Витоша. Витоша е най-голямото богатство на София. знам, знам, че се повтарям, но не всички, които живеят в София го знаят и затова. във всеки сезон Витоша е истински силнодействащ антидепресант най-удачната профилактика против грип най-доброто лечение при лека хрема извор на споделена радост място за уединение или за разходка с приятели средство да си в добра ...

За интересуващите се от търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) – една минута от обръщението на президента Обама преди дни:

За интересуващите се от търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) – една минута от обръщението на президента Обама преди дни:

семестърът отминава толкова неусетно, от тема в тема, дискусии, брейнсторминги, групови задачи и хоп, дошло време за изпит тази година май най-малко писах за студентите - един пъстър курс ми се беше паднал, едни любопитни, свежи, креативни и относително последователни млади хора, чудни! семестърът показа че ученето е забавление че през собствен опит научаваш ...

Танцевальная труппа из Израиля Batsheva Dance Company – одна из самых авангардных компаний мира, славящаяся своими яркими, красочными шоу. Основателями компании (она была создана в 1964 году) являются американская балерина и хореограф Марта Грэхем и баронесса Батшева де Ротшильд – ее именем и названа труппа. На гастролях в Чикаго Batsheva Dance Company представляет две композиции артистического директора компании, хореографа Охада Нахарина “Max” и “B/olero”. Газета “The New York Times” называет Нахарина в числе пяти лучших хореографов мира, а “The Chicago Tribune” – одним из наиболее оригинальных хореографов нашего времени. Он родился ...

Специально на День всех влюбленных чикагская танцевальная труппа River North Dance Company (RNDC) представляет программу “Любовь – это…”, которая, я уверен, заинтересует любителей современного танца. В программе – шесть композиций. Главным сюрпризом станут две мировые премьеры. Основатель и артистический директор римской труппы Spellbound Dance Company (“Очарованная студия танца”) Мауро Астольфи представляет композицию “Contact-Me”. Итальянский хореограф впервые работает в США, и, к радости RNDC, для своего дебюта он выбрал чикагскую труппу. Стиль Мауро Астольфи – атлетический танец, экспрессия, причудливые линии и формы, комбинация элементов классического балета и современных движений. В композиции ...

След като учените от университета в Манчестър откриха за пръв път графена през 2004г., този материал не е спрял да учудва изследователите с изключителните си качества. Графенът позволява изработката на изключително тънки покрития с размер на сечението от 1 атом, като при това запазва изключително високите си якостни стойности, заедно с рекордно високите си електропроводимост и топлопроводимост. Сега, учените достигнали до формулирането а графена, Андре Гейм и Константин Новоселов, са разработили ново съединение на веществото, графеновият оксид, който разкрива дори още по-невероятни качества. Изследователите са създали тънки листи графенов оксид, покрити със слой хидроксилни групи, които в последствие формират фолио, чиято дебелина е стотици пъти по-малка от тази на човешки косъм, но пък с изключителна здравина и гъвкавост. Използвайки тези фолиа, учените са покрили метален контейнер, периодично напълван с няколко вида газ. Установените резултати са, че графеновото покритие не позволява никаква част от газовете да попаднат в атмосферата, като намалява пропускливостта на контейнера до 0%. При експериментите фолиото не пропуснало дори и една молекула хелий, който се счита за най-неуправляемия газ и изтича дори и през стъкло с дебелина 1мм. Ламиниращото графеново покритие с дебелина 1 микрон, обаче, успяло да се справи със задачата. От друга страна поради наличието на хидроксилни групи, при поставянето на вода в същия контейнер, тя се изпарява все едно графеновото покритие изобщо не съществува. Интересно какво ли още друго би предложил новия материал?

С 1997 года в Чикаго в помещении Briar Street Theater с непременным аншлагом проходит уникальное театрализованное шоу “инопланетян с синей кожей” под названием Blue Man Group. Все началось в манхэттенской школе Нью-Йорка, в которой познакомились и подружились друг с другом Крис Винк и Мэтт Голдман. После школы их пути разошлись: Крис поступил в Wesleyan University (Коннектикут), а Мэтт – в Clark University (Массачусетс). Закончив учебу, в 1984 году друзья вновь встретились в Нью-Йорке. В 1986 году к ним присоединился будущий третий участник группы Фил Стэнтон. Так возникло трио Винк-Голдман-Стэнтон. Сценический образ ...

По-рано този месец от компанията Motorola представиха финансовия си отчет за последната четвъртина на 2011. От компанията бяха предположи, че в рамките на този период ще бъдат продадени 10.5 милиона устройства, от които 5.3 милиона ще бъдат смартфони. Изглежда, че предположенията на Motorola съответстват с направените продажби през последната четвъртина на 2011. От компанията са продали 10.5 милиона мобилни устройства, от които 5.3 милиона са били смартфони. В допълнение, от компанията потвърдиха, че са продали само 200.000 таблети през последната четвъртина на 2011, а броят на продадените таблети през цялата година е 1 милион. Motorola обвиняват “високото ниво на конкуренция” за ниските приходи от пазара на смартфони и таблети. В същия доклад, е отбелязано, че компанията е отчела нетна загуба от $80 милиона за последната четвъртина на 2011, а нетните приходи за цялата година са били $13.1 милиарда, което е с 14% повече в сравнение с 2010.

Любослава Русева

Минала е край селската кръчма шейната на Петър Моторов, но след време се връща без Петър Моторов. Вместо него, в шейната лежи убит вълк. Мъжете в кръчмата наскачат. Един отива с шейната на Петър Моторов да търси Петър Моторов, но пак се връща само шейната, в която лежи убит вълк. От Петър Моторов няма ни вест, нито кост!

Когато Йордан Радичков развива разказа „Януари“ в едноименната си пиеса за „най-българския месец“, въпросът какво се е случило с Петър Моторов отново ще задвижи целия сюжет. Освен че здравата ще се залутат в преспите на зимата и на объркания си живот, героите ще се окажат оплетени в роднински, приятелски, междусъседски, сантиментални, вражески и прочие отношения с Петър Моторов. И до последно няма да се разбере той нарочно ли се крие или не може да се върне заради снега; в града ли е забягнал или е бил изяден от вълците; на маймуни ли прави съселяните си или сам се прави на маймуна…

Едно обаче трябва да е ясно: без „някой си Петър Моторов, за когото непрекъснато става дума, но който не се появява на сцената“ (така ни го представя Радичков в списъка на действащите лица), пиесата със сигурност щеше да се лиши от важен мотор – този на присъстващото отсъствие.

Петър Моторов го няма и ето ти чудесен повод за събиране в кръчмата, ето ти разкошна тема за обсъждане! В очакване на Годо – пародийно и напълно лишено от патоса на въпросите за смисъла и пътя, прихлупеното селце се надига „на пръсти”, подава врат над преспите, оглежда се наоколо и… изведнъж открива мъничка и незначителна опорна точка за съвместно живеене.

„ТОРЛАК: Не е лошо да се види какво е станало с Петър Моторов!”

В този момент пред очите ни се разиграва същата драмат(ург)ична ситуация, а за да е още по-забележителна иронията, отново е „най-българският месец”:

Първата дама я няма. В шейната, която се размотава из преспите, седи сам самичък новоизбраният ни президент. Народът наскача и се втурва да издирва капризната съпруга, която май го прави на маймуна….

Постепенно в битово-политическия сеир бива впрегнат целият интелектуален потенциал на нацията. Малки и големи, умни и по-малко умни започват да се надпреварват с мнения по темата, благодарение на което присъстващото отсъствие на първата дама става предмет на проникновени анализи, ожесточени спорове, философски интерпретации, фундаментални заключения и екзистенциални акорди!

Нито един друг скандал – от неразчистените пътища, през досиетата на висшия клир, до полицейските ритници и електрошокове, не се коментира така, както изчезването на „Петър Моторов”. И нито един друг скандал не поляризира толкова категорично, колкото онази полупразна шейна…

Ако се беше мернала дори само за минута в полезрението на публиката, съпругата на току-що встъпилия в длъжност президент щеше да развали кефа ни от зяпането на драма, която си съчинихме сами.

Юлиана Плевнелиева обаче се оказа желязно момиче и не отне радостта от така приятното гадаене защо се крие, къде се крие, ще се покаже ли някога, как ли ще изглежда, какво ли ще каже.

Нещо повече: нейното отсъствие не само направи присъствието й особено осезателно, а е на път да я снабди и със статута на … мит.

„ВЕЛИКО: Ей на, Петър Моторов ни хвърли в такава загадка…”

Всъщност докато се чудехме какво се е случило в отношенията между президент и първа дама, та тя упорито отказва да застане до него, няколко нейни изказвания в социалните мрежи бяха извадени тъкмо навреме, за да задържат интригата във възходяща позиция.

Така изневиделица се оказа, че г-жа Плевнелиева съвсем не се крие, а точно обратното – активно демонстрира отношението си към текущата власт. При това го прави откровено подигравателно и остро критично, да не кажем донякъде хулигански, че и направо дисидентски, което допълнително ще подхранва митовете около нейната фигура.

“Не ни трябва бойкометър, трябва ни бойкомет. Да го прати през девет планини в десета и там да се оправят, завалиите…“, написала е например ръката на първата дама в „Туитър”. Датата е 18 октомври 2010-а, тоест година преди да стане ясно, че следващият президент на България ще е изстреляният от същия „бойкомет” неин съпруг.

На 23 октомври, само че през 2011-а, пак бъдещата президентша „приветства” триумфа на ГЕРБ в лицето на преизбрания столичен кмет с:  ”…десетки бездомни кучета, лаещи радостно…празнуват победата на Фандъкова”.

Впоследствие – като шеф на ИТ-отдела на “Икономедиа” – тя продължава да подмолничи в социалната мрежа на “Дневник” и “Капитал”, като се заяжда и с недосегаемия иначе вътрешен министър Цветан Цветанов, а на 12 ноември дори препоръчва критична публикация на бившия американски посланик Джеймс Пардю за купуването на изборите – същите избори, на които съпругът й е избран за държавен глава…

Дали закъснялото изваждане на доказателства за проявено несъгласие ще навреди, или по-скоро ще обслужи дневния ред на президента с цел извоюване на независимост от политическия му опекун, остава отворен въпрос. Факт е обаче, че „от окопа”, както се разбра, е стреляла не някоя капризна лигла, а личност с характер, собствено мнение и свободолюбив дух, заради което лично премиерът Бойко Борисов й изпрати… „много поздрави”.

 „ИСАЙ: Петър Моторов не може току-така да изчезне, нито току-така да се появи!”

Да застане „току-така” редом до съпруга си, след като е писала тези неща, за г-жа Плевнелиева изглежда е далеч по-неприлично, отколкото да продължи да се спотайва от прожекторите. Което й прави чест.

Чест й прави и това, че е последователна в поведението си и не се страхува да отстоява позициите си дори в ролята на „първа дама” – понятие, което механично привнесохме от САЩ по подражателния маниер на „криворазбраната цивилизация”, и зад което се крие нещо много по-смущаващо от криенето на Юлиана Плевнелиева (спомнете си една такава дама с много шапки, която се подписваше с First Lady и стана герой в касов български филм!).

Защо тогава не ни притесняват лицемерието и суетата, а се дразним от непритворството и желанието за запазване на личния периметър? Защо тогава сме склонни да замаскираме фалша и кухотата зад нелепи оправдания като това за „протокола”, вместо да уважим и приветстваме честността?

В статията си „Не-българският манталитет на първата дама” Мирела Иванова даде няколко от верните отговори:

Г-жа Плевнелиева ни вбеси, защото не пожела да играе роля в церемониалния политически театър, в който всеки трети българин мечтае, сънува и пълзи да участва дори като последна пешка. Тя повече от неразбираемо отказа добавената стойност на властта – фасадата във вид на шапки, рокли, маркови обувки и чанти, при положение, че за този паднал от небето псевдосветски лукс всеки втори българин би дал мило и драго.

Но има и друго:

Първата дама беше обещан герой в сериала на собствения ни живот. Герой, който чакахме цели десет години и който в крайна сметка ни измами, защото ни лиши от възможността да го одумваме, харесваме, мразим, сравняваме и осмиваме.

А как да живеем, без да се занимаваме с чуждия живот, още повече с живота на върха, който никога няма да стигнем? Нашият е скучен, проблемен и празен, в него няма нито шапки, нито лимузини; няма идеи и големи събития. Ние все по-малко го живеем и все повече забравяме как трябваше да го живеем.

Отнетото присъствие обаче е добре дошло отсъствие, което дава широки възможности да си измислим чуждия живот. Главната героиня е изчезнала, оставяйки като Петър Моторов след себе си само няколко нишки, но с тях ние, завалиите, ще заплетем драма в пет действия. С тях ще съшием от нищото нещо. С тях ще си осигурим истинския сеир, който ни беше отказан!

И въпреки че до последно няма да разберем на маймуни ли ни направиха или самите ние се направихме на маймуни, ще имаме мъничка и незначителна опорна точка за съвместно живеене…

Сп. „Тема”

Eдно от най-очакваните първични публични предлагания в корпоративния свят е именно това на социалната мрежа Facebook. Анализаторите очакваха, че компанията на Марк Зукърбърг ще обяви публично акциите си едва през месец май тази година, но изглежда дългият процес е вече в своя ход, като първите официални документи ще бъдат подписани тази сряда, 1 февруари. Първочно публично предлагане на Facebook се очертава да бъде най-голямото в историята на технологичния свят, като компанията ще обяви акциите си на борсата с цена от $10 млрд. Източници от индустрията сочат, че това е най-високата цена досега, тъй като дори Google предоставиха своите акции за едва $2 млрд. през 2005г. Десетте милиарда долара, с които Facebook ще излязат на борсата, ще увеличат общата стойност на компанията до $100 млрд. Събитията след 1 февруари изглежда са достатъчно важни за Зукърбърг, което обяснява факта, защо през предходните две седмици компанията бързаше да завърши всички предприети проекти. Timeline, новото допълнение към профилите на потребителите, беше доставено за всички членове на социалната мрежа само за няколко дни, а седмица по-рано Facebook завърши 60 приложения, които имат отношение към шаблона с новия изглед.

Израел са решили да последват Австралия и обмислят плановете си да изградят национална мрежа, за да снабдят всички свои граждани с високоскоростен Интернет. Националната компания Israel Electric Company планира да изгради мрежата изцяло чрез фибро-оптични проводници, които биха осигурили скорост на връзката от минимум 100Mbps. Основната причина, поради която ще бъдат използвани именно оптичните влакна е надеждата, тази скорост в скоро време да достигне 1Gbps, което поне на теория е абсолютно възможно. За да бъде улеснана работата на компанията и за да може проектът да бъде изпълнен в най-кратък срок, новата мрежа ще бъде изградена възоснова на съществуващото окабеляване и старата инфраструктура, вместо оптичните кабели да бъдат инсталирани под земята. За финансиране на проекта, Israel Electric Company се опитаха да включат частни компании, които за сумата от $75 млн. получиха 51% от акциите на изпълнителя на проекта. Само 10 процента от територията на държавата ще бъдат покрити до края на 2013г., но според говорителите на IEC до 2019г. две трети от населението на страната ще има достъп до новата мрежа. Идеята на Израел вероятно има за цел да осигури на държавата едно от първите места в класацията за скорост на връзката в световен мащаб. Въпреки това е изключително трудно да се прекарат нови оптични влакна в рядко населени територии и е спорно колко стабилна би останала скоростта.

За това, какво остава скрито и след оповестяването на досиетата на висшия клир на БПЦ, говорят бившият председател на Комисията по досиетата Методи Андреев и бившият директор на Дирекцията по вероизповеданията Любомир Младенов. Двамата не подминават и въпросителните, зададени от документа от 1959 г., който предаването показва в миналия си брой.

В чикагском русском театре “Атриум” в эти дни идут последние репетиции спектакля “Клинический случай” по пьесе английского драматурга Рэя Куни. Постановщик спектакля – российский режиссер Андрей Тупиков.

Смъртта на пълния член

Това не е новина, а констатация на процес, протекъл в последните 10-15 години и безвъзвратно завършил. Това, че не е издаден смъртен акт по надлежния ред, не значи, че въпросният член е жив и здрав.

Дискусия в един форум по повод реклама "Търсете бикът" ме накара да се замисля за неграмотността, но и отвъд нея. На практика вече не може да се срещне книга, вестник, субтитри на филм или надписи по телевизията, в които да не намериш нарушение на правилото за пълния и краткия член. За обявите отдавна сме претръпнали - "Магазина е затворен", "Ресторанта работи до 24 часа" дори не ги забелязваме.

Убедена съм, че ако се направи изследване на значителен брой неофициални текстове от Интернет (от форуми, мейлове и чатове), ще се потвърди отдавна известният факт, че поради правилото за пълния и краткия член практически 95% от българите са неграмотни. Казано инак, за 95% от българите правилото за пълен и кратък член е трудно за усвояване и прилагане.

И фактът, че езикови носители, които традиционно са базирани на книжовния език и са негови носители (книги, вестници, субтитри) по правило нарушават това правило, означава само едно - то е мъртво, усетът за него на пазителите му (коректори, редактори, автори) е умрял.

Лесно е да потърсим причините за това в последните 15 години - оттеглянето на държавата от поддръжката на културата, упадъка на българското образование, безхаберието на свободната преса, желанието на издателите да спестят пари за добри коректори..., сигурно още много неща могат да се изредят. И не че няма да са верни, но не са достатъчни като обяснение.

Проблемът с пълния и краткия член не само съществува преди 1989 г., той съществува откак през 19 век започва да се формира българският книжовен език и буни непрестанно езикови, литературни и политически страсти до 1944 г. Същината му е много проста - няма български говор/диалект, в който да съществува това правило. То е изкуствено съчинено - на синтактичен (квазипадежен) принцип - граматичният извършител на действието, т.е.
подлогът на изречението се членува с пълен член. Членува се този обект от мъжки род, който извършва действието от граматична гледна точка. Граматичният извършител невинаги съвпада с реалния или логическия. Как да се прецени кой е извършителят? Ами преценява се кое е действието и се пита кой го върши. Само с дребната подробност, че не е съществувал реален български говор/диалект, където това да е функционирало. Т.е., никога не е имало езикова среда, езикови носители на това мислене, на тая логика.

Първоначално това правило е установено още в практиката на Пловдивската и Търновската езикови школи преди Освобождението, а се свързва с една по-стара традиция, създадена от Неофит Рилски. Каравелов и Марин Дринов са запазили само пълния член, но след Освобождението в широката практика са разпространени и двете форми, характерни за различни говорни области. В края на 19 век има три държавни опити за реформи.

Комисията за езикова реформа от 1893 г. предлага механическо правило за разграничаването им (пълен член се употребява при безпредложни съчетания, независимо от синтактичната (квазипадежната) им функция, а кратък член — в предложни съчетания, например "столът падна", "донеса столът", но "седни на стола", "стани от стола").

Комисията от 1895 г., Ив. Вазов като просветен министър през 1898 г. и Тодор Иванчев като просветен министър през 1899 г. възприемат изкуственото синтактично възрожденско правило. Този правопис, наречен Иванчевски (също и Дриновско-Иванчевски), слага край на правописните спорове от последното десетилетие на 19 век.

След войните новата земеделска власт се заема решително да промени устоите на държавата, вкл. и правописа. През 1921 г. министърът на просветата Стоян Омарчевски от кабинета на Стамболийски, след допитване до малка комисия изтъкнати езиковеди, предприема опростяване на правописа. За употребата на пълен и кратък член при имената от мъжки род се въвежда фонетично (еуфонично, т.е. благозвучно) правило: пълен член пред думи, които започват с гласна (за избягване на хиатуса, т.е. зева), а кратък член пред думи, които започват със съгласна, например "човека дойде", "ловецът уби орела",
"българският език", "българския народ".

След преврата през 1923 г. е назначена незабавно нова правописна комисия, начело с проф. Любомир Милетич, по препоръка на която се възстановява синтактичното правило за употреба на пълния и краткия член в м. р., ед. ч., например "столът се обърна", но "подай ми стола", "седни на стола".

След преврата от през 1944 г. новата власт назначава голяма комисия от езиковеди и писатели и извършва правописна реформа със специална наредба-закон. Правописната комисия предлага да се употребяват свободно двете форми на члена в м. р., ед. ч. (пълен и кратък член). Министерският съвет обаче не приема това и запазва старото синтактично правило, доста трудно за прилагане.

Трудността идва от това, че граматичният извършител на действието невинаги съвпада с реалния или логическия и за да се види извършителят, трябва да се прецени кое е действието. В живите говори/диалекти никога и никъде не е имало такова правило и то не съществува в говоримия език, а само в писмения. Децата трябва да го усвояват изкуствено в училище, без да се базират на околната говорна среда. А като добавим и трудностите със
страдателния залог, става майка плаче. Да вземем изречението "Носът е счупен от камъка на пакостника" и да питаме едно дете кое е действието. Обзалагам се, че според повечето счупването е действието, но от граматична гледна точка действието е "е счупен". Ей ти пълно разминаване на граматичния извършител (носа) с логическия (камъка) и с реалния (пакостника). В случая граматичният извършител пък е и реалният потърпевш.

В кръга на шегата, казват че академиците държат на пълния член в езика ни само по политически причини. Например, за да се вижда, че македонскиОТ език има нещо доста общо с българския. И пак по логиката на шегата, понеже си оправихме проблемите с македонците (в основни линии), мисля, че спокойно вече можем да узаконим един реално съществуващ факт - синтактичното правило за употрбата на пълен и кратък член в мъжки род единствено число не съществува реално в българския книжовен език. Езикът е жива система, която се развива, а езиковите норми рано или късно се променят, съобразно с
развитието на реалния език. И след като не само огромната част от българите не са в състояние да го прилагат в лични текстове, но и в по-голямата част от официалните писмени текстове (книги и вестници) правилото не функционира, редно е да напишем смъртния му акт. По мое мнение най-добър е вариантът на комисията от 1944 г. - дублетност, т.е. свободна употреба и на двете форми.

