Компания BBC е обвинила търсачката Google, че печели от реклами на сайтове, които принадлежат на спекуланти и мошеници. Това се съобщава на сайта BBC News. Сред рекламите при търсене, които се предоставят на потребителите на Google от автоматичната система Google AdWords, има предложения от спекуланти, незаконно продаващи билети за Олимпийските игри в Лондон, както и реклами за продажба на фалшиви документи и наркотици. И по-специално, при търсене на: „билети за Олимпийските игри” - най-отгоре, в така наречените "sponsored ads" се е появявал уебсайта на компания LiveOlympicTickets, която се занимава с незаконна продажба на билети за спортни събития. След като в Google са получили искане от полицията и от компания BBC, рекламата била отстранена от резултатите при търсенията. Въпреки това, както съобщават кореспондентите на BBC News, Google си запазва всички средства, получени от рекламодателите, дори и рекламите им да са били незаконни и премахнати от сайта. Това не е първия път, в който компанията е обвинена за пускане на незаконна реклама. През лятото на миналата година Google трябваше да плати глоба от 500 млн. долара за публикуване на обяви от канадски фармацевтични компании, продаващи забранени лекарства на американски граждани.

пиша това към предприемачите, но спокойно може и да е просто за теб, като човек и за всяко начинание когато започваш нещо - доста е важно накъде ще се прицелиш и какво цели ще си поставиш ако започваш само за да преживяваш - това и ще получиш, ако започваш с идеи да ...

Един от най-заетите в работата си "gray hat" хакери - D35m0nd142, който прониква в сайтовете с цел да убеди техните администратори да подобрят сигурността си, направи още един удар. Този път той успя да проникне в сайтовете на European Security, Islamic Network и iGPS. European Security & Defence е сайт, който предоставя новини от сектора на отбраната и сигурността, и хакерът е успял да намери уязвимост и да докаже, че е проникнал в сайта с публикуването на някои неважни детайли в интернет от базите им данни. Втората му цел - Islamic Network е портал, в който мюсюлманите могат да открият музика, телевизионни канали и широка база данни от научна информация. Докато тази атака може да изглежда като протест срещу мюсюлманите, както е известно D35m0nd142 хаква само за да докаже, че нивото на сигурността на сайта е ниско. Последната цел - iGPS е компания базирана във Флорида, която предлага информационни технологии и системи за логистика, както и управление на запаси от стоки и опростено фактуриране. За съжаление хакерът не спомена, какви са уязвимостите, но и в трите случая той е успял да придобие достъп до базите данни на сайтовете.

В местно радио звъни мъж за телефонна игра с награди. Водещият започва: - Здравейте, въпросът днес е: кой е първият човек, който е излетял в Космоса? - Гагарин! - Не, съжалявам. Верният отговор е Юрий Гагарин. След малко телефонът пак звъни, но този път слушателят взима инициативата: - Кое е това нещо, което се намира между краката на жената? Водещият се поколебал дали да отговори, но все пак се престрашил: - Много просто, това е п*тка. - Не, съжалявам. Верният отговор е на майка ти п*тката!!! Усмихни се, България! Докато тук си играем на верни отговори, сме застрашени пак да ни врътнат кранчето на газа и да останем на студено. И да мръзнем, и да не мръзнем обаче, поне си имаме един голям Данчо Йовчев, чиито геройства да ни топлят.

Свещ. Яков Кротов

сп. “Грани”

Яков Кротов е роден през 1957 година в московско еврейско семейство. Приема кръщение през 1974 година от ръката на отец Алекандър Мен, по-късно зверски убит за богоугодната си и човеколюбива дейност. Яков Кротов е дипломиран историк, автор е на многоройни есета, публицистични и религиозни очерци и книги, автор е на радиопредавания по “Свобода”. Създател е на с нищо несравнимия сайт “Библиотеката на Яков Кротов“.

През 2002 г. е ръкоположен за свещеник в Апостолската православна църква. Напуска тази църква през 2007 г. след канонични и мирогледни конфликти с управата й и се присъединява към Украинската автокефална православна църква (обновена). Последва го и цялата му московска църковна община. Службите си отец Кротов провежда в граждански и частни помещения в Москва. Обект е на непрестанни нападки и гонения от страна на официалното руско православие. За прикрепените към Кремъл и Лубянка йерарси Яков Кротов е еретик, сектант и жидомасон.

За Яков Кротов Валерия Новодворская казва, че той е “истински свещеник”, прогонен от РПЦ да служи в частна квартира. Валерия допълва: “Отец Яков Кротов е с личността на истински апостол като духовно ниво и святост, и точно като него си представям св. Андрей и евангелиста Матей. Именно вярата и талантът на отец Кротов биха могли да християнизират Русия”.

Публицистичните текстове на отец Кротов в електронното списание Грани са винаги празник за духа и душата.

М.Р.

---

Оказва се, че Путин не бе оценен вярно когато дойде на власт – не бе разбрано какво голямо зло може да произтече от този малък човечец. Тези думи изрече наскоро един от лидерите на „революцията на четирихилядниците“ – революция, която се опитват да предизвикат хора, подчертаващи, че доходите им не слизали под четири хиляди долара на месец. Това са делови хора, бизнесмени, възмутени от онези, които ги били измамили на изборите. Деловите хора, разбира се, никога не мамят и не се оставят да бъдат мамени, нали така? Никаква политика няма, само чиста като водка „Путинка“ деловитост и това си е.

Искреността на тези хора е извън всякакво съмнение, и това идва да ни напомни за лишен път, че честността не е синоним на правдивостта. И Ленин, и Хитлер са били искрени. Склерозата и старостта не вредят на искреността, но я правят безполезна. Впрочем, не е задължително да вярваме в искреността на четирихилядниците, защото те самите постоянно подчертават, че искреността не е качество от сферата на бизнеса.

Задължително е обаче да помним, кои са най-важните гласове, които открадна „тази власт“. Тази власт открадна гласовете на хората, взривени в Москва през 1999 година. О, как изпищяха възмутено тогава прикремълските интелектуални среди, напомняйки ни презумпцията за невинност на Кремъл. Как ни питаха: а да не сте им светили? А доказахте ли пред съда, че чудовищното престъпление, пред което бледнее подпалването на Райхстага е извършено именно по заповед на Путин? Вие май сте се разболели от конспиромания?

А след това откраднаха гласовете на децата и на възрастните в театъра Норд-Ост на Дубровка. А след това откраднаха гласовете на децата от Беслан. Тези гласове не са само на хартия, това са реалните гласове на реални хора, които вече никога няма да могат да дойдат на митинг, които няма да изразят мнението си за това кой им е по-скъп – Путин или Зюганов.

А след това откраднаха и гласовете на гражданите на Грузия – помните ли 2008 г.? И тогава пак добри руски люде проплакаха – ах и ох, грузинците избиха три хиляди души, трябва спешно да се заемем с омиротворяване. Сега те се спотайват и „не си спомнят“ как да се довериха тогава на лъжци и агресори. Не, че ги е срам, но просто гледат да не си спомнят. Все пак нали искаме руските войски, който окупират една четвърт от територията на Грузия да могат честно да избират между Путин и Зюганов, или трябва да изтеглим тези войски?

По същия начин, днешните „опозиционни лидери“ се опитват да не си спомня как обсипваха с похвали „скромния работяга“ Путин в началото на царуването му. Те не просто „пропуснаха“ това или онова у него. Не, те го хвалеха за скромността му, за дисциплинираността му, за трезвия му ум, за точността… Сега същите го оплюват в стих и проза и предизвикват буря от аплодисменти сред четирихилядниците. Интересен въпрос – как така страхливците изведнъж се окуражиха? Не, не е интересен. Просто системата, както изглежда, се готви да сменя поредния брежнев на поредния черненко, не може да го стори нормално, като хората, без предварителни сътресения – от там и целият гръм и трясък. Към демокрацията и към живота това няма никакво отношение.

С четирихилядниците всичко ясно. Това е дълбоко ешелонирана псевдоопозиция. Не е потемкинско село, а потемкинска матрьошка. Не ви харесва матрьошката Жириновски – моля: матрьошката Навални, матрьошката Зюганов… Тяхното име е легион – и всички идват от лакейските помещения в Кремъл. Навалний не идвал от стаята за лакеите? Да бе, да. Само че лакейското помещение на Кремъл е по-голямо отколкото изглежда. Човекът се борел с корупцията? Любимо занимание на лакеите! Борбата трябва да се води с лакейството, с раболепността, с милитаризма, с липсата на свобода, а корупцията – тя идва чак на края. Хитлер дойде на власт, изобличавайки корупцията на Ваймарската демокрация. Създаде една напълно некорумпирана организация – SS. Ех, че късмет!

А да не говорим за това, че корупцията е понятие много по-обширно от простата кражба. Днешните четирихилядниците обичат да подчертават своята честност. Ами как иначе – кой ще им даде да крадат, след като чекистката мафия е монополизирала краденето за себе си! И въпреки това, не може да се нарече честен бизнесмен, който формално честно си води бизнеса в една изцяло корумпирана система. Просто единият краде хлебче от рафта, другият краде от нефтопроизводителя сто милиарда, а третият обслужва онзи, който е откраднал стоте милиарда. Този третият ли е честен? Хайде, де…

Четирихилядниците сами се занимават с кражба на гласове, когато твърдят, че стоте хиляди на площада – това са те. Уви, дори в Москва няма толкова много хора с такъв доход – по-точно, мнозинството от хората с такива доходи са си останали по къщите или си вършат служебните задължения да следят онези, които излязоха по площадите. Основно на площада се събраха трийсетхилядниците и то не в долари, а в рубли  (един долар отговаря на около 30 рубли – бел. прев.). По московските стандарти – бедняци. Бедният човек от Урюпинск не може да се премести да живее в Москва, бедният човек от Москва не може да се премести да живее в Париж. Тях ги обединява едно – озлобеност, ожесточение. Все неща, които пречат да се мисли и смята.

Най-сигурният критерий за такива настройки е култът към Навални. Попаднал под негово влияние евреинът е готов да прости на Навални атаките към „косматите диваци от Кавказ и Средна Азия“, все пак нали не става дума за „мръсни чифути“. Антиклерикалът е готов да прости на Навални „православието е основна религия на Русия“, как иначе – нали все пак „по принцип тук няма опит за дискриминация“. Е да, по принцип няма дискриминация, но в живота нещата изглеждат малко по-различно – тогава Навални изведнъж заговорва за някакви „особени отношения“… А сега, след като и в затвора полежа, вече е целият издокаран в бяло! Пък и не е от дисидентите, слава Богу. Той просто си се бори с корупцията. Защо да не помогнем на приятел!

Бог, разбира се, заслужава слава, но корупцията си е нещо като разруха. Не толкова в Кремъл, не в данъчната служба, не в спецслужбите, а в главите на онези, които са готови по ленински да сключат съюз ако ще и с дявола, само и само да победят. Ако ще и Елцин, само да не е Горбачов. Ако ще и Путин, само да не е Зюганов. Ако ще и Зюганов, само да не е Путин. Който ще да е, само да няма демокрация, свобода, морална и интелектуална порядъчност, всекидневно политическо усилие  по местоживеене и т.н. и т.н. – просто само да не е всичко онова, което прави Европа – Европа, Запада – Запад.

За щастие, все още не е твърде късно да се ударят спирачките и да се обърне посоката. Да пресметнем отново критериите, по които правим преценките. Да се преброим – вече сме по-малко от 140 милиона, но все още сме достатъчно много за да не зацикляме на все едни и същи 15 – 20 корумпирани персонажа, все още можем да създадем търсене за хора като Сахаров и Хавел. Не че в Русия нямаме свои Хавеловци, не – в Русия няма потребност за Хавел. Нека се помолим и поработим в душите ни да се появи такава потребност!

---

Превод и бележки Милен Радев

Най-малко 30 души бяха убити, а още 32 бяха ранени при нови атаки срещу шиитски поклонници, докато в същото време членове на съвета на провинция Дияла се страхуват да се върнат на работа в Бакуба. В Багдад петима бяха убити и още 18 ранени при крайпътна бомба в квартал Шурта. Бомбо в Газалия пък уби един и рани още седем. Отделен взрив уби трима ученици в Тикрит. Друго взривно устройство причини смъртта на двама и рани трима. При атака на дома на полицай пък са ранени четирима души от семейството. Четирима войници бяха убити при бомбен атентат в Сайдия. Въоръжени лица убиха четирима полицаи при полицейски участък в Каим. В Мосул въоръжени мъже атакуваха пазар и убиха двама души. Двама войници и един полицай бяха убити в отделни инциденти. Бомба уби двама държавни служители, и рани трети в Байджи. Полковник от армията също е бил убит. Други двама полицаи бяха убити в Синджар. В Киркук , тялото на фелдшер бе открито нарязано на няколко парчета. Двама цивилни са били ранени по време на престрелка в Карама. Въпреки увещанията от колегите в съвета и министър-председателя, членовете на съвета на провинция Дияла, които принадлежат към партия Iraqiya чувстват , че е твърде опасно за [...]

 

Според статистика на Програма Достъп до информация в България има 4455 регистъра, от които обаче само 5.5% са достъпни  по електронен път. Т.е. нито гражданите, нито администрацията може да ползва регистрите електронно (в интерес на истината, офлайн са основно регионалните регистри).

В същото време, 99.6% от регистрите са безплатни. Може би щеше да е по-добре да е обратното – повече регистри да са платени (разбира се, с много ниска такса за ползване), но да са достъпни през електронни канали при съответните изисквания за защита.

 

(HT: ИПИ)

Блогът за икономика 2012

Европейската комисия публикува официално документа, с който се започва разследване на държавната помощ за БДЖ. Така или иначе, вече коментирахме "изтеклия" доклад още преди два месеца.

Проблемът остава същият – компанията БДЖ е загубила голяма част от пазарния си дял и в сегашния си вид е неефективна и финансово нестабилна.

Блогът за икономика 2012

Докато чакам представянето на новата книга на Деян Енев „Българчето от Аляска“, препрочитам друг негов сборник с разкази – „Господи, помилуй“. Мислила съм за него почти всеки ден през целия изминал декември заради „Солено и сладко“ – една коледна история в диалог, която винаги ми е внушавала носталгия по детството и ред други реминисценции.

Заглавието на книгата може би звучи неактуално, но всъщност е много точно подбрано. Присъствието господне може да се усети във всеки един от разказите, дори в новелата, която носи почти богохулното име „Морга“. Но внимавайте как тълкувате думата бог. Ако първите ви асоциации са милосърдие, състрадание, обич – познали сте.

Деян Енев разказва кротко, простичко, като молитва, и по този начин достига сърцето на четящия. Той ни повежда досущ като духовете на Дикенс през нощните улици и разгръща завесите на прозорците, за да ви покаже онова, което сме забравили или което просто не искаме да си спомним. Тогава фразата "Господи, помилуй" престава да звучи в главите ни с гласа на поповете в църкви и над ковчези и оживява във въздишката на простосмъртния грешник. Това е книга, която търси бога на улицата, в моргата и в кръчмата и го намира накрая в сърцата на хората.

„Господи, помилуй“ е сборник със съвременни библейски притчи, дошъл съвсем навреме в новия свят, който не търпи религиозно лицемерие и догматичност. Защото чудесата в тези разкази са чудеса не на Светия дух, а на Човешката душа.

Цветелин Кънчев е роден на 5 юли 1967 г. Завършил е ТМСС в Златица, а след това МИО в УНСС. До 1990 г. е бил служител на Министерството на отбраната, а след това започва свой частен бизнес. Бил е депутат в 38-ото Народно събрание. През 2000 година е осъден на 6 години затвор заради „грабеж” на куче, което е оценено на 22 лева. Основател и председател на „Евророма” от 1998 г. до днес. Не е женен, има 4 деца. - Г-н Кънчев, какво се случва с обществено известните представители на ромското съсловие у нас през последните месеци – човекът на закона, експрокурорът Тома Томов бе осъден, срещу вас пък били готвели покушение…? - Искрено се надявам нещата около г-н Томов, когото правилно нарекохте „човек на закона”, да се изяснят и нормализират. И не защото той е мой партньор в "Коалиция за България". А защото вярвам в неговата невинност. Затова се надявам нещата да бъдат санирани на следваща инстанция и всичко да се подреди. - А при вас какво се случва? - И аз си задавам този...

IBM обяви, че през 2011 година компанията е поставила нов рекорд за патенти в САЩ, оглавявайки за 19-та поредна година списък на компаниите, получили патенти. Изобретателите от IBM са получили рекордните 6180 патента в САЩ през 2011 г., с което компанията надвишава неколкократно броя на патентите, регистрирани през същата година от Hewlett-Packard, Apple, Google, Microsoft, Amazon и Oracle. За рекордното постижение на компанията са допринесли над 8 000 служители на IBM. 6 180-те патента, получени през 2011 г., представляват изобретения, които стимулират иновациите в различни области и добавят значителна стойност към продуктите и услугите на IBM, включително интелигентните решения в търговията на дребно, банкирането, здравеопазването, транспорта и други индустрии. Тези патентовани изобретения обхващат също широка гама от компютърни технологии, с които да се развие новото поколение от по-интелигентни, когнитивни и интуитивни системи за интелигентна търговия, пазаруване, медицина, транспорт. Сред патентите, с които компания IBM е отбелязала рекорда си през 2011 г., са: U.S. Patent #8,005,773: Система и метод за кортикална симулация - Това патентовано изобретение описва метод за разработване на компютъризираната система за симулация на мозъка, която може да имитира дейността на когнитивните системи и функция на кората на мозъка. U.S. Patent #8,078,492: Стимулиране на потребителите към здравословни хранителни навици - Това изобретение описва метод, система и програма, която използва технологии за анализ на данни, с които се предоставят електронни стимули за потребление на здравословна храна. U.S. Patent #8,031,595: Прогнозиране на бъдещо местоположение с помощта на социалните мрежи - Това патентовано изобретение описва техника, която може да

Криза е!..

Парите не стигат, а Вие имате голям бизнес и още по-големи амбиции…

Вече сте на възраст, на която добре знаете, че дядо Коледа не съществува, а единственият начин да получите подаръци от него е сам да си ги купите…

Решавате се и го правите! Влизате сам в ролята на добрия белобрад старец и започвате да пазарувате с влиянието си закони…

Купувате си поправка, с която се премахват законовите ограничения и Ви спестява, по изчисление на природозащитни организации, около 60 милиона лева...

Купувате си поправка в закона, благодарение на която вещно право върху държавни земи се учредява без търг...

Купувате си и поправка, с която правото на ползване на горски територии се обвързва с наличието на лифтове и ски влекове, на които Вие естествено сте собственик. Е, не Вие, а акционерно дружество, чийто мажоритарен собственик е офшорка от Вирджинските острови, а Вие, злите езици говорят, сте действителният й собственик...

Между тях се прокрадва и поправка, с която изискванията към гаранциите за произхода и законността на добива и износа на дървесина отпадат, естествено, във Ваша полза и за Ваше удобство, ако някога ви хрумне да се занимаете и с това...

Почти всичките благини, изброени по-горе, могат спокойно да бъдат наградени със званието "Лобистка поправка 2011" в полза на едно акционерно дружество с капитал 50 хиляди лв, зад което се крие въпросната офшорка...

Да обобщим какво получава за Коледа преоблеклият се като добрия белобрад старец голям бизнесмен, с още по-големи амбиции:

Отменя се таксата, дължима от всеки инвеститор, застрояващ горски територии, която се използва за залесяване на нови гори, за сметка на унищожените при строителството. Отпада необходимостта от законова процедура по урбанизация на горските територии, преди да може да се строят на тях ски съоръжения. Въвежда се вещно право на ползване на ски пистите и то се дава на собствениците на лифтовете и влековете, забележете, без търг или каквато и да било публична процедура.

Казано още по-просто: Вашата витошка ски фирма придобива преференциална, по силата на закон, позиция пред всички други в бранша, като тази привилегия включва възможността да не плащате такси, които до сега е трябвало да плащате при намерение да строите писти и ски съоръжения. Получавате в бонус и привилегията да придобивате право да ползвате писти без търг, сиреч, без да участвате в конкурентните механизми на свободния пазар.

С други думи, монополът на безскрупулния Ви бизнес с най-стария природен парк в Европа, емблема на Столицата и (бивше) неоценимо богатство за софиянци става факт...


А Вашите амбиции не са малки! Планирате 17 км. нови ски писти на площ от около 8500 декара и нови ски съоръжения, с обща площ над 1100 декара...

Да, ама приложимите Закон за горите и Закон за защитените територии Ви пречат, което пък Ви принуждава сам да влезнете в ролята на белобрадия старец. Очевидно, за сега, успешно...

Найс, а?

Интересно е и друго!

Как Витоша ски третира конкуренцията си? Подобаващо на амбициите и бизнес-стила Ви!..

На Витоша, Витоша ски продава сезонната ски учителска карта за почти 1300 евро, докато идентична услуга в Алпите е около 400 евро. Ски учителите амортизирали пистите повече от обикновените туристи. Затова!

Освен това, от скоро, Федерацията по ски, с председател Цеко Минев, основава Направление Професионални ски учители. Структура, която дублира дейността на Сдружението Българско ски училище. Не само дублира, ами и разпраща нареждане скъпите карти да се продават само на сертифицираните от новото Направление ски учители, игнорирайки тези, от Сдружението...

Така Ви върви бизнесът, докато не решите, че са Ви необходими цитираните по-горе подаръци, които партия, правителство и парламент Ви правят веднага, щом влезнете в ролята на добрия белобрад старец и, къде с изнудване, саботирайки ски сезона край София, къде с лобизъм, не започнете да си пазарувате сами подаръците през акционерното дружество, зад което се кипри вирджинската офшорка.

Какъв е проблемът с офшорките?

Почти никакъв. Освен, че техните собственици и капиталите им са неясни. А те може и да са сиви или черни, кой знае?

По тази причина законодателят с Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари изисква прилагането на по-тежки мерки за идентифициране на високорискови клиенти, а в тази категория са включени и офшорните компании...

Сиреч, извън риска за неясен капитал и собственици, друг сериозен проблем с офшорките като че ли няма...

Ho! Ho! Ho! Happy New Year! — тананикате си Вие, прибирайки се вкъщи след успешния шопинг тур за законодателни промени в мол “Министерски съвет” и мол “Народно събрание”...

Битката между Иран и противниците на ядрената програма на Техеран става все повече в стил “Студена война”. До реални бойни действия едва ли ще се стигне скоро, но всички други средства са позволени. Сутринта на 11 януари бомба разкъсва тялото на ирански професор, свързан с програмата на Техеран. Мостафа Ахмади Рошан влиза в колата си, когато се задейства бомба, поставена под нея. Двама души са ранени при взрива, а професор Рошан загива на място. Тази атака идва в момент, когато Иран е обект на санкции от западните страни, като САЩ и Израел твърдят, че обогатяването на уран, извършвано в централите в Иран, служи за създаване на ядрено оръжие. От своя страна Техеран отрича тези обвинения. Иранските учени, свързани по един или друг начин с ядрената програма са мишена на смъртоносни атаки. Досега няма заловени – винаги са извършителите са мотоциклетисти, които или слагат бомби, или стрелят по целта. Масуд Али-Мохамади, друг учен, беше убит пред дома си в Техеран през януари 2010 година, а през ноември 2010 година взрив уби ядрения инженер Маджид Шахриари. Отделна аткаа ранява в същия ден Феридун Аббаси Давани, настоящият ръководител на Организацията за атомна енергия на Иран.    

Специализираният гей съд вероятно трябва да бъде похвален, защото е единственият в държавата, за който няма престъпления с изтекла давност. Включително и когато става въпрос за откровени кокошкарски истории. Ако преди 12 години някой беше откраднал две кокошки (а преди 12 години някой със сигурност ги е откраднал), системата дори случайно да го открие днес - едва ли ще остави всичката си работа, за да се занимава с него. Даже не две кокошки, ами две атомни подводници да ни бяха изчезнали - след толкова години случаят пак щеше да се води приключен по давност. Заради едно старо изречение обаче кокошкарят Вежди Рашидов го отнесе от съда, в който върховенството е на толерастията. Активният хомосексуализъм очевидно е повече от жив и в добра форма, след като успя да издейства присъда под формата на обществено порицание и разкаяние за репликата „Най-неприятното съсловие са гейовете, защото те са съчетание от най-лошите качества на жената и най-долните качества на мъжа." Признаваме,...

1. Бъдещето на либералната демокрация.

Що за извънредно събитие е рокадата на върха на Столичния общински съвет, че трябваше да му бъде посветена „извънредна пресконференция” в мразовитата януарска сутрин? Някой спомня ли си изобщо да имало такова извънредно медийно чудо през изминалите чудни 22 години, през които иначе не липсват чудеса, достойни за пряко включване от лудницата на българската криминално-политическа сцена?

Но не само формата на събитието- съдържанието му също е извънредно шизофренично. В ролята на конферансие вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов направи всичко по силите си да подкрепи версията, че нищо особено не се е случило- било най-нормално Андрей Иванов да подаде оставка от поста на председател на Общинския съвет на София. Самият Иванов, (пре)избран на този пост само преди два месеца, активно участваше в прикриването на истината с мотива, че се е уморил от лъжи по свой адрес. Обичайното в този необичайно алогичен дует беше, че обичайният заподозрян бяха медиите- те, колкото и да са послушни, пак се оказаха „виновни”, макар в същото време, по думите на Андрей Иванов, да не били инициатори ( т.е. , да не си въобразяват, че са чак толкова важни).

А дали изобщо има оставка? В това явно никой не вярва. Най-вече самият говорител на властта в медийното пространство Николай Бареков, който буквално издаде началника си с радостното обобщение след напоителните лъжи за „доброволния акт” с „оставката”, че Борисов е „отрязал главата” на Андрей Иванов. С „рязане на глави” Бареков обясни политическото дълголетие на Борисов.

По-ясно откровение за това кой и как „коли и беси” в държавата, включително в една община, пък била тя и столична, не можеше да се измисли. Проблемът обаче е в това, че някак си не е редно, но пък е наредено да стане известно. Как? Ами чрез „извънредна пресконференция” за нещо, което нямало значение, но пък е достатъчно значимо за онзи, който иска сигналът му да бъде разчетен и преведен от упълномощен за целта говорител, който да постави необходимия за целта кръвожаден акцент.

Share on Facebook

От години ни внушават, че можем да преборим демографската криза и с даването на българско гражданство на наши сънародници, които живеят извън пределите на България - Македония, Молдова, Украйна и т.н. и които са наследници на българи, останали там след Освобождението, след последвалите катастрофални за България войни или изселили се преди векове българи, които са бягали от турците. Не само, че цяла агенция и министерства се занимават с тази дейност, но обществото ни често бе информирано за корупционни схеми в тази връзка. В случая обаче става въпрос за нещо друго. Гордо обявихме, че например само през миналата година около 3000 граждани на Р Македония/БЮРМ са получили българско гражданство, общо са около 30 000 и някак с недомлъвки споменаваме, че част от тези нови наши български граждани искат наши паспорти поради възможността да пътуват и работят в Европа. Друго си е да си член на ЕС. Българско гражданство, мечти и надежди, чакане с месеци и изведнъж виждаш чрез репортаж на...

Мара Отварачката имала нов отварач. Старият се разорил и… любовта увяхнала. Новият е син на депутат, доста по-малък от нея, но явно силен там, където трябва – в спонсорирането на нови песни и клипове!

Чалгата не е точно музика, но е забавна смесица от всичко друго – фешън, хирургия, грим, танц, театър… обилно поляти с шампанско и комбинирани с грозно ебане в тоалетната. Бизнесмоделът типично български и е базиран по-скоро на отвращението от ориенталското, отколкото на интереса към него. Не-чалга медиите се избиват да канят т.н. “звезди”, да ги показват на хората колко са прости и обикновени и така създават ореол, който ги продава още по-добре. Циркът е балкански, Цирк Балкански.

Фолк ъндърграундът е същия като другия роден ъндърграунд и дори по-избичен, подплатен с добри хонорари и десетократно по-голям плик с амфети. Зад завесата нещата са доста по-драматични и никога скучни, за разлика от представлението, което “дават” отпред.

Да, да, има и такава структура, както у нас, така и в много други страни по света, но, разбира се, навсякъде те не се наричат с истинските им имена, за да не се плаши народонаселението на съответната държава. Всички тези структури на пра...

Продукти:
2 тиквички
1 малка глава броколи
1 глава лук
1 морков
1 малка глава целина
1ч.ч. течна сметана
1ч.л. сол
2с.л. краве масло
1ч.л. сух копър
1ч.л. суха целина

Приготвяне:
Зеленчуците се почистват и измиват. Броколите се накъсват на розички. Останалите зеленчуци се режат на дребно. Взема се тенджера. Слагат се всички зеленчуци без броколите. Наливат се 3ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Похлупва се. Зеленчуците се варят на бавен огън 40 минути. После се отхлупва, добавят се броколите, 1ч.л. сол, 2с.л. краве масло. Похлупва се наново. Оставя се да ври още 30 минути. Оттегля се от котлона. Супата се пасира. Добавя се 1ч.ч. течна сметана към кремообразната супа. Поднася се в купички. Поръсва се със сух копър и целина. Консумира се с препечен хляб.

46% от американците смятат че таблетите ще заменят лаптопите в бъдеще, според 1155 анкетирани американски възрастни.

 Продължиаваме с мото-обиколката на Балканите с Фори. В началото поехме към Македония, днес от Охрид ще преминем в Албания.  Приятно четене:

Балканкан

част втора

От Охрид към Албания

   

  Да сме някъде в Албания ли викате? По-скоро не... Всъщност почти да...

Намираме се в албанската част на Охрид.

Квартирата, която открихме (или по-точно тя ни откри, но за това след малко) е точно до офисът на местното ДПС. Спомням си, когато за пръв път дойдох в Охрид пак в тази част на града открих място за нощувка. На плахият ми поглед над района в недоумение къде точно да си оставя мотора да нощува, тогава собственикът (местен албанец) ввъзмутено ми каза: "Няма да се притесняваш! Това е албанската махала! Ние не сме като онова крадливо племе македонците! Щом моторът е пред моя хотел, значи е на мой гост и никой няма да пипне нищо, гарантирам..." Не, че много му повярвах, но нямах друг избор, а и излезе прав човека в крайна сметка-сутринта моторът си ме чакаше непокътнат на тротоара пред хотела... Но да спуснем воала на миналото и да се върнем обратно в действителността. Влязохме в

Охрид

към девет вечерта. Аз водех "колоната" като старо куче, което безпогрешно познава града (естествено излязохме на крайбрежната алея, а търсехме не точно нея) и тук се получи една доста ккомична ситуация, която после Асен ми пресъздаде цветно и с подробности. Понеже движението вечер в централната част на Охрид си е натоварено, а и както вече споделих не знаех точно на къде сме се запътили, аз бях съсредоточил цялото си внимание около това, което се случваше пред мен, а зад мен дори и поглед не хвърлях. Бях убеден, че Асен ме следва и няма да се загубим! [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   В това време някакъв чичко със старо колело (без скорости) се опитвал да ни догони, предлагайки ни квартира (а всъщност ние точно такава и търсехме), но тъко ни достигнел и аз съм дръпвал напред. Човекът ни правил знаци да спрем и викал нещо по нас, ама няма кой да си гледа в огледалата, а Асен притеснен да не ме загуби, също давал газ след мен. И така по протежение на няколко светофара. Когато човекът най-после успя дда ме спре, беше ттолкова запъхтян, че сега пък аз не можах да разбера какво иска и пак подкарах напред без да му обърна внимание! Добре, че тогава Асен успя да ме спре та в крайна сметка намерихме чудесна квартира на чудесна цена, че и с навес в двора за моторите. Е, чичката се поизпоти още малко, щото сега трябваше да преведе цялата процесия от едно колело напред и два мотора зад него през половината град, докато стигнем до неговият дом!

      Естествено не може да дойдеш в Охрид и да нне излезеш на среднощна разходка! Дъждът беше спрял оконччателно така че метнахме по едни сухи дрехи и се впуснахме из дебрите на нощен Охрид...

Естествено излязохме на алеята около езерото, помотахме се из стария град, напред и назад по главната улица, където мало и голямо правеше точно същото като нас. Не пропуснах да потърся с поглед по витрините някой от онези култови и колоритни надписи като "бараме жена за работа" и "перем ауто", но като изключим тея дребни подробности и това, че в албанската част на центъра всичко беше както е било у нас по турско време, някак...всичко си ми беше като у дома. Дори и факта, че можеш спокойно да пазаруваш с български левове! Е тук вече чувството, че родната ти валута е конвертируема е неописуемо :D Фактът, че беше вече среднощ някак естествено ни навеждаше на мисълта за обилна вечеря. Да, но къде? То, нали знаете, който много избира, накрая си остава гладен, но ние имахме късмет - попаднахме на точното място -

клубът-заведение на местният (или един от местните, ако спазваме балканските традиции: колкото мотористи-толкова и клубове) мотоклуб.

