Лошият човек, за който писах, ме накара да се сетя и за това:

Още по темата:

Една снимка се разпространява във Facebook и останалите социални мрежи поради липса на достатъчно отразяване в официалните медии. Докато вестниците и телевизията организират дебати за живота на известни личности, вождът на племето Каяпо получи най-лошите новини в живота си: Дилма, президентът на Бразилия, одобри изграждането на огромна водноелектрическа централа (трета по големина в света!). Това означава смъртна присъда за всички хора в близост до река Амазонка, защото язовира ще залее 400 000 хектара гори. Повече от 40 000 индианци ще трябва да намерят друго място за живеене. Естествената им среда на живот ще бъде унищожена и обезлесена, както и много видове ще загинат при строежа. Общо 60 централи са замислени по поречието на река Амазонка, чиито строеж ще застраши екоравновесието в района. Една снимка наистина говори повече от много думи…

това е скулптура на Аполон, от около 200-150 г преди новата ера. не, не се намира в Гърция, където правилно предполагаш, е създадена. намира се в British Museum в Лондон, Великобритания истината е, че това е римско копие на въпросната скулптура, създадено около II-ри век от новата ера копия от снимката на ...

Romengo - Musicaves 2009

- Христо, миналата седмица беше уволнен като шеф на разузнаването ген. Кирчо Киров, когото ти осъди преди години и благодарение на това освен досието на агент Пикадили, който си остава главният заподозрян за убийството на писателя Георги Марков, за пръв път видяха бял свят и куп други документи от Първо главно управление на ДС… - Ген. Кирчо Киров пазеше архивите на Първо главно на ДС! Заведох дело за мълчалив отказ срещу него по Закона за достъп до информация. И на ниво Софийски градски съд, и на ниво Върховен административен съд беше ...

Ако си редовен гост в моя кулинарен свят, значи много добре знаеш за две от болните ми теми – масло и селъри. За второто няма да си говорим сега, но някой ден мога да събера всички написани коментари в обяснения по темата и ще направя цял пост без много усилия. По първата тема имам да кажа само едно – ако искаш да е хубаво, ще трябва да си платиш добре. Това не означава, че всяко скъпо масло е хубаво. Съжалявам, това е истината.

Не мога да бъда на 100% сигурна в това, което ми се предлага в магазина. Цените на кравето масло варират с разлика от 5 лв. за различните марки – български, немски, френски, италиански. На опаковките би трябвало да е написано цялото съдържание на продукта, на което безрезервно да повярвам. И наистина няма какво друго да направя, освен да вярвам. Но има едно друго нещо, което води битка с етикетите, цените и препоръките. Това е вкусът. Личните ми предпочитания и вкус са водещи за това, на коя марка да се спра. Сграбчвам с две ръце всяка нова опаковка изпречила се пред очите ми и се надявам да открия в съдържанието и това, което търся. Случвало се е да го открия и на много висока цена, случавало се е и на по-поносима.

И така опитвам ли опитвам, докато накрая се сетих, че от Рос съм чувала, а даже някога някъде съм виждала, как да се направи масло. Започнах да разучвам въпроса. За направата му в домашни условия без наличие на крава или друго млекодобивно животно, не е необходимо нищо друго освен животинска сметана с 35% масленост. Срещнах различни методи, от които най-лесният (считай неангажиращ със специални уреди) е приготвянето на масло в буркан. За времето, в което се трудиш над сметаната в буркана и усилията, които полагаш за нейто превръщане в масло, може спокойно да пропуснеш тренировката за ръце във фитнеса или поне да се успокоиш, че вече си изразходил част от маслото, което си направил и в бъдеще време изял.

Когато споделих този мой опит с приятелите Мария и Венсант им разказах за едно видео, в което Robert Krampf сяда на масата да си хапне закуската, но установява, че му е свършило маслото. Тогава изважда един буркан и започва да си го приготвя, като междувременно обяснява интересни неща. Накрая хапва филийка хляб намазана с масло. Как да не ти се поиска да го приготвиш!  „Беше много забавен и така вкусно си хапваше филийката.“ – допълних разказа си. А Винсент шеговито ми отговаря – „Е, макар и малко изморен…“ Наистина се измаряш, но това е то – целта оправдава труда (и средставата, да не забравяме).

По-долу описвам методите, с които опитах да приготвя масло. Използвах буркан и три различни домакински уреда. Продуктът е един и същ – животинска сметана с 35% масленост.

С буркан

Взима се един буркан с вместимост 700 мл. и в него се изсипва 200, най-много 300 мл. животинска сметана. Бурканът започва да се разклаща енергично. Сметана ще се сгъсти след 5-6 минути. Разклащането продължава, като най-добре е да се използват двете ръце. След около 15 минути сметаната ще се пресече. Разклащането на буркана продължава докато не чуеш шлюпащ звук от него. Това се случва на 18-тата минута. Маслото се е образувало, а водата се е отделила. Тази вода всъщност е известнният продукт бътърмилк (buttermilk), който ние си нямаме на пазара, но може да срещнеш в много рецепти, и който ние в зависимост от рецептата заменяме с кисело мляко, айрян, смес от кисело и прясно мляко, смес от прясно мляко с лимонов сок и все от този сорт. Сега вече си имаме истински бътърмилк.

С блендер

После видях един друг метод, в който маслото се приготвя в блендер. Тук нещата не ми се получиха. Не знам защо, може би сметаната, която разбивах беше малко, но така се разби, че след това, дори при опит да я пресека и направя на масло с миксер (този метод чети по-долу), сметаната не помръдна. Чак се изумих. При разбиването с блендер се налагаше често да го спирам и да разтръсквам разбитата на пяна сметана, защото след периода, в който се сгъсти, нямаше никакви признаци, че нещо се случва с нея. След 30-тата минута изгубих търпение. Фал.

С ръчен миксер

Една от идеите ми за правене на масло от сметана в домашни условия беше да опитам с ръчен миксер. С това прекрасно изобретение са снабдени повечето домакини, а и използването му значително ще намали напрежението в ръцете. (И двете, защото често ще ги сменяш, държейки миксера.) Тук получих задоволителен резултат – имах масло накрая. Отне ми даже по-малко време – около 16 минути.

Със статичен миксер

И последният опит беше със статичен миксер. Какво по-хубаво от това! Пускаш го на високи обороти и за 18 минути забравяш какво всъщност правиш. Междувременно може да избършеш праха, да минеш една прахосмукачка, да пуснеш пералнята или да простреш вече изпраните дрехи, да си хвърлиш един душ, че даже и с миене и изсушаване на косата, да обърнеш внимание на децата или да правиш секс. Може и два пъти. (Ама избери си едно, най-много две от всичките тези неща!) После се връщаш при миксера и установяваш, че имаш масло. От лесно, по-лесно.

Между тези неща, които може да правиш докато сметаната се превръща в масло може и да сложиш хляба да се пече, но тук вече ще трябва да си се подготвил предварително.

А като извадиш хляба от фурната и го оставиш за малко да се охлади, тъкмо докато мине време да опиташ някое ново за теб вино ще имаш още по-голямо любопитство и апетит да опиташ направеното от теб масло, намазано върху гореща препечена филийка.

Малко цифри и други подробности

• От един литър животинска сметана с 35% масленост се получава около 400 грама масло и 600 мл. бътърмилк.
• Времето, което съм дала при различните методи е точното време, което при мен отне за превръщане на сметаната в масло. В зависимост от сметаната, температурата и използвания уред, времето може да варира.
• Сметаната трябва да бъде със стайна температура, но на мен ми се получи и извадена директно от хладилника.
• След като се образува маслото може да се остави в цедка или тензух да се отцеди добре.
• За да се отдели възможно най-много водата от маслото, след като то се прецеди се разбива отново. Ще се отдели още малко бътърмилк. Това е подходящо при разбиване с миксер.
• Все още мекото масло може да се оформи на калъп като се пресова в подходяща кутия и се остави да се охлади в хладилник. След като се охлади се изважда от кутията.

Тук трябва да завърша този пост с няколко обобщителни изречения, но нищо друго не ми идва освен да ти кажа да опиташ и да се насладиш. Без разочарование!

Как да си направя масло е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Amazon направиха реклама, която показва превъзходството на техните продукти над iPad. По същия начин, с ирония, рекламира устройствата си другият конкурент на Apple - Samsung. Във видеото на Amazon, публикувано в интернет на 6 февруари, мъж, разхождайки се по плажа през един слънчев ден, се опитва да види изображението на таблета си, закривайки го с ръка. Името на последния не се уточнява, но е лесно да се отгатне, че това е iPad. Виждайки жена, която чете, излегната на шезлонга си, мъжът, явно търсейки начин да я заговори, я пита дали това е новият "Kindle" за $ 79 (става въпрос за електронния четец). Непознатата отговоря утвърдително, и започва да хвали устройството за добрата му видимост дори и в слънчев ден. Човекът обаче посочва, че с него не може да се гледа видео и да се сърфира в Интернет. "Затова имам Kindle Fire" – отговаря жената и посочва към двете си деца, които играят с таблети от Amazon. Обезкуражен, мъжът отбелязва, че три устройства Kindle - това излиза видимо скъпо. "Не по-скъпо, от това, което е във Вас" – получава той в отговор. В края на диалога, мъжът научава, че е седнал на мястото на съпруга на събеседницата си и си тръгва. Преди Samsung направи няколко клипа, в които се шегува с феновете на iPhone, рекламирайки своя нов смартфон Samsung Galaxy S II. Най-популярната от тези реклами е била гледана повече от 4,4 милиона пъти.

„Светът е прозрачен, не може да има граници и ограничения върху прозрачността, защото тя води само до високи етични стандарти“, каза вчера PR експертът Максим Бехар по време на откриването на Световния PR форум в Давос. Той участва в дебата „Правото на личен живот срещу публичността в ерата на прозрачност“ заедно с Алън Майер.

Веселина Седларска

Световната икономическа криза започна заради американците, които живееха на кредит. Световната икономическа криза продължава заради българите, които живеят от лихви.

Ли Йакока става президент на “Крайслер”, когато фирмата е на трето място в американската автомобилна индустрия след гигантите “Дженерал Мотърс” и “Форд”, но въпреки това е пред фалит. 600 000 работни места са под въпрос. “Крайслер” работи с огромни загуби  и задачата Ли Йакока е да спаси компанията. Дотогава той е бил президент на “Форд” с 340 000 долара годишна заплата. Йакока сключва договор с “Крайслер” за същата сума. Една година бизнесменът търси варианти и установява, че начинът е един – заем. Месеци наред Йакока работи за получаването на заем, гарантиран от правителството – създава човек по човек лоби в Конгреса, търси подкрепата на комисии, убеждава, дава гаранции, че парите ще бъдат върнати. Ходенето по мъките се увенчава с успех. С гласуване Конгресът одобрява 1,5 млр. долара заем за “Крайслер”.

Първото нещо, което президентът на “Крайслер” прави след като отдъхнал, че компанията е спасена, е да промени заплатата си. В момента, в който става ясно, че “Крайслер” няма да загине, президентът Йакока променя заплатата си от 340 000 долара на 1 (един) долар годишно – до връщането на заема. След това намалява доходите на ръководния състав с 10 процента и ставките на работниците с 2 долара на час. С аргумента, че заемът трябва да се върне и в името на запазването на работните места.

Припомням го, за да не си помислите, че Марк Зукърбърг е много оригинален, като си намали тези дни заплатата от 500 000 на 1 долар. Преди това го направи Лари Елисън, директор на софтуерния гигант Oracle. Предлагам да не роним сълзи за нито един от тях. Жестовете на такива хора не се равняват на материални лишения, а на морални уроци. Има едни такива наивни общества, в които си говорят за морал и за личен пример. В държави, в които не е удобно да се говори за морал, такива жестове се наричат популизъм. Пак в името на личния пример навремето Маргарет Тачър я разкъсваха за кило захар.

Става дума за миналия век, в началото на 70-те, когато миньорите  в Англия стачкуват, индустрията има въглища и енергия само за три дни през седмицата, а семействата вечерят на свещи, но не по романтични причини. Свещеници дискутират по радиото дали членовете на едно семейство да се къпят в една и съща вана, за да се пести топлата вода. А министър дава съвети по телевизията как мъжете да се бръснат на тъмно. Инфлацията е стигнала 15 процента.

И в този момент – в разрез със спестовния ентусиазъм на Острова – Маргарет Тачър, току-що изместила Хийт и станала лидер на опозицията, била видяна в някакъв магазин в северната част на Лондон да купува повече захар, отколкото текущо е нужно на едно семейство. Лидерката на торите трябваше с дни  да обяснява купила ли е или не е купила повече от един пакет захар и как си позволява по този начин с личен пример да поощрява запасяването.

По време на криза могат се случват такива неща, които на пръв поглед са умни, но на втори глупави. Както и обратното. Теодорос Пангалос, гръцки вицепремиер, обяви един от имотите си за продан, за да може да си плати повишените данъци за останалите имоти. Има някаква сложна зависимост между държавните кризи и апартаментите на вицепремиерите. Тези дни опозиционните медии в Унгария съобщиха, че министърът на вътрешните работи Шандор Пинтер има 22 жилищни имота. Ха, още малко и ще стигнем до търсената  формула: Ако унгарският министър на вътрешните работи има 22 апартамента, а българският – 6, това означава ли, че положението в Унгария е 3,66 пъти по-добре?

Министър-председателят на държавата с най-бедното население в Европа обясни бавното оттичане на кризата с рентиерски мързел: „Всъщност ние много хора направихме богати – пречиствателни станции, жп линии, субсидиите в земеделието са огромни пари. С една дума, банката, веднъж, е стабилна институция, второ, лихвите са големи. В началото на кризата това е сигурност, в края на кризата това вече е мързел. Свикваш, майката, голямата сума, си седи в банката. Но в същото време, когато попиташ тези хора навън, те казват: Бедни сме, ужасно мизерстваме.А в същото време имат влог от 100, 200 или 50, 40, 30 хил. лв. Така че, донякъде високите лихви, лихварството е точната дума, това е най-мързеливото нещо, то е най-непродуктивното.”

Премиерът Бойко Борисов, човек с Ахилесова уста,  има дарбата да казва верни неща, но да ги казва или не където трябва, или не както трябва, или не когато трябва, или не на когото трябва. В най-звездните си мигове той успява да направи всички грешки накуп. Като в този случай. Той е логично продължение на друг случай, когато с подобно вдъхновение и замах нашият премиер предписа рецепта за справяне с кризата на богатите страни – каза им, че трябва да получават заплати и пенсии като българските. Тоест препоръча на богатите да станат бедни. Сега смъмри  бедните защо не са бизнесмени.

Не Бойко Борисов е измислил, че криза се бори с харчене на пари. Кейнс го е измислил. Този, стоящ редом с Чърчил по достолепие, англичанин бил толкова своенравен, че когато издал книгата си „Обща теория на заетостта, лихвата и парите” (1936) не разрешил в заглавието да се постави запетая между „заетостта” и „лихвите” – за да личало колко са взаимосвързани двете думи. Кейнс бил убеден, че кризите не се лекуват на принципа „както дошло, така си и отишло”. И че ако по време на криза се спестява, това води до все повече спестяване и в крайна сметка до влизане в улея на низходяща спирала, от който няма излизане без помощ отвън. Ето как Кейнс вижда ролята на правителството по време на криза: да вкара пари обратно в икономиката чрез обществени поръчки и като стимулира бизнеса и хората да харчат колкото може повече и да спестяват колкото може по-малко. Класическата икономика не действа по време на криза, твърди Кейнс. Отношението му към кризите става най-ясно от това, че ги е определял като „необичайни прояви на малоумие”.  И още от него: добрите времена се връщат, но не с търпеливо чакане, а с правилни политики.

 За разлика от всички изброени дотук примери, българският премиер предлага гражданинът-лихвар да даде пример как се бори криза. Не държавата, а гражданинът. Да направи например бизнес, вместо мързеливо да живее от лихви. Както стана ясно около 75 процента от депозитите на лихварите са в рамките на 1 000 лева. Колкото може да живее от лихвите на тези пари (около 55 лева), толкова и може да захване бизнес българинът. Дори регистрирането на фирма струва повече от спестените 1 000 лева.

Но да оставим математиката, защото при икономическа криза доверието, оказва се,  е по-важно от числата. Ако българите са скътали в депозити 31,9 млрд. лева, то е заради недоверие. Недоверие в държавата, в здравеопазването, несигурност в работата, страх от черни дни. Да харчиш тези пари можеш, само ако преодолееш несигурността, страха, недоверието. Как да направиш бизнес, като знаеш, че ще те съсипят от данъци, такси, глоби, за да издържат армия от чиновници, чиято работа е да пречат на бизнеса ти? Как да се довериш на държава, чийто финансов министър категорично заявява, че няма да има коледни бонуси в кризисната година, а после става известно, че служителите в министерството му са получили допълнително 233 725 лева. 

Така се надлъгваме. Пропастта на недоверието между българите и държавата е толкова голяма, че не може да бъде запълнена, дори ако с правителствени брошури се залеят всички фризьорски салони, както предлага премиерът.

Лицемерието на народа-лихвар бе описано от държавата, в лицето на премиера Борисов, така: „И като го питаш на улицата как се чувства, той вика – зле се чувствам, беден съм.” Сит на гладен не вярва. Лицемерието на държавата бе описано от Симеон Дянков така: „Не съм раздавал коледни бонуси, раздадени са премии за 2011 година за добре свършена работа.” Да знаете пък колко гладните вярват на ситите…

В. „Преса”

Група хакери, наричащи се SwaggSec побликува данни от вътрешните сървъри на Foxconn, в които кибер престъпниците са успели да проникнат. Информацията включва потребителски имена и пароли на служители по висшестоящите постове в компанията, както и на самия изпълнителен директор Тери Гоу. Като изключим тези данни, хакерите не са успели да се доберат до друга ценна информация, но като предпазна мярка, служителите на Foxconn е трябвало да спрат операциите на сървърите за известно време. По този начин компанията се презастрахова от евентуални измами и опити за употреба на изтеклите пароли и потребителски имена. Не стана ясно каква е мотивацията зад действието на групировката, дори и след публикуването на тяхното обръщение при публикуване на изтеклата информация в пиратски уебсайт за торенти. От съобщението се подразбира, че хакерите обвиняват Foxconn за ненормалните условия на труд, в които компанията поставя своите работници. В защита на китайските работници днес на протест излязоха и стотици граждани в Ню Йорк, а Apple получиха петиция, подписана от 250 хиляди души, настоявайки за промяна в условията на труд във фабриките. Групировката споменава и следващия iPhone 5, който представлява и едно от следващите желания на хакерите, но като цяло, не се споменава точна причина за атаката над сървърите. Вероятно киберпрестъпниците са търсели платформа за изява и са използвали компания, която би им осигурила нужната публичност. Foxconn работят с Intel, Microsoft и IBM, но най-вече, произвеждат най-желаните продукти на технологичния пазар в момента- iPhone и iPad, като са основен доставчик на Apple. Групировката не предявява конкретно никакви желания или не заплашва служителите по никакъв начин.

Гражданско обединение за реформи в държавата бе учредено на 4 февруари в Шумен. На 8 февруари в София пък се появи Гражданско обединение за реална демокрация.

Момче води гигантска крава по селската пътека. Среща го съседът и пита загрижено: - Иванчо, накъде така с тази голяма крава? - Ще я водя на говедо да я оплоди - отговорил малчуганът. - Е хубаво де, не можеше ли баща ти да свърши тая работа? - Можеше, ама говедото по-добра работа ще свърши... Усмихни се, България! В парламента депутатите се обиждаха на "говедо" и "селянин". Не бързайте да се възмущавате - епитетът "говедо" отдавна е навлязъл във футболния фолклор, отнасяйки се за феновете на "Левски". Така че, какво излиза - в парламента е пълно с левскари. Колкото до "селянин" - това никак не е обидно, най-малкото защото дори в столицата вече над 60 процента от жителите са си типични селяни. Пък били те със или без крава, нуждаеща се от говедо...

Първият служител в историята на Google, Крег Силвърстайн, съобщи, че ще напусне компанията за да се присъедини към екипа, който поддържа нашумялата наскоро онлайн академия Khan, която помага на всеки ентусиаст в неговото образование у дома. Изглежда, колегите на Силвърстайн ще се сбогуват с него съвсем скоро, а новата му професия ще бъде разработчик в Khan Academy, въпреки че той ще получи и други странични задачи. Силвърстайн е всъщност номер 3 в екипа на Google, тъй като първите двама са основателите на компанията- Лари Пейдж и Сергей Брин. Той помага на двамата ентусиасти да създадат търсачката от тяхната стая в общежитията на университета Станфорд, а след това и в гаража, който използвали Пейдж и Брин. Той е помогнал за издигането на Google на върха и работи за търсачката в продължение на 13 години. През периода от 1998г. до сега той е заемал различни длъжности, като едновременно се е занимавал с няколко отдела наведнъж. Последните му задължения включвали и обучение на нови инженери. Новото работно място на Силвърстайн отново ще бъде в Маунтин Вю, Калифорния, но този път в офисите за поддръжка на онлайн академията. Новините за напускането бяха първо споделени в публикация на EdSurge, но по-късно и от Google потвърдиха информацията. Приносът на Силвърстайн ще бъде отбелязан, тъй като той е един от виновниците, които успяха да изведат търсачката от гаражното пространство на нивото на световните корпорации в Интернет.

От НАСА официално са открили третата фаза за конкурсно избиране на частни компании , разработващ и пилотирани космически кораби за доставка на астронавти на МКС - в рамките на конкурса се предполага да бъдат предоставени няколко гранта в размери от 300 до 500 млн долара . по инфомрация от съобщение на НАСА.

Федералното бюро за разследвания на САЩ публикува на своя уебсайт досието на съоснователя на Apple Стив Джобс, съобщава сайтът Gawker. Дългото 191 страници досие съдържа информация от 1991 г., когато Джобс е бил проучван като възможен кандидат за член в Съвета на експертите при президента Джордж Буш старши. В документите се споменава, че няколко източника за изразили притеснения относно миналото на Джобс, когато той е употребявал наркотици. Други запитани са заявили, че енигматичният директор е склонен към изкривяване на истината и реалността, за да постигне целите си. Споменава се също, че първоначално Джобс не е помагал на майката на първото си дете, но впоследствие им е оказал подкрепа, пише dnevnik.bg. Неназован източник е характеризирал Джобс като склонен към заблуждаване индивид, който не е напълно открит и честен. Друг източник обаче го описва като честен и надежден, но същевременно казва, че моралните му ценности могат да бъдат поставени под въпрос. Различни хора споделят, че Джобс се държи последователно само тогава, когато се случва това, което иска той. Разкриването на толкова негативни мнения не е често срещано явление при подобни разследвания на ФБР. Обикновено агентите интервюират колеги и хора, препоръчани от кандидата. Не е ясно кои са източниците, но предвид естеството на мненията им е странно, че са били препоръчани от Джобс. Други разпитани от федералните агенти хора все пак подкрепят безупречността на ценностната му система. Дори и тези, които го критикуват, го препоръчват за позицията, която в крайна сметка той не получава. Както пише един от интервюиращите агенти: "Той източникът смята, че Кандидатът има нужните качества да заеме висока политическа позиция в Правителството, за каквато по негово мнение не се изискват честност и последователност". Сред другите по-интересни факти от досието е информацията, че срещу Джобс е имало бомбена заплаха през 1985 г., както и че за известно време е имал ниво на достъп до информация "Строго секретно". То му е предоставено през 1988 г. и му е отнето през 1990 г. Не е ясно за какво му е трябвало, но "агенцията", асоциирана с достъпа, е студиото за компютърна анимация Pixar. Джобс купува Pixar през 1986 г. и го продава на Disney двадесет години по-късно.

Да си служител в Столичната община изобщо не е лесно. Работата на управниците е изключително трудна и е свързана с голяма отговорност. Затова не се учудвайте, че заплатите им са много по-високи от вашите. Та какви сте вие, простите избиратели? Поредният глас, който има значение веднъж на четири години. През останалото време сте безгласна буква, която има задължението да пълни алчната общинска гуша. Съвестните данъкоплатци са наясно, че част от сумите, които вливат в столичната хазна, са предназначени за възнагражденията на местната администрация. Друг е обаче въпросът дали софиянци знаят, че парите, които „Московска” 33 скубе от тях всяка година, отиват за неприлично тлъстите бонуси на заместниците на столичния кмет. При това тези „стимулиращи” възнаграждения не са за съвестно свършена работа, а за някаква си там странична стопанска дейност. Зам.-кметът по екологията Мария Бояджийска е декларирала доходи от странична дейност в размер на 35 000 лв. Колежката й с ресор инвестиции...

Времето на „нашия” интернет приключи. Мрежата се владее от няколко големи американски компании – всичко останало са много на брой малки и подлежащи на изяждане риби – съвсем по законите на джунглата. Фейсбук съвсем скоро ще събере 1 милиард потребители, а това е цифра, която би трябвало да ви звучи достатъчно сериозно. Тази цифра беше немислима преди няколко години, а днес това е възможно. Преди няколко години да теглим аудио и видео файлове от интернет беше въпрос на чест, интелектуален ценз, който те отличава от затвореното във физическите си рамки човечество. Затова, когато се опитаха да затворят „нашите“ торент сайтове, всички ги защитихме, искахме да браним не само свободата си, но и джоба си, от алчните медийни корпорации на физическия свят. Бяхме против това да купуваме жалките им физически носители. Медийните корпорации се ослушваха и дълго време гледаха на интернет като на заплаха, но не чак толкова голяма, ако трябва да сме напълно честни. Тогава се създаде и тази...

Компанията Space Exploration Technologies, която прави по договор с НАСА пилотирани апарати за полети към МКС , е подписала договор с оператора на спътникови услуги , компанията AsiaSat за извеждане на два комуникационни спътника в първата половина на 2014г . За целта ще бъде използвана ракетат носител Фалкон09, която се разработва от SpaceX.

3-месечен EURIBOR, %

Правителството готви мерки срещу високите лихви по кредитите - звучи добре, но да видим детайлите. Реално се предлага следното – всички лихви по кредити да се обвържат задължително с движението на междубанковия лихвен процент в Еврозоната (EURIBOR) или със същия процент в България (SOFIBOR).

Обвързването със Софибор е проблемно, защото на софийския междубанков пазар обемите са малки и банките реално не могат да се финансират от този пазар. Обвързването с Юрибор, от своя страна, е проблемно, защото България не е член на Еврозоната и българските банки нямат достъп до този пазар, нито до ЕЦБ.

Но, по-големият проблем е, че обвързването на всички лихви с Юрибор означава, че оттук-нататък всички банкови лихви ще се покачват години наред. Просто защото в момента Юрибор има рекордно ниска стойност от около 1%, а нормалните нива са 3-5%. Т.е. Юрибор няма накъде да спада повече, но определено има огромна вероятност да се увеличава, особено в средносрочен и дългосрочен план (дали заради инфлационен натиск или заради свършването на кризата, но посоката ще е нагоре).

Пример: вземате днес ипотечен кредит с лихва определяна по формулата "Юрибор + 7 процентни пункта надбавка". Сега Юрибор е малко над 1%, т.е. общата лихва ще бъде малко над 8%. Обаче, след няколко години когато Юрибор стигне 5%, общата лихва по ипотечния кредит ще се повиши на 12%. Това е 50% увеличение на лихвения процент. И забележете – няма абсолютно никакъв шанс лихвата да падне надолу, просто защото Юрибор вече е толкова нисък, че едва ли може да падне много.

С други думи, регулацията няма как да намали лихвите. Изключително висока е вероятността да стане точно обратното – да ги увеличи, особено що се отнася до дългосрочните кредити.

Има една-единствена възможност банковите лихви да се обвържат с представителен пазарен индекс и да имат шанс да намаляват в бъдеще – ако банковите лихви се обвържат с лихвите по дългосрочния държавен дълг. Но това не се предлага; явно правителството се страхува да поеме този риск, защото тогава то ще е отговорно и за обратния процес: всяка глупост, извършена от правителството директно ще увеличава банковите лихви и хората ще знаят, че правителството е отговорно (то и сега е отговорно, но се прикрива зад други обяснения).

Блогът за икономика 2012

В края на миналата година ви съобщихме, че китайските власти поетапно започват въвеждане на правила и норми, които ще принудят потребителите на микроблогинг сайтовете да излязат на светло и да използват истинските си имена. Вече има реално развитие на инициативата и са поставени крайни срокове. Потребителите на микроблогинг платформи от Пекин са задължени да сложат своите истински имена в акаунтите, които ползват до 16 март, предаде Digital Trends. Причина за мярката е желанието на китайските власти да затегнат контрола върху информацията, публикувана в платформите за микроблогинг, които са особено популярни в най-многолюдната азиатска държава. Когато потребителите започнат да използват истинските си имена на властите ще е много по-лесно да контролират информацията и да забраняват достъпа на неудобните индивиди. Китайците смятат, че банването на хора, а не на акаунти е най-ефективният начин за борба с незаконната информация. Китай е пословичен с методите си за цензуриране на информация, но за страната досега беше характерно само блокирането на отделни сайтове чрез специални филтри. В комунистическата държава на крайните потребители се даваше относителна свобода на действие при боравенето със световната мрежа. Ако микроблогърите не се регистрират по надлежния ред, с истинската си самоличност до 16 март, те ще изгубят правото да публикуват съобщения, но ще продължат да четат информацията, която се публикува от други хора. Мярката е насочена конкретно към микроблогинг платформите, защото циркулацията на информация в тях е прекалено динамична, за да бъде цензурирана навреме от упълномощените за това институции.

