Бившият зам.-вътрешен министър в правителствата на Симеон Сакскобургготски и тройната коалиция Бойко Коцев беше предложен от правителството за посланик в Москва. Досега той бе представител на България в ЕС, но миналата седмица правителството предложи постът да бъде зает от сегашния зам.-външен министър Димитър Цанчев. „Бойко Коцев работи от дълги години в Министерство на външните работи като посланик на страната ни в ЕС, добре познава дебата между Европа и Русия, добре познава обширния дневен ред, който имаме като Европейски съюз с Русия, ръководил е голяма дипломатическа мисия – нашата в Брюксел и ...

Излезе новото издание на Европейския съвет за външни отношения за оценка на дейността на ЕС в областта на глобалната политика, Scorecard 2012. Второто годишно издание показва, че Европа вече е проблем за икономическите перспективи на останалата част от света, а не част от решение на проблемите на света. Scorecard оценява дейността на ЕС на глобалната сцена, като проследява 27 държави в шест точки, разпределени в 80 конкретни области. Наблегнато е на детайли около кризата на еврото, арабските революции, нарастващата роля на Германия и други въпроси около Европа и преследването на европейските интереси. Основните констатации в шестте области на Scorecard са: Китай - Европа се надява да засили подхода си към Китай през 2011 г., но кризата в Европа се превърна във възможност за Китай, като европейските нации се бият помежду си за китайския пазар, инвестиции и парични средства . Близкия изток и Северна Африка - Арабското пробуждане изненада всеки, но държавите-членки на ЕС досега не са успели да реагират подобаващо и липсва мобилност в политиката. Либия подчерта някои европейски минуси и лидерите на ЕС все още не са разработили дългосрочен подход към региона на Северна Африка. Русия - ЕС постигна впечатляваща степен на единство, по въпросите за Москва, и има [...]

Австралийският медиен гигант Fairfax потвърди, че два от сайтовете му - Herald Education и Young Writer са били атакувани от хакери. Хакерите са принудили временно блокиране на засегнатите домейни. В интервю със SC Magazine, хакерите, чиито имена са неизвестни са разкрили, че са проникнали в сайтовете само за да докажат, че нивото им на сигурност е твърде ниско, но те също твърдят, че са успели да придобият много чувствителна информация, включително и такава за кредитни карти. Докато SC Magazine не потвърдиха, дали информацията за кредитни карти принадлежи на потребители на Fairfax, те предоставиха линк, за който се твърди, че води до базата данни от информация за кредитни карти. Потвърдено е, че информацията включва номера на карти, CVV, имена и дати на раждане, които вероятно принадлежат на абонати на публикации на Fairfax като Sydney Morning Herald. Двата сайта са спрени за поддръжка и компанията разследва инцидента. “Това се отнася за малък брой от сайтовете ни, които са хоствани от външни доставчици и няма доказателства, че главните ни сайтове - smh.com.au, theage.com.au и класифицираният ни и транзакционен бизнес да са компрометирани,” заяви представителят на компанията Гейл Хеймбли. След приключване на разследването, Fairfax ще уведомят потребителите си и съответните власти за подробности за инцидента. Те също добавиха, че атакуваните домейни са независими от главния сайт и транзакционните ядра, и потвърдиха, че информацията за кредитни карти и абонатите им е криптирана и се съхранява в различен сървър. Надяваме се, хакерите да нямат интерес в разкриването на големи количества от чувствителна информация, но като се има предвид, това което сме виждали от предишни хакерски атаки, компанията трябва да предприеме всички нужни мерки за да се увери, че потребителите няма да бъдат ощетени.

Пътува влак. Във всяко купе влиза кондукторката и пита вежливо: - Има ли тук чужденци? Навсякъде й отговарят, че няма. Тя излиза в коридора и извиква: - Пешо, изключвай климатика, тук всички са наши! Усмихни се, България, и не пътувай с влака в студа. Особено ако далечната ти цел е Мездра. Преди два дни на трена в посока на железничарския град му отказаха спирачките, вчера пък електричка спря в движение, а мераклиите да стигнат до Враца си останаха с едното желание. Каквато държавата, такова и ЖП-то, би казал някой пишман пътник, който всеки път, мервайки по пътя връх Вола, се кръсти с ръка и тихо прошепва: Жив съм аз, жив съм, там, във вагона...

Документът в оригинален размер (кликни върху образа, за да го увеличиш)

„Въпреки желанието да гледаме напред, а не да ровим старите рани, истините за комунистическия режим са живи в нашите спомени, спомените на нашите родители, на обществото, а фактите не трябва да бъдат забравяни“, каза в словото си пред Мемориала на жертвите на комунизма българският президент.

Върховният съд на Швеция обяви, че няма да удовлетвори жалбите за помилване на основателите на най-големият пиратски сайт в света "The Pirate Bay", което означава, че Питър Сунд, Фредрик Нейж, Готфрид Свартхолм и Карл Лундстрьом ще лежат ефективно в затвора, съобщава сайта novini.bg. Освен това, те ще трябва да заплатят и глоба в размер на 46 милиона шведски крони, които бяха осъдени да преведат заради това, че още през далечната 2003 г. поставят началото на сайт за обмен на файлове, който с течение на времето стана най-посещавания "пиратски" портал в мрежата. Припомняме, че през април 2009 г. основоположниците на "The Pirate Bay" бяха признати за виновни за съучастие в нарушаване на авторските права и бяха осъдени на по няколко години затвор, като им бяха и наложени и глоби в размер на 30 милиона шведски крони (което прави около 4,2 милиона долара по онова време). Въпреки, че и четиримата обжалваха това решение, шведския апелативен съд потвърди присъдата им през ноември 2010 г. като същевременно намали затворническото наказание няколко пъти, но пък увеличи размера на глобата до 46 милиона шведски крони. Съгласно окончателното решение на съда Сунд трябва да лежи в затвора 8 месеца, Нейж 10 месеца, а Лундстрьом - само четири месеца. Свартхолм е изправен пред една пълна година затвор.

Sharp е един от най-големите производители на дисплеи, но това също означава, че намаления интерес напоследък към подобни продукти ще повлияе негативно на компанията. Напоследък продажбите на HDTV не бяха много добри и това накара компанията да намали производството на LCD дисплеи на половина в завода им в Осака, Япония. От компанията може би имат високи очаквания от телевизорите с размер на диагонала над 60 инча, но като цяло продажбите на телевизори не са много добри. Това едва ли ще повлияе на продажбите на дребно, но Sharp вероятно ще отчетат спад в приходите. Въпреки всичко, от компанията няма да изоставят продуктовата си линия. След като намалят производството, те най-вероятно ще модернизират завода си, за да произвеждат дисплеи с по-висока разделителна способност и по-добра енергийна ефективност. Компанията вече за втори път за по-малко от година намалява производството на LCD дисплеи, тъй като тя беше спряла производството на LCD дисплеи за месец в два от заводите си след земетресението в Япония през март, миналата година.

Хубавото на планината е, че учи и напомня за всички тези неща, които често забравяме в рутината на града – търпение, емпатия …

Две места от българските планини, които всеки трябва да посети са …

Долината на Урдина река в Рила и Странджа с колело, разбира се.

Препоръчайте ни добро четиво за хора, които се интересуват от планинарство.

Climbingguidebg.com е най-добрият новинарски сайт за катерене и алпинизъм. Има прекрасни сайтове-пътеводители Planinite и зимния водач - BG Mountains. Възхищавам се на авторите им, които съвсем доброволно са отделили време, за да споделят познанието си.

За какво ще ни разкажете на Миксер Планина?

Ще се опитам да обясня на разбираем език, какво не е наред в проекта за промени в Закона за горите. Както и какво е решението.

. . .

Миксер ПЛАНИНА е на 8 февруари, в + това. Регистрирайте се ТУК

Явор Колев ми е любимец и с голям интерес следя бисерите, които ръси и енергичния ентусиазъм, с който се мята да демонстрира ангажираност и борба с престъпността, сред които бяха незаконно изземване на имущество, незаконно затваряне на тракери и пр. подобни.

Който си спомня случая с „Читанка“ и коментарите на Колев (темата беше застреляна и умря тихо и кротко, след като библиотеката се прехвърли на външни сървъри, АБК си налегнаха парцалите и като цяло, всичко си е постарому, за мое голямо съжаление, искрено се надявах да се размърда създаването на виртуални книжарници наистина малко по-експедитивно), си спомня и пълните излагации, които този човек се вкара сам.
Наред с негови предишни приключения и изпълнения и по-скоро карикатурния си образ, с който се сдоби, намесването му в темата с АСТА е много нужният комедиен момент.

Защо комедиен?
Ами защото в момента повечето публични личности, особено тези, които работят в правителството, с много малки изключения, играят изключително убедително сценката „инспектори по таваните и подовете правят синхронен оглед„. До този момент в България поне, като изключим опитите на Трайков да защити документа (впрочем, все повече позицията мигрира от „не бе, всичко й е наред на АСТА“, към „бе ние може и да се оттеглим„, никой не си е отворил устата да каже и копче. Може би защото министрите така и не са дискутирали решението за подписването? Което ме кара да се чудя дали са се запознали с него изобщо на първо време.
Параноична, аз??

Със сигурност Колев не се е запознал с документа, но това не му пречи да говори пълни и абсолютни глупости пред медиите (така че да бъдат отпечатани и увековечени за поколенията). Защо глупости? Четете.
Според него „Абсолютно не са основателни притесненията на хората заради ACTA“, за съжаление обаче, това успокоително изказване силно се разваля, защото в текста продължава уточнението, че човекът работи за ГДБОП, организация, която на всички ни е свидна и скъпа и чийто безумни изцепки, все още всички си спомняме и скоро няма как да забравим.

Човекът говори още куп други неща (ако искате може да се запознаете с тях тук), които са не особено непредвидими, но държа да акцентирам конкретен аспект.

„За да бъда докрай откровен трябва да кажа, че тук интересите на големите телекомуникационни компании подбуждат определени кръгове в България, така наречените блогъри и други младежи, които вероятно ще излязат на улицата без да имат ясна представа за какво става дума, защото не става въпрос за нарушаване на каквито и да е права“.

Нека го разгледаме внимателно.
Интересите на големи телекомуникационно компании.
Хм… интересно. Нима импликира намеква, че споменатите компании биха били наранени от споменатия документ? Но как би станало това, след като целта на документа е: „Това търговско споразумение цели именно да запази правата на хората, да няма фалшиви лекарства, да няма фалшиви стоки и фалшиви неща и виждате кои са страните, които подписват ACTA и кои са страните, които не подписват ACTA“

Да не би да има предвид, че споменатите телекомуникационни компании имат пръст в производството на фалшиви лекарства/стоки и прочие? Това си е направо на ръба на клеветата, погледнато от по-общ ъгъл, а чисто логически, е пълен кошмар. Какво общо имат телекомуникационните компании с производството на фалшификати?

Та, както изяснихме, големите телекомуникационни компании подбуждат определени кръгове. ’звинявам се значи, някой ще ме светне ли как точно ги (ни?) подбуждат? Защото аз лично чух за АСТА покрай SOPA и PIPA, та нямам никакви спомени да съм получавала верижно писмо от Мтел (например, нали, телекомуникационна компания). Второто, НИЕ защо бихме се подбудили за телекомуникационните компании, което е алтернативно тълкуване на този ред, че ние самички, от загриженост за компаниите, сме скочили да ги защитаваме? От какво?
Или евентуално се импликира намеква, че сме получили някакви (финансови) стимули или че от едната доброта защитаваме частници конкретно в тази сфера?
Не знам, тук вече ми полита въображението и екстраполирам, но ми е интересно как мисли, че е станало това подбуждане.

Ние сме така наречени блогъри. Очевидно не сме като истинките блогъри, а сме някакви фалшиви. Защото истинските блогъри евентуално нямат позиции по темата или не се занимават и интересуват от политика? Не знам, но ми харесва като фраза и даже може вече да го използвам като самоописание.

Младежи… тук вече играта загрубява. Умишлено се опитдва да подрони авторитета на всички заели дадена позиция по темата (ако се случи И да са блогъри), импликирайки намеквайки, че сме неориентирани и лесно подвеждащи се, извинете, подбуждащи се, по разни хаотични и модни неща, а не, да речем, че имаме пипе за две стотинки.
За мен тази част е най-проблематична, идеята, че млади хора не биха имали интелекта или образованието да бъдат критични и политическото омаловажаване на позициите поддържани и защитавани от млади хора. Което е най-вбесяващо, средната възраст на критиците (в България), особено на по-шумните такива, е около 30, с примери като Пейо, Йовко Ламбрев, Нели Огнянова, Боян Юруков, Комитата, Григор Гачев и сие.
А не е като да няма и български депутати, които са против идеята (неловкият момент е КЪДЕ СА СПАЛИ ДО СЕГА, ЧЕ СА ЧАКАЛИ ОТ БЛОГЪРИТЕ ДА ИДАТ ХОРА ДА ИМ КАЖАТ, ЧЕ ИМА НЕЩО ГНИЛО В АСТА?).

Следващата част е, че ние не разбираме. Евентуално има предвид, че не можем да четем? Или импликира намеква задочно, че сме необразовани до степен да не можем да проверим какво казва документа, какво казва настоящето законодателство и да свържем точките? Не разбираме какво протестираме… мисля че достатъчно текстове са изписани по темата КАКВО точно се протестира, с конкретни критики и цитиране на подточки? Друг е въпросът до каква степен е ясен самия текст и нивото на ОТДЕЛНИТЕ коментиращи, но както аз коментирам, така прави и ДОЦЕНТ Нели Огнянова, чиято специалност е медийно право.

Или пък десетките други, които също протестират и са против и критикуват това споразумение, сред които е и ДОКЛАДЧИКЪТ НА ЕС? Или и него са го купили телекомуникационните компании?

Интересно ми е, помеждудругото, какъв точно му е проблемът на г-н Колев с държави от типа на Германия, Кипър и Холандия, които са сред неподписалите?
Да не говорим, че Полша е оттеглила подписа си, а словенският представител пише много силен текст защо съжалява, че е подписал.

Не съм единствената, която вдига вежди на излиянията на г-н Колев, четете още тук и тук.
Ако пък коментарът на човека ви е убедил, че АСТА със сигурност е проблематична, горе вдясно на блога е линк към петицията (която върви уверено към ДВА МИЛИОНА подписа). 

Сега сериозно.
Изключително притеснително е, че човек, на неговата позиция, с неговата длъжност, говори такива неща и не се конректизира в анализиране и дискутиране на споразумението, а се хвърля да дискредитира, омаловажава и очерня хората, които имат проблем или са критично настроени към АСТА. Необходимостта от критична дискусия е огромна и смятам за ужасно неконструктивно този човек да говори и да защитава темата. Или подходящо образован и запознат индивид трябва да излезе напред и да отговори на въпросите и критиките, достатъчно запознат, за да знае за какво се говори или по-добре да се мълчи. Евентуалното мълчание пък притеснително, защото ако няма никой, който да може да защити този проект пред обществеността… с какъв акъл е била подписана АСТА?

Намирам за осъдително и неотговарящо нито на позицията и ранга му, нито като допринасящо към създаване на някакво доверие, че някаква адекватна дискусия може да бъде осъществена в случая.

Много благодарности на всички редовно ъпдейтващи за нови линкове, информация и тълкуване, опитвам се да поддържам темпото, но основно евалата на Юруков.

Filed under: Медийна безотговорност, бръмчащи мисли, култура уж, политическaта отговорност Tagged: ГДБОП, Явор Колев, абсурди, анализ на acta, дискусия за ACTA, интернет, какво е acta, критики към ACTA, проблеми с ACTA

Явор Колев ми е любимец и с голям интерес следя бисерите, които ръси и енергичния ентусиазъм, с който се мята да демонстрира ангажираност и борба с престъпността, сред които бяха незаконно изземване на имущество, незаконно затваряне на тракери и пр. подобни.

Който си спомня случая с „Читанка“ и коментарите на Колев (темата беше застреляна и умря тихо и кротко, след като библиотеката се прехвърли на външни сървъри, АБК си налегнаха парцалите и като цяло, всичко си е постарому, за мое голямо съжаление, искрено се надявах да се размърда създаването на виртуални книжарници наистина малко по-експедитивно), си спомня и пълните излагации, които този човек се вкара сам.
Наред с негови предишни приключения и изпълнения и по-скоро карикатурния си образ, с който се сдоби, намесването му в темата с АСТА е много нужният комедиен момент.

