вероятно много родители, в своята отдаденост, любов и грижа, днес искат и четат книги за отглеждането на своите деца. за модерното или по-скоро да го наречем нормалното отглеждане на децата е добре да се четат модерни, хайде да ги наречем съвременни автори. задължителен е Йеспер Юл. от няколко месеца и на български. основното ...

Популярността на триизмерните скенери и принтери ще става все по-голям кошмар за производителите на различни фигурки и статуетки. Бизнесът им ще бъде застрашен от това, от което сега се оплакват филмовите компании, звукозаписните студия и издателствата. И това ще стане в момента, в който малките пластмасови изделия могат да бъдат отпечатани от всеки дом. 3D принтерите и машините за скоростно сглобяване на прототипи са все още далеч от времето, когато ще станат толкова разпространени, колкото обикновените принтери и копирните машини, но създателите на торент тракера The Pirate Bay гледат в бъдещето с оптимизъм, и са решили предварително да открият раздел, който предлага място за триизмерни модели. Различни статуетки на герои от анимационни филми и игри - всичко това рано или късно ще се появи в „Other/Physibles” на Pirate Bay. Разделът все още не е голям – към момента на писане на статията в него има само 6 торент файла. Но какво ще има тук след седмица? След месец? Собствениците на тракера прогнозират, че един ден от Pirate Bay ще могат да бъдат изтегляни не само детски играчки, но и детайли за истински машини, защото материалите ще стават все по-трайни, а принтерите - по-точни и по-евтини.

ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement, международно  търговско споразумение за борба с фалшифицирането)   – засяга България пряко.

На 1 октомври 2011 споразумението е открито за подписване и подписано от осем държави:  Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мароко, Нова Зеландия, САЩ и Сингапур. Ще бъде открито за подписване до 1 май 2013. Ще влезе в сила след ратифициране от шест държави.

Правителството на България е одобрило решение за присъединяване към АСТА през ноември 2011.

11PR044.14_ ACTA1;   12PR001.20_ACTA2

Що се отнася до ЕС:   решението на Съвета на ЕС вече е факт, за който свидетелстват две изречения в прессъобщението от 16 декември 2011 (стр.43) - за заседанието на Съвета по земеделие и рибарство.

Подкрепата на правителствата на държавите от ЕС не е достатъчна, споразумението трябва да бъде одобрено и  от Европейския парламент.  ЕП отказа да публикува становището на правната служба на ЕП относно АСТА с мотива, че това би представлявало сериозна намеса в ратификационния процес.

Така или иначе, членовете на ЕП предстои да решат съдбата на присъединяването на ЕС към АСТА.

Утре, 24 януари, АСТА ще се гледа в комисията по развитие (DEVE)  на ЕП.

*

EDRI, неправителствена организация за защита на цифровите права в Европа, е подготвила коментари за ACTA, които имат за цел да обяснят на гражданите и на членовете на ЕП ефектите на АСТА от гледна точка на цифровите права:

• ACTA and its Impact on Fundamental Rights (16.01.2012)
• ACTA – Criminal Sanctions (17.01.2012)
• ACTA – Innovation and Competition (18.01.2012)
• ACTA and its Impact on the EU’s International Relations (19.01.2012)
• ACTA and its Safeguards (20.01.2012)

Кампанията се води активно и от други  неправителствени организации.

Досие (от  laquadrature du net)

Петиция

 Кампания 

 Съпротива в Полша  срещу насроченото за 26 ян. в Токио подписване

Но си дръж устата затворена, че вкусът никак не е приятен.  Поне залепналите клепачи се оправят лесно – трябва ти само чиста водичка. А, като не е вече чиста, все още имаш една SOPA под ръка, с която да се забършеш.

Не мога да разбера защо интелигентни хора, които уважавам, бъркат очевАдния, по детски елементарен и твърде наивен за „разгадаване“ лобизъм на един чуждестранен дипломат с националния интерес? Още по-трудно ми е да разбера как тези хора успяват да видят знак за равенство между частния корпоративен интерес и морала? И защо се говори само за американските компании, които искат да пробиват, а не за руските, които също искат да пробиват? И как толкова лесно се става зомби? Нали уж живеем в света на информацията?

Имам няколко конкретни въпроса:

1/ Точно върху най-качествения чернозем в света ли трябва да разкарваме камиони, да разполагаме тежка строителна техника и да съхраняваме отпадъчни води?

2/ Точно в най-гъсто населения район на страната ли трябва да го правим?

3/ Точно в разломи с богат сеизмичен потенциал и богата земетръсна история ли трябва да дупчим на километри дълбочина и да разбиваме подземните пластове?

4/ Ръждясалите варели край Тюленово харесват ли ви как изглеждат? Чисто естетически? А искате ли в равнината да „изникнат“ и газови сонди?

5/ Точно в района с най-голям недостиг на вода ли трябва да се използва технологията с най-голям преразход на вода?

6/ По-страшна ли е енергийната зависимост от хранителната и водната зависимост?

7/ Колко време можете да изкарате без ток (газ) и колко – без вода?

8/ В началото на 21-ви век ли ще се връщаме към „кафявата енергетика“?

9/ Една суперсила по-страшна ли е от друга? По време на Кубинската криза и двете изглеждаха супер страшни. Бяха еднакво готови да унищожат света. От страх и от глупост. Добре, че правителствата на националните суперсили не са „последната инстанция“ на тази планета.

10/ Единицата прилича ли ви на най-голямото число в поредицата от едно до десет? Защото толкова печели хазната, в процентно отношение, от добивите на чуждестранния инвеститор. Ако не и по-малко. И не, не си мислете, че ще забогатеете от това, че притежавате земя над някакви находища. Притежавате само педи почва по закон. И те ще ви бъдат отнети на цени, каквито една частна чуждестранна компания реши. Не без „помощта“ на държавата.

11/ 500 лева на месец звучат ли ви като просперитет? Защото точно толкова са „добрите“ заплати в Добричко, където чуждестранните инвеститори ще „удавят“ населението в доходи, разкривайки нови и нови работни места. А те за това са чуждестранни и за това са инвеститори – защото си правят сметката и не намират за необходимо да плащат повече от максимално приетото в територията, на която работят.

12/ Трябва ли в един пренаселен свят, който все повече закъсва за храна и вода, да играеш на покер със сигурните си източници на храна и вода, и да ги залагаш „на тъмно“ срещу предполагаеми източници на мръсна, невъзобновяема, потенциално опасна за екологията енергетика?

Не съм гласувал за това правителство, но вярвам, че след забраната на ГМО, забраната за проучване и добив на шистов газ ще остане едно от най-мъдрите политически решения в българската история, независимо от правителството, което ги е взело. Една крачка в страни от лудостта на съвременния свят. И една крачка напред. А защо няма значение правителството, което ги е взело ли? Ами, защото всички правителства са задължени да пазят националния интерес и да охраняват здравето / безопасността на своите съграждани. Задължени са с клетва да го правят, задължени са и по закон. Затова им плащаме.

Що се отнася до SOPA-та, която така неразумно я PIPA-т зад океана в момента и, която има опасност да опръска клепачите на най-страстните участници в „играта“, ше ви кажа: „не пикай срещу вятъра!“ – една древна, изкушаваща със своята дълбочина и проникновеност мисъл, обединяваща цялата човешка мъдрост.

Като автор, аз лично не изпитвам необходимост да ми ограничават правата за споделяне със света, та да ме „опазят“ от кражби. Гледам с подозрително око на всеки, който се опитва от нещо да ме опази, било то енергийна зависимост, било то – компютърно пиратство, без да съм го питал и без да съм го умолявал изрично за целта.

Като собственик на богато авторско съдържание, силно уязвимо към пиратство, аз се присъединявам апела на един много по-известен автор от мен: „Пирати по света, обединявайте се!“ Какво толкова? Най-много книгите ми да станат по-четени. Мислите ли, че така ще стана по-беден? Не, с 10 000 читатели ще стана точно десет пъти по-богат, отколкото с 1000.

И, не, искам никой да ме „пази“. Не искам никой да ми обяснява как благодарение на неговата намеса, подкрепена от частни корпоративни интереси, ще стана по-богат.

И няма как да не ми прави впечатление, че цялата тази съвременна човешка лудост, барабар с масово насажданата истерия за обедняване, наречена „глобална икономическа / дългова / финансова криза“ идват от едно и също място. И точно хората, които са представители на това място, поне официално, се опитват да ми обясняват как правят всичко възможно, за да стана по-богат.

Thank you, but no – thanks!

Не пикайте срещу вятъра.

Който PIPA SOPA-та рано или късно разбира откъде извира животът. И посяга към мокрите кърпички, за да си почисти клепача. Има сигурни доказателства за това. Сигурни, сигурни доказателства…

Тихомир Димитров

Откъде ли да започна? Сега ще ти кажа – от самото начало. Беше преди три години и за да съм по-точна – 8 февруари 2009. На тази дата публикувах своето тирамису приготвено по начина, по който смятам, че би трябвало да се приготвя. След като измина малко време, от собствен вкус и възприятие за нещата реших, че е нужно да направя корекция на тази рецепта и по-точно – да премахна сметаната от крема. И след като направих тази стъпка (корекция в самия пост няма), за мен това си остава рецептата за тирамису, въпреки че в коментарите може да се разгледат различни мнения, препоръки, опити и експерименти. Браво на тези, които са имали (и все още имат, надявам се ) желанието да приготвят крем сабайон и да се отрекат от суровите жълтъци и разбитите белтъци. Нищо против тях, но не и в тази рецепта, моля. Правилата за моето тирамуса са ясни, експериментите – по желание.

Все пак варианти има много. Вариант е и да излезеш навън и да си поръчаш тирамису. То почти никъде не липсва. Тирамисуто е задължителен артикул в листата с десертите в повечето заведения.   И всеки го приготвя според неговите си представи – нищо лошо. Но защо тирамису? Защото е всеизвестен десерт и знаеш какво да очакваш, когато си го поръчаш? Не е това – никога и никъде не знаеш какво да очакваш от едно тирамису. Защото е лесен за приготвяне в заведенията за хранене? Може би, но тогава няма да е по правилата. Ще ядеш сурови жълтъци и няма да имаш представа за това. А сочните бишкоти може и да не са напоени с толкова кафе, колкото с разтеклите се белтъци след дори няколко часово престояване в хладилната витрина. Не се знае дори дали маскарпонето е маскарпоне или някое умело прикрито цедено мляко със сирене крема или знам ли аз какво. Прахчета за тирамису се предлагат и в кварталната бакалия, и в професионално предназначената индустрия. Да им имам професионализма! Мисля, че скоро няма да си поръчаш тирамису.

По тази тема – за неизменните десерти по нашите заведения, както и за авторските нововъведения (ура!), Дария Манова беше написала една много хубава статия в Бакхус. Когато се срещнахме за да говорим по темата, тя ме попита кой е най-четеният десерт в блога. Казах направо: „Нямам с какво да те изненадам – тирамису“. Посещенията на поста за тирамису водят класацията целогодишно, независимо делник ли е, празник ли е, Коледа ли е или Великден. Независимо от всичко, рецептата за тирамису е най-търсената и най-посещаваната според моята статистика. Тази Коледа настъпи най-големия бум на търесене и четене, даже се запитах – „Какво става!?“.  Защо тирамису? Не спирам да си задавам този въпрос и отговор май няма.

Една вечер, преглеждайки статистиката на блога, тирамисуто отново беше начело на класацията. Нищо необичайно – помислих си, но взех да умувам, сякаш можеше да си отговоря на въпроса „Защо?“, Вальо, явно забелязал зареяния ми поглед, ме попита: „Какво умуваш?“. „Трябва да направя тирамису“ – заявих аз – „ама някакво откачено тирамису.“ Тази мисъл се беше сгушила в мен от много време насам, но сега вече бях наистина провокирана да измисля нещо по въпроса. „Можеш да направиш мирамису“ - каза изведнъж Вальо, подхилквайки се срещу мен и неподозиращ какво ми хрумва в този момент.

Та, точно в този момент аз вече имах идея за щурото тирамису. „Мирамису, значи. Ще видиш сега!“ Започнах списък с потенциални продукти започващи с буквата „м“, които можех да използвам в мирамису – маскарпоне (каква великолепна случайност), марсала, мандарини, махлеб, мед, мащерка, мусковадо (захар), мента, мирин, мускатово орехче (индийско орехче), манго, макадамия, мляко, масло, матча (зелен чай), маракуя… Е, вече ми стана интересно, забравих за вечния си въпрос и се съсредоточих върху продуктите.

Тъй като вече имах разширено поле за действие и доста думички с „м“, реших че съвсем свободно мога да правя каквото си искам, за да приготвя моето мирамису. Започнах от бишкотите с ясната идея да включа в тях махлеб. Това беше много добро решение. Бишкотите ми харесаха, имаха неповторимия аромат на подправката, която се открояваше дори в съчетание с други, по-силни аромати. Това беше и първия опит за домашно приготвени савоярди, след който имах няколко записки относно технологията. Дотук добре.

От думичките с „м“ постоянно избирах и променях на теория. Комбинациите в един момент толкова се преплетоха, че чак се обърках. Вкусът на бишкототе, в какво ще се потопят, кремът… Това, което със сигурност исках да използвам за крема, бяха мандарини. Повод е, че са в сезона си, но освен това наистина ми се искаше да взема аромата им.  Пробвах със сладко, но нещо не ми хареса. Не ми хареса лепкавата му консистенция, която трябваше да добавя в сиренето маскарпоне. Минах на втори план – манго. И не се отказах от мандарините, макар и във второстепенна роля.

Това беше един от експериментите, в които можех да се проваля, затова оставих идеята да отлежи, да не избързвам с внезапните хрумки. Наистина трябваше да обмисля всичко.

На по-късен етап дойде идеята за матча в бишкотите. Като че ли не исках непременно да заменя подправката махлеб, но фино смления зелен чай щеше да играе роля и на какаото, поръсено върху тирамисуто. Това ще е!

Бишкоти савоярди с матча

Адаптирано от книгата French Cooking: Classic Recipes and Techniques

Посочените дози са за 24 -30 бишкоти. Разликата в броят им може да дойде от големината, с която се правят. При една и съща рецепта първият път имах точно 24 броя, а втория 30.

Продукти:

• 3 яйца + 1 белтък
• 100 гр. захар
• 50 гр. брашно
• 50 гр. царевично нишесте
• 1 чаена лъжица матча
• пудра захар за поръсване

Четирите белтъка се разбиват със захарта докато станат обемни и лъскави.

Жълтъците се разбиват леко с вилица и се добавят към белтъците. Разбъркват се внимателно с шпатула.

Брашното, царевичното нишесте и матчата се смесват и се пресяват директно върху яйчната смес. Всичко се разбърква внимателно докато се хомогенезира.

Сместа се изсипва в сладкарски пош с широк кръгъл накрайник.

Приготвят се две тави, които се покриват с хартия за печене. Сместа от поша се шприцова на ленти с дължина 8-10 см. и широчина 1,5 см.  на разстояние една от друга. Поръсват се с пудра захар и се оставят за 2-3 минути. Поръсват се отново с пудра захар и се слагат да се пекат в предварително нагрята фурна на 180°C с вентилатор за 10 минути. След като се извадят от фурната се оставят за 2-3 минути в тавите и тогава се изваждат. Оставят се да се охладят напълно. Може да се съхранят в добре затворена кутия за 7-10 дни.

Оттук насетне трябваше да подобря онова нещо, което щях да сложа при сиренето маскарпоне – плодовото сладко. Мандарините сами по себе си не бяха най-доброто решение след първия опит с тях, затова в главната роля включих манго. Нямаше да е трудно да направя мармалад от него, като при това добавих сок от мандарини и ванилия.

Мармалад от манго с ванилия

Посочените дози са за 250 грама мармалад.

Продукти:

• 1 добре узряло манго
• 100 мл. прясно изцеден сок от мандарини (от 2-3 мандарини)
• 100 гр. захар
• 1 шушулка ванилия

В блендер се смесват месото от мангото и мандариновият сок. Пюрират се. Сместа се изсипва в тенджерка. Добавя се захарта и семената от ваниловата шушулка. Загрява се на умерен огън и се разбърква периодично докато захарта се разтопи и пюрето започне да ври. Вари се около 15 минути докато започне да се сгъстява. Маха се от огъня и се минава през цедка. Охлажда се, като се разбърква периодично.

Остава да си приготвя крема с мармалада. За него използвах 400 грама маскарпоне и всичкия мармалад. Просто се смесват и се разбъркват внимателно с шпатула докато се получи еднородна смес.

Изборът за течността, в която трябваше да се потопят бишкотите беше най-труден. Минах през ментов чай, марсала с мед или захарен сироп с мусковадо, но всичко това би приглушило така или иначе финия вкус на зеления чай в бишкотите. Поне така си мисля – парливия ментовия вкус, характерния аромат на марсала и вкусът на меласа ще доминират. Всъщност, трябва да се пробва за да се разбере. Никога не се знае. Та, реших че топло мляко подсладено с мед ще напои достаъчно бишкототе, без да ги променя, такива, каквита са си.

За сиропиране

Продукти:

• 200 мл. прясно мляко
• 2 супени лъжици мед

Млякото се загрява и в него се разтваря меда.

След всичко това мога само да си пожелая успех. Любопитна бях да разбера как ще се съчетае всичко това в едно. Любопитна съм сега, как ли биха се съчетали другите продукти с „м“ в различни комбинации. Добър повод за експерименти, не мислиш ли?

Моето мирамису трябва да си има и подобаваща декорация. За поръсването с матча вече стана ясно. Обаче тези мандарини ми влязоха под кожата. Ще ги захаросам и ще ги изсуша във фурната.

Чипс от мандарини

По идея от menumag.bg

Продукти:

• 1 малка мандарина
• 50 гр. захар
• 50 мл. вода

Мандарината се нарязва на много тънки шайби. От една мандарина се получават 8-10 шайби.

Захарта и водата се смесват в тенджерка и се оставят на умерен огън докато заврат. Сиропа се вари 3 минути и се маха от огъня. В него се слагат шайбите мандарини и се оставят за 20 минути.

Отцеждат се от сиропа и се подреждат в тава върху хартия за печене. Изсушават се във фурна загрята на 100°C с вентилатор за 1 час. Охлаждат се и тогава се отделят от хартията.

Какво бих променила в този експеримент?

Матчата – бих добавила поне още една лъжица в сместа за бишкотите. Пестеливостта ми откъм подправки си има обяснение – искам да доминира вкусът на основния продукт (или комбинацията от няколко), а подправката(ите) да го допълнят. Това наистина е важно за мен и моята кухня. Тук обаче – при бишкотите не ми трябва вкус на пандишпан, а на зелен чай.

Сладкото – самостоятелно, това сладко е много вкусно и с характер, но след добавянето му в сиренето маскарпоне то загуби чара си, ароматите излетяха. Единственият плюс тук е, че олекотява мазното сирене. О, и придава много хубав аромат на ванилия! Бих използвала два плода манго и бих добавила малко кора от мандарините за по-силен вкус.

Това е то мирамису. Ако се чудиш с какво да изненадаш, само трябва да си намериш повод. Бих се задълбочила върху тази рецепта, идеята беше добра. А и мирамисуто си го бива.

Внимание! Това не е рецепта за тирамису. Това е моя импровизация вдъхновена от тирамису. Но какво по-хубаво от това да приготвиш двата десерта и като дойдат гостите да кажеш има и тирамису, има и мирамису?

За още рецепти, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Според резултатите от скорошно проучване сред разработчиците, операционната система Android ще има все по-голямо значение през тази година и до началото на 2013г. вече ще предпочитаната платформа пред iOS. Анализът, реализиран от агенция Ovum, разкрива, че Apple ще остане важна компания за програмистите и те няма да загубят интереса си към мобилната им операционна система, но новият хардуер, който Google ще предложат на пазара ще привлече силно внимание. BlackBerry OS и Windows Phone също ще променят значението си в света на приложенията, тъй като новите смартфони, които обещават от Sony и RIM, ще осигурят възможност за повече експерименти и по-добро преживяване. Въпреки това, те все пак ще запазят крайните места в списъка на предпочитания при повечето разработчици. Android наистина показа невероятен напредък през последната година, след като вече няколко години подред се нарежда на второ място след iOS в почти всички класации. Въпреки това новата версия на операционната система ще осигури много по-голяма свобода на разработчиците, а вероятно и ще застави Google да реши проблемите на Android свързани с търговията на приложения. Повечето заглавия в онлайн магазина са безплатни и печалбата от приложения за Android възлизат на една шеста от тези, създадени за iOS. Те често са и неизправни върху някои устройства, а някои дори обвиняват електронния магазин за разпространение на пиратски копия.

Поведението на медиите около последната издънка на МВР ме вдъхнови да напиша материал за падението и мерзостите на родната журналистика, който да публикувам тук, но да не съдържа само субективните ми оценки. Сериозният проблем  при такъв подход е, че фактите и събитията от медийното задкулисие са много малко, да не кажа никак известни на широката публика - защото медиите премълчават всичко нелицеприятно и критично по свой адрес, независимо дали е от популярни сайтове като Afera.bg и E-vestnik.com, или от Асоциацията на европейските журналисти. Затова преди да пусна моята статия, ще публикувам няколко "неудобни" за бг медиите публикации - да създам контекст.

Маргарита Михнева: Цветан Цветанов е наследник на Гьобелс!

Колкото и страшно да е сравнението, като министър на вътрешните работи Цветан Цветанов днес, в 21-ви век, е блестящ последовател на Гьобелс. А услужливите медии – негови хрисими ученици. Словото е опозиция. Но продължението на тази мисъл е по-важно – СЛОВОТО Е ОПОЗИЦИЯ НА ВСЯКА ВЛАСТ! Опозицията е естествената територия, нормалността на журналистиката. Наместо да направят собствени журналистически разследвания, да изследват различни гледни точки, да задават различни неудобни въпроси на влъстта, днес медиите разчитат на „истината“, поднесена им на тепсия от самото МВР. Така е най-лесно и безопасно. Преди медиите следваха победителите, сега следват МВР.

Практика е да се осветяват внезапните проблясъци в главата на Цветан Цветанов, който по традиция пуска „истината“ на парче. Като пуснеш телевизора – полицаи, психолози, психиатри, а и самият Цветан Цветанов огласяват своите гледни точки.

България не е психиатрия, та рано сутрин медицински специалисти да говорят от екрана. Родината ни е правова държава и е редно да чуем мненията на юристи, прокурори и авторитетни учени.

След убийството на Мирослава едно е ясно – всички разработки, които МВР направи досега, няма да издържат в съда. И пак ще чуем старата песен – „Ние ги хващаме, те ги пускат“! Не помните ли, че Цветан Цветанов обяви, че убийците са разкрити.

Детекторът на лъжата не е доказателствено следство в съда. Тогава защо толкова много ни занимават кой какво си е признал пред детектора? На всичкото отгоре, нито съдия, нито прокурор е присъствал на тези признания. С днешна дата самопризнанията на самоубилия се Стойчо Стоев – Чочо увисват, те не могат да бъдат никакво доказателство по бъдещото дело.

Тук няма никакво значение кой колко изстрела е чул, с белезници или без белезници е заведен на огледа обвиняемият, счупени ли са били пръстите му, както твърдят близките му, които са го погребали… Значимите въпроси тук са защо убийството или самоубийството е станало в 12.30 часа и то пред най-добрите специалисти от БОП, а два часа след това информацията стига до премиера?

Какво ли се е въртяло в главата на Цветанов през тези два часа и половина? Защо той е укрил този факт от началника си Бойко Борисов?

Не друг, а Цветанов на практика е сценаристът и режисьорът на това нелепо интервю, което премиерът даде за пържолките. Министър-председателят със зъби и нокти брани авторитета на Цветан Цветанов, а точно той крие информация от него и го хързулва по груб и нелеп начин.

Само храбрата Ани Заркова си позволи да извие самотен глас в медийното пространство и попита: „Защо случаят с Мирослава не бе определен като отвличане още от самото начало?“ Нали Цветан Цветанов ни уверяваше, че отвличанията са спрели?

Всеки ден жителита на Перник излизат на протести. Никъде не виждаме роднините на Мирослава. Те отказват да протестират. Благодарение на пълната каша, която забърка МВР днес послушните журналисти сътворяват все нови и нови серии на обиден сапунен сериал. Премиерът се извини с половин уста за пържолките. Но да чухте някой журналист да се извини за хилядите глупости, които се изписаха?

В нито една цивилизована страна споровете не се решават на страниците на вестника или сайта. За това си има съд. Той определя кой е виновен и кой – невинен. А съда, когато разполага с годни доказателства – съди, когато не – оправдава!

Кажете, какви годни доказателства представи МВР по случая „Николай Велков“? Защо Станимир Флоров се изцепи от екрана, че този път няма мърдане от съдебно преследване и то, забалажете – за измама! Съдът още на първа инстанция отхвърли събраните доказателства. Да сте чули Флоров да се извини?

Бившият военен министър Цонев бе обявен за „абсолютен престъпник“, а се оказа, че на втора инстанция „абсолютният престъпник“ печели делата.

24-годишният Юлиан Ковачки беше черпен с бира и водка от психолозите, след което си признал, пак пред детектора на лъжата, за палежа на 23 коли. Съдът категорично отхвърли признанията на Ковачки пред психолозите и го освободи.

МВР трябва да отгонори защо в полицията първо черпят, а после разпитват. Да сте чули за журналистическо разследване по случая Юлиян и извинение от психолозите?

Неколкократно бившият Главен прокурор Никола Филчев бе обявен за убиец – веднъж на ямболската адвокатка и втори път – на прокурора Николай Джамов. В публичното пространство се заговори и за психиатрична диагноза. Този факт бе огласяван както от полицаи, така и от журналисти. Защо главният прокурор Борис Велчев не се самосезира и отговорипублично на този въпрос. Каква е истината? Обществото трябва да разбере!

Лицата на организираната престъпност всяка вечер са на екрана. Хора без съд и присъда се обявяват за престъпници. Внушава се на обществото, че съдът трябва да ги осъди, непременно. МВР, а подир тях журналистите издават присъди. Журналисти хулят съда, издават присъди, категорични са в съдебните квалификации. Това в коя държава е допустимо? Това ли е свободата на словото?

Юридическите спорове се местят от съдебната зала на територията на медиите. Там, където е удобно да се защити властта и да се промиват мозъците на електората. Популярни журналисти сочат с пръст кой е престъпник и кой е мафиот. Няма ли да се сезира по този повод прокуратурата?

А после съдиите ще ги пратим на детектора на лъжата, за да разбере обществото истината ли казват или не!

Производителят на компютърни чипове Intel съобщи, че е започнал преговори с компанията QLogic за закупуване на част от акциите й, отнасящи се към клона InfiniBand. Intel посочиха, че сумата, посочена в сделката е $125 млн., като според условията, заедно със закупената технология, към компанията ще се присъединят и специалистите на InfiniBand, отговорни за нея. Решението за закупуване на допълнителни активи е част от целта на американския производител на процесори да създаде нов суперкомпютър, който да се съревновава за първото място в предизвикателството на DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency), насрочено за 2018г. Проектът на Intel включва такава технология, която да осигури изчислителна мощ от 1 екзафлоп за 1 секунда. Това е равносилно на 1 квантилион (1030) компютърни операции за 1 секунда, което е около хиляда пъти по-бързо от сегашната скорост на работа на компютрите днес. InfiniBand се специализират в разработката на нови материали и висококачествен текстил, които се използват при свързването на отделните сървъри в обща компютърна инсталация. Сделката по закупуването на акциите на компанията трябва да приключи през пролетта при всички налични условия. В противен случай тя не би могла да получи нужното одобрение и Intel няма да успеят за използват технологията на QLogic.

Не, че е писано с такова предназначение, на мен ми действа терапевтично произволно хванато за ушите хайку, стига да не е от западни автори. И понеже сега имам нужда от проветрение на главата, ще си споделя терапията с вас, в случай, че действа и на някой друг. :)
Избрах сезонно.

В мразовита нощ
гледам звездите.
Други светове.

Студени звезди,
светлината ви не радва мен,
самотния пътник.

След студа на зимните улици
грея ръце пред огнището.
Домашен уют.

Пресен сняг
хруска под обувките.
Зимна мелодия.

Зимна луна
осветява пътя ми.
Небесен фенер.

Леден вятър,
от снежните поля
диханието на Севера.

Снежна прах,
летящ по вятъра
прозрачен воал.

Снежни звездички,
ловя с ръка
скоротечна красота.

Вятърът носи снежинки
в безкрайната далечина.
Така лети и времето.

Следи, затрупвани от снега,
кой ли пътник ви е оставил?
Кратка памет.

Мраз - измамник,
нарисувал листа по стъклото,
а зад прозореца само сняг и сняг.

В светлината на фенера -
хоровод на снежинки.
Мен не поканиха.

Снежните простори
ме зоват в далечината.
Свободата на вятъра.

Дмитрий Степаников

Орхан Памук,  “Свободата да се пише”:

Понякога приятелите ми с право казват: „Не трябваше да го формулираш по този начин; ако само беше го формулирал другояче, по начин, който не би подразнил никого, сега нямаше да имаш толкова много неприятности.“

Но да се променят собствените думи и да се опаковат те по начин, който ще бъде приемлив за всички в една репресивна култура, и да се постига все по-голямо умение в тази област, е малко като контрабандиране на забранени стоки през митница – и като такова то е нещо срамно и деградиращо.

[nybooks], [либ.преглед]

Габровец иска 100 долара кредит от швейцарска банка. - Предполагам, знаете, че има лихва и че трябва да гарантирате кредита? - Да, ще заложа един нов "Мерцедес". - Тогава може да вземете много по-голям заем. - Не, ще взема 100 долара. След една година габровецът връща с лихвата 107 долара и казва: - Ето това е добра сделка. У нас за гараж ми искат 50 долара месечно, а при вас за 7 долара колата седя една година. Усмихни се, България! Макар че в днешно време и габровец да си, надали ще надхитриш банките. Ако пък ти провърви да ги минеш в Швейцария, то шансовете ти за това са нулеви в България…И все пак жалко, че габровецът е взел само 100 долара. Нали бяха казали - ако дължиш на банката 100 долара, това си е твой проблем. Но ако дължиш на банката 100 милиона долара, това вече е проблем на банката.

Сутринта Слънцето рече, че ще има оставки заради бруталността на милиционерите, половин ден по-късно баш милиционерът ЦвъЦвъ показа, че светиня Му дрънка празни приказки. Май ще излезе вярно, че е кукла на конци, дето си фантазира как игре главна роля ;-) Отдавна витаещото подозрение, че Цвъ Цвъ държи Бо Бо с някаква компрометираща информация се потвърждава брилянтно.

Амфетите, май? Знаеше се, че Големият брат с това го цака*, ама щом и Цвъ вече му цвъка на главата, да не би да вече да му крои капата същият брат?

* "13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата")."

Евродепутат Илиана Иванова бе избрана за заместник-председател на комисията за бюджетен контрол (CONT) в ЕП. Г-жа Иванова бе подкрепена от депутати от всички политически групи. След избора в ръководството на CONT Илиана Иванова сподели: „Благодаря на колегите за тяхната висока оценка за дейността ми в комисията. Това доверие означава и по-голяма отговорност, която съм готова да поема. [...]

След представянето на iBooks 2 и новите електронни учебници на Apple преди четири дни, от онлайн магазина са изтеглени над 350 хиляди заглавия. Според проучване на Global Equities Research цифрата е дори и по-голяма. Освен това, приложението за разработка на собствени електронни учебници, а и друг вид издания, iBooks Author също се радва на висок интерес. За четирите дни от iTunes то е било изтеглено 90 хиляди пъти. От агенцията обаче, не споделиха каква част от изтеглените учебници са били безплатни издания и за кои от тях е трябвало да се заплати. Ако цифрите са точни, това е наистина грандиозен успех за нов продукт на пазара, но напоследък се превръща за рутина за Apple, които поставят рекорди с почти всяко ново устройство или платформа. 350 хиляди изтегляния всъщност са впечатляващи главно поради факта, че това са образователни издания, а не художествена литература, която отбелязва най-високия коефициент на интерес на потребителите в iBooks. Освен това някои от изтеглянията са експериментални- потребителите просто са любопитни и желаят да изпробват новата платформа. Категорията за електронни учебници е съвсем нова, като на пазара са познати само учебниците на Kno. Те обаче имат ограничени продажби до няколко държави по света и не са лесно достъпни като електронните издания в iBooks. За издателите пък, Apple предложиха приложението iBooks Author, който прави публикацията на учебници много по-лесен. Всеки може сам да разработва свои издания като вмъква филми, галерии със снимки, 3D модели и презентации, както и много интерактивни елементи, създадени със HTML5 и JavaScript..

„Само сега и само днес ви предлагаме невероятния шанс да участвате в нашата игра! Регистрирайте се безплатно на номер 08******** и се включете в надпреварата за танк от Втората световна война. С него ще можете да се придвижвате по улиците, без да ви тревожи сняг, лед и луга! Регистрационната форма съдържа ЕГН, точен адрес и трите ви имена. Може да добавите и зодията си по китайския календар. Така ще можем да се свържем с вас и да доставим танка директно пред входната ви врата! Накарайте съседите да се пукнат от завист, когато возите тъщата с развят шал през купола на бронираната машина. Качете децата до Мусала, без да слизате от верижното возило. БОНУС!! Само за първите хиляда участници ще се разиграе томбола, която ще ви вкара в списъците на всички мобилни оператори, общински регистри, партийни централи и Фейсбук. Така ще можете да получавате известия на секундата за продажби, игри и викторини с вълнуващи награди. Тези от вас, които са с бащино име Димитров/а, ще бъдат...

Новият изпълнителен директор на Research In Motion, Торстен Хайнс даде пресконференция по случай встъпването си в длъжност, където обясни накратко промените, които ще настъпят в канадската компания. От думите на директора стана ясно, че стратегията на RIM ще бъде насочена към потребителския пазар, тъй като досега бизнесът им беше до голяма степен насочен към корпоративните клиенти. През новото управление, усилията ще бъдат насочени към тези пазари, където надмощие имат iPhone и смартфоните с Android- САЩ и Европа. Освен това, промени ще бъдат направени и в маркетинговия отдел на компанията, производител на BlackBerry. Главният директор на отдела, Кийт Парди, ще бъде заменен с вече бившия изпълнителен директор на компанията, Джим Балсили. Хайнс сподели, че предишното управление на маркетинг отдела е било задвижвано главно от техническите подробности около новите продукти, а не самото преживяване на потребителите, което е от първостепенно значение. Според новият изпълнителен директор, BlackBerry 10 има огромен потенциал, който може да се прояви и извън пазара на смартфони и таблети. За да постигне желания успех, обаче, платформата трябва да бъде представена по подходящ начин с перфектно разработена стратегия. Поради тази причина Хайнс ще изисква прототипите на новите продукти да бъдат демонстрирани в максимално кратък срок от време, за да осигури време и достатъчно възможности на разработчиците си, както и да следва новия модел на представяне на пазара.

Мрежата за споделяне видео съдържание на Google, YouTube достигна такава известност, че всеки ден в уебсайта се гледат 4 млрд. видеоклипа. Според компанията тази цифра е показателна за напредъка през последните осем месеца, след като през лятото на 2011г. броят на зарежданите клипове за един ден беше с 25% или 3 млрд видео клипа. Освен това след направените статистики се оказва, че и количеството на споделяно съдържание за един ден също се е увеличило в рамките на тези осем месеца. Сега, ежедневно в YouTube се прикачва 60 часа ново видео, докато през миналата година часовете са били 48. Компанията не даде точни причини за успеха, но вероятно това се дължи на повече от един фактори. Все повече потребители използват платформата на Google и гледат любимите си клипове в таблета или смартфона си. Освен това скоро Google направиха обновление на уебсайта на видео мрежата, който първоначално не се харесваше на потребителите. Новият изглед, обаче, се фокусира именно върху идеята за разделението на отделни канали със специализирано съдържание, които ще обхващат много области от науката и технологиите, забавленията, образованието и различни сфери на ежедневието. Допълнително компанията започва да дава съдържание под наем, по подобие на популярните услуги Netflix и iTunes, въпреки че YouTube едва прохождат в този бизнес и той би могъл да даде резултат едва през новата година.

Кольо Колев е роден през 1956 година. Завършил е психология в Софийския университет „Климент Охридски”, специализирал е социология и социална психология. През 1994 г. основава частната агенция „Медиана”. Оттогава е неин изпълнителен директор. - Господин Колев, направи ли ви впечатление че клетвата на четвъртия президент на републиката беше доста пищна? - Честно казано, не съм следил предишните, така че не мога да съдя категорично. Имаше известен тържествен момент, но може би това е нормално. Все пак става въпрос за държавен глава. - Какъв е вашият кратък анализ на това кой от двамата президенти как се държа в тази ситуация? - Не бих казал, че има някаква съществена разлика. Става въпрос за една официална церемония. Някакъв отблясък на нещо в такива случаи едва ли е възможно. Става въпрос за една официална процедура. Така че не бих казал, че някой е изпъкнал особено или пък друг се е държал недостойно. - А в самите речи на двамата какво ви направи най-силно...

Чета някъде, чувам някъде – че стачката на миньорите в „Мини Марица-изток” ще се прекрати. Или ще бъде прекратена. Не знам как е правилно да се каже. И то – не от граматическа гледна точка. По-скоро – не знам дали стачката ще се прекрати от само себе си и ще издъхне като прекалено голямо и лакомо животно, или някой друг (тоя, който я е наченал, да речем) ще я прекрати? Но – както и да е. Въпросът е какво оставя тази стачка. И някой веднага ще ми изреди куп „реални” постижения и резултати от стачката. Но аз не ги ща. Защото добре знам, че единственото важно нещо е това, което остава в душата. И не картинките, не цифрите, не запаметените факти – а отпечатаните в душата чувства са важни! Я вижте някой стар човек! Нима той помни от младостта си каква заплата е получавал на двайсет и три? Мисля, че не. Той има останали в душата си отпечатъци само от смеховете и плача, които е имал в тая година от живота си. Трябва да спомена на евентуалните си критици, че и от чисто практическа...

Имате пълно право да ме плюете, задето се занимавам с глупости, а няма да пиша за успехите на Кобрата, Гришо, Котоошу, Йовчев. Шапка им свалям, ама за тях цял свят говори. А как да не дадем страничка слава на онези, които ни развеселяват всеки ден. Ето го първия такъв. „Симпатизирам на „Челси” и съм щастлив, че сега ще играя със синьо като тях” – така звучи искреният 21-годишен нигерийски талант Виктор Дениран (с всичките условности за възрастта му, разбира се) по повод трансфера му от „Ботев” (Враца) в „Монтана”. Монтанчани играят със сини екипи, нали усетихте връзката с „Челси”? Даже можело да станат шампион на България, стига всички в тима да имат желание. Наивното откровение на Дениран дойде в момент, докато слушахме клишираните речи на двамата президенти, и, да си призная, на мен ми прозвуча всъщност симпатично. И „Литекс” имали шансове за титлата, убеден е Светльо Тодоров. Изцепи се след двата контролни мача в един ден срещу „Свиленград“ и „Чавдар“ (Етрополе). От тях...

Създателят на услугата за споделяне на файлове Megaupload поиска от съда в Нова Зеландия да го пусне на свобода под гаранция. Ким Шмиц в момента е зад решетките след като в края на миналата седмица беше арестуван при зрелищна акция в холивудски стил. Германецът беше задържан с още трима души в имението си, предаде BBC. Акцията срещу Шмиц е в следствие на молба от Федералното бюро за разследване на Съединените щати, които са поискали главата на Megaupload да бъде задържан. Обвиненията срещу германеца са за интернет пиратство и пране на пари. Прокурорите са поискали Ким Шмиц да остане зад решетките, защото имало риск той да избяга от страната и да се укрие. Съдът е отложил взимането на решение по въпроса за по-късно. Новозеландският съдия е заявил, че с оглед на сериозността на случая и неговата сложност въпросът за пускането под гаранция ще бъде разгледан обстойно, а даването на официално становище ще бъде задържано за известно време. Американските власти искат Шмиц да бъде екстрадиран. Федералната прокуратура обвини Megaupload, че е причина за пропуснати ползи в размер на 500 милиона долара за носителите на авторски права. Вече затвореният сайт за споделяне на файлове беше една от най-големите услуги от този род в световен мащаб. От Megaupload отричат всякаква вина и твърдят, че винаги са реагирали светкавично на молби за сваляне на файлове с неуредени авторски права. Ким Шмиц има немски и финландски паспорт, а допълнително е със статут на постоянен жител в Хонконг и Нова Зеландия.

За да спаси от фалит ирландските банки, правителството наля близо 63 милиарда евро капитал в тях. Общият размер на спасителния заем, който Ирландия получи от МВФ, ЕС и др. е в размер на 67 милиарда евро. С други думи, парите, налети в капитала на банките, са в размер на 94% от спасителния заем.

На тази основа бихме могли да предположим, че ако правителството не беше наляло 63 милиарда евро в банките, то нямаше да има нужда от спасителен заем. И обратно, с голяма степен на сигурност бихме могли да твърдим, че Ирландия фалира заради решението правителството да покрие загубите на банките.

Имаше ли алтернатива? Вярно е, че ирландската държава по закон трябва да защити малките вложители (в ЕС са защитени депозитите до 100 хиляди евро). Обаче, огромните задължения на ирландските банки не са към малки вложители, а към големи международни банки и други кредитори (немски, английски, американски и пр.). Т.е. правителството спокойно можеше да защити депозитите на малките вложители без да защитава дълговете към големите вложители. В такъв случай, те щяха да понесат пълните загуби вместо тези загуби да се понасят от данъкоплатците.

П.С. Тук трябва да отбележим още нещо – ирландските банки не са имали просто временни ликвидни проблеми, т.е. не са се нуждаели от заем, който после ще могат да върнат (такава ликвидност те получават от ЕЦБ когато имат нужда). Ирландските банки имаха огромни загуби и някой трябваше да поеме тези загуби, т.е. в този случай говорим за пари, които никога няма да се върнат обратно. Съвсем нормално е тези загуби да се понасят от акционери и кредитори, а не от държавата и данъкоплатците.

Блогът за икономика 2012

Българският енергиен сектор изпрати поредната нелека година и навлезе в новата със стачка в „Мини Марица-изток”, с мораториум върху шистовия газ, с тежкото бреме на отлагани решения и с множество замитани под килима проблеми. Чувството е по-скоро за застой, отколкото за динамика, а продължаващата икономическа криза напомня, че липсата на реални резултати не може да бъде прикривана с говорене, всекидневен пиар и неаргументирани обещания. Нека видим обаче какво предстои в родната енергетика през 2012-а. Нормативната рамка Миналата година приехме дългоочакваната нова енергийна стратегия. Сега обаче остава да започне изпълнението й. Иначе с най-голямо значение от нормативна гледна точка се очертава да бъдат промените в Закона за енергетиката, с които България трябва да транспонира и две евродирективи – електроенергийната и газовата. Няколко са основните моменти тук, но това, което предизвика най-сериозни дебати, е темата за либерализацията на енергийния пазар. Законопроектът все...

Изследователи от университета Utah Valley откриха връзка между оценката за живота на потребителите на социалната мрежа Facebook и времето, което отделят те, за да използват услугата. 425 студенти са били анкетирани и са отговаряли на различни въпроси за живота си. Оказало се, че хората, които прекарват повече време във Facebook са по-нещастни от останалите, предаде Digital Trends. Участниците били запитани дали смятат, че животът е справедлив към тях, колко време прекарват в социалната мрежа, колко са приятелите им там и каква част от тях са виждали на живо. Експертите са взели под внимание и неща като семеен статус, пол, религия и раса. Когато започнал анализът на данните изследователите веднага видели ясна тенденция, която сочи, че хората, които висят много във Facebook вярват, че другите имат по-добър живот от техния. Освен това, пристрастените към социалната мрежа в по-малка степен смятат, че животът е справедлив към тях от хората, които прекарват малко време във Facebook. Установена била и зависимост между броя на хората в листата с приятели, които потребителите не са срещали никога на живо и вярването, че другите имат по-щастлив живот. Хората с много непознати „приятели” вярват в по-голяма степен, че другите имат по-добър живот от техния. Цялото изследване е било публикувано в научното списание Cyberpsychology, Behavior and Social Networking. Заключението на авторите е, че хората, които отделят по-малко време за социални контакти във Facebook и повече за такива в реалния живот са по-щастливи.

Информационният гигант Google докладва за 27% повишение на приходите си през последните три месеца на 2011 година, но това се оказа недостатъчно, за да задоволи предварителните очаквания на Уолстрийт. Нереализираните прогнози причиниха спад в акциите на Google с 10% и те се търгуваха на стойност около 575 щатски долара за една акция, предаде BBC. За последното отчетно тримесечие на миналата година компанията има приходи, които възлизат на 10.6 милиарда долара. Нетната печалба е скочила с 6.4% и възлиза на 2.7 милиарда долара. „Google регистрира много силно тримесечие и завърши годината по чудесен начин. Изключително съм въодушевен от възхода на Android, Gmail и Google+, които вече се ползват от 90 милиона души в глобален план.”, е заявил Лари Пейдж – представител на висшето ръководство на Google. В сравнение с последната четвъртина на 2010 година приходите на информационния гигант са пораснали с впечатляващите 25%. Сайтовете на Google са докарали 69% от общите приходи или 7.29 милиарда долара. Това е покачване с 29% спрямо 2010 година, когато постъпленията са били само 5.67 милиарда. Приходите на Google, идващи извън Съединените щати възлизат на 5.6 милиарда долара и съставляват 53% от сбора на общите постъпления. През същия период на 2010 година те са били 52%.

Бойко Младенов е един от най-популярните български баскетболисти през последните години. Занимава се професионално с баскетбол от 14-годишен и е бил 4 пъти шампион на България с отборите на "Левски" и "Лукойл Академик". Играл е още за „Ефес Пилсен” (Истанбул), „Партизан” (Белград), хърватския КК „Сплит”. От 10 години неизменно е част и от националния отбор на България по баскетбол.

Бойко определено не влиза в стереотипа, че спортистите не четат, дори напротив - разбива го на пух и прах, затова и решихме да го попитаме "Как четеш?".

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
По принцип избягвам да ям докато чета, но се е случвало, когато писателят подробно описва някакво ядене или голяма и богата трапеза, да се изкушавам и да отида до хладилника за сандвичи 

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе - ако книгата е интересна и искам да я дочета, но много ми се спи.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не драскам по книгата. Обичам си книгите и си ги пазя.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С нищо специално и дори, ако няма с какво да си отбележа, си помня страницата, до която съм стигнал.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, но предпочитам художествена.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Много рядко не си дочитам главата до край. Предпочитам да я завърша, за да може другия път, като седна да чета, да ми е по-интересно.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Да, случвало се е. Има автори, които прекалено много наблягат на описанията, и това понякога е досадно. Също така не обичам безсмислено разтегляне на сюжета.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Случвало се е, но рядко – само ако не може да се схване смисълът от контекста.

Какво четеш в момента?
„Тайко” на Ейджи Йошикава – исторически роман за Средновековна Япония.

Коя е последната книга, която си купи?
„Песен за огън и лед” – „Танц с дракони” на Джордж Р. Р. Мартин.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Случва се да чета по няколко на веднъж. Когато чета някоя книга и си намеря по-интересна, оставям временно старата и започвам новата.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
В леглото или на дивана – сутрин и вечер. В момента имам много свободно време и мога да се насладя на книгите.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Поредица от книги. Интересно ми е когато историята не може да бъде написана в една книга, а трябват няколко, за да побере всичко, което писателят е искал да разкаже.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да – много са. Всичките книги на Джеймс Клавел, „Аз, Клавдий” – Робърт Грейвс, „Песен за огън и лед” - Джордж Р. Р. Мартин. Препоръчвал съм ги на много приятели и дори съм си купувал книгите отново, за да може да ги препрочетем.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По значение – любимите ми книги са на най-видно място.

* снимка - Българска федерация по баскетбол

Изстрелването на първия частен космически кораб към Международната космическа станция ще бъде забавено и ще може да се осъществи най-рано през месец март. Това са заявили ръководителите на SpaceX – компанията, която е собственик на въпросния кораб, предаде Space.com. Базираната в Калифорния космическа фирма планираше да прати капсулата Dragon до МКС на 7 февруари, но специалистите, които работят по кораба са препоръчали изстрелването да се отложи. Причина за това е нуждата от повече време за изглаждането на отделни проблеми по елементите на капсулата. От SpaceX са заявили, че Dragon ще потегли към Международната космическа станция по някое време през пролетта. Говорителите на NASA и частната компания са отказали да се ангажират с точна дата на този етап. „Няма да стане по-рано от края на месец март”, е заявила Кристин Грантам от името на SpaceX. Подготовката за полета продължава с пълна сила. При него ще бъде тествана възможността на капсулата Dragon да се скачва с модулите на единствената космическа лаборатория с постоянно човешко присъствие в космоса. Частният космически кораб ще бъде управляван дистанционно и на него няма да има хора. Капсулата Dragon ще бъде монтирана върху ракета от тип Falcon 9, а главната цел на целия експеримент е да се създаде стабилна система за транспортиране на товари до МКС. Когато частната машина доближи станцията екипажът на МКС ще използва роботизирана ръка, за да я прихване и скачи.

Затварянето на големия сайт за споделяне на файлове MegaUpload предизвика разнородни реакции в мрежата, но органите на реда не се ограничиха само с това действие. След зрелищна акция беше арестуван и собственикът на услугата. Ким Шмиц е бил атакуван в новозеландското си имение в края на миналата седмица, предаде Digital Trends. 38-годишният шеф на затворения от американското правителство MegaUpload бил атакуван от полицейски хеликоптери и наземни сили. Когато разбрал какво става той задействал всички електронни ключалки на имението си и отказал достъп на органите на реда. Полицията влязла със сила и тогава Шмиц се заключил в специалната паник стая, с която била оборудвана сградата. За да го измъкнат от там агентите трябвало да срежат подсилената метална врата. Собственикът на MegaUpload бил намерен заедно с пушка с рязана цев. Повече инциденти не е имало и Ким Шмиц бил арестуван и отведен в затвора. Имението било претърсено и там полицаите намерили 18 луксозни превозни средства на стойност близо 5 милиона долара. В глобален план полицията е конфискувала пари и активи, свързани с MegaUpload на обща стойност около 50 милиона долара. Новозеландското имение, където е бил арестуван Шмиц е на стойност 23 милиона долара, но той не е бил негов собственик, а само наемател.

Талантлив журналист, но вече безработен. Така пиарката от популярен български сериал „уволнява“ по телефона репортер, задал въпроси за проблемите около разрешенията за строеж на МОЛ 2 с общината. Тя звъни гневно на собственика на списание “Бизнес“ и заплашва, че ако не разкара журналиста, рекламите ще спрат.

Краткият сюжет от сериала обаче не е само художествена измислица, а реална картина на отношенията между българските медии и пиарите на държавни учреждения и големи частни компании. Проблемът се засилва от факта, че на много издания няма нужда да им се оказва натиск, защото те сами се натискат да се харесат на управляващите. Други медии пък притискат избрани политици, за да им спестят публикации срещу услуга.

Родните пиари, които в огромната си част са бивши журналисти, са разработили стратегия за разправа в неудобни журналисти, посмели да се занимават с бизнеса на клиентите им. Новите практики копират изцяло руските методи за държане на медиите на „каишка“. Според нея, “пиарът“ е средство, което трябва да накара медиите да млъкнат. Най-странното е, че те са „внесени“ в България от преподавател по журналистика в СУ *, който се води и специалист по кризисен пиар, и бивша синдикалистка **, ръководеща от години отдел „Връзки обществеността“ на филиала на руска компания у нас. Техните методи допадат и на колегите им, удивени от гарантираните резултати.

Схемата има няколко етапа. Всеки следващ влиза в действие, ако предишният се окаже неефикасен.

Първа стъпка е „неволна“ среща с репортера, на когото се обяснява, че е професионално нездравословно да се рови около клиента му и неговия бизнес. Втората се състои в „приятелски“ разговори с колеги на репортера. Обяснява им се, между другото, че всъщност той изпълнява нечии поръчки. И тъй като няма човек без врагове, а при съмнително забогателите родни политици и бизнесмени те са в изобилие, се измисля едно име, което да бъде пуснато в обръщение като подбудител на несправедливото ровене в бизнеса на клиента на пиара.

Ако това не даде резултат се пристъпва към следващия етап -среща с преките началници на въпросния журналист. При нея се прилага същата схема - срещу създаване на проблеми, се предлагат дребни подаръци или обещания за „плодотворно съвместно сътрудничество“.

Четвъртата стъпка е среща с главен редактор или издател. Там пиарът се развихря в клеветите, като целта да бъде разкаран дразнителят на богатия му клиент, който току що го е заплашил, че ще прекрати договора с него, ако не се справи с „проблема“.

Петата част от схемата е стимулиране и клеветническа кампания срещу него в жълти вестници. Дописките са платени или срещу услуга в бъдеще време. Шестата и последна стъпка е известна като „направляване на граждански дела“. Пиар отделът на министерство или частна компания прави специално проучване на темите, по които е работел журналистът. Търсят се засегнати от публикациите и разследванията му лица. Търси се среща с тях, на която се обяснява, че би трябвало и съществува възможност да си потърсят правата в съда. Пиарът се ангажира с разноските по делото, както и с осигуряването на съдебната такса за стартиране на гражданския иск. Докато тече делото, то изцяло се направлява от пиар отдела на компанията. За да се подсили ефектът, се пускат и платени дописки в жълти вестници.

Случаите, при които у нас прилагана тази схема са много. Струва си обаче да се отбележи, че по този начин е разкаран от водещият на сутрешният блок на Нова телевизия Георги Коритаров***. Така бивш пиар на земеделския министър Нихат Кабил (виж *) „затворя устата“ на няколко вестника.

Hitachi ще се откаже от производството на телевизионни приемници в края на септември 2012 година, съобщава агенция "Франс прес", позовавайки се на изявление на прессекретаря на японската компания Сайори Нишино. Независимо от това, Hitachi планира и след тази дата да продължи да продава телевизорите с марката Wooo марка, но те ще се произвеждат от други компании. Hitachi обяви намерението си да се откаже от производството на телевизори през август миналата година, посочвайки като причина за това все по-нарастващата конкуренция на пазара. Тогава от японската компания обявиха, че възнамеряват да се съсредоточат върху по-печеливши продукти. Това съобщение бе предшествано от обявяването на доклада за финансовите резултати на Hitachi за април-юни 2011 година. Чистата печалба на производителя за тримесечието се понижи с 86 процента в сравнение с аналогичния период за предходната година. В същото време друг голям производител на телевизори - Sony - обяви преструктурирането на производството си на телевизионни приемници. АФП отбелязва, че подобни трудности в момента изпитват производителите на телевизори по целия свят. Това отчасти се дължи на растящата конкуренция и ниското търсене. Своето влияние оказват и външни фактори, повлияли непосредствено върху азиатските и в частност на японските компании - наводнението в Тайланд и укрепването на позициите на йената по световните пазари. Заводи в Тайланд имат много азиатски производители на електроника. Някои от тях бяха временно затворени заради щетите, нанесени им от наводнението. Покачването на курса на японската йена по отношение на долара през последните 12 месеца се отрази негативно върху финансовите резултати на японските производители. Компаниите, които получаваха голяма част от приходите в чуждестранна валута, бяха принудени да преразгледат прогнозите си за приходи и се сблъскаха с непредвидени загуби.

Карфици Koh-i-noor, метална релефна кутия, 50 първокласни стоманени карфици, произведени в Чехословакия.

Junkyard на сцената на Младежки Дом Враца, декември 2011

Първите секунди на 2012-та година, Враца от Хижата

Новогодишна му работа.

 Тони Филипов, д-р

Понеделник, 16 януари

Днес ще пиша за помиярщината в журналистиката. Която стигна до там, че вече принуждава демократ като нас (такъв се мислим, де…) да започне да разбира защо някои журналисти са били изправени пред Народния съд. Казвам „да разбира”, не да оправдава! Съобщавам това в началото, та ако на некой не му е интересно, да не си губи времето и главно моето и да скача във вторник.

Мирослав Боршош, един от шефовете на в. „Всеки ден”, написал… трудно ми е да кажа какво точно е като жанр, но е в защита на думите на премиера за пържолите. Но понеже явно си е дал сметка, че няма човешка гледна точка от която да защити тая свинщина, та „се превъплътил” в куче, в овчарката Гаро. И предава историята през очите на Гаро. Направо като „Кучешко сърце” на Булгаков, ама със стилистиката на пъпчива петокласничка. Та Миро/Гаро разказва как отишли на лобното място, имало мъгла, хората копаели замръзналата земя, как намерили трупа на момичето… Нататък ще предам автентичните „мисли” на Гаро: „У дома слушах разказа му… (на стопанина му – Бел. Т.Ф.) Той казваше, че всички говорят за момичето… Говорили и за мен. Каза, че са предложили да ме наградят с пържоли, и то с много. Лично стопанинът на хората (!!!- Т.Ф.) го бил предложил. Някои обаче се били ядосали много на това. Сигурно около този стопанин има много помияри. Аз обаче съм истинско куче. Когато въртя опашка, не го правя от страх, за да не загубя службичката си, а от радост, че съм си свършил добре работата… Да, моята голяма награда е пържолата. Може би ви се е сторило цинично, че се говори за това, но то няма нищо общо с убитото момиче…”

Браво! Браво! Дето се вика, върти, върти… Кучкарят ще остане много доволен.

Предполагам, че в някаква подобна ситуация Киркегор е стигнал до извода: „По-добре дъщеря проститутка, отколкото син журналист!”

С такава журналистика далече ще стигнем. Дано да можем се върна после…

Междувременно става ясно, че ще наказват шефа на БОП в Перник Златков. За поведение, „несъвместимо с етичните правила на служителите от МВР”. Това поставя в нова светлина въпроса кой на кого трябва да се извини. Или бъркам?

И още един пример за обективна и безпристрастна журналистика.

„Сега”: „На тръгване Първанов писа “слаб” на Борисов”.

За „Стандарт” новината е, че Гоце щял да седне на първия ред на Позитано. И чак накрая на текста смръцафръцали оценката му за кабинета. За „Труд” пък изобщо няма такова нещо. Те написали в стил „А вие защо биете негрите?!” Цитират некой си бивш бодигард от НСО, който разправял какви оръжия и коли по 1 млн. накупило НСО, та да си прави кефа Гоце. „Монитор” също пита за негрите…  „24 часа” за по-лесно изобщо са отебали темата…

Не казвам, че е много важно да знаете оценката на Параванов за кабинета. Просто давам пример как „информират” вестниците. Пенсиите, не се оглеждайте, на вас говоря! Помислете дали е нужно да си давате парите, та от неинформирани да станете дезинформирани.

Понеже стана дума за Параванов. Вика, че за 10-те си години като президент съжалявал за три неща: че не се е преборил за малките реактори на АЕЦ “Козлодуй”, за референдум и за мажоритарен вот.

Дали да взема отношение? Добре, обаче само за АЕЦ. Като кандидат-президент Гоцето рече: „Българските държавни и правителствени институции не трябва да се поддават на натиска на ЕС за затваряне на реакторите. Техните интереси не съвпадат с нашите.”

Но като президент обърна шумката: “Не можем да се откажем от постигнати споразумения и поети ангажименти… не можем да си позволим да взривим диалога с ЕС… да се самоизолираме…”

Та това му беше битката за АЕЦ. И другите му битки протекоха горе-долу със същата интензивност.

По основния въпрос, който тресе Станишев – като какъв ще се връща в БСП – Параванката вика: “Мога да отида и в енската партийна организация, да се хвана с черната работа”. Ама… Щото няма как да няма едно „ама”, не ли?

Лятоска пак така рече: “Мога да помагам и от последния ред…” Ама…

Ама не ща!

Да, битката ще е жестока. Щото червените си въобразяват, че скоро пак ще са на власт. Бойко като нищо може да ги докара.

Ей, братя, мислете! Изследване на немски и швейцарски учени, публикувано в „Дейли Мейл”, доказало, че от червена чиния човек консумира 40% по-малко. Червеното, викат учените, действа възпиращо на мозъка, защото обикновено мозъкът асоциира цвета с опасността, със забраненото…

Явно не всеки мозък!

Въпросът е, че у нас и сините чинии са компрометирани. Жълтите също…

Вторник, 17 януари

Новинар съобщава за някакъв иранец, който си татуирал на пениса името на гаджето и останало място, та написал още: “Успех в твоите похождения!” Явно бая място е имал за писане. Е, не е чак като рекордите, които се държат от един негър в Джамайка, който си написал: „Welcome to Jamaica, have a nice day!” и един македонец с написа “The former jugoslav republic of Macedonia”.

Но и при иранеца е добре. За късмет, докато го татуирали, му засегнали някакъв нерв ли, що ли, та се одървил и така си останал. Вече три месеца. Обаче вика, че не му пречело. Какво да му пречи? Заема малко повече място, но то е нищо пред предимството да го имаш готов по всяко време. Те младите не съзнават, ама питайте пенсиите колко време отнема…

Пенсиите, понеже ви споменах, какво ще кажете? Знам, че е много лично, но хората викат, че доде не си кажеш болката, няма да намериш лек.

Ей, не бързайте да се отказвате от секса, преди да сте категорично сигурни, че сте го израснали. А за да сте сигурни, трябва да установите дали и колко пъти получавате ерекция на сън. Сега сигурно ще кажете, че няма как да ги преброите, докато спите? Напротив, има! Ние не случайно сме доктор, макар и по други науки. Ама то сексолог, социолог, кой ти прави разлика… Та казвам, че сме разработили една проста програмка за компютъра. То даже не е и програмка, ами един обикновен будилник. От USB порта на компютъра излиза едно кабелче, свързано накрая с пръстенче, което се надява на… сещате се къде. Пръстенчето е така конструирано, че при натиск от вътрешната страна се разглобява, контактът се прекъсва и будилникът звъни. При това положение от вас се иска само да драснете една чертичка на предварително поставен до главата ви лист. И може пак да си заспите. И на сутринта като се събудите, според броя на чертичките, да вземете решение каква сексуална политика да водите занапред. А, ако няма никакви чертички, можете да  повторите експеримента и, ако пак няма, значи просто няма. Свършили са. (Казват, че били всичко около 7000.) Ако нямате компютър, можете да опитате теста на Шарлот от  „Сексът и градът” – нанизвате едно хартиено пръстенче и ако на сутринта е скъсано, ясно. Ако не е скъсано – пак ясно.

Пак в „Новинар” (явно в тоя вестник имат слабост), чета за некой си Матю Уол от Калифорния, който преди време бил блъснат от автобус и получил сериозни наранявания в репродуктивните органи, което наложило да го оперират. И какво са го оперирали, но Матю се събудил с 3.8 см. И осъдил клиниката да му плати $7.5 млн. обезщетение. И нещата коренно се променили. При 7.5 млн. жените питат за сантиметрите само от любезност…

А нашият съд не присъжда в полза на онеправданите. Да! Една мома от Пловдив, Симеонка П., се запила с една тайфа. И знаете как е, от дума на дума… Първо го направила с един, после с още един… Момата турила миза 70 лв. Но предвид на очерталия се оборот, свалила на 20. Обаче ония келеши накрая отказали да си платят. И тя ги дала на съд за изнасилване. Съдът преценил, че сексът бил доброволен. И й образувал контрадело за набеждаване.

Между другото, от мои източници разбрах, че точно такъв му е бил проблемът на Строс-Кан, дето го съди една камериерка за изнасилване. Отказал да си плати. А като нема плащане, госпожата е в правото си да го води изнасилване. Не ли?

На Симеонка й трябва печен адвокат, да им врътне една реконтра на тия тарикати по Закона за задълженията и договорите. По силата на Чл. 20а. („Договорите могат да бъдат разваляни само по взаимно съгласие…”) и във връзка с Чл. 44 (който тълкува  едностранните волеизлияния), ще ги скъса.

Пък на круширалия лайнер „Коста Конкордия” знаете ли какво се оказало? Че нямало нито една феминиска. От над 4200 пасажери нито една феминистка. Когато спасителите призовали „Жените и децата първи!”, ни една жена не протестирала. Известна съпротива имало от страна на някои мъже, даже от капитана, но от жени – не. И атеисти нямало. Всички се молели горещо.

Пък един пич във форума на „Сега” направил много ценен извод от туй крушение: „Случаят доказва само едно – че колкото и добри да са проектантите и изпълнителите на едно нещо, един “идиот” на мостика понякога е достатъчен.”

Един, пък, ако не е един, още по-сигурно. Този извод, чини ни се, е с универсално значение. В смисъл, че става и за държавни кораби…

Сряда, 18 януари

Журналистите пак разпитват Гоце, като се върне в БСП, той ли ще е лидер, или Станишев. Вика: ” БСП ще спечели, ако бъдем достатъчно разумни, за да си разпределим ролите. Защото всеки има своята сила. Единият навън в Европа, другият тук.”

Демек, Станишев да заебе питомното и да гони дивото. Щото я го изберат за редовен председател на ПЕС, я не. Така разбира Гоце разумното. Той да си седи на топло на „Позитано”. Обаче според нас малко се заблуждава, че е силен «тук». Но това не е от тия заблуди, дето траят дълго. Скоро ще се разсее…

Обаче пък във вестника пише: «Първанов натири тъщата. Баба Вили освободи личния си апартамент в “Красна поляна”, живее сама в къща в Суходол…»

Най-после една мъжка постъпка! Ей, четохте ли оня ден за един, дето направо я запалил? Ама  много жестоко, бе?! Не, така не бива, така само в най-краен случай.

„Стандарт”: „500 лева глоба за изкъпан поп”. На връх Богоявление в дупнишкото село Бистрица, за по-лесно, хвърлили кръста в реката барабар с попа. И сега участниците в туй злодеяние ще плащат по 500 лв. глоба за хулиганство и за посегателство върху представител на Бога.

Това добре, ами да видим как ще изкъпем владиците… Щото, между нас казано, нема измислено „Аче” за тия дърти мискини. 12 от 15! Дузина! Една „Мръсна дузина”. Главно шестаци! По лесно е да кажа кои не са: Николай Пловдивски, Гавраил и Амвросий. За дедо ви патриарх, ний ще останем на особено мнение, много особено.

Калиник вика: „За никого не съм донасял нещо лошо.” Нищо лошо, само дето наклепал Дометиан, че флиртувал с някаква мадама и не само флиртувал. Двама цивилни богослови наклепал, че се таковали с рускиня и германка. Пък в рапорт от Москва писал за хомосексуални отношения на наши богослови с африкански студенти. Иначе нищо лошо…

Калиник вика още, че понеже всяка власт била от Бога, те били длъжни да й сътрудничат. Всяка власт е от Бога, освен тая, дето отрича Бога. Бог не е толкова лицемерен, че да си отглежда земна опозиция.

Само да вметна между другото, че Бойко рекъл в Германия: „Изпадам в неловко положение пред моята опозиция. С нищо не ни стимулирате. Ние не искаме допълнително пари, а само това, което се дава на най-затруднените държави, да се даде и на най-дисциплинираните.”

Борисов-Меркел. Разговор с металингвистични средства.

Направо се е изказал като английската кралица. Тя така се изразява – „моето правителство” и „моята опозиция”. Кога ли ще се изпусне да каже я пред Меркел, я пред Саркози „моята Европа” и ще настъпи мотиката… Щото тука никой не му оспорва притежателните местоимения, но в Европа са доста  чувствителни. То дип, че не разбират български…

Пък американският дедо поп Симеон писал до шефовете си в ДС: “Мой пръв дълг ще е изпълнение на партийните поръчения, а на второ място остава моята професия.” И след тази изповед заслужено го пратили в САЩ…

Сега да вземат всички вкупом да кажат  едно извинете на епархиотите си и да се скрият в някой затънтен манастир, където на хляб и вода да молят Бог да им прости греховете. Че те не са един и два.  

Ей, това го казвам, ама не го вярвам, не съм чак такъв льольо!

Оня ден, като си празнувах имения ден, се замислих к’во е хубаво да си двуличник. Казвал ли съм ви, че ние честваме имен ден и на двете си личности. На едната на Стефанов ден, на другата на Антонов ден. Та в тая връзка се замислихме дали агентите честват имен ден и на агентурното си име? Би трябвало. Всъщност, тия 12 дедо попа са триличници. Имат си светско име, църковно име и агентурно име. А някои от тях имат и артистичен псевдоним. Да!

Дето се викаше в Евангелието на Йоан, познахме истината и тя ни направи свободни. Свободни от всякакви скрупули спрямо морала на тия дърти мискини! Що не чувам вече интелектуалците, дето ги защитаваха из ония дни? Нещо се умърлушиха?

Четвъртък, 19 януари

„Новинар” пише, че според експертите децата ни ще се пенсионират на 70 г. Хората, които сега са на 30-40 г. били 1 млн., два пъти повече от поколението на сегашните тийнейджъри. И внасяли най-голям дял от парите, които се изплащат на сегашните пенсии. Когато обаче дойде време този милион да се пенсионира, ще го издържат 500 хил. И, ако сега нема парета, тогава двойно няма да има. И се получава класическа финансова пирамиди – последният духа супата… Та затова пенсионната възраст щяла да стане 70 г., което значи, че само тук-там некой ще доживее да получи една-две пенсии.

Лично ние отдавна сме се примирили, че ще се бачка доде ни турят портрета на първа страница… Щото обикновените хора ги турят по стълбовете, а журналистите по страниците… „In memoriam. Вчера загубихме…” и т.н Ако Началника няма други планове, де…

Ама то не е само за парите. Туй, дето няма да има млади хора, поставя и други въпроси. Като например кой ще ни сменя памперсите. Чета в „Сега”, че министрите Константинов, Младенов и Дончев представили българо-швейцарски проект „Домашни грижи за независим живот” за подготовка на цигани за социални асистенти по домовете. Представяте ли си? Да доде циганин дома ви, та да ви гледа! Ами ако се случи някой крадец и измамник? Не че сред тях са много такива, но все пак се срещат…

Господи, дай на тия министри малко мозък! По-точно, дай им малко по мозъка…

В тая връзка ще направя един донос. „До Комисията по дискриминацията, Етичната комисия на вестникарите, Гого Лозанов и всички заинтересовани лица. В разрез с всякаква политическа коректност вестник „7 дни спорт” с гл. редактор Юлий Москов е сложил на първа страница заглавие: „Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки”. Това е расизъм от най-долна проба! Моля да вземете спешни мерки!” Може ли такова безобразие!? Да кажеш на афроамериканец чернилка е все едно да кажеш на индобългарин мангал! И кой вече вика на циганина мангал, освен отделни граждани и то тайно?!

Но да се върнем на темата. От всякъде сме измамени, братя! Наистина отвсякъде! Ето днес чета, че според проучване, публикувано в “Джърнал ъф секшуъл медисин”, G-точката не съществувала! Ръководителят на екипа, некой си д-р Амикай Килчевски, вика: “Не успяхме да намерим доказателства за съществуването на G-точка. Много вероятно е подобна зона да не съществува.”

Разбирате ли какво ви съобщавам?! Десетилетия научни търсения отиват на вятъра. Щото и аз като вас съм търсил къде ли не. Направо съм търсил като аргонавт руното. И нема … И сега ми казват, че не съществува! Как не съществува, бе?!

И това е втори научен колектив, дето твърди, че не съществува. Лани и учени от Кралския колеж в Лондон направиха същото научно съобщение  – G-точка нема! Добре де, а като нема точка – нема оргазми?! Или бъркам? Всъщност, то може и сега да нема. Пъшкането не значи непременно оргазъм. Човек може да пъшка и по политически причини. Па може да е и от асма. От тежко също се пъшка…

Но знаете ли какво ще ви кажа. Зарежете ги учените! Продължавайте да търсите. Както съм казвал, имаме пресантиман, че специално за G-точката, е напълно възможно самото търсене да е по-важно от намирането!

Добре де, ако не съществува, защо тогава в някои клиники предлагат услугата „Уголемяване на G-точката” срещу 2000 лв. Например има една Hill clinic. Запомнил съм я по това, че Карбовски там си представяше стихосбирката лани. В нея предлагат също, срещу скромните 8 000 лева, услугата  „Подмладяване на вагината”, каквото и да означава това…

Петък, 20 януари

„Сега” пише: „Нехаресващите встъпващия в длъжност президент го смятат за профан и са напълно скептични относно възможностите му да се състои като държавен глава.”

Е, такова нещо не сме казвали! Слушахме му речта при инагурацията вчера. Склонен сме да си оттеглим думите си за инженерите, въпреки че бяха казани на шега. За всички инженери без един. Да го приемем за изключение и да не се караме повече.

Без думи. В смисъл немам думи.

Ама бива ли така при жива жена президентът да ходи като парясник?! Тая на каква се прави, нема да й падне варакът! Той и г-н Меркел не удобрява политическата кариера на жена си, ама на важните случаи е до нея. Между другото, чета, че г-жа Плевнелиева оня ден регистрирала фирма за търговия със софтуер. Според неписаните закони, първата дама нема право да се занимава с бизнес, щото влиза в перманентен конфликт на интереси. Не знам. Направи ми впечатление, че с неин колега от „Капитал” заедно напуснали и заедно основали фирмата. Намирисва ми на тъпоъгълен триъгълник, ако ме разбирате… А, ако ме разбирате, ще се сетите и кой е тъпият ъгъл.

 „Стандарт”: „Македония иска Сергей”. Щото той нали миналата неделя подробно се обясни как  корените му са от струмишкото село Щука. Мисля, че е редно поне веднъж да уважим искането на съседите ни. Толкова хора им отказахме – Самуил, Гоце, Яне, Вапцаров, Хитър Петър дори не им дадохме… Още повече, че в случая няма да ни струва Бог знае какво. Даже и Плевнелиев, към когото също проявиха претенции, можем да им отстъпим. И Бербатов можем да им дадем. Но него по съвсем различни причини. Първо, щото те му викат „най-добрият македонски футболист, раждан някога”, а у нас все го туряме под сянката на Стоичков. Но по-важното е, че македонците, за разлика от нас, ще намерят начин да подскажат на сър Алекс, че наш Митре требе да игра. Ще му почука некой ден некой тъмен балкански субект на врата и ще му рече: “Молим само да питам. Ке го игра ли наш Митре център нападател?” И ке го игра не , ами и оро ке игра…

Пък некакви идиоти искат да се забрани пушенето и на открито, например на спирките. Сигурно, дето вика Васко Сотиров, „за да могат гражданите с пълни гърди да дишат незамърсени от цигарен дим бензинови изпарения!” Заради такива пушенето е на път да стане толкова самотно занимание, колкото и мастурбирането. И толкова срамно. Ще се бутаме по кюшетата й ще го крием в шепата… Фаса имам предвид.

To be continued next Monday

Файловият хостинг Filesonic изключи функцията за колективно споделяне на файлове на сайта си. Новината за това се появява скоро след блокирането на услугата Megaupload. Отсега нататък Filesonic ще може да се използва само за персонално съхраняване на файлове, се казва в съобщението на администрацията на сайта. Причините, поради които бе сложен край на възможността за споделяне на връзки към каченото на сайта съдържание, остават неизвестни. Ресурсът TorrentFreak предполага, че промените във Filesonic са свързани със закриването на сайта Megaupload и ареста на неговите ръководители. В края на 2011 г. Filesonic обяви сключването на споразумение с компанията Vobile, която се занимава с идентифициране на нелегално съдържание. От Filesonic възнамеряваха с помощта на разработените от Vobile технологии да проверяват всички качени на сървърите на услугата файлове за нарушения на законодателството, като по искане на притежателите на авторски права трябваше да бъдат блокирани само онези файлове, достъпът до които бе публичен. Според TorrentFreak, Filesonic е сред десетте десетте най-големи сайтове в света, предоставящи услуги за споделяне на файлове. В рейтинга на Alexa услугата се намира на 166 място по популярност сред всички сайтове в света.

В три поредни седмици БНТ1 ще примамва всички почитатели на Стиг Ларшон с филмовите адаптации по отделните части на неговия "Милениум". Националната телевизия е закупила правата за излъчване на шведските киноварианти на книгите от поредица №1 на последните няколко години, а маратонът започва още на 27 януари.

Стартът ще бъде даден с първа част на "Момичето с татуирания дракон", адаптация по "Мъжете, които мразеха жените", в петък вечер от 22.00 и продължи с втората част в събота от 21.45. Криминалната драма на Нилс Арден Оплев от 2009-та година е копродукция между Швеция, Дания, Германия и Норвегия. В лентата ще видим и българския актьор Георги Стайков, влязъл в ролята на Александър Залаченко. Филмите по другите две книги от трилогията ще бъдат излъчени в следващите две седмици.

"Мъжете, които мразеха жените" има и холивудска екранизация, която вече няколко седмици се върти и в родните кина, но с не особено голям успех. Въпреки участието на Дейниъл Крейг в главната роля, по данни на сайта Operation Kino лентата се движи едва на 5-6 място в родния бокс офис с под 20 хиляди зрители за първите два уикенда.

По информация на европейското бизнес издание The Financial Times, производителят на мрежово оборудване Nokia Siemens Networks е привлякъл привлече повече от 1,2 млрд. евро от консорциум от 14 европейски и американски банки. Вестникът пише, че около 600 милиона евро са предоставени на компанията под формата на годишен кредит, който трябва да бъде погасен преди лятото на 2013 г., а останалата част от сумата представлява тригодишен заем. Източници на FT съобщават, че Nokia Siemens Network ще набира средства на капиталовите пазари и чрез издаване на корпоративни облигации, които компанията планира да пусне преди датата на изтичане на годишния кредит. Както стана известно, сред банките, отпуснали кредита, са имена като JPMorgan, Citibank, Bank of America, Royal Bank of Scotland, Standard Chartered и други. Ще отбележим, че NSN, която е съвместна собственост на Nokia и Siemens, вече има задължения в размер на 2 милиарда евро, които трябва да погаси до лятото на тази година. Компанията ще използва настоящия заем за "поддръжка на вътрешнокорпоративната си дейност".

Продукти за 4 порции:
1кг картофи
1ч.л. сол
1ч.ч. настъргам микс от сирена
майонеза
кетчуп
мазнина за пържене

Приготвяне:
Картофите се белят, измиват и режат на ладии с къдраво ножче. Мазнината се налива в тиган. Посъсва се щипка сол. Съдът се поставя на включен котлон. Картофките се пържат в силно сгорещено олио. Изваждат се с решетеста лъжица, добре отцедени от мазнината. Слагат се в купа. Разпределят се в 4 квадратни чинии. Поръсват се с настърган микс от сирена. Във всяка чиния отстрани се слага по чаена лъжичка с майонеза и чаена лъжичка с кетчуп.

Европейският съюз предлага да се опростят и в същото време да се затегнат общоевропейските правила за защита на данните. Съгласно предложението на Евросъюза, компаниите ще бъдат задължени да огласяват информацията за изтичане на данни от тях в рамките на 24 часа след откриването му. През тази седмица ЕС ще приеме най-големия през последните 17 години пакет от мерки, свързани със защита на информацията, онлайн рекламата и социалните мрежи. В законопроектите са предвидени по-строги санкции за нарушения, свързани с изтичане на информация, които, освен всичко друго, дават право на европейските регулаторни органи да налагат санкции не само на национално, но и на общоевропейско ниво. Според Европейския комисар за правосъдие Вивиан Рединг, новите правила трябва да се превърнат в един вид знак за качество за компаниите, благодарение на който фирмите ще могат да заявят себе си като надежден оператор, боравещ с лична информация. През 2011 година Европейският съюз активно подлагаше на критика много от световноизвестните компании, работещи с голям обем лични данни - например Sony за услугата PlayStation Network; Microsoft и Google за следенето на потребители и т.н. Интересно е да се отбележи, че последните два гиганта вече се изказаха против предложените мерки, като заявиха, че те забавят процеса на иновациите и отнемат стимула на компаниите за внедряване на нови решения за работа с данни. "Как ще успеят компаниите да уведомят всички за изтичането за 24 часа? Какво може да се случи, ако файловете-cookies се окажат на чужд компютър?", пита Кей Обербек, мениджър по връзките с медиите в австрийското и швейцарското представителство на Google. Независими експерти твърдят, че подобни закони ще ударят най-вече по интернет компаниите, които събират данни за поведението на потребителите и ги предават на рекламни агенции за провеждане на таргетирани рекламни кампании. На свой ред Брюксел заявява, че 72% от европейците са заявили в проведено наскоро проучване, че са загрижени за това, как компаниите използват техните лични данни. Освен това, властите твърдят, че последните инциденти с изтичане на данни на милиони потребители също показват необходимостта от вземане на законодателни мерки. Властите на Франция и Германия вече обявиха, че ще подкрепят новия пакет европейски закони.

Доказвайки за пореден път инстинкта си на пожарникар в гасенето на пожари под премиерския си стол, Бойко Борисов днес завърза още един възел в интригата около породените напоследък слухове за напрежение между него и дясната му ръка Цветан Цветанов. Без за това да има видима неотложна необходимост, Борисов изненадващо се обади по телефона в сутрешното предаване на Би Ти Ви, където потърпевши се оплакваха от полицейско насилие и категорично взе тяхната страна ( очевидно без изобщо да е запознат с подробностите). С това на практика „уволни” в ефира на телевизията полицейския началник Кръстев, който не призна никаква вина малко преди това в същия този ефир. Нещо повече, Борисов обобщи, че в МВР разбират само от уволнения и заяви , че очаква оставки, за което обеща да говори с вътрешния министър Цветанов още днес.

На пръв поглед – нищо кой знае какво ново не се случва. Борисов и друг път е реагирал спонтанно според усета си за гаф, който може да използва в своя полза в ролята на добрия началник, раздаващ безкомпромисно справедливост. Намиращите се в студиото жалбоподатели за това, че са били малтретирани заради 5 кутии цигари без бандерол, бяха направо смаяни и замаяни от благодарност за неочаквания обрат, макар едва ли си даваха сметка на какво дължат всъщност тази чест. Какъв сюжет само, направо в десетката, бинго за Борисов!

А за Цветанов? Ще видим. Във всеки случай се наслагва втори случай в който той изпада в противоречие с Борисов за много кратък период. Само преди дни Борисов се размина в оценката си за подалия под негов едноличен натиск шеф на столичния общински съвет Андрей Иванов, известен като изключително близък на Цветанов. Мнозина тогава повдигнаха вежди с въпроса дали пък не се появява пукнатина в управляващия тандем. Нещо повече, запазвайки Андрей Иванов като председател на софийската организация на ГЕРБ Цветанов като че ли изглеждаше победител в този задочен спор около твърде спорната репутация на своя приближен. А Борисов, крайно нетипично за него, премълча или по-точно ( също необичайно за него) се задоволи с нещо като недоволно ръмжане , че все пак на Андрей Иванов нещо не му е чист косъма.

Знайно е, че Борисов е доста отмъстителен и ето че нравът му се прояви при първия сгоден случай да постави заместника си на мястото. Ако спре дотук- този коментар ще си остане в рамките на непотвърдените предположения за вътрешна борба за власт на върха на ГЕРБ. Ами ако искрите се окажат неочакван пожар? Ще видим. С пожарникар начело на държавата, всичко е възможно: включително и да бъде прилагат метода на гасене, известен като огън, запалван като средство за потушаване на пожара. Във всички случаи, още преди да сме чули последните социологически данни, можем да сме сигурни, че подигравката на Борисов със смъртта на 17 годишната Борислава му е струвала болезненото късане на месо от рейтинг му, което веднага е амбицирало хиените – дори и Първанов не пропусна да се обади с кикот на мършояд. Сега Борисов май иска да им покаже, че няма безплатен обяд.

Share on Facebook

Ще се сбъдне ли заявката за отваряне на президентската институция към гражданите? Можем ли да очакваме "изтръскване на скелетите от шкафовете" след двата мандата на Георги Първанов - Гоце? Доколко може да се има доверие на обещанията, дадени от Президента Плевнелиев в инагуралната му реч?

Биволъ отново поставя въпроса за узбекския лов на Първанов, който така и не получи ясен и недвусмислен отговор повече от 3 години. Лаконичната реплика на Първанов "Не съм убил архар" не обяснява дали все пак не е стрелял по защитеното животно на територията на резерват, където ловуването е строго забранено.

Въпросите, на които веднага може да отговори новият екип на президента са следните:

- къде точно се е намирал президентът Първанов в периода от 6-ти ноември 18 ч. до 7-ми ноември 18 ч. 2008 г.?

- бил ли е Първанов на територията на Нуратинския държавен резерват в указания период?

- носил ли е Първанов ловно оръжие?

- стрелял ли е Първанов по диви животни?

Тази информация в момента е на разположение на новия Президент съгласно правомощията му. Тя се намира в дирекцията "Протокол" и в службата "НСО" и може да бъде предоставена тутакси на обществеността, тъй като не съдържа държавна тайна.

Сигнали без последствие

Дали Първанов е убил или не архара е отделен въпрос. Самият факт, че лидер на държава членка на Европейския съюз е ловувал на забранена територия в държава известна с неспазването на човешките права, злепоставя морално както българската държава така и европейските ни партньори.

Отвъд моралната страна на въпроса са налични данни, че президентът е участвал в бракониерски лов на защитен вид, което по българския закон представлява престъпление по член 278 от НК.

Чл. 278 ал(4) Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр от европейски или световно застрашени диви гръбначни животни, включително от видовете по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, означени със знак  без необходимото за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до пет години, както и с глоба от хиляда до пет хиляди лева и с компенсиране на нанесените щети.

Независимо от това дали има убито животно, ловуването на територията на резерват в Узбекистан е абсолютно забранено и е нарушен тамошния закон, подчертават в кореспонденциите си местните журналисти.

По-долу излагаме известните факти, които са внесени и като сигнал във ВКП през 2010 г. В сигнала се поставят следните въпроси:

1. Ловувал ли е Президентът по време на официалното си посещение в Узбекистан?

2. Ако отговорът на 1 е положителен,
- къде и кога се е състоял лова?
- състоял ли се е той на територията на държавен резерват?
- отстреляни ли са от Президента животински видове и какви?
- отстреляни ли са от Президента един или повече екземпляра от европейски или световно застрашени диви животни?
- налични ли са нужните разрешения за отстрел на тези животни?
- кой е заплатил за лова?
- какво се е случило с ловните трофеи ако има такива, внесени ли са те в България съгласно нормите на международната конвенция CITES и къде се намират в момента?

До този момент отговор от прокуратурата няма.

Подобен сигнал беше внесен миналата година в Комисията "Антикорупция" към Народното събрание. Тя го разгледа, но не намери данни за конфликт на интереси, свързан със заплащането на ловните експедиции и ловните трофеи на президента.

Медиен и политически контекст на узбекския лов

Ситуацията с човешките права в Узбекистан е тревожна. Според Human Right Watch в затворите се използват методи като електрошок, задушаване и сексуално унижение за изтръгване на признания. Известни са случаи на затваряне на дисиденти в психиатрични клиники (разпространена практика в бившия СССР). Обект на преследване са религиозни активисти, но също така независимите журналисти и политическите опоненти на режима.

Международни организации като IHF, Human Rights Watch, Amnesty International, а също така Държавният департамент на САЩ и Съвета на Европа определят Узбекистан като "авторитарна страна с ограничени граждански права". Страната се управлява от бившият първи секретар на КПСС за Узбекистан Ислам Каримов от 1991 до днес.

Според класацията на "Репортери без граници" за 2008 година страната е на 168 място от 173 страни и се намира в списъка от 15 държави врагове на Интернет. Президентът Ислам Каримов е в списъка на държавните глави врагове на свободата на словото.

В този контекст, независимите източници на достоверна информация за ставащото в Узбекистан са силно ограничени. Световни медии като BBC, Ройтерс, АФП, които отразяват случващото се в Узбекистан цитират често като източници на независима от правителството информация интернет сайтовете ferghana.ru и uzmetronom.ru, които са считани от властта за опозиционни и са цензурирани в Узбекистан. Именно те са основните медийни източници за лова на Първанов.

Източници за узбекския лов на Първанов

Свидетелствата и медийните публикации са представени в хронологичен ред.

1. Сергей Ежков - независим журналист от Ташкент.

Първите съобщения за подготовката на лова на Първанов са публикувани от базирания в Ташкент независим журналист Сергей Ежков в сайта uzmetronom.com, който е забранен в Узбекистан. Те са датирани от 4-ти и 5-ти ноември 2008 г.

Сергей Ежков е един от най-авторитетните независими журналисти в Узбекистан. На него се позовават медии като BBC, Радио Свободна Европа и други, които следят ситуацията в тази страна, подлагаща медиите на цензура.

Uzmetronom е цитиран и от западните дипломати наблюдаващи ситуацията в Узбекистан.

Базираният в Лондон сайт kafene.net, който се списва от бивши журналисти от българската редакция на BBC интервюира Ежков по телефона. Ето какво казва той:

К. Господин Ежков, вие пръв съобщавате, на 4 ноември, че президентът Първанов ще ловува в Узбекистан и пишете именно за планински козел. Откъде имате тази информация?

С.Е. Това, естествено, беше тайна в Узбекистан, нали разбирате, официалните лица няма да ви го покажат този козел. Информацията беше регистрирана най-напред сред администрацията на президента, след това беше включена администрацията на областта Самарканд, както и специалните служби за осигуряване на безопасността.  Ако г-н Първанов е разчитал, че в затворена страна като Узбекистан такава информация няма шансове да изтече в пресата, мисля, че е сгрешил. Чиновниците обсъждат помежду си тези неща и "което се знае от двама се знае и от свинята", както са казали още римляните.

К: Имате ли информация, че президентът Първанов е ловувал защитен от закона вид?

С.Е. Работата е там, че Георги Първанов е изявил желание да отстреля планински козел. Този вид по принцип е защитен. В кулоарите на  администрацията на узбекския президент това е било най-обсъжданата тема.

К: Как мислите, чия е инициативата за президентския лов? На узбекската или на българската страна?

С.Е. По-скоро това е узбекска инициатива, но тя е била посрещната с благодарност от българската страна. Нашите информатори съобщиха, че оръжейният арсенал на Георги Първанов е пристигнал в Узбекистан по-рано от българския президент. Разбира се, че тази доставка е по инициатива на българската страна.

К. Има ли информация, че ловът се е състоял на територията на резерват?

С.Е. Темата за лова разви по-късно информатора на сайта ferghana.ru. Но Нурата е резерват, там ловът е недопустим.

К. Присъствал ли е някой от вашите информатори на самия лов?

С.Е. Не, не е присъствал

К: Виждали ли сте снимки от лова?

С.Е. Ловът е минал под патронажа на узбекските специални служби, но е напълно възможно, рано или късно някой да покаже такива фотографии.

К. Пресслужбата на българския президент коментира, че президентът Първанов се е придържал към програмата на домакините и навсякъде е бил придружаван от премиер-министъра на Узбекистан. Имате ли информация, че премиерът е придружавал Първанов на лов?

С.Е. Премиерът на Узбекистан съпровожда Георги Първанов в Самарканд. Но тук има една тънкост:  официалната визита завърши на 7 ноември, а по наши сведения българският президент е бил в Узбекистан още два дни. Това е било и времето, определено за лова. Премиерът се върна в Ташкент на 7-ми вечерта.

2. Сергей Наумов - журналист от Ургенч, град на 700 км от Ташкент.

Пространна статия за лова е публикувана от журналиста Сергей Наумов в сайта ferghana.ru на 02.12.2008.

Сергей Наумов е авторитетен журналист, сътрудник на Агенция Фергана. Съавтор е на автор на доклад за свободата на словото в Узбекистан представен на сесията на Съвета на ООН по правата на човека през декември 2008 г.

Интернет агенцията Фергана, която разполага с голяма мрежа от локални кореспонденти е важен източник за информация не само за Узбекистан, но и за региона. Тя е цитирана редом с Ройтерс и AFP при кризи като "кървавия петък" в Андижан на 13 май 2005 г. когато атаката на узбекската армия срещу демонстранти, противници на режима, доведе до стотици жертви.

Информацията дадена от Наумов е изключително подробна и прецизна в хронологичен и топографски план. Цитирана е дори фирмата собственик на щраусова ферма "Джизак-биоспектр", в чиято база за отдих е отседнала свитата на Първанов в навечерието на лова.

В интервю по телефона за Дарик Радио Сергей Наумов разказва, че ловът е организиран от най-високо държавно ниво:

3. Прецизна допълнителна информация за лова се появи в бюлетина на международната работна група по дивите кози към "Международния съюз за защита на природата" (IUCN) за месец септември 2009.

Тук за пръв път е цитиран официален узбекски източник. Заместник-директорът на Нуратинския държавен резерват потвърждава, че на 7 ноември 2008 г българският президент е посетил резервата и дава нови подробности. В района на главния планински връх Хаят Баши той причакал два архара подгонени от служители на резервата и застрелял един от тях.

Важни са и уточненията, че през последните две години в Узбекистан не са издавани разрешения за експорт на архар съгласно изискванията на CITES. Уточнява се, че Съветът на министрите на Узбекистан е издадел разрешение за острел на архар на Северцов, но на територията на дивечовъдното стопанство, а не на територията на резервата, където ловуването е строго забранено.

4. Олег Царук, представител на WWF

Олег Царук ръководи регионалното отделение «Российский Кавказ» на Световния фонд за дивата природа (World Wide Fund for Nature, WWF)

Царук твърди в интервю публикувано в сайта ferghana.ru на 11.01.2009, че президентският лов на Първанов се е състоял на територията на резервата Нурати. За разлика от другите източници, той твърди, че ловът е бил неудачен.

5. Журналистическо разследване на радио "Свобода"

През пролетта на 2010 г. журналистката от радио "Свобода" Гуласал Камолова посети района на Нуратинския държавен резерват и излъчи репортаж със свидетелства на местните жители за пребиваването на Първанов и подготовката му за лова. Ето какво заяви тя в интервю за радио Дойче Веле.

Узбекска журналистка: Първанов е бракониерствал!

Всичко около прословутия лов е било в нарушение на закона

Българският президент е нарушил закона по време на визитата си в Узбекистан през 2008 г. и може да бъде смятан за бракониер - каза за Дойче Веле узбекската журналистка Гуласал Камолова, авторка на разследване по темата.

След като репортажът на узбекската журналистка бе излъчен по "Радио Свобода", с нея по телефона се свърза Емилиян Лилов. Ето думите на Гуласал Камолова:

"Визитата на българския президент беше широко отразена в Узбекистан. Но много тесен кръг от хора са били запознати с подробностите, че извън официалната част президентът е бил гост във ВИП-комплекса в Айдаркул. Например това, че президентът е стрелял по зайци, което е интересно, знаят само местните хора от Фаришкия район. Само на малцина от областта е известно, че там е идвал българският президент. Това знаят единствено местните хора от Фаришкия район."

Ловецът

Уцелил ли е Първанов архара?

С част от тези местни хора Гуласал Камолова се е срещала лично. Всички те са потвърдили пред нея фактите така, както преди два дни бяха описани и в публикацията на сайта Фергана.ру. Местните хора се вълнували от факта, че при тях е бил българският президент, а не от това дали е убивал архар. И още нещо й доверили те, а именно:

"Те живеят с убеждението, че президентът на България е бил освободен от длъжност заради това, че при посещението си в резервата е нарушил официалния график. Не защото е стрелял по архар, а защото е нарушил графика на официалната си визита в Узбекистан."

Запитана за източниците си на информация относно тези събития, узбекската журналистка отказва да назове конкретни имена, тъй като това не е безопасно в страна като Узбекистан. Но по думите й не подлежи на никакво съмнение това, че:

"... българският президент е бил в резервата, придружаван от делегация. Това е факт. Това, което излъчихме в моя репортаж по "Радио Свобода", са свидетелствата на местните хора. Защото доскоро мнозина се съмняваха, че българският президент е бил на територията на резервата. Сега вече е ясно, че той е бил там, че се е целил в архар, и че е стрелял по него. Оттук нататък обаче мненията се раздвояват - едни твърдят, че президентът е уцелил, а други - че не е."

Не е без значение обаче дали е редно да се стреля по защитен вид животни в природен резерват. Затова и попитахме Гуласал Камолова дали всичко около този лов е било законно. Ето отговорът й:

"Нелегално е. Законът забранява да се ловува на територията на резервати. Но самият факт, че преди това е имало обаждане по телефона от министър-председателя на Узбекистан, е поставило служителите на резервата в позиция да не могат да му кажат нищо. По силата на закона това се смята за бракониерство."

И Путин обича да стреля...

"Какъв запален ловец!"

А достоверна ли е историята с отстрела на зайци - попитахме още узбекската журналистка: "Това разказаха милиционери, които са пускали зайците край езерото Айдаркул. Те се смяли от сърце, когато наблюдавали какъв запален ловец бил Първанов и как много обичал да стреля. Той не се интересувал дали е уцелил или не, просто му било интересно да стреля. Казват, че за него било важно да чува този звук."

Очаквате ли тази история да има някакви последици за българския президент, попитахме накрая Гуласал Камолова от узбекската секция на "Радио Свобода": "Дори и да не е убивал, той е нарушил закона, защото е влязъл въоръжен на територията на резерват. Това вече е нарушение. Той се е целил с пушка в архар. Само заради това може да бъде смятан за бракониер, за човек, който е нарушил закона", е категорична Гуласал Камолова.

Възможно ли е, според нея, президентът да е имал разрешение да стреля в резервата? Отговорът на узбекската журналистка: "Ако е имал такова разрешение, той е трябвало да го покаже на служителите на резервата. А такова те не са виждали. Изясних този въпрос много точно. Но дори и да допуснем, че президентът е имал разрешение, той пак няма право да стреля в резерват. На територията на резерват не са валидни никакви разрешения."

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Даря Попова-Витцел

Списък на официалните лица придружавали Първанов в Узбекистан

Официалната българска делегация в Узбекистан

Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството;

Петър Кънев, народен представител;

Никола Колев, началник на Кабинета на президента;

Красимир Стоянов, главен секретар на президента;

Горан Йонов, секретар на президента по външна политика и сигурност;

Ертан Кара, секретар на президента по икономически въпроси;

Бойка Башлиева, прессекретар на президента;

Милен Керемедчиев, заместник-министър на външните работи;

Галина Тошева, заместник-министър на икономиката и енергетиката;

Явор Милушев, заместник-министър на културата;

Илко Славчев, временно управляващ посолството в Ташкент;

Димитър Станчев, заместник-председател на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения;

Боян Чуков, съветник в Политическия кабинет на министър-председателя;

Славчо Атанасов, кмет на гр. Пловдив;

Николай Иванов, съветник в Кабинета на президента;

Митко Николов, директор на Протокола на президента;

Мая Добрева, директор на дирекция "Европа 3", МВнР;

Цветан Ночев, началник отдел в дирекция „Европа 3", МВнР

Бизнесмени

Георги Стоев, член на Изпълнителния съвет на БТПП, ръководител на бизнес-делегацията;

Валери Савов, Управител на „МСО НЕТ.БГ" ООД;

Георги Атанасов, ЕТ „НАСКА-М";

Цанко Наумов, изпълнителен директор „КЕНТА" АД;

Ивайло Велев, президент „ДЕЙЗИ ТЕХНОЛОЖИ" ООД;

Владимир Стойчев, търговски директор на „СОФАРМА" АД;

Марин Батуров, управител на „МАРИН БАТУРОВ" ООД;

Константин Соколов, управител на „ДМ ТРАВЕЛ"ООД;

Алекси Алексиев, управител на БРАТЯ АЛЕКСИЕВИ" ООД;

Стоян Стоянов, управител на „СТАН-І"ООД.

Канадската компания RIM, която произвежда смартфоните Blackberry, обяви оттеглянето от поста на двамата й ръководители - Майк Лазаридис и Джим Балсили. Лазаридис, който основа компанията през 1984 година, ще остане неин вицепрезидент, а Балсили - член на Борда на директорите. Промяната в ръководството и стратегията бе поискана от инвеститорите и акционерите на компанията, която губи позициите си в конкуренцията с корпорациите Apple и Google. Майк Лазаридис заяви по време на пресконференция в централата на компанията в град Ватерло в Канада, че признава нуждата от промяна в нея. "В процеса на растеж на всяка успешна компания идва момент, когато нейните основатели признават необходимостта от предаване на щафетата на ново ръководство", каза той. От днес задълженията на подалите оставка ръководители на компанията ще изпълнява директорът по операциите Торнстен Хейнс. Барбара Стаймест, която бе член на Борда на директорите на компанията от 2007 г., ще стане негов председател. Припомняме, че досега задълженията на този пост си деляха Лазаридис и Балсили. През последните месеци марката BlackBerry, която се радваше на огромна популярност сред потребителите, особено сред корпоративните, започна да губи своите пазарни позиции. През 2011 година компанията преживя най-лошия период от своето създаване. Освен техническите проблеми, които изпита, делът й на пазара на смартфони продължи да се свива под натиска на конкуренцията. Цената на акциите й падна със 75%, а пазарната стойност на компанията се понижи с милиарди долари. Таблетът PlayBook, който трябваше да бъде алтернатива на таблета iPad на корпорацията Apple, не оправда очакванията на производителя и не успя да спечели сърцата на потребителите. Джим Балсили (вляво) и Майк Лазаридис Оставката на двамата ръководители на RIM се очакваше отдавна, пише журналистът от BBC Тим Вебер. Дори корпорацията Hewlett-Packard, която също преживява трудни времена и смени двама изпълнителни директори за една година, не е имала такива технически сривове, каквито изпита RIM. Дълги години Research In Motion бе сочена за модел за успех. Тя бе първата компания, която започна да произвежда смартфони, като почти успя да се превърне в монополист на корпоративния пазар, след което успя да завоюва и сериозни позиции на младежкия пазар с евтините смартфони, които разработваше специално за него. После, в резултат на поредица от неуспешни бизнес решения, компанията пропиля всички тези постижения, понижи производството, а продукцията й все по-трудно се отличаваше от тази на конкурентите в сегмента. Към списъка могат да бъдат добавени и неизпълнените обещания за производство на нови продукти. Но най-лошото от всичко бе, че производителят не успя да осъзнае, че отрасълът преживява генерална промяна, отбелязва коментаторът на BBC. Първо Apple, а после и Google навлязоха в пазарния сегмент, в който RIM заемаше водещи позиции, и успяха да я изместят от тях. Новият ръководител на компанията ще трябва да работи усилено, за да успее да остане RIM на пазара на смартфони, смята Тим Вебер.

Вече не минава седмица без скандален случай или на полицейско насилие или друг гаф. Едно семейство (сем. Начеви) са бити, като не може да не се отбележи, че тяхната дъщеря е основател на група “Няма да гласувам за Герб и Бойко Борисов”. Полицаите откриват пет пакета цигари без бандерол. Потърпевшият г-н Начев си вади медицинско [...]

Към:
Част 1 – Словения
Част 2 – Тревизо, Басано дел Грапа, Тренто
Част 3 – Гарда
Част 4 – Мантуа, Парма, Модена
Част 5 – Маранело и Болоня
Част 6 – Пистоя, Лука и Пиза
Част 7 – Тоскана

Някъде след средата на обиколката на Тоскана, която описвах вчера, се падна Сиена. Това е центърът на най-“тосканската“ част на провинцията. Пристигнахме привечер и се настанихме в чудесен хотел в покрайнините със страхотна гледка. Всъщност това беше каквото очаквахме от предишния (и не намерихме) – да сме на върха на хълма и с гледка. Е, трябваше да избираме между съзерцаване оттам и разходка из Сиена, така че потеглихме.

Хотелът в Сиена

(...)
прочетете останалата част от Италия на четвърта предавка – част 8 – Сиена (214 думи)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Продължаваме с пешеходно, на стоп и на каквото–дойде пътешествие из Африка. Вече бяхме в Мароко, а днес ще прекосим Западна Сахара, Мавритания и ще влезем Сенегал, с което ги и откриваме за нашия сайт. Приятно четене:

Африка пеша

От Западна Сахара през Мавритания до Сенегал

Западна Сахара

След Сиди Ифни пристигнахме в Гулемим- вратата на пустинята. Спахме близо до пътя в пустощта, заобиколени от камъни, сухи храсти и тръни. На сутринта хванахме най-якия стоп до сега. Двама италианци с олд скуул кемпер (21 годишен) и две кучета (немски овчарки). Симоне и Киара - на 25, бяха точно като нас, слушаха същата музика, имаха същите идеи и също отиваха в Сенегал! И на всичкото отгоре имаха италиански спагети и италианско вино :) За пръв път от много време опитахме европейска храна.

Карахме с тях през пустинята, спирахме да гледаме и снимаме и се забавлявахме чудесно. Първата вечер останахме да спим на една бензиностанция в Лайон. На втория ден продължихме с тях и стигнахме до

Бождур,

където те останаха на къмпинг, а ние опънахме палатка на плажа.

Три дни пътувахме по еднообразния път през пустинята. Освен няколко стада с камили и много рядко кола с туристи, пътят беше абсолютно празен. Безкрайна пустoта и тишина.

Пейзажът беше почти еднакъв – прав път и пустош от двете страни, от време на време камъни или храсти, от време на време дюни, много рядко населено място и доста често полицаи, блокирали пътя. Всеки път едни и същи въпроси – от къде сте, къде отивате, какво работите. Не искаха да пускат журналисти в Западна Сахара, заради конфликтите там. Една седмица преди да пристигнем в Лайон имало бунт. Хората от пустинята протестирали на палатков лагер, но полицията и военните дошли, започнали да стрелят по тях и изгорили целия лагер. Колко убити има никой не знае- полицията казват,че са 10, а сахаряните казват,че са повече от 100. Едни португалци ни разказаха, че с очите си видели как хеликоптери и войници стрелят в реката, защото мислят,че вътре има още скрити бунтовници. Било като истински американски екшън...но за късмет го изпуснахме. Затова ни питаха по няколко пъти дали не сме журналисти...

Със Симоне, Киара и техния дом

ситни, дребни,

като... ;)

Спирането и разпитването беше доста досадно, но ние го приемахме на бъзик и всеки път се смяхме, когато ни задаваха същите въпроси. Полицаите все искаха някакъв фиш...давахме и паспорти, документи на колата, но те не -  фиш искаме и това е...не можехме да разберем какъв е тоя фиш...решихме,че е някаква тайна парола и всеки път щом кажеха фиш ни ставаше много смешно.

Полицейските баражи са толкова популярни,че ги изобразяват на картини

Смяхме се и когато едните полицаи ни поискаха вино или бира... добре че имаха вино от Италия в кемпера и полицаите останаха доволни. Не беше много смешно обаче, когато поредните полицаи поискаха подкуп от 80 евро, защото международната застраховка на кемпера не важала в Мароко. Отидохме в

Дахла

[geo_mashup_map zoom="6"]

[geo_mashup_location_info]

с идеята да направим застраховка за Мароко, но улучихме дните на мюсулманските празници....когато всяко семейство трябва да жертва по едно агне. Решихме да продължим без застраховка...оставаха само 400 км до границата.

Още една блокада ;)

Стигнахме границата към 4 час, знаехме,че границата затваря в 6 и бързахме да я преминем. От мароканската страна всичко беше нормално – отново искаха фиш, отново искаха вино... Дълго чакане в жегата и многобройни гишета. След два часа чакане напуснахме Мароко, пътят свърши и се озовахме

в ничия земя- 4 км пустош и пясък, без никакъв път.

Ничия земя – границата между Западна Сахара и Мавритания

Изглеждаше нереално... защо е тази земя... където не важат никакви закони, не принадлежи на никой и няма нищо. На всичкото отгоре там живееха хора- предлагаха пари за смяна, и както знаехме от интернет, си изкарват парите като дават грешни посоки на колите, водят ги в пясъчен трап, и когато затънат в пясъка им искат пари,за да ги изкарат от там. Когато следите от коли се разделиха на няколко и не знаехме накъде да тръгнем, хората започнаха да ни викат: наляво! наляво! Не знаехме лъжат ли ни или не и продължихме направо. Тогава дойде един Мерцедес отсреща с местен шофьор, който започна също да ни крещи нещо. Ние го игнорирахме и продължавахме бавно напред по неравната земя. Той страшно се ядоса слезе от колата и започна да крещи, че е полицай. Знаехме от интернет също, че в Мавритания има много фалшиви полицаи и му поискахме документи. Той извади някакво смачкано листче от джоба си с негова снимка...и вече бяхме сигурни, че не е полицай. В края на краищата тръгнахме след него и стигнахме до

Мавританската граница

точно в 6 часа, минути преди да затворят. Ако бяха затворили, трябваше да спим в ничията земя. Разбира се човекът с Мерцедеса искаше пари, започна да вика и тича след кемпера, но ние бързахме да влезем на Мавританска територия, където сме в безопасност. Там обаче ни пресрещна един полицаи и почна много лошо да крещи- назад назад! Накара ни да се върнем 10 метра назад в ничията земя, за да можем да дадем на фалшивия полицаи пари. Ние викахме на Симон (шофьора на кемпера) да не му дава нищо, но той явно не знаеше какво става и му даде 200 дирхама (20 евро)! Ние направо побесняхме...това бяха много пари за нас, а той ги взе за 5 минути. Слезохме от кемпера и му казахме да върне парите. Не знам защо той наистина много се стресна и отиде при Симон да го пита защо си искаме парите обратно. В края на краищата му дадохме 5 евро и той върна 200те дирхама... което пак беше нещо...

Странни растения в пустинята

Марокански кастанети 

От там се почна една суматоха. Униформени и неуниформени хора не спираха да искат пари, да предлагат чейндж, хотели и какво ли не. Най-смешното беше, че на границата няма ток и полицаите си светеха с фенерчета и записваха в тетрадки данните ни. Може би затова границата затваря в 18:00. Навсякъде ни се чудеха, че сме българи. В Западна Сахара някой от полицаите не бяха чували за България и по няколко пъти ни питаха : 'от къде сте'. А на Мавританската граница един от полицаите каза, че за пръв път вижда българи тук и че сме първите българи в

Мавритания

Към 8 и нещо успяхме да преминем през всички гишета и проверки и тръгнахме към близкия град Ноадибу да преспим. Точно си отдъхнахме, че кошмарът свърши и отново ни спря полицейски блокаж на пътя. Отново искаха фиш. Не можехме да разберем какъв е този фиш, предлагахме му паспорти, документи...не, искаше фиш. „О, нямате фиш“ каза, „това е голям проблем“ Накрая разбрахме, че фиш било копие на паспорта. И през цялото време, на всеки един бараж трябвало да даваме по едно копие от паспорта! За щастие имахме по едно копие в нас и дадохме да полицая и ни пусна да си ходим. Видяхме как вятърът отнесе едно от копията ни, а той дори не си направи труда да го вземе... явно беше много важен този фиш.

Точно след 2-3 километра – отново полицейски бараж, отново фиш. Този път нямахме повече копия и се наложи да пишат дълго и широко данните ни. Щом пристигнахме в Ноадибу си направихме по 30 копия на паспортите да имаме за целия път. Останахме там 2 дни и продължихме

към столицата – Нуакшот.

По целия път имаше полицейски блокажи, но с фиша минавахме лесно и бързо-общо над 15 фиша раздадохме в цялата Мавритания. В Нуакшот спахме на една бензиностанция. Не можахме да намерим нито къмпинг, нито къде е центъра. Всеки ни даваше различни посоки. Беше голям, хаотичен град с ниски сгради и много стари Мерцедеси.

Фризьор Уест Коуст, йо!

Продавач на хляб в Нуадибу

Селце в  Мавритания

Градският транспорт в столицата Нуакшот

На другия ден продължихме към Сенегал с кемпера. Не искахме да оставаме повече време в Мавритания, защото имаше опасност от отвличания и съветваха никой да не ходи там. Не ни даваха дори да спираме покрай пътя за наша безопасност.

Последните 50-100 километра пътят беше ужасен, с много дупки. Но

истинският ужас започна на границата в Русо

Границата представляваше брега на река Сенегал, където всички се перяха и къпеха. Веднага ни нападнаха 10-тина местни да ни помагат с документите. Искахме да намерим полицаите да разберем какво трябва да правим (други коли освен нас нямаше). Но намерихме полицаят да спи под бюрото на земята. Каза, че отварят в 3 часа. Беше само един.

Черните не спираха да ни преследват, да ни обясняват и накрая ни заведоха да си купим билет за ферибота. Тъй като нямахме Мавритански пари (угия), единият плати билета вместо нас и от там се превърна в наш гид, което беше голяма грешка. Пристигнаха и двама германци с колела. Бяха карали 46 дни от Мюнхен до тук. И тях ги бяха нападнали, но тъй като се опитваха да избягат от тях и да ги игнорират, черните много се ядосаха и започнаха да им крещят: 'нацисти, махайте се оттук! Или плащайте или се махайте'. Хаосът беше пълен и никъде нямаше никаква информация. Трябваше да плащаме безумни такси за паспорт, такса за общината, такса за кемпера, всичко около 45 евро. Гидът ни обаче дойде с нас на ферибота и не ни оставяше на мира. Искаше 140 долара! Накрая след дълги разправии и заплахи от наша страна му дадохме 55 евро и ни остави. Германците също имаха проблеми. След като бяха дали 10 000 угия (около 30 евро) на човека, който ги наричаше нацисти, на ферибота им казаха, че това е фалшив билет и трябва да се върнат обратно в Мавритания да си купят нов. Те обаче бяха твърди, изблъскаха униформеният и продължиха смело напред като казаха, че няма да плащат втори път. Но най-големият проблем стана след това. Оказа се, че не пускат коли по-стари от 5 години в Сенегал и за да ни пуснат трябвало да вземем някакъв документ от Дакар и да оставим кемпера на митницата. Беше пълно безумие. Накрая ние останахме в кемпера с кучетата, докато нашите италиански приятели отидат до Дакар за ценната хартия (цели 720 км в двете посоки). Сега, когато видяхме курса на сенегалските пари (франкове) вече бяхме сигурни, че сенегалският консул в Казабланка е КОРУМПИРАН! Беше ни взел 50 евро за виза, а на визата пишеше 20 евро (във франкове). Всичките тези граници и бюрокрации са пълен абсурд. Има нещо тотално сбъркано в цялата система. И докато не я променим корупцията ще бъде навсякъде.

На границата с досадните гидове...

Мавританската страна на границата със Сенегал

Сенегалската страна на границата 

Мавритански деца...

... и сенегалски деца

Сенегал

Сенегалското Росо (от другата страна на река Сенегал е мавританското Росо) е малко село. Бедноста и мизерията бяха потресаващи. Всички се къпеха и перяха в кафявата река, а после простираха върху прашната земя. Повечето хора нямаха дори обувки. Такова нещо като кофа за боклук не съществува и боклукът е навсякъде. За съжаление и ние нямаше къде да си изхвърляме боклука и трябваше да допринасяме за всеобщото бунище.

В момента сме заклещени в Русо и чакаме нашите италиански приятели да се върнат от Дакар с развръзката на ситуацията с кемпера...

Прави впечатление все по-задълбочената интеграция между Facebook и различните приложения, свързани с него. Така например наскоро снимките, направени с Instagram, намериха пълноправно място в социалната мрежа. Вече се споделят във Facebook в специален албум – Instagram Photos – и е много по-лесно да бъдат разглеждани, …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     SoundTracking свързва с лекота местата във foursqu...

     Обектите във Foursquare не са просто географска алокация. Те са съвкупност от историята на нашите по...
  2. 

     Foursquare разнообразяват раздаването на значки

     Все още си спомням първия ден, в който си свалих приложението на foursquare за iOS и се регистрирах ...

Отчаяните опити на Google да промотира Google са достигнали нови висоти. Всeки нов потребител който иска да си създаде нов профил в Google, е принуден да се присъедини и към социалната мрежа Google+. Гиганта в търсенето е променил страницата за регистрация, така че всеки потребител, …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Започнете разговор директно от търсенето в Google+

     Google въвежда все нови и нови подобрения към своята социална мрежа Google+. Най-новото е възможност...
  2. 

     Можете да ползвате Google Chat с всички, които са ...

     Вече можете да говорите в реално време, ползвайки Google Chat със всички, които сте добавили в своит...

Не обичам книги да ме оставят със смесени чувства. Обаче се случва. Случи се и с “Инструменти за социални мрежи” на Жюстин Томс и Камелия Георгиева, която оставих да отлежи малко след излизането й, преди да прочета. С две думи мога да я определя като доста добра книга, почти учебник, за това как да се справяме в света на социалните медии. По-задълбоченото прочитане обаче дава повечко поводи за притеснения и именно оттам идват смесените чувства.

“Инструменти за социални мрежи” е първото печатно издание, което ми попада, в което се говори за Google+ и начина, по който социалната мрежа на Google ще промени общуването в интернет. Влизането на социалката на онлайн гиганта и интеграцията й с най-голямата търсачка на практика променят сериозно играта от гледна точка на social media-маркетинга. Нещо, което много добре е проследено и тук.

Отделено е и много голямо внимание на почти всичко, което можете да правите във Facebook – от създаване и управление на профил и бизнес страница, през осъществяването на промоционални кампании и дори Facebook реклама. Затова смятам, че тази книга може да се ползва съвсем спокойно като учебник за социални медии в стила на For Dummies.

Някои недостатъци обаче ми е трудно да преглътна – най-големият от тях е липсата на добра редакторска (не просто коректорска) намеса. Както винаги, това си личи в дребните грешчици, но има и неща, които са непростими за подобно издание. Като например грешни url-адреси, предложения за ползване на дадена платформа за напълно несъвместими дейности или пък излишно дълги линкове, от които мога да проследя авторите какво са разглеждали преди да вземат линка.

И за да завършим с още положителни неща – в “Инструменти за социални мрежи” си струва да се погледнат задължителния речник с термини и мненията от експерти в сферата на онлайн маркетинга (част от техните имена ще чуете за пръв път, но няма лошо; хубаво е обаче да не се държат така, все едно те са измислили бичнеса, че ще стоят гладни :).

Не обичам книги да ме оставят със смесени чувства. Обаче се случва. Случи се и с “Инструменти за социални мрежи” на Жюстин Томс и Камелия Георгиева, която оставих да отлежи малко след излизането й, преди да прочета. С две думи мога да я определя като доста добра книга, почти учебник, за това как да се справяме в света на социалните медии. По-задълбоченото прочитане обаче дава повечко поводи за притеснения и именно оттам идват смесените чувства.

“Инструменти за социални мрежи” е първото печатно издание, което ми попада, в което се говори за Google+ и начина, по който социалната мрежа на Google ще промени общуването в интернет. Влизането на социалката на онлайн гиганта и интеграцията й с най-голямата търсачка на практика променят сериозно играта от гледна точка на social media-маркетинга. Нещо, което много добре е проследено и тук.

Отделено е и много голямо внимание на почти всичко, което можете да правите във Facebook – от създаване и управление на профил и бизнес страница, през осъществяването на промоционални кампании и дори Facebook реклама. Затова смятам, че тази книга може да се ползва съвсем спокойно като учебник за социални медии в стила на For Dummies.

Някои недостатъци обаче ми е трудно да преглътна – най-големият от тях е липсата на добра редакторска (не просто коректорска) намеса. Както винаги, това си личи в дребните грешчици, но има и неща, които са непростими за подобно издание. Като например грешни url-адреси, предложения за ползване на дадена платформа за напълно несъвместими дейности или пък излишно дълги линкове, от които мога да проследя авторите какво са разглеждали преди да вземат линка.

И за да завършим с още положителни неща – в “Инструменти за социални мрежи” си струва да се погледнат задължителния речник с термини и мненията от експерти в сферата на онлайн маркетинга (част от техните имена ще чуете за пръв път, но няма лошо; хубаво е обаче да не се държат така, все едно те са измислили бичнеса, че ще стоят гладни :).

Apple стартира iBooks 2 за iPad - обновено приложение за четене на книги.

Социалните мрежи са дейност №1 онлайн. Въпреки че Google има най-много посетители, Facebook е мястото, където повечето от нас прекарват времето си. И то вече не само във Facebook, но и в LinkedIn, YouTube, Tumblr и Twitter. И докато има някои ясни основни играчи в …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Великолепната четворка: социалните медии на стерои...

     Изминалата седмица беше наситена с новини от големите компании, лидери в социалните медии. Една след...
  2. 

     Топ 10 Най-Влиятелни Личности в Социалните Медии

     Списание Forbes публикува списък с Топ 10 Най-Влиятелни Личности в Социалните Медии. Класацията е ин...

Днес искаме да започнем седмицата с представянето на един амбициозен и страхотен проект на Боби Велев, а именно Vivid Store. За да разберем повече за това похвално дело, ви оставяме в обясненията на самия създател на Vivid Store.  Представи се с няколко думи на читателите …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Представяме ви YouTube Slam

     Google пуснаха най-новата си YouTube услуга. Новата платформа се казва YouTube Slam и дава възможнос...

Поредното проучване, направено с цел да бъдат изследвани навиците на потребителите на модерните технологии, показва, че потребителите, които използват таблети, харчат сравнително по-големи суми за покупки онлайн. Последното проучване на Adobe показва, че те харчат приблизително 54% повече от потребителите на смартфони. Те са си …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     7.7% от интернет потребителите – през смартф...

     Интересни данни показва последното проучване, показано ни от C-net и предоставено от Net Application...
  2. 

     Над един милион смартфони в България за 2011 г.

     Над 1 милион е броят на потребителите, които използват смартфон в България в края на 2011 г., сочат ...

Вчера вечерта производителите RIM съобщиха, че се разделят с двама от управителните си директори

Оказва се, че в Европа има и по-ниско интелигентна дясна опозиция от българската Синя коалиция. Сигурно въобще няма да ви учуди, че тя се намира в Русия. Ето как и с какви прояви те се надяват да преборят офицера от КГБ, Владимир Путин: Евгения Чирикова, лидер и активен участник в протестите пише в twitter: “Ако [...]