Как четеш: Десислава Виткова

"Една книга след като започне да съществува, си остава завинаги Книгата и всички нейни копия или индивидуалности споделят общо информационно поле, също като клетките в човешкото тяло." Това е част от автобиографичното описание на "Блогът на една книга" - проектът на Десислава Виткова, който спечели наградата за млад PR-професионалист "PR Challenge" на конкурса PR Приз през 2011 година. Всъщност Деси е консултант в GoGreen Communications и сме сигурни, че тепърва ще чувате името й по щастливи професионални поводи. Откъде знаем ли - прочетете сами с колко страст говори за книгите, които чете.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Понякога – да. Похапвам, когато ми се отдадва възможност за съботно-неделен мързелив читателски маратон (все по-рядко, за съжаление). Любима храна нямам, но се старая да ограничавам гастрономическите си щения до храни, които не могат да омажат, покапят или съсипят четивото.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чайчета или, ако съм в особено инелектуално-романтично настроение и книгата предразполага – червено вино в онези мнооого големите чаши.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Абсолютно ме ужасява. Като малка изпадах в потрес, когато добросъвестна леля/чичо/приятел на мама ми подареше книжка, надписана на някоя от първите страници… Сега си имам нещо като бележник, в който помествам тотално незабравимите пасажи от книги… ако го намеря в конкретния момент на възторг, разбира се.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител. Даже съм си накупила няколко с пискюли и мъниста. В момента имам и едни с котки – по един за всеки месец – и всеки път, когато отварям книгата, изключително ме забавлява начинът, по който съответният котак "наднича" над страниците.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
"Художествена!" – щях да отсека преди малко повече от година. Все още предпочитам, но покрай професионалните ми интереси попаднах и на някои много увлекателни нехудожествени творби, които мааалко наклониха везните в другата посока.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не особено. Напоследък по-скоро заспивам с книга в ръка и едва успявам да отбележа до къде съм стигнала. Ако ми е много интересна конкретна случка в сюжета – тогава си я допрочитам.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Да. Случвало се е един-два пъти. Макар да следвам принципа, че трябва да се "даде шанс" на даден автор, ако в първите 50-ина страници нищо не ме е грабнало, шансът да ми хареса е минимален. Въпреки че понякога се чудя дали не съм изпуснала една или две вълшебни книги по този начин…

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Не ми се е случвало често. Само в чуждоезични книги, да си призная. В повечето случаи се ориентирам от контекста, но ако съвсем не разбера за какво иде реч – проверявам в речника, удобно инсталиран на телефона ми.

Какво четеш в момента?
"И още нещо…" на Оуън Колфър (Продължението на "Пътеводителя"), която най-накрая се престраших да прочета (и за сега, трябва да отбележа, нямам забележки), "I Shall Wear Midnight" на Тери Пратчет и препрочитам някакви части от "Повратната точка" на Малкъм Гладуел, които ми трябват по професионални причини :). А, да… и една за балета, епизодично, но не мога да цитирам точно заглавие.

Коя е последната книга, която си купи?
Хм… ами май последната на Пратчет – "Волният народец". По Коледа. Всъщност я купих за подарък на мама, но после подло я заграбих.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Както се разбра от предпоследния ми отговор, никак не се ограничавам с една. Почти винаги чета поне по две. Така, ако едната ми омръзне за малко, винаги има алтернатива. А и помага в моментите, когато имам да чета нещо скучновато в професионална насока – винаги мога да се "разтуша" с малко любима художествена литература, ако се наложи.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Почти винаги чета вечер – така съм свикнала от малка. До скоро не можех да заспя без да почета малко. А за любимо – ще да е плажът. Няма нищо по-прекрасно от шум на море/океан/какъвто-воден-басейн-е-на-разположение, любима книга и кана Мохито до теб.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам конкретно предпочитание. Чарът на поредиците е, че ако си се "влюбил" в книгата или автора, отлагаш малко повече момента, в който трябва да се разделите. Но пък повечето ми любими книги са самостоятелни издания.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Личният ми фаворит сред книгите е "Майстора и Маргарита", но нея я препоръчвам по-рядко, защото осъзнавам, че е необходимо специфично съзнание, за да бъде харесана толкова, колкото аз я харесвам. Иначе на познатите ми, които не са ги чели (които стават все по-малко), винаги препоръчвам "Пътеводителя", повечето на Удхаус и напоследък, поради иронията на реалността ни – "1984" на Оруел.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
В момента са организирани така: "руска литература", "западноевропейска", "българска", "Най-любими-които-трябва-да-са-под-ръка" и "тъпи" (които са в изгнание в един забутан шкаф, за да не се изкушава незапознатият Читател).

Прочети цялата новина

Свързани новини: