Старото куче 3

Тук започвам една серия, която ще нарека Зловещи разкази. Знам, че нездравото любопитство не бива да се храни с мизерен материал от смлени човешки трагедии. Също знам, че това е и бездруго основният бизнес на повечето пишещи братя. Бих искал моите разкази да не останат до нивото на нездравото любопитство. А да накарат хората да видят светлината. А тя се вижда добре само след като си видял ужасен мрак. И така. Захар си лежеше на купчината пясък, гледаше небето, гледаше мен, гледаше решетката, изкривена от зъбите на предшественика му, който бил толкова зъл, че хапел дори молекулите на въздуха само защото се движат! Лежеше си Захар и не издаваше звук. Застанете някой ден до петнайсетгодишно куче. Нека то лежи на купчина влажен пясък и да е омаломощено от покъртителна и огромна старост. Нека даже да е седемнайсетгодишно. Наведете глава към муцуната му. И се заслушайте в звука, който то не издава. Извънредно богат звук. Тежък звук. По-скоро - повей - като повей от дълбока пещера....

Прочети цялата новина

Свързани новини: