Нов прилив на „течна дружба“

Доста безславно, въпреки бомбастичната заявка за поканени представители на българските власти, премина тази година празникът на съветската армия на 23 февруари, преименуван в Русия на „Ден на защитниците на отечството”. За да прикрият липсата на други почитатели, освен от самото руско посолство и посолствата на Казахстан, Беларус, Казахстан и Украйна ( плюс дежурните няколко български русофилски придатъци), шепата празнуващи поднесоха 8 броя венци, но два дни по-рано- при почти пълно отсъствие на медии и фанфари ( само от Би Ти Ви се оказаха осведомени и мотивирани да заснемат апокрифното събитие).

Датата обаче по някаква воля на съдбата не остана без своята символика в духа на „вечната дружба”. На самия 23 –ти февруари се разбра за първи път, че се гласи учредяването на поредната дясна ръка на лява Русия, която обаче този път наистина щяла да бъде дясна. Ето какво пише сайтът Медиапул ден след първото разгласяване:

„Независими депутати, декларирали принадлежност към ГЕРБ, замислят създаването на проруска партия по модел на „Единна Русия“ на Владимир Путин. Отцепилите се от РЗС Димитър Чукарски, Тодор Великов и Марио Тагарински, както и напусналият Синята коалиция Венцислав Върбанов са участници в бъдещия проект.

В началото на февруари те са били на посещение в Москва по покана „Единна Русия“.

Идеята им е да направят формация чрез обединение на консервативна, либерална, зелена, земеделска и патриотична фракция, на какъвто принцип била изградена партията на Путин.

Инициативният комитет на бъдещата партия ще се формира през март.

Това ще е идейна партия с цел икономическото добруване на България, заяви Чукарски. Идеята била да има партия, която да поддържа прагматични и партньорски отношения с Русия и да се разбере, че това няма нищо общо с СССР и комунизма. Според Чукарски България трябва да гледа към пет центъра – ЕС, САЩ и НАТО, Русия, Турция и Западните Балкани.

Димитър Чукарски се обяви и за „възстановяване на традиционно добрите отношения с Русия, защото така или иначе енергийната обвързаност продължава – нито „Лукойл“ ще стане неруска, нито ще внасяме газ от Иран, Тунис, Египет или Сирия“. Поне България да поддържа нормална риторика, за да може да се възползваме от неоползотворените руски пазари, коментира той.

Това е поредният нов политически проект на „отломки“ от РЗС и „Атака“, който се лансира в последния месец.”

Това е положението- тук определено не е Америка и няма да я открия с това твърдение. Защото в Америка „поздравиха” запътилия се към завръщане в Кремъл руски владетел Владимир Путин с корица на списание „Тайм” с доста презрително съдържание към авторитарните му апетити, с което го вбесиха и накараха говорителят му Песков да заклейми статията в този брой като проява на „русофобия” ( който не харесва Путин, е русофоб!).

У нас днес поздравяват Путин с нов руски политически проект след проваления „Атака”. Покланят се по този начин на бащицата си, устремен към утвърждаване на върха на Русия до 2024 г., както се очертава при негова победа на изборите в на 4 март, защото няма съмнение, че той си прави сметката да управлява два мандата след като си прекрои конституцията по своя мярка. Тук в чест на 4 март, а защо не и на з-ти март, деня на инагурацията на император Александър Втори, изчакан за целта като дата за подписването на договора в Сан Стефано през 1878 г. и дочакан в наши дни като български национален празник, готвят клониране на партията му.

Тогава и аз да отправя един „поздрав” с днешна дата- навършват се точно 70 години от най-жестокото военно престъпление на СССР в български териториални води по време на същата война, през която България не е убила нито един съветски гражданин, но бива окупирана за цели 3 години де юре от Червената армия, а де факто- още 42 години чрез своите подставени лица от петата си колона тук.

За опресняване на паметта припомням за потопяването на българския търговски кораб „Струма” на 4 февруари 1942 г. от съветска подводница. Руската дипломация нагло ( но тайно!) поиска преди повече от две години да бъде издигнат паметник край Шабла на загиналите ( по-късно) съветски подводничари ( както написах в книгата „Течна дружба”). Искането е било отхвърлено на централно ниво от българското външно министерство, но беше удовлетворено в крайна сметка с раболепното сътрудничество на созополския кмет Панайот Ремзи. Сега там всеки желаещ да се поклони на съветските убийци, може да му се наслади.