Хапнахме, пихме по бира...по две и бяхе готови заспали - пусто това с ЕГН-то не прощава...

   

Сутрин. Есенна сутрин. Есенна сутрин в Охрид. СУХА есенна сутрин в Охрид.

Ставаме, стягаме скромния багаж и....толкоз. В главата ми натрапчиво звучи "И толкоз" на Митьо Таралежков и смущава спокойствието на бръмбарите, които традиционно си я обитават (главата ми де)... http://youtu.be/cKh9mcv5uf4 http://www.youtube.com/watch?v=cKh9mcv5 ... re=related Гледайки финалните надписи на "Лешпер" се връщам десетина години назад във времето... "Найлона" в Повдив. Аз, Жана, Попа, Кольо Хипаря, Дедо Роско и Дедо Юли. "Искам бира със водка. Нищо друго неща". И така по няколко пъти за тази вечер. Попа вече спи на масата, а ние с останалите с фъфлещи пиянски тиради мечтаем да пътуваме. Да пътуваме много. Животът ни да бъде едно голямо истинско пътуване подобно на Керуак, Бъроуз, Буковски, Уортън, Селин (но не Дион)... Животът да бъде осмислен, а не сив и стандартен. И ето - сега съм жив и живея цветно. Пътувам! Излизаме навън и бързаме да тръгнем. С консенсус решаваме, че ще оставим кафето и закуската за по-натам (кой да ти каже колко дълъг, изтощителен и гладен ден ще ни предстои). Моторите кротко почиват под навеса в двора. С изненада установявам, че и каската ми е останала забравена снощи да седи кротко на кормилото и се сещам преди време Гошо как си беше заебал мотора в Котор на един тротоар с ключа в запалването и каската върху кормилоо, но...това са минали работи :)

      Заглеждам се и по комшийските мотори (вечерта хазяина ни каза, че има и други мотористи при него). Комшиите се оказват хървати (или поне моторите са с такива номера).

 

  Заглеждането ми е естествено най-вече по ето това старо сузуки. Лигите ми текат естествено. Много, адски много се кефя на подобни олдтаймери и особено на пътешестващи олдтаймери...

    На излизане от Охрид естествено спираме да заредим, а на бензиностанцията е едно от такситата на

култовата македонска таксиметрова компания "Бел мерцедес".

 

  Е как да не се сетиш за култовата песен от ерата на ранната демокрация: http://vbox7.com/play:111508a1 Потегляме. Времето обещава да е "преобладаващо с прекъсвания", точно каквото и а нас ни трябва, за да прекосим безпрепятствено албанско-черногорско-косовските планини.

     

Посоката е Струга и ГКПП-то с Албания,

което е горе на високото над езерото. Настроението на "групата" е на ниво. Хладно е, но ето тук е истината, която осмисля философията на моториста - празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри, десетки, стотици километри, които гумите жадно да захапват и претворяват в емоции... В твоите емоции...

    Мдаааа.... Времето, както вече споделих, нямаше нищо общо с вчерашните дъждове и студове. Времето беше прекрасно. А за гледката откриваща се малко след граничният пункт нямам думи. Който е минавал оттам знае за какво говоря! Тук снимките трудно могат да пресъздадат настроението и усещането, което поражда откриващата се панорама! Пътят за кратко минава по билото на планината, а хоризонтът е чист... Докъдето стига погледът „планини, планини, до тях планини и между тях пак планини“, да цитирам един ветеран-мотУрист   

 

      От другата страна ни се предлага една

различна гледна точка (албанската) към Охридското езеро...

Всъщност, едно от нещата, които допринасят за атрактивността на езерото е обграждащите го планини, на фона, на които от една страна гледката е величествена и внушителна и от друга човек има варианти за различна панорамна гледна точка върху него. От източната му страна е планината Галичица, по които почти отвесни баири се вият серпентините на малкото планинско пътче, което я прекосява и открива панорама от една страна към Охридското езеро, от друга към Преспанското езеро на изток. Ако сте гледали филма "Караула" той е сниман точно на Галичица високо над Охридското езеро. От западната му страна са планинските зъбери на албанските планини, от които са и нашите снимки.

 

 

          Започваме стремглаво да се спускаме. След като влизаме в

първото по-голямо населено място Perrenas,

забелязвам, че Асен доста активно оглежда обграждащия ни ориенталско-албански хаос! Все пак за пръв път е в Албания, а тук си е доста колоритно и сходно единствено с Косово и Санджак. Аз поне за друго толкова неевропейко изглеждащо място в Европа не се сещам...

В Елбасан решаваме да не влизаме,

защото първо нямаме време, второ - не изглежда да загубиме нещо от невлизането си в града и трето - има подобаващо здраво задръстване. Хващаме по тесният, но натоварен и за сметка на това с безброй 180 градусови завои път. Скоро не бях пъплил с 20 по албанските чукари... Бях позабравил какво е усещането да превключваш главно от първа на втора и обратно и да пускаш крак по завоите, докато внимаваш някой замаян албанезе да не те прати да береш гъби в дерето! Мантинели естествено няма, но за сметка на това природни красоти дал Господ.

    Спираме да отпочинем и се полюбуваме на природните красоти. Аз съм леко изнервен, защото разбира се, за да няма скука има някакъв технически проблем с коня... С доволнно кисела физиономия, започвам разбор на ситуацията. А ситуацията е едно неприятно прекъсване и загуба на тяга баш в най-активните за този мотор обороти - демек 4-5000. Този път бях добре подготвен откъм инструментариум и резервни части, така че не се притесних кой знае колко, но вгорчаването на деня ми си беше факт... В интерес на истината ключ за свещи все още не си бях купил, но бях сигурен, че точно този важен атрибут Асен е сложил в неговите джаджи :D Тъй като ми се видя много сложно да се хващам да сменям свещи (а и ме помръзваше ако си говориме откровено), смених набързо CDI-то (естествено носех резервно и естествено нищо не се промени следователно проблемът не беше в него)! Мъдро заключих, че тогава някоя свещ ще да е дала фира (все пак бяха на 17000 км) и прекъсвайки продължих напред... Просто трябваше да си имам едно наум при изпреварванията иначе к'во толкова :D

В Тирана се шмугнахме с рогите напред.