Според статистиката на МВР..през 2009 г. има 123 196 престъпления, като от тях са разкрити 56 350.

Почти 46% разкриваемост има родното МВР! А тия холандски и прочие бунаци не ни пускат в Шенген! Нашата разкриваемост е супертурбохипер на фона на европейската и всякаквата. Така така излиза от мнението на МВР министъра на Грузия, която имаше дългогодишни сериозни проблеми с престъпността. Имаше...до неотдавна. Докато не направи решителна реформа [как - (1) (2)] Та този министър казва: "Разкриваемостта е 30-35%, което също съвпада с европейските показатели. Ако някой ви говори, че те разкриват 60 и повече процента от престъпленията, значи ви лъже"

Значи нашите херои малко са поизлъгали. И без грузинския министър си го знаем. Всеки като погледне себе си, роднините, съседите и колегите - кой и какво е пострадал, статистиката ще му се светне. И не само статистиката. Ще му се светне, че в районното полицейско управление НЕ СЕ занимават с престъпността [Не искам да живея така (настроение злобно)]. И дори да има свестни ченгета, системата на лъжовна отчетност ги премачква като валяк. Ако в срок от 30 дена след жалба не открият извършител или поне заподозрян, молят жалващия се гражданин да се откаже от жалбата си; или го отказват от негово име. Причината - трябва да отчитат процент разкриваемост, защото иначе жална им майка. Като откажеш жалващия се от жалбата му - повишава се процентът разкриваемост..

По същата причина масово не се приемат жалби и не се завеждат полицейски производства за разбито мазе, откраднат мобилен и подобни "дреболии". Всеки знае, че за "нашата милиция", която ни пази, това не са престъпления.

Но основната лъжа на МВР е във формулировката на самото понятие "разкриваемост". Всяка преписка, приключена с предаване в прокуратурата, я броят за разкрито престъпление. Огромната част от тези преписки даже не стигат до дело, а от малката останала част - се продънват като кухи хелоуински тикви. Защото милиционерите хал хабер си нямат от процесуално право, респ. от това що представлява омразното им понятие "годно за пред съд съд доказателство". В Магнаурската школа в Симеоново (откъдето са масата меверейски кадри) и в ПУЦ-а на ВИФ за учители по физическо (откъдето е самиот министър) не губят времето на студентите си да учат такива излишности.

По принцип в цялата система на националната сигурност правото е вид излишност. Лукс некъф. За префърцунени. Което е видно от  публичния отчет на прословутата ДАНС - дето по думите на придворния на всички дворове социолог Андрей Райчев, била българското ФБР. Та въпросното бг-ФБР за 2011 г. отчита, че "при 100 преписки през 2011 г., има 32 досъдебни производства, от които са приключили 13, от тях 5 са с обвинителен акт. Има 19,които продължават да се разследват". Мерсим и на туй! 

Щото от МВР-то и това не казват - колко са общо преписките и колко общо досъдебните производства. Но не можем да не отбележим хероичното ДАНС-ово мълчание относно числото на завършилите с осъдителна присъда преписки от "огромния"  брой 5, стигнали до обвинение..


Щото може да не сме учили пожарникарство в Магнаурската школа, ама все ни се стру,ва, че броят осъдителни присъди е важен, да не кажем най-важев критерий за качеството на полицейската работа. И на ония мъже в черно от ДАНС също.

There is so much going on right now – I had over 1600 visitors just in 4 hours reading my article on Iran, thank you guy’s I am glad you like my work. So, this is my plan for 2012:

Click below to read the whole article.

February:

February 01- 05
A report from North-Kosovo about the current tensions, the new Serbian brotherhood “Chetnichki Pokret” defending Christian values in that area after Kosovo declared their independence. Interviews, eyewitness reports and a short documentary exposing the failure of the EU go bring stability into that region, as well as documenting unpunished crimes against ethnic Serbians living in Kosovo. I will also investigate some recent reports on regions in witch one of two is having cancer – probably an after effect of the Napalm use by the NATO forces back in the 90′s.

February 06
Reporting from the demonstration against Hillary Clinton’s visit in Bulgaria, publishing my own investigation about the real reason she is visiting Bulgaria.

February 08
Establishing the independent news media my facebook / twitter followers already know about. A team of volunteers will report with stories, pictures and videos about national and international events (english & bulgarian). The media will be a contra-balance to the mass-media currently reaching 95% of Bulgarian internet users. Quantity over quality, objective and independent – investigative journalism without the editor that say’s “It’s good, but I cant publish it” – Bulgaria’s first totally independent source for news. A daily audio / video stream is also planned. (More on that subject coming soon – If you want to take part of it just contact me).

The media will soon get it’s own website.

March 01 – 19
Starting my journey to North Korea using the Trans-Siberian railway. Short reports in Pripyat (Chernobyl) 3 days, Moscow – 2 days, Yekaterinburg 3 days, Astana (Kazahstan) 4 days, Irkutzk (Lake Bakal) 3 days, Ulaanbaatar (Mongolia) 3 days.

More on that trip will be published on a separate website.

March 20 – April 06
China, Beijing – preparing for North Korea.

April 08 – April 17
Personal visit to Pyongyang (North Korea), documentary, various interview’s as well as reporting on the biggest mass games in the world held in memory of Kim Il Sung.

More on that trip will be published on a separate website.

April 19 – April 29
Reportage on China’s countryside – poverty, culture, everyday life and various other subjects.

——
List will be updated regularly.

Стойността на интернет икономиката в страните от Г-20 ще се увеличи от 1,5 трилиона паунда на 2,7 трилиона паунда до 2016 г., сочи доклад на Бостънската консултантска група, цитирана от БГНЕС. Според доклада мобилният достъп до глобалната мрежа е основната причина за значителния растеж. Авторите на изследването считат, че половината от настоящото население на света или 3 милиарда души ще имат достъп до интернет през 2016 г. Четирима на всеки петима от тях вероятно ще влизат в интернет чрез смартфони. Великобритания вече има една от най-големите онлайн икономики в света, като глобалната мрежа в момента дава около 8% от БВП на страната. През 2010 г. интернет икономиката е възлизала на малко над 4% от БВП на страните от Г-20, но според експертите от Бостън тя ще бъде много по-интегрирана в по-широката икономическа картина. В доклада се посочва още, че в момента всяко домакинство проучва стоки за 2000 паунда преди да ги купи. Различни компании като "Amazon", "Apple", "Facebook" и "Google" ще се стремят да привлекат потребители в собствените си "екосистеми". Докладът признава, че вече няма стандартен начин за измерване каква част от икономиката е "дигитална", но финансовият директор на "Google" Патрик Пичет заяви пред BBC, че интегрирането на глобалната мрежа в повече устройства може да отключи нови данни, които да направят бизнеса още по-ефективен.

Днес в Официален вестник на ЕС: съобщение за решението на Съда на ЕС по дело C-281/09 Европейска комисия/Кралство Испания  (Неизпълнение на задължения от държава  — Директива 89/552/ЕИО — Телевизионно разпространение — Рекламни спотове — Програмно време).

Като е допуснало някои видове реклама — като кратките репортажи с рекламна цел, телепромоционните спотове, рекламните спотове за спонсорство и рекламните микросъобщения — да се излъчват по испанските телевизионни канали над максимума от 12 минути от програмното време за едночасов период, предвиден в член 18, параграф 2 от Директива Телевизия без граници, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграф 2 от посочената директива.

Решението е валидно и в условията на сега действащата Директива за аудиовизуалните медийни услуги.

Искът на Комисията се отнася до четири вида реклама, излъчвани по испанските телевизионни канали, а именно кратките репортажи с рекламна цел, телепромоциите, рекламните спотове за спонсорство и микрорекламните спотове. Комисията счита, че тези четири вида реклама, излъчвани в Испания, попадат в обхвата на понятието „рекламни спотове“. От своя страна, Кралство Испания счита, че за тяхното програмно време се прилагат различни часови и дневни ограничения.

Съдът:

следва да се приеме, че като е допуснало някои видове реклама — като кратките репортажи с рекламна цел, телепромоционните спотове, рекламните спотове за спонсорство и рекламните микросъобщения — да се излъчват по испанските телевизионни канали над максимума от 12 минути от програмното време за едночасов период, предвиден в член 18, параграф 2 от Директива 89/552, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграф 2 от посочената директива.

 

Днес в Официален вестник на ЕС: съобщение за решението на Съда на ЕС по дело C-281/09 Европейска комисия/Кралство Испания  (Неизпълнение на задължения от държава  — Директива 89/552/ЕИО — Телевизионно разпространение — Рекламни спотове — Програмно време).

Като е допуснало някои видове реклама — като кратките репортажи с рекламна цел, телепромоционните спотове, рекламните спотове за спонсорство и рекламните микросъобщения — да се излъчват по испанските телевизионни канали над максимума от 12 минути от програмното време за едночасов период, предвиден в член 18, параграф 2 от Директива Телевизия без граници, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграф 2 от посочената директива.

Решението е валидно и в условията на сега действащата Директива за аудиовизуалните медийни услуги.

Искът на Комисията се отнася до четири вида реклама, излъчвани по испанските телевизионни канали, а именно кратките репортажи с рекламна цел, телепромоциите, рекламните спотове за спонсорство и микрорекламните спотове. Комисията счита, че тези четири вида реклама, излъчвани в Испания, попадат в обхвата на понятието „рекламни спотове“. От своя страна, Кралство Испания счита, че за тяхното програмно време се прилагат различни часови и дневни ограничения.

Съдът:

следва да се приеме, че като е допуснало някои видове реклама — като кратките репортажи с рекламна цел, телепромоционните спотове, рекламните спотове за спонсорство и рекламните микросъобщения — да се излъчват по испанските телевизионни канали над максимума от 12 минути от програмното време за едночасов период, предвиден в член 18, параграф 2 от Директива 89/552, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 3, параграф 2 от посочената директива.

 

Google започна активно новата 2012 година, представяйки нови услуги, проекти, промени в политиката и разбира се нови версии на част от програмите си. Новата версия на популярната програма Google Earth обещава да бъде най-добрата правена досега, предоставяйки подобрения и нови възможности. Известно е че програмата представлява мозайка от сателитни и въздушни снимки, правени на различни дати, при различно осветление и метеорологични условия. Поради тази причина гледките на Земята от висока надморска височина понякога изглеждат несиметрични и разпокъсани. В новата версия на програма е въведен нов начин за показване на сбора от всички изображения, за да се избегне споменатият вече ефект. Резултата е нов изглед на Земята, в който се запазва текстурите на изобразените пейзажи. Снимките по долу изобразяват нагледно промяната. Промяната ще бъде налична както в декстоп, така и в мобилната версия. Друга промяна в Google Earth 6.2 Beta е възможността да споделите желаните от вас изображения с приятелите от Google+. Вече може да покажете лесно и удобно посетените от вас места. За да опитате функцията трябва единствено трябва да влезете в профила си в Google, намиращ се в горния десен ъгъл на Google Earth и да изберете "Share". В новата версия освен визуална промяна в панела за търсене е добавена и функцията за авто- довършване, която вече е налична в Google Maps.Освен всичко това са добавени маршрути за колоездене и пешеходни направления. url/url Новата версия е вече налична в сайта за сваляне. Важно е да се отбележи, че това е бета версия и са възможни проблеми с използването й.