Ето съвсем кратко резюме по какъв повод си имаме в България паметник на съветски престъпници, извършили на 24 февруари 1942 г. военно престъпление без дори да сме били в състояние на война ( както, примерно със САЩ и Великобритания):

На 24 февруари 1942 г. съветска подводница торпилира българския кораб “Струма”, който е потеглил от Констанца, Румъния към Палестина с бежанци от България, Бесарабия, Буковина и Румъния. Без никаква причина Съветската подводница “Щ-213 атакува в български води претовареният със 767 евреи и 4 членен български екипаж параход. Няма данни и до днес колко от убитите по този начин с едно единствено съветско торпедо евреи са от български произход.
През 1991 г. в израелския пристанищен град Ашдод е открит паметник на загиналите по време на Втората световна война евреи-бежанци на корабите “Струма” и “Мефкуре”, потопени в Черно море. В България обаче няма паметник за тях- има за съветските убийци. Нещо повече, у нас е тачен като герой капитанът на съветската подводница Щ-213 с командир капитан-лейтенант Денежко.

Негов предшественик в качеството на нашественик от предишната война на Русия срещу България, е на особена почит у нас. Без да подозира какво разкрива в аванс, за това пише историкът Божидар Димитров, което съм отбелязал в статията си

„Историкът Божидар Димитров откри публични тайни и приятелски огън”
Иво Инджев ⋅ ноември 23, 2011 „
В своя статия от 3 септември тази година, озаглавена иронично „Искаме си паметник на българските освободители в Либия!”, извадих на показ следното:
„Ние сме вечно благодарни и все повече ставаме такива, ако се съди по продължаващите монументални градежи, възпоменателни церемонии и всякакви други „мероприятия“ в чест на освободителите ни. Най-прясното от тях се състоя преди месец край Варна по инициатива на Руското географско дружество ( чийто президент е Владимир Путин), когато военнослужещи от руския флот заедно с представители на българските военноморски сили, поставиха мемориална паметна плоча на борда на потъналия край Варна по време на Първата световна война руски ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”.
С потопяването на руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”, потънал след взривяването му от българска мина на 25 февруари 1916 г. в наши териториални води на подходите към Варненския залив, е предотвратен пореден руски артилерийски обстрел срещу града, категорични са историците. Ето какво пише един от тях, без да знае, че след 5 години славният символ на руската агресия ще бъде открит през 2010 година:
7 ноември 2005 г. в. „Стандарт“
Громим руснаци и турци в морски бой
При отбраната на Балчик потапяме миноносеца „Лейтенант Пушчин“
Проф. Божидар Димитров
По време на Първата световна война България отбелязва и втората си и още по-голяма морска победа. За нея дълго време изобщо не се споменаваше, тъй като е срещу „братята“ руси. Става дума за отбраната на Балчик през есента на 1916 г., когато е потопен руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин“. В балчишката операция българското командване демонстрира завидно оперативно умение при съгласуване на взаимодействието между бреговите батареи, авиацията и флота.
. ..През Балканската война шестте ( български- бел. авт.)миноносеца принудиха турските броненосци да отскочат от нашия бряг, по време на Първата световна война държаха настрана руските крайцери, а през Втората световна война бяха потопени и шестте съветски подводници, опериращи пред нашите брегове.”
Но да се върнем на престъплението с потапянето на „Струма” което изследователят на въпроса, докторът по история Атанас Панайотов ( цитирам го по-широко в книгата си ( „Течна дружба”) нарича „Българския „Титаник”. Той отбелязва, че във варненския “Черно море” от 27 февруари 1942 г., на четвърта страница е публикувано едно единствено изречение: “Известно е, че един параход, носящ евреи от Румъния, бе потопен и само един човек бе спасен”. Не се споменава нито името на “Струма”, нито фактът, че принадлежи на български корабособственик, нито че е с български екипаж.
Световният печат обаче го е грижа повече от нас за трагедията. В архивите на мемориалния комплекс “Яд Вашем” в Ерусалим се съхраняват копия и преписи от много публикации във френския и в немския печат. В музея на “Хаганата” в Тел Авив пазят позивите и афишите, отразяващи бурята от негодувание, заляла тогавашна Палестина.

Министерството на външните работи е издало удостоверение на 9 януари 1942 година! Имената на българите, загинали като членове на екипажа. Те са:
Григор Тимофеев Горбатенко – капитан
Лазар Иванов Диков – помощник-капитан
Дамян Стоянов – механик
Осеп Гарабедов – моряк

Да честитим с това опресняване на паметта още веднъж на празнуващите „Деня на защитниците на отечеството на българска земя” ( които празнуват явно и деня на предизвестената изборна победа на Путин от 4 март).

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: