Любимци в новините: постоянни и променливи величини

В ефира на "Нова телевизия" шефът на ГДБОП Станимир Флоров обяви, че "не сме спрели и ще продължаваме да работим, ще положим максимално усилие да разплетем случая докрай". Той заяви, че не е имало грешки в разследването на случая "до момента, когато се случи това, което никой не е искал да се случи, когато той беше изпуснат от контрол от колегите в Перник при извършването на действията по разследване".

Флоров забравя, че "През декември шефа на ГДБОП обяви, че основната версия, по която се работи е, че момичето само е напуснало България. "Версията, която желаем е да бъде вярна е, че тя не е харесвала начина си на живот и е решила да живее извън пределите на Република България", каза той. Полицаи бяха цитирани да казват дори, че Мирослава е в чужбина и си пие коктейлите"

Не знам трябва ли да се нарича нещо, което не помни какво е казало в рамките на два месеца, субект. Аз мислех, че трябва да го наричам "малоумен", но приятел психиатър ми каза, че това е обидно. Трябва да го наричам "лице със специфични интелектуяални потребности".

Затова моля лицата със специфичин интелекгуални потребности - известни  сред лицата без същите потребности като Тиквата, Цвинокио и на Цвинокио бърсалката - да си кажат потребностите, ще им съберем пари, ще им ги удовлетворим - и може ли у лево?

За да помогне на разработчиците при създаването на приложения Google представиха помощник, който да запознае специалистите с отделните елементи от интерфейса на Android, както и да им помогне в цялостното дизайнерско решение на самите приложения. Наръчникът AndroidDesign ще получава обновления всеки път, когато бъде представена новата версия на операционната система или когато на пазара се появят нови устройства. В интервю за пресата, директорът на UE отдела на Google, Матиас Дуарте, сподели, че техническите въпроси са само една част от стратегията на компанията. В нейн интерес е потребителите да бъдат доволни от преживяването си със своите смартфони, било то и чрез най-обикновеното приложение. Наръчникът има за цел да запознае разработчиците именно с всички методи, които могат да доведат до създаването на качествени и интересни приложения. AndroidDesign представлява наистина голяма крачка напред в отношението на Google към приложенията. Въпреки, че Android Market продължава да жъне успехи, според критиците много от заглавията в каталога са просто вмъкнати приложения от други платформи или имат непоследователни, скучни или объркващи елементи от интерфейса си. Новият пътеводител не е задължителен за тези, които искат да публикуват разработките си в електронния магазин, но може да бъде в голяма помощ на програмистите.

Веселина Седларска

Демократична ли е демокрацията, след като е управление на управляваните        

Знам каква е разликата между демокрация и свобода. Демокрация е, когато два вълка и една овца гласуват кой да бъде изяден на вечеря. Свобода е, когато овцата е добре въоръжена и брои бюлетините. Свобода е, когато хората говорят. Демокрация е, когато правителството слуша.

Не знам обаче каква е разликата между демокрация и футбол. Ришард Капушчински ни уверява, че е голяма и в смисъл „колкото повече футбол, толкова по-малко демокрация”. Той дава пример с латиноамериканска държава (къде са ми записките от „Лапидариум”, за коя държава ставаше дума?), в която военните решили да правят преврат. Правителството призовавало народа по радиото да излезе на улицата, да защити демокрацията, да застане на страната на избраното на свободни избори правителство. Обаче по същото време по телевизията вървял дълоочакван мач. И народът гледал мача, не му се излизало на улицата. Превратът успял.

Което ме кара да се замисля за някои неща. Ако у нас се случи подобно нещо, ще излязат ли хората на улицата? Малката подробност е, че тук правителството може и да не ни призове,  тъй като също ще е заето да гледа мача. А може би и ще го играе!?! Ние на улицата не излизаме много лесно, ако протестът не е за пари , ама то няма и кой да направи преврат, тъй че спирам да си представям.

В последните си за миналата година телевизионни интервюта-равносметка премиерът Бойко Борисов се изказа обширно за футбола и накратко за демокрацията. Това съотношение беше репрезентативно за страната – у нас много хора се интересуват от футбол, малцина от демокрация. Точно тези малцина смятат, че нашата демокрация е в недостатъчни количества. Премиерът обаче, нацупен от съотношението между похвалите и критиките към него в медиите, каза, че демокрацията ни е дори в повече. Лидери с по-дълъг стаж в политиката, отколкото на футболното игрище, казват такива неща по съвсем различен начин. Например Шимон Перец: „Телевизията направи диктатурата невъзможна, но демокрацията непоносима.” Изказвания като на Перец влизат в съкровищницата на световната мисъл. Макар и същото по смисъл, изказването на нашия премиер най-много да влезе някой парадоксален списък. Защото демокрацията никога, никога не може да е в повече. Тя може да отсъства, да е недостатъчна, но никога не е в повече – това е един от многото парадокси на демокрацията. 

Най-сложният  парадокс на демокрацията е, че тя не гарантира демократичност. Да си припомним, че Адолф Хитлер е избран на демократични избори. Демокрацията е математика.  Тя брои, не тегли. Тя брои главите, без да се интересува какво (колко) има в тях. Вотът на един умник е точно толкова тежък, колкото вотът на един глупак. За колкото умен, образован, загрижен кандидат да гласуваш, накрая получаваш и калинки. Ония там 240 души в парламента, които всички солидарно хулим, са точен, огледален образ на всички нас. Няма такова нещо като „те и ние”, на практика „те са ние”.

Изказването на премиера, че демокрацията ни е дори в повече, ме накара да допусна, че у нас всички разбират от футбол, но никой от демокрация. Или: Хората, които разбират от футбол, не разбират от демокрация. Или пък : Толкова разбираме от демокрация, колкото и от добър футбол. Затова попитах 10 души по какво се познава дали една страна е демократична. Впрочем същия ден беше публикувано, че България заема 52-ро място (сред 167 държави в света) по индекс на демокрация в годишната класация на авторитетния институт The Economist Intelligence Unit. В най-добрата категория – абсолютни демокрации – са класирани 26 страни. Ние сме във втората категория – проблемни демокрации, след нас са смесените и накрая авторитарните режими. В нашата група са Португалия, Франция, Словения, Гърция, Италия, Полша, Унгария, Румъния е след нас на 59-то място. Излишък от демокрация The Economist Intelligence Unit у нас не е забелязал за разлика от Бойко Борисов. Впрочем премиерът ни прави за втори път неподозиран принос в теорията на демокрацията – първия път беше, когато каза, че подслушването му било пример за демокрация, тъй като доказвало, че няма недосегаеми хора. Седем души от онези попитани десетима по какво може да се познае дали в една страна има демокрация, отговориха: по разделението (разбирай – независимостта) на властите.

Има теории, според които демократичното общество се мери с три характеристики, с четири, с пет, с осем характеристики, но – изненада! – в нито една от теориите разделението на властите не фигурира като задължителна характеристика на демокрацията. И не защото не е. А защото то е толкова важно, че по подразбиране действа, ако са осъществени останалите характеристики  : свобода на сдружаването и словото, право на глас, изборност за обществените длъжности, право на политическите лидери на състезание за гласовете на избирателите, алтернативни източници на информация, чисти и свободни избори. Ето тези неща би трябвало да са ни в излишък, за да се каже, че демокрацията ни е в повече. Нищо от тези неща не може да е в излишък, защото всяко от тях е нужно да е изпълнено 100 процента, за да го има въобще. Ако го няма 100 процента, то вече е застрашено и демокрацията е проблемна – в каквато група впрочем сме и класирани. Ако тези характеристики пък са имитирани, значи демокрацията ни е фасадна. Ако фасадната демокрация съществува, за да се осребрява за лично благополучие, то това не е демокрация, а клептокрация. Демокрация в чист вид има само там, където не се харчат пари за политика.

Не е вярно, че получавам 50 000 на тримесечие от ГЕРБ за това, че съм напуснала „Атака”, каза на пресконференция Калина Крумова. Демокрация е, че „Атака” е написала това на първата страница на вестника си. Демокрация е, че Калина Крумова го опровергава. Демокрация е, че ние, журналистите от нейния избирателен (сливенски) регион, я слушаме, записваме си и (не) вярваме. Демокрация е патетичната вяра в колективната мъдрост на сбор от неграмотници (Хенри Луис Менкен).

Калина е на нож с ръководството на „Атака” в избирателния си район. Тя излива водопад от думи срещу хората, които работиха за влизането й в парламента, това също е демокрация. Не било вярно, това което те казвали. Десет минути иронизира това, което те казвали. Вярно било това, което тя казвала. Десет минути посвещава на това какво казвала. Не било вярно и това, което Волен Сидеров казвал. Петнайсет минути. Вярно било съвсем друго. Двайсет минути за това друго. Той казва, ама… Те викат, обаче… И така – четиридесет и пет минути минути на равнището на монолог през селски плет.

Ние слушаме. Ние знаем, че това е демокрация. Ние сме чели, че демокрацията не е форма на управление, а комплект инструменти. Никой не ни гарантира, че ще имаме демокрация. Гарантирано ни е само правото да използваме тези инструменти. Дали ще ги използваме или не – наш избор. Българското съотношение между материалните и духовните ценности според изследванията е 80:20. Осемдесет процента от българите предпочитат материалните ценности. Само 20 процента изявяват предпочитание към свързаните с демокрацията права и свободи. В западноевропейските страни този процент е около 50-те. Демокрацията принадлежи на тези, които я практикуват. Калина Крумова я практикува така.  След 45 минути тя си поема дъх и казва: „Бях доста изчерпателна, но може би все пак имате въпроси”. . Междувременно ни е казала, че е журналистка и като такава ни обяснява, че журналистите трябва да контролират властта.

Съветът е ценен. В знак на благодарност, решаваме да го последваме. „Не Вие бяхте изчерпателна, а ние бяхме търпеливи – казвам, – в държавите с нормална политика трябваше да платите сто долара, да легнете на кушетката и да разказвате тези неща на психотерапевта си.”  Никой не обича да му говорят така. Хората реагират различно на подобно невъзпитание. Българските политици обаче реагират по един и същ начин: „Ама вас ви изпрати тук някой да направите скандал ли?” В красивата глава на депутатката това би могло да е единствената причина да й се наложи да чуе нещо неприятно. Всички журналисти започваме да се смеем – в ничия от нашите глави директното говорене не е нещо неестествено, за което да се търсят причини. „Какъв скандал – казвам, – дойдох да Ви попитам нещо, на което търся отговор. За всички тези грозни неща, които се случват във вашата патриотична партия, кой е виновен – циганите, турците или евреите?”

„Аз никога не съм говорила против циганите. Аз никога не съм говорила против турците и евреите.” В България никой не отговаря точно на въпроса, който задаваш. Или се оправдава, или контролира въпроса. Дори да попиташ колко е часът, политикът ще те попита: Защо?  „И в крайна сметка аз вече не съм от „Атака”, за да ми задавате такъв въпрос”, казва депутат Крумова. Демокрацията е като депутатска съвест. Всяка сутрин се изправяш пред един бял лист и започваш да пренаписваш. Вчера може да си бил емблема на нетолерантност, но днес вече не отговаряш за вчера. Вчера може да е било демократично, но днес никой не ти го гарантира, ако не си го извоюваш отново. Като хляба – месиш, печеш, ядеш и отново месиш. Не може да има всеки ден демокрация, без да има всеки ден граждани.

„Моля ви най-настоятелно да отговорите на въпроса кой е виновен за бъркотиите в „Атака” – циганите, турците или евреите?” Всички мълчим и чакаме. „Сами сме си виновни” – отронва Калина Крумова. И с тези четири думи казва повече от онези 45 минути психотерапевтичен монолог. Демокрацията е парламент, избран от овцете, състоящ се от овчарите, работещ за вълците. Но може и да не е, ако овцете се сетим, че сме най-важните в хранителната верига.

„Защо не обявихте напускането на „Атака” в избирателния си район пред хората, които са гласували за Вас, а го направихте в телевизия?” – пита колежка. Колкото пита, толкова и преподава урок. Не е нормално да казваме, че демокрацията не работи. Естествено, че не работи – ние трябва да работим с нея. „Вярно ли е, че сте подали молба за членство в ГЕРБ?” – пита друга журналистка. Това е факт с дата 1 декември, отговаря Калина Крумова, все по-объркана и недоумяваща защо не получава страхопочитанието, което овцете дължат на овчарите. До вечерта новината, че напусналата „Атака” Крумова  се е кандидатирала за членство в ГЕРБ, е във всички медии. На следващия ден друг огерберен атакист заявява, че е упълномощен от Калина Крумова да каже, че не, не е подавала молба за членство, но не е могла добре да обясни това на журналистите в избирателния си район. Демокрацията е урок. Ако някой го срича, не е достатъчно да му се смеем, когато е в „Господари на ефира”.  Най-малкото защото всеки, на когото сме се смяли, е започвал да ни управлява.

Най-големият български парадокс е, че нарочваме управляващите за виновни, когато нещо не е наред с демокрацията ни. Ние сме виновните. Защото тя е управление на управляваните, наше управление. И не ни обещава нищо повече от това, което сами си извоюваме да имаме. За съжаление – нищо повече от това, което заслужаваме.

Германският софтуерен бизнес гигант SAP обяви по-добри от очакваното финансови резултати, което повиши акциите му с 3,6% на борсата във Франкфурт вчера, съобщава BBC, цитирани от investor.bg. Оперативната печалба за четвъртото тримесечие на миналата година се е повишила с 10% на годишна база до 1,78 млрд. евро спрямо прогнози на анализатори за 1,65 млрд. Оперативният резултат за цялата 2011 г. е нараснал с 18% до 4,71 млрд. евро, надхвърляйки предвижданията на компанията за печалба в диапазона 4,45-4,65 млрд. „Спечелихме значителен пазарен дял и постигнахме двуцифрен растеж във всички региони”, заявиха изпълнителните директори на компанията Бил Макдермът и Джим Хагеман Снаб, цитирани от WSJ. Продажбите на лицензи - ключов измерител при производителите на софтуер – са нараснали с 16% за последното тримесечие на годишна база до 1,74 млрд. евро при прогноза на анализатори от 1,63 млрд. Ръстът за цялата 2011 г. е 15% при прогнози на SAP в рамките на 10-14%. Силните резултати идват на фона на опасения, че технологичната компания ще усети ефекта на спадналите разходи за технологии в Европа заради финансовата криза на континента. Основният конкурент Oracle, който има по-диверсифициран бизнес, обяви миналия месец само 2% повишение на приходите от продажби на софтуерни лицензи за трите месеца до края на ноември 2011 г.

Over 4000 protesters gathered together in Sofia to show a voice against the so called “fracking”, a method used to explore natural gas witch is very dangerous to the environment. The Bulgarian government signed already contracts with Chevron, giving the company access to crucial territories in Bulgaria.

Browse the pictures on Facebook

Днес ми се случи нещо много странно – четох вестник „Дума”. И по-специално един текст от Велислава Дърева. Патетичната и преливаща от адреналин творба беше посветена на Бойко Борисов и скандалните му изказвания за пържолите и извиненията, които дължат роднините на едно убито момиче към полицията. В цялата тази история мен лично ме радва обстоятелството, че ако премиерът беше направил това  изказване преди две години, то нямаше да е скандално, а сигурно щеше да предизвика снизходителни усмивки на симпатия: той така си говори и с това печели. Днес обаче е скандал, което означава, че на хората започва да им писва. Означава, че хората осъзнават, че проблемът на страната вече не е нито икономически, нито финансов, нито политически. Проблемът на страната е биологически.

Изглежда подобни мисли са отприщили и патоса на Велислава Дърева и са я подтикнали да излее страстта си на страниците на „Дума”.  Вижте само как бичува тя със слово:

И вие, лекари! Извинете се на простака, който ви нарече убийци!
И вие, академици! Извинете се на безграмотника, който ви убива всеки ден!
И вие, археолози! Извинете се на профана, който ви нарече саботьори, понеже не различава некропол от кенеф!
И ти, нагла опозицио! Извини са на наглеца, който те обвинява в наглост!
И ти, народе! Извини се на простофила, когото ти овласти – да те управлява и унижава!

Браво, Велислава! Браво, Дърева! Силни слова и смела, гневна позиция! Но аз съм малко смутен. Не е ли човекът, когото бичувате така яростно, и той  човек от народа, какъвто беше вашият партиен лидер от 1956 до 1989? Не е ли той рожба на пролетариата – исторически най-прогресивната класа и „гробокопач” на капитализма? Не е ли в крайна сметка той ваш партиен член? И не е ли евентуален ваш бъдещ коалиционен партньор в управлението на страната? Искрено се опасявам, че можете да изпаднете в гузното положение след година-две вашата партия да управлява заедно с „простака”, „безграмотника”, „профана”, „наглеца” и „простофила”. С жив интерес ще следя какви статии ще публикува  тогава на страниците си в. „Дума”. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

"Ако Бойко Борисов се държеше нормално и възпитано, той нямаше да стане премиер на тази страна. И Плевнелиев, който е преди всичко възпитан човек, нямаше да бъде избран за президент, ако зад него не стоеше именно Бойко! Това е държавата, в която живеем. ФАКТ! Така че - С Бойко напред! Защото зад този имидж, той е един страхотен, умен и много интелигентен и начетен човек. "

Гафът с „пържолките за кучето” , който е прекален дори и за такъв ненадминат производител на нелепости , като Бойко Борисов, повлече вече крак там, където мнозина се препъват във въпроса: какви са истинските отношения между Първанов и Борисов?

Много пъти съм твърдял, че двамата тайно си разпределят порциите в държавата и за целта също така тайно и неофициално се срещат. Което обаче не означава, че между тях цари съгласие: дебнат се като истински донове от роман на Марио Пузо. И ето че Първанов намери сгоден случай да спъне Борисов в момент, когато той е на колене и се опитва да се изправи.

Борисов може да пирува и да заговорничи тайно с Първанов, но не се поколеба да го избере като гръмоотвод в гръмовния случай насред собствения си гаф с оскверняване паметта на убитото момиче. За целта сравни своята неадекватност с тази Първанов, която наистина е факт- измъдри да каже, че пържолките за кучето са като ордена за вицепрезидента Ангел Марин. Само че защо чак сега, когато още на ниво намерение можеше да го направи. Припомням

Президентско морално харакири с мечове
By Иво Инджев ⋅ декември 20, 2011 ⋅
На прощаване раздавачът на ордени Първанов е сколасал да уреди с един и своята институционално дясна ръка, номинираният от левицата за поста му вицепрезидент Ангел Марин. За предстоящото събитие беше съобщено като намерение, но някак премина без фанфари. Едва днес от публикация в Държавен вестник става ясно, че деянието е консумирано.
УКАЗ № 252
На основание чл. 98, т. 8 от Конституцията на Република България
ПОСТАНОВЯВАМ:
Награждавам о.р. генерал-майор Ангел Иванов Марин – вицепрезидент на Република България, с орден „Стара планина“ първа степен с мечове за изключително големите му заслуги към Република България.
Издаден в София на 9 декември 2011 г.
Президент на републиката: Георги Първанов
Министър-председател: Бойко Борисов
Подпечатан с държавния печат.
Министър на правосъдието: Диана Ковачева“
Закичването на о.р. Марин, уволнен от предишния президент Стоянов за неподчинение, е обосновано с това, че „ като офицер Марин е имал значителен принос за изграждането и
развитието на Сухопътните войски в Българската армия, а като вицепрезидент – и за работата с българите, живеещи извън пределите на страната. Той е един от инициаторите и активен участник в определянето и прилагането на новите приоритети в политиката на държавата и обществото за приобщаване на сънародниците ни зад граница, е един от мотивите за награждаването.”
Разжалваният за публична антинатовска агитация генерал Марин не само беше награден с вицепрезидентски пост след това в тандема си с Първанов, който се перчи със заслуги за присъединяването на България към пакта, но и получава от него орден. С мечове!
Морално харакири с мечове! От това по-символично умиране на последното съмнение за същността на президентското лицемерие, не може да се измисли.”

Дали с този ход Борисов демонстрира изчерпване на въображението си при подхвърляне на кокали, отклоняващи вниманието на кучетата ( т.е. на нас, които описа като такива при друг гаф) или просто отново показва, че първо говори, а после мисли?

Все едно. Напълно логично Първанов му върна „жеста” като му припомни, че до указа за награждаването на Марин се е стигнало след подпис на самия Борисов. Тази солидарна вина се отнася и до още много други укази, но едва сега, когато им припари под краката и Първанов вече е пътник в политическия смисъл, Борисов и компания заговориха за девалвацията на въпросните държавни награди. Ако не друго, хората най-после чуха онова, на което от години се опитвам да обърна внимание: двамцата си действат солидарно отдавна, включително при раздаване на ордени на техни хора, но пред публиката имитират „противоборство”.

Но е дошло време разделно. Всеки вече ще се спасява поединично. А ние, които сме призовани да затегнем коланите,трябва да го правим наистина,за да не изпаднем от креслата при турболенцията, очертаваща се при сътресенията по пътя на българския самолет, осеян с въздушни морални ями, в които двамата състезатели се надпреварват да пропадат:единият с претенцията да накланя ляво на борд, а другият уж да дърпа обратно.

Share on Facebook

Всуе се пънете! Не можете да изтриете усмивката от лицето на Борисов и спомена за нея, докато говореше за кучета и пържолки по повод зверското убийство на едно дете!

Казвам го на пропагандаторите, които подхванаха кампания да измият лицето на Господаря, който се бил извинил и не бил чак толкова виновен, защото и други са правили гафове.

Могат да си пренареждат изречението както си иска(т), спазвайки указанието на Борисов, че изреченията му били подреждани и разбирани криво, но не могат да редактират издайническата му усмивка.

Който се хили доволно „без да иска” над трупа на едно невинно дете, схващайки себе си като кучкар, а не като човек, осъжда себе си на презрение от човеците. Доживотно.

Това хилене е „грешка”, като онези, заради които приехме отмяната на смъртното наказание. Веднъж убит, човекът не може да бъде върнат назад, колкото и да повтаряме „извинявай”, „стана грешка”. Важи за имиджа на Борисов и за неговото „извинение”.

Самоубийствата по случая са две: на самоубилия се физически с пистолет убиец на Мирослава и на търсача на слава Борисов, който се застреля морално с онази подигравка. Не могат да я почистят за една нощ като някакъв паметник на съветската армия!