Причината, поради която хората все още продължават да използват стандартните хард дискове, се корени във високата скорост при трансфера на информация и наличният обем за съхранение на данни. Картите с памет без механични части не могат да осигурят това, което ни дават хард дисковете – нито като обем, нито като цена. Ново поколение лазерни дискове има потенциал да предложи до 1 000 пъти по-висока скорост при съхранението на данни в персоналните компютри, лаптопите и сървърите, информира Gizmodo. Група от учени са демонстрирали нова технология за писане на информация върху магнитни повърхности, която използва лазери и работи с изключително висока скорост. В основата на тази технология е идеята, че топлината може да се използва за пренос на информация, а както добре знаем, лазерите са идеалното средство за бързо предаване на топлинна енергия. Подробности за откритието има в научното издание Nature Communications, а според един от учените, участвали в разработката, за първи път от десетилетия се опровергава вярването, че топлината може само да разрушава информацията, съхранена върху магнитни носители. Доктор Алекси Кимел и колегите му са доказали противното като са записали информация върху магнитен носител чрез насочена топлинна енергия. Чрез лазерни пулсации върху същия материал, който се използва в съвременните твърди дискове, са стимулирани миниатюрни сектори, които са променили магнитните си свойства, като по този начин е била съхранена реална информация. Уловката при цялата работа е, че лазерната технология става само за бързо писане на данни, но не и за четене. Този проблем тепърва трябва да се разрешава от учените, за да стане откритието реално приложимо.

Повече богати китайски предприятия ще провеждат дейности в разкъсваните от дългове европейски страни, като разпространяването на икономическата и финансова криза създава възможности, пише китайският в. „Чайна дейли”, позовавайки се на изказване на длъжностни лица от Министерството на търговията.  „Китайските компании виждат атрактивни възможности да закупуват активи в Европа, заради дълговите проблеми, които доведоха до икономическо забавяне и висока безработица”, заявява Сун Йонгфу, ръководител на Департамента по европейските въпроси към министерството.  „Компании от производствения сектор, които са конкурентоспособни в индустриално отношение” ще доведат вълната на придобивки”, коментира Сунг.*   你吸** – Знаете ли какво значи това? Не? Е, много скоро всички ще разберем. Поднебесната Империя е решила смело да развее огромните си икономически тестиси над Европа, да Го удари в масата и да започне да диктува условията. Постоянната рецесия, липсата на консенсус за съдбата на еврото, както и чудовищното развитие на Китай в икономическо отношение заплашват да поставят Европа пред прага на сериозна дилема – да запази ли политиката на нео lаisсez fairе (от фр. – принцип на минимална намеса на държавата в пазарната икономика, характерен за края на 19в., най-вече във Великобритания) или да започне политика на нео поротекционизъм, която да блокира китайските домогвания до европейския пазар, рискувайки самата същност на  Европейския Съюз и [...]

Като съм казал „А”, да продължа и с „ЕЦ”.

Само преди ден вицепремиерът Дянков опроверга началника си Борисов за крайния срок за окончателното решение на правителството за проекта АЕЦ „Белене”, измествайки го някъде в „във втората половина” на годината”, докато по сметките на премиера Борисов това решение трябваше да се е случило преди седмица. Не се съмнявам, че това беше „контролирано изпускане на информация” от язовира с мътилката около тактиката и стратегията на правителството относно руските енергийни проекти. Така се зарибяват шарани в нашата държава.

По този повод, както и във връзка с репликата на Дянков за многократното отлагане досега с нови и нови срокове, направих вчера аналогия с лъжливото овчарче. В приказката то успява да излъже само два пъти и на третия път вече никой не му вярва. А в случая лъжливото премиерче ни лъже цели „седем –осем пъти” (по оценка на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков).

И ето че приказката продължава. Същият Дянков този път опроверга себе си. Нямало да е някъде през втората половина на годината, а доста по рано ( позволих си да предположа и дори да предложа края на април във връзка с годишнината от катастрофата в Чернобил). Почти съм познал, включително и по въпроса за символиката, но не чернобилската, а „приказната” . Познал съм по отношение на символиката около лъжата. Защото Дянков се коригира и ангажира с конкретна дата: крайният срок този път се очертавал да е 31 март.

Както знаем, след 31 март, ако няма някакво извънредно разпореждане на Бойко Борисов да се гласува промяна в календара, следва 1 април. Много подходяща дата за важно съобщение от страна на лъжливото премиерче, което с присъщото му чувство за хумор се очаква да обяви:
„Днес, на празничния на 1 –ви април, тържествено оповестяваме, че досега се шегувахме, но вече няма майтап: обещаваме да помислим сериозно кога да обявим крайния срок за нашето решение”.

 

Share on Facebook

Доцент д-р Петко Салчев е завършил във Висшия медицински институт на Медицинска академия, специалност медицина, през 1987 г. Той има дипломи и по специалностите „Научна медицинска информация” и „Социална медицина”. В периода 2003-2005 г. е заместник-министър на здравеопазването. От 2005 г. досега е преподавател в магистърска програма към Юридическия факултет на Югозападен Университет в Благоевград, а от 2008 г. - ръководител на катедра «Социална медицина и обществено здравеопазване» в Медицинския факултет на Медицинския университет в София. Вицепрезидент е на Българската асоциация по медицинско право. В момента оглавява дирекция „Класификационни системи” в Националния център по обществено здраве и анализи. - Доцент Салчев, преди време заедно с институт „Отворено общество” представихте проучване за ефективността на първичната здравна помощ. Какво означава терминът "ефективност" от гледна точка на предоставянето на медицински услуги? - Като говорим за ефективност, разбираме...

Голяма беда сполетя бесарабските българи. Не, не само бесарабските – българите! В нощта на 25 срещу 26 януари се запали светинята на Православието в Бесарабия – храмът „Свето Преображение Господне“ в град Болград. Съдбата ми бе отредила първа в България да науча тази страшна новина.

Разни некадърни негодяи дори в парламента говорят колко ACTA била хубава, щото щяла да спре кражбата на интелектуална собственост. Самите негодяи крадат- с търговска цел крадат чужд интелектуален продукт - но искат бедняците като нас, които сваляме за лично ползване - да ни разследват и осъждат: Вижте ЩУРЦИТЕ - КРАДЦИ:

[видео]

[край на видеото]

Добре известно е, че някои от най-полезните изобретения, които използваме в ежедневието си са били разработени, за да се използват основно за военни или космически цели. Учени от NASA създадоха уникални биокапсули, които изпълняват ролята на миниатюрна болница с висококвалифицирани лекари, която можем да носим навсякъде със себе си, информира Gizmodo. Космосът е една изключително враждебна среда, където достъпът до медицински услуги е ограничен, а болници и спешни отделения просто няма. Това налага създаването на системи, които автоматично следят за здравословното състояние на астронавтите и ги лекуват. Именно такава е задачата на биокапсулите. Те се имплантират в човешкото тяло и веднага започват да следят основните жизнени функции и състава на кръвта. Ако се появи отклонение от нормата капсулите изпускат лекарствени вещества, които нормализират здравословното състояние. Всичко това става без знанието на пациента, който може да върши своите задължения в космоса необезпокоявано. Особено полезни са капсулите за неутрализиране на ефектите от космическата радиация и нормализиране на нивото на кръвната захар. Откритието на NASA не е просто добра идея, а нещо което вече е реализирано на практика и може да се види и пипне. Неминуемо технологията ще започне да се прилага и на Земята, тъй като е безценна при пациенти, които трябва да получават вещества, вариращи по количество според текущото здравословно състояние. Най-голяма полза ще имат диабетиците и хората, подлагани на химиотерапия, но и другите приложения на биокапсулите са изключително много.

Снимка: Трайков и Рашидов си говорят по време на изслушването.
Автор: Константин Павлов – Комитата

След седмица, в която медиите почти прекалиха с отразяването на ACTA, четири комисии на българския парламент призоваха министрите Вежди Рашидов и Трайчо Трайков на парламентарно изслушване.

Изслушването се състоя вчера и бе добре посетено както от организации на правоносителите, така и от представители на интернет доставчиците, неправителствения сектор и гражданското общество като цяло. Бидейки част от последното, аз също отидох на изслушването.

Излишно е да казвам, че организациите на

българските носители на права подкрепят ACTA

докато представителите на онлайн бизнеса и на гражданското общество са повече или по-малко стриктно против него.

Между другото доста се трудих да предавам заседанието по Twitter, така че можете да погледнете в моя стрийм, за да видите по-подробно кой как се изказа.

Личното ми впечатление е, че опозицията в лицето на Атака, ДПС, БСП и Синята Коалиция е настроена по-скоро против ратификацията, като общият елемент в изказванията на повечето и представители бе нуждата от широк обществен дебат.

За разлика от тях представителите на ГЕРБ по-скоро подкрепят търговското споразумение и са готови да преминат към необходимата парламентарна ратификация.

Едновременно с това, обаче, от управляващата партия са наясно с обществената неприязън към ACTA и се опитват да промотират

ратификация с резерви

най-вече по отношение на разпоредбите, отнасящи се до цифровата среда и представят тази позиция като голям компромис.

На финала леко смущаващо ми се стори изказването на министър Трайков, че противниците на ACTA не се успели да го убедят в правотата на своите аргументи и най-вече в това, че споразумението съдържа реални заплахи към определени права и свободи.

Още по темата можете да прочетете при Комитата и Асен Генов.

Related posts:

1. ACTA: появи се студия по поръчка на Европейския Парламент
2. ACTA: Европейският Парламент се обвива в мълчание
3. ACTA: писмо от Германия
4. ACTA: развенчаваме митовете
5. ACTA: Как могат да изглеждат „извънсъдебните мерки“ или „алтернативите на съдилищата“?

Днес в Ню Йорк ще се проведе голям протест срещу технологичния гигант Apple и ужасните условия, при които са принудени да работят китайските работници, произвеждащи хитови продукти като iPad, iPod и iPhone. Организатори на протеста са Change.org и SomeOfUs, които ще водят шествие, минаващо покрай новооткрития магазин на Apple, който се намира до Grand Central Station, информира Neowin. Представители на Apple трябва да получат и петиция, подписана от 250 хиляди души. В нея се иска компанията да накара партньорите си да осигурят по-добри условия на труд за своите работници. Организаторите на протеста нямат нищо против продуктите на Apple и техните качества, но не са съгласни с това, че те са създадени с цената на ужасно човешко страдание. Преди година и половина избухна скандал след като стана известно, че сред служителите на Foxconn има ясно изразена тенденция към извършване на самоубийства. Оказа се, че те работят при лоши условия и срещу много ниско заплащане. През 2011 година представители на Apple са направили 227 проверки в заводите на партньорите си, за да се установи какви са условията на труд. В резултат на инспекциите са били прекъснати търговските взаимоотношения само с една фирма, но това не е Foxconn.

Поредният мониторингов доклад от Брюксел ясно дава да се разбере, че докато институциите у нас враждуват, няма да има напредък. Укори има и към МВР, и към съдебната власт и към Висшия съдебен съвет. Видно е, че с междинния си доклад ЕС ни подтиква да бързаме с реформите в тези институции. Колко ще бъде чут този глас ще разберем през юни, когато ще се появи същинският мониторингов доклад за напредъка в областта на правовия ред. Предчувствайки критиките към бездействието, сам премиерът Бойко Борисов призна, че не може да се справи с министрите си, които се нападат взаимно. Той ги назова поименно – вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и бившия вече министър на правосъдието Маргарита Попова, която е настоящ вицепрезидент. Какво ли е ставало по време на заседания на правителството знае само Бойко и участниците в тях. Но истината е, че досега никой не си е позволил да намекне даже, че между Цецо и Марги има жесток конфликт на тема:”Ние ги хващаме, те ги...

Троловете са навсякъде в интернет. Няма как да не се сблъскате с тях, ако посещавате често сайтове, в които има генерирано от потребителите съдържание. Те са малко на брой, но притежават умение да създават много виртуален шум и да изкарват нормалните хора от кожите им. Екип на BBC е успял да издири и интервюира един от най-пословичните британски тролове, който се характеризира с това, че пише расистки обиди в мемориалните страници на различни починали хора. Британецът се представя във Facebook с фалшиво име и снимка, за да подсигури анонимността и безнаказаността си. С прякора Nimrod Severn той обикаля и върши работата си необезпокоявано. Разследващи журналисти от BBC обаче са успели да разберат каква е истинската самоличност на трола. Оказало се, че името му е Дарън Бъртън. Външният му вид изобщо не подсказва какви гнусни деяния върши в световната мрежа под прикритието на анонимността. По-долу можете да видите краткото интервю, което е успял да вземе екипът на BBC от Бъртън. Въпреки, че тролът отговаря кратко и уклончиво информацията, която носят думите му е показателна. Той не смята, че това, което прави е нередно. Не чувства угризения, че наранява непознати хора и не може да разбере защо да се правят такива неща е неправилно.

Издирва се лицето Добрин Заеков, на 25 години, от Габрово, което е опасно за общественото здраве.

"Снимки на огромна убита мечка, увиснала на въже и с локва кръв под нея, предизвикаха възмущение в социалните мрежи. Това, което особено скандализира хората, са позиращите край убитата мечка хора, които с явна гордост са се похвалили с жестоките кадри във Facebook. Един от тях се е снимал до кървящата мечката заедно с детето си. Снимките са публикувани първоначално от Добрин Заеков, а на заден фон се вижда табела на Държавно ловно стопанство (ДЛС) "Росица" в местност Лъгът (в района на Севлиево).

Животното от снимките е особено красиво и е с размерите на гризли, коментираха природозащитници. Дори то да е отстреляно законно, остава възмущението от перченето на ловците с окървавения му труп в социалните мрежи. "Сякаш колкото по-красиво нещо унищожиш, толкова по-горд трябва да бъдеш," коментират ядосани потребители във Facebook."

Отговорът на компетентните власти:

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО ГОРИТЕ
София, бул. „Христо Ботев” № 55, п.к. 1040, централа: 98511199, факс: 9813736

НА ВНИМАНИЕТО НА
Г-ЖА МИМИ ПЕТКОВА

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТКОВА,

Във връзка с подаден от Вас сигнал за разпространени снимки на отстреляна мечка в района на град Габрово, Ви информираме следното:

Изпълнителната агенция по горите направи проверка във връзка с разпространени снимки в социална мрежа на отстреляна мечка в района на град Габрово. Данните от нея показват, че мечката е отстреляна с разрешително № RD 49100 от 07.04.2011 г., съгласно годишен план за регулиране числеността на мечката. Документът е издаден от министъра на земеделието и храните по искане на директора на Държавно ловно стопанство - Росица.
Това става и след одобрение от междуведомствена работна група, назначена със заповед на министъра на околната среда и водите. Ежегодно до 31 януари министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и храните определят броя на екземплярите за отстрел на кафявата мечка с цел регулиране на числеността в регионите, в които плътността на мечата популация е близка или над допустимата за вида. (Чл. 54, ал. 7 от ЗЛОД).
Извършена е оценка на отстреляната мечка от комисия, в която има представител на Регионалната инспекция по околна среда и водите и е изготвен протокол.

В случая не става въпрос за бракониерски набези или произволен отстрел на защитени видове животни, а за разрешен отстрел по линия на организирания ловен туризъм.

От снимките става ясно, че трупът на мечката е транспортиран до хладилна база за обработка на дивеч и дивечово месо, сертифицирана по европейските стандарти и регистрирана в Българската агенция по безопасност на храните. Базата се намира на територията на Държавно ловно стопанство - Росица.

Изпълнителната агенция по горите не одобрява и смята за недопустимо разпространението на подобен вид снимков материал в публичното пространство. В качеството си на контролиращ орган Агенцията ще се постарае да установи лицето, публикувало тези снимки в профила си в социална мрежа и ще потърси отговорност, съгласно българското законодателство.

***

За информация:
Отдел „Връзки с обществеността и протокол”, ИАГ
+ (359) 2 985 11 511
press.iag@gmail.com
press@iag.bg

Ако живеех в Габрово, щях да намеря психопата Добрин Заеков и да му покажа по съответен, разбираем за него начин защо кръвожадноста му е неприемлива за цивилизованите хора. АКО ЖИВЕЕШ В ГАБРОВО, НАМЕРИ ПСИХОПАТА И МУ ПОКАЖИ, ЧЕ НЕ ГО ИСКАМЕ!

Докладът на Еврокомисията, че България е на опашката, но правителството не е на опашката; сиреч, че като печелим, печели ГЕРБ -  като губим, губи цял народ, ме накара да се сетя за едни размисли отпреди години и най-добре е да ги пусна пак:

"Съботната тема на Eneya "Серийно мрънкало" ме накара повечко да се размисля, защото нещата, за които пише, от известно време доста ме интересуват, макар че ги виждам и разбирам по начин, различен от нейния. В резултат на което замисляне произведох коментар, почти равен на текста й.

"Днес се се канех да направя същото във вчерашната тема на Васил a.k.a. Зелен крокодил "Какво не обичам в държавата…". Обаче изведнъж осъзнах, че двата текста всъщност имат нещо много общо - предизвикани са от едно и също нещо, търсят отговор на това нещо и според мен не го намират. Затова реших вместо да пиша дълго и нудно в блога на Васил, да публикувам тук отговоро-коментар не толкова към двамата, колкото към всеки четящ блога ми, който търси свои отговори на същото това нещо.

И понеже също като Васил и Eneya не съм намерила отговор за себе си, пускам няколко любими пасажа от книгата на един блестящ човек и автор, който според мен е намерил отговорите:

И понеже също като Васил и Eneya не съм намерила отговор за себе си, пускам няколко любими пасажа от книгата на един блестящ човек и автор, който според мен е намерил отговорите:

Подмандатна територия на злото

"Неотдавнашните изследвания показаха, че в света съществуват две противоположни етически системи. Първата (във водещите хуманитарни страни) се придържа към принципа "компромисът между добро и зло е зло" (добрият резултат не оправдава лошите средства). Втората (в изостаналите територии и страните-врагове на ценностите) се основава на принципа "компромисът между добро и зло е добро" (добрият резултат оправдава лошите средства). Днес светът е разделен на две според принадлежността на културите към едната или другата система.

Да се изясни коя етическа система доминира в дадена страна може много просто: ако моралното възпитание е основано върху забрана на злото (не убивай, не лъжи), страната принадлежи към първата система, а ако за основа служи апологията на доброто (бъди честен, бъди храбър), си имаме работа с втората.

Смятаме, че трябва да се формулира ясен принцип за различаване на етическите системи. Това ще позволи на международната общност да стане по- ефективна и морално балансирана, тъй като ще се опира на унифицирани стандарти, независещи от многобройните оттенъци във външната и вътрешната политика на страните, както и от формалните названия на политическите режими."

Владимир Владимирович Льофевр

"Алгебра, геометрия, топология и комбинаторика на съвестта"

издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Тази страна номинално принадлежи към християнската цивилизация, но културният й тип всъщност е непоправимо еретически. Достатъчни са били само няколко години след покръстването, за да се роди там една от най-опасните европейски ереси. Става дума за учението на теофилите (наречени по името на основателя - поп Теофил). В същината си то твърди, че "доброто и злото се борят за званието добро" [апокр. Теоф. 11:3]. Или в по-популярно тълкуване: доброто не побеждава, защото е добро, а е добро, защото е победило. От теофилите се отцепва екстремистко крило, настояващо, че добро и зло въобще няма, а има само борба за званието. Отцепва се и ултраманихейска секта, според чиято доктрина доброто било зло от втори порядък - в смисъл че било зло за злото и по закона за отрицание на отрицанието ставало добро. Ултраманихейците виждат нещо като хранителна пирамида: отдолу е простият народ, злото се "храни" с него (плячкосва го), а пък доброто на свой ред плячкосва злото. Срещу тази ерес са снаряжавани четири кръстоносни похода, макар че междувременно страната е била завладяна от съседната империя и ереста е била обявена официално за несъществуваща."

Джон Р.Р. Никлот

"Илюстрована история на християнската борба"

издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Централният булевард в столицата носи името "Граф освободител". Това е в памет на събития отпреди няколко века, когато империята, владееща страната, се е разпадала, а територията е била заета от влашкия войвода Влад III Цепеш, международно известен с прозвището си Дракула. Той владее страната само за кратко, след което тя е завзета от следващата империя.

Международната общност днес е доста разтревожена от почитта, на която се радва сред местния народ този символ на злото. Хвърлени бяха много сили да се внуши на туземците, че всъщност граф Дракула не ги е освободил, а ги е завоювал. Но туземците казват, че това е горе-долу едно и също, така че не виждат причина за притеснение. Разликата била само в гледната точка. На искането на международната общност - да си сменят все пак гледната точка и да наричат графа завоевател - туземците отговарят, че щяло да бъде много сложно. Трябвало да се преправя целият фолклор, книги, учебници, филми и какво ли още не. Казват и цената на тази операция: девет милиарда долара. Тъй като международната общност отказва дори да обсъжда тая сума, графът си остава освободител. Макар че наскоро, с цел затопляне на отношенията с международната общност, централният булевард беше преименуван на булевард "Влашки".

Срещу сградата на парламента туристите могат да се полюбуват на конна статуя на графа-вампир. С нея е свързана любопитна история. Поради демоничната слава на героя римският папа забранява - под заплаха с отлъчване от църквата - на християнските скулптори да се наемат да ваят статуята. На конкурса се отзовава единствен Карло Чекарели - анархист и безбожник, считан за предтеча на сюрреализма. Столичните власти, знаейки скандалните вкусове на Чекарели, вкарват специални клаузи в договора, задължаващи го да работи в класически канон и забраняващи всякакви авангардни експерименти. Но Чекарели все пак успява да излъже управата. В лявата си ръка бронзовият Влад държи... изкуствена челюст със зъби от известния на всички размер. Днес местните хулигани редовно боядисват вампирските "накладки" с фосфоресцираща боя."

Щефан Кьониг

"Пътеводител в зоната на здрача"

издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Това е единственото в Европа място, където е приета обратна сигнална система на жестовете: въртенето на глава значи "да", а кимането - "не". Заради това в конфузни ситуации често попадат не само поведенските софтове, но и хората от цивилизования свят.

Още едно характерно отклонение, и пак единствено в Европа: в тамошния език думата "дявол" има отчетливо положително значение, макар и не без оттенъци. Дявол (там се произнася като "гявол") - значи човек хитър, лукав, но знаещ и умеещ, човек, с когото може да се върши работа, макар че трябва да внимаваш да не те "изпързаля".

Езикът там има една уникална граматична форма - двойно положително отрицание. В английския двойното отрицание е потвърждение. В туземския, обратно, двойното потвърждение е отрицание: "да-да" значи най-твърдо "не". Има още ред подобни конструкции, обръщащи смисъла на потвърждението наопаки. Несвикналият чужденец лесно може да се обърка в такъв разговор."

Виржиния Спатир

"Локална калибровка на психопрофили. Особени случаи"

издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Тази страна винаги е била нечий много верен съюзник - и винаги от конюнктурни съображения. Очевидно просто не могат без "голям брат". В избора си на такъв се спират просто на моментно най-силния. Отстрани изглежда, че си избират голям брат по същите критерии, по които дребните еснафи си избират рекетьор (или както го наричат туземците, застраховател).

Но туземните политолози обичат да напомнят, че всяка велика сила, с която са се съюзявали, непременно е рухвала. И всички империи, които са ги владели - също. (Там дори казват, че не са ги владели, а са "присъствали".) Наистина, три велики съюзника на тази страна са рухнали само през последния век. Местните хора дори се гордеят с тази си геополитическа фаталност. Понякога казват на международната общност: "Вие сте следващите!".

Невъзмутимостта, с която туземното съзнание вещае провал на своите големи братя, е поразителна."

Карл Хаусхолдер

"Геополитика на европейския заден двор"

издателство "Лукач прес", Армадильо сити

"Към хуманитарните ценности в тази страна се отнасят като към каприз на висшите инстанции, който трябва да следват, за да не се набиват на очи. Доброто и злото за туземното мислене са нещо като номенклатурни позиции, на които трябва да бъде назначен някой. Общо взето спокойно приемат факта, че назначенията за добро и зло се правят не от тях, а от международната общност. Но абсолютно не могат да проумеят защо трябва да взимат тези понятия насериозно.

Принадлежността на тази страна към втората етическа система не буди никакво съмнение."

Жан-Пиер Бурдияр

"За един случай на ценностно неуправляемо общество"

Годишник на фондацията "Лукач", бр. 8, т. 2, стр. 433-439

издателство "Лукач прес", Армадильо сити

Единият главен герой на книгата - Джон Дж.Дж.Сидорчук, е лингвист-изчисленец в Комитета "Лукач", отдел "Демократични състояния от четвърти и пети функционален тип". Другият - Балабан, е програмист в същия отдел, но за разлика от колегата си, който никога не е напускал Армадильо сити, е туземец. Роден някъде в територията, по която в отдела работи Сидорчук.

Във втората част на книгата на двамата им се налага да отидат в територията и се сблъскват с неочаквани, понякога стряскащи неща, с които трябва да се справят. Макар по-старши, Сидорчук е по-безпомощен и се налага Балабан да му обяснява:

"...Тук в подмандатната територия на технолъгичното зло всичко е усукано по килифарски. Тук нищо не е като при вас в метрополията... и сега ще ти кажа защо. Помниш ли как ти набивах в главата, че нашият свят се състои от капаци, които хората си поставят едни на други? Че охлосът, вместо да изучава принципната схема на живота, вижда само неговия рекламен клип и копчетата, които му е разрешено да натиска? И че Системата с главна буква функционира само ако охлосът не познава принципната схема, ако не бърника под капака?"

Сидорчук се сеща, но това не му помага особено:

"...помня как ми говореше за някакви обобщени хакери, които бърникат под капаците на всичко. Но ако говориш за категорията "техническа лумпенинтелигенция", разбирателите, които у вас наистина са адски разплодени... бъркате вие навсякъде по девайсите, но какво бърка това Системата с главна буква?"

И Балабан продължава да обяснява:

"... Системата с главна буква също е девайс, създаден от хора-разработчици, само че много голям и сложен. А елементи на девайса са пак хора - охлосът. От Системата охлосът вижда това, което му показват по телевизора. Но гледната точка на вътрешния човек, инсайдера, технолъга, ценностния инженер, е съвсем друга - нали той знае как реално се правят нещата. Не казвам, че инсайдерската гледна точка е секретна. Но в нормални условия охлосът не бива да се сеща за нея. Също както с радиото например: в нормални условия човек не бърника под капака, а само върти копчетата... Само че капаците на Системата... са в главите на хората. Юзери, или усери, както им викат на тукашен жаргон, са онези, които не умеят да надзъртат под капаците. Които не могат да мислят различно от онова, което им показва телевизорът. А хората, които аз наричам обобщени хакери, се учат... се учим да виждаме не картината, която ни транслират, а устройството, което транслира. Не рекламния клип, а принципната схема. На това тук му викаме "борба с организираната реалност".

"...Оргреалността - това е гледната точка, която Системните програмисти натрапват на охлоса. Гледната точка на рекламния клип. Но ако човек познава принципната схема, ако е разбрал вътрешната лъгика на Системата, той си сменя гледната точка и престава да вярва на клипа. Освобождава се от оковите на оргреалността. А ако много хора се освободят от нея, оргреалността просто се разпада..."

Който се интересува какво става по-нататък с двамата и дали се разпада организираната реалност в подмандатната територия на технолъгичното зло, да прочете цялата книга в Интернет. Авторът Иван Попов я е лицензирал под Creative Commons, затова не се притеснявайте, че ченгето Явор Колев може да ви привика в ГДБОП като пират и организиран престъпник. Аз мога само да завиждам на тези, които за първи път ще се срещнат с "Хакери на човешките души"."

Видеото ще бъде качено скоро

ГЛЕДНА ТОЧКА БСП е нелегална също Мълчанието на „Позитано” 20 ясно издава гузна съвест Преди 10 дни в. “Монитор” буквално взриви бомба с историята за неиздадения втори указ, с който бившият президент Първанов е трябвало да упълномощи бившия вицепрезидент Марин. За да има право последният да дава гражданство и да помилва осъдени престъпници. Казусът вече е в Конституционния съд и това е правилно. Защото не може този въпрос да се влачи до безкрайност и да затлачва работата на държавните институции. Юристи коментираха, че се очаква конституционните съдии да вземат решение по целесъобразност (те ...

Едно от водещите издателства у нас „Изток-Запад” постави рекорд за най-бързи продажби на книга в своята история. Първият тираж от 1000 броя на „Това се случи пред очите ми” на Йордан Василев, основател и първи главен редактор на в-к „Демокрация”, бе изчерпан за изключително кратък срок – само за 4 дни, съобщиха от издателството.

От издателството коментират, че успехът на книгата е бил очакван, особено след като на представянето на книгата на 6. февруари 150-те приготвени бройки са били разграбени за броени минути. В петък ще излезе втори, още по-голям тираж, който да задоволи огромното търсене на книгата, посветена на годините от мандата на президента Петър Стоянов.

Благой Иванов от „Изток-Запад” разказва, че в последно време някои от книгите на издателството – сред които „На кол вода пиехме” на Благой Шклифов, „Псевдонауката” на Бен Голдейкър и „Романтическият манифест” на Айн Ранд – са били изчепани за по-малко от месец след издаването им и са се наложили спешни допечатки.

Подобни новини са положителен знак за развитието пазара на книги в България. Само през последните няколко месеца първите тиражи на други нови книги бяха изчерпвани броени дни след излизането им на пазара. Сред тях са „Физика на тъгата” на Георги Господинов и „Танц с дракони” на Джордж Мартин.

Някои от най-добрите книги на "Изток-Запад" можеш да откриеш и в Knigazateb.com.

Ние сме Anonymous!
Ние сме легион!
Няма да забравим!
Няма да простим!

Как да си направим маска Гай Фокс за анти ACTA протестите

STOP-ACTA! Кога и къде действаме (инфо)

Заплахата ACTA for Dummies (видео)

Какво изисква ACTA от България

ACTA - текст и коментар

 

 

 

 

Рехабилитационният център "Алекса". Снимка: сайт на фондацията "Утре за всеки"

Не само името на рехабилитационния център "Алекса" свързва фондацията „Утре за всеки", която прибра парите от откупа на Камелия Бончева, с подсъдимия Алексей Петров. Разследване на Биволъ показва, че фондацията не е избрана на случаен принцип, а целенасочено и вероятно през нея са препрани пари на Трактора. Към времето, когато Ангел Бончев е принуден да преведе 157 хиляди евро на фондацията, поне три от нейните сружителки са поддържали връзки с Алексей Петров и на практика са били обвързани с него.

Управителката на „Утре за всеки" Нина Хаджийска се познава с Алексей Петров още от НСА, където тя се дипломира като магистър по спортен мениджмънт. По-късно пътищата на двамата се пресичат, докато тя следва застраховане. Преди да застане начело на фондацията, тя няма печеливш бизнес. Популярна е в женските среди като дистрибутор на бижутата Energitix, за които твърди, че лекуват мигрена, артрит, депресия и... менструални болки.

Топла връзка с Трактора има и Катя Делирадева, която също е в управителния съвет на фондацията. Проверка в търговския регистър сочи, че тя членува в „Съюз на застрахователните агенти", за който е известно, че е свързан с Алексей Петров. Сред представителите на въпросния съюз е и Татяна Вачева, близка приятелка на Катя Далирадева. Вачева е една от доверените служителки на Алексей Петров. Самата тя е управител на БК „Левски Спартак" (брокерската къща на Трактора – б. а.), която има преки връзки с „Лeв корпорация".

Сред служителките на „Утре за всеки" е Лорета Николова. Към момента на учредяване на фондацията тя е в управителния съвет, впоследствие се оттегля. Преди да започне работа там, тя е дългогодишен застрахователен брокер в „Лев инс".

В „Утре за всеки" членува и Румяна Козарева. Нейният съпруг Йордан е близък с Алексей Петров и развива строителен бизнес с негова подкрепа. Собственик е на „РВД – консулт" и „Инжком – 93″, които от години имат договор с „Лев инс" за поддръжка на сградния фонд на фирмата.

За топла връзка между Алексей Петров и „Наглите" се заговори още при разпитите на групата за отвличания, сред чиито жертви са Камелия и Ангел Бончеви. Първо за него намекна единият от подсъдимите – Любомир Димитров с прякор Гребеца. В показанията си той твърди, че знае кой е човекът, който е начело на бандата. От думите му тогава стана ясно, че това е бил мъж с високо обществено положение, който работи към ДАНС.

Пламен Устинов, който е защитен свидетел по процеса "Октопод", също смята че има връзка между Алексей Петров и отвличането на бизнесмена Ангел Бончев. Той направи скандални разкрития, че Петров му е поръчал да убие Гриша Ганчев. Ганчев поискал съдействие от президента Първанов. Устинов беше призован да свидетелства и в процеса на "Наглите".

Близки на отвлечени също разказват, че са провели собствено разследване, искайки среща със Златомир Иванов – Баретата. В частен разговор той им споделя, че вероятно похитителите са близки до Алексей Петров и свързани с Антон Петров – Хамстера.

Създадени с откуп?

Интересни са и счетоводните отчети на „Утре за всеки". Справка в документите сочи, че при учредяването си през 2008 г. фондацията е имала в наличност 1521 лева. В края на годината към тях са добавени единствено парите от откупа на Камелия Бончева. През 2009 г. финансовите активи набъбват до 428 хиляди лева.

Прави впечатление и връзката между датите, когато са станали отвличанията на Ангел и Камелия Бончеви и самото учредяване на „Утре за всеки". Решението за създаването на фондацията е от 12 февруари 2008 г. Два месеца по-късно – през април вече има и сайт. Ангел Бончев е отвлечен през май, когато в телевизионните медии се завърта масирана реклама на „Утре за всеки". Малко по-късно е похитена и съпругата му и става предаването на откупа. Когато парите са преведени по сметките на фондацията, тя не фигурира в Търговския регистър. Вписването става едва на 3 ноември 2008 г. Месец по-рано е проведено общо събрание, на което някои от членовете подават изненадващо молби да се оттеглят от фондацията.

Доходоносна „благотворителност"

Управителката Нина Хаджийска се оправдава, че не иска да върне парите на семейство Бончеви, защото те отишли за благотворителност при изграждането на прословутия център „Алекса" за лечение на жени с рак на гърдата. Бончев дори фигурира на първо място в списъка на дарителите на страницата на "Утре за всеки", макар че си търси правата в съда.

Думата „благотворителност" фигурира и в устава на фондацията, където сред целите е записано: „Предоставяне на социални услуги; подпомагането на социално слабите; на хората в неравностойно положение; на пряко засегнатите от болеста "рак" и техните семейства. Благотворителност. Изграждане и дарителска дейност за предоставяне на набраните или целево дарени средства за обслужване ремонт и обзавеждане на дневни центрове"

До момента обаче единственото, направено от фондацията, е изграждането на въпросния център „Алекса". По думите на Нина Хаджийска той е построен изцяло за нуждите на жени, болни от рак, които не могат да си позволят скъпи процедури и прегледи при лекари. На сайта на фондацията любезно приканват да се регистрирате, за да получите клубна карта, която давала отстъпки. Самата карта струва 60 лева, а оттам цените за прегледи нарастват още.

От търгашество в „благотворителния" център се оплакват и негови посетителки с рак на гърдата: „Посетих няколко пъти този център след откриването му. Всички процедури и занимания се заплащат на пазарни цени. Цената на пакет услуги за ползването на уредите за детоксикация, които са закупени с дарения е над 220 лева за 11 процедури. Нина Хаджийска масово приканва хора, които не са болни да използват тези уреди за красота. Цените на центъра не са достъпни за болни хора. Например цената на час по йога е 5 лева- което е нормалната средна пазарна цена за таказа услуга. Направи ми впечатление, че всички платени пари за услугите на центъра се събират на ръка и не се издават никакви документи за тях – няма никаква отчетност. Наистина много се натъжих- този център е прекалено комерсиален, за да може да бъде в помощ на болни жени", разказва една от тях.

С подобни впечатления е и друга жена: „Много комерсиално. За 1 час престой платих 80 лева. Първо единият лекар ми взе пари на ръка, после се наложи да платя още веднъж и получих хвърчаща фактура – без печати, без нещо", пише разочарованата пациентка в един от интернет-форумите.

Нина Хаджийска се оправдава, че не издават касови бележки, защото фондацията не била търговско дружество. По думите й парите се взимали, за да се поддържала благотворителност, която обаче липсва. Договорът на фондацията с ИСУЛ изтича през април 2012 г. Дали той ще бъде продължен зависи от Министерството на здравеопазването.

На 19 септември съдът даде ход на делото срещу „Утре за всеки", в което Ангел Бончев и съпругата му си искат парите от насилственото „дарение". Самата Камелия Бончева е с рак на гърдата и претърпява няколко тежки интервенции в Турция. До момента те са платили стотици хиляди лева за лечението, тепърва предстоят още процедури. До момента нито тя, нито съпругът й са потърсени от „Утре за всеки", рекламираща се точно като фондация, подпомагаща жените, болни от рак.

Биволъ припомня...

Бизнесменът Ангел Бончев е бивш борец, президент на футболния клуб "Литекс" и близък на Гриша Ганчев, който е представен като фигура на организираната престъпност в секретен доклад на посланик Джеймс Пардю от 2005 г. Според Пардю Ганчев е "един от първите лидери на организираната престъпност, който използва спортен отбор за пране на пари, чрез футболния клуб ЛИТЕКС в град Ловеч. Литекс е собственик и на базираната в Ловеч изба ВИНАЛ, която произвежда вино за местна консумация и износ, и водка за износ. Незаконните дейности на Литекс са свързани с контрабанда на петрол, финансови измами, пране на пари, изнудване и рекет."

Бончев е също така съдружник на Бойко Борисов в скандалната фирма "Тео Интернационал", уличена в незаконно производство на цигари в Крайморие през 1995 г..

През декември китайски съд отхвърли съдебен иск на концерна Apple, в който той се опита да обвини китайската компания Proview Technology в нарушаване на правата върху търговската марка iPad. Сега стана известно, че с това историята не е приключила. Съдът разреши спора между Apple и Proview Technology по отношение на търговската марка iPad в полза на Proview Technology. Корпорацията Apple ще трябва да заплати многомилионна глоба и да постигне споразумение с китайската компания за възможността за използване на марката iPad в бъдеще. Proview Technology регистрира търговската марка iPad през 2000 година. През 2006 г. Apple придоби някои права върху марката чрез представляващата я компанията IP Application Development. Заслужава да се отбележи, че в Proview по това време не са имали представа, че всъщност си имат работа с Apple и че под марката iPad ще се предлага един от най-популярните продукти на американския концерн. Според съда, сделката е противоречива по своя характер и не дава Apple правото да използва търговската марка. Работата е там, че интересите на Proview Technology в споразумението са били представяни от нейния тайвански филиал, който не е имал правомощия да сключва такива сделки, а освен това правата за използване, придобити от IP Application Development, не могат да се прехвърлят на Apple. Сега Apple трябва да заплати глоба в размер на 38 милиона долара и да подпише с Proview ново споразумение за придобиване на права върху търговската марка iPad, в противен случай продажбата на таблетите iPad в Китай ще бъде забранена. За тези, които ще побързат да заподозрат китайския съд в прекомерна симпатия към компанията от същата страна, ще припомним, че Apple оказва много по-осезателно влияние върху благосъстоянието на Шънджън (в частност, Apple косвено е един от най-големите работодатели в града), отколкото компанията Proview, която според някои източници е на ръба на фалита.

Разказ от Любомир Николов Като войник служех в едно секретно поделение. Няма да кажа кое, не ме питайте. Секретно е. Ротното куче имаше проказа. Всички имахме алергии, чешехме се по цял ден. Поделението беше на един хълм с лош вятър. За да сложат ракетите бяха разровили старо гробище. Нищо не бе наред...

Ние започнахме да живеем в някакъв телевизионен свят. Като бройлери, които всичко гледат по телевизорите си. Наводненията стават по телевизията, катастрофите, войните - всичко става по телевизията. Нас това не ни засяга. Това не е така. Ние живеем в природата, природата е едно тежко изпитание, в което освен хубави неща - да ходим през уикенда и да тичаме по полянките с децата си, се случват и страшни неща. И ние трябва морално, психологически и всякак да сме готови да посрещнем тези предизвикателства.

чудесно начало на деня с мизантропията не умберто еко в "пражкото гробище". не разбирам защо някои евреи се възмущават при положение, че книгата освен анти-семитска, тя е и анти-германска, френска, женска, религиозна, комунистическа, масонска, италианска, анти-всичко. просто еко пише с прекрасен зъл сарказъм, който ме разсмя много пъти. 

Убеден съм, че ако досиетата бяха отворени навреме, веднага след събитията през 1989 г., щяхме да имаме коренно различен от този преход. Много хора щяха да отпаднат от политическия и обществен живот. Скоро на сайта ми ще бъде публикувано цялото досието на Ахмед Доган, което е едно от най-големите. Най-впечатляващото в него е, че то опровергава твърдението, че не е доносничел срещу никого, така, както е уверявал съпартийците си в ДПС. Той е пример за това, как можеше да имаме друг преход, ако архивите бяха разсекретени навреме.

Корпорацията Microsoft разпрати покани за специално мероприятие, на което ще бъде официално анонсирана предварителна (Consumer Preview) версия на операционната система Windows 8. Както се съобщава, презентацията ще се проведе на 29 февруари на изложението Mobile World Congress 2012 в Барселона, Испания. Едновременно с анонса на публичната бета версия на Windows 8 ще бъде открит и онлайн магазин за приложения за платформата. По-рано бе съобщено, че до края на текущия месец разработчиците могат да получат достъп до модификация на Windows 8, която поддържа процесори с архитектура ARM. Появата на финалната версия на Windows 8 се очаква през втората половина на 2012 година. От Microsoft заявяват, че операционната система ще позволи "преосмислянето на Windows за следващото поколение компютърни устройства". Платформата ще получи преработен интерфейс, оптимизиран за сензорни дисплеи, усъвършенстван център за актуализиране, по-надежден и удобен инсталатор, подобрени инструменти за търсене и т.н.

Продължавам да съм на мнение, че споразумението ACTA е опасно, вредно и негативно. Причините съм ги изброила вече много пъти.

* Приемането, че човек е виновен до доказването ина противното.
* Криминализиране на споделяне на информация.
* Възможността да се злоупотребява с документа и да се налага цензура и самоцензура (защото дори на теория да не са ти направили още проблем, на практика самоцензурата ще се появи, от страх).
* Подходите за събиране на информация и възможността за заобикаляне на съдебната система.
* Реалните негативни последствия, с увеличаването на криптирането и шифроването на интернет, което би се случило, ако проектът мине, защото няма да спре пиратството, това е ясно, но намиране и разбиване на реални престъпни групировки ще е толкова по-трудно.
* Застой и отказване на развитие на индустриите, които искат чрез натиск и тормоз да наложат тяхната представа за покупка/продажба/разпространение на информация по начин, който има за цел печалба, но няма за цел доволни потребители.

По тази причина смятам, че протестирането и опозицията са крайно необходими.
В Събота, на 11.02.2012 от 11 на пилоните НДК в София (и къде ли още не из цялата страна), е часът на протеста. Но ако не ви се ходи или не можете да идете има и алтернативи.

- Можете да дарите кръв. P2P saves lives. Снимайте се докато дарявате кръв и пуснете снимката. Или просто дарете кръв със съзнанието, че може да спаси живот и споделянето е само хубаво.

- Можете да дарите книги. Идеята на много компании е, че вие по-скоро сте заели за временно ползване музиката/филмите/сериалите/програмите, които използвате, че не са ваши и не можете да правите с тях каквото прецените.
Само че книгите са си ваши. Вие може да ги подарите на когото решите, независимо че според идеите на АСТА това може да се погледне като нарушаване на авторските права.
Затова това, което можете да направите е, съберете книги и ги раздайте. Единственото условие е да напишете на първата страница или да сложите листче защо го правите. И разбира се да споделите реакциите или да снимате, ако желаете.

- Споделете своето несъгласие и критика по темата с представителите ни пред ЕС с имейл.

- Измислете вие сами какво още можете да направите, отвъд това, което досега хората са измислили. Колкото повече идеи, толкова по-добре.

П.П. Изключително въздействащ (за мен) текст на Светла защо е против това споразумение и по какъв начин споделянето на културни произведения (музика, книги и пр.) й е повлияло.

П.П. 2. Кодинова много хубаво посочва колко често пък българско “творци” (пък и медии) крадат от интернет споделена информация и после се жалват, че тях ги крадат.

Filed under: бръмчащи мисли, виртуална нереалност, политическaта отговорност Tagged: ACTA протест, какво е acta, проблемите с acta, споделяне на информация

Продължавам да съм на мнение, че споразумението ACTA е опасно, вредно и негативно. Причините съм ги изброила вече много пъти.

* Приемането, че човек е виновен до доказването ина противното.
* Криминализиране на споделяне на информация.
* Възможността да се злоупотребява с документа и да се налага цензура и самоцензура (защото дори на теория да не са ти направили още проблем, на практика самоцензурата ще се появи, от страх).
* Подходите за събиране на информация и възможността за заобикаляне на съдебната система.
* Реалните негативни последствия, с увеличаването на криптирането и шифроването на интернет, което би се случило, ако проектът мине, защото няма да спре пиратството, това е ясно, но намиране и разбиване на реални престъпни групировки ще е толкова по-трудно.
* Застой и отказване на развитие на индустриите, които искат чрез натиск и тормоз да наложат тяхната представа за покупка/продажба/разпространение на информация по начин, който има за цел печалба, но няма за цел доволни потребители.

По тази причина смятам, че протестирането и опозицията са крайно необходими.
В Събота, на 11.02.2012 от 11 на пилоните НДК в София (и къде ли още не из цялата страна), е часът на протеста. Но ако не ви се ходи или не можете да идете има и алтернативи.

- Можете да дарите кръв. P2P saves lives. Снимайте се докато дарявате кръв и пуснете снимката. Или просто дарете кръв със съзнанието, че може да спаси живот и споделянето е само хубаво.

- Можете да дарите книги. Идеята на много компании е, че вие по-скоро сте заели за временно ползване музиката/филмите/сериалите/програмите, които използвате, че не са ваши и не можете да правите с тях каквото прецените.
Само че книгите са си ваши. Вие може да ги подарите на когото решите, независимо че според идеите на АСТА това може да се погледне като нарушаване на авторските права.
Затова това, което можете да направите е, съберете книги и ги раздайте. Единственото условие е да напишете на първата страница или да сложите листче защо го правите. И разбира се да споделите реакциите или да снимате, ако желаете.

- Споделете своето несъгласие и критика по темата с представителите ни пред ЕС с имейл.

- Измислете вие сами какво още можете да направите, отвъд това, което досега хората са измислили. Колкото повече идеи, толкова по-добре.

Filed under: бръмчащи мисли, виртуална нереалност, политическaта отговорност Tagged: ACTA протест, какво е acta, проблемите с acta, споделяне на информация

Шаблонът за маската изглежда така (в умален размер):




Лявата и дясната част на маската са два pdf файла, архивирани заедно в един zip файл, който се сваля от http://ifolder.ru/28605442

Разпечатваш на цветен принтер, изрязваш, лепиш и отиваш с маската на 11-ти, събота, в 11 часа  в началната точка на протеста в твоя град. Ако ти не отидеш на 11-ти, след това Те ще дойдат за теб!

Ние сме Anonymous!
Ние сме легион!
Няма да забравим!
Няма да простим!

Пламен Асенов

09.02.12

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

42% от българите застрашени от бедност

Има много смущаващи и неясни неща в това заглавие, граждани. Ако приемем, че 42 на сто са само застрашените от бедност в България, то колко са вече бедните? Или и те са включени в общия кюп просто като „застрашени”? Но това би било проява на огромно социално лицемерие, каквото агенция Евростат, авторът на данните, обикновено не проявява.

От друга страна, ако в този процент не са включени „вече бедните”, трябва да си направим извода, че те някак си не се чувстват застрашени, а са доволни от положението си. Сигурно защото дотолкова са свикнали с бедността, че живеят по-лесно с нея, отколкото ако бяха евентуално забогатели. Или поне отколкото онези, на които бедността тепърва чука на вратата. Както се казва в един виц – неясноти има. Но няма да ви разказвам вица, защото е наистина мръсен и ще оцапаме цялата работа, която започва толкова хубаво.

Малко се нервя на колегите от българските медии обаче, които масово са сложили въпросното заглавие с думата „застрашени” в него и така създават условия за възникване на страхове сред гражданството. Трябваше просто да пишат, че сме на първо място в Европа, без да споменават по какво…..

Като се замисля в дълбочина обаче – това може да се окаже дори още по-неподходящо, защото хората ще вземат да прочетат не само заглавието, а целия текст. Нормално е да изпитат някаква чувство на национална гордост, задето сме били европейците и да се информират в какъв точно спорт сме го направили. А като научат, че е по най-голям процент застрашени от бедност, ще останат двойно разочаровани.

Не, не, по-добре си е така – като види процента направо в заглавието, никой българин няма да чете по-нататък, защото всички си знаем за какво става дума. Браво, колеги!

Божието чудо Путин

С цялото си величие и отговорност на православен духовен водач, руският патриарх Кирил обяви явлението Путин, Владимир Владимирович, за истинско божие чудо. Ще трябва веднага да отърча и да се покая, граждани, защото очевидно много съм грешен. Грешен съм най-вече във връзка с мнението си, че въпросното явление е просто чудо, сътворено от някакъв си обикновен светец в КГБ, който го е обучил на занаята. А то виж, че работата излезе подадена от много по-високо място…..

Основният аргумент на светиня му за канонизацията е, че Путин е измъкнал Русия от тежкото положение, в което е била преди десетина години. Може. Може и така да е, не знам. Не съм бил в Русия от 1986-та година, което е доста време. Но ако приемем, че сега обикновеният руснак живее примерно три или дори четири пъти по-добре от тогава, то значи патриарх Кирил нещо много греши в представите си що е то мизерия и що – измъкване от нея. Още повече, че, поне според известните данни, той, обикновеният руснак, далеч не живее три пъти по-добре оттогава.

Освен за лична възхвала на Путин обаче, церемонията, за която говорим – а в нея са участвали духовните водачи и на другите вероизповедания, представени в Русия – е послужила и за разкриване на козните, плетени от основните външни и вътрешни врагове на режима. Ето например какво казва патриархът по адрес на опозицията в Русия: „Какви са тези? Някакви кречетала с обеци и пиърсинги! Те представляват само малка част от руския народ. Те са проводници на западната култура и са заплаха за Русия.”

Главният равин Берел Лазар пък ползва случая, за да отхвърли евентуалните съмнения, че опозицията е подвластна на световната конспирация, зад която, както често се смята в Русия, стоят гадните евреи. „Фактът, че протестиращите провеждат митингите си в събота, е доказателство, че зад това не стоят евреите” – цитиран е да казва Лазар.

Според мюфтията на Северен Кавказ Исмаил Бердяев пък въпросното божие чудо Владимир Владимирович е „единственият човек, който показа на САЩ къде им е мястото” – очевиден колец, забит от правоверния в сърцето на гадния световен вампир, който иска да живее от сладката руска кръв.

Тия са луди, бе, граждани, тия всичките са луди! Ако не, то значи светът е кретенясал, а само тия са останали нормални. Е, и Путин, Владимир Владимирович, разбира се.

Трите безспорни предимства на брака

Както следва да се очаква, този списък за предимствата на брака е съставен от едно женско списание. Не е дълъг – или защото само толкова празно място са имали хората, или защото материалът сам по себе си е труден и не съдържа възможност за разточителен брой предположения. Иначе е съдържателен.

Според списанието, първото предимство е, че, ако си женен, не си сам на вечерите с приятели. Това твърдение ме изненада, граждани. Първо, защото от опит знам, че след брака вечерите с приятели за нула време се разреждат от „всяка вечер”, почти до нула. Второ, нали смисълът на вечерите с приятели е да си сам с приятелите си. Какво предимство е да вечеряш с тях, а жена ти да слуша всичко и после да ехидничи, да те ръга в ребрата все по-силно след всяка следваща чаша и да се държи като петел, а не като кокошка, с настояването да си ходите вече, защото слънцето почти било изгряло.

Второто предимство е описано като – „живееш по-дълго”. Има такива изследвания. Чувал съм за тях. Чел съм ги дори. Но никога не съм ги разбирал. По-дълго от кое? По-дълго, отколкото си щял да живееш иначе? Или отколкото си очаквал да живееш с тази въпросна жена? А какво става, ако си женен не веднъж, а два или три пъти поред. Кой точно от тези бракове ти удължава живота и не се ли компенсира удължаването от известно съкращаване, плод на разводите между тях? Изобщо – глупости на търкалета.

Най-смущаващо е обаче третото предимство – винаги има кой да ти прави компания в леглото. Не ми е ясно защо в случая се предполага, че горките неженени са лишени от компания в леглото. От моите ергенски години си спомням точно обратното – при това не каква да е компания, а разнообразна. Нали така се казва, когато всяка вечер си с различна жена? Сигурен съм, че това внася истинска динамика в човешките отношения и пречи на психиката ни да закърнее.

Ало-о-о, колеги, мислете, бе, преди да пишете!

Съвсем неотдавна в статията „Ядрена енергия за мирни цели” – няма друга такава лъжа!" Ви показах по колко атомни бомби взривява всеки един от сега действащите реактори в АЕЦ „Козлодуй”, но за пълнота на...

Продукти за 4 порции:
500г свинско месо
бялата част на стрък праз лук
2ч.ч. доматен сок
1ч.ч. бяло вино
1 пащърнак
1 морков
1ч.л. сол
щипка захар
1ч.л. червен пипер
1ч.л. девесил
1с.л. краве масло

За ризото:
1ч.ч. ориз
5- 6с.л. зехтин
3ч.ч. свински бульон
3 скилидки чесън
1/2 лимон
1ч.ч. микс от сирена

Приготвяне:
Месото се реже на кубчета. Слага се в тенджера. Налива се 1 литър вода. Похлупва се и се слага на включен котлон за варене. Вари се в продължение на 60 минути. После се изваждат мръвките, а бульонът се прецежда. Зеленчуците се почистват и измиват. Празът се реже на тънки колелца. Морковът и пащърнакът се режат на кръгчета с къдраво ножче. Взема се тенджера. Слага се 1с.л. краве масло. Когато се разтопи мазнината, се добавят зеленчуците. Запържват се за 5 минути. После се добавя 1ч.ч.ч вино и се похлупва. Оставя се за 5 минути да се задуши. Добавят се месенцата, 1ч.ч. свински бульон и 2ч.ч. доматен сок. Поръсва се 1ч.л. сол, червен пипер и щипка захар. Ястието се похлупва. Вари се на кротък огън 30- 40 минути. Накрая се поръсва с девесил и остава да къкри на изключен огън.
В тиган се наливат 2с.л. зехтин. Скилидките чесън се режат на дребно. Тиганът се поставя на включен котлон. Когато загрее зехтинът се добавят скилидките чесън. Запържват се за 5 минути. После се изстисква половин лимон и съдът се оттегля. Запърженият чесън заедно със соса се слага в сосиера. В дълбок съд се слагат 3с.л. зехтин. Съдът се поставя на включен котлон. Добавя се 1ч.ч ориз. Запържва се за 5 минути. Добавят се 3ч.ч. бульон. Оризът се разбърква и се оставя да набъбне за 30 минути. След готовност, съдът се оттегля.
Поднася се по 3 свински месенца, поляти с червен сос и гарнирани с топки ориз. Оризът се полива със запържен чесън и се поръсва с настърган микс от сирена.

Може би най-популярният сайт за групово онлайн пазаруване Groupon продължава да не оправдава очакванията на пазарите по отношение на финансовия си баланс, предаде inews.bg цитирайки Bloombeg. Компанията отчете 42,7 млн. долара нетна загуба през четвъртото тримесечие на миналата година. Това означава 8 цента на акция при очаквания за печалба от 3 цента на акция от повечето анализатори на Уолстрийт. Все пак резултатът е по-добър, отколкото през четвъртото тримесечие на 2010 година. Тогава Groupon записа нетна загуба от 378,6 млн. долара. По отношение на приходите обаче Groupon надмина очакванията – 506,5 млн. долара през периода октомври-януари 2010 година при прогноза на Уолстрийт от 475 млн. долара. Между третото и четвъртото тримесечие на миналата година приходите на компанията са нараснали със 17,8%, докато между второто и третото тримесечие ръстът беше от 9,6%. Groupon е утроила размер на приходите през последното тримесечие на миналата година зад граница – 318 млн. долара спрямо 83,9 млн. долара в края на 2010 година. В Северна Америка е регистран два пъти по-висок приход – 188,5 млн. долара спрямо 88,4 млн. долара в края на 2010 година. Основните приходи на Groupon идват от продажбата на отстъпки, които договаря с търговците, които представлява. След това парите се делят между търговците и Groupon.

Продължаваме с пътеписа на Вили за Неапол. Веднъж вече я изоставихме самичка във влака в  Рим , после разбрахме защо съществува израза „виж Неапол и умри!“ , оставихме я безнадзорно да се запознае с полицая Анджело. Последвалата серия не е за пред деца,   после закусвахме заедно ;) а за последно пак я оставихме сама, за да чака Анджело "5 минути" Днес какво ни очаква? Четете, не смея да ви кажа :) Приятно четене:  

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол)

част седма:

Изненадата на изненадите

    Нааай-после! Най-после излиза от къщата заедно с един очилат чичка със, мии... оскъдна коса, да го кажем ;) Идват по пътеката. Анджело... маалее, колко е сериозен само... нищо "ангелско" у него в момента. Намръщен. И изглежда някак, ами един такъв... "решителен" вид има... Спират. А! - Анджело размахва назидателно показалец под носа му, кара ли се нещо?... сочи му... диск ли е това?.. пени се нещо... яя, к'во става? Чичото клати глава, съгласи се. Тръгват, идват.. /аз - уж си блея нанякъде/... Оф, пак спряха при портата да приказват! Айде бее! Значи, четири песни средно по 4 мин., да кажем са 16 мин., плюс петте обещани, плюс три минути докато говорих по телефона, плюс 15 може би, в проучване на пустата улица и разглеждане на списанието - колко станаха общо? Почти 40!.. Ахх... а утре си отивам бе ей, италиано(!), нямам време за губене, стига се мота! Вътрешният ми глас се ококорва: к'воо? не чувам вече мераци да джугаш сама? - Млък бе! - срязвам го - И нали, ти каза снощи, че няма да ми извади очите! Ето, добре - не ги извади. Затова не искам.. вече! Трай там! В този момент Анджело отваря своята врата и плешо ми се покланя на нея: бонджорно, синьора.. скузи (нещо си там - не му разбирам), и ми се усмиихва, усмиихва.. синьора, синьора... бррр... угоднически едно такова, маазно... ама щот' не знае, че не съм гадже на Анджело и утре си заминавам. И аз се усмиихвам... Чао - вика; ми, чао - махвам му... Ама нещо не ме кефи тоя тип - един... лукав такъв, ми се вижда.. прилича ми на гаден адвокат. Защо ли му "бучеше" Анджи? Анджело се качва, оставя папката на задната седалка, а отгоре й слага онова списание, диска мушва в жабката, извинява се, усмихва ми се... "моят" си Анджело вече  ;)  - О, браво, казва, дет' си се сетила да си пуснеш музика поне. Дай целувка, рагаца мия - мац! И тъкмо пали - тирилянта-тирилянта-тирилян-тан-таа - Нокията му почва да звъни. Поглежда си телефона, на лицето му се изписва "оффф.. баш ти не ми трябваш!", мръщи се, ама, звъненето продължава. Настойчиво. Гледа пак недоволно в присвяткващия телефон, процежда "уф.. манаджя!" /"по дяволите"- или нещо такова/, поглежда ме, пак в телефона, бърчи вежди, мисли нещо, пак ме гледа "изпитателно"(?) няколко секунди /ох, почвам да се чувствам неудобно/... Ей, ама оня отсреща хич няма намерение да се откаже - отново тирилян... Кликва изведнъж: пронто! - та-та-та-та... дори аз чувам женския глас на бързи обороти - а той мълчи и чинно слуша... Оп-паа... из главата ми се разфърчават еднии... е, к'во като няма следи от жена в къщата му... ми, това не значи, че си няма някоя... уви... е, стига де, к'во ти пука... утре нали си отиваш!... ама ми става едно.. "ляво" някак... Тя най-после млъква, той въздъхва: си, ва бене.. И затваря. Обръща се към мен: сорри, ил мио... (нещо) поко, (нещо) фаре, не знам си какво... - Кк'во, к'во фаре, к'во пиано? - Ааа... - клати глава - май плаанс, ай тинк /плановете ми, мисля/... е, ми дзия... (нещо си).. инветаре а кафе. А?... Някоя го кани на кафе! - някак си свръзвам "инвентаре" с английското "инвайт" /каня, поканвам/ Инвайт ю фор кофи? - питам - Си, йес, - леко се въодушевява - ной! - сочи ни двамата. Двамата?... Двамата?!... А "дзия"... уот из.. ке коза е? - питам - Ааа, си, - казва, - дзия из... ъъ... литъл систър оф май мадър - Мигам: ю мийн, янгър систър?.. ъф йор мадър... туа мадре? - Си, си, - вика, - коретаменте, янгър систър /англ. по-млад/, маа нон ти преокупаре, кара, миа мадре нон че. Оф!!... олеква ми :) ... разбрах - не ти е в плановете у леля ти да ходим на кафе, обаче.. е, и в моите също не е... но.. Оп! Ама откъде леля му знае, че сме "двамата"?... Антонио! - минава ми през ума - дали той го е изпял?! Че кога свари?!... Добре поне, че "мия мадре нон че" /майка ми (му) не е там/ - иначе вече щеше да ми дойде в повече -  мисля ;) Главният път минава през тунел под Вико Екуенсе - влиза при единия му край и излиза на другия. Хитро! ;) Е, след като правим една въртележка из улиците му, излизаме някъде при изхода на тунела. Пътят е много натоварен и труден, според мен. И ще кажа защо. Но Анджи явно знае района и пътищата му със затворени очи. Табелката сочи Сеяно. Питам го къде е Сеяно, той ми вика: екко! /ето го, тук/ - сградите, покрай които минаваме. Значи, само самите италианци си знаят как, какво отделя градчетата им едно от друго - аз не разбрах. Пак табели, сред които мервам и за Соренто. Обаче пред нас направо колона. Насреща също, но е по-рехава. Анджи поглежда към мен с половин око и нарежда: мессо ла чинтура! /сложи си колана/ - Хии! Закопчавам го. И нали си е истински италианец, ей така, без да трепне, стисва зъби и си отсича  пътя на едно пежо, после изпреварва още две-три коли, после микробус, кола, и накрая волвото изревава и издухва два туристически автобуса наведнъж, като буквално на два метра пред насрещната кола, си влиза пак е лентата - щръкна ми косата! Казвам, помолвам го горещо, поне докато е с мен, да не го прави пак този номер, а той най-невинно "Ма нищо не съм направил, рагаца мия, карам си".

И за сведение, ако някой реши да пътува с кола насам:

Пътят се казва Страда Статале Сорентина и в превод означава "магистрала Сорентина". Идва от Неапол и стига до Соренто, прави там някаква врътка из онази част на полуострова и тръгва наобратно. Обаче не мислете, че е магистрала според нашите представи. Освен това, че е идеално асфалтиран и чист, по друго не прилича на италианска магистрала. Впрочем, италианските магистрали се казват "аутострада" и са с по шест, осем, някъде може би и с повече платна.

Страда Сорентина,

обаче, е тесен и обикновен двупосочен път само с две ленти и, може да не ви се вярва, но изцяло, до Соренто, е с три непрекъснати линии - двете отстрани и една по средата. Единствено при хотелите има малки участъци от по три метра с прекъсната странична линия, където да се направи завой към хотела. Дясната страна на пътя, т.е. тази откъм морето /в посока Соренто/ е с ограда или парапет - къде по-ниски, къде по-високи - някъде те са точно по ръба над морето, другаде - край терасирани градини. От лявата страна има мноого тесен тротоар, просто колкото да не е без хич. На отделни места, след като се прехвърли вече хълма, има малки уширения - тераса, където може да се спре за малко, колкото за няколко снимки на вистата, която се разкрива. А пък колко е натоварен този път... мамма мия! Коли, туристически автобуси, градски автобуси, които обслужват всички тия градчета наоколо - нали казах вече, че са си просто като квартали на един голям град. За мотопедите пък да не говорим - като хлебарки са! Страшно много са и буквално летят без правила. А, не - спазват едно единствено правило - да вдигат адреналина на всеки, край когото профучават :) [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]

Всъщност май и всички италиани въобще не се съобразяват с условията и маркировката на този път.

Включително моето ченге. Но чужденците, които не познават района, пътя и навиците на италианските шофьори, мисля, трябва да го имат предвид. Предупредени сте ;) Наистина, точно както каза Анджи, веднага щом прехвърлихме хълма и се заспускахме надолу, движението като по магия стана малко по-спокойно, а пътят - по-живописен. Спираме на една тераса, Анджи обявява: чинкуе минути! /пет/ [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Костиера Сорентина"][/caption] Точно преди да се качим пак в колата, минава една кола, на която пише "Карабинери" /полиция/ - шофьорът бипва, ухилва се и козирува. Анджи се засмива и му върти пръст... Яяя, да не би да е някакво началство моя човек? След две-три минутки сме в Мета ди Соренто и се отправяме по една уличка към вътрешността, където явно е къщата на дзия. Вътрешният ми глас пак прошумолява: дали въобще ще видиш Соренто, како? - Сакън! - потискам го - да не си посмял, млъкни! Спираме пред една от къщите в покрайнините. Само че тук "покрайнини" хич не значи, че тези къщи са нещо аут. Обратното - добре поддържани и определено тук живеят хора от добра средна класа. Впрочем, от страната на Вико Екуенсе хълмът е по-полегат и, освен някой хотел с басейн и градина, и тук-таме голяма семейна къща сред двор, може би почти целия хълм е с обработени като по конец лозя, маслини, мандарини и лимонови градини. Градини от лимони! :) И типичните, разбира се, средиземноморски кипариси - като хурки, грамадни алоета на места, и пинии... Откъм Соренто хълмът е много стръмен и не става май за нищо. Ехаа... изкефи ме! - Анджи паркира виртуозно на малкото място между две коли и, честно, събра ми очите как, раз-два, и се намести между тях като по масло - лелее, аз имаше да се мъча половин час напред-назад, да стана вир-вода и накрая да му тегля една и да си потърся по-широко място... по възможност хептен без коли ;) ...  Ааа, ма нЕма да се смеете! Щото, нали знаете, че често жената зад волана е богиня - понеже, нали, докато тя кара, пасажерите в колата се молят, а пешеходците по улиците и на кръстовищата й отстъпват път, даже някои и тайно се кръстят! ;) Та, слизаме, минаваме под едни висящи зелении, които на практика ошумоляват и скриват къщата откъм улицата, двайсетина метра вървим по една постлана с плочи пътека и на, хм, "пиацата" пред къщата ;)  е, площадката де, изведнъж се оказва една голяма маса, застлана, наредена, и вкупом ни нападат едно десетина души! Леко се шашкам - ма, къде дойдохме, к'во става тука? Всеки приказва, всеки ухилен и изглежда се радва за нещо, усмихва ни се, протяга ръце да се ръкува и да си каже заглавието... Запомням само, че дзия-та, която е малко така, като матрона, се казва Франческа и е с рентгенов поглед; запомням и един дебел възрастен дзио /чичо/ Джанлука, щото е през цялото време като залепнал за стола си, и говори само на наполетано, т.е. абсолютно нищо не му разбирам; ухиленият до ушите Антонио естествено, който, по всичко личи, е вестоносецът, т.е. точно той е "ударил камбаната"! И - най-голямата изненада!! - дъщерята на Анджело - Аличе /14 г., живее при баба си в Салерно, тук е явно на гости/ Да, за съществуването й вече знаех от снощи, когато взаимно си "снехме анамнезите" с него чрез преводача на лаптопа, но запознанство с нея въобще не беше планирано, смятам. Другите големи и малки така и не запомних точно кой кой е. След две-три минути дечурлигата (3-4 бройки) изчезват и само от време на време някое дотърчава да се оплаче от някой или нещо, и пак офейква. Аличе се застоява малко повече, с нея даже си разменяме и няколко изречения на английски. Детето, оказва се, знае доста прилично и доста повече от баща си, та без проблем се разбираме :)  После тя ми се усмихва и също - въз.

Е, искаше Неапол, нали уважаема?

Ето, на' ти го сега - пак, но от друг ъгъл - един истински Наполи, ама така, както не си и сънувала!

Щото като се завъртя една галимация, един напън, най-вече сякаш към моя милост насочен, що така - не знам - Анджело ли много си го обичат, мен ли нещо ме харесаха, такива ли са си по принцип? Май дзия-та е шефът тук и изглежда, по някакъв непонятен за мен начин, даде "добро", понеже Антонио на мига ми се глави личен камериер, а мойто ченге изгуби напрегнатия си вид и почна да ме гледа и обгрижва даже едно такова.. любовно чак ;) Искаше кафе, мия белла? - ето кафе, дзия го прави "перфето", ето и млекце, а това е сметана. Искаше долчи /сладкиши/, нали карисима? - ето: не знам си к'ви бискоти - с пълнеж, без пълнеж; намазани с шоколад, налепени с мармалад; поръсени с нещо си; опаа - и един кекс, нареден на плато, долита отнякъде; соленки едно плато; домашна еколимонада... Аа, ма не може така, вземай си, яж - дай, дай, манджи!; ето и карамели, и чоколати; и черешки - о, нямат мръвка, екстра са - манджи, манджи!; или соленичко, солени бадеми искаш ли?; лимончело обичаш ли, пила ли си, синьора мия? /домашен ликьор от лимони/ - Не си?!.. Оо, страхотен е, бейби, дзия го прави фантастико!... Отпивам... приятен е, да... Белло, е? - питат.. Си, белло, грацие! - казвам...  Брааво! Брааво! - радват се. /Инфо за лимончелото: който е бил на Корфу и е пил там ликьор от кумкуат - същото е, само че ликьора от кумкуат е ярко оранжев и с аромат на кумкуат, а лимончелото е зеленикаво-жълтенкав и аромата му е на лимон, естествено ;) Опа - лично дзия ме загражда в един момент: лимонада, вода искаш ли, синьора Вили? Заповядай, студени са.. има и лед. Или студена бира - държим я в лед - е? А, добре, ти пийвай ликьорче тогава... ама, ако искаш към него кубче лед... белло е нали?! Анджело е мъж, нека пие бира... Сеща се изведнъж: А! Ами бяло винце, искаш ли? - изстудено е... молто белло, тукашно, от Кампания, студено... с малко лед? И точно тук, в този точно момент на ухажване от страна на всевластната дзия... Ее, кой ще се сети какво се случва? Ми, ГАФ - какво друго да сътворя?! :) Жената, нали, ми предлага изстудени напитки и лед, понеже времето е топло, а аз вместо да река "грацие" и да си кютам, изведнъж се ухилвам неудържимо насреща й... ама като идиот!... Виц бе - мамка му! /пардон де/ - ма, все ми идват изневиделица, да му се не види! Народът наоколо е меко казано зачуден, някои хвърлят загрижен поглед към Анджи. Той също ме гледа озадачен, но и очаквателно, вече мъничко ме познава, все пак. Лелее... осрах работата те' сега... Извинявай, дарлинг, викам, нека дойде Аличе да се пробва да превежда. И, надявам се, божичкоо, двете с нея да успеем и да спасим честта на баща й пред тая свита роднини ;) Понеже съм сигурна, че детето няма да знае поне три важни думи, искам и лист и химикалка, за да ги нарисувам - тя или баща й да ги кажат на италиански. Та, вицът, или нещото като виц де: Сяда в ресторант мъж и, докато чака сервитьора, разгръща списание. Попада на статия за алкохола. Чете: алкохолът това, алкохолът онова.. В малки количества действува стимулиращо на кръвообращението и затова при преохлаждане се използва за загряване, а при секс пък често спомага за известно удължаване на акта. Но при честа употреба вреди. Например, водка с лед вреди на бъбреците, ром с лед вреди на черния дроб, уиски с лед вреди на мозъка... По дяволите, - изръмжава мъжът и затваря списанието, - излиза, че тоя идиотски лед бил страшно вреден! А дзия ми предлага всичко с лед - как да не се сетиш за тоя виц! :D Пропускам само онова за секса, да не ги скандализирам, а и защото Аличе е още малка за подобни откровения. Скицирам едно човешко тяло и само бъбреците и черния дроб, оказва се, че тя знае мозък как е на английски. В крайна сметка, Антонио пръв почва да цвили и целият се тресе от смях, веднага след него още някой гръмва, след тях включват и другите мъже, като дзио Джанлука много смешно някакси бълбука и скърца, като се смее, и изобщо представлява една чудна картинка :D  Дамският състав, коя по-малко, коя повече, също разчекват усмивки. И Аличе се подсмива. А Анджи е разцъфтял до ушите и клати глава. Когато смехът малко се поуталожва, ми стисва тайно коляното под масата, а физиономията му гласи: шантаво! откъде ти идват на акъла бе?! И, без да съм търсела ефекта, от тук нататък атмосферата някак се пречупва и става една съвсем задушевна и роднинска, аз не съм вече гостенка-чужденка, а нещо като дълго невиждан далееечен роднина. Или поне така ми се струва. Някой се провиква - ей, Киара, ма кажи на Джовани да смени музика бе!... А така! Айде на наполитанските мелодии - екко!... Един, рошав такъв, не знам дали той не беше въпросният Джовани, след секунди сграбчва една от булките и двамата завъртат тарантела. Дотърчават хлапетата и се включват в импровизирания дансинг. След малко тръгва и хитът на фамилията. О, не, мисля, че това е хитът на целокупния Наполи - "О, соле мио", и всички стават и танцуват с огромен кеф. И аз, естествено - не бих отказала поканата на Анджело. Какво? Мислите, че не може да се танцува на "О, соле мио"? Да, да! Я чуйте първо "и тре джовани тенори" /тримата млади тенори/, пък да видим какво ще мислите после: http://vbox7.com/play:4929d92c7b Само ще добавя, че ако превода ми не е точен, виновен е Анджело - той даваше акъл, докато го правех  ;)   ... Еех, ла вита е белла, - според крилатия италиански израз, и ето, те го демонстрират в момента - си мисля, докато се наслаждавам на този неочакван купон. Анджи е нахилен до уши - сорри, бейби, бенвенуто, кара - шепне - кози ной /такива сме ние/... Наполи е това, включвай, беллисима! :) Егати гостоприемството - ошашавена съм! И посягам към фотоапарата, включвам го, но Анджело слага ръка пред обектива: Нон, кара.. нон спара, но шотинг.  Ма, перке бе, Анджи, виж колко са хубави всички, к'во е яко само! - Категоричен е: нон! Взима ми фотоапарата и го изключва, пъха го обратно в чантичката му и го оставя пак на масата. Хм... О'кей, ама е тъпо - странен човек - и него не иска много-много да го снимам. Още сутринта ми изтръгна обещание, че няма да публикувам лични снимки никъде, ама никъде! Вероятно защото е ченге, мисля си - нали тука има мафия, това-онова... И му обещах. Е, к'во да правим, ще уважа желанието му, макар че биха се получили чудесни снимки с тая весела компания. Язък. Анджи, - дръпвам го по едно време, - това гостуване сопреза ли е? - Смее се: нее, този път не, не съм виновен! И за мен е сорпреза! Но, чувстваш се добре, нали, соле мио? /хе-хе, вече съм и соле мио ;) / Харесва ли ти лимончелото? - О, добре съм... а, лимончелото - да, ама май ми е много сладко. Ке? Лимончелото ти е сладък? Антонио току опъва ушите край нас, и сега скача и хуква, и след малко носи: прего, синьора мия, ун коктейл. Мия спечиалита! - лимончело, лед, газирана вода, пресен сок от лимони и аранчи /портокали/ - в голяма чаша, със сламка. Внимание: една голяма чаша. След половин час - още една чаша. След още половин час отивам до тоалетната, връщам се - опа, Анто носи нова чаша. Ооо, не... да, хубаво е, ама стига ми толкова, щот' Анджи няма май памперси в колата, и после... капито?  :D Он, обаче, упорит: ти прего, мия спечиалита, бева, е /моля те мой специалитет е, изпий го де/... Оф, о'кей, добре, Анто, ама край, финито, нали! Анджи му казва нещо на наполитански, физиономията на Антонио е: "еее, айде и ти сега, к'во толкова!" - Анджи обаче нещо го срязва и Анто вдига вежди и изведнъж се сеща, че трябвало нещо си... и се омита нанякъде... Ама за кратко ;) Коктейла наистина е много лек и приятен, свеж, но Анджело леко ме докосва, поглеждам го - с очи посочва чашата и само с устни "атенционе" /внимавай/. Ъ... е, нее, изобщо не ме е хванало, просто си ми е леко и приятно, и компанията е гот, но о'кей, той със сигурност знае по-добре. И, докато си тръгнем, тази трета чаша я изблизвам само до средата. Значи, общо две чаши и половина коктейл, плюс една ракиена чашка чист ликьор. Дъра-бъра-дъра-бъра... Анджело, горкият, се поизприщи да превежда. Какво превежда не знам, сигурно им казва онова, което искат да чуят, щом се радват така :) - като знам как ние двамата трудничко се разбираме на моменти :) Слънцето скоро съвсем ще залезе като гледам. Анджи, сори, ама нали, дарлинг, щяхме да се разхождаме из Соренто? Поне малко, а? Ставаме. И всички, вкупом едва ли не: А после, после ще дойдете ли на вечеря? - Анджи им казва, че после ние се връщаме в Кастеламаре - Целува си детето, приказва й нещо, тя се засмива, отговаря му... Аах, този неразбираем ми наполитански!... Вземаме си довиждане с Аличе... и тя има тъмна коса и трапчинка на брадичката като татко си... и да, мисля, че е сладко и интелигентно дете.. с потенциал да се превърне в супер гадже след две-три години... ах, горкият й татко! ;) Не знам на мен ли така ми изглежда, но заради нашето тръгване всички са като малко разочаровани. Е, сорри, драги наполетани, но тук съм за малко, уви.. много уви, наистина... но, чао, чао! Готини сте, даверо! /наистина/ :) Тъкмо сме пред колата и някой изотзад ме дръпва за лакътя - а, Аличе. Да? Кажи, миличка? - Дърпа ме настрани и забързано някак, и тихичко: Мадам, ду ю лав май дади, е? -  Оп, изпатка ми главния бушон: ккк'во??... чакай.. бе детенце, аз.. - поглежда към татко си, който ме чака до колата, продължава: Ай лав май дади! Танто! Вери мач, мадам, ду ю ъндърстенд ми? Ай уонт ю лав хим ту! - аз: аа-маа.. уейт.. /чакай/ - Прекъсва ме: промис ми... плийз, мадам, о'кей?! /англ. аз обичам татко, много, искам и ти да го обичаш, обещай ми/. Зяпнала съм от изненада... автоматично кимам: ъф корс... дарлинг... йес, о'кей.. промис.. ю /разбира се, обещавам ти/... Тя ми се усмихва доволна, махва ни и на двамата и хуква обратно към другите в къщата. Стоя и гледам след нея. В душата ми - смут... Ама, аз.. ооо... луда ли съм, как можах да го кажа това! Ооо, как ненавиждам да лъжа! Дори да има причина - мразя това, неприятно ми е... Защо, защо го казах.. какво ми е виновно детето!?!... Ама и тя - защо? Защо ми го каза? Как ме заби само, боже... колко глупаво стана.. ах, ах... ооо... Анджело идва до мен, разтревожен, недоумява: ке коза а дето? е? ке коза е? /какво ти каза, какво има/ - мълча, но той настоява: димми, е? димми!.. Повдига ми брадичката, гледаме се в очите, той настоява: алора, вай, димми!.. ансуър, гоу! /хайде, кажи ми, отговори/ Гърча се с моя никакъв италиански: мм... лей а дето.. ох... ъъ... ми тиамо... еее, амаре.. еее, инаморато а те! мей би...  куалкоза кози.. ее, сорри! - му казвам /тя ми каза да те обичам или нещо такова може би/ - Широко разтваря очи.. Но веднага идва на себе си, усмихва се, размахва ръце: маа, ной амиамо, ми дио! /ама ние се обичаме, боже мой/ - К'воо? К'во рече? Ке?! - Ной /сочи двама ни/ ин лав, май бейби! Си, даверо!.. - А, да, баш е така - прекаляваш вече Анджи! /това беше наум/ Помъква ме към колата: алора, виени, андиамо а Соренто, бейби, е джа тарди! Нон ти преокупаре, ва тутто бене, но проблема! /хайде, да тръгваме към Соренто, че става късно, не се тревожи, всичко е наред, няма проблем/ И сигурно крайно време е да кажа, че жена му е починала при пътен инцидент, когато детето е било само на две годинки, после не се е женил, т.е. в социално отношение с Анджи сме квит. Ееее, тръгваме към Соренто най-после, а то наближава 20 ч. Излезе и някакъв вятър отнякъде, дали няма да довлече облаци, като се има предвид, че сме заобиколени от море, хмм... дали утре ще е кофти времето? Всъщност няма голямо значение, утре е неделя и аз, уви, искам или не, ще трябва да замина за Рим, че самолета ми е в понеделник рано сутринта. Оо, бог ми е свидетел, не ми се тръгва още! Хич даже не ми се тръгва, сърцето ме заболява при тази мисъл. Направо след пет минути сме в Соренто. Аз се развъртам като обран евреин да гледам през прозорците, а Анджи е съсредоточен - търси място да паркира. Слиза към пристанището, отиваме до Марина пикола, откъдето тръгвали корабчетата за Капри, Наполи, Иския, Амалфи. Но не знам, може би заради вятъра, който току изфучава на порции иззад скалите, почти няма хора тука. Бързо се връщаме горе. Пак търсим място за паркиране. Изведнъж се мушва в една уличка и само с едно движение се вмъква между един Смарт и няколко моторетки в края й. Само задницата му стърчи малко, но в Наполи това си е нормално. Признах го отново - цар е на паркирането! Вървим по една, предполагам, централна улица. Да, типична централна градска улица на популярен малък италиански град - магазини и заведения, народ - фул... Оо, леко разочарование ме обзема - ама много туристи бе, хем още не е "висок" сезон. Английски, руски, немски се чува, японци една групичка срещаме... Един тегел насам, един натам, пак в колата и хайде сега пък към терасата встрани над Марина пикола. И какво стана - по-дълго време търси пак къде да паркира, отколкото стояхме на терасата. Тоя вятър взе да вдига рокли и капели, да клати силно всичко що виси някъде и да върти де какво свари.. Анджело добавя, че му мирише на буря. Връщаме се при колата, аз съм разочарована - нищо няма да видя от Соренто. Анджи се усмихва и ме бъзика - щял да ми подари диск с "Торна а Соренто" /Върни се в Соренто/ - онази песен, с която Соренто се е прочул в цял свят... Е, ама не е същото, мисля си, а утре трябва вече да си тръгвам. Увесвам нос... Е коза е проблема, сей станка? /уморена ли съм/ - пита. "Станка" си ти, викам, а аз утре трябва да заминавам за Рим, за жалост. Той "подскача" - нали в понеделник ми е самолета, защо утре? Обяснявам се. Той вика: тц, нон а домани... оо, нон ти преокупаре, мия белла, о пенсато /не се тревожи, аз съм го измислил/ Да бе, измислил го бил - каквото и да измислил, фактът е, че в понеделник в 6 ч. летя. Пак ми казва "нон ти преокупаре" и ме поглежда така, че ми омекват колената. О, как бих искала и аз да го можех тоя номер - да го питам тогава! Апропо, по-късно, т.е. впоследствие разбрах, че каже ли "нон ти преокупаре" /не се тревожи, не се притеснявай/, значи, че той поема контрола на събитията, които следват, и каквото и както каже, така ще стане, просто нЕма начин. В този момент, обаче, все още не съм наясно с този факт. [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Марина пикола"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Из центъра на Соренто"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Марина пикола, гледана от терасата над нея"][/caption]   А сега? Ами, пали колата и тръгва нанякъде по един път, който ту излиза по крайбрежието, ту се вмъква сред разни палацо, хотели и хотелчета, рИсторанти, коли и туристи. А далече някъде в морето май присветкват светкавиции... На една отбивка като тераса край пътя, Анджело спира. Само че не слизаме, гледаме от колата, понеже навън много силно духа на моменти и дори колата потреперва при някой от поривите. Хубава гледка, нищо че е тъмно - насреща целият залив свети.   [caption id="" align="aligncenter" width="725" caption="Везувий и част от залива гледани от Соренто"][/caption]   И в този миг си мисля, че ей така, за разкош, и изобщо като завършващ щрих на тази гледка и на тази ми неочаквана история, на место би си паднала една романтична целувка. Обаче как... така, дискретно някак, да подам сигнал...уфф... И ръцете му в този миг ме завъртат към него, пуска онзи свой размазващ ме глас: маа, нон е тутто, мия белла... ъъ, адессо... си, ла ностра стория инициа ора... ай капито, бейби? оджи! /това не е всичко, нашата история започва сега, днес/... нау, май лейди, ъндърстенд?.. тудей! билийв ми.. /сега, днес, вярвай ми/ Онзи разтаапящ момент от върха на планината днес, се връща отново, този път над подплискващото се долу море... и звездите почват да падат край нас...ммм...размаазвам се...   Звезди?... К'ви звезди бее... фаровете на преминаващите автомобили ни осветяват... ха-ха-ха... Но аз се чувствам идеално ;)  И той - личи му. Пита къде искам да вечеряме, в какъв ресторант. Ха, че де да знам! Освен това аз нямам кьорава стотинка - нали сутринта не ми даде да си взема нищо, освен фотоапарата и телефона, който си ми беше в джоба. Усмихва се - в този например, и сочи насреща един скъпарски хотел-ресторант. Пет звезди му светят отгоре. Шегуваш ли се? - питам. Той: но защо, има ли проблем? Естествено - казвам - чинкуе стеле! /пет звезди/  Той не доумява: това проблем ли е? Обяснявам: гладна ли искаш да остана? - Тъпее: нон, ма перке?! - Перке, викам, - представи си ситуацията... - и, по изпитания вече метод на англо-италианския и пантомимата, го светвам: Значи, искаме да влезем в ресторанта отсреща. Портиерът ни оглежда критично и се чуди - виж ни, и двамата сме в джинси и нек'ви си мърляви вече тениски - ето, по мойта има даже следи от тревата на Монте Фаито. На твоята не й личи, щото е черна... И, ако важният портиер все пак ни пусне вътре, какво следва? На масата за всеки има по 4 вилици, 4 ножа, 4 чаши; настаняват ни един срещу друг.. е, може и един до друг; каквото и да си поръчаме, ще ни го донесат в огромни чинии - примерно, натрупани една връз друга 4-5 мръвчици, пет грахчета и две-три морковчета, гъбка, маслинка и една аспержа, а обширното празно пространство на чинията - обилно нашарено с карамел или някакъв сос, сладко от американски боровинки, капчици сметана и доукрасено с клонка магданоз или репичка, изрязана като роза. Сервитьорът ще стърчи дискретно встрани и ще ни дебне какво правим, та да ни долива, ужким, виното. А аз, например - гаранция, бъди сигурен, ще сгафя коя точно вилица и кой нож трябва да взема, и за да е по-яко мазало, по някое време ще си изтърва ножа или вилицата под масата. Накрая ти, драги, ял-недоял, а затова, че си шофьор - и почти нищо не пил, ще се изръсиш с бог знае к'ви кинти.. Чаткаш ли?.. Е?... Пък и толкова ли си богат?! Той, моля ви се, ме гледа, гледа, клати глава и прихва да се смее... Смее се неудържимо... През смях казва: бене.. ва бене, беллисима мия... си... даверо.. о'кей - и добавя, че о'кей, знае и една кръчма, където сервират риба и морски дарове, е нон стеле /и няма звезди/ - яде ли ми се прясна риба - пита. Става, яде ми се, чаровнико, карай натам. Следва... И още няколко снимки - първите две са от терасата, на която имах пет минути за снимки. Другите са снимани в движение от колата - фотоапарата извън прозореца и щрак, каквото влезе в обектива :) [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Костиера Сорентина"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Костиера Сорентина"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Костиера Сорентина"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Костиера Сорентина"][/caption] [caption id="attachment_29299" align="aligncenter" width="573" caption="Костиера Сорентина"][/caption]         Очаквайте продължението Автор: Вили Снимки: авторът          Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

Районна Прокуратура – Козлодуй отказа да образува досъдебно производство за отправени сериозни закани срещу граждански активисти. По този повод до Окръжната прокуратура във Враца е отправена нова жалба с чието съдържание може да се запознаете по-долу.

В тази статия бих желал да ви дам няколко кратки съвета за това как най-лесно можете да привлечете последователи в Twitter. Това, разбира се, не означава да ви следва куцо и сакато, а напротив. Както вие следвате хора, които споделят качествена информация, така и вас …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Проучване: Pinterest препраща повече трафик отколк...

     Pinterest, интернет сайтът, който позволява на хората да събират и да споделят снимки онлайн, като г...
  2. 

     Все повече хора влизат в социалните мрежи през моб...

     Когато в ръцете си държиш мобилен телефон, с който можеш да проверяваш пощата си, да се ровиш в инте...

Оказва се, че Google е най-глобалният сайт в света, следван от социалната мрежа Facebook. Проучването и класирането са проведени от 2012 Web Globalization Report Card и включват цели 105 уеб сайта от 17 индустрии. Така, след като през 2011г Facebook грабна първата награда в тази луда надпревара, …

• Сигурно ще ви е интересно още

  1. 

     Как да измерим социалната ефективност на нашия сай...

     Знаете ли какво действие са предприели потребителите на вашият сайт след като са попаднали на него ч...
  2. 

     Google+ с 400 милиона потребители до края на 2012

     Google се опитват с всички сили да се преборят със своя основен социален конкурент – Facebook....

Постоянните промени във Facebook рядко се приветстват с отворени обятия от мнозинството от потребителите, като Timeline не прави изключение.

Според проучване на Nielsen, рекламите са по-ефективни и по-запомнящи се когато се гледат на таблет.

Той е против ACTA. Изглежда е принципен и честен човек, който защитава интересите на хората, а не на холивудската мафия. Чест му прави и позицията, която има към ФИРОМ. Така че, Евгени Кирилов, може би заслужава гласа ни. Българският евродепутат от групата на социалистите и демократите Евгени Кирилов заяви днес по време на дебат в [...]