надолу по пътеката, която върви нагоре

03/30/12 08:01
(http://milenafuchedjieva.blogspot.com/)

надолу по пътеката, която върви нагоре

поздравления за бойко борисов за решението за белене. и тук не става въпрос за това дали има американско или руско влияние в българия, а затова, че никой не строи нови атомни централи в земетръсна зона. и все пак е приятно по-малко руски неща на родна земя. много приятно даже.

http://e-vestnik.bg/14313/zashto-borisov-se-otkaza-ot-aets-belene/

до тук с политиката, която СИЛНО не ме интересува.

преди няколко недели бяхме на разходка до рилския манастир. беше първия топъл пролетен ден. на връщане надолу по пътеката, която вървеше нагоре:) видяхме страшно много жаби. седяха вцепенени на пътя, зашеметени от топлината и слънцето, току що излезли от зимен сън. никога не бях виждала толкова жаби на едно място. побутнахме няколко с крак - някои скочиха, други не помръднаха. но на тези, които побутнахме и скочиха, продължихме живота, защото беше пълно с размазани от коли вцепенени, нереагиращи жаби.

ето каква е поуката от баснята на принцесата на малките неща - ако ти бият шут в гъза, по-добре се размърдай, защото иначе може и да не оцелееш.

да си жаба е съвсем нормално, а да си жаба, която се вижда като принцеса, е стъпка към еволюцията, такава, каквато се случва сега. значи си напълно в крак с времето на триизмерната нереална действителност. а това означава, че ще оцелееш:)

всеки ден изпълнен с нови и свежи самозаблуди, означава все по-голямо объркване в реда, който се опитват да ти налагат.

друга поука - самозаблуждавайте се за да обърквате врага. той разчита на чувството ви за реалност, а тази реалност не е ваша, а негова. колкото повече нереални картини за себе си имате в главата си, толкова повече той ще се обърква в лабиринта на виртуалното ви аз. и ще бъде размазан като една от многото жаби без фантазия по пътя ви.

каква мъдра сутрин. сега продължавам да работя върху себе си и сценариите - житейски и телевизионни.
и впрочем с абсолютна яснота, че ще бъда за пореден път презряна, но с пълно удоволствие от тази яснота - "икар" за драматургия на "праехидно" - изглежда вече напълно са загубили представа какво е драматургия. ученически колаж на разпиляни текстове.

Прочети цялата новина

Публикувана на 03/30/12 08:01 http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2012/03/blog-post_30.html