Защо комедиен?
Ами защото в момента повечето публични личности, особено тези, които работят в правителството, с много малки изключения, играят изключително убедително сценката „инспектори по таваните и подовете правят синхронен оглед„. До този момент в България поне, като изключим опитите на Трайков да защити документа (впрочем, все повече позицията мигрира от „не бе, всичко й е наред на АСТА“, към „бе ние може и да се оттеглим„, никой не си е отворил устата да каже и копче. Може би защото министрите така и не са дискутирали решението за подписването? Което ме кара да се чудя дали са се запознали с него изобщо на първо време.
Параноична, аз??

Със сигурност Колев не се е запознал с документа, но това не му пречи да говори пълни и абсолютни глупости пред медиите (така че да бъдат отпечатани и увековечени за поколенията). Защо глупости? Четете.
Според него „Абсолютно не са основателни притесненията на хората заради ACTA“, за съжаление обаче, това успокоително изказване силно се разваля, защото в текста продължава уточнението, че човекът работи за ГДБОП, организация, която на всички ни е свидна и скъпа и чийто безумни изцепки, все още всички си спомняме и скоро няма как да забравим.

Човекът говори още куп други неща (ако искате може да се запознаете с тях тук), които са не особено непредвидими, но държа да акцентирам конкретен аспект.

„За да бъда докрай откровен трябва да кажа, че тук интересите на големите телекомуникационни компании подбуждат определени кръгове в България, така наречените блогъри и други младежи, които вероятно ще излязат на улицата без да имат ясна представа за какво става дума, защото не става въпрос за нарушаване на каквито и да е права“.

Нека го разгледаме внимателно.
Интересите на големи телекомуникационно компании.
Хм… интересно. Нима импликира, че споменатите компании биха били наранени от споменатия документ? Но как би станало това, след като целта на документа е: „Това търговско споразумение цели именно да запази правата на хората, да няма фалшиви лекарства, да няма фалшиви стоки и фалшиви неща и виждате кои са страните, които подписват ACTA и кои са страните, които не подписват ACTA“

Да не би да има предвид, че споменатите телекомуникационни компании имат пръст в производството на фалшиви лекарства/стоки и прочие? Това си е направо на ръба на клеветата, погледнато от по-общ ъгъл, а чисто логически, е пълен кошмар. Какво общо имат телекомуникационните компании с производството на фалшификати?

Та, както изяснихме, големите телекомуникационни компании подбуждат определени кръгове. ’звинявам се значи, някой ще ме светне ли как точно ги (ни?) подбуждат? Защото аз лично чух за АСТА покрай SOPA и PIPA, та нямам никакви спомени да съм получавала верижно писмо от Мтел (например, нали, телекомуникационна компания). Второто, НИЕ защо бихме се подбудили за телекомуникационните компании, което е алтернативно тълкуване на този ред, че ние самички, от загриженост за компаниите, сме скочили да ги защитаваме? От какво?
Или евентуално се импликира, че сме получили някакви (финансови) стимули или че от едната доброта защитаваме частници конкретно в тази сфера?
Не знам, тук вече ми полита въображението и екстраполирам, но ми е интересно как мисли, че е станало това подбуждане.

Ние сме така наречени блогъри. Очевидно не сме като истинките блогъри, а сме някакви фалшиви. Защото истинските блогъри евентуално нямат позиции по темата или не се занимават и интересуват от политика? Не знам, но ми харесва като фраза и даже може вече да го използвам като самоописание.

Младежи… тук вече играта загрубява. Умишлено се опитдва да подрони авторитета на всички заели дадена позиция по темата (ако се случи И да са блогъри), импликирайки, че сме неориентирани и лесно подвеждащи се, извинете, подбуждащи се, по разни хаотични и модни неща, а не, да речем, че имаме пипе за две стотинки.
За мен тази част е най-проблематична, идеята, че млади хора не биха имали интелекта или образованието да бъдат критични и политическото омаловажаване на позициите поддържани и защитавани от млади хора. Което е най-вбесяващо, средната възраст на критиците (в България), особено на по-шумните такива, е около 30, с примери като Пейо, Йовко Ламбрев, Нели Огнянова, Боян Юруков, Комитата, Григор Гачев и сие.

Следващата част е, че ние не разбираме. Евентуално има предвид, че не можем да четем? Или импликира задочно, че сме необразовани до степен да не можем да проверим какво казва документа, какво казва настоящето законодателство и да свържем точките? Не разбираме какво протестираме… мисля че достатъчно текстове са изписани по темата КАКВО точно се протестира, с конкретни критики и цитиране на подточки? Друг е въпросът до каква степен е ясен самия текст и нивото на ОТДЕЛНИТЕ коментиращи, но както аз коментирам, така прави и ДОЦЕНТ Нели Огнянова, чиято специалност е медийно право.

Или пък десетките други, които също протестират и са против и критикуват това споразумение, сред които е и ДОКЛАДЧИКЪТ НА ЕС? Или и него са го купили телекомуникационните компании?

Интересно ми е, помеждудругото, какъв точно му е проблемът на г-н Колев с държави от типа на Германия, Кипър и Холандия, които са сред неподписалите?

Не съм единствената, която вдига вежди на излиянията на г-н Колев, четете още тук и тук.
Ако пък коментарът на човека ви е убедил, че АСТА със сигурност е проблематична, горе вдясно на блога е линк към петицията (която върви уверено към ДВА МИЛИОНА подписа). 

Сега сериозно.
Изключително притеснително е, че човек, на неговата позиция, с неговата длъжност, говори такива неща и не се конректизира в анализиране и дискутиране на споразумението, а се хвърля да дискредитира, омаловажава и очерня хората, които имат проблем или са критично настроени към АСТА. Необходимостта от критична дискусия е огромна и смятам за ужасно неконструктивно този човек да говори и да защитава темата. Или подходящо образован и запознат индивид трябва да излезе напред и да отговори на въпросите и критиките, достатъчно запознат, за да знае за какво се говори или по-добре да се мълчи. Евентуалното мълчание пък притеснително, защото ако няма никой, който да може да защити този проект пред обществеността… с какъв акъл е била подписана АСТА?

Намирам за осъдително и неотговарящо нито на позицията и ранга му, нито като допринасящо към създаване на някакво доверие, че някаква адекватна дискусия може да бъде осъществена в случая.

Filed under: Медийна безотговорност, бръмчащи мисли, култура уж, политическaта отговорност Tagged: ГДБОП, Явор Колев, абсурди, анализ на acta, дискусия за ACTA, интернет, какво е acta, критики към ACTA, проблеми с ACTA

Повече от 8 000 тунизийци (според други – 10 000) скандираха в продължение на два дни – 28 и 29 януари – срещу насилието, извършено от ултраконсервативни групи през последните месеци. След падането на диктатурата на Зин Ел Абидин Бен Али малки крайно религиозни групи надигнаха глас, който призовава за “по-голяма набожност”. Само по себе си това действие противоречи на всичко, в което вярва един истински мюсюлманин, но проблемите се задълбочават. И тук пречката не е самата религия, а нейното тълкувание от носителите й. В Тунис обществото започна да се сблъсква повече с подобни групи, които вече имат право на глас. Във всяка демократична страна има различни хора, с различни вярвания и принципи, и Тунис след Бен Али ще трябва да свикне с новата обстановка. Но нищо не може да оправдае насилието или нападенията над хора с различни виждания, както се случи с редактора на левия вестник Le Maghreb, Зиад Кришен. Демонстрациите на 28 януари се организираха от две леви опозиционни партии, като протестите бяха най-големите след революцията срещу Бен Али. Като контра, няколко стотин ислямисти демонстрираха близо до главното шествие. “Единен фронт срещу фанатизма”, гласи един от плакатите, носени от демонстрантите в основния митинг. “Отървахме се от тоталитаризма, не [...]

