1. „АСТА е важна за международната конкуренстноспособност на ЕС, развитие, работни места и за гражданите му“
• ACTA е крайният продукт на агресивно лобиране започнато през 2004 от „Междунардна International Chamber of Commerce, заедно с тогавашния главен изпълнителен директор на Вивенди-Унивърсал -
Жан-Рене Форту, чиято съпруга е заемала позицията на докладчик за ЕС за IPR
Enforcement Directive (IPRED) директива приета през същата година. Това е един от най-грозните примери за лични интереси налагащи се върху общите интереси и взимане на решения засягащи мнозинството.

• ACTA може да е била обсъдена и третирана като всяко друго търговско споразумение, но то не е просто търговско споразумение за тарифи. Всъщност създава възможност за сериозни социални санкции и разширява сферата на наказващи се с криминални наказания и санкции дейности и ситуации.

• Обвързвайки Европейския Съюз с подобни остарели практики, които биха могли да се използват като оръжия срещу конкуренцията, ще забави развитието и конкуретността. Споразумението ще засегне не само виртуалната и дигитална икономика, но и други сфери, които разчитат на безплатно споделяне на информация и знание, от агрикултурата, до здравеопазването.

• Не са правени анализи за възможни последствия от подобни мащабни изменения и промени. Комисията НЕ Е представила каквито и да е доказателство, че засиления контрол и мерки и налагането на стандарди международно ще донесе някакви реални ползи на общество на ЕС, камо ли в световен мащаб.

• Вместо ACTA да се налага на развиващи се държави (като България), Еропейския съюз има сериочна нужда да погледне на по-широките последствия на своите настоящи наредби (EUCD, IPRED) на иновации, достъп до култура и инфомрация и да ги промени и редактира, за да се даде реална възможност за създаване на реално образована и даваща възможности по тази линия икономика.

• Наопаки на твърденията на Комисията, прозрачността и достъпността на АСТА се случи СЛЕД като беше публикувана от вътрешни източници повече или по-малко без позволение, заради притеснения от последствията на документа. Това ичтичане на информация принуди за споделянето на преговорите през пролетта на 2010, повече от три години след началото на споменатите преговори. Доста далече е от „казахме ви“, определено. Да не говорим, че „не, ние не се криехме, просто на никой не казахме“ не е адекватен отговор на обвиненията за скритост.

• Както вече се коментира, обсъждането и прилагането на на ACTA заобикаля легитмини международни организации като: WTO и  WIPO, в които авторското право, патентно и търговските марки са дискутирани. Това е дори още по-подлежащо на критика, защото все повече държави започват да осъзнават важността на промените на законите и урежданията засягащи теми теми и отдалечаването от общите ограничения и грубата генерализация.

“ACTA е балансирано и адекватно споразумение, което цели да даде адекватна защита на нуждаещи се сектори по отношение на правата на гражданите и потребителите.”
• Защитните клаузи в текста са изключително общи и разказни, особено в частите, където се засяга прилагането на наказания, изказани по изключително общ и мъгляв начин и са обвързващи подписалите.Например, изследване направено от професорите по право Кроф и Браун подчертават, че ACTA “като цяло сериозно засилва наказателните мерки, особено по отношение на криминалните престъпения, без да има реални защитни мерки и изключения, от каквито се нуждае подобен текст, за да има баланс на защитата на интересите между държащите авторските права и всички останали”.

•  Комисията твърди, че ACTA не надхвърля ограниченията на законите и съдебните практики на ЕС, но водещи правови учени  подчертава, че на някои основни, но за някои важни точки, всъщност го прави: конкретно за криминалните санкции, за които няма аналогични налагания на правото за ЕС.

• Буквата на директивата на ACTA може да не противоречи на директивата на eCommerce, EUCD или IPRED, но ги засилва и би предовратило законодателите на ЕС да променят или редактират тези конкретни точки в бъдеще, след едно евнтуално приемане на споразумението.

• Като цяло, логиката на ACTA по отношение на дигитално-ориентираната част разчиства пътя за извън-съдебни мерки, подобни на тези на SOPA и PIPA, където държащите авторските права или интернет провайдърите “сътрудничат”, за да вземат “мерски” срещу предполагаеми нарушения, като по този начин могат единствено да увеличат цензурата, заобикаляйки междувременно правото на справедлив съдебен процес.

