение на хората е да се движат обратно на часовниковата стрелка… Дали пък няма нещо общо с въртенето на Земята? Тя също се върти обратно на часовниковата стрелка в Северното полукълбо. Спрямо Слънцето също се върти обратно на часовниковата стрелка, както и всички останали планети. Самото Слънце също се върти обратно на часовниковата стрелка. Като цяло, ако приемем постоянната посока на движение на Слънцето и планетите във Вселената (виж клипчето по-долу), излиза, че наистина се движим обратно на часовниковата стрелка.
Обратно на часовниковата стрелка се въртят и земните урагани… но само в Северното полукълбо. От другата страна на екватора въртенето е по часовниковата стрелка, а и би следвало движението на планетите и всички останали фактори да действат наобратно, т.е. по часовниковата стрелка… Дали е така и с хората обаче? Отново – не!
Ето един клип от Австралия, където хората се движат по същия начин (там отново движението на автомобилите е отляво, забележете):
Какво ни става? Нима всички хора по света са програмирани така?
Не знам. Но ето някои интересни факти, които може би биха дали някакво частично обяснение:
А Вашата теория каква е?
- 64% мъже
- 62% по-млади от 45 години
- 70% с висше образование
- 44% работят в частния сектор
- 9% - лошо
- 34% добро и много добро
- 56% - средно
Питат ме откъде черпя вдъхновение. Вече отговарям, че не знам. Не се замислям за това, то е навсякъде. Върхлита ме спонтанно и ако не направя нещо, много скоро си отива, давайки път на следващото хрумване. С тази салата обаче започнах да действам веднага и причините (вдъхновението) са две. Първо, неизползвано сирене горгонзола от един голям запас със сирена. И второ – оцеляла по празниците малка тиква. Нямах никакво съмнение, че комбинацията от двете ще ми хареса, но трябваше да реша как точно да ги съчетая и какво още да добавя.
Салата ще бъде! – помислих си. Клечейки пред отворения хладилник избирателно започнах да изваждам продукти. После избирателно да прибирам част от тях. Салатата беше готова – засега само в главата ми. Обелих малко лук и го карамелизирах. Нарязах тиквата на парчета и я сложих да се пече с малко зехтин и мащерка.
Овкусих спанак и рукола, добавих няколко маслини и се получи. Получи се много добре. Обожавам карамелизирания лук с мекото и с не твърде силна миризма сирене горгонзола. Обожавам и карамелизираните крайчета на овкусената с мащерка тиква. Само където Вальо избута всичката тиква от порцията си в моята чиния. Не че не се радвах, но мисля, че много сбърка. Но той не ми е критерий за предложения с тиква. На теб как ти се струва?
Посочените количества са за 4 порции.
Продукти:
Тиквата се слага в малка тавичка. Поръсва се с 2 супени лъжици зехтин, прясно смлян шарен пипер и накъсаната прясна мащерка. Запича се в предварително нагрята фурна на 200°C за 30 минути или докато стане готова. Охлажда се.
През това време в дълбок тиган или тенджера се загряват 2 супени лъжици зехтин. Добавя се лукът, посолява се с щипка сол и се разбърква периодично на слаб огън докато се карамелизира – около 20 минути. Маха се от огъня и се охлажда.
В голяма купа се смесват измитите и добре подсушени спанак и рукола. Овкусяват се с малко зехтин и сол. Добавят се тиквата, лукът, маслините и горгонзолата. Салатата се поръсва с балсамов оцет (балсамова редукция прави нещата още по-добри) и прясно смлян шарен пипер.
Салата с тиква, карамелизиран лук и горгонзола от Йоана Петрова - КулинарноСкованият от отломките на стария вариант на в. „Труд” нов в. „Преса ( откраднал това название от друг всекидневник, досущ както крадците направиха това с Ботевата „Дума” през пролетта на 1990 г.) днес проговори с гласа на своя Ной и разсея съмненията сред наивниците , че става дума за медиен спасителен сал на потъващия Георги Първанов и неговата дружина от проекта АБВ. Азбучната истина лъсна! Откровенията на главния редактор на „Преса” Тошо Тошев разсеяха евентуалните съмнения.
В предаване на Би Ти Ви той се похвали, че през август 2006 година е бил участник в план за прекрояване на властта по вкуса на президента Първанов и неговия спонсор Георги Гергов- същият, който сега пък спонсорира проекта „Преса”. „Поканих президента Първанов и си споделихме пред Георги Гергов, че Станишев трябва да подаде оставка“, декларира Тошев.
Обърнете внимание, че водещият офицер в тази комбина, по думите на скромния Тошев, е самият той: „ поканих президента…”. А Георги Гергов е нещо като гарант, изповедник,арбитър,висш авторитет, защото сценката била разиграна „пред Георги Гергов”.
Тошев, който явно не смята за нередно да се изживява като кръстник на властта в една държава с власт, базирана на избори, аргументира действията си на задкулисен манипулатор със „сложността” на коалиционното правителство, сформирано по необходимост.
„Наричат Първанов архитект на Тройната коалиция. Няма да споря ( самият Първанов напоследък взе да скромничи по въпроса за бащинството на тройното отроче и на практика Тошев, без да си дава сметка, го опровергава сега- бел. авт.). Смятам обаче, че неговата идея е била правителството да направи необходимото, за да влезем в Европейския съюз. Е, случи се“, каза Тошев, който се изяви като тълкувател на мислите на Първанов и даде да се разбере, че по идея на президента е трябвало Станишев да подаде оставка след приемането на България в ЕС.
Тошев ни съобщава, че не Народното събрание и стоящите за него някакви си избиратели, а олигарсите и медийните магнати канят президента да става ( отново) съучастник в нарушаването на конституцията, която Първанов така или иначе е подритнал с ролята си при формирането на правителството.
Депресиращо е да се види как работи пресата на цинизма без това дори да прави впечатление на уж свободната ви преса.
Георги Ангелов:
- Влизаме в годината на издръжливите (Труд)
- Macrо Watch (видео)
- Провалихме прехода, нека не се проваляме сега (Политики)
- „Окупирай Уолстрийт“ или как те чуват, ако пееш на няколко гласа (Обектив)
- Адът на гишето и електронният рай (24 часа)
- Българската трудова миграция: има ли смисъл от ограничения в ЕС?
"Free Market" Doesn't Mean "Pro-Business"
Baltic green shoots – Start-ups in Estonia
Председателят на НСИ става зам.-директор в Евростат
Standard&Poor's потвърди суверенния кредитен рейтинг на България
ЕК: обществените консултации – с най-малко 12-седмичен срок
Двама бизнесмени се срещат на коктейл. Започват да водят разговор за живота, за бизнеса, когато стигат до въпроса за данъците, единият казва: - Ох, заради тези данъци, напоследък спя като младенец. - Що, бе? Всичко ли ти е чисто? - Не, бе! На всеки час се будя и плача. . . Усмихни се България и не плачи като бизнесмените, които данъчните у нас се засиняха да да облагат с такси, данъци, налози и прочее най-прости методи за да напълнят хазната. Затова и бизнвесът у нас заприлича на изпосталяла крава, чието виме час по час придърпват данъчните. Резултатът е, че нито ведрото се пълни с мляко, нито кравата може да заглади косъм. Безумията стигат и до там: Срещат се двама познати бизнесмени: - Плати ли данъците? - Да, платих ги. - И сега как си, спокойно ли ти е? - Не. - Защо? ? - Сега пък обяснявам на данъчните, откъде съм взел толкова пари, че да платя...
Решението на строителният министър Лиляна Павлова да уволни свои подчинени чиновници задето не са си свършили работата и снегът пак ги изненада, е похвално. Вярно, че е лошо човек да остане без работа в тази криза и то през зимата. Но е още по- лошо да се дундуркат немарливи служители за сметка на бюджета. Павлова демонстрира принципност и стана симпатична не само на закъсалите в снежните преспи по магистралата, а и на повечето граждани, милеещи за едно подредено и удобно за човека общество. Такова обаче със сигурност не е столицата , за съжаление на живеещите в най-населения български град. Колкото и да се хвалят местните чиновници от кметството, че били почиствали, с просто око се вижда, че това просто не е вярно. С изключение, разбира се на основните пътни артерии, по които се движи градския транспорт. Почистването на снега и леда от тротоарите обаче от общината са вменили на гражданите. Някакви служители възторжено обявиха, че: „Все повече граждани и фирми изпълняват...
Схиархимандрит Касиан
игумен на манастир “Благовещение” край Кюстендил
Срамно е да се заклеймява създаването на живот
През последните дни висшият духовен клир ни залива с безумни инсинуации и анатеми. Висши духовници от синода се упражняват върху канона и спазването му в днешния модерен свят. Срам и позор е позицията му относно ин витро и сурогатното майчинство. Забраните, които валят от клира, издават необяснимо невежество и само предизвикват скандали. Никой не казва на хората за какво всъщност става дума. Истината е, че светата църква борави с тайнства при създаване на тайната живот (ЧОВЕК). В случая става дума за тайнството брак. На светските хора трябва да се обясни, че то не е мистика, а законно, съвместно съжителство между мъж и жена с благословение да раждат и възпитават деца.
Науката – и в частност медицината, не са враг, когато помагат при физиологични проблеми в изпълнението на това тайнство. Хората не са познавали болестите в миналото и не са могли да ги лекуват. Сега това е възможно и е безумно тази медицинска помощ да се заклеймява.
Разбира се, че канонът не забранява ин витро, защото то спомага за тайната живот. То е нормално и благословено, защото задължителна необходимост е да се създава този нов живот, наречен човек. Да се анатемосва, си е чиста проба невежество. Тогава трябва да се забранят и всички лекарства и болници.
Тайнството се нарушава, когато по лабораторен път се взема биологичен материал от трети човек. Когато няма друг начин за едно семейство да реши своя здравословен проблем, на мъжа и жената трябва да се обясни, че излизат от канона. Те трябва сами да вземат решението си, но не да се заклеймяват. Решението си е тяхно житейско право. В живота има и осиновяване на деца. Дали това осиновяване е на ниво зародиш или новородено, проблемът е един и същ.
Напоследък обаче става практика всичко да се анатемосва. Излиза някой висш духовник, хвърля някакво безумие в публичното пространство, после друг се опитва да му замаже думите и да потуши скандала. Със забрани не става. На хората трябва да се обясни канонът, който не е схоластика и не пречи на живота, а напротив – помага да се разбират проблемите ни в този живот. Да знаят нормите и сами да взимат решения. Жалко е, че няма кой да го направи.
Проблемът с досиетата пък е много тежък и страшен. Обществена тайна е, че по време на атеистичния режим заемане на отговорни постове не можеше да стане без членство в партията. Но за духовници канонично това е недопустимо, защото те служат на Бога, а новата власт Го отрича. От канонична гледна точка това е ерес. Ако първият еретик Арий, поради твърдението му, че Иисус Христос не е Бог, а е човек, е предизвикал събирането на Първия вселенски събор, то новата власт отрича Бога в трите Му Ипостаси, което е несравнимо по-страшно от твърдението на Арий. Както е постъпено с Арий, така трябва да се постъпи и сега. В набора документи за приемане в клира на БПЦ трябваше да има и собственоръчно подписана декларация, че кандидатът не сътрудничи на ДС. Евангелието казва, че не може да се служи на двама господари. Ако има конфликт между висшия клир и духовенството, той не бива да става достояние на народа, защото по това те ще познаят, че не сме Христови ученици. Затова трябва да пазим вярата ни чиста, за да не правим компромиси със съвестта.
………….
Препечатваме текста на о. Касиан от в. „Стандарт” заради човешката му позиция и смелостта му да посочи на „светите” отци, че те са призвани да са връзката ни с Бога, а не пречка по пътя към него.
все повече са колелетата в София, дори вече някои квартали имат вело алеи. но това означава и все повече собственици на велосипеди, мъдрещи как и къде да ги съхраняват ето как решават проблема в Мадрид - на малките балкончета има достатъчно място за колело, при нужда - и две Мартин Линков е ...
Натискът на политиците над медии предизвиква шумни скандали в света, които нерядко завършват с оставки. В България пък - медиите ухажват своите политици почти интимно, а това се приема за нормално. Защо ли ? Новата година не започна добре за германския президент Кристиян Вулф. Под натиска на пресата и общественото мнение той трябваше да признае от телевизионния екран, че обаждането му до главния редактор на в."Билд" за предотвратяване на публикация за взет изгодно жилищен заем е било "груба грешка", за която трябваше да поднесе своите извинения. По този повод шефът на борда на Международния прес институт /IPI/ във Виена Карл-Ойген Еберле в специална декларация по случая заяви: "Всеки, който се опитва чрез използването на личен контакт с главен редактор да дава насоки за работата на новинарите, заплашва безпристрастността и независимостта на журналистите. Един президент би трябвало да признава и уважава всичко това". Още по-зле следпразнично тръгнаха нещата с новата унгарска...
Божидар Данев е роден на 5 ноември 1939 г. в София. Завършил е Техническия университет, специализирал е в Университета в Хановер, чете лекции във ФРГ, Швейцария, Италия, САЩ, Великобритания и др. Работил е в Института по кибернетика при Българската академия на науките. В периода 1991-1997 г. работи като управител на Софийската фондова борса. През 1993 г. е избран за председател на Българската стопанска камара. - Г-н Данев, кои ще са най-големите проблеми за бизнеса през 2012 г.? - Сериозният проблем на бизнеса в България е влошаването на бизнес средата. Точен индикатор за лошата среда е спадът на инвестициите, които продължават да намаляват трета година, и загубата на работни места. Следващият е свързан с липсата на квалифицирана работна ръка, особено за преструктуриращата се икономика, и все повече обедняващият български трудов пазар. Нараства вътрешният икономически риск за страната, в резултат на което се увеличават лихвените проценти на банките. Реалната независима...
Биография на Светлана Сталина ще публикува Harper през 2014-та година, съобщи USA Today. Светлана е единствена дъщеря и последното оцеляло дете на съветския диктатор Йозеф Сталин.
Тя е изгонена от СССР през 1967-а година и прекарва живота си в малък град в американския щат Уисконсин. Починалата на 85 години през декември Сталина прекарва последните си години спокойни, живеейки под името Лана Питърс, пише още изданието.
Биографията ще бъде написана от Розмари Съливан, която е автор на 9 нехудожествени заглавия.
Протест пред парламента в защита на Витоша
в сряда, 11 януари, 11,30 – 13 ч.
Започна онлайн петиция срещу застрояването
на най-стария природен парк на Балканите
София, 6 януари 2012 г. – Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България”, скиори, сноубордисти и туристи ще проведат протест на 11 януари 2012 г., сряда, от 11,30 до 13 ч. пред Народното събрание в защита на Природен парк Витоша и срещу промените в Закона за горите, които заплашват да унищожат като цяло зеленото богатство на България.
Редица граждани и организации вече изпратиха до парламентаристите анализ на готвените промени в Закона за горите. Протестът пред парламента в първия работен ден на депутатите е продиктуван от желанието за диалог, за да са наясно те с опасностите, които се крият в новите текстове.
Сегашното законодателство позволява замяната на старите ски съоръжения на Витоша с нови при определени условия и участниците в протеста повече от 4 години очакваха „Витоша ски” АД да направи това. Явно обаче плановете на фирмата включват много повече. Това става ясно от изготвения от нея план за застрояване с нови писти и съоръжения от Драгалевци и Симеоново през Алеко до Черни връх и Торфения резерват на Платото, въпреки че законът не позволява това в Природен парк Витоша. Фарсът да не бъдат пускани съществуващите ски съоръжения на Витоша през този сезон беше организиран, за да се упражни натиск върху държавата да позволи по-голямата ски зона. Дори и да се приемат исканите промени, няма да има време да стартира ски сезонът преди април 2012 г., припомнят от коалицията „За да остане природа в България”.
В последните дни на 2011 г. Министерски съвет скоростно одобри промените в Закона за горите, които улесняват изсичането на горите за ски съоръжения, като същевременно спестяват милиони левове на инвеститорите в ски курорти в държавните гори, припомнят организаторите.
Остава впечатлението, че промените се правят под натиска на заинтересована офшорна фирма – „Витоша ски” АД, която след приватизация, е собственик на почти всички ски съоръжения в Природен парк Витоша, изградени в територии от държавния горски фонд, посочват от коалицията „За да остане природа в България”.
Същевременно е обявен и конкурс за нов директор на Природен парк Витоша, тъй като явно сегашният следва законовите изисквания, не позволява застрояването на защитената територия и трябва да бъде премахнат.
Безнаказани остават и действията на собственика на ски съоръженията в Природен парк Витоша, който с тежка строителна техника преди 3 години унищожи 18 дка каменни реки и защитени територии без никакво съгласуване и разрешение, подчертават природозащитниците.
Участниците в протеста ще внесат писмо с искания да не се променя Закона за горите; да се обнародва и преразгледа приватизационния договор на „Витоша ски” АД; да не се премахва директорът на Природен парк Витоша.
Вече стартира и онлайн петиция в подкрепа на опазването от застрояване и изсичане на Природен парк Витоша на адрес:
http://forthenature.org/petitions/18
Допълнителна информация:
- Съпоставка между настоящите текстове в Закона за горите и новите предложени текстове и обяснение какви облаги ще произтекат за „Витоша ски” АД, ако тези поправки бъдат приети от парламента - http://forthenature.org/documents/810
В Коалицията „За да остане природа в България” членуват Асоциация на парковете в България, Българската асоциация за алтернативен туризъм, Българското дружество за защита на птиците, Българското дружество по фитоценология – 2001, Българска федерация по катерене и алпинизъм, Българска федерация по спелеология, Българската фондация “Биоразнообразие”, Екологично сдружение „За Земята”, Информационния и учебен център по екология, Народно читалище „Бъдеще Сега”, Сдружение “Агролинк”, Сдружение „Байкария”, Сдружение „Белият бряг”, Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, Сдружение „Природа назаем”, СНЦ “Зелени Балкани”, Сдружение „Природен Фонд”, клуб UNECO към Студентски съвет на СУ „Св. Кл. Охридски”, Софийско гражданско сдружение „Щастливеца”, гражданска група „Да спасим Иракли”, „Граждани за Рила” и WWF Дунавско–Карпатска програма България. Коалицията е подкрепена от още над 50 организации, групи и инициативи.
Broadcom съобщиха, че на Consumer Electronics Show ще представят следващото поколение технология за безжични мрежи - 802.11ac. Стандартът за безжични мрежи обещава скорост до 1.3Gbps, която трябва да направи 802.11ac около три пъти по-бърз от 802.11n. Той също ще бъде около шест пъти по-пестелив откъм енергия, което е идеално за мобилните устройства. 802.11ac обещава и по-голям обхват от предшествениците си. Но подобно на старите технологии, върховите скорости могат да бъдат достигнати само на под 10 метра от предавателя. Все пак, на теория скоростите на 802.11n са достижими на 60 метра далечина. Ясно е, че това ще направи безжичните мрежи по-приложими в по-големите пространства. Увеличената скорост позволява на устройствата да прехвърлят големи количества данни за по-малко време, което запазва живота на батерията. В повечето мобилни устройства WiFi свързаността е една от основните причини за късия живот на батерията. С отстраняването на нуждата за дълга свързаност за прехвърляне на данни, животът на батерията на тези устройства ще се увеличи, заявиха от Broadcom. Първоначално, компанията ще пусне четири чипа: BCM4360, BCM4352, BCM43526, и BCM43516. Тестови варианти на тези чипове вече са изпратени на производителите и Broadcom плануват да демонстрират възможностите на 802.11ac по време на CES. Няколко компании, сред които и Asus, D-Link, Huawei и LG съобщиха за плановете си за интегриране на тази технология в продуктите си. Но няма информация, кога устройства с новата технология ще бъдат достъпни за потребителския пазар.
Над 1.3 милиона електронни четци са си подарили британците за Коледа, което означава, че един на всеки 40 възрастни в кралството е получил такъв подарък. Това сочи проучване на консултантите от YouGov, проведено между 28 декември и 3 януари.
От YouGov определят явлението като Kindle Коледа, тъй като 92% от подарените четци са били от различните разновидности на джаджата на Amazon. Близо 2/3 от получилите подобен подарък са били жени, а тенденцията е два пъти по-силна при хората на възраст над 55 години, отколкото при младежите в групата 18-24 години.
От компанията обаче правят уговорката, че данните може би подценяват продажбите на продукти, които са подарени на деца и тийнейджъри под 18-години.
Част от анкетния панел на YouGov е изследвала и продажбите на таблети за празниците, които са били два пъти по-малко - около 650 хиляди подарени устройства. Там превъзходството на Apple също е значително - техният iPad е посочен в 72% от случаите.
Почти месец след пускането на Google Chrome 16 Final, Google най-накрая пуснаха Google Chrome Beta версия 17. Този билд е фокусиран върху доставянето на подобрения в бързината и сигурността с предварително зареждане на страници и функция за проверяване на свалените файлове. Набор от други по-малки промени и обикновените поправки на бъгове също са включени, както и регулируемите краища на Print Preview и напомняне за потвърждаване на отказаните сваляния на файлове, когато потребителят затвори последния прозорец на профил "incognito". Главните подобрения в тази бета версия са фокусирани върху бързината и сигурността. Сега някои страници се зареждат предварително след като потребителите започнат да пишат адреса им в Omnibox и ако Chrome е уверен, коя страница потребителят иска да отвори, страницата се зарежда предварително, следователно изглежда, че зареждането ще бъде по-бързо и според Google в някои случаи то е мигновено. Chrome 17 Beta също включва добавка към технологията си Safe Browsing, която автоматично проверява всички изпълними файлове (като EXE и MSI под Windows) за познат зловреден софтуер и предупреждава потребителите, ако намери такъв. Тя също предупреждава потребителите, ако сайтът, от който е свален файлът е с малък рейтинг. За сега базата данни за познат зловреден софтуер е относително малка, но се очаква тя бързо да се нарасне след включването й към следващата стабилна версия. Тази технология е подобна на използваната в Internet Explorer 9, както и няколкото инструменти за сигурност, един от които е Norton Internet Security 2012. Обаче, както винаги потребителите не трябва изцяло да се доверяват на тази функция за да се предпазят от зловреден софутер.
Напоследък все ми се случва да попадам на хора, които са решили, че трябва да променят живота си веднага. Мисля, че новата година е времето, в което тази истерия започва да приема небивали размери и колкото и чудесно да звучи “от тази година няма да се съобразявам с всички норми”, решението е необмислено и в 99% от случаите революционната идея те държи само няколко седмици/дни/часа. Затова е време някой да се изкаже в името на противоположната позиция – защо пък да не съм аз? Хайде да си поговорим с работните революционери.
Много често срещам оплакването “не ми се работи вече от 9 до 5″. Интересното е, че това не го казват хора, които работят в завод за производство на консерви, а хора с професии, които позволяват много свобода. Аз пък съм напълно ОК с работа “от 9 до 5″. Просто защото мисля, че това е една стара идея, която днес не се случва почти никъде – особено на хората, които най-често се оплакват.
Винаги съм работила “от 9 до 5″ и в същото време никога не съм работила от 9 до 5. В PR агенцията, където започнах, ме посрещнаха със следните думи: “Това не е цех за обувки. Стига да си свършиш работата навреме, ходи на лекции колкото искаш”. Сега, разбира се, ще стигнем до извода, че в PR агенциите не се работи като в повечето компании, часовете са по-гъвкави и т.н. Но ситуацията е абсолютно същата и сега – когато работя в голяма международна компания с тонове процедури и правила за поведение.
Независимо дали на вратата на сградата има табела с работно време, винаги има начин да работиш в офис и да запазиш свободата си. Има достатъчно работодатели, които го позволяват – общо взето, всички, които са достатъчно умни, за да задържат кадърните си кадри. И въпреки че идеята да направиш малка лична революция като се опълчиш на статуквото е чудесна, обикновено големият проблем не е работното време, а чувството, че работата не ти допада, чувството, че не си си на мястото. А то няма нищо общо с това дали сутрин трябва да маркираш присъствието си с магнитна карта или не. Съжалявам, цялото модерно отричане на “от 9 до 5″ ми идва малко изкуствено.
Още по темата:
Малко по-късно от очакваното, но вече новата версия 3.2 на Linux ядрото е готово. Както обикновено новата версия включва набор от подобрения. А най-интересните от тях са някои промени за подобряване на енергийната ефективност, свързани с драйверите на графичните карти, което трябва да помогне за поправянето на проблемите, свързани с живота на батерията под Ubuntu 12.04. Тази версия е оптимизирана, така че да помогне на системата при запис на големи количества от данни на бавни хард дискове, като се осигури по-бърза работата на потребителите. Включени са и много други оптимизации в тази версия, които са свързани със сървърни конфигурации и решения за съхранение на данни, както и набор от подобрения и услуги, които не са включени за десктоп компютри и такива за малкия бизнес. Другите промени включват по-добри WiFi драйвери и по-бърз достъп за четене на EXT4 файлови системи. Списъкът с промени е доста голям, можете да откриете много повече детайли в официалния сайт на Linux ядрото, както и линкове за сваляне на обновеното ядро, обаче силно ви препоръчваме да изчакате докато се появи обновление за дистрибуцията, която използвате.
Eдин отец Иван има достоен, а ще го изкълват. Къде сте, интелектуалци?
7 Януари 2012
e-vestnik
Ивановден мина без традиционните лигави телевизионни и вестникарски репортажи къде се напиват Иван Славков – Батето, агент Тенев и компания, как режат цяло печено прасенце и прочее.
За този ден българските медии намират за най-интересно пиянските изпълнения. Батето, Бог да го прости, си отиде и ги лиши от сюжет да отразяват прочутия имен ден.
А някой да се сети да направи репортаж например за отец Иван от Нови хан? Да, сещат се редовно да правят репортажи, в които се обяснява, че отец Иван е сводник, събирал проститутки, които работят за него.
Един свят човек, без ничия помощ, събира сираци, бездомници, строи им жилища, учи ги да гледат животни, за да се изхранват, прибира несретници, майки с деца и без деца, останали на пътя. И вместо внимание и благодарност, го кълват отвсякъде.
Интелектуалци защитават с подписки владиците. А ще се сетят ли да направят една подписка за отец Иван?
Държавата иска да събаря постройките му като незаконни, вместо да му помогне да ги дострои. Жълти вестници го изкарват какъв ли не, а църквата мълчи, сякаш отец Иван не принадлежи към нея.
А някой владика да е направил нещо подобно на отец Иван от Нови хан? Да е събрал някъде бездомници, да им помага?
Всичко, с което се прочуват владиците са новите джипове или новия часовник на пловдивския владика Николай, новия кадилак на варненския владика Кирил, новия мерцедес на игумена на Бачковския манастир и т. н.
И разни като Божидар Димитров и споменатите по-горе интелектуалци защитават правото на владиците да се возят на лимузини.
Защити ли някой от тях правото на отец Иван – единственият – да помага на хората безкористно?
Някога цар Петър минал 500 километра от столицата Велики Преслав до Рилския манастир, за да види отец Иван Рилски. Отецът само му се поклонил отдалеч и не пожелал да се срещне с него, отказал златото, което царят му носел, приел само плодовете.
Дали някой сегашен цар ще иде не на 500 км, а до Нови хан, да види как един човек без пари служи на бедните?”
Този текст на Иван Бакалов, който за пореден път доказва, че в България все пак и въпреки всичко има журналистика и журналисти, които поставят пръст в раната, вместо да се присламчват към всяка печеливша софра. Сигурно ще се намерят несъгласни с избора на автора да обърне внимание на болезнения въпрос в празничен ден- нали за нас празникът означава ядене, пиене и веселба. Що да разваляме убавата традиция.
В този смисъл нашата журналистика си е направо празнична по своя благ нрав спрямо силните, ръмжейки срещу падналите и слабите с хъс, който издава гузната й съвест на вързано куче, лаещо служебно зад стобора, но дойде ли вълк- притаява се в колибката.
И понеже вълкът у нас козината си мени, дори и главните редактори понякога, но нрава не- една малка реплика. Телевизиите може и да спестили традиционните си репортажи (засега, очаквам светските рубрики да компенсират пропуска), за които пише Иван Бакалов, но все пак не мина без тях в медиите. Ето какво съобщава по въпроса в. „24 часа” за Ивановден като задължителна програма в българската публичност, илюстрирайки сведението си със снимка, на която именникът е облечен в ярко червена яко руска рубашка, канейки гостите си от предполагаемо българския „елит” със следното руско стихче:
„Пить можно всем!
Необходимо только
знать где и с кем, за что,
когда и сколько.
Така започва поканата, отправена до трима български президенти, премиера Бойко Борисов и други 100 ВИП гости от политическия, финансовия, културния и артистичния елит. Поводът е днешният Ивановден, ден, определен в църковния календар на св. Йоан Кръстител. Адресат е агент Иван Тенев, мястото е елитен столичен ресторант, разположен на пъпа на София. Часът е 12 на обяд.
Желю Желев потвърди поканата, от протокола на Георги Първанов също потвърдиха, само Петър Стоянов, ако не лети до Кувейт, каза, че ще дойде, разказа вчера именникът. С премиера се познаваме доста лично, но не знам дали ще има възможност да дойде, разказва като хлапе, което се вълнува от предстоящия си празник, най-популярният агент на България.
Години наред той посреща именния си ден с двама свои приятели. Иван Славков-Батето, лека му пръст, вече не е сред нас, а Иван Гарелов тази година замина за новогодишните празници в Пампорово и ще посреща там именния си ден с приятели, обяснява още агентът.”
Ако се замисли човек, вероятно най-известният Иван на света е онзи, който за същия този свят и за самата Русия означава „страшни”, но само у нас наричаме „грозни”. Дали от раболепие или от безхаберие, отказът да си преведем името му на български постига обратния ефект на търсения от обожествяването на Дядо Иван. Защото, да, в русофилските сайтове у нас изрично е обяснено, че прототипът на мита за Дядо Иван в България е не друг, а Иван Грозни. Това е маниакалният масов убиец на руснаци( любим владетел и образец за подражание за Сталин), изклал само в Нижни новгород 40 000 свои сънародници заради своя садистичен кеф, прекършвайки за векове напред порива на руснаците да се европеизират).
И е някак си симп(том)атично (но само за като за българите с независимо мислене) да се посмеем тъжно над страшно грозното явление да сме по-ивановци от Иван!
„Можеш да накараш да сведе очи човек, който те обича – не и човек, който те желае“
С нетърпение чаках излизането на „Бавният валс на костенурките“ – продължение на „Жълтите очи на крокодилите“ на Катрин Панкол. Историята на свитата Жозефин, изоставена от мъжа си Антоан, заминал да управлява ферма за крокодили, все още ме посещава от време на време в мислите ми. С тази нагласа започнах да чета и втората част на нейната история.
Може би когато си изградим продължението, прожектирайки в съзнанието си наша собствена история, не винаги очакването ни се оправдава. Борих се със собствената си нагласа около 2 месеца и в началото книгата определено не ми вървеше. Но понякога просто трябва да се оставим на течението да ни понесе натам, накъдето е решил авторът. Така и направих, за да се пренеса отново в света на Жозефин, макар и не онази, която очаквах.
Какво се случва, ако получиш по пощата колет от починалия ти вече мъж? А докато се прибираш, нагизден с новата си екстравагатна капела и те нападнат с намерението на те прободат в сърцето 20 – 30 пъти? Или пък мъжът, който ти се струва толкова мил и възпитан, те пързаля постоянно, за да се грижи за брат си – известен манекен с ужасен нрав и нервни пристъпи? Да, животът на Жозефин определено не се развива като по ноти в тази книга. Но този път писането на книги не стои в центъра на историята.
Катрин Панкол развива сюжетната нишка, оплитайки зловещите убийства на жени и странното спасение на Жозефин от ударите на ножа на престъпника. Към този леко зловещ мотив авторката прибавя възможността Антоан да е възкръснал и спасен от зъбите на крокодилите, да дебне в Париж удобен момент да се завърне… или да направи нещо друго.
Любовните трепети на главната героиня и на дъщерите й Зое и Ортанс гарнират крими-линията, поставяйки основите за третата част от книгата. Падението на красивата и повърхностна Ирис и на отвратителната й майка Анриет пък внасят задължителната доза отрицателни герои в книгата, карайки те да се замислиш дали някои от хората, които срещаш по улиците не са точно такива личности по душа като двете дами. И като към този коктейл прибавите безкористното приятелство на Шърли, гангстерските изпълнения, в които се забърка Ортанс, лъч светлина от модния подиум, малки пълзящи костенурки, едно куче и Саша Гитри, ще получите бегла картина какво ви очаква :)
Надявам се третата част да излезе по-скоро и този път си обещавам, че се се оставя на думите на Катрин Панкол, без да градя кули и да измислям продължения!
Азовостта на азестия Аз
(Театрализирана стенограма)
ПРЕЛЮДИЯ
Група министри с маркови дрехи
чудни, прекрасни възхвали поемнат,
тихо нагазят килими червени
и при юнак Бойко дойдат, та седнат.
ЗАВРЪЗКА
БОЙКО БОРИСОВ: Аз определям заседанията на Министерския съвет. Аз откривам Министерския съвет и аз го закривам. Аз закривам всичко, което аз закривам. Аз ви викнах тук, за да вземете решенията, които аз съм взел. Само аз оценявам собствените си министри и само аз оценявам собственото си Аз.
СИМЕОН ДЯНКОВ: Удивително!
БОЙКО БОРИСОВ: Аз съм тенисист №1 на Рило-Родопския масив. Аз Новак Джокович с вързана лява ръка ще го бия. Аз Рафаел Надал с отрязан десен крак ще го хвърля в тъча. Аз съм футболист №1 на Средногорското Подбалкание. Аз на Митко Бербатов със запушени уши ще му тегля шута. Аз на Барселона с два леви крака ще им вкарам 8 гола.
СВИЛЕН НЕЙКОВ: Прекрасно!
БОЙКО БОРИСОВ: Аз на мойте амсалаци от ГЕРБ съм им казал, че аз съм им Господа, да нямат друг Господ освен мен. Аз на мойте льохмани от ГЕРБ съм им казал, че Цецо е моят пророк, да нямат друг пророк освен Цецо.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Великолепно!
БОЙКО БОРИСОВ: На ония протестиращи неблагодарници от лошия български мат'риал аз им строя спортните зали, аз им правя магистралите, аз им режа лентичките. Аз им давам заплатите и пенсиите от собствения си джоб. Аз им плащам болничните, аз им гарантирам погребалните.
ЛИЛЯНА ПАВЛОВА: Титанично!
БОЙКО БОРИСОВ: Аз съм почетен художник №1 на почитаемата южнокарпатска художественост. Аз от сън да ме вдигнеш, на Рембранд му скривам палитрата, а Ботичели на фльонга - в малкото джобче.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Страхотно!
БОЙКО БОРИСОВ: Аз викам на Европа, ай стига папали, я да си резнат заплатите и пенсиите като нашите, та да се извисят до нашия просперитет.
ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Неотразимо!
БОЙКО БОРИСОВ: Аз реших Европейският съюз да има обща полиция, обща армия, общ прокурор, общ бюджет, обща банка, обща кръчма, общи олигарси, общи далавери, обща мафия, общ синдикат на мутрите.
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ: Възхитително!
БОЙКО БОРИСОВ: Аз смятам Земята да има обща партия ГЕРБ, общ водопровод от Северна Америка през Европа и Азия до Австралия и базата на Софийския университет в Антарктида и всички да пият тройно преварена вода. Аз мисля 42-ри паралел да смени мястото си с Индийския океан, а нулевият меридиан да бъде прехвърлен от Гринуич към Банкя.
НОНА КАРАДЖОВА: Уау! И трижди уау!
БОЙКО БОРИСОВ: След Земята аз мисля и Космоса да оправя. Съзвездието Голямата мечка ще го преименувам на Големия Бате Бойко. Без разрешение никакви протуберанси. Аз като светя, скоростта на моята светлина да е поне 400 000 километра в секунда при температура 319 по Фаренхайт.
ИВАЙЛО МОСКОВСКИ: Сногсшибательно!
БОЙКО БОРИСОВ: Аз ще асфалтирам Млечния път. Аз ще подредя галактиките по диагонал. Аз ще обърна луната с опакото към северния полюс.
СТЕФАН КОНСТАНТИНОВ: Умопомрачително!
РАЗВРЪЗКА
Група медицински лица с бели престилки,
чудни, прекрасни, диагноза поемнат,
тихо нагазят килими червени,
на юнак Бойко усмирителна риза наденват.
От “Magic Negro” към “Uppity Negro”. Мишел Обама станала пословична с глезотиите си, лобстерите на закуска за 180 долара, ваканциите за десетки хиляди долари, става често обект на груби атаки в пресата.
„Какво Вие мислите? Копривщица е била цели векове Република, без сенати и министри, без харти и президенти, десет пъти по-либерални от френската и сто пъти по-демократична от американската.. Боже мой, селце като кутийка, гдето се ражда само ръж, гдето зимата е десет месеца, гдето най-работните пътища са широки тамам две педи, гдето знайните гости се считат за хаджии, гдето не е стъпял кракът ни на Бланки, ни на Ами Буе, ни на Киприян Роберта, на Луи Леже, и пр.и пр. – а такъв паплач от деятели и родолюбци! Необяснимо!”
- Захари Стоянов, из „Записки по българските въстания“
За първи път в Копривщица отидохме заради една изненада по случай Св. Валентин. Още тогава се влюбих в това прекрасно място, където българският дух се усеща навсякъде. Наскоро с колегите си направихме тиймбилдинг, който организирахме самосиндикално. Защо ли? Ами за последните пет години смених няколко фирми и годишният тиймбилдинг се провежда винаги по един и същ начин: скъпарски петзвезден хотел, суперлукс, всичко е осигурено… Но когато решиш да ударите по една бира за твоя сметка с някой колега, следва да се разделиш с 10-15 лв. А истината е, че супер лукс и супер купон са две различни неща!
И така, в края на миналата година се организирахме сами и за под 100 лв./човек изкарахме страхотно в „двузвезден хотел“, с много ядене и пиене… Всъщност „Карагьозовата къща“ наистина е „двузвезден хотел“, но кавичките слагам, защото никой от нас не го усети така… все едно бяхме на гости в къщата на някой приятел.
Карагьозовата къща е на два етажа, с различни по големина стаи, както и достатъчно голяма механа. Капацитетът е 15-тина души (ако става въпрос за двойки, може и повече, тъй като ние не се възползвахме от двойните легла), а ние сме си точно толкова, така че наехме цялата къща (330 лв./вечер за целия хотел към миналата година).
Доверихме се на собственика и той да подбере храната срещу определена сума пари и въобще, ама въобще не съжалихме – огромни порции, салати, шкембе-чорба, кифлички, домашно сирене и кашкавал… наистина уникално богато хапване на съвсем народни цени. А гвоздеят на програмата беше печено прасенце, с което всички се увековечихме. Това е една от сравнително културните снимки с прасето:
Собствениците са изключително сърдечни и мили хора, да не говорим колко безобразно вкусно готвят! Дребните детайли (отделна четка за зъби за всеки, кулинарни изненадки извън договореното за добре дошли и т. н.) също правят чудесно впечатление. А най-хубавото е, че ни оставиха да се забавляваме на воля и, вярвайте ми, получи се най-готиният тиймбилдинг досега… (имаме и подобаващо количество пиянски снимки, които обаче ще запазим за себе си).
Аз определено ще се възползвам отново от услугите им следващия път, когато се съберем по-голяма компания, а след такова добро изкарване, нямаше как да не ги похваля. Колкото до Копривщица, това е уникален град и мисля, че ви е нужен точно един уикенд от петък до неделя, за да го разгледате и да му се насладите (не пропускайте шестте музея!!!).
За финал, още няколко важни елемента:
Ето и единственият (засега) начин да получите повече информация за Карагьозовата къща: 0889 86 23 86, Кирил Киряков
2004 - 2018 Gramophon.com