Световният пролетариат се събуди една сутрин, отвори Facebook и изгледа постнатия на стената му клип против ACTA. После се зачете в собствената си конституция и се приготви да стачкува. Искаха да отнемат основното му човешко право – да консумира, без да плаща. Да яде и да пие на корем в един виртуален ресторант, в който сметката никога не идва. И то да яде и да пие неща, които иначе едва ли би си поръчал, но понеже са оставени без надзор на общата шведска маса – какво пречи да бъдат опитани. Всъщност кой я писа тази конституция и кой раздаде тези права. Авторът трябва да е завареното положение, а фундаменталният принцип - „защото така сме свикнали”. Свикнали сме интернет да е улица, на която каквото намериш, си е за теб. Можеш да го вземеш, без да питаш, без да се оглеждаш за собственика му. И никой не виждаше в навика поне лека ненормалност. Както и никой не приемаше досегашното положение като временно, като безплатен обяд, който едва ли ще се сервира всеки ден до края на света....

Heavy snow and a severe cold snap have killed at least 48 people across central and eastern Europe. Poland, Serbia, Romania, Ukraine, Bulgaria and the Czech Republic have all been hit by temperatures as low as -26C - causing schools to close, roads to be blocked and power cuts.

Ако миналата година месечната ви сметка за парно е била средно 120 лева, а днес е 270, причината не е в това, че вече крачите из най-добрия град за живеене в България. Ако преди година-две се чудех как пенсионерите плащат отоплението с мизерните си пари, сега се замислям как самата аз ще го платя с що-годе нормалната си заплата. А пенсионерите? Чак такива фокусници не са. 120 лева поне се вместват в рамките на пенсията от средно 200 лева. Вярно, нищо не остава за живеене, но с малко еквилибристика оцеляваш. 270 лева обаче излизат извън лимита на възможното. В случая старите хора ги нямат, но и никой не ги пита защо хем стоят на студено, хем на касата ги чакат. Нямате ли усещането, че някой с педантично стараене се опитва да измери границите, в които животът може да циркулира в измръзналите ви вени? Българинът заприлича на Франкенщайн, съшит от измъчените тела на хиляди несретници - бедни, дрипави, гладни и обезверени. И как да не стане лош? Подобно на героя на Мери Шели...

Следихте ли вчера дебатите в ООН? Като цяло дебатите, мисля си, са големи думи, но нищо повече. Жертвите за уикенда са над 350 и Свободната сирийска армия заяви, че скоро ще бъде битка за Дамаск – каквото и да означава това. Със сигурност, обаче, насилието ескалира и вече има всекидневни сблъсъци между силите за сигурност и дезертьорите. На фона на цялата тази дандания, прави впечатление, че липсват оттегляния на висши чиновници или дипломати, както стана в Тунис или Либия. Моделите са различни, но все пак се чува въпросът – защо няма изразили несъгласието си с властта парламентьори, чиновници, военни? Има, но се броят на пръстите на едната ръка. В началото на протестите членове на управляващата партия Баас напуснаха и хвърлиха членските си книжки. Тази проява бе единствената в знак на несъгласие. В една степен членовете на парламента имат изгода от властта – могат по-лесно да превишават правата си, а други са наистина верни на властта. Но все пак има и такива, които се решават да напуснат. Един оттеглил се чиновник от висшите етажи на правителството е Сюлейман Хадж Хамад, който е от министерство на отбраната. Също така, членът на парламента Имад Галуин също напуска демонстративно в знак на несъгласие с [...]

България е страната от ЕС, която се представя най-зле и по този показател. У нас само 30% от произведеното се връща на трудещите се, докато 70% отиват в ръцете на капитала. Това обяснява и високата скорост на социално разслоение в страната ни, което намира най-ярък израз в драматично увеличаващата се, в пъти разлика, между доходите на най-бедните и най-богатите, 20% от населението.

Владимир Шопов

 

Европейската политика на България изглежда напълно разпарчетосана. Последният разнобой е с едва няколко дневна давност при спречкването между Симеон Дянков и Томислав Дончев по отношение на преговорите за следващата финансова рамка. По всяка вероятност като превантивна мярка от страна на Дончев преди неговия колега да се изкуши да закрие някои части от европейския бюджет, както направи с еврозоната преди седмици. Освен със своята импровизация нашата европейска политика страда от твърде много господари и тежък хаос. Все повече министри си проправят собствени пътечки към Брюксел,  процесът продължава да няма център, а външното ни министерство все по-охотно се превръща в наблюдател.

При сегашното правителство този проблем се задълбочава. Премиерът ходи сам на европейските съвети и твърде често излиза с някоя екзотична препоръка към останалите страни-членки, която обаче едва ли прави впечатление на аудитория извън българската. Европейската му политика спокойно може да бъде обобщена в позицията „равнис по канцлера”, но това пък има ползата да прави общата сложна картина достатъчно разбираема за него. Макар и позаглъхнала, дипломатическата активност на вътрешния министър си остава. Нейният най-бурен период бе в месеците, когато трябваше да обслужва биографичното укрепване на бъдещ кандидат-президент и следите от тази активност остават. Тя роди аналитичните бисери за преждевременното приемане на България в ЕС и няколкото тежки провала при опитите да бъдат противопоставяни страни-членки по темата за Шенген. Изолирането на правосъдното министерство от диалога с Брюксел сега пък доведе до създаването на специално звено от вицепрезидента Маргарита Попова като основната му задача ще бъде да се занимава с мониторинга на ЕС. Напреженията тук предстоят.

Най-любопитна е европейската траектория на Симеон Дянков. Тя постепенно еволюира от неприязън към все по-трудно предвидим активизъм. Финансовият министър отначало не прихвана брюкселската тръпка, скара се с няколко комисари, спря да ходи на заседания точно в пика на кризата с еврото, после предвеща разпада на еврозоната и предложи разни задокеански теории за развитието на съюза. С няколкодесетилетно закъснение се противопостави на идеята за икономическото управление на съюза независимо, че то е доста отдавна фиксирано в договорите. В последно време обаче финансовият министър е в настъпление и застана доста мелодраматично срещу силно пресилената заплаха от икономическа хомогенизация. Сега реши да постави себе си в центъра на дебата за евросредствата след 2014 година. Към тази картина трябва да добавим е министъра на фондовете Томислав Дончев, който макар и генерал без армия е сред малкото, които гледат на тях като на инвестици и имат цялостна картина какво и как се случва в ЕС. Отделно от всичко това се върти машината на правната хармонизация, която се води от съвета по европейски въпроси и под която стои поточния еврооптимизъм на администрацията.

Сега към цялата тази тумба се прикачва и новия президент Росен Плевнелиев, който направи множество сериозни външнополитически заявки. Най-същественото обещание е за „повече глас” и активност, предполагаща обаче яснота какво точно мислим и правим в съюза. При положение, че тя отсъства не е все още ясно дали президентът ще се задоволи да бъде пореден говорител на хаоса или активен инициатор и автор на позиции. Ако избере второто, потенциалът за повече разнобой се увеличава и ще станем свидетели на още една писта в европейската ни политика. Малко коментирана остана постигнатата договорка Плевнелиев да участва по-често на срещи на върха в сравнение със своя предшественик, чийто терен в това отношение бе стеснен до минимум. Към момента това може и да прилича повече на допълнителна възможност за представяне на новия екип, но по-нататък може да се превърне в удобно място за лансиране на собствени инициативи и позиции.

Големият отсъстващ от тази картина е всъщност институцията, която трябва да е в центъра на процесите, външно министерство. Неговата периферност е частично въпрос на обективни процеси и частично на собствено желание. Тя тръгна още в момента, в който европейската тематика излезе от полето на чистата дипломатическа реторика и навлезе в преговорния процес. Отделните преговорни глави изискваха експертни познания, законодателни промени, смени на институции и т.н., все неща, за които външно нямаше как да е отговорно. Но немалка част от самоизолацията е по желание. Удобствата на клишетата, формализма и претенцията за „висока дипломация” са достатъчно големи и имат тежка инерция. Нужна е и голяма промяна в самата философия и организация на институцията. Тя трябва да развие собствена експертиза по много от европейските въпроси и реално да участва в дискусиите, а не просто да преразказва написаното от други държавни институции. Това би променило състава й, защото изисква „секторни” специалисти, а не просто практици на протоколното ежедневие. Но, „арабската пролет” винаги ще бъде по-секси от някоя директива.

