Леговището на дракона изглеждало точно както му го описали - тесен проход между скалите с изход в огромен кратер, осеян с остри зъбери. Той въздъхнал пред вратите на леговището, помолил се на Летящия Над, смъкнал забралото и пришпорил бойната катерица. По кратера се понесло възмутеното цъкане на скачаща катерица.

-Йяяя! - бойният вик на Рицаря на Пустошта прогърмял и събудил ехото.

Но ответният вик изведнъж се сменил с ръмжене. И тогава той видял чудовището, което се носело насреща му.

-Лъжат! - помислил си той. - Въобще не е толкова огромен. А те: планина, огън бълва! И главата му е само една ... Мога да го поваля като нищо!

И се провикнал:

-Давай, хайде! Приеми смъртта от ръката ми! Давай!

-Плуто! Назад! - раздало се някъде отгоре.

Чудовището се обърнало и с хриплив лай заскачало към една от скалите, която за ужас на рицаря се движела към него.

-Кучето плашим? - осведомил се Драконът. - Грийнпийс за теб няма ли?

-Няма да ме стреснеш със заклинания, - събрал мъжество Рицарят - каквото и да означава твоя гри... Гриспис!

-Грийнпийс, село! Въпреки че откъде да те знам ... - почесал се замислено Драконът. - На какво дължа честта?

-Дойдох да те предизвикам на бой!

-И отново боят продължава! - запял Драконът.

-И отново бие сърцето тревожно в гръдта! - продължила Втората му глава.

-Тра-та-та-там! - припяла Третата.

-Пфу! Пак оплескахте всичко! - възмутила се Първата. - "Тра-та-та-там" е след "И отново боят продължава". Колко пъти да ви обяснявам!

-Пардон! - смутила се Третата. - Може би за компенсация на публиката да изригнем огън? Ще бъде горещо!

-Не смей! - пресякла я Втората. - Нямаш мярка. И този ще направиш на въглен.

-Да бе! - засегнала се Третата. - След Големите Пожари всичко си беше наред, точно сега ще го изгоря!

-Тогава дойдоха БТР-и, глупачко! Там бронята е по-дебела. Тоя ще го изгориш и катерицата ще повредиш.

Рицарят слушал спора на главите на Дракона и все по-ясно му ставало, че днес не му е ден.

-А боят? Кога? - обадил се той и показал бойното си копие.

-Мълчи, деградент! - ревнали главите в хор.

-И прибери копието - добавила Втората. - Че да не те извъртим на чеверме!

-Ммм, рицар на копие, как звучи! - примляснала Първата и го наплюла с някаква разяждаща течност.

-Ааа! Гори! Какво коварство! Течен огън! - завил Рицарят. - Бий се честно!

-Я не си измисляй! - троснала се Първата. - Най-обикновен оцет! Отпусни се и се мариновай по-тихичко, ако обичаш! На колко си години?

-На двадесет и три.

-Младичък, чудесно! - кимнала удовлетворено Първата. - Един час е достатъчен за мариноване.

-Нищо не става с тоя оцет - заспорила Втората. - Изсушава месото и го прави жилаво. Трябваше с млечен сос или с майонеза. А може и с кетчуп и газирано. Но оцетът е празна работа, само ще похабим месото!

-Кой тук е месо? - възмутил се Рицарят.

-Ти! - изревали отново в хор главите. - Я си откъсни ябълка! Захапи я с уста и не викай повече! А така!

-Знам аз - продължила разговора Първата. - Но млечен сос и майонеза да изригвам не мога, само киселини, в това число и оцетна ...

Рицарят изведнъж получил прозрение за абсурдността на ситуацията - дракон, спорещ сам със себе си, и рицар с копие в ръка и ябълка в устата. Даже катерицата го гледала със снисхождение. Той изплюл ябълката и се провикнал:

-Да се бием! За славата ... - и тук засякъл, защото и понятие си нямал за чия слава възнамерява да се сражава.

- ... на КПСС? - опитала се да е полезна Втората.

-Не се боя от заклинанията ти! - надул се Рицарят.

-Глупчо! - въздъхнали главите. - Синко, разбери, няма с какво да се покриеш тук, освен с посмъртна слава и то съмнителна! Ще загинеш, и за какво?

-Може пък не аз, ами ти да загинеш - инатял се Рицарят.

-Разходи се наоколо. Валят се самолети и танкове още от началото на Деградацията. Къде си тръгнал с това копие?

-Аз съм Рицар! - продължавал той да отстоява достойнството си. - Страхът е неведом за мен. Трябва да се сражавам. Ако загубя, можеш да ме изядеш.

-Ама ние не ядем месо - въздъхнали главите отново. - Не ядем!

-А с какво се храните? - ехидно попитал Рицарят. - Гарнирано с ябълки!

-С продукти на полуразпада.

-Не ме е страх от твоите ...

-Стоп! С въздух се храним. Разбра ли? Никакви заклинания.

-Разбрах, сега разбрах. А защо беше всичкото това, плашехте ли ме?

-Не, забавлявахме се. Кой знае кога пак ще намине някой ...

-А какво са това танкове?

-Върви си вкъщи. До танковете имате още деветстотин години да поумнявате - намръщила се Третата.

-Защо? - възразила Втората. - Тия са триръки. Имат и повече глави. Може и по-бързо да стане.

-Дааа, и по девет пръста на всяка ръка. Проклета радиация! - натъжила се Първата.

-Аха! Да бяхме сега три обикновени гущера - подкрепила я Втората.

-Да бе! И някой, като този, вечно да се опитва да разбере късаме ли си опашките в случай на опасност или не! - възмутено издишала Третата. 

Гръмко изцвилила катерица ...

-По дяволите! - възкликнала Първата, гледайки догарящия рицар. - Трябва най-накрая да се научим да сдържаме емоциите си. Все пак беше някаква компания!

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!