• Това тълкуване е основано на криминалните санкции засягащи “подпомагането и подбуждането” нарушения (част 23.4). Подобни притеснения са акцентирани и от настоящите стратегии на комисията на ЕС засягащи интернет провайдърите и са  преразглеждани в момента от IPRED и директивата eCommerce.

3. “ACTA е за адекватно налагане на вече съществуващи закони засягащи авторските права, но не създава нови права”
• ACTA променя обхвата на криминалните санкции в ЕС, правейки сигурно, че те ще бъдат прилагани в случаи на нарушения на “комерсиално ниво”, дефинирано като “директна или индиректно комерсиално облагодетелстване” (част 23.1). Тази дефиниция е прекалено обща, даваща възможност за широки интерпретации и изцяло погрешна що се отнася до уточняването на обхвата на пропорционално наказание, защото не прави разлика между комерсиално и бечпечалбено облагодетелстване. Рзпространени социални практики като споделяне на файлове между отделни индивиди, както и редактиране/използване/променя на подобни файлове и информация, редактирането им може да бъде интерпретирано като „комерсиално ниво“.

• Чрез разширяването на обхвата на криминалните санкции за „подпомагане и разпространяване“ на подобни „нарушения на комерсиално ниво“ ACTA ще даде легалната възможност това да бъде използвано срещу всеки потребител. Достпът, услугите или хостинг провайдърите ще бъдат засегнати от сериозна легална несигурност, правейки ги уязвими на правови атаки от развлекателните индустрии.

• Участниците в Съвета на ЕС (включвайки 27те представители на държавите членки) трябвада обсъжда ACTA заедно с Комисията. Участниците на ЕС ще трябва да обсъждат криминалните закони, което противоречи на настоящите практики, защото други страни нямат право да взимат участие в тези дискусии, защото този вид обсъждане е само в компетенцията на Съвета. ЕС в момента няма подобни практики, което е доказателство, че АСТА променя законите в ЕС.
Presidency negotiated the “criminal sanction” chapter of ACTA, which could not be negotiated by the Commission as criminal law is part of Member States’ competencies.
This illustrates that there is no EU acquis on criminal sanctions and proves that ACTA does change EU law.

• Отвъд разширяването на обхвата на авторското право, патентите и търговските марки ACTA демонстрира, че новите практики са в полза на развлекателните индустрии. Тези процедури ще имат драматично негативен ефект на потенциални нови създатели и развиване на настоящата култура и технологии, особено като се вземат предвид абсурдните възстановявания на щети (по време на съд, държащите авторските права ще имат право да внесат предпочитана форма на компенсация, вж. част 9.1).

• В бъдеще  обхвата на ACTA може допълнително да се разшири чрез “ACTA
комитета”. Последният ще има правото на интерпретира и променя споразумението  СЛЕД като то е било ратифицирано и да предлага изменения. Подобни правомощия за легални процеси, които са аналогични на даване на празен чек на ACTA ще създаде прецедент за прескачането на парламентите в сериозни закони, създаване на закони и не е приемливо в една демокрация. Дори само заради тези неща ACTA трябва да бъде отхвърлено.

4. “ACTA има широк обхат, за да защити всички творци и създатели на ЕС, чрез голям спектът от разнообразни възможности”
• Китай, Русия, Индия и Бразилия, страни, в които по-голямата част от фалшификатите са създавани не са част от ACTA и публично са обявили, че и никоа няма да бъдат. Като се има предвид масовото отхвърляне на ACTA, споразумението губи всичката си легитимност на международно ниво.

• Отново, Комисията дори не е доказала нуждата от нови мерки и че настоящите не са достатъчни.

• Комисията продължава с налагането и изискването на рпресии, когато много често фалшификатите в същината си са провал на пазара заради неадекватност на бизнес моделите и договорите. Междувременно няма нито една инициатива в ВА, която да предлага позитивен подход спрямо обсъждането на нови финансови модели подхоящи за дигиталния свят.

• Географските индикатори, основна точка за Европейския малък и среден бизнес и кулурното наследство са почти напълно липсащи в ACTA. Малкото споменавания на тези географски индикато ще имат малки или никакви ефекти спрямо законите на държавите от третия свят.

П.П. Списък с на кого да пишете от българските представители в Европарламента ако искате да им кажете нещо: ЦЪК.

Още Нели, Боян, Комитата