Така се получава една завършена каша, в която като минимум имаме нарастващото евробезразличие на външно, фискалния евроскептицизъм на финансовия министър, реторичните импровизации на премиера и близкото следване на немските заръки. Годините на подготовка и членство така и не ни научиха как да дискутираме и определяме позиции по сложни въпроси и после да ги отстояваме подредено и уверено. Явно и тази задача ще остане за някое следващо правителство.

„Не трябва да бъдат забравяни фактите за репресиите срещу елита на българската нация, фактите, че в Пиринския край нашите родители с полиция бяха принуждавани да забравят, че са българи, фактите за онова национално предателство, извършено от ЦК на БКП, когато единодушно гласуваха да подарим независимостта и националния си суверенитет на Съветския съюз“.

Това са запомнящите се думи на президента Росен Плевнелиев, казани днес в деня на признателност и почит към жертвите на комунизма, обявен за такъв миналата година от Министерския съвет по предложение на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

Напомнянето, при това от върха на държавата, за съветското минало на България е наистина толкова рядко явление, че нямаше как да не използваме също толкова редкия шанс да продължим мисълта на президента с нещо логично: както пише сайтът Darts news, „Журналистът Иво Инджев пък използва случая, за да връчи на екипа на президента писмо от Инициативния комитет за демонтиране Паметника на съветската армия в столицата.”

Така е, използвах го пък. Използвам също и да обърна внимание на лютите бранители на съветската символика в България, че БНТ организира анкета с въпрос към зрителите: „Какво бихте премахнали от София завинаги”. За ужас на преклонените главици пред лъжата за „освобождението” на България от Червената армия, 42 на сто от участниците в анкетата са посочили на първо място тъкмо Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА), а на второ, с близо половината по-малко гласове, е разпадащото се грозилище пред НДК , символизиращо с днешното си състояние обречеността на „най-справедливия строй”, на който е посветено. Май няма да им е до присмех на онези, които се опитват да поддържат мита за това, че МОЧА не пречи на никого, освен на „маргиналите”, които организират протестните с искане за демонтирането му.

Защото „свободата и демокрацията трябва да се защитават”, както каза също днес Росен Плевнелиев. Тъкмо свободата и демокрацията, както и националното достойнство на българите, са потъпкани от Червената армия в България.

Точно за това става дума, господин президент, това е смисълът на каузата да бъде защитено демократичното право на българите да се освободят от най-големия символ на лъжата в страната!

Share on Facebook

Георги Марков е роден на 20 март 1950 г. в София. Преди 10 ноември 1989 г. е бил юрисконсулт на Столичната община, работи и като адвокат. Марков е един от най-ярките активисти на СДС. Бил е депутат и член на законодателната комисия във Великото народно събрание и в следващото Народно събрание. През 1994 г. е назначен за конституционен съдия от президента Желю Желев. Председател е на Управителния съвет на футболен клуб „Левски“ от 2000 до 2003 г. - Господин Марков, ако наистина не се намери указ от 2007 година, подписан от президента Георги Първанов, с който той назначава за вицепрезидент Ангел Марин за втори мандат, какво ще се случи? - Всеки президентски мандат е сам за себе си. Ако по време на един президентски мандат държавният глава е нарушил основния закон, неговото отстраняване или импийчмънт от Конституционния съд може да се иска само в рамките на този мандат, а не в следващия, макар и непосредствен или по-късен втори мандат. Така съмненията около назначаването...

Държавният департамент на САЩ планира значителни промени в програмата си за студентски бригади за чужденци студенти, от която се възползват безскрупулни посредници за намиране на работа и организирани престъпни групи в секс индустрията, съобщава Асошиейтед прес в сряда.

Sony обявиха, че от 1 април тази година 51-годишният Каз Хирай ще заема длъжността на президент и изпълнителен директор в корпорацията. Настоящият президент, сър Хауърд Стрингър ще изпълнява единствено ролята на председател на борда на директорите и ще освободи лидерското място за бившият шеф на отдела на Playstation. Според повечето анализатори повишението на Хирай е очаквано, след като той получи няколко поредни повишения за кратък срок от време, последното от които мястото на вицепрезидента на корпорацията Sony. В свое официално изявление Стрингър направи препоръка към борда на директорите да изберат Хирай, имайки предвид неговите огромни заслуги към развитието на бизнеса и представянето на PlayStation на пазара. Въпреки скандалите около хакерския пробив в мрежата на PlayStation миналата година, репутацията на бъдещият президент не беше накърнена и той е все така високо ценен сред колегите си. Под управлението на Хирай, Sony ще продължи стратегията си към обвързване на хардуера си за забавление и онлайн услугите си, за да предложи по-добро преживяване на потребителите. Онлайн бизнесът на корпорацията през последните години се стабилизира, а софтуерът заема все по-голяма част от плановете за нови продукти. Sony сега разполага с редица приложения за таблети и смартфони, както и допълнителен софтуер за свързани телевизори и конзоли за игри.

Чуждите банки са  изтеглили от България 2.3 милиарда долара през третото тримесечие на 2011 – научаваме от в. Дневник, който цитира в. Сега, който цитира Дарик финанс, които пък са го взели от блога на Елена Маринова, която цитира Банката за международни разплащания (BTW, ако все още не четете блога на Елена, сега е моментът да започнете).

Данните на БМР са верни (макар и с леки разминавания в различните медии). Въпросът е какво точно отчитат тези данни – и то не е това, което се твърди в заглавията. Ето защо:

1. Данните на БМР са в долари, докато активите на банките в България са основно в евро и левове. Т.е. при всяка промяна на курса евро/долар се променят данните на БМР, без това да показва вливане или изтичане на средства от България.

През третото тримесечие експозицията на европейски банки в България е намаляла с 6.9% измерена в долари, но еврото е поевтиняло с 6.6% спрямо долара за същия период. Т.е. промяната в курса на долара спрямо еврото обяснява почти изцяло движението на експозицията. 

Преди няколко тримесечия се наблюдаваше обратното – увеличаване с 4 милиарда долара на експозицията измерена от БМР, не защото чуждите банки са налели повече пари в България, а защото еврото поскъпваше (от средата на 2010 до март 2011 еврото поскъпна с цели 15%).

2. Данните на БМР не отчитат парите, които чужди банки са дали на българските си дъщерни банки или са си взели обратно от тях. Данните на БМР отчитат активите на дъщерните банки в България и техните изменения.

Това поражда поне две изкривявания. Първо, ако една банка загуби пазарен дял в България (депозити и кредити), данните ще отчетат спад на експозицията в България независимо дали тази банка е изнесла или е внесла пари в България. Второ, може да се получи и обратното – една банка да изнесе средства от страната, но в същото време да увеличи пазарния си дял; данните на БМР няма да отчетат изнасянето на пари.

Конкретно, това означава, че ако си изтеглите парите от банка с чужд собственик и си ги внесете в една банка с български собственик, статистиката на БМР ще отчете, че има намаление на експозицията към страната. Но това не е изтичане на пари от страната – парите просто преминават от една в друга банка и си остават в страната.

Нещо повече, ако една банка с чужд собственик бъде продадена на български собственик, целият актив вече няма да се води чужда експозиция – т.е. експозицията към България ще намалее с тази сума, въпреки че банката си остава в България и няма никакво изнасяне на средства навън.

Накратко – внимание към методологията на данните преди да се правят заключения.

Блогът за икономика 2012

1. Атом и/или шистов газ

2. Китай настига България (но не и Естония)

3. Защо фалира Ирландия (поглед откъм изчисленията)

4. Лихви по банкови кредити – каква е драмата?

5. Обамаспийк – шистов газ

6. Индекс на настигането (Catch Up Index)

7. Странен съвет

8. Плоският данък – голям ефект

Блогът за икономика 2012

Прокурор Росен Димов, който е кандидат за прокурор във ВКП, е съхранявал неправомерно личното си ловно оръжие. Това става ясно след като от колата му на 1 октомври 2007 г. са откраднати две пушки и патрони. Прокуратурата обаче спестява проверката дали Димов е взел мерки за правилно съхранение на оръжието. Ако се докаже, че прокурорът не е взел необходимите мерки за сигурност, то съгласно Чл. 338 от НК той е извършил престъпление, наказуемо с глоба или затвор.

Преди четири години неизвестни извършители открадват пушките на апелативния прокурор на Пловдив по това време – Росен Димов. Кражбата, пише тогава в. 24 часа, става на паркинг на магазин Билла в Бургас. Димов с още двама пловдивчани отивали на лов в района на Малко Търново. Неизвестни и до ден днешен крадци разбили задното стъкло на джипа и взели няколко сака. В тях било оръжието на прокурора - две ловни карабини "Меркел" и "Блазер" с оптика за дневно и нощно виждане, 90 патрона, бинокъл и други ловни принадлежности.

Източници на „Биволъ" разказват, че след кражбата, която между другото станала в работен ден, била активизирана цялата местна полиция, и в крайна сметка оръжието е било намерено на поляна край кв. Меден Рудник.

Прокуратурата не е разследвала как е съхранявано оръжието, въпреки, че по закон собственикът има задължение да го съхранява така, че то да не може да бъде откраднато (в каса, например). В случая пушките и боеприпасите са били оставени без наблюдение в сак, намиращ се в джипа паркиран на неохраняем паркинг.

Според Чл. 338 от НК Който като държи, пренася, изпраща или работи с взривни вещества, огнестрелни оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, не взема необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години или с глоба от петстотин до три хиляди лева.

Прокурор Росен Димов се прочу и с обвинение за контрабанда и пране на пари в Гърция. По повод кандидатурата му Едвин Сугарев отправи открито писмо до ВСС.

„На осъдените, преди да ги убият бе отнета последната надежда да видят отново близките си, тъй като семействата бяха депортирани и това бе причината, поради която поисках да ги видя един по един преди екзекуцията… …Ескортът беше подреден в двора на Съдебната палата от входа към ул. Алабинска. По този път се простираше конвой от шест камиона, към които бяха отправени жертвите. Беше дадена заповед да се удря и убива всеки, който протестираше, повишавайки глас. Един млад депутат, Иван Батембергски, извика: „Помощ“, но веднага му бе счупен черепа с приклад. Друг, ...

Не обичам народопсихологията. Всякакви обобщаващи категоризации някак винаги ме карат да се дръпвам настрани с немалка доза недоверие. Има обаче книги, които те поставят направо в контекста и започваш да си казваш: май наистина нещата опират до народопсихология… Така беше с "В главата на италианците" на Бепе Севернини, така се случи и с "Една година в Прованс" на много любимия ми вече Питър Мейл.

А Мейл ми е любим не заради някаква гениалност на стила му, напротив - писани с разлика от 20 години книгите му почти не си приличат ("Една година в Прованс" е първата му, писана още през 1989 г.). По-скоро заради обстановката и контекста, които успява да създаде. Някои пишат чудесно за морето и приключения, други - за градската среда, а Питър описва много вглъбяващо атмосферата, че и бита на френското село. За съжаление  този път е пропуснал да отдаде нужното внимание на виното.

"Една година в Прованс" обаче е силно забавна. Няма нужда някой да ти разказва измислени от него оригиналности или пък вицове, лежащи на добре познати комични мотиви - само се заиграй със странностите на героите си, добави малко ирония и почти си там. И както често се случва - Мейл на моменти дори няма нужда да се намесва като автор - героите му са достатъчно екстравагантни сами по себе си и сами се "справят" със забавлението. (Представете си "Английският съсед" във френски контекст, с по-малко чист хумор и повече ироничност на самите ситуации. И не обръщайте внимание на факта, че българската книга е писана десетина години по-късно.)

Тук няма някакъв момент на съспенс, но да прекараш една цяла година с провансалското общество си е наистина силно приключение. Чак започваш да мислиш за своето пенсиониране и купуване на китна къщица в Южен Сакар...

Вижте още ревютата на "Винена афера" и "Добра година" от Питър Мейл.

 

 

 

(Продължение от последния брой) Сякаш „обвинителният акт” не е съчиняван от българи, а е скалъпван от резиденти на чужди агентури. Нарочени за виновни са депутатите от XXV ОНС на Царство България. В общото число влизат и депутатите от „Млада България” Лазар Маринов Попов, д-р Божко Йорданов Ковачевски, Иван Борисов Батембергски и д-р Никола Христов Минков, като последните двама формално не се числят към организацията, а само идейно и по възраст. Сега не мога да устоя на изкушението да „дам думата” на „обвинените”. Ето как отговаря Лазар Попов: „Участието на България в тристранния пакт се оправдава от следната фактическа обстановка: Германия и страните членки на пакта бяха в приятелски и съюзни отношения със СССР... нашите отношения с последната не се помрачаваха... 5. Пактът имаше отбранителен характер и не принуждаваше България да воюва... България не обяви война и не взе участие в похода срещу Югославия и Гърция... ...Недопускането на германските войски да минат през...

Трилогията на Северозапада:

ЗА ПОРЪЧКИ ТЕЛ 0888 804387

rechnikonabace@gmail.com

и офиси на КРАКРА 1 и ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ 8, цена ~3 лв.

Вече рядко се фокусирам на чисто PR-насочени материали, но когато ми попадне интересна тема, не се двоумя да я захапя подобаващо. В материал на Ogilvy случих на много добро представяне на комуникационните грешки, които често се допускат в цялостната стратегия при представяне на нов продукт. Темата може да се приложи много точно и към моята сфера на дейност, затова ще опиша накратко комуникационната пропаст, която се формира между реалното и оптималното водене на диалог с публиката.

На практика, графиката по-долу е доста ясна, но ще я обясня накратко, след което пък ще видим какви изводи можем да си извадим (клик на графиката за по-голям размер).

Тук комуникационният процес е разделен на 4 етапа от житейския цикъл на продукта, всеки от които се характеризира с определена комуникационна активност от страна на марката:

1. Предварителна комуникация: в периода преди самото пускане на пазара компаниите често предпочитат да мълчат. Това е продиктувано основно от желанието “да не развалят изненадата” и да оставят твърде малко неизвестни за момента на официалното представяне, а също е обосновано от страх от конкуренцията. Според екипа на Ogilvy обаче това е време, в което комуникацията трябва да е активна – постоянната комуникация стимулира ентусиазма на публиката, а най-вече на ключовите публики: важни клиенти, журналисти от големи медии и ключови лидери на мнение онлайн. Противоборството между малко количество информация и голямо отразяване не е непременно – по-добре е да не давам пример с Apple и слуховете за всеки нов продукт, но това е един точен пример.
2. Официално представяне: в представения модел това не е моментът, в който започват продажбите, а го предхожда – това е голямото шоу преди началото. Тук компаниите (особено технологичните – вижте CES) действат с добре подготвен сценарий. Този подход дава по-добра подготвеност, но прилича на контролиран взрив – не използва пълния потенциал на заряда. Вместо шоу от висока сцена, комуникирайте на равно ниво с публиката, дайте и възможност да види/докосне/подуши/захапе продукта наживо. Така ще си осигурите много по-голямо отразяване, ще усвоите потенциала за word-of-mouth разпространение на информация и ще увеличите общата достигната аудитория.
3. От сцената към магазина: третият етап е онзи съдбовен момент, в който продуктът вече се превръща от единична изложбена бройка в масова стока. Често марките мълчат или в най-добрия случай пускат точно толкова информация, колкото да поддържат някаква базова активност. А всъщност има толкова много възможности. Производството може да се превърне в завладяваща история – със снимки от “кухнята”, с ревюта в избрани медии (да, и блогове визирам), със срещи с журналисти и лидери на мнение, които да видят първите готови бройки.
4. Време за продажби: разбира се, фокусът на маркетолозите обикновено пада върху синхронизирането на медийната кампания с пускането на продукта. И тук идва една тънка разлика. Промотирането, дори и достатъчно по количество, не е канализирано правилно. То е насочено основно към спечелване на клиентите и реализиране на продажба – не и към задържане на тези клиенти и генериране на допълнителна стойност към техния интерес за марката, така че да се почувстват като част от нещо по-голямо.

Накратко, ефектът, който Ogilvy се опитват да постигнат, е едно постоянно нарастване (и в определени периоди – задържане на нивото) на комуникационната активност. Моделът е доста по-устойчив и печели повече ангажираност от страна на публиката.

Трите най-важни извода за мен са:

• Комуникацията трябва да е постоянна през целия период до старта на продажбите;
• Независимо какво мислите сега, винаги има начин да разкриете още един интересен детайл и да ангажирате публиката;
• Освен фокусиране върху продукта или марката, трябва да се фокусирате върху създаването на общност, племе около продукта. По-малко пари за рекламно “викане” за сметка на още пари за създаване на диалог и генериране на допълнителна стойност след продажбата.

Дали тази комуникационна пропаст е налице за всички браншове или е по-силна за определени сфери? Какъв е вашият опит?

___
 снимка: Al_HikesAZ

Още по темата:

1. Налагане на продукт: правилният начин
2. Nexus One – едно добро представяне
3. Блогове, обитавани от призраци

Икономическият министър Трайчо Трайков заяви, че според него споразумението за борба с фалшифицирането АСТА, подписано и от България, няма да доведе до промени у нас. „Ако ме питате за личното ми мнение аз съм скептичен, че АСТА ще промени нещо, особено пък за България, която винаги е била в предните редици в промяната на законодателството си в тази посока”, заяви Трайков, съобщава btv.bg позовавайки се на БГНЕС. Чрез това споразумение доставчиците на интернет може да бъдат задължени да следят абонатите си за пиратство. Споразумението беше подписано миналата седмица в Токио от ЕК и 22 страни от ЕС, включително и България. Не го подписаха Кипър, Естония, Германия, Холандия и Словакия. Стана ясно, че ангажирането на страната ни да постави интернет под контрол мина незабелязано. Според Трайков на практика България се оказва между страните, които са най-добре отговарящи на тези постановки. Този документ създава ангажименти по-скоро на останалите държави, които го подписват, отколкото на България, смята икономическият министър. Важно е да се знае следното - подписването на споразумението АСТА от българския посланик в Токио по никакъв начин не предопределя липсата на дебат, отбеляза министърът. По думите му до ратифицирането му се предвижда дискусия. А споразумението може да бъде ратифицирано, може и да не бъде, не беше обаче сигурен Трайков. Ако се случи, тогава престои да бъдат създадени конкретни текстове, които да вкарат тези постановки в нашето законодателство, коментира министърът. В процеса на работа по този документ се оказало, че нашето законодателство е едно от тези, които в най-голяма степен се доближават до изискванията. Когато се регулират правата на интелектуалната собственост в киното, в музиката там индустрията, която създава по-строгите правила е длъжник на обществото, каза Трайков. Според него е непродуктивно и безсмислено да се иска заплащане примерно 50 евро за нещо, което може да се намери безплатно. По реалистичният подход, по думите му, е да искаш 1 евро, което повечето хора биха платили. И вече имаме успешни примери в тази посока. Всичко това трябва да стане предмет на тематизиране не само в България, но и в ЕП. Говорих с евродепутати – там настроенията са изключително нееднозначни, заключи Трайков.

Продукти за 4 порции:
500г пилешки дробчета
1 стрък праз
1/2ч.ч. обезкостени сини сливи
1ч.ч. доматен сок от консерва
1ч.ч. вода.
1ч.ч. бира
1ч.л. сол
1ч.л. риган
1ч.л. суха мента
1ч.л. червен пипер
1с.л. краве масло
няколко триъгълничета топено сирене

Приготвяне:
Дробчетата се накисват в купа с вода. Престояват така около час. После се изплакват на течаща вода. Празът се почиства и измива. Използва се само бялата част на лука. Реже се на тънки колелца. Взема се тиган, слага се парчето краве масло и съдът се поставя на включен котлон. Добавт се празените колелца. Разбъркват се с дървена лъжица. Похлупва се и се оставя да се задуши за 5 минути. После съдът се оттегля, а котлонът изключва. Задушеният праз се разпределя на дъното на гювеч. Отгоре се поставят пилешките дробчета и сините сливи. Полива се 1ч.ч. доматен сок. Поръсват се всички видове подправки. Полива се 1ч.ч. вода и 1ч.ч. бира. Похлупва се. Пече се на умерена фурна, 30 минути. Триъгълничетата топено сирене се надребняват. След като е минало указаното време, гювечът се изважда и отхлупва. Подреждат се отгоре парченца сирене. Съдът се връща обратно във фурната. След 10- 15 минути се изважда. Ястието се поднася топло.

Продължаваме по стъпките на Крали Марко в района на Прилеп (Македония). Цветан вече ни показа самия Прилеп, а днес ще тръгнем към близкото Зрзе, за да разгледаме тамошния манастир. Приятно четене:  

Прилеп

част втора:

Зрзе (Зързе)

    До селцето Зрзе се стига по 25 км хубав асфалтов път от Прилеп. След половин час –пеша 7км се стига до манастира ,,Свето Преображение”. Да, ама не!  Пътя беше затворен заради катастрофа и трябваше да заобиколиме по черния коларски път  през тютюневите ниви.След час стигнахме до едно запустяло село с кирпичени изоставени къщи.Паркирахме колата в  двора на една от къщите ,която един македонец беше постегнал за селски туризъм.Потеглихме  покрай ромолящия поток или Зрзе нагоре. Чакълестия път се виеше нагоре сред буковата гора,която ни пазеше сянка в този горещ есенен ден.

  По пътя бяхме застигнати от няколко джипа,които отпрашиха на своята офроуд обиколка.

 

  След два часа ,след  няколко почивки се добрахме до входа на манастира,кацнал на едно варовиково плато.В основата му се виждаха пещери обитавани някога от монасите исихасти .По късно монах Герман издигнал отгоре църквата на Преображението ,а когато станал епископски център , до нея се прилепила и църквата на ,,Св. Петър и Павел”. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Така се оформил манастирския комплекс ,който  и сега се достроява. До него бълбукаше (зрзе )извора заприщен от няколко циментови корита ,където се мяташе пъстърва.

 

Обитава се от 5 монаха .Една монахиня гостенка ни нагости с билков чай  под сянката на столетния орех.

 

Пред нас се разкриваше незабравимата панорама на Пелагонийското поле. Приличаше ми на дъното на угаснал вулкан заобиколен от стените на кратера- планините Баба,Бабуна и Каймакчалан. Когато крал Вълкашин се венчал тук поръчал да заключат вратите на църквата .И сега тази най- стара  запазена резбована врата от 13 век е  още е затворена .Защото се съхраняват материали ! Царски дарове?

 

    В другата половина -вдясно в,, Преображение”  можахме да се поклоним  на чудотворните икони на Христос и Богородица Пелагониса. Тук  обичайните места на иконите  в царския ред са разменени,защото Богородица  сама си сменяла мястото ,защото искала да вижда Христос.

 

          Така единствено тук, Христос е отляво, а тя – отдясно.

 

    Младоженката – Ефросима (Елена) – бъдеща майка на Крали Марко, вляво е изглежда е била хубаво македонско девойче.

 

            Отвън в притвора са изписана светската  сцена на Вселенския събор.

  Старата руска камбана чака още някой Крали Марко да я вдигне.

  Слизаме надолу покрай основите на  епископска църква от 4 век.Тук македонските археолози, търсещи гроба на Александър Македонски са открили мощите на един  неизвестен  християнски мъченик.  

 

Пътя надолу е песен и се слиза за половин час до Зрзе.

 

    Вярно! Цветан Димитров   2011-9-9   Очаквайте продължението Автор: Цветан Димитров Снимки: авторът   Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="177"] – на картата:

През януари 2012 година.

Браузъри:

• Firefox 36.56% 
  
• Internet Explorer 27.37%
  
• Chrome 26.36%
  
• Opera 8.01%
  

Операционна система:

• Windows 95.70% 
  
• Linux 2.54%
  
• Macintosh 1.38%
  

 

(Горните данни се отнасят само за посетителите на сайта ikonomika.org, но не и за читателите на блога през RSS или email)

Блогът за икономика 2012

Водещият на ТВ 7 Николай Бареков е бил в списъка за отвличане от бандата, кръстена от разследващите „Наглите” и по тази причина е напуснал Би Ти Ви, съобщи самият той от своето студио днес. Което повдига въпроса каква е връзката между работата му в Би Ти Ви и намерението за неговото отвличане, и било ли е напускането му условие за неговата сигурност или просто е имал толкова много пари, че е бил интересен за бандитите като останалите бизнесмени от списъка на похитителите?

Престава ли автоматично да бъде застрашен от отвличане Никола Бареков в момента, когато вече не работи в Би Ти Ви? И аз съм бил в Би Ти Ви цели 6 години, но щяха да ми вземат опинците, ако ме бяха шантажирали по подобен начин. Вярно, шантажираха ме нагло, но с уволнение заради волнодумство и поради това напуснах, преценявайки, че не мога да работя със слуги на президента, които демонстративно застават на негова страна в ситуация, при която всяка нормална медия би защитила своя журналист или поне би му дала минутка да обоснове правото си да задава неудобни въпроси. Бареков, трябва да припомня, участваше сърцато в тази пропрезидентска наказателна операция, която не възприемам като лична загуба за себе си, а като разправа, извършена за назидание на останалите български журналисти точно както в руската казарма са пребивали пред строя провинил се войник- за сплашване на останалите. Тъкмо Бареков, единствен от Би Ти Ви, размаха тогава наказателната сопа по нареждане на началниците си.

Питам ( макар и задочно), защото случаят си плаче за интервю и разследване. Ако да си на екрана на определена телевизия е причина да те отвлекат, трябва да има обяснение. Мога да измисля хипотеза, но не си заслужава усилието да се гадае при нивото на достоверност, произтичащо от твърдението на Бареков, базирано на „един агент от ДАНС” ми каза- не че оспорвам верността му, но по липсата на логика няма да я изобретявам насила.

Търся също логиката в твърдението на отвлечения, малтретирания, освободения срещу подкуп и многократно интервюирания през последните близо 4 години Ангел Бончев, който също намеси Би Ти Ви в своя разказ за събитията от времето на преживения от него ужас. По неговите думи, похитителите искали той да направи определени изявления именно по тази телевизия, къдет се рекламирала и фондацията, на която му заповядали на преведе парите от откупа за жена му Камелия Бончева, похитена съответно при плащането на откупа за освобождаване на съпруга й.

Да ви става ясно нещо по отношение на телевизионната нишка в този сюжет, освен че се води екранна конкурентна битка между две телевизии?

Ако питате мен, скромното ми мнение е,че най-недосегаемата сфера от българката публичност за правосъдието през всичките изминали години на т.н. преход са тъкмо медиите, чрез които невидимите кукловоди водят битките си и по тази причина ги пазят от „посегателствата” на разследващи, прокурори и съд. Един единствен случай за подкуп в българската журналистика изплува от мъглата, макар да се знае от всички за масовата подкупност в гилдията и заснетата със скрита камера Васа Ганчева по-скоро предизвика съчувствието на публиката, попадайки в ролята на единствената жертва на подобно изобличаван на екран, а малко по-късно и в гроба след скоротечно заболяване. Получи се отново потвърждение на „мъдростта”, че за кражбата на кокошка няма прошка, а за милиони няма закони.

Храбро е, разбира се вече днес, да се громи президента, когото Бареков така услужливо обгрижи при онази история с моето прогонване от Би Ти Ви. Но не е новина, появила се днес „за първи път” в студиото на ТВ 7, че президентът Първанов и олигархът Гриша Ганчев са ползвали една и съща охрана. Преливането на охранители между олигарсите , приближени на Първанов, беше разкрито от офицера от НСО Николай Марков през 2007 година, поради той (също за волнодумство) беше демонстративно смачкан пред строя.

Днес обаче има нов президент и само с едно мръдване на химикалката би могъл да постигне чудеса или поне да произведе истински новини по темата за това какви са ги вършили в миналото подчинените му пряко днес служби. Ако продължа с нескромните припомняния, ще дам отново най-добре познатия ми пример: като директор на БТА с един подпис закрих с влизането ми в началническия кабинет цялата кореспондентска мрежа на агенцията в чужбина- цели 26 бюра по света, спечелвайки си смъртни врагове на лична основа и разбира- сред ДС и военния му аналог, чиито кадрови служители бяха явно повечето кореспонденти на БТА. Чувам, че в Грузия постъпили така с милицията: разпусналия я през 2004 г. , уволнявайки всичките 40 000 милиционери, като на тяхно място назначили нови, обучени в новото време хора. Значи може! Може, но за тази цел се иска воля, а не шикалкавене, пируети и замитане на следи, което наблюдаваме днес отново.

Share on Facebook

Българското правителство все още може да оттегли подписа си от тайно подписаното международно споразумение АСТА, което ограничава свободата в интернет. В противен случай българските министри ще се окажат в ситуацията на полските си колеги, които вече седмица са под натиска на улични протести. В обяснителния меморандум е записано, че всяко правителство може да излезе от споразумението до 180 дни от ратификацията.

Решение: Ето как трябва да се подредят парченцата, за да се получат фигурите. ( разпечатайте отговорите -отваря се в PDFформат)

Вижте още занимания за деца над 6 години:

С много любов искам да отбележа този 3 рожден ден на КРОКОТАК!

Това е нашето огромно цветно сърце, на всички, които работим за КРОКОТАК – деца, родители и приятели!

Искаме да му го подарим и пожелаем  едно ново пътешествие по широкия свят на детските мечти!

Преструктуриране в маркетинг отдела на Yahoo в Европа, води след себе си оттеглянето на някои от най-големите и висококвалифицирани маркетинг специалисти....

Facebook се разраства със 7 потребители в секунда и така е с все по-нарастващо значение за маркетинговите стратегии на брандовете и бизнеса в световен мащаб. Много по-бързият растеж на Facebook сред бизнеса през 2011 г. предопределя дори и по-голямо въздействие на тази социална платформа в …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Дали брандовете нарастват по бързо в Google+, отко...

     Според Socialbakers най-добрите марки с присъствие в Google + вече са във фазата на своето най-голям...
  2. 

     Прогнози: 1 млрд. потребители на Facebook през авг...

     Точно така, Facebook може да премине този праг през Август според компанията за дигитален маркетинг ...

Страхотно изследване бе пуснато само преди ден от eMarketer. В проучването са участвали 700 маркетинг специалисти, които са пръснати из целия свят. Цели 97% от запитаните са на мнение, че социалните мрежи допринасят за развитието на бизнесите, за които работят. В изследването на eMarketer са изнесени …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Защо сме пристрастени към социалните мрежи

     Оказва се, че пристрастяването на човешките индивиди към социалните мрежи не е случайно и не трябва ...
  2. 

     Защо американците използват социални мрежи

     Проучване, направено от Pew Intrnet, показва за какви цели американците използват социални мрежи. То...

От Google излязоха с официално изявление по повод влошаването на съдържанието в най-голямата видео търсачка, YouTube. Това становище идва след множество оплаквания от потребители, че съдържанието в YouTube не се пресява и там попадат огромно количество некачествени видеа.  От Google отговориха, че на този етап модерирането на …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     YouTube удари 4 милиарда посещения дневно

     Авторитетният източник Reuters съобщи, че видео социалната мрежа YouTube е достигнала 4 милиарда пос...
  2. 

     YouTube пусна подобрена образователна услуга

     Най-голямата видео търсачка в света, YouTube, пусна на пазара своя обновена образователна версия. До...

По данни на ComScore, социалната мрежа държи 27.9% от импресиите в Щатите през 2011, което е сериозно покачване в сравнение с 21% от 2010.

Поставянето на подпис под АCТА беше одобрено от българското правителство. Но самото споразумение не е прието още. Въпросът, който се дискутира в българското интернет пространство, е дали да се приеме това, или не. Вие искате ли да се приеме АКТА? Имате две възможности за отговор …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     ACTA и интернет такъв, какъвто го познаваме

     ACTA е абревиатура за „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането“. Съдържанието ...

Преминавали ли сте скоро през Калотина? Ако не сте ще останете приятно изненадани. Българската граница е приятна чиста и добре осветена. Няма и помен от мърсотията и хаоса оставена от предишните управляващи. Широко разпространената корупция и изнудването на чуждите граждани по време на Тройната коалиция вече като че ли са забравени. Налична е информация с [...]