Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...

Публикувано на 11/18/12 16:20

Pearl River Tower – енергийно най-ефективния небостъргач в света

„Днес съвсем случайно без да искам попаднах в центъра точно до Pearl River Tower. Това е най-енергийно ефективния небостъргач в света за момента. Висок е 310 метра и е проектиран да си произвежда сам енергията от вятъра и слънцето, може и да отдава енергия и на съседните сгради.“

Тази бележка на Станимир Станев  във Фейсбук естествено провокира интереса ми да потърся повече информация за тази уникална сграда:

Застроена площ – 10,635 m2

Строителство:

Есента на 2005 : Конкурс за дизайн
8 септември 2006 : Официална първа копка
ноември 2006 : старт на подготвителните работи
Януари 2008 : започва строителството от ниво −26.2 m (−86 ft)
август 2008 : достигната е кота 0 m (0 ft)
април 2009 : 15-то ниво 80.6 m (264 ft)
ноември 2009: започва инсталацията на стъклената фасада
декември 2009: сградата е издигната до нивото на най-горната вятърна турбина
28 март 2010: изградена е най-високата точка
март 2011: строителството е завършено

Pearl River Tower е проектирана от Skidmore, Owings &Merrill (SOM), които решават да превърнат една офис сграда в модел на използването на чисти технологии и устойчивост. Сградата се намира в китайския град Guangzhou. Когато архитектите се готвят за конкурса за изграждане на административна сграда на China National Tobacco Corporation, те решават да предложат един небостъргач-експеримент, който да бъде енергийно ефективен до степен net-zero-energy. „Ние знаехме, че тази огромна сграда ще бъде изградена с нас или без нас, защо тогава да не се опитаме да предложим възможно най-екологичния дизайн?“ – казва Roger Frechette, директор по устойчиво строителство в SOM.

Frechette определя “net-zero-energy“-сградите като такива, които влияят пренебрежимо на заобикалящата ги среда. В случая с тази 71-етажна сграда това означава тя да консервира и генерира толкова енергия, колкото изразходва. „Няма сребърен куршум“ – казва Frechette – “Ние трябваше да използваме комплекс от малки стъпки, за да достигнем до резултат, който е наистина значим.“ Тези стъпки могат да се разделят в четири категории: Редукция, Регениране, Абсорбция и Генерация.

Редукция

За намаляване на консумацията на енергия в сградата, дизайнерите са подбрали подходяща ориентация на сградата; енергийно-ефективна „опаковка“ на сградата, използване на дневната светлина и специализирани контролни системи на сградата. Чрез ориентацията на сградата сутрешното огряване на слънцето се използва максимално, като в същото време ефекта от силното обедно и следобедно греене е минимизиран. На южната фасада са инсталирани стъклени витрини от специално стъкло и двуслойна изолация на стените за намаляване на температурния обмен, с което се намалява нуждата от климатизация.

Регенерация и абсорбция

Въздушните потоци от всеки етаж се насочват към южната фасада на сградата, където се пропуска в кухини между двата слоя на изолацията на стените. Този сух и горещ въздух след това се насочва за използване за изсушаване на въздуха (passive dehumidification). Много други системи също изпълняват двойни функции – перфорираните тавани позволяват използването на дневна светлина вместо изкуствено осветление, както и пропускат студен въздух за охлаждане, задвижван от вентилационната система. В сградата има вградена и геотермална охладителна система, чрез която вода се охлажда от 37,7 С до 24 С преди да бъде подадена към охладителните кули.

Генерация

Според Rob Bolin, един от директорите по устойчив дизайн на SOM горните три стратегии намаляват енергийната консумация на сградата с 65% спрямо китайските стандарти. За да достигнат крайната си цел net zero energy, дизайнерите интегрират три технологии за генериране на електроенергия – вятър, фотоволтаици и микротурбини.

Вятърните турбини използват преобладаващите ветрове от юг, което понижава налягането в северната страна на сградата. Спесифичната форма на сградата спомага за усилване на въздушното течение при вградените „входове“ на вятърните турбини, което е изчислено от дизайнерите на 2 пъти и половина. Според Frechette турбините ще произвеждат почти 15 пъти повече електроенергия от типична вятърна турбина на стандартна кула.

По материали от: http://archrecord.construction.com/features/archives/0612casestudy-1.asp

Томбола

Мъж звъни в енергото: - Не ми пращайте повече заплашителни писма, че ще ви извадя от семейната томбола. - За каква семейна томбола говорите? - Ами пускам всички сметки в един буркан, после разбърквам и която извадя - нея плащам. Усмихни се, България, енергото очевидно няма късмет с томболата на цяла дупнишка улица. Над 60 къщи са измислили тарикатски начин да не плащат енергията си, като крадат ток от съседите си или директно се закачват за стълбовете. На възмутената забележка на своя съседка, дупничанин невинно отговорил: “Защо се вълнуваш, аз крада ток не от теб, а от държавата”.

ФРАНСОА ОЛАНД Е НОВИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА ФРАНЦИЯ

Днес французите избраха Франсоа Оланд за президент на републиката. С 51,9% от гласовете Франсоа Оланд победи действащия президент Никола Саркози (48,1%), който не успя да се пребори за втори мандат (според първите оповестени резултати). Общо са гласували 79,9% от гласоподавателите. За втори път в историята на петата република действащ президент губи изборите (Валери Жискар д'Естен през 1981) и


Изток-Запад учредява награда за превод на името на Петьо Ангелов

"Изток-Запад" ще учреди награда в памет на починалия днес преводач Петьо Ангелов, съобщава издателството на своя сайт. Наградата ще бъде за превод и ще се връчва всяка година, повече подробности не се съобщават.

"Днес този свят напусна един прекрасен човек, който ще остави завинаги следа с изключителния си професионализъм и достойнство", пишат от "Изток-Запад".

Целият екип на Аз чета също изказва съболезнованията си на семейството, близките и приятелите на младия и изключително талантлив преводач Петьо Ангелов. Благодарение на неговата работа на български излязоха страхотни книги, които никой досега не се беше наемал да преведе.

Почивай в мир, приятелю!

Турски историк скандализира българските учени с изказване за произхода за помаците

Турски историк скандализира български учени за произхода на помаците по време на конференция в Смолян, която приключи днес.

Герговден

В България може да е Гергьовден, но в Пловдив днес е направо Герговден. Мечтата на червения олигарх Георги Гергов да получи висок партиен пост, която той от години не крие, се осъществи. Избран е за председател на Градския съвет на БСП в Пловдив.

Това събитие е ценен принос към откровението за ценностите, изповядвани от партията, горда наследница на борбата срещу капитализма. Колкото повече ценности има в банката един другар, толкова е по-вероятно останалите пролетарии от партийната върхушка да се обединят около вдъхновяващото му богатство и да застанат до него с протегната ръка, а после да я вдигнат при гласуването.

В БСП и преди са правени опити да бъде върнато дължимото на активни борци за червен капитализъм. Само че досега бяха номинирани предимно банкери, като бившият „честен частник” Венцислав Йосифов, предложен от другарите си за кмет на София през 2007 г.. Подобен неуспешен опит направиха и 4 години по-рано с банкера Стоян Александров.
След техния провал Георги Гергов явно е решил сам да хване златния телец за рогата и да атакува най-напред по фланга в самата партия, възсядайки втората по големина местна организация на БСП.

В навечерието на конгреса на БСП, когато всички оцелели симпатизанти на комунизма следят стреснати, трогнати и разочаровани битката за партийния връх, инвестицията на Гергов в залаганията вероятно ще вдъхнови противниците на Станишев. На предишния конгрес от 17 октомври 2010 г. Георги Гергов се саморекламира от трибуната като алтернатива на партийния си лидер. Макар и без да го споменава поименно, той го определи не без презрение като един от онези, които са „расли по резиденции” и призова съпартийците си да подкрепят „доказаните” активисти на БСП, т.е. онези, които са се превърнали в милионери. Друг „самонаправил се” богаташ от същия този кръг, главният редактор на в. „Труд” Тошо Тошев ( който в момента обитава с новия си вестник „Преса” площ на територията на придобития от Георги Гергов ЦУМ в центъра на София), отдели почетно и широко място във вестника си на думите на успешния си камарад. И Тошев, и Гергов, както е известно, са от кръга на Георги Първанов.

Най-веселото в случката е, че Георги Гергов е цитиран да изобразява голяма изненада от доверието, което другарите са му гласували. Така човекът, чието забогатяване се свързва с отглеждането на свине, направо ни закла, взе ни за мезе. Театралничи мажоритарно в рамките на пържолитарното мислене, а верващите са блажени, макар и да не са се облажили лично.

Кубрат Пулев е вече европейски шампион

Кубрат Пулев (Кобрата) стана европейски шампион за професионалисти в тежка категория с нокаут.

Подготвя се универсална система за бързо зареждане на електромобили

Седем големи американски и германски автомобилопроизводители, сред които Ford Motor, General Motors и други, се споразумяха за внедряване на поддръжка на нова система за ускорено зареждане на акумулаторите на бъдещите електро- и хибридни автомобили. Новата система ще зарежда акумулаторите на машинит...

Гергьовден и агнето



По календара на Българската православна Църква на 6 май се празнува св. Георги Великомъченик и Победоносец. Ако се следва подредбата на празниците в настоящия църковен български календар, би трябвало този празник да е на 23 май. Така е в другите православни държави, където не празнуват светиите според православностилието и светоотеческия календар. Гергьовден е на 6 май в Сърбия и на Атон, а в другите църковни празници ние се разминаваме с тях.

Впрочем от 1968 г. до 1976 г. в църковния календар на БПЦ Гергьовден е отразен и се празнувал на 23 април. После обаче по нареждане на комунистическата власт празникът тихомълком е преместен на датата 6 май, за да съвпадне със социалистическия празник на овчарите, който пък следвал изконната народна традиция от езически времена. А тя повелява на този ден да се дава агне за курбан. Изобщо у нас, подобно на други големи християнски празници, които се празнуват заради хапването и пийването, и Гергьовден не се чества като празник на св. великомъченик Георги Победоносец, а като Ден на овчаря и пастиря, разбирай печеното агне.

В същото време светите отци, (ако ги четем и познаваме) ще ни кажат: „Демонски празник е да купиш овца, да я сготвиш и поканиш приятели и роднини да ядат, пият и се напият, и да повръщат като кучета. Това е дяволски празник! Ние се надяваме да се спасим в името на нашия Христос, а не с овцата, както неблагочестивите и неверниците правят сега.” Това е написал св. Козма Етолийски ( 1714-1779). Което какво е – нищо ново под слънцето и в стремежа да спасим душите си. А Божий Агнец, Исус Христос, беше принесен в жертва на дървен кръст за греховете на цялото човечество. Бог, който "толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот" (Йоан 3:16).

(Снимката е от профила на Асен Генов във Фейсбук.)





ФБР: големите компании трябва да направят продуктите си по-лесни за подслушване

Според Федералното бюро за разследване на САЩ, компании като Microsoft, Facebook и Yahoo трябва да улеснят достъпа до своите продукти с цел подслушване и наблюдение на заподозрени в извършване на престъпления лица. Както съобщава ресурсът CNet, ФБР вече подготвя проектозакон в този смисъл. В него...

Who'd have thought it? Democrats are the new he-men

The Independent, Rupert Cornwell 
 
Out of America: Obama's common-sense hawkishness confounds received wisdom and may win him re-election
 
A remarkable role reversal has occurred in US politics. The wimps have become the he-men. Or more precisely, the Democrats have taken over from the Republicans as the party Americans most trust to keep the country safe. Not since the days of JFK has this happened, and the transformation could just tip the outcome of November's election.

Last week was, of course, the perfect time for Barack Obama to showcase his achievements. It saw the anniversary of the killing of Osama bin Laden and a dramatic visit to Kabul, during which he delivered a prime-time speech to his compatriots, 7,000 miles away, on how he would end the unpopular Afghan war. According to every poll, the public believes, for the first time since the Vietnam War, that the Democrats are the best bet on foreign policy and national security.

The Republicans' reputation was basically made by Nixon and Kissinger, while that of the Democrats was further tarnished by the 1979 Soviet invasion of Afghanistan and the Tehran hostage crisis, both on Jimmy Carter's watch. Carter's successor, Ronald Reagan, is universally credited with strength and statesmanship in his dealings with Moscow. The end of the Cold War, and the masterfully executed war to drive Iraq from Kuwait, came under Reagan's successor, George H W Bush – to this day, the embodiment of a Republican safe pair of hands.

Left and Right politicians like Hollande and Sarkozy, and Livingstone and Johnson, sing from same hymn sheet

The Telegraph, by Janet Daley
 
But political 'debate' ignores the fact that the market economy can’t afford enormous social security programmes. 
 
To listen to the excitable coverage, you might think that we were in the midst of a jolly stimulating election season in three separate countries. France, the US and London (a country within a country) would all seem to have been pitched into good old-fashioned struggles between Left and Right. One might be inclined to conclude that, after a generation of middle-ground consensus, there has been a revival of substantive debate about ideology on this side of the Atlantic, and even a startling move towards something of the kind in America – where true ideological differences between parties are almost unknown.

In London and in France, the contests were apparently between socialist adherents of the Old Faith (or historical throwbacks, if you prefer) and proponents of the market theory of wealth creation who were undaunted by the recent troubles of the capitalist system. Ken Livingstone and Fran?ois Hollande represented the politics that time had once forgotten: unashamedly committed to the power of the state and to belief in the virtue of public spending. In the opposing corners, Boris Johnson positioned himself clearly and explicitly to the Right of his own party leadership, and Nicolas Sarkozy defended both free markets and foreign interventionism.

Google е заплашена от глоба заради шпионирането на потребителите на Safari

Федералната комисия по търговията на САЩ (FTC) възнамерява да наложи солидна глоба на корпорацията Google заради използването на специален код, чрез който са били заобикаляни направените в браузъра Safari настройки за поверителност. Припомняме, че компанията е следила потребителите, използващи брауз...

Състоянието на българската армия към днешна дата, деня на професионалния й празник

След две години българската армия ще бъде на минимума, с който може да изпълнява възложените й функции. Това показват анализи в деня, в който войската отбелязва професионалния си празник.

Във Франция разработват алтернативно зрение за слепи

Загубата на зрението на човек, разбира се, не е смъртоносно, но е истинска катастрофа за него, тъй като той вече няма да може да се ориентира сам в непознато място и трябва да прибягва до чужда помощ, ако не са достъпни други алтернативни средства. За такива случаи специалистите от Института на инте...

Кому е нужна свобода, родена от неграмотност и незадоволеност

През 1978 г. The Rolling Stones пускат в музикалните магазини албума си “Some Girls”, от който са продадени над 6 млн. копия по целия свят. Въпреки че десетилетието между 70-те и 80-те е най-трудното за Кийт Ричардс откъм проблеми с властите, породени от легендарната му наркотична зависимост.  През същата тази година излиза и шедьовърът на Майкъл Чимино „Ловецът на елени”, който печели пет награди на американската академията за филмово изкуство. Нищо че по това време издъхва една от най-запомнящите се фигури в лентата – актьорът Джон Казале ( изиграл Фредо в „Кръстникът” – бел.ред. ). Навярно ще попитате каква е връзката между тези две произведения на западната поп култура и защо изобщо ви губя времето с тях? И ще сте прави. Отговарям: общото за мен идва от свободата, с която са пропити и която разпръскват. А тази седмица бе обявено, че България е на 78-мо място в света по свобода на медиите. Според доклада на малко известната по нашите ширини американска неправителствена...

Антоанета Христова: Всички партии у нас са на кръстопът

Доцент Антоанета Христова е директор на Института за изследване на населението и човека към БАН от 2010 година. Тя е завършила психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирала е политическа психология в САЩ. Доц. Христова е и главен редактор на сп. „Психологични изследвания". Работи и преподава в сферата на политическия маркетинг. - Доцент Христова, защо образът на българските политици ви напомня за Бай Ганьо? - Има една основна прилика с Бай Ганьо. Той не е бил подготвен да е политик, но е имал голям ищах да стане такъв, защото е съзирал келепира. За съвременните ни политици се отнася същото. При тях има много повече желание да се използват благините от тази работа. Да се използва политиката като трамплин за евентуално настоящо или бъдещо обогатяване. За съжаление тя не се възприема като професия, за която човек трябва да се образова и подготви, професия, която има етични правила, отговорности и права. В този смисъл имаме този вид аналогия между...

Touché - капацитивна сензорна технология от ново поколение

Disney Research, изследователското поколение на компанията Walt Disney, съвместно с университета Carnegie Mellon е успяло да усъвършенства значително капацитивната технология, използвана широко в момента в сензорните екрани на съвременните таблети. Новата разработка, носеща наименованието Swept F...

Предизборни листовки с шаржове се разпространяват в Кюстендил

Предизборната кампания в Кюстендил след дълъг застой рано тази сутрин бе активизирана с шаржове разпространени върху анонимни листовки в целия град. (Източник - БГНЕС)

"За честни избори" отвори графа за предстоящия вот в Кюстендил

За честни избори вече работи с нов раздел за частичните избори в Кюстендил. Молим Ви да ни изпращате Вашите сигнали за изборни нарушения, за да заедно да свидетелстваме за това, доколко изборния процес в Кюстендил е бил честен. (от администрацията на сайта)

Линковете в неделя

Здравейте любители на хубавите новини в неделя!

Още в първите редове на тази Неделна поща искам да отбележа, че тя съдържа не само вече споменатите хубави, но и интересни, занимателни, че и чак куриозни вести от пресечната точка на информационните технологии и правото.

По смисъла на очертаната в предишните редове градация започвам с развитието около търговското споразумение

ACTA

което бе отговорно за не едно и две заглавия през отиващата си вече седмица.

Първо на Intellectual Property Watch попаднах на леко спекулативното заглавие ACTA In Parliament: Kill Or Repair?, което se занимава с чудесата от храброст, които председателката на правната комисия и френска евродепутатка Мариел Гало (Marielle Galo) се опитва да постигне, като непрестанно лобира за ратификацията на споразумението.

Идеята и е, че тя трябва да се извърши с последваща декларация, която да успокояла духовете на гражданите и предполагам това е предизвикало EFF да напишат we can’t call it dead yet.

Това обаче далеч не бе всичко.

Неуморният Анте Веселс, който като един съвременен Аргус наблюдава развитието в Брюксел оповести чрез ACTA блога, че и председателят на комисията за развитие в Европарламента, чешкият народен представител Ян Захрадил (Jan Zahradil) е повлякъл крак и пренаписал доклада си в насока, изказваща препоръка за приемането на международния документ.