две много лесни и вкусни рецепти пиле Пикàта рецептата е на Бъди от Кралят на кухнята по TLC, много лесна и страшно вкусна необходими продукти пилешки филета брашно настърган пармезан (не успях да се снабдя) сол черен пипер зехтин, масло бяло вино пилешки бульон сока от 1 или 2 лимона пресен магданоз каперси (пропуснах ги) [...]

Набира сила глобален протестен отпор срещу международното споразумение ACTA. Както вече ви съобщихме то е било ратифицирано на ниво посланици на страните членки на ЕС по време на специална церемония в японската столица Токио на 26 януари. Официално съобщение за споразумението има и на сайта на японското външно министерство, от което става ясно, че и българската страна фигурира измежду 22-те, които са подписали документа. Официално съобщение за това от Външно министерство обаче все още няма. Очакваме информация с подробности около включването ни в споразумението, съобщава news.bg. ACTA или Anti-Counterfeiting Trade Agreement предвижда налагането на драконовски ограничения в световната мрежа, които имат потенциал да ликвидират напълно свободното споделяне на информация в нея, пише caldata.com. ACTA е със съдържание, което е сходно с двата американски проектозакона SOPA и PIPA, които срещнаха яростна съпротива от видни компании от технологичната индустрия и най-вероятно няма да минат пред Сената. Началото на ACTA беше поставено през 2006 година по инициатива на САЩ и Япония. През същата година в обсъжданията около съдържанието на споразумението се включиха и някои европейски държави. Подготовката на инициативата още от началото е била свързана със секретност и закрити преговори между различните страни. ACTA все още не е в сила, тъй като се нуждае от ратификацията на Европейския парламент. Това трябва да стане през това лято. Ако споразумението бъде прието, ще се постави под въпрос съществуването на сайтове с генерирано от потребителите съдържание, тъй като собствениците им ще носят наказателна отговорност дори за данни, които не са качени от тях. Най-засегнати ще бъдат форумите; сайтовете, позволяващи потребителски коментари; видеопорталите и безплатните хостинги за файлове. Международното споразумение ще даде на държавните власти повече инструменти за натиск върху доставчиците на интернет, които със сила ще бъдат принуждавани да ограничават достъпа до определени ресурси, за които се смята, че нарушават нечии авторски права. Като част от негодуването срещу споразумението в интернет вече се появи и специален сайт - stopacta.info. Основният проблем на това споразумение е, че преговорите се осъществяват тайно. Данни от документите около него показват, че основната цел на договора е подписалите го страни да приложат политики срещу споделянето на файлове. В AntiACTA сайта са поместени и мнения на несъгласни със споразумението. Интелектуалната собственост трябва да бъде защитена, но не трябва да бъде поставяна над индивидуалните права на поверителност и защита на данните, пише Питър Хустин от Европейския орган за защита на данните EDPS. Наой-сериозни за момента са протестите в Полша, където вече втори ден се организират митинги срещу подписването на ACTA. Още през 2008 г. над 100 организации поискаха повече прозрачност около споразумението. Според писмото, обществените организации се опасяват, че ACTA може да: i * изиска от интернет доставчиците да следят всички комуникации на потребителите в Мрежата, да прекратяват връзката на своите клиенти след неколкократни оплаквания за нарушения от страна на държателите на авторски права, да разкриват самоличността на обвинените в нарушаване на авторските права, по възможност без съдебен процес; * се намесва в честната употреба на материалите със запазени авторски права; * криминализира peer-to-peer споделянето на файлове; * се намесва в легалната паралелна търговия със стоки, включително препродаването на търговската марка на фармацефтичните продукти; * налага отговорност върху производителите на активни фармацефтични съставки, ако те бъдат използвани за направата на фалшиви лекарства; * неправомерно да криминализира действияс нестопанска цел, без последствия за публичното здравеопазване; * неправомерно да отклонява обществени ресурси в подкрепа на частни интереси./i Във френски видеоклип, озаглавен „Европейският парламент скоро ще ратифицира ACTA", несъгласни със споразумението пишат: Представете си, че вашият интернет провайдър следи всичко, което правите. АКТА е търговско споразумение за борба с фалшификациите. Маскирано като търговско споразумение, то отива далеч зад това. Зад последните години то е тайно договорено в 39 страни, но договарящите го не са демократично избрани представители. Те не ни представляват, но тайно правят закони зад гърба ни, заобикаляйки нашите демократични права. Те налагат нови наказания, за да спрат он-лайн обмена на файлове. АКТА цели да направи доставчиците на интернет и на он-лайн услуги правно отговорни за дейността на техните потретили, превръщайки ги в частна полиция и съдилища за авторските права, цензуриращи своите мрежи.

На 17 април 1961 година, бригада от 2506 кубински емигранти слизат на брега в залива Кочинос с цел да свалят подкрепяното от Москва правителство на Фидел Кастро. Десантниците са разбити точно за два дни – на 19 април повечето от тях за заловени или убити. Това не пречи на комисарите от КГБ да организират уж [...]

Миналата седмица САЩ се сблъскаха и успешно отхвърлиха опит за ограничаване и контрол над интернет – т.нар. SOPA и PIPA.

Цялата ситуация сякаш получи твърде малко глобално внимание, независимо, че двата проектозакона бяха представени и поднесени по такъв начин, че щяха да засегнат целия свят.

Докато първата криза беше заобиколена и предотвратена поне за сега, междувременно подобна идея, само че в генерален мащаб се промъква тихо, зад гърбовете ни.
Нарича се ACTA (на български Юруков го е превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„) и ако бъде приета, ще бъде началото на края на интернета като място на свобода и свобода на споделяне на информация и общуване. Това е един проект, който не е демократично обсъждан и достъпен до масовата публика, съответно нещо, което може да бъде критикувано и отхвърлено при нужда, а е международно споразумение. Т.е. вместо да е в името на защитата на потребителите, ще е в името на защитата на корпорациите и компаниите, превръщайки интернет поребителите в заложници. Следенето и цензурирането на информацията в интернет ще бъде нещо, което ще се изисква от интернет доставчиците. ACTA подминава парламентите и официално избраните правителства, без да бъде обсъждана и директно се превръща в самоналагаща се практика.

Това е не просто проблематична идея, но и много близо до престъпление и злоупотреба.

Ето едно много хубаво видео, което описва изключително семпло и просто какво е  ACTA, какви са му целите и какви са му проблемите.

Целта на споразумението на теория е да защитава интелектуалната собственост… на теория. На практика ще се превърне в инструмент в ръцете на големите корпорации и организации и може да се използва за извиване на ръце (много подобно на SOPA и PIPA). Също така в държави с проблеми с демокрацията, ще може да се използва за заглушаване на критични гласове и какво ли още не.
Дори идеята да беше написана дуракоустойчива, проблемът идва от това, че се обсъжда в тайна и на затворени врати. Параноята в този случай е напълно оправдана.

Да цитирам Юруков:

• ACTA далеч не се ограничава само до ментетата, а възприема доста широка дефиниция на „кражба“ в интернет
• ACTA практически не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения като слушане на пиратска музика
• ACTA се обсъжда изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации

И какво можем да направим по темата и да реагираме?
Не малко. Основното е, да говорим по темата, да разпространим информацията, да отворим дискусия: Григор, Пейо, Юруков, Нели О, Тихомир Димитров, slideworld

П.П. Благодарности на Дарина за трите линка:
Ето тук може да се види текстът на ACTA на всички официални езици на ЕС:
Погледнете специално чл. 27., ама по-добре на английски.
Ето тук има една международна петиция против споразумението.
И още една.

П.П. 2 A в понеделник ще има туит дискусия с комисар Круз. Пада се 30 Януари от 4 часа (българско време). Препоръчително е да се включим. Хаштагът е #askneelie

П.П.3 Също така на 11:00 часа на 11 Февруари (Събота) пред НДК ще има протест срещу приемането на ACTA. Протести би следвало да има в цяла Европа, така че ако не сте в София, вижте дали ще има такива във вашия град. Повече информация за протеста в FB.

Filed under: чекмедже "Разни" Tagged: ACTA, демокрация, злоупотреба, интелектуална собственост, интернет споделяне, кражба, престъпение, проблем, търговско споразумение за борба с фалшфицирането, цензура

Миналата седмица САЩ се сблъскаха и успешно отхвърлиха опит за ограничаване и контрол над интернет – т.нар. SOPA и PIPA.

Цялата ситуация сякаш получи твърде малко глобално внимание, независимо, че двата проектозакона бяха представени и поднесени по такъв начин, че щяха да засегнат целия свят.

Докато първата криза беше заобиколена и предотвратена поне за сега, междувременно подобна идея, само че в генерален мащаб се промъква тихо, зад гърбовете ни.
Нарича се ACTA (на български Юруков го е превел „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането„) и ако бъде приета, ще бъде началото на края на интернета като място на свобода и свобода на споделяне на информация и общуване. Това е един проект, който не е демократично обсъждан и достъпен до масовата публика, съответно нещо, което може да бъде критикувано и отхвърлено при нужда, а е международно споразумение. Т.е. вместо да е в името на защитата на потребителите, ще е в името на защитата на корпорациите и компаниите, превръщайки интернет поребителите в заложници. Следенето и цензурирането на информацията в интернет ще бъде нещо, което ще се изисква от интернет доставчиците. ACTA подминава парламентите и официално избраните правителства, без да бъде обсъждана и директно се превръща в самоналагаща се практика.

Това е не просто проблематична идея, но и много близо до престъпление и злоупотреба.

Ето едно много хубаво видео, което описва изключително семпло и просто какво е  ACTA, какви са му целите и какви са му проблемите.

Целта на споразумението на теория е да защитава интелектуалната собственост… на теория. На практика ще се превърне в инструмент в ръцете на големите корпорации и организации и може да се използва за извиване на ръце (много подобно на SOPA и PIPA). Също така в държави с проблеми с демокрацията, ще може да се използва за заглушаване на критични гласове и какво ли още не.
Дори идеята да беше написана дуракоустойчива, проблемът идва от това, че се обсъжда в тайна и на затворени врати. Параноята в този случай е напълно оправдана.

Да цитирам Юруков:

• ACTA далеч не се ограничава само до ментетата, а възприема доста широка дефиниция на „кражба“ в интернет
• ACTA практически не позволява на отделните държави да формират собствени закони и предвижда затвор за дребни нарушения като слушане на пиратска музика
• ACTA се обсъжда изцяло в тайна без обществени дискусии и неправителствени организации

И какво можем да направим?
Не малко. Основното е, да говорим по темата, да разпространим информацията, да отворим дискусия.

Filed under: чекмедже "Разни" Tagged: ACTA, демокрация, злоупотреба, интелектуална собственост, интернет споделяне, кражба, престъпение, проблем, търговско споразумение за борба с фалшфицирането, цензура

България ратифицира* скандалното международно споразумение ACTA. Това е станало вчера, на специална церемония в японската столица Токио. ACTA или Anti-Counterfeiting Trade Agreement предвижда налагането на драконовски ограничения в световната мрежа, които имат потенциал да ликвидират напълно свободното споделяне на информация в нея.

Most member states of the European Union have signed the Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA) at a ceremony in Tokyo, Japan on Thursday, Jan. 26.

На 5-ти Февруари Хилъри Клинтън ще посети София. Нищо особено, биха казали много. Ще поздрави новоизбраният президент на Р.Б., Росен Плевнелиев биха казали медиите. Всъщност, каква е истинската причина?

Натисни на “read more”, за да прочетеш цялата статия.

Много хора чуват нашумялата напоследък новина за едно ембарго на петрол от Иран заради ядрената им политика. Мас-медиите твърдят, че Иран възнамерява да създаде атомна бомба и по този начин оправдават въпросната резолуция. Дали Иран наистина възнамрерява да създаде атомна бомба не е от значение в тази статия, нека се върнем пак към България.

В последния един месец по Българските медии не се чу за създаването на над 200 Американски лазарети и болници в Грузия, една инвестиция за 560 милиона долара. Също така не се чу, че две от 11-те самолетоносачи на САЩ пътуват към персийският залив, придружени от над 60 военни кораба на Английското правителство. Над 60.000 военнослужещи от Ирак бяха преместени в Израел преди 14 дни.

Кръгът около Иран се затваря, и международните сили се готвят за война. Всичко до тук е “чудесно”, нормалният гражданин би си помислил, че процедурата ще е същата като с Афганистан и Ирак. Поредната война в Близкия Изток – нали сме свикнали вече, нищо ново под слънцето.

Разликата този път е позицията на Китай и Русия. Една новина, която разтърси независимата преса по света но не беше отразена в България бе изказването на Чжан Чжао Чжун, генерал-майор на Китайската армия. В интервю за NDTV каза че „Китай няма да се поколебае да защити Иран, дори в случай на Трета световна война.“ В отговор на това твърдение Обама разпореди да се засили военното присъствие на САЩ в Австралия, Южна Кореа, Малайзия и Индонезия. Само през Януари 2012 бяха разположени над 90.000 войници и военна техника. Сами виждате как се затваря кръга и около Китай.

Би било редно на този етап на статията да кажем, че сценария за една евентуална война срещу Иран е същия както на времето с Ирак. И както тогава, така и сега – доказателства за производство на оръжия за масово унищожение няма. Както нямше в Ирак, така няма и в Иран – Дори световната организация за атомна регулация официално потвърждава, че Иран няма физическата както и финансовата възможност да произведе атомна бомба в следващите 15 години.

Всички бяхме свидетели миналата година на така наречените “Пролетни Револуции” в Либия, Бейрут, Египет и няколко други Африкански държави. Вече почват да излизат доказателства, че те са били спонсорирани и организирани от служители на ЦРУ, Мосад, МИ-5 както и от други регионални тайни служби. Сирия е последната преграда по пътя към Иран.

Най-лесния начин да контролираш едно общество е чрез страх – и точно това се случва от години. Разликата този път е, че Русия и Китай остро се противопоставят на една военна намеса в Сирия, както и Иран. Според редица аналисти нещата още Февруари биха могли да ескалират. На манипулираното общество им трябва много малко, за да подкрепят една военна намеса на правителствата им и точно това се очаква да се случи много скоро. Един така наречен “false flag attack” – познат от Виетман, Никарагуа, Кореа – много войни почнаха с инсцинирана атака на САЩ.

Но нека се върнем пак към нашата родина, България шкембето и луканката. Сигурно помните дебата за ракетния щит, на който България за сега (за разлика от Руминия) се противопостави, но остави вратичката отворена. Този дебат сякаш се изпари от медииното пространство в България – но не и по света. Ракетния щит се очаква да бъде готов до няколко месеца, а Русия заяви преди 3 седмици че ако това стане ще насочат балистичните си (ядрени) ракети към Европа както и че ще направят контра-щит обхващащ Русия, Китай и няколко бивши съветски републики. Ако България (след Румъния и Полша) стане част от този Американски щит, позволявайки поставянето на част от системите му на Българска територия то България се превръща в цел не само за Иран а и за Русия – а тя е много наясно, че този така наречен щит може да се използва и за първи удар. Добре дошли в ерата на една нова студена война.

Втората точка на Хилари Клинтън ще бъде обсъждането на евентуален въздушен коридор за една евентуална атака срещу Иран, ако силите на ООН не подкрепят военна интервенция срещу мюсюманската държава. НАТО вече не играе никаква роля, след като Турция (член на НАТО) вчера съобщи, че няма да позволи използването на въздушния си коридор за една атака срещу Иран. От геополитическа гледна точка северо-западна България би била много ценна за затварянето на кръга около Иран. След като Грузия ще поеме ранените на север както по-нагоре в статията съобщих, България ще бъде главно използвана за складиране на амуниции, техника и резервни войски. Важно е също да се съобщи, че Америкакнския сенат миналата година одобри използването на ядрено оръжие “за превентивен удар, срещу всяка нация заплашваща националната сигурност на САЩ”. Дали скоро няма да видим ядрени оръжия в България?

Тази нова студена война, за която масовите медии не само в България но и в цял свят не съобщават много скоро би могла да екалира. И както винаги нормалните граждани ще бъдат жертвите, защото те докато си хапваха луканка и пиеха ракия гледайки поредната “важна новина” в Български ефир в света се случиха неща, за които никой не им съобщи.

Георги Грънчаров

В Съединените щати властите започнаха да разследват компании, които използват функцията „Харесай" във Фейсбук, за да крадат личните данни на потребителите, съобщава btv.bg. Когато някой от вашите приятели „хареса” нещо в интернет, то се появява на неговата стена и вие го виждате. Идеята е, че и на вас ще ви бъде интересно това, което вашите приятели харесват. Сега обаче хакери и маркетингови компании използват тази функция, за да крадат вашите лични данни и номер на кредитната карта. Те „харесват" от името на вашите приятели линкове, които изглеждат много интересни, но когато кликнете на тях, водят към сайтове, на които се правят анкети или продават продукти. Основната цел е да попълните личните си данни, които след това да бъдат използвани в измами, както и да подведе и вашите приятели с уж харесани линкове от ваше име. Властите в Съединените щати вече разследват една от тези компании, а от Фейсбук работят върху технология, която да се бори с този вид спам. И докато това стане, властите предупреждават да внимавате върху какви линкове кликате. Междувременно стана ясно, че Фейсбук може да бъде обект на хакерска атака от същата група, която вече свали сайтовете на ФБР, „Уорнър” и Си Би Ес. Във видео съобщение един от членовете на „Анонимъс" обяви предстоящото нападение, но малко по-късно в един от Туитър профилите на групата това беше отречено.

Български недъзи

Свободни, но не независими, пропити от клиентелизъм и непрофесионализъм, рупор на политици и олигарси, а отчасти и корумпирани: такива са медиите в България според Матиас Барнер от германската фондация "Конрад Аденауер".

Един доста странен метод за проучване на свободата на медиите в България е направил явно голямо впечатление на Матиас Барнер. Германецът е ръководител на медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер" със седалище в София. Става дума за писмото, изпратено от премиера Бойко Борисов до главните редактори и шефове на най-влиятелните медии в страната, в което ги питаше дали не се чувстват изложени на правителствен натиск в работата си.

"Единодушието на отговорите (че никога не е имало натиск) несъмнено е повод да се постави под въпрос честността на тези реакции", коментира Барнер, който смята, че въпросният метод е "симптоматичен за ситуацията на медиите в Югоизточна Европа и особено за отношението им към политиката и властимащите.

И журналистите са виновни

Авторът смята, че през последните години отрицателните тенденции в  журналистиката се засилват. Налице са лошо качество на журналистическия продукт, слабости в професионалното обучение на журналистите, разминаване между медийно право и медийна реалност, принуда и административни вмешателства от страна на държавната власт, политически и икономически зависимости, както и смесването на частно с държавно.

"Тези отрицателни тенденции са повод за загриженост, защото след влизането на България и Румъния в ЕС, медийната ситуация в двете страни изобщо не върви към подобряване", констатира Барнер и търси корените на проблема в "преетикетирането на старите елити" - т.е. превръщането на висши партийни функционери и служители на службите за сигурност в "частници", приватизирали и медии.

Подобно развитие е опасно особено в медийната сфера, защото нарушава демократизиращата роля на медиите като "Четвърта власт". Анализът проследява и проблематичните чуждестранни инвестиции в региона, например на ВАЦ в България, където, както пише Барнер: "Мениджмънтът беше модерен, но журналистическото качество остана на по-ниско ниво. Булевардният стил доминираше все повече, в редакциите бяха ангажирани някои доста съмнителни от професионална гледна точка кадри, а трайна стратегия за обучение на младите журналисти така и нямаше".

Той обаче смята, че анализът би бил едностранчив, ако търси вината за тази ситуация единствено у политиците и олигарсите. Съществена част от проблемите са породени от самите журналисти: от "професионалната им слабост, от непоследователното спазване на етични стандарти, та чак до наличието на корупция сред тях", пише той.

Къде е смисленият анализ?

Според Барнер особено проблематичен е начинът, по който медиите отразяват политическите събития: "Медиите в Югоизточна Европа често пъти само възпроизвеждат казаното от политиците, вместо да анализират и да задават критични въпроси." Това се дължи както на слабата журналистическа подготовка, така и на факта, че много собственици на медии предпочитат да вземат на работа съвсем млади, неопитни хора, които са по-лесно манипулируеми и готови на подчинение, смята той.

В резултат на всичко това медиите създават примитивна информационна култура на обществото. На свой ред пък много от хората в региона възприемат медиите като част от политическата класа, а не като независима инстанция, на която може да се има доверие.

Преодоляването на тези проблеми, според Барнер, зависи от това колко бързо медиите ще съумеят да се разделят с клиентелизма и непрозрачните структури на собственост, доколко ще успеят да се отърсят от опекунството на олгарсите и да поемат истинската си роля на "пазачи" на демокрацията и информационен източник за обществеността. "Нужно е и журналистите по-самокритично да се отнасят към собствените си слабости, вместо да сочат укорително с пръст към другите или да воюват помежду си. Само така медиите постепенно могат да спечелят ново доверие", заключава Матиас Барнер.

Журналистите оценяват бг медиите като слугински
Цветанов е последовател на Гьобелс, медиите - негови хрисими ученици
Как да "сготвиш" журналист


Криза в премиерското реалити шоу
Краси Гергов срещу Кеворкян = дяволът срещу сатаната
За медийната и политологико-социологическата прислуга, дето се изненадва от Бойко
"Президент на Ръ Бъ"
Случаят "Коритаров" - аларма, която никой не чува
Казах ли, че са паплач?
Изгорелите 14 войничета и кървавото хоро на Виденов
Как пишех сценариите на Гарелов (признание на един зомбиращ пиар)
Как Тошо Тошев обезглави "Поглед"
Тошо Тошев пак се изсра върху вентилатора
Вестникар ли?
"Труп"-ният дъх на българската журналистика

Пламен Асенов

28.01.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

Депутатите да паркират безплатно

Идеята депутатите да паркират безплатно в цялата страна е гениална. Сигурно затова се подкрепя единодушно от всички парламентарни групи, де, как иначе да си го обясним. За целта се предлага депутатските коли да имат специален стикер, с цел байчото от паркинга да внимава в картинката. Признавам, идеята напълно се вписва в представите ми за подпомагане на народополезната дейност на народните представители. `Щото иначе ще вземат да им отънеят джобовете откъм онези, извънредните пари, дето им плащаме, а това не бива да се допуска.

Всички знаем какво ще стане обаче. Депутатите са 240. Те имат лични асистенти и любими секретарки, плюс редовните служители на Парламента, които също трябва да получат стикери, защото са част от народополезната дейност. До тук ги докарваме към хиляда души. Но някои хора имат по две или три коли – и за тях трябва стикер.

А представете си ситуация, при която даден депутат има делова среща на Боровец с красива девойка от своята местна община, за да обсъждат насъщни проблеми. Какво ще стане – той паркира безплатно, пък после ще трябва от кавалерство да плати паркинга и на девойката. И пак ще се набута. За целта има лесно решение – всички, които са в някакъв по-близък или по-далечен контакт с народните избраници, също ще имат стикери…..

Не се страхувайте, обаче, граждани, че ще останете на сухо или че работата ще легне скъпо на нас, останалите данъкоплатци. В България сме все роднини, приятели, съученици, брат`чеди по женска линия и етърви по мъжка – скоро всички ще паркираме безплатно. На сухо ще останат само балъци като мен, дето изобщо нямат кола.

Дядо Николай, владика Пловдивска

Пловдивската владика дядо Николай пак оцапа пейзажа. Ако си спомняте, преди време,  той светотатства в една от градските църкви, като нареди там, вместо да се реставрират стенописите, направо да се налепят тапети по стените. Е, миряните не останаха мирни, а сформираха инициативен комитет, който протестира срещу вандалския акт на светиня му и го изобличи в медиите.

Това обаче не вля акъл в главата на прочулия се с поредица духовни издънки духовник, а закорави сърцето му. Вместо да си посипе главата с пепел и да се покае поне в тайно, ако не в явно, дядо Николай поканил за тази неделя целокупния инициативен комитет при себе си. Обаче го поканил не на среща, на която да се простят, а за да прочете над главата му молитва за прогонване на злия дух, който се бил вселил в него, в комитета. Сещате ли се за какво говорим? При това говорим за същото не за първи път, когато споменаваме въпросната владика.

И, естествено, хората от комитета не му остават длъжни. Моят приятел, художникът Анастас Константинов, който по природа си е хлевоуст, се изрепчил във в. „Марица”, като казал нещо от сорта: „Най-добре е дядо владика да дойде в моята галерия аз да му прочета някоя и друга молитва, защото в картините ми има повече религиозен дух, отколкото в неговите тапети”. И прав е Наско, има.

Като цяло обаче за дадена страна ситуацията, при която галериите започват да се превръщат в храмове, защото храмовете са зарязали тази си функция, никак не е на добре.

Останалите новини

Сред останалите новини днес има някои вълнуващи, други, които ме оставят със смесени чувства и трети – спрямо които съм напълно безразличен.

От първата категория например е съобщението, че смело бебе в Израел влезе в схватка със змия и я сдъвка до смърт, без да му мигне окото. И сега ще започнат едни легенди да се носят, да се стимулират едни очаквания…..Майтапът настрани, обаче сигурно заради наличието на такива бебета по онези земи, точно там открай време се раждат истинските библейски истории.

Полицай в Германия карал патрулка цели 22 години, без документ за правоуправление на автомобил. Не знам дали това може да се брои за някакъв рекорд. Май се повтарям с личните автомобилни откровения днес, но трябва да го кажа, за да не си вири някакъв немски полицай носа – аз например имам книжка от над 25 години, пък изобщо не карам кола. Поне не в България. Все пак, в неговия случай има нещо вдъхновяващо, особено за нелегалните имигранти – фактът, че и в Германия административната система не е желязна, че може да бъде изработена по един или друг начин…..

В третата категория слагам новината, че Слави Трифонов пак пропял. Виж, ако беше, че Бойко пак прочел, щях да се радвам, за народа полза от това можеше да произлезе. Но че Славито пропяло…..

Искам или не, но темата за отсъствието на президентската съпруга Юлияна Плевнелиева не просто присъства- тя направо нахлу в медиите и превзе публичното пространство. Опитах се да я пренебрегна заради старото познанство със семейство Плевнелиеви от времето, когато днешният г-н президент беше Росен, дошъл на представянето на книгата ми за автограф на опашката на площада, опразнен от мавзолея на Георги Димитров, но пълен с мои читатели. А книгата се казва „Мълчанието е злото”( признавам, не помня какво съм написал като посвещение на Росен). Как да не го наруша по повод мълчанието на Юлияна, за да развия обратната в този ситуация теза?

Не очаквайте спомени, пикантерии и дори оценки за отсъстващата днес от официалността г-жа Плевнелиева. И аз съм инат…

Имам реплика обаче към една от тезите, насаждана от „познавачи” по темата. Съпругата на президента, според тях, била длъжна да застане до него- дори за мъничко, ей така поне веднъж – например при полагането на клетвата, за да запуши устата на нездравото любопитство. Било неуважение от нейна страна да не го прави. Един колега днес дори изрази мнение, че ако дори само 10 стотинки е похарчила държавата за нея ( за охрана или друго), тя била длъжна…

Много интересно: колко говорители се намират на един човек, решил да замълчи! Не съм упълномощен да съм един от тях, но с мълвата, която одумва едно мълчание, съм готов да споря. И да кажа следното под формата на въпрос: защо не признавате правото на един човек да НЕ лицемерничи?

Лицемерието е част от цената, която човек плаща за влизането си в дипломацията и политиката- дипломатите го признават дипломатично, а политиците яростно отричат този факт, с което подчертават още повече очевидното за всички явление. Нима не е лицемерие да загубиш избори и да съобщиш, че си победил заради по-добри резултат от онзи, с който си загубил предишния път? Политиците, без изключение ( колкото и да мразя обобщенията в духа на „всички са маскари”, но такива са правилата в политиката- другото би било отказ от битка за печелене на избиратели), четат статистиката като дявола евангелието, в което всеки от тях си намира по нещичко хубаво за себе си на сравнителна основа. Не че казвам нещо ново, но го припомням, за да го приложа към „нашия случай” ( какъв е точно той, впрочем, така и не е известно).

Питам пак: поради какви причини, ако г-жа Плевнелиева има непоносимост към началника на мъжа си, който нарича това „опозиционност”, която му била известна, трябва да се явява пред хората и да се ръкува с него?

Не искам да бъркам в старата рана, отново заради свои приятели, на които не мога и не искам да бъда съдник, но все пак има хора, които гнусливо не пожелаха да вземат награда от ръката на Първанов- като поета Борис Христов. Защо това право да бъде отказано на Юлияна Плевнелиева и тя да бъде „задължавана” да потиска своето истинско „опозиционно” отношение към Борисов?

Мълчанието наистина е злото, с което трябва да се преборим, но не и когато то е единственото оръжие на една личност, която няма друг „полезен ход” да се защити от насилие върху личността си. Това би трябвало да проумеят, ако не и да признаят (не)уважаемите медии, които си въобразяват, че съпругата на президента бяга от тяхното неотразимо внимание. Трябва да й признаят правото на отбрана не толкова от публичността, колкото от публичната истина, че не всички сме длъжни да лицемерничим.

Share on Facebook

European Union President Herman Van Rompuy said Bulgaria and Romania have met the conditions to join the Schengen passport-free travel zone and he will propose talks on their accession at an EU summit in March.

Смятам, че делото „Октопод” ще приключи с осъдителна присъда срещу Алексей Петров, тъй като данните срещу него са достатъчно много и убедителни. Разбира се, могат да се очакват изненади от неговия ход. Такава бе вчерашната поява на нов адвокат – англичанин, лорд, който се явява като негов защитник. Предполагам, че хората, които са били в залата, са се насладили на дългия разпит на Никола Филчев, който както разбрахме, е говорил доста глупости.

Той е този, който винаги е до теб. Дори да не сте говорили от месеци, той знае кога точно да пусне един SMS с една дума, ако ти е най-нужна подкрепа. Имаш усещането, че той диша в синхрон с теб. Независимо дали някога си го търсила, той се появява в живота ти, без да усетиш – просто е там тогава, когато си готова да го видиш.

Той е нежен точно колкото да погали косата ти по особен начин и силен точно колкото да разчиташ на него за всичко. Имаш му доверие повече, отколкото на себе си – да е там, да те чуе, да те разбере и да има силата никога да не те осъди. Той е различен винаги. Да, стилен е, но точната дума е “различен”. Вижда се в дрехите, усеща се в парфюма му, чува се най-добре в думите, които използва, а специфичните му жестове са това, което го издава най-явно. Не използва клишета, те сякаш се хлъзгат по външната страна на мозъка и не успяват да завладеят съзнанието, както са направили с много други наперени господа. Може да те научи на много неща – за книгите, които си струва да прочетеш и за начина, по който си струва да мислиш. Допирът на ръката му е винаги мек, прегръдката е винаги силна, целувката е винаги страстна, а за друго думите не стигат…

Срещата с него винаги те изненадва – независимо дали е първа или поредна, тя те наелектризира със сладкото очакване и липсата на всякаква идея какво ти е подготвил. Ще те заведе на неочаквано място или пък ще те заведе на любимото ти място и ще те накара да направите нещо неочаквано. Дори да мълчите, срещата ви ще е пълна – говорят очите, ръцете и устните. Тишината се смесва със сладко опиянение в непознат и приятен коктейл – несъмнено някой от тези с черешките. И преди умът ти да успее да настигне вихрушката на случващото се, вече скачате в локви пред погледите на смаяни минувачи, тръгвате неочаквано с колата към нищото или откарвате цяла вечер в разговори пред уморения надзор на сервитьорките нощна смяна. И при всяка среща се влюбваш като за първи път.

Когато се разделяте, той никога не си тръгва напълно. Остава в праха по полиците с книги или в бележка, която ще намериш след месеци. Остава в думите, които си писала преди, в снимките които си правила тогава и в спомените, които пазиш далеч от всички други. Остава в песен, в израз, в снимка. Остава знанието, че за нищо не трябва да съжаляваш, никога.

Текстът е тук благодарение на добрите хора от Heineken, които провокираха с темата за Легендарния мъж. Дойде ми вдъхновение и усещане, затова писах. Иначе рекламата прави впечатление точно с онова чувство на неочакваност, което само Легендарната среща може да ти даде – изпитвала съм го на свой гръб и е почти същото. А актьорът много прилича на любимия ми Венсан Касел. В България пък легендарни мъже има и за да се убедите, само чуйте монолога на Орлин тук след втората минута. Та така…

Още по темата:

1. More than Words

Андрей Макаревич от култовата «Машина времени» изпя вдъхновено за Путин. Някога в теритеорията бг имаше фенове на руския рок, за тях пускам:

Андрей Макаревич

Наш путь к вершинам(к нам в Холуёво приезжает Путин)

Наш путь к вершинам бесконечно труден:
То лбом об стену, то наоборот.
К нам в Холуёво приезжает Путин,
Чтобы увидеть как живёт народ.

Народ в ключе такого поворота
Поднялся на великие дела,
И церковь поменяла план работы,
И исполком забил в колокола.

ЖелДорВокзал достроили мгновенно,
В буфете понаставили всего,
Бармена заменили на бармена
С погонами майора ФСО.

Бомжей свезли на нары у пар*ши,
С центральных улиц выгребли навоз,
Всех школьников одели в форму «наших», —
На всякий случай, вдруг задаст вопрос…

По городу натыканы знамёна,
Проверен дым над каждою трубой,
И вся трава покрашена в зелёный,
А небо — в безмятежно голубой.

Всю ночь «менты» решали оргвопросы,
Друг другу наступая на мозоль,
И до крови дрались «единороссы»:
Кому встречать и подносить хлеб-соль.

Кому смешно, а вышло не до смеха, —
Элита на перроне собралась,
Вот только Путин так и не приехал,
А жизнь уже почти что задалась…

• Договорът постига една единствена цел на европейската политика – ограничаване на разходите. С него се слага край на амбициозните планове за зелен растеж и технологични работни места, разгласени с фанфари от стратегията „Европа ‘2020″; • Договорът силно дебалансира икономическата политика, като лишава държавите от почти всякакви инструменти за стимулиране на растежа, конкурентоспособността и създаването на работни места. Лишаването на държавите от основни функции неизбежно ще доведе до силно социално напрежение.

[видео]

[край на видеото]

[видео]

[край на видеото]

@yumito - съпругата на президента Юлияна в Twitter

Като наближи Васильовден по старому по пернишките села настъпва небивало през другите дни на годината оживление. Тогава – на 13 срещу 14 януари, през нощта е Сурова. Сега на празника незнайно защо му викат Сурва, като изпускат така характерното за пернишкия говор „О”. Мъже, а през последните 15-20 години и много деца и жени се маскират на какви л не персонажи от битието и света на тъмните сили ии тръгват да гонят злото. Или поне такава е традицията и така се казва.

Тази година обаче тъкмо по Сурова злото се напомни по зловещ начин. На 12 януари, в навечерието на празника по пернишките села беше открито , заровено в земята голо тялото на 17-тодишно момиче от Перник. Малко преди да навърши 18, таекоундистката Мирослава Николова изчезна след тренировка. Повече от два месеца беше издирвана с надеждата, че ще се намери жива и здрава. И тъкмо преди дните, в които уж гоним злото, избухна новината, че е била отвлечена заради пари и убита по зверски начин. Новината се допълни и с информация за двама заподозряни за престъплението – 36-годишният Стойчо Стоев – Чочо, който още в същия ден по информация от МВР се самоуби при оглед на дома му в присъствието спец. Ченгета, а другият – Марио Любенов се оказа с тежко психическо заболяване, което обаче трябва да се докаже, защото според всички, които го познават, не изглеждал луд.

Новината стана още по-зловеща заради разноговоренето на всички хора, занимавали се с разследването на трагедията. Появиха се редица въпроси и съмнения спрямо версията, тиражирана от МВР и негови служители на различни нива. Опитът на журналисти да уеднаквят сценария не отговори на всички виснали въпроси. Сол в раната сипа и премиерът Бойко Борисов с непремерена реплика за награда от пържолки за служебното куче, открило тялото. Политици от различни по цвят политически сили надигнаха глас за отставки и трагедията съвсем основателно придоби и политически характер, защото очевидно нещо в работата на МВР явно не е наред - въпреки самохваленето, крайният резултат не е добър. Злото шества по земите ни с пълна сила.

В официално тиражираните версии по случая Мирослава хората съзират липса на логика и явни противоречия. Премиерът се издъни с репликата си за пържолките. Независимо, че поиска „хиляди” извинения, после той продължи да настоява близките на жертвите да се извиняват на МВР, че не осигурило сигурността на близките им. Всичко това и основно липсата на справедливост кара хората да се противопоставят на света, в който живеем.

По тази и по други, разбира се, причини след Суровата по селата и преди традиционния фестивал на маскарадните игри, който се прави в Перник в края на януари вече всяка година след 2008-а, в интернет пространството се надигнаха гласове фестивалът Сурва през 2012 година да се отмени в памет на отвлечената и веднага след това убита Мирослава.

Като им се иска на хората абсурдът, в който живеем и който е около нас, да се промени, се стигна до там да се настоява и да се откажем от традицията, каквато е фестивалът Сурва.

Добре, тази година фестивал няма да има! И какво от това?

Та нали като се разказва за обичая все това се повтаря, че се гони злото. А какво? То все си остава. Колкото повече го гонят с хлопки, страшни маски, огньове, невъобразим шум и обилни количества алкохол, толкова повече то – злото, сякаш не си отива.
Хората си отиват. Мирослава я няма, Бог да я прости.

Злото, но и традицията остават. От години едва ли някой вярва, че сурвакарите и фестивалът гонят злото. Всичко това отдавна се е превърнало в едно простонародно шоу , което само осмива живата около нас.

В памет на жертвата, в памет на мъртвите (Царство им Небесно), по-добре е да покажем пародията на живота около нас чрез традицията, завещана ни от дедите.

Животът продължава!

Както всяка година от незапомнени времена и през 2012-та в нощта на 13 срещу 14 януари в селата по цяло Пернишко тръгнаха сурвакарите. Вълшебната нощ изживяха хората и техните гости в десетки села в района. Проглушителeн звън на хиляди тежки звънци, стотици факли и хора със страшни маски погнаха злото. Гориха го по огньовете на мегданите. Тази година обаче, тъкмо защото то – злото, се напомни по зловещ начин, СурОвата по селата започна с памет за Мирослава.



Игрите започнаха в село Богданов дол където кметът Кирчо Кирилов прикани маскирани и гости да сведат глава в памет на убитото момиче.
„Нека никога на територията на община Перник, на територията на нашите градове и села , няма случаи, като този на Мирослава, които да пълнят със сълзи очите на майките. Нека има радост и усмивки на лицата на младите хора и на децата”, каза кметът на община Перник Росица Янакиева, която и тази година направи традиционна обиколка из селата по СурОва.



Заедно с кмета бяха и нейните заместници Илинка Никифорова и д-р Симеон Василев. Този път водач на официалните лица беше експертът по разузнавателна защита на икономиката проф. Стефан Николов, който доскоро работеше в ЕПУ. През 60-години на миналия век неговата кариера започнала в Елов дол, където бил комсомолски секретар, но той предпочете да обясни, че бил обществено-политически работник.
Шоуто по селата си беше като всяка година.



По мегданите пламваха огньовете. Срещаха се групи от различни села. Майки, баби и най-често дядовци водеха за ръчица невръстни маскирани дечица. В Богданов дол сред предрешените беше и 2-годишния Димитър, който си е направо ветеран, защото още на 11 месеца получи медал от пернишкия фестивал.



В Габров дол част от сценария на шоуто включва даже предаване на традицията от възрастните сурвакари на детската група, а тя е по-многобройна от постоянните жители на селото.




В Елов дол от няколко години неизменна част от СурОва са двама столични журналисти – Руслан Йорданов от „Стандарт” и Александър Симов от „Дума”. „Те са ми наследство от брат ми.”, представя ги сестрата на отишлия си без време от този свят непоправим веселяк Пламен Първанов – Пандо, който беше душата на веселбата по СурОва в Елов дол.


Както и предишни години, в Габров дол Сурва беше грандиозен спектакъл заради участието на Майсторите на танца, които пък разиграха характерната сватба.



Сигурно през годините са употребени всичките думи, с които се разказва за Сурва и сурвакарските игри по селата. Едва ли някой вярва, че това е начинът, по който се гони злото, защото то остава. Съвременната Сурва пази традицията и е само един спектакъл – пародия на живота около нас. Участниците се самоорганизират и си правят майтапи с всичко, което ни заобикаля – доктора, попа и задължително полицая.



В Елов дол от години ролята на полицай се възлага на един и същи човек. Представителят на закона винаги е с начернено лице, с обилно боядисан в червено нос и уши и най-нагло изнудва всички, които минават по пътя да си плащат такса. Той е въоръжен с милиционерска палка и има свирка с формата на фалос. Казва се Радослав Петров и споделя:.”Не дават да ходим друг. Полицай и това е”.


Случайно обаче Цветан Цветанов се казва най-високият тъпанджия. Висок е 198 см, живее в Перник, но като дойде Сурва е с групата на Беренде.





Винаги край суроваскариете има поп, който също не е пощаден от черната ирония на празнуващите. Попът залита, пръска с вода всички, псува наляво и надясно, а функцията му в карнавала е особено важна, защото той трябва да венчае младоженците.



Неизменна част от СурОва из Пернишко е една голяма пародия на сватба с младоженец и булка. От джоба на кожуха на младоженята обикновено стърчи полупразно шише, чието съдържание е огнена течност. Тя се приема не за друго, а като вътрешно средство за сгряване и добро настроение. Булката задължително трябва да я пишем с кавички, защото тя също е мъж, но облечен в булчинска рокля. Невероятно красива булка тази година беше Радослав – с руси букли и вувузела.

Тези маскирани човеци и много други като тях са истинските герои на СурОва. Заради тях и за всички, на които традицията е в сърцата и в кръвта им маскарадният фестивал го има. Всяка година организаторите търсят съвременните му измерения. Все повече и хората от бизнеса намират своите ниши в него, за да стане традицията част от туристическата индустрия. Моята мечта е фестивалът да се пренесе по селата, където му е мястото, а в центъра на Перник да се пренася не всяка година по еден и същи начин.

Хайде сега наздраве! Излезте да аплодирате маскираните герои, които на 28 и 29 януари ще дефилират по площада в Перник. Това е техният и нашият начин поне за ден да забравим за злото.



И до догодина, пак да се посмеем на живота си! Животът продължава…

Авторитетното издание The Financials съобщава, че според eMarketer рекламодателите в САЩ ще изразходват значително по-големи суми за мобилна реклама. Развиващият се с невероятно бързи темпове мобилен пазар, обхващащ смартфоните, iPad-ите и т.н., вече значително се е настанил в маркетинг бюджетите.  Данните, представени от eMarketer, сочат, че …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Cooliris пуска 3D мобилна рекламна платформа през ...

     Cooliris обявиха, че тяхното подразделение, AdJitsu, възнамерява да пусне мобилна 3D рекламна платфо...
  2. 

     98% от маркетинг специалистите ще използват SEO пр...

     Проучване, проведено от Bright Edge, показва, че цели 72% от маркетинг специалистите ще повишат инве...