Share on Facebook

Регионална библиотека “Любен Каравелов” в Русе ще стартира образователна програма за деца "АБВ на книгата", която ще разказва за етапите за създаването на книгите. Проектът е финансиран по програма "Култура" на Европейската комисия и се провежда в партньорство с Русенска художествена галерия.

"Целта на проекта е да насърчи интереса към книгата у децата на възраст между 7 и 14 години, като ги запознае с начина, по който тя се създава. Това ще се случи под формата на няколко работни ателиета за деца, по време на които те ще се запознаят с етапите на създаването на книгата: написване, илюстриране, превеждане, отпечатване, разпространение", става ясно от сайта на библиотеката. Работните ателиета ще се ръководят от професионалисти в областта на книгата: писатели, илюстратори, преводачи, печатари, книжари, библиотекари.

Проектът ще се координира от софийското сдружение “Приятел на детето”. Дейностите ще се реализират с участието на партньорски институции от Австрия, Полша, Сърбия.

Утре, 15 януари 2012 г., ще пием чай пред МОЧА (Монумент на окупационната червена армия). Символиката е многослойна: ще уважим руската традиция да се пие чай. В същото време ще направим българско „чаено парти”- възродена политическа традиция на американския бунтарски дух, който е в основата на чаения бунт в Бостън, поставил началото на борбата за независимост на младата нация.

Така че: нека си направим българско „чаено парти” пред МОЧА, обединявайки руската традиция с американския дух срещу съветската окупационна символика точно на фона на източния барелеф от паметника, който изцяло, 100 процента пропагандира болшевизма, който съсипва Русия чрез най-кървавото братоубийство в човешката история, което прославя композицията от въпросния източен барелеф и след това насажда диктатурата и мракобесието в териториите окупирани от нея чужди земи, за което, ние се оказваме „благодарни”, според надписа на същия този монумент.

Привържениците на болшевишката емблема в центъра на София ( и не само там) напоследък се опитват да се измъкнат от собствените си предишни раболепни лъжи за „освобождението” на България от Червената армия като залегнаха в европейския окоп с твърдението, че всъщност ставало дума да се почита освобождението на Европа от фашизма.Това означавал надписът за благодарността за „освобождението”. Иначе казано- сетиха се, че има европейски контекст ( без да могат да преглътнат американската роля, разбира се) в тази борба. Но къде на този монумент се вижда и намек за приноса на онези десетки хиляди българи, загинали за освобождаването на Европа от националсоциализма- и не на българска, а на чужда територия, под чуждите съветски знамена? Нима точно това не е реален кръвен данък, платен от България, който не само не й се зачита, но и не се почита от самите нас? Няма и помен за този спомен, докато вече десетилетия правим абсурден помен на незагиналия съветски „ Иванчо” на българска територия чрез лъжата за „освобождението” на България, с която Сталин скъсва поддържаните до последно дипломатически отношения на 5 септември 1944 г., за да наложи окупация и съветски режим, нагизден с концлагери и бодлива тел.

Да не говорим, че Великобритания се сражава отчаяно сама срещу нацизма цели две години през които СССР, тласнал Хитлер към агресията на Запад чрез договора за ненападение от август 1939 г., захранва по силата на този договор (убийствен за давещите се в своята кръв британци) ненаситната хитлеристка военна машина с огромни доставки, необходими за водене на войната, преди тя да се обърне, изпреварващо го, към самия СССР. Нищо подобно в памет на европейците-антифашисти не може да се види като символика в чисто болшевишкия паметник в София ( и къде ли още не в България). Стърчащият над столицата ни агресивен тотем символизира само преклонението на българската главица пред лъжата. И трябва да бъде преместен там, където поклонниците на лъжата могат да му се кланят в компанията на останалите символи на онова време- в музея, който слави „социалистическото изкуство”.

И още нещо: България успя да се представи като различна пред света по въпроса за спасяването на българските евреи. България обаче е различна и с това, че е единствената на пътя на Червената армия, която не е проляла нито капка съветска кръв, но е превърната за „благодарност”в най-покорния съветски васал. Не заслужаваме да бъдем сравнявани с другите, воювали срещу СССР и държим това да ни се зачете също. Къде е логиката да ни аплодират, че сме отказали да бъдат погубени българските евреи, а за посрещането на съветските войници без нито един изстрел не ни се признава различието? Нима през 1944 г. България не можеше да се изправи с храбрите си войски така отчаяно, както през 1916-та, когато отгоре на всичко прогонва руските агресори, избивайки хиляди от тях, от своите земи? Кръвопролитието обаче е било избегнато през 1944-та и за този факт не сме заслужили подигравката със съветския паметник и неговите подобия, нацвъкани из цяла България.

Очертава се и медиен пробив в отразяването на събитието ни утре. Анонсираха го във в. „България днес”, Нова телевизия и Дарик радио. Очаква се- за първи път откакто водим тази битка за истината- присъствие на телевизионни екипи.

Елате и вие с термоси с чай и дори със самовари- дано повечко глави „уврат” за истината!

Инициатива за демонтиране на паметника на Съветската армия кани на протест в неделя
15 Януари 2012
е-vestnik

Гражданска инициатива ЗА демонтирането на паметника на съветската армия в София кани на протест с плакати на 15 януари 2012, неделя от 11 до 13 часа край източния барелеф на паметника на Съветската армия в София в Княжеската градина. Организаторите напомнят, че на знамето, изобразено на този барелеф пише: „Вся власть советам” – лозунгът, с който е отнета свободата на половин Европа и са избити десетки милиони. Това е най-кървавият лозунг на 20-ти век. Искаме да го припомним на всички онези, които защитават оставането на паметника на Съветската армия (ПСА) в центъра на столицата ни, подчертават организаторите. Този лозунг не е антифашистки, както се опитват да убедят обществото, а болшевишки и е отнел живота не само на народите от Прибалтика и Източна Европа, но и на милиони руснаци, които са били принудени да го защитават, пише още в призива.
Избрали сме именно това място да отбележим 15 години от гражданските протести през януари 1997 пред Народното събрание. За нас това е правилното място днес – паметникът, който е символ на комунистическата лъжа и пропаганда. Да се съберем заедно с плакатите, които направихме миналата година и да изразим отношението си към голямата лъжа и желанието ни да се освободим от нея. Елате всеки със свой плакат, за да „окупираме” символично тотема на тоталитарната епоха в България! И да покажем още веднъж категоричното си отношение към това в нашата столица да няма паметник, символизиращ нашата безпрeкословна подчиненост на чужда държава, се казва в призива.

Share on Facebook

Днес започна очакваното с голям интерес събитие TEDxBG 2012, което ще се проведе на 14 и 15 Януари 2012.  Първият ден на TEDxBG 2012 (14-и януари) ще се проведе в Rainbow Plaza, един от най-престижните конферентни центрове в България, близо до болница Токуда и бившия …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Нова онлайн платформа стартира в България

     Sabitie.bg предлага улеснен начин за продажба на достъп до всякакви събития Платформа за продажба на...
  2. 

     98% от маркетинг специалистите ще използват SEO пр...

     Проучване, проведено от Bright Edge, показва, че цели 72% от маркетинг специалистите ще повишат инве...

Веднъж циганите огладнели и за да се заситят, започнали да берат и да ядат къпини. Целите се нацапали с тях и тогава ги видял дявола. Уплашил се, че станали по-дяволи от него и решил да ги изтреби. Подмамил ги да минат по един мост и като тръгнали по него, моста започнал да се руши, а те да падат във водата и да се давят. Тогава на помощ им се явил Банго Васил (Куцият Васил) и започнал да гони дявола, защото имал заръка от Бога да пази циганите. Дяволът се скрил, а Банго Васил започнал да се моли на Бог и мостът взел да се затваря. Те успели да преминат и били спасени.

Всички се оплаквали от циганите и Господ заповядал на светиите да ги изтребят. На св. Василий и св. Георги им дожаляло и скрили по едно циганче, единият - момче, другият - момиче.

Минало време, дошъл празник. Седнали да празнуват, но нямало никаква веселба. Тогава двамата светци довели децата, които спасили. Циганчетата започнали да пеят и да танцуват и настанала веселба. Разбрали, че и без тях не бива. Така циганският род бил спасен.

- Вашият син се държи безобразно в междучасията и постоянно гони момичетата - оплаква се учителката.
- Ами нали знаете как е в пубертета, всички момчета го правят . . .
- Да, ама само той ги гони с моторна резачка!

 

След като хакерът 0xOmar, който твърди, че е от Саудитска Арабия пусна информация за кредитни карти на няколко хиляди израелски граждани, сега пък колегата му от Израел - 0xOmer направи същото, като пуснаха информация за кредитни карти на повече от 5000 саудитски и други кредитни карти. От Saudi Gazette съобщиха, че две от основните банки вече са започнали да изпращат текстови съобщения до клиентите си, със съвет веднага да уведомят всякакви неоторизирани транзакции, които се направят с техните кредитни карти. Хакерът, който призна че е Omer Cohen от Израел, публикува в интернет имена, и-мейл адреси, телефонни номера и кредитни карти, но не предостави по-важните кодове за сигурност с твърдението, че това е само "предупреждение." Представители на повлияните от действието на хакера финансови институции казаха, че имат планове да предоставят нови карти за потребителите, които са забъркани в този инцидент. Докато хакерът намекна, че това е вид протест, клиентите на банките вече започнаха да докладват нелегални транзакции с кредитните си карти.

Има всякакви книги - тъжни, смешни, тъпи, увлекателни. В зависимост от вътрешната нагласа ги подреждаме в класации и категории в съзнанието си, за да извикаме спомена за тях при необходимост. За всяка такава книга може да се каже по нещичко. Но има и книги, които те оставят безмълвен, изпиват мозъка ти, разпръскват душата ти на хиляди частички... За тях се пише най-трудно!

Прочитът на книгата на Валентина Радинска "Ние с Коко: Крикор Азарян отблизо" беше най-стойностното нещо, случило ми се в началото на Новата година. 316 страници, изпълнени с толкова болка, мъка и с една огромна любов - всепомитаща, опрощаваща, красива като вишнев цвят, здрава като столетно дърво...

За тази книга не мога да напиша нищо. Знам само, че след като я затворих, плаках дълго. И не толкова за един голям човек, напуснал сивотата на земния свят, колкото за хилядите хора, минаващи през живота като пеперуди, пърхащи от цвят на цвят и неспособни да се спрат, да осъзнаят колко по-важни неща има и какво е истински ценното...

Леко документалният стил на книгата през цялото време ми напомняше, че това е ДЕЙСТВИТЕЛНА история, любовна приказка въпреки всичко и всички.

Г-жо Радинска, БЛАГОДАРЯ!

Facebook, със своите 800 + милиона потребители, представлява огромна възможност за бизнес. Но първият въпрос, който всички си задават, е: „Може ли наистина да генерира пари?“ Ако сте чели някои от маркетинговите проучвания за Facebook през последната година, сте виждали примери на малки печалби на …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Какво очакват потребителите във Facebook

     Както повечето от вас сигурно знаят, от януари реклами ще се появят и в новините във Facebook. Въпре...
  2. 

     Нови ТВ реклами от Google+

     Google прави нов сериозен опит да насърчи потребителите да се присъединят към социалната мрежа Googl...

Фейсбук иска да слушате музика с приятели, дори ако не сте в една стая. Социалната мрежа анонсира новата функционалност в четвъртък, наречена „Listen With”, която предоставя на потребителите чат стая, в която да споделят своите песни, благодарение на Spotify и Rdio.  Подобно споделяне в реално …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Yandex и Facebook встъпват в музикален брак

     Най-голямата руска търсачка, Yandex, и най-голямата социална мрежа, Facebook, се съюзиха в името на ...
  2. 

     Spotify обявиха нова платформа за приложения

                    На първата си пресконференция за САЩ, дадена днес  град Ню Йорк, Spotify обявиха нова...

През последните няколко седмици Google+ и Twitter пускат като луди нови и нови ъпдейти. Ето, че дойде времето да видим коя от трите най-силни социални мрежи- Facebook, Twitter и Google+ е най-подходяща за изграждане на фен общности от брандовете.  Един от най-често срещаните въпроси винаги …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Защо Google+ е перфектната социална мрежа за мен

     С риск да си спечеля доста негативни коментари, искам да изкажа своето мнение за най-новата социална...
  2. 

     Twitter е най-благородната социална мрежа

     Според едно от поредните проучвания за въздействието на социалните мрежи върху онлайн потребителите,...

С риск да си спечеля доста негативни коментари, искам да изкажа своето мнение за най-новата социална мрежа, а именно Google+. Желанието ми е да споделя с вас кое според мен прави социалната мрежа на Google толкова привлекателна и подходяща за всеки един потребител. Освен бързия …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Twitter е най-благородната социална мрежа

     Според едно от поредните проучвания за въздействието на социалните мрежи върху онлайн потребителите,...
  2. 

     Защо сме пристрастени към социалните мрежи

     Оказва се, че пристрастяването на човешките индивиди към социалните мрежи не е случайно и не трябва ...

Видях го на ъгъла на една софийска улица. Черно, на бели петна. Симпатяга, но по особен начин. Едното му ухо клепнало, другото — щръкнало. Едното око гледа весело на света, другото — някак много, ама много тъжно. Навело глава на една страна и гледа с интерес божия свят. Дали кучетата си имат техен дядо Боже? [...]