“Къде е добрата новина тогава”, ще ме попитате?

Ами тя дойде кажи-речи в последния момент и нейният вестоносец беше комисарят за информационното общество Нийли Крус (Neelie Kroes). На реч, прознесена на одържаното в Берлин събитие Re:Publica тя бива цитирана със следното изказване

We are now likely to be in a world without SOPA and without ACTA. Now we need to find solutions to make the internet a place of freedom, openness, and innovation fit for all citizens, not just for the techno avantgarde

Boom-bang-crash!

Последвалите заглавия от типа на Neelie says ACTA is doomed от The 1709 Blog и Поражението на АСТА е политическа реалност при Нели Огнянова вече не звучаха толкова учудващо.

Безспорно, последната новина е добра, но все си мисля, че когато битката е за кокал от такъв калибър, то е логично тя да протече повече от брутално, предполагайки дори неочаквани обрати. В тая връзка все ми се върти Лени Кравицовата песен It ain’t over til it’s over и аз ще си отдъхна едва, когато победата ни е окончателно документирана с подпис и печат.

По вече зададения ред продължавам към интересните новини и темата, която съм подбрал е

решението на Съда на Европейския съюз

според което авторскоправната закрила на компютърните програми – и по-конкретно на API – не обхваща тяхната функционалност.

Преди време отбелязах внесеното от генералния адвокат Ив Бот (Yves Bot) заключение, което както гледам Съдът е приел почти дословно.

Решението предизвика силен отзвук, изразяващ се в сериозна скриптурна дейност. За повече по въпроса препоръчвам написаното на The 1709 Blog, от Нели Огнянова, както и от Пейо.

Както предполагам знаете, в момента зад океана тече дело между Oracle и Google, като един от основните проблеми и там се отнася до защитата на APIs. В тази връзка особено интересна ми се стори информацията от Ars Technica, според която председателстващият съдия се е поинтересувал от решението на европейския топ съд.

От тук привличам вниманието ви към

2 блицсъобщения свързани с Facebook

които попадат в графата занимателни.

Първото се отнася до един проблем, който според мен става все по-наболял и това е създаването на Facebook профили на съществуващи физически лица, но не от тях самите, а от техни недоброжелатели. Съдържанието на доста от така създадените профили е не само неистинно, но дори обидно и клеветническо и целта му е да осъществява тормоз върху мнимите си титуляри.

Такъв е случаят на ученичката Alex Boston от щата Джорджа, чиито родители са решили да поемат по трудния на път на съдебната разправа, след като всичките им извънсъдебни усилия са били напразни.

Следващата новина за Facebook отново е от Щатите, но е по-оптимистична и се отнася до все по-честите въжделения на разни работодатели да изискват от подчинените си или от кандидати за работно място паролите от техните профили в най-голямата социална мрежа.

Внесен за разеглеждане е специфичен защитен закон, носещ името Social Networking Online Protection Act, който освен към работодатели ще е насочен и към учебни заведения.

Малко дългичка се получи тази Неделна поща, така че ще се ориентирам към финала, а там знаете ви очакват куриозите.

Днес тази чест ще има авторскоправната закрила на

споделени в Twitter снимки

и в този смисъл една доста куриозна новина, отнасяща се до френския фотограф Даниел Морел (Даниел Морел) и до щекотливия въпрос, дали същият има право да получи 120 млн. долара за 17 негови снимки, показващи трагедията след земетресението в Хаити.

Любопитната подробност в случая е, че самият Морел е качил снимките в социалната мрежа и те след няколко много типични за последната ретуита са достигнали до разни алчни ползватели като Getty Images, които (за сега) не са му дали и един сантим.

Дали искът му има сериозни шансове за успех?

Не знам, но ако Морел е стигнал до там да няма какво да яде, то бих го посъветвал да се свърже със вече сериозно заплашения от адипозитас Асен Блатечки.

Приятно четене и плодотворна седмица!

Related posts:

  1. Линковете в неделя
  2. Линковете в неделя
  3. Линковете в неделя
  4. Линковете в неделя
  5. Линковете в неделя

безмилостно към неуспеха


да си на заплата някъде не означава, че вършиш работа. тук на много места е все още комунизъм. на работещият на заплата трябва да му се дават квоти. дали продава компютри, компоти или класическа музика, няма никакво значение. ако тези квоти не се изпълняват, трябва да е сменен с друг, който ще ги изпълни. 
милостта към мързела и некадърието е милост към неуспеха. уважавам безмилостните в работните отношения. колкото повече безмилостни в българия, толкова по-успешно тя ще върви напред.

Оригиналът на статията: “Аз видях как руснаците завладяха България през 1944 година” от ЧАРЛС ЛАНИУС

Комунистът е винаги комунист. Най-често той е дървен, прост и много, много лъжлив. Комунистът обикновено е бандит, терорист и манипулатор. Пример за това са реакциите под статията  “Аз видях как руснаците окупираха България през 1944 година”. Те твърдят, че такава статия не е съществувала, точно така както твърдят, че Достоевски никога не е писал за [...]

Предварителните резултати - начин на употреба

Не е необходимо да сте магьосник, за да узнаете резултата от президентските избори преди затварянето на всички изборни секции. Институтите за проучвания могат да ги определят доста преди официалното обявяване в 20 ч. Но как правят те, за да узнаят резултатите преди всички бюлетини да са преброени? И най-вече надеждни ли са техните цифри? Отговор ще намерите в този блог.

За да обявят името на бъдещия президент на Френската Република, на 6 май точно в 20 ч., медиите се обръщат към предварителните резултати на институтите за проучвания. Те са единствените, които могат да дадат реда на класиране на кандидатите с цифри, които са много близки до крайните резултати.

Разбирането за тази процедура налага да се разграничат "сондажи" и "предварителни резултати". Предварителният резултат позволява на институтите да получат точни данни на базата на преброяването на бюлетините. Сондажите дават намеренията за гласуване, което ще рече, че хората, отговорили преди да сложат бюлетина в урната, биха могли да сменят мнението си до последния момент. Така че когато става дума за предварителни данни, всичко се разиграва в деня с главно "Д" на вота, между 18 и 20 ч.

Надбягване с часовника

В неделята на гласуването, в 18ч, още със затварянето на първите секции, кореспондентите от четирите краища на Франция събират и предават в централния офис броя на гласувалите и резултатите от частичните преброявания, които съответстват на първите 200 бюлетини преброени в секцията. В централата специалистите по сондажи въвеждат данните в софтуера, който пресмята тенденцията. Това е математика и още след 18ч30 институтите знаят каква е подредбата на кандидатите. Но ако те са твърде близки понякога трябва да се изчака до 19ч., за да се прецизират резултатите.

Кореспондентите на института за сондажи Ipsos са разпределени в 250 секции в цяла Франция. Тези секции "свидетели" са подбрани като най-представителни според популацията, политическата тенденция и населеното място. Последният критерий включва "една трета секции в селски зони, една трета в околоградски и една трета в градски зони". Винсент Дюсо, шеф на групата Ipsos обяснява, че класирането се прецизира с пристигането на резултатите в централата. Крайното класиране като правило се обобщава след като информациите от първите 100 секции са въведени в базата данни.

От 1995 г. институтите за проучвания изготвят предварителни резултати за президентските избори. Първоначално техниката се състоеше в събиране на информация на излизане от урните (exit-polls б.ред). Но от 2002 г. институтът Ifop, както и други, не използват тази практика, считана за "твърде скъпа". Днес надеждността на резултатите е още по-важна, доколкото софтуерът пресмята тенденциите от първия и втория тур на предишните президентски избори (за сегашните избори това са президентските от 2010 и регионалните от 2010 г.).

Таблицата по-долу представя всички предварителни резултати обявени в 20 ч. от 1965 до днес (източник Ina.fr) През годините тези резултати стават все по-надеждни, като понякога се стига до хилядната.

polls1

Все пак, институтите по проучвания не са застраховани от грешки. Франсоа Краус, директор на института Ifop признава, че са направили голяма грешка в предварителните резултати на първия тур на президентските избори през 2012, когато дават на Марин Льо Пен 19,6% "Това може да се обясни с факта, че първите резултати, които получихме, бяха от селските и околоградските зони, представляващи по-висок процент в полза на Националния фронт. При преброяването на всички бюлетини този процент слезе под чертата на 18%"

Таблицата по-долу съпоставя крайните резултати и предварителните резултати представени в 20 ч. от трите основни института. Грешката, за която сигнализира Франсоа Краус се вижда също и при Ipsos:

polls2

Както всеки знае, според чл. L52-2 на изборния кодекс, изрично е забранено да се разкриват предварителни резултати преди 20 ч. под заплаха от санкции. Внимание, националната комисия за контрол на президентските избори бди. Ако все пак се забавлявате да флиртувате със закона в социалните мрежи, или четете чуждестранни медии, не забравяйте, че класиранията преди 18 ч. идват от сондажи, чиито резултати са приблизителни (тъй като, припомням, сондажите са базирани на намеренията, а не на увереността). Да им се отдава значение може да допринесе за промяната на крайния резултат. Ето защо, най-доброто действие преди да се запознаете с класирането остава да отидете да гласувате.

Статия от блога на Каролин Шабир, публикувана в медийното ателие на сайта на радио RFI Превод Биволъ

Подполк. Николай Марков: НСО продаде за 10 000 долара информация от Сикрет сървиз

Николай Марков е роден през 1970 г. Завършва военното училище във Велико Търново, а след това и право във Великотърновския университет. Започва работа в Националната служба за охрана /НСО/ през 1993 г. Уволнен е от нея през 2007 г. с предявени обвинения за… неизпълнение на задача да направи 50 лицеви опори и за обида на началник. По време на делата срещу него той разкрива, че държавните охранители шпионират по нареждане на ръководството наши и чужди политици, но това не е разследвано. Скандалният бивш офицер от НСО е обвиняван в какво ...

Очакват се евтини ултрабукове до края на годината

Скоро се очаква на пазара да бъдат пуснати евтини ултрабукове. От Intel вярват, че през втората половина на годината цените на тези устройства ще спаднат до $599. Въпреки това, ниските цени ще намалят качеството на ултрабуковете. В продуктите от нисък клас ще се използват по-евтини материа...

В памет на закъснялата паметливост срещу злопаметния Първанов

Серията „открития” на факти,свързани с поваления Първанов, които съм описал преди години в блога си в зенита на неговото обожествяване в сервилните български медии, продължава.

Как да го кажа, че да не бъда обвинен в някакъв личен интерес: например разкритията на прогонения от НСО офицер Николай Марков и тезите на Николай Слатински, бивш съветник на бившия държавен глава, са широко застъпени в книгата ми „Президент на РъБъ”. Но сега една по една се появяват като чисто нови „находки” на интервюиращи журналисти.

Пак е добре, ще кажат мнозина. А пропуснатото време? А пропуснатите „ползи” от атакуването на президент „приживе”?

Гледам в момента драматичното развитие на разплитащото се кълбо за вината на Първанов и приютения от него генерал Никола Колев за военната и човешка катастрофа на България в иракския град Кербала. Нишката тегли Люба Кулезич по официозната ТВ 7. Хубаво, драматично, вълнуващо, справедливо и последователно по отношение на оспорената от нея автентичност на  моя сблъсък с Първанов ( една от гадостите, която тя изсипа върху името ми).

Знам, че съм в слаба позиция да търся справедливост за себе си като автор. Така че- оставете мен…Позовал съм се обаче на свидетел със световна журналистическа слава, какъвто е носителят на „Пулицър” Робърт Фиск ( мой стар познат от войната в Ливан през 1983-84 г.). Той кратичко и ясно е описал причината за българската трагедия в Кербала. Къде беше тогава българската журналистика? Нейното „проглеждане” е отчайващо закъсняло в сегашната безопасна за „разследващите”обстановка. Но съм сигурен, че отново номерът ще мине. В страната на минималните изисквания, в страната на „карай да върви” това минава и конюнктурата ще бъде за пореден път обслужена.

Припомням на „откривателите” истината с доста голяма давност, която съм документирал:

КЪРВАВАТА „БЪЛГАРСКА КОЛЕДА” ПОД ЕГИДАТА НА ПРЕЗИДЕНТА

Иво Инджев ⋅ декември 27, 2010 ⋅
На днешния ден се навършват 7 години от атентата срещу българската военна база в Ирак, при който загинаха 5 български военни и бяха ранени 27 наши сънародници в униформа. На 27 декември 2003 година камион-бомба се вряза в база „Индия” в Кербала и практически унищожи уж укрепената българска твърдина– факт, който се потвърди от принудителното й преместване в Диуания по-късно.
Докато световните информационни агенции бълваха тревожни съобщения за избити български военни, “отговорните фактори” в България мълчаха. Час, два, три, четири, пет…После казаха, че имало проблем с комуникацията. Аз пък ви казвам, че машинката за прикриване на вината, под вещото ръководство на следочистачите на главнокомандващия Георги Първанов, е работила на тайни, но бързи обороти точно както онези приспособления за унищожаване на документи в критична ситуация.
Никой в България не пое отговорността за този най-тежък от десетилетия насам удар срещу българската армия и нейния престиж. Тъкмо напротив: под закрилата на главнокомандващия Георги Първанов военното ръководство, в лицето на началник-щаба Никола Колев, не само се измъкна, но и дори заяви, че всъщност била избегната по-голяма трагедия, но поради добрата подготовка на българския контингент това не се е случило. Приписа си заслуги! С тази маневра генералът, покровителстван от (назначилия го само година по-рано на поста) главнокомандващия Първанов, се озовава по-късно на длъжността…началник на кабинета на президента. Зависим и благодарен “до гроб”!
Генералът от резерва, днешно доверено лице на президентските тайни, можеше да бъде видян зад гърба на началника си от телевизионните зрители в рамките на т.н. грандиозно благотворително шоу “Българската коледа” в “Народния театър”. А за кървавата българска Коледа от 2006 година ни припомниха…талибаните, които са обстрелвали българската база край афганистанското летище в Кандахар – може и да е съвпадение, но прилича на зловещо ритуално намигване към България, където “случката” в Кербала е потулена и покрита с президентска пепел.
В книгата си “Президент на РъБъ” дадох думата на една световна знаменитост в журналистиката , която свидетелства от Кербала доколко адекватно са били подготвени българските военни да посрещнат терористичното предизвикателство. Припомням:
Karbala Bombing
Robert Fisk – The Independent December 29, 2003
The Bulgarians had smothered their headquarters in camouflage netting, just as the Soviet army had once taught them to do, but had not secured the football pitch. The bomber had reached the barbed wire at the main gate when he blew up his truck and part of the outer walls had come cascading into the forecourt.
Bulgarian troops, under Polish command in this central sector of Iraq’s occupation force, could be seen wandering along the broken roof and through the piles of rubble outside, kicking the wire that had proved so useless, clambering over the new collapsed mobile phone tower whose iron supports had been sheered away by the blast.
Across Karbala yesterday, the Bulgarians mounted some half-hearted checkpoints around the city, as if those who had sent the bombers to their targets would cruise the streets 24 hours later.”
В репортажа на британския журналист Робърт Фиск за в. “Индипендънт” ( на който той е сред съосновател заедно с група британски журналисти), носител на “Пулицър” и водещ познавач на регионалните проблеми от десетилетия в световен мащаб, се казва онова, което ни “спестиха” българската пропаганда, българският военен съд, българският главнокомандващ и подчинените му: базата на българите в Кербала не е била защитена срещу атентат от типа, който я разруши. Вместо с бетонни заграждения и ровове, тя е била обкръжена с бодлива тел и “наметната” с камуфлажна мрежа – по съветски маниер, както иронично отбелязва Фиск по адрес на онези, които са обучавали българските военни в недалечното минало.
Само че за всичко това припомнят талибаните, докато другарите Колев и Първанов празнуват пищно и трупат политически активи от демонстративната съпричастност към социално слабите и към болните деца в поверената им България- все така социално слаба и с народ, определящ себе си като един от най-нещастните на света след 9 години властване на президент, претендиращ да бъде социален и граждански загрижен за нашето възраждане . Оказахме се незащитени от неговото управление, наметнати с камуфлажната мрежа от медийни манипулация за благия “баща на нацията”( както най-сериозно продължават да го определят и до днес, например във в. “24 часа”).
Кървавата „Българска коледа“ също е под егидата ( т.е.под „щита“) на президента- както и другата, шумно и пищно рекламирана. Само че едната тъне в забрава, а с другата той иска да бъде запомнен като благ дарител на усмивки и чужди левчета.”

На пазар за щастие

Смятам, че има книги, които могат да помогнат на един мъж да разбира жените по-добре. Не като универсално лекарство, просто като възможност да погледнат от женската гледна точка и да започнат да се замислят. Което означава, че има и такива книги, които могат да направят обратното. Така че ви представям "На пазар за съпруга" на Стивън Уингейт - книга за мъже, която всяка жена трябва да прочете...

Различни разкази, с различни по социален и семеен статус разказващи мъже, еднаква дилема - това ли е жената на моя живот. Както винаги в живота, не навсякъде има хепи-енд, не навсякъде правилното решение изглежда "правилно", но в любовта е така - "за тази работа трябват двама". Без значение дали си на 25, влюбен в съседката-вдовица, или ти предстои съвсем скоро да се ожениш за страхотното момиче, с което сте заедно толкова много години, дали си напълно самостоятелен и успял или зависиш от волята на жената до себе си - изборът какво да правиш с живота си не е лесен. При мъжете е още по-отговорен и идва много по-трудно, така че често не е ясно кой е силният пол...

Няма нужда да търсиш сюжет в разказите, защото или такъв няма, или съвсем не е от значените. Но да виждаш всичко, което един мъж чувства, и да го усещаш със собственото си не е нещо, което може да прочетеш всеки ден... Стивън Уингейт наистина е успял да създаде различни и като усещане, и като начин на изразяване образи от почти цялата територия на САЩ. Затова, както добре знаем, се изисква голямо майсторство.

Рядко отбелязвам силния превод, защото в работата на преводачите често влиза условието да е незабележима (жалко, но факт). Този път обаче няма как да се пропусне страхотната работа на Златка Паскалева, чиято намеса лесно ще разпознаете по плавно адаптираните сложни конструкции и фразеологизми.

Вземи тази книга с отстъпка!





НА ИЗБОРИ ВЪВ ФРАНЦИЯ

За първи път присъствах на френски избори през 1995 г. в едно малко селце северно от Монпелие, където наши приятели ни бяха поканили, за да ни вдъхнат желание на баща ми и най-вече на мен да участваме и ние активно в политическия живот на страната, която бе така любезна да ни приеме и помогне да започнем нов живот. Съответно „страната” всъщност бяха именно нашите приятели, обикновени французи


80 процента от работодателите – без висше!

Според изследване на Европейския институт, представено на организираната от Българската стопанска камера (БСК) дискусия във Варна, над 80 процента от работодателите в България са със средно или дори по-ниско образование. Това съобщи доцент Серафим Петров, представител на БСК. Макар да е пресилено да се съди за качествата на хората само по това дали притежават тапия от някой университет или не, то според доц. Петров проблем съществува: „Неведнъж са били водени разговори с представителите на бизнеса, като им е бил поставян въпросът какви точно кадри са необходими, за да покрият изискванията им, ...

Дядовата Янкова приказка

Честит Гергьовден!

Нивите бяха покарали цяла педя и всичко стана зелено. Чичо Васил стегна новата кола, която дрънчи като камбанка, и отиде да ги наобиколи. Взе и Петьо. Като се издигнаха из долчинката и тръгнаха по равното, не им се искаше да приказват.
— Слушай — му каза чичо Васил, — нивите слушай!
Тия ниви! Ечемиците лъкатушат. Окото трепери, като ги гледа, и вятърът тича по тях. Вятърът е весел и ляга по гръб, влачи се по зелената черга. Дига се, хуква и размътя зеления цвят на най-далечната нива, чак оттатък белите облачни кълба.
Как да не бяга! Нищо не му се изпречва на пътя. Нито гора, нито дръвче, нито село — равно, зелено, като зелена вода. Не личи на коя страна свършва, нито къде се опира до небето.
Петьо си затвори очите. Нивите пеят. Всяко стръкче си излива гласа, а вятърът грабва песента. Той ще я носи из цялата земя. Ще я изпее на тревите в чуждите земи, ще я занесе по върховете на стари гори, нека чуят какво нещо е полска добруджанска песен. После ще се извърти между планините и ще я даде на ехото на водопадите. Ще я изнесе по снежните високи върхове. Там е вечна зима. Там нищо не расте и не живее. Като чуят песента, ще се чудят планините, че някъде си имало земя, равна като градина, и че там всяко зрънце е живо и всяко стръкче диша.
Песента на земята изхвръква от нивите като птичка. Птичката се издига все по-нагоре и по-нагоре. Тя пее толкова хубаво, че който я слуша, свят му се завива.
Петьо разбира, че това е чучулигата. Ето я, над него. Той слуша песента и сърцето му се напълва с радост.
Слънцето се оглежда във всичките листчета, във всички зрънца на класовете, в захаросаните бели облачета. Колелата звънят. Петьо не може да изтрае. Скача от колата и тръгва пеш. Баща му го отминава. Петьо вижда как цъфва всред зелените ниви гърбът на колата — нарисувана е жена със синя рокля и разпуснати коси, държи знаме, до нея легнал лъв. Колко големи изглеждат всред нивите!
Снощи дядо Янко мандраджията беше събрал децата около кладенеца. Разправяше как свети Георги преди много, много години срещнал хала с три синджира роби: единият синджир — орачи, другият — копачи, третият — овчари. Как му се помолили да ги отърве и как той съсякъл халата с ятагана си и потекли три реки: едната — мляко за овчари, другата — жито за орачи, а третата — вино за копачи.
Децата чуха приказката и си отидоха по домовете. И Петьо си легна. Сънува, че дядо Янко го хванал за ръка и рано в зори, преди да усетят кучетата, го извел из чифлика. Когато стигнали полето, Петьо видял млад хубав момък на кон. Дрехите му били златни. На главата му светели бисери, в ръката си държал сребърен меч. От очите на коня излизали два снопа светлина и се разливали по полето чак до другия край.
— Тихо — казва дядо Янко, — да не ни забележи.
— Кой е? — пита Петьо.
— Ще разбереш.
Скриват се зад един дъб и гледат — върви момъкът из полето, навлиза в нивята, навежда се и ги гали с ръка!
— Гледай, гледай! — вика Петьо. А дядо Янко го мушва с лакът да мълчи. Чудният млад момък върви от нива на нива, води коня си за златната юзда, навежда се и дето погали с ръка, избликват големи зелени кичури. Нивите тъй бързо растат, че Петьо вижда как се издигат нагоре.
А когато момъкът се обръща и се засмива, по цялото поле нацъфтяват цветя и птичетата почват да пеят. Тогава момъкът издига двете си ръце, а ръцете му се проточват дълги, дълги. Минават над главите на Петьови, над дъбовете, над чифлиците.
— Нас благославя, селото ни, земята ни — казва дядо Янко. Изведнъж Петьо усетил, че му станало хубаво. Толкова хубаво, че му се налели очите, ала щом дигнал ръка да ги избърше — и се събудил.
Петьо разправи чудния си сън на майка си, а тя рече:
— Иди кажи на дядо Янко да дойде.
Петьо го повика. Когато дядо Янко влезе и сне големия си калпак, Петьо му подаде трикракото столче и разправи съня си.
— Свети Георги е бил — рече той.
В това време влезе бай Васил. Разправиха и на него Петьовия сън. Бай Васил го изслуша и се замисли. А после погледна Петя:
— Сега, хайде!
Излязоха всички и отидоха в кошарата. Когато бай Васил отвори вратцата на кошарата, дядо Янко спря първата овца.
— Кое е нейното агне? — извика той.
Овчарят му го донесе. Пуснаха стадото да си отиде с овчаря на паша. Затвориха вратата. Агнето беше бяло, с чиста вълна като коприна. Дядо Янко извади от джоба си восъчна свещ и я залепи на дясното рогче. Сетне заръча на Петьо да иде бърже да събере цветя и да откъсне клонче от ябълковото дърво. Петьо донесе цветя, направи венец и го сложиха на шията на агънцето. Само на картина е виждал Петьо такова хубаво накичено агне! Гледа кротко и подскача около майка си, а тя все го ближе.
Когато дядо Янко сложи ябълковия клон около шията на овцата, Петьо се зачуди.
— Защо правиш тъй бе, дядо Янко?
— Да не тъгува по агнето си. Да не блее цял ден и цяла нощ от мъка. Ябълковият клон помага.
— Защо бе, мамо, го делят от майка му? — рече Петьо натъжен.
— Защото ще го дарим на свети Георги, а за него не трябва нищо да ни се свиди. Трябва да му дадем което е най-хубаво и е най-свидно. Ето, чедото отделяме от майката и на всички им е мъчно, ала нали е за него. Той благослови нивите ни да родят реки от жито. Той благослови стадото ни да потекат реки от мляко. Той благослови лозята ни да потекат реки от вино. Кажи, Петьо, имаш ли нещо, което да ти се свиди за него? — Тя се обърна към баща му: — Ти, Василе, днес да се помириш с бай Христа, чу ли?
Бай Васил се почеса по врата и нищо не рече.
Петьо отиде с агнето, с баща си и с работниците в съседното село. Там беше дошъл попът. Черквицата им мъничка, не побира и половината хора. Петьови влязоха. Всеки държи на ръце по едно агне. Свещите на рогцата им горят, а очите на агънцата греят.
«Колко подаръци за свети Георги!» — помисли си Петьо, а работниците запяха:
С чисто сърце подарено,
с права ръка подадено.
Едва на връщане, когато заобиколиха по друг път, Петьо видя как нивите са изникнали буйни и кичести.
— Татко, виж ги, виж ги! — викаше Петьо.
— Виждам, чедо, зная и разбирам.
Бай Васил спря колата. Слезе. Отиде в нивата. Сне си калпака.
На чифлика всички се бяха разшетали. Стрина Василица се скара, че закъснели с агнето. Занесоха покривки под дъбовете и сложиха трапеза на три реда. Дядо Янко закачи въжета по дъбовете и направи люлки.
Иса, високият турчин, държеше кантара. Бяха го заобиколили дечурлигата. Всички работници се претеглиха, а накрая пристигна Костовица, циганката.
— И мене, хе, и мене!
Всички се смяха на теглото й. Толкова беше лека.
— Колкото Петьо не тежиш — засмя се дядо Янко.
Пристигнаха всичките момичета и момчета от съседното село. Те знаят, че тук има големи дъбове. А у тях ни едно дръвче не поникнало: все равно, все ниви. Донесли си агнетата. Нали са комшии. Където се свършват на Петьови нивите, там почват техните.
Наредиха четвъртита дълга софра и попът благослови агнетата. Отчупиха по късче за него, отделиха за овчарите, които отидоха на паша с овцете, и почнаха да ядат. Вятърът беше затихнал и свещите горяха, забодени в печените агнета. Петьовият чифлик не е виждал толкова хора. На една трапеза и стари, и деца. Тогава бай Васил вдигна чашата и стана.
— Хора християни — рече той. — Тази нощ свети Георги е протегнал двете си ръце над нас. Над селото ни. Над малката ни земя. Благословил ни е. Чисти ли са сърцата ни да приемат благословията? Има ли чужди, има ли врагове, нека дойдат всички да се простим! — И бай Васил протегна ръка към бай Христа.
Петьо изтръпна. Баща му прости на най-големия си враг. На човека, който изгори всичкото им жито. Труда им за цяла година. Колко е хубав тоя свети Георги, че обръща на хората сърцата! Петьо не дочака да изядат всичко. Завтече се към люлките, подир него — децата, подир тях — момичетата.
Старите ядат, пият, прощават се и си приказват, а децата хвърчат в синьото небе. Под тях цъфнали полета и разлюлени ниви.
Петьо извади от джоба си свирчицата с трите дупчици. Изкачи се на най-високия клон и засвири. За никого не свири Петьо. Никой не го слуша, защото гайдарят завъртя хорото. Като птиче се сгуши в клона и зачурулика. Сърцето му беше толкова пълно с радост, че малката свирчица едва смогваше да я поеме и да я разлее с песента си по хубавия свят.

Дора Габе


Goodman Theatre: “The Iceman Cometh” (“Продавец льда грядет”)

Новый спектакль Goodman Theatre “Продавец льда грядет” по пьесе Юджина О’Нила, который мне довелось посмотреть 3 мая, я бы назвал одним из главных событий театрального сезона. Перед нами предстает отчаянный, безысходный, трагический мир героев одного из самых талантливых писателей XX века, лауреата Нобелевской и четырех (случай исключительный!) Пулитцеровских премий Юджина О’Нила. Спектакль поражает вниманием к деталям, тщательной проработкой характеров, детальной режиссурой (постановка артистического руководителя театра Роберта Фоллса) в стиле лучших традиций русского психологического театра. О’Нила часто называют “отцом” американского театра. До него американской драматургии просто не существовало. Из О’Нила “вышли” все: и ...

FBI иска да следи социалните мрежи

Интересна новина изтече в последните часове. Оказва се, че FBI иска да започне активно да следи случващото се във Facebook, Twitter и Google+. Идеята на FBI е да бъдат следени всички разговори между потребители, което според властите ще намали значително възможността социалните мрежи да се … Подобни статии:

  1. Защо сме пристрастени към социалните мрежи
  2. Зад маската на социалните мрежи

Неделя, 6 Май 2012

Тъй като на тази страница не пише кой съм и за какво се боря, крайно време е да представя на уважаемия читател.

Роден в семейство на служащи от най-ранна възраст обича партията и става неин член два дни след навършването на осемнайстата си годишнина. Бил е деен участник в ДКМС, пионерски председател и многократно награждавано с ленински и димитровски значки чавдарче. Пие умерено, има чувство за хумор не пуши и не се дрогира, засега. Гледа редовно порно. Има шофьорска книжка категория Б. Неосъждан, засега.

Е, накратко това е. Честита баня.

Национална програма за реформи

Политиките на България в различните области се основават на актове, които не се познават много.   Например има Национална програма за реформи.

Знаете ли, че…

…има  национални цели. Пет – в областите:

  • заетост;
  • наука  – за 1.5 БВП;
  • енергетика-климат;
  • образование;
  • ограничаване на бедността.

…има  приоритетни  области  (“допринасящи в най-голяма степен за повишаване на жизнения стандарт като крайна цел на икономическата политика”):

  • по-добра инфраструктура,
  • конкурентоспособна младеж,
  • по-добра бизнес среда и
  • по-голямо доверие в държавните институции.

Оказва се, конкурентноспособната младеж  е приоритет.

Трябва да се четат програми.


Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване