Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Милен Радев На българския Разпети петък посещаваме две от тукашните военни гробища. Впечатленията от тях ме навеждат на мисълта да поразровя някои фотоалбуми. Израз на морбидните ми понякога настроения са тези снимки, все на хора, обединени от нещо общо – те всички очакват своето възкресение. А след това: всеки според каквото си е надробил и [...]

През този месец Intel на два път намекнаха за евентуални добри новини за купувачите на предстоящите 22nm Ivy Bridge десктоп чипове. Компанията не само премести датата на пускане на Core i5 и Core i7 десктоп моделите си от Неделя, 29. април на Понеделник 23., но намали и цените на масовите доставки за магазините по света. От VR-Zone съобщиха, че средното намаление ще е между $7 и $8 и тъй като това не е значителна промяна, те са отразени на цените на пакетите от по 1.000 продукта, а не на крайните цени. С други думи Newegg, Micro Center, Amazon, Fry's Electronics и всички други големи американски и световни магазини и онлайн магазини могат лесно да решат да намалят цените на тези чипове, тъй като те ще плащат с от $7 до $8 по-малко за пакети от по 1.000 продукта. Цената на Core i7 3770K се очакваше да бъде $320 за търговците, сега тя ще е $313. Тази на Core i5 3750K се очакваше да бъде $220 за търговците, сега ще е $212. Същото се отнася и за всички други Core i5 и Core i7 модели, включени в списъка на снимката горе. Въпреки това, тези намалени цени на едро се отразяват по напълно различен начин на крайните цени, което включва и предварителните поръчки, които вече бяха направени по интернет. Само можем да предположим, че AMD ще предприемат някакъв креативен пазарен ход срещу намалените цени на 22nm Ivy Bridge на Intel, тъй като, ако не го направят, печалбите им през идните месеци ще спаднат.

Три сайта, принадлежащи на Бразилската Федерална Полиция бяха атакувани от Anonymous и поддръжниците им. Сайтовете са policiafederal.gov.br, dpf.gov.br и pf.gov.br, и бяха ударени от DDoS (Distributed Denial of Service) атака. Според Havittaja, който е един от хакерите, ръководили атаката сайтовете са били спрени за повече от 7 часа. Преди няколко часа, хакерът е съобщил на участниците в атаката да я прекратят, но сайтовете все още не работят, което подсказва, че големият брой пакети, изпратени към жертвите са имали опустошителен ефект. Поддръжниците на Anonymous са били осигурени с DDoS инструменти, които могат да бъдат използвани от потребители, които нямат опит в тази сфера. Те просто са получили линк към сайт, който автоматично започвал да изпраща голям брой пакети към жертвите. Тази техника е била използвана от Anonymous след затварянето на Megaupload, когато опитните интернет потребители от целия свят затвориха няколко известни сайта сред които и някои на американските власти и анти-пиратските организации.

любителите-ценители на виното в България стават все повече, все повече готини винени събития ни ограмотяват и съблазняват този път поканата е за 100 вина от 20 световни изби от Франция, Испания, Италия, Чили, Аржентина, Нова Зеландия и Австралия Wine tasting е на 19-ти април, четвъртък подробности и регистрация - тук

чаках новия превод на Мураками с любопитство и жажда за него. този път героинята е на 19. нежна и дребна. и много различни самотни хора около нея. в текста има още и котки, и много джаз. разбира се - самотата е навсякъде в големия град. хората се преплитат, както и случките. ...

Зададох риторичен въпрос.

Но не уцелих момента, признавам.

Oказа се, че хората имат по-интересни неща за правене:

Обичам ви, “езичници” такива!

Да не казвам “роботници”.

И не забравяйте партито!

It’s only after dark

Ще се “видим” след празниците.

Тихомир Димитров

Да се опитаме да забравим грижите и делата си. Да не приемаме, че нощта на Възкресение е само промеждутък между киното или ресторанта и нощния клуб – половин-един час, в който да наминем пътьом през храма, защото там става нещо интересно. Да не се превръщаме в тълпа, която обсажда църквите, която се блъска, кикоти, дрънка безсмислено или подпалва по невнимание коси, дрехи и каквото й се случи на пътя й. Да не израждаме тържеството на вярата в оргия на открито, посягайки към яйцата и козунаците, веднага щом чуем първото "Христос, Воскресе!", а после бързичко да се отправим към дома, внимавайки свещичката ни да не угасне, защото сме чули че "не е на хубаво".

Робин Гиб - единият от двамата останали живи братя Гиб от легендарната група Bee Gees, е в кома и се бори за живота си в частна болница в Челси в Западен Лондон.
Моля се за него! 

Любимо парче от филма "Мелъди"

Една от най-известните европейски компании за производство на автомобили – Volvo – днес празнува 85-ия си рожден ден. Точно на 14 април 1927 година в 10 часа сутринта служители на компанията подкарват първия й автомобил – Volvo ÖV4 през портите на фабриката им в шведския град Гьотеборг. По абсолютно същото време днес от компанията повториха това символично събитие със същия модел. Още от самото си начало Volvo си изграждат репутация, която важи и днес. Техните автомобили се отличават с изключителната си издръжливост, дори и да са лишени от най-изискания дизайн. Освен това, за автомобилите на компанията се твърди също така, че притежават едни от най-добрите системи за безопасност на пътниците. Volvo, също така, е компанията, която за първи път представи на пазара модерния предпазен колан, който от 1959 година се е превърнал в абсолютен стандарт. Дори според най-консервативните изчисления, това изобретение вече трябва да е спасило поне един милион човешки живота по цял свят. От две години насам шведската компания вече не е независима. През август 2010 година тя беше купена от китайската фирма Geely и то само за $1,8 милиарда. Благодарение на тази сделка Volvo вече е част от една от най-големите компании за производство на коли в света. В момента, годишните им продажби възлизат на над 500 хиляди модела.

Благодатният огън, който ще символизира в полунощ на тази нощ Възкресение Христово, се запали днес в присъствието на десетки хиляди вярващи в храма на Божи гроб в Стария град на Ерусалим, предадоха ИТАР-ТАСС и „Франс прес“. Хилядолетният ритуал е символ на вечността, мира и на новото начало.

УВАЖАЕМИ СЪНАРОДНИЦИ, Великден е специален повод за ликуване на целия християнски свят. Единствено в българския език обаче името на празника изразява неговата възвишеност, както надеждата и вярата, които носи той на всички християни.

...докато положението на хилядите българи, които живеят в страх и са лишени от елементарното право на спокоен сън по българските села. Обезкостени български села, не само баби и дядовци, бизнесът е изчезнал от там. Те нямат право да гледат кокошки, нямат право да гледат царевица, нямат право да спят. Те са се барикадирали като във война и селата изглеждат като във война. Има едни хора, които безнаказано си щъкат напред-назад и превръщат българските села, които би трябвало да са гръбнака на българската икономика, защото там ни е плодородна земята, в населените места... Българският полицай не приема жалба за пет кокошки, защото това било под минимума за не знам какво, наказуемост. Само, че когато това е рецидив и, когато няма никакво земеделие заради тези кражби, това вече не е рецидив, а сериозен икономически проблем. Той не е просто проблем на съня на едни хора... Какъв ЕС, какви 5 лв.? Едни хора живеят в страх. Елементарното нещо не им е осигурено – сън.

Тези неудобни факти са груба реалност за хората в селата, особено тези в Североизточна България. И отговорът на премиера, че трябва да се праща повече полиция, но министърът не праща, защото няма, е не само глупав. Той е нагло глупав. Министерство с над 1 млрд бюджет, министерство, в което се раздадоха над 20 милиона бонуси, министерство със служители, които на глава от населаението са най-много повече от съответните в Евросъюза - това същото министерство - галениче на властта, няма полицаи, за да защити почтените, спазващи законите и плащащи данъци български граждани! Какво повече е необходимо на управниците, за да могат да си защитават гражданите? Да увеличат щата на МВР да стане 10 пъти по-голям от армията (сега е само 2,5 пъти по-голям)?  Да решат МВР да залапа 20% от бюджетните разходи (сега лапа 12,5%)? Ама по тоя път, г-н Борисов, може да ни турнете всички в МВР, белким съумеем сами да се защитаваме...

Сега обаче искам да говоря и за друго - защо и как се стигна дотук.За отговорност няма да говоря, защото като припомня фактите, всеки ще може сам да си отговори.

До 1958 г. огромната част от ромите у нас са номади, сиреч живеят в катуни, които се движат насам-натам и кагот се установят до някое селище, припечелват от услугите - като калайджийство, комачество, кошничарство и прочие дребни занаяти, хващат се да вършат  непривлекателни, временни и тежки дейности. През 1958 г. комунистическата власт приема закон, който забранява ромското номадство и заселва насилствено ромите. Огромната част от тях са заселени на село и принудени да работят в ТКЗС. Със селскостопанските реформи в края на 70-те години ТКЗС-тата са окрупнени в аграрно-промишлени комплекси (АПК) и така окончателно се скъсва и без това изтънялата нишка, свързваща собствениците (де юре земята в ТКЗС е собственост на селяните, които са я внесли в него) и труда им. А ромите на село юридически стават наемни работници - както работниците в градовете.  Тогава това изглежда като напредък, прогрес - сред ромите на село няма престъпност, за разлика от ромите в гетата в големите градове. Те живеят съобразно общите норми и ценности.

И именно тези, "по-цивилизовани" роми стават първата жертва на поземлената реформа, приета от всички политически сили през март 1991 г. БСП няма какво да бяга по тъча, обвинявайки единствено СДС за проблемите в българското село. Обвинява, защото СДС прие през есента на 1992 г. безумния закон за връщане на земята в реални граници. Да, тъпота велика бе, и до ден днешен я плащаме. Тя е в основата на това, че никой голям селскостопански производител не инвестира дългосрочно - защото повечето земя, която обработва, не е негова, а я арендова от десетки, стотици дребни собственици. Тя е причината за огромното количество необработваеми земи. Тя е причината за унищожената инфраструктура на селското стопанство (напоителни системи, машино-тракторен парк, ветеринарно-хигиенно обслужване, агрохимическа защита, система за ноторяване, семенни и развъдни звена и т.н.) Тя е причина селското стопанство да се върне половин век назад.

Обаче СДС само реализира до логичния й край философията на реформата, приета консенсусно от всички партии, вкл. БСП. А тази философия бе "Земята на бившите й собственици". Можеха да не правят тази тъпота. А да приемат подхода, реализиран по-късно при реституцията - на собствениците да се издават компенсаторни бонове за участие в приватизацията, като междурвременно АПК-тата се трасформират в акционерни дружества, които се задължават да отделят земята на бившите собственици, които искат реално да я обработват, но без да се нарушават големите масиви земя и инфраструктурата. И в тези акционирани АПК, превърнати в агрокомплекси, подобно на американските, бившите собственици, нежелаещи да обработват земята си или да си вземат, за да я борбатоват, щяха да са акционери. А ако не искат да са акционери, да продадат акциите си или  да ги разменят срещу индустриални акции

Да, ама не! Земята се разпарчетоса, инфраструктурата се разграби и унищожи. Какво стана с нашите роми, за които говорихме? Ами останаха ничии, бездомни и безработни. Като скитащите кучета по градовете - питомци без стопанин, изхвърлени сами да оцеляват. До 1958 г. нямаше роми селяни. И ако не бяха принудително заселени, ако бяха оставени да живеят в катуните си, нямаше да го има проблемът с огромното количество ромски деца, и то деца без образование, без квалификация, благоприятна почва за израстване на престъпници. Нямаше да го има този феномен, защото катунът като икономическа единица живее по абсолютно пазарни закони - колкото спечели, толкова потребява. В катуна не се раждат и гледат деца заради социални помощи. Катунът не търпи безделници. Защо в страните от стара Европа ( ЕС без бившите соцстрани) няма ромски проблем? Не защото нямат роми. А защото техните роми никога не са били принудително закрепвани за земята, съответно след демократичните революции да са останали като ничии кучета. Белгийските, английските и прочието западни роми и днес си жевят по катунарски - само че вместо с каруци, движат с автомобили с каравани. 

А комунизмът премахва дори за ромите възможността да се развиват. Като кучата бездомни. Развъдени, но захвърлени... За които всички сме отговорни, но искаме да я поемем шибаната отговорност.

Обещах да завърша разказа за разходката ми в Италия този уикенд. Последната спирка е почти митологичната сред туристите Венеция. Ще чуете всякакви мнения за нея, като за добре прославена куртизанка. Едни я възхваляват, други я хулят яростно – ето как изглежда тя през моите очи. А може би впечатлението ми се дължи по-скоро на времето на срещата, отколкото на самата нея. Но за това – след малко.

Пътуването

Разходихме се из Тренто през деня и отпрашихме с влака за Венеция. Всъщност, пътуването ни от Рим до Венеция се осъществи само с влак. Обичам влаковете! Особено когато това са добре поддържани мотриси с удобни кресла, безплатен (макар и ограничен) Интернет и контакти до всяко място. Ако родното БДЖ изглеждаше по сходен начин, със сигурност щях да пътувам само с влакове. Но това е друга тема.

Пристигнахме във Венеция към 22 часа и по пътя до хотела спряхме да хапнем. Първото нещо, което ми направи впечатление, бяха заведенията – повечето от тях много по-туристически, отколкото в другите градове. Разбирайте ограничено меню и високи цени. Вероятно е нормално за място, което се издържа изцяло от туризъм. Седнахме, хапнахме набързо и продължихме.

Основен минус на Венеция в този момент ми се стори ориентацията. Всяка малка уличка си има име, но табели има само на по-големите. Освен това GPS-сигналът на телефона просто няма шанс в лабиринта от пресечки, широки колкото коридора на апартамент. Отне ни доста лутане, докато успеем да намерим семейния хотел, където ни чакаше удобно легло и голяма чудесна баня.

Разходката

На сутринта хапнахме набързо и излязохме по улиците. Големият плюс на планирането ни беше времето на нашето посещение. Бяхме там на 23 февруари, точно 2 дни след края на карнавала. Това значи едно-единствено нещо: липса на каквито и да е туристи. Добре де, туристи имаше, но напълно в границите на поносимото – никъде не ни се наложи да чакаме на опашки или да си извоюваме с лакти пространство на улицата. Свиваш в някоя пряка и си съвсем сам с мислите си – просто чудесно! Допълнителен бонус беше температурата – в края на февруари спокойно се разхождахме по къси ръкави.

Всички тези малки пряки изглеждат донякъде романтично, донякъде мистериозно, донякъде притеснително. Стана ми ясно защо толкова много криминални романи се развиват точно тук – ако завиеш по странична уличка, незабелязаното убийство дори посред бял ден ти е гарантирано!

Забележителностите

Няма как да пропусна забележителностите, просто защото площада Сан Марко може да ти спре дъха. Рядко се прехласвам по ключовите туристически обекти, но тук не ми остана избор. Площадът е голям и просторен, а срещу теб се издига базиликата със своя причудлив ориенталски стил. Разбира се, продавачите на всякакви сувенири са необходимо зло, но може би заради сезона не бяха твърде много или твърде настоятелни. Дворецът на Дожите е като направен от бяла захар. Най-забавното нещо, което свършихме, беше да почетем на балкона на базиликата, близо до конете на Св. Марк. Слънце и чудесна гледка, повече не ти трябва.

Разходихме се навсякъде в района, минахме по безброй мостове и просто поседяхме тук-таме, за да попием атмосферата. Заслужаваше си.

Снимките

Ето и един факт, специално за фотографите. Поради някаква причина не се сетих да заредя батерията на фотоапарата предната вечер. Просто нямаше как да изкарам повече от 20-тина кадъра. И забелязвам, че тук качеството на снимките е много по-добро, отколкото в други части от пътуването. Учиш се да цениш кадъра и да отделиш време, за да кадрираш, преди да щракаш. Отдавна исках да направя това упражнение, а ето, че възможността сама се появи, маскирана като необходимост. Опитайте го и вие – доста добре действа.

Още по темата:

1. Царево на един дъх
2. Флоренция: пак ще се срещнем след 10 години
3. Вечеря за един

В САЩ  обществените радио и телевизия с наземно разпространение е забранено да  излъчват  реклама. Minority Television Project е обществена телевизия в Сан Франциско, която е глобена за търговска реклама (компютри, автомобили), във връзка с което иска от съда да обяви забраната за реклама в обществените оператори за противоречаща на Първата поправка.

Състав на Апелативния съд в Сан Франциско се е произнесъл (2:1), че забраната на платена политическа реклама в обществените телевизия и радио е  противоконституционна, а забраната за търговска реклама  – не.

Аргументацията: Ограничението е твърде широко по обхват. Политическото слово се ползва с най-висока защита. Политическото слово не заплашва образователните цели на обществените медии. Забраната на политическата реклама  не се налага за предпазване на обществените медии от комерсиализиране. А и обстоятелствата много са се променили от времето, когато наземното разпространение е било единствено, и не всички ограничения вече имат смисъл – във връзка с което има и поредица дела пред съдилищата.

Ройтерс цитира експерти, според които решението ще промени фундаментално характера на обществените медии: Съдът отвори обществените медии за кампанията за президентските избори през ноември.

След решението  Citizens United  новото решение се разглежда като поредна  стъпка към разширяване на възможностите на парите в кампания (отпадна ограничението за праг на финансирането, сега отпада ограничението за  кампания в обществени медии). Очаква се FCC    да поиска по-нататъшно разглеждане.

Решението Minority Television Project   v FCCо + особеното мнениe.

В решението – как иначе – присъства и голфът,  бива ли  медийна регулация без голф:

Just as golfers must play the ball as it lies, so too we must apply the law of broadcast regulation as it stands today.

В САЩ  обществените радио и телевизия с наземно разпространение е забранено да  излъчват  реклама. Minority Television Project е обществена телевизия в Сан Франциско, която е глобена за търговска реклама (компютри, автомобили), във връзка с което иска от съда да обяви забраната за реклама в обществените оператори за противоречаща на Първата поправка.

Състав на Апелативния съд в Сан Франциско се е произнесъл (2:1), че забраната на платена политическа реклама в обществените телевизия и радио е  противоконституционна, а забраната за търговска реклама  – не.

Аргументацията: Ограничението е твърде широко по обхват. Политическото слово се ползва с най-висока защита. Политическото слово не заплашва образователните цели на обществените медии. Забраната на политическата реклама  не се налага за предпазване на обществените медии от комерсиализиране. А и обстоятелствата много са се променили от времето, когато наземното разпространение е било единствено, и не всички ограничения вече имат смисъл – във връзка с което има и поредица дела пред съдилищата.

Ройтерс цитира експерти, според които решението ще промени фундаментално характера на обществените медии: Съдът отвори обществените медии за кампанията за президентските избори през ноември.

След решението  Citizens United  новото решение се разглежда като поредна  стъпка към разширяване на възможностите на парите в кампания (отпадна ограничението за праг на финансирането, сега отпада ограничението за  кампания в обществени медии). Очаква се FCC    да поиска по-нататъшно разглеждане.

Решението Minority Television Project   v FCCо + особеното мнениe.

В решението – как иначе – присъства и голфът,  бива ли  медийна регулация без голф:

Just as golfers must play the ball as it lies, so too we must apply the law of broadcast regulation as it stands today.

Покрай отличните великденски новини, свързани с раздаването на цяла заплата и половина от дължимите суми на стотици работници, както и с крепките ръкостискания на миньори с премиера Борисов по подобен повод, се случи предполагаемо великолепно събитие от величина, която засенчи многократно бързо изветрялата възбуда от спирането на някакъв си дребен руски атомен проект в България. „Гонят, връщат, отзовават, наказват“ омразния американски посланик Уорлик, тръбят българските патриоти, възхитени от справедливото възмездие за този твърде усмихнат и приказлив американец.

Няма да споря с тях- не ми е никакъв, че да го защитавам. Ако иска, с пословичната си словоохтливост, може и сам да се защити. Но е въпрос на някакво чувство за баланс и самооценка да се огледаме и да видим що за хора сме при избора на приятели, съюзници и поводи за подобен род щастие, като при проявата на изригналия антиамериканизъм. В него, макар и по друга причина, но съвсем навреме, се включи и премирът Борисов с доста грозно злорадство, че в Америка се случват убийства в училища, а у нас нямало такива и по тази причина той не вярвал на един доклад на американски учени, според който българите са в десетката на най-нещастните народи на света- т.е. по-големи нещастници от нас би трябвало да са въпросните съюзници на България.

Съюзници ли казах? Че кой ги брои за такива? Да се говори за тях положително у нас се смята за лош тон, а тонът, както вече споменах, го дава не кой да е, а човекът Рейтинг, който знае как да се хареса на освобождавания ни от Русия и СССР народ до степен, че не му е останало нищо за освобождаване като задръжки! Да сте чули Борисов да се злорадства например за факта, че в Русия продължителността на живота е сравнима с африканските стандарти и че руснаците са смаляваща се нация и без да има убийства в училищата им?

За съюзниците се сещат по нашите политически върхове само в разни разговори на поне шест очи ( защото повечето от нашите избраници не са в състояние да се оправят езиково със съюзническата езикова бариера- това не им е славянския руския език,почти разбираем и за слабо образованите българи). Но пред публиката е модно да се демонстрира бабаитлък спрямо „големия брат“ Америка, както си го представят нашите ръководни фактори. Не се боят, както от онзи Велик брат, пред който управниците от НРБ трепераха от страх, а в чужбина ни се подиграваха, че когато в Москва кихне София се разболява оот бронхопневмония. В днешно време няма страшно: българската икономика не зависи по никакъв начин от Америка, а по всякакъв – от Русия, която държи енегрийните юзди на страната ни.

Да видим кой всъщност е реалният днешен Голям брат, от когото се бои българската власт и по тази причина се обажда подмазвачески, когато от Кремъл ни заплашат със съд заради логичния провал на натрапения проект АЕЦ „Белене“. Стокооборотът ни с Америка е пренебрижимо малък. Ако внезапно спрем да търгуваме, никой няма да усети сътресение. Но ако Русия (отново без предупреждение) врътне кранчето на природния газ, както през януари 2009 година, когато поради неподготвеност за ситуацията за малко да се взривят химическите заводи в Димитровград, тук ще настъпни икономическа катастрофа, каквито и запаси този път да сме си си спастрили за самоотбрана срещу братските прищевки.

България плаща на Русия десет пъти повече валута, отколкото получава от търговията с нея, а съответно богатеещите руснаци се избиват да пазаруват български имоти ( за обратното не ми е известно, нито пък за наплив от американци да стават виладжии в България). И причината не е само в зависимостта ни от руските суровини- показател, по който също няма как да се прави сравнение със „зависимостта ни“ от САЩ. Просто на руския пазар българските стоки продължават да срещат всякакви спънки, независимо от факта, че на Шипка българските герои спасяват руската армия от сигурен разгром край Плевен във войната с Турция за контрол над проливите. В Русия няма сантименти в политиката към България, няма многохилядни седенки с български песни и танци, няма паметници и всякакви лигавщини към „братята българи“. Има псувни в интернет и не само там срещу „българските проститутки“ заради отказа от АЕЦ „Белене“. Ето как формулира този феномен днес в интернет непознатият за мен коментатор Иван Петров:

“
Ivan Petrov
14 април г. 04:04

Абе, в Русия има ли българофили? Има ли наша пета колона? Има ли хора и групи, които да бранят българските интереси? Ще кажат ли на руските управляващи и на руснаците каква е огромната роля на България за християнизирането на страната? Ще им кажат ли, че са получили писмеността от България, че са им изпратени български свещеници, книги и просветители? Ще им кажат ли, че няма македонска нация и че тя е Коминтерновска измишльотина? Ще настояват ли да не се изучава „македонска филология“ в Московския университет и че „македонския език“ е български диалект? И още много други факти – кой защитава българските интереси пред Кремъл, така както нашенските русолюбци първо се грижат за интересите на Русия и пет пари на дават да българските.”

„Невярна съпруга“ на Русия нарече България най-приближения до Путин медиен слуга, телевизионният водещ Михаил Леонтиев. Каза го на пресконференция в София през януари 2008 г. Вестник „Труд“ дори изведе в заглавие тогава този руски шамар от страна на човека, който и до днес е толкова блъзък до Путин ( нещо като Бареков и неговите подчинени от ТВ 7 за Борисов), че му води предизборния митинг в Москва миналия март. Така че не е АЕЦ „Белене“ причината в Русия да се отнасят към България с демонстративно неуважение. Само че тук няма кой да се засегне- виж на Уорлик масово се обиждат, че давал интервюта ( в които се захласва да се обяснява в любов на българския народ, а последната му изява беше да хапне в някаква българска провинциална закусвалня-ужас, как смее, клоун и какъв ли още не!).

Руските началници ( на България) не си падат по интервютата толкова. Те направо пазаруват имоти, чиновници, цели медии и отделни журналисти- на път да съм да публикувам имена на „колеги“ на руска заплата и да си навлека поредната порция помия, каквато ми изляха върху главата без право на отговор в официозната ТВ 7 , възмутени, че не съм бил назовал истинската сума, за която са се продали на властта.

Да сте чували американски дипломат или бизнесмен да се бори за българско гражданство? Знам обаче нещо, което е известно на всички: единствената държава в света, която си позволява да разграва на рулетка ( без да е руска- участва се доброволно и загубата не води до фатален изход) правото да станеш неин гражданин, са САЩ. Така се опитват да отсеят на случаен принцип огромния наплив от желаещи да се заселят там. Сред борещите се да се уредят с жителство там са страшно много руснаци. Но и у нас се натискат. Ето какво пише по въпроса в. „Труд“, резюмирано от Кафене.нет:

“Бившият енергиен министър Румен Овчаров е съдействал зам. Генералния директор на „Лукойл България” Николай Ивчиков да получи българско гражданство. Това става ясно от документи за това кои министри са ползвали правото си да номинират за натурализация чужденци със заслуги към България, пише „Труд”. Писмото си Овчаров е пратил на тогавашния правосъден министър Георги Петканов, а след това на вицепрезидента (2002-2012) Ангел Маририн.
Указът за одобрение е от 2007 г. Мотивите на Овчаров са, че Ивчиков, “влагайки своите знания и управленски опит в дейността на компанията, един от най-големите инвеститори в България, допринася ежедневно за просперитета на страната ни”. Паспортът щял да накара руснака “да продължи да работи все така всеотдайно за развитието на България”. Година след края на мандата му в София и бившият руски посланик Анатолий Потапов е станал българин. Указът е от 2009 г., а предложението за натурализация е на бившия строителен министър Асен Гагаузов с мотив: “Потапов ще продължи да оказва съдействие за обществено-икономическото развитие на България.” Покрай него българка е станала и съпругата му Татяна.”

Чудното е само за какво му е на посланик Потапов да се урежда с връзки с петата си колона в България за гражданство в държава, която и без това му е в джоба. Май си пада по българските „проститутки“ и иска да увековечи лесния си личен достъп до тях без излишни формалности. Поне с такова впечатление останах последният път, когато го видях да засмуква уста в уста пред жадните за такива неприлични сцени телевизинони камери един шеф на българска медия. Станах и си тръгнах. Изпроводиха ме с тържествуващи и пълни с презрение погледи другарите ( смятал съм ги за колеги някога), които чакаха на опашката за целувки с език. Те така разбират езиковата близост.

Така си и ходя немил-недраг, направо враг!

Share on Facebook

„София е един тъжен град. Загрижени и печални изглеждат хората... [Тези] които среща човека по улиците, изглеждат като че са обхванати от една постоянна загриженост... И човек се обхваща понякога от един силен копнеж за хора, които не вземат живота тъй трагично, които могат да се смеят, да се шегуват." Така през 1908 г. вижда София кореспондентът на виенския вестник Neue Freie Presse.

Това е за всички, които в четвъртък са били на работа и днес ще боядисват яйца. Идеята е на Янка Илийчева от Стара Загора, публикувана в нейния нов блог – Bez_polezni idei:

Всяка година рисувам яйца с маслен пастел. Това е така наречената техника “батик” и моя “запазена” марка за великденска украса.

Вземаме яйца от щастливи кокошки (от мама на село), сваряваме ги добре (10-15 минути) и украсяваме с декоративни елементи. Добре е да ползваме светъл цвят от маслените пастели, за да изпъква на основния фон, който ще използваме….  прочети цялата статия

Вижте още идеи за ВЕЛИКДЕН от КРОКОТАК:

Финансовият министър на България си направил фотосесия за сп.Max Magazinе:

Зящо за тях? - питам. Да беше позирал на Веждичката, можеше шедьовър като "Олимпия" на Мане да се роди:

Ясен Бориславов

Миналата седмица българите бяха класирани сред десетте най-нещастни нации в света – България е на 147-о място от 156 държави. Индексът на съвкупното българско щастие е 3.9 по десетобалната система. След нас са Сиера Леоне, Бенин, Конго, Танзания, Бурунди, Того и опустошеното от земетресения Хаити. В челото на класацията са Дания, Финландия, Швеция и Холандия със среден индекс 7.6. България стои най-зле и на Балканите. В изследването, направено от Института за земята към Колумбийския университет в САЩ, е посочено, че държавите от челната четворка са 40 пъти по-богати от четирите държави в дъното на класацията. От което би трябвало да се разбира, че богатството е ключът към щастието. Истината обаче е по-различна и според самите автори на изследването по-важни от богатството са фактори като политическа свобода, липса на корупция, добро физическо и психическо здраве, добро семейство. Освен това щастието може да зависи от социалната среда, образование, климат, въображение, добра храна, религия и, разбира се, секс. Но дори когато всички фактори са благоприятни, може да се окаже, че щастието зависи от нещо друго.

През последните години темата все по-интензивно занимава науката, при това привлича не само психолози, но също икономисти и социолози.

През 2006 г. университетът в Лейчестър (Англия) публикува първата Световна карта на щастието. В челото на класацията са Дания, Швейцария, Австрия, Исландия, Бахамите, Финландия, Швеция, Бутан, Бруней, Канада, Ирландия, Коста Рика, Малта… Най-нещастни от изследваните 178 страни са жителите на Конго, Зимбабве и Бурунди. В тази класация България е на безрадостното 164-то място. Подобна картина очерта и Европейското социално изследване (ESS) за 2008 г., както и данни на Евробарометър. Ние сме и най-недоверчивата нация – 3.3 пункта е средното ниво на доверие между хората. 55% от българите са убедени, че в повечето случаи ги мамят. Поради което са склонни и сами го правят. В същото време две трети (72.4 %) от българите смятат, че животът им предлага по-малко, отколкото заслужават. Само 7% от хората у нас се признават за щастливи, според “Галъп”. Ако наистина е така, изглежда сме нация от социопати. Или просто обичаме да ни е гадно. Някой трябваше да го обясни на изследователите по проблемите на щастието. У нас много неща са наопаки, както клатим глава за “да” и “не” обратно на общоприетата в Европа и по света логика.

От какво зависи щастието?

Този въпрос занимава хората още от времето на Аристотел. Той го определя като висше благо, но без да посочи рецепти за постигане. Според епикурейците мотор на щастието е хубавият и изпълнен с радости живот и все още никой не го е опровергал.

В епохата на Просвещението щастието е превърнато в политическа категория. Първият държавен документ, който третира тази тема, е Декларацията на независимостта (1776). В нея като неотменими човешки права са прогласени “правото на живот, свобода и стремеж към щастие”. Авторът Томас Джеферсън всъщност е перифразирал Джон Лок, който дефинира естествените права на човека като “право на живот, свобода и имущество”, но явно подмяната на “имущество” с “щастие” се е видяла приемлива. Какво точно е щастие остава все пак неясно, както личи от многобройните афористични сентенции на тази тема: “Единственият начин да бъдеш щастлив, е да обичаш страданието” (Уди Алън), “За мен щастие е, когато съм просто отчаян, но не планирам самоубийство” (Боб Фоси), “Щастието е да имаш голямо, любящо, грижовно и задружно семейство в друг град” (анонимен автор), “Щастието е добро здраве и лоша памет” (Ингрид Бергман) и т.н. Според един метафоричен разказ, когато Бог създал човека, му останало парче глина. Чудел се какво да го направи, а човекът му подсказал: “Извай ми щастие.” Тогава Бог мълчаливо поставил глината в шепата му.

Изглежда липсата на ясни критерии дава простор за появата на безброй рецепти и самоучители по щастие. Книжарниците и сайтовете са пълни със заглавия от типа: “Пет правила за щастлив живот”, “Разгаданите тайни на щастието”, “Десет стъпала към успеха” и т.н. Най-често правилата варират от екзистенциални императиви с религиозна окраска като “Освободи сърцето си от омраза”, “Освободи ума си от тревоги”, “Живей просто”, “Не очаквай чудеса”, “Примири се с миналото” до практични съвети: пътувайте, сменете си прическата, запишете се на танци, правете секс, пазарувайте, ходете на театър, яжте шоколад (защото съдържа серотонин и допамин, два хормона на щастието) или фъстъци, извара, риба, фурми и овес (защото съдържат триптофан, друг хормон на щастието). В общи линии цялата тази книжнина напомня за прозрението на Хенри Торо, че всеки глупак може да формулира правило.

“Хората с по-големи доходи са доволни от живота, но не са много по-щастливи от останалите, твърди нобеловият лауреат за икономика Даниел Канеман (Science, юни 2006). – Обикновено са напрегнати и нямат време за забавления.” Освен това, добавят американски психолози, повечето пари създават у хората усещане за самодостатъчност, те дават достъп до повече стоки и услуги, но отслабват връзките между роднини и приятели и така ощетяват социалната мотивация, което прави богатите и нещастни.

Доказано е също, че харченето за други хора доставя повече щастие от харченето за себе си. Иначе казано, щастливите хора не са егоисти. Според британски психолози щастието е до голяма степен (50%) генетическа предопределеност. 10% зависели от обстоятелствата и останалите 40% – от самия човек. Подобни изводи предлага и френско изследване върху 4000 двойки близнаци. Изглежда поради същите причини циганите владеят изкуството на радостта.

Говори се, че на някакъв тихоокеански остров психолози открили най-щастливите хора на света. След няколко години ги посетили отново, повторили анкетата и установили рязък спад в нивото на щастие. Потърсили причината и я открили. Оказало се, че някой е занесъл на острова телевизор.

Днес е модерно хората да са щастливи, както през XIX век по времето на декаданса в артистичните среди е било модно да си нещастен – прокълнат поет, отритнат талант или някакво друго “цвете на злото”. Щом нещо е модерно, индустриите се втурват да го произвеждат. Индустриалният свят е склонен да превърне прогласеното от Просвещението право на човешко щастие в повинност. Усилието може да бъде и перверзно. Преди няколко години медиите разказаха за американката Арлен Флок, която, след като поела управлението на малка компания, решила да назначава на работа само щастливи хора, тъй като са по-продуктивни, по-рядко се разболяват и мозъците им работели по-добре. За целта назначила и мениджър по проблемите на щастието. Ето как щастието може да се превърне в признак за дискриминация. Изглежда това усещане кара един от героите на Селинджър да каже: “Аз съм нещо като параноик наопаки. Подозирам хората в заговор да ме направят щастлив.” Възможно е подобни мисли да се въртят и в главите на щастливите кокошки, поради което започнаха да снасят по-скъпи яйца.

През последните дни за Instagram се изговори и написа много. Една от причините е, че покрай закупуването им от Facebook още повече хора научиха за съществуването на приложението с фогографските филтри. Няколко обновления по-късно Instagram за Android вече е свален доста над 5 милиона пъти. А … Подобни статии:

1. Facebook купуват Instagram за 1 милиард долара
2. Добри новини за потребителите на Android – идва Instagram

От Атанас Чобанов – публицист и журналист в Париж-Франция, член на Обществения съвет на Асоциация на свободното слово „Анна Политковская“ Това е моят отговор на клеветите, които се тиражират срещу мен в два български вестника, собственост на олигархични структури близки до властта. Освен тъжба до прокуратурата и до Етичната комисия за печатните медии ще заведа и граждански иск срещу клеветниците. Предупреждавам всеки, който е решил да се упражнява в този жанр, че е изключително досаден, трудоемък и е за предпочитане да се повери на компетентен адвокат. Тъжба срещу Стандарт Нюз ООД (Ответник 1) ...

“Няма значение кой си, какво искаш или какво харесваш. Важното е само как продаваш.” Това е едно мото на нашумелия от няколко години сериал на AMC – MAD MAD – излъчван у нас под името “Момчетата от Медисън авеню”. Историята е измислена, но идеята идва … Подобни статии:

1. Ако сте влиятелен във Facebook и Twitter, можете да печелите с PowerVoice /видео/
2. QR кодът – мост между аналоговия и дигиталния свят

От първия ми ден в Instagram следвам Майк Тайсън и съм впечатлена от активността му в социалните мрежи. Знаете ли, че не е само една известна и влиятелна личност в мрежата, той използва ресурсите по един полезен начин. Например в Twitter доста често и лично … Подобни статии:

1. Социалните медии и маркетингът през 2012 г.
2. Облачните технологии и социалните медии – две страни на една монета

Напоследък все си задавам въпроса дали в България всъщност заплащането за подобни услуги не е наистина смешно или просто KNOW-HOW на хората, които работят SEM, остава недооценено. Ето защо се разровихме и открихме една ифографика, показваща заплащането на онлайн маркетинг специалистите, които се занимават с Pay Per … Подобни статии:

1. Профил на онлайн купувачите [Инфографика]
2. „7 причини да прегърнем онлайн културата“ [Инфографика]

Представете си само, че вместо да поставите „top-level domain“ (TLD) .com, .org, .net или някой друг, можете да го заместите с .google. На практика на този етап това е невъзможно, но само след броени месеци може да се окаже, че е напълно постижимо. От централата … Подобни статии:

1. Следвайте екипа на SocialEvo във Facebook със Subscribe бутона
2. Google отстранява проблемите с Google Images