Facebook подготвя пускането на Facebook Timeline за бизнес страници! Това съобщават от Бизнес Инсайдер, позовавайки се на два източника. Най-вероятно от Facebook ще обявят пускането на новите Timeline за бизнес страници на специалната Facebook Маркетинг конференция (fMC), която ще се проведе на 29 февруари, в Ню …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Timeline за Бизнес страници? Facebook казва: още н...

     Както съобщихме новият Facebook Timeline е достъпен за всички от днес.  Въпросът който си задаваме в...
  2. 

     Пуснаха новия Timeline за всички потребители на Fa...

     Новината от днес, е че новият Facebook Timeline вече е достъпен за всички потребители по целия свят....

От маркетингова гледна точка проблемът с глобалното затопляне и неговата специфика изисква намирането на алтернативни и в същото време иновативни подходи за разрешаването му. Пиша тази статия, защото искам да наблегна на това как всяка корпоративна или правителствена организация трябва да изгради навик за включване на обществото …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     За тероризма и социалните мрежи

     С много интересно проучване се е заел Израелският университет Хайфа преди цели 13 години. В него са ...
  2. 

     За Русия и „социалните“ мрежи

     Оказва се, че руските компании са сред тези, които използват социалните мрежи най-интензивно. Те нал...

  Откакто Google пусна на пазара своята нова услуга, 360 градуса, която позволява на собствениците на малки и големи бизнеси да заснемат своите обекти по един функционален начин, а потребителите да ги разгледат и запознаят с тях подобаващо, Google Maps не е същият. Само преди ден Google обвиха …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Google+ пуска check-in за мобилни телефони

     От Google обявиха, че следващата седмица ще пуснат мобилна услуга за чекиране чрез Google+. По този ...
  2. 

     EPIC заплашва да блокира новата социална търсачка ...

     Само преди броени дни от Google обявиха новата си социална търсачка Google Search + Your World, но р...

След като писахме за PIPA-нето на SOPА-та, което може има непредвидими последствия (най-малкото – преждевременни), дойде време да си поговорим и за ACTA.

Може да не сте готови за ACTA, може да не го искате, но някои хора, така или иначе, вече са готови за вас и ще ви го приложат. Без да питат!

Дето се вика: “Нямам нужда от секс. Държавата ме люби всеки ден”

Е, това беше в добрите стари времена, в романтичните години!

Сега вече имаме истинска оргия! International, cross-cultural, interracial, forced, non-consentual gang-bang, при закрити врати, starring: държавата, SEO-тата на няколко големи компании и правителствата на повечето “цивилизовани” страни по света.

Явно шепа хора на тази планета са решили, че стотици милиони потребители, обикновени граждани и малки бизнеси просто ще си свалят гащите, ще ги оставят да си правят каквото са си наумили там, в тъмната стаичка, малко преди ACTA, при закрити врати, и дори няма да се опитат да възразят.

Интересно, защо има наказания за изнасилвачи, които са посегнали върху един-единствен човек еднократно, а няма наказания за политици и юридически лица, които системно се опитват да изнасилят…цялото човечество?

Шистовият газ може да ни се размина временно, но все още има компании, които се опитват да отровят същата питейна вода, само че от другата страна на румънската граница…

SOPA-та може да я сложиха временно на спирачки зад океана, но как ви звучи да влезете в затвора за това, че качвате в ютуб видео от домашното си парти, да речем, на което гостите ви слушат радио? Без разрешение от носителите на авторските права за песните, които се излъчват по това радио?

Как ви звучи? А?

Според мен трябва да се прибавят още 200 тояги на голо, публично, пред паметника на Цар Освободител, отсичане на едната ръка и вадене на едното око…или поне отрязване на двете уши. Ще ми слуша музика без авторски права! Че и в ютуб ще ми качва! Какво като е фон? Какво като радиото си е платило, за да ги излъчва тези песни? Излъчило ги е еднократно! Само за това си е платило! Разпространение на пиратско съдържание! Затвор, глоба, осакатяване, каторга и продаване на половината семейство в робство! Без право на замяна!

Говорим не за закон, не за кодекс, не за решение на конгреса на една единствена страна, била тя и най-мощната в света, говорим за между правителствено, над-национално споразумение! Такива споразумения обикновено са с предимство пред местното законодателство. Лошото е, че България вече го подписа. Ти и аз вече сме със свалени гащи.

Но, да станем сериозни. Има доста байтове по темата.

Целта ми не е да досаждам, нито да преразказвам, нито да обобщавам, не се опитвам да ви убедя в нищо.

Както виждате, дори нещо се лигавя.

Но съм събрал парчета информация, които са удобни, бързи, лесни са за смилане, важни са, предлагат различни гледни точки (граждански, експертни, журналистически, административни, политически, правни), всичките са по темата и всичките са актуални.

Предлагам ви ги накуп. Изводите си ги правете сами. Накрая има линк към петицията, предназначена за Европейския парламент, която НЕ НАСТОЯВАМ да подпишете. Може пък да ви харесва да участвате в international, cross-cultural, interracial, forced, non-consentual gang-bang. Знам ли? Разни хора – разни идеали!

Юруков много хубаво е резюмирал нещата. Предложил е две парчета видео накрая, плюс линкове към външни статии, съдържащи допълнителна информация. Докато все още е разрешено…

Тук е мнението на експерта по медийно право Нели Огнянова, която отдавна дълбае по въпроса в нейния блог и следи нещата отблизо. В няколко последователни поста.

Официалната позиция на Европейската Комисия 

Официалната позиция на Министерски съвет на Република България 

Официалната позиция на Пейо, който докладва, че докладчикът на ЕС за АКТА е подал своята оставка.

Плюс няколко статийки на английски:

Forbes:  Ако мислите, че СОПА-та беше лоша, само чакайте да се запознаете с АКТА!

International Business Times:  Акта срещу СОПА-та. Пет причини защо АКТА е по-страшна заплаха за свободата на интернет

European Digital Rights:  Пет кратки брифа в по една страница за обощение на най-важното по въпроса

Подписката, която ще бъде внесена в Европейския парламент.

Първоначално идеята на организаторите беше да съберат 500 000 съмишленици. После промениха целта на 750 000. Вече са събрали близо един милион. Когато цъкнеш върху линка сигурно ще са повече. Обещават да внесат подписката в Европараламента по “впечатляващ” начин. Сайтът им също е доста впечатляващ – виждаш хората, които се включват от цял свят, буквално всяка секунда. Видях и моето име да минава през списъка, придружено от българското флагче.

Тихомир Димитров

 

 

След като писахме за PIPA-нето на SOPА-та, което може има непредвидими последствия (най-малкото – преждевременни), дойде време да си поговорим и за ACTA.

Може да не сте готови за ACTA, може да не го искате, но някои хора, така или иначе, вече са готови за вас и ще ви го приложат. Без да питат!

Дето се вика: „Нямам нужда от секс. Държавата ме люби всеки ден“

Е, това беше в добрите стари времена, в романтичните години!

Сега вече имаме истинска оргия! International, cross-cultural, interracial, forced, non-consentual gang-bang, при закрити врати, starring: държавата, SEO-тата на няколко големи компании и правителствата на повечето „цивилизовани“ страни по света.

Явно шепа хора на тази планета са решили, че стотици милиони потребители, обикновени граждани и малки бизнеси просто ще си свалят гащите, ще ги оставят да си правят каквото са си наумили там, в тъмната стаичка, малко преди ACTA, при закрити врати, и дори няма да се опитат да възразят.

Интересно, защо има наказания за изнасилвачи, които са посегнали върху един-единствен човек еднократно, а няма наказания за политици и юридически лица, които системно се опитват да изнасилят…цялото човечество?

Шистовият газ може да ни се размина временно, но все още има компании, които се опитват да отровят същата питейна вода, само че от другата страна на румънската граница…

SOPA-та може да я сложиха временно на спирачки зад океана, но как ви звучи да влезете в затвора за това, че качвате в ютуб видео от домашното си парти, да речем, на което гостите ви слушат радио? Без разрешение от носителите на авторските права за песните, които се излъчват по това радио?

Как ви звучи? А?

Според мен трябва да се прибавят още 200 тояги на голо, публично, пред паметника на Цар Освободител, отсичане на едната ръка и вадене на едното око…или поне отрязване на двете уши. Ще ми слуша музика без авторски права! Че и в ютуб ще ми качва! Какво като е фон? Какво като радиото си е платило, за да ги излъчва тези песни? Излъчило ги е еднократно! Само за това си е платило! Разпространение на пиратско съдържание! Затвор, глоба, осакатяване, каторга и продаване на половината семейство в робство! Без право на замяна!

Говорим не за закон, не за кодекс, не за решение на конгреса на една единствена страна, била тя и най-мощната в света, говорим за между правителствено, над-национално споразумение! Такива споразумения обикновено са с предимство пред местното законодателство. Лошото е, че България вече го подписа. Ти и аз вече сме със свалени гащи.

Но, да станем сериозни. Има доста байтове по темата.

Целта ми не е да досаждам, нито да преразказвам, нито да обобщавам, не се опитвам да ви убедя в нищо.

Както виждате, дори нещо се лигавя.

Но съм събрал парчета информация, които са удобни, бързи, лесни са за смилане, важни са, предлагат различни гледни точки (граждански, експертни, журналистически, административни, политически, правни), всичките са по темата и всичките са актуални.

Предлагам ви ги накуп. Изводите си ги правете сами. Накрая има линк към петицията, предназначена за Европейския парламент, която НЕ НАСТОЯВАМ да подпишете. Може пък да ви харесва да участвате в international, cross-cultural, interracial, forced, non-consentual gang-bang. Знам ли? Разни хора – разни идеали!

Юруков много хубаво е резюмирал нещата. Предложил е две парчета видео накрая, плюс линкове към външни статии, съдържащи допълнителна информация. Докато все още е разрешено…

Тук е мнението на експерта по медийно право Нели Огнянова, която отдавна дълбае по въпроса в нейния блог и следи нещата отблизо. В няколко последователни поста.

Официалната позиция на Европейската Комисия 

Официалната позиция на Министерски съвет на Република България 

Официалната позиция на Пейо, който докладва, че докладчикът на ЕС за АКТА е подал своята оставка.

Плюс няколко статийки на английски:

Forbes:  Ако мислите, че СОПА-та беше лоша, само чакайте да се запознаете с АКТА!

International Business Times:  Акта срещу СОПА-та. Пет причини защо АКТА е по-страшна заплаха за свободата на интернет

European Digital Rights:  Пет кратки брифа в по една страница за обощение на най-важното по въпроса

Подписката, която ще бъде внесена в Европейския парламент.

Първоначално идеята на организаторите беше да съберат 500 000 съмишленици. После промениха целта на 750 000. Вече са събрали близо един милион. Когато цъкнеш върху линка сигурно ще са повече. Обещават да внесат подписката в Европараламента по „впечатляващ“ начин. Сайтът им също е доста впечатляващ – виждаш хората, които се включват от цял свят, буквално всяка секунда. Видях и моето име да минава през списъка, придружено от българското флагче.

Тихомир Димитров