Естествено и двамата не знаехме накъде да поемем, нито имахме кой знае каква възможност да се звериме по табелите докато се опитваме някакси да оцелеем в столичния трафик. Естествено се загубихме. Естествено трябваше да прибягнех до високите технологии - GPS-а на Асен. С негова помощ криво ляво се заизмъквахме от града, докато моят мотор тотално започна да прекъсва, глъхне и губи мощност. Правех отчаяни опити да го форсирам, та дано се отпуши нещото, което според мен се беше запушило, прекъснало или ебем-ли-му-мамата-там-какво... Аха, аха да загасне, придърпа, присеца, зад мен естествено подсвиркваха и попсуваха и дзверо изведнъж се отпуши! Навих газта докрай и минах като малка гара Асен, който в този момент беше намалил да ми покаже (или каже) нещо. Добре че бяхме в края на града и нямаше повече светофари, а и Асен вместо да се чуди и мае просто ме последва с пълна газ :D Докато се потях обилно от създалата се ситуация и ядно псувах све, се сетих за статията, която Гошо преди време ми беше пратил за Албания и под чиято снимка гордо се мъдреше надписът "Еди кой си ден на еди кой си месец 2000 година - откриването на първият светофар в столицата на Албания Тирана"... :D

      А защо съм цопнал тук горната размазана снимка ли? Ами, защото малко след като я бях направил (вече споменах за заниманието си да карам и снимам едновременно по разни скучни прави пътища като горния), щях аз също да се размажа, а след мен и Асен както се оказа на по-късния разбор! Щях да се размажа в мерцедес естествено! Все пак бяхме в Албания :D Та подведен от вече непрекъсващият ми мотор и в опитите ми да се изчисти всичко, което евентуално може да се е задръстило, а и от правият, хубав път, аз карах колкото върви мотора и изпреварвах стегнато и методично всичко по пътя (а всичкото хич не беше малко). Да де ама една жена от "всичкото" внезапно реши да завива някъде наляво или може би да спре в отсрещния банкет (нещо, което са ми правили в Косово и едвам не се претрепах, за да не се ударя! МПС-то от насрещното както си караше просто ми сече пътя и спря в моя банкет...). Та жената просто намали рязко и тръгна да завива докато аз изпреварвах поредните две три коли (на прекъсната осева държа да подчертая!). Е, този миг, мигът, в който трябваше да избера дали да вляза съвсем в насрещното с надеждата, че прелюбезната дама все пак ще ме види и ще спре безумната маневра, или да пробвам да намаля максимално та да се ударя максимално по-леко в колите пред мен, в този миг, чувайки свистенето на блокиралата задна гума, осъзнах моторът ми колко ужасно НЕ спира! Все едно нямаше спирачки!... Разминахме се... На косъм... Как и аз не знам... По-късно разбрах, че Асен е влязъл директно в насрещното, за да не се забие в мен!

На първата бензиностанция спряхме,

не толкова да заредим и да пием кафе, колкото да спрат да ми треперят краката от екстремната случка. Бензиностанция, на която съвсем по балкански се опитаха да ни извъртят с парите и курсовете им едни спрямо други... Да, ама ние не сме тъпите и клиширани западняри! С нас момчетата бяха сбъркали адреса! А невинната грешка, с която искаха да ни врътнат беше от порядъка на 40%! После и лелката в кафето се опита да ни врътне с едно 30-тина процента ама....Да, бе да! :D Определено останаха разочаровани от нас, но за сметка на това благо ми разрешиха да пуша отвън на масичката на 3 метра от колонките! Албански стандарти-ходи ги разбери...  

    След половинчасова почивка, бодро скочихме пак на конете - планините в далечината ни зовяха! Тепърва ни предстоеше най-атрактивната част от маршрута - уникално разбитият главен международен път Шкодер-Хан И Хотит и каньонът, който трябваше да прекосим през планината Проклетия, за да влезем в Монтенегро...

      Очаквайте продължението Автор: Златомир Попов Снимки: авторът * - заглавието е заимствано от небезизвестният филм на Дарко Митревски – бел.авт.     Други разкази, свързани с Обиколка на Западните Балкани – на картата:КЛИКАЙТЕ!

Това е безспорно добра новина, тъй като ще улесни позционирането на марката в интернет пространството

От компанията начичат ъпдейта “Search plus Your World”, като това ще разшири резултатите от търсеното, включвайки снимки, постове и друго релевантно съдържание, което е споделено само със съответния човек.

През 2010 година в Афганистан загинаха 711 бойци на НАТО, а за 2011 – 565. Това е най-значителното намаление на жертвите през последните 10 години. За щастие в цялата кампания досега не е имало жертви от българския контингент. Войските на НАТО имат решаваща роля в стабилизирането на ситуацията в страната. Не е ясно какво ще [...]

Иван Мудов е художник-авангардист и концептуалист. За редица хора той е синоним на съвременното българско визуално изкуство, а в артистичните си акции Иван казва, че се опитва да променя системата. Точно за тези прояви ни разказва той в презентацията си на Форум Промяна.

Иван Мудов на Форум Промяна 2011 from горичка on Vimeo.