05/15/12 06:00
(http://patepis.com/)

Истанбул: Уикенд сред лалетата (3): Ташхан и Istanbul by night

Продължаваме с приключенията на Вили в Истанбул. Започнахме с пристигането ѝ в Истанбул, после се разходжхаме из Гюлхане и Фенер, а днес ще отидем до един от изворите на турските сериали в Ташхан Приятно четене:

Истанбул: Уикенд сред лалетата

част трета

Ташхан и Istanbul by night

След пет минутки сме пред

Ташхан

На входа Анджи се вторачва в надписа: Сторико антико базар, е? - Кимвам. [caption id="attachment_31618" align="aligncenter" width="645" caption="Пред входа на Ташхан"]

[/caption] Влизаме, движим се по един дълъг и по-скоро мрачен коридор с магазинчета. Той се заглежда, спира при някои манекени край стените, мърмори: хмм... меркато векио, страчи модерни... /стар пазар, парцали модерни / [caption id="attachment_31619" align="aligncenter" width="645" caption="В Ташхан"]

[/caption] – Хайде бе, дарлинг, няма да правим шопинг. Върви! Излизаме във вътрешния двор и Анджи изведнъж се заковава, събира вежди, развърта се, оглежда, и обявява: Това ми е познато! – Ха! И откъде, моля? – Вдига рамене. [caption id="attachment_31620" align="aligncenter" width="645" caption="Ташхан - дворът с фонтанчето"]

[/caption] Цъквам две-три снимки и му разправям, че от това тук място имаше кадри в първия турски сериал, който гледах по телевизията преди няколко години, и че всичко много ме беше впечатлило тогава. Той изведнъж изстрелва: Е джусто! Шехеразаде! Ле милле е уна нотте е титоло! /точно! "1001 нощ" е заглавието/ Зяпвам от изненада: Амаа... ти откъде знаеш, бе?! Е, оказва се, че филмът е имал много голям успех и в Италия преди две години. А по италианската Мега Тв с още по-огромен успех после (май и в момента) вървели "Забраненият плод" и "Любов и наказание". [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info] Пък Анджело запомнил двора с фонтанчето в Ташхан (но не знаел, че така се казва), защото като бил веднъж при майка си в Салерно и ще-не ще, изгледал цяла една серия, докато вечеряли, като през цялото време току подпитвал: тази красавица сега коя е; а този кой е - лош ли е или е от добрите; ама този защо се държи така с хубавата жена; ами тази коя е; а за какво изобщо става дума... е, мамма, е? ... И по някое време мамма за малко щяла да го набие, задето с бърборенето си й пречел на съпреживяването :D - Ама, ооо, толкова много серии, абсурд да гледам толкова дълъг филм, абсурд! - казва. Та, точно в тази серия, която бил гледал, имало кадри от магазина в Ташхан. А всъщност, когато Анджи ме попита одеве дали ще го заведа да гледа "бели денс", ми мина през ума да го доведа в Ташхан - хем да вечеряме, хем да изгледаме и програмата, "две в едно", демек. И ето ни в ресторанта: Буюрум.. буюрум! /заповядайте/ Обаче, първо, неясно защо, но нещо не ни допада в обстановката, и второ, точно тия танци започвали чак към 23 ч. - така казва един сервитьор. Ее, сорри, късно ни идва, значи отиваме другаде. На излизане пак минаваме по онзи тъмен коридор, но на едно място Анджело мерва подаръка, който си е пожелала щерка му - истинско турско шалче - ярко червено с блестящи дрънкулки по него - за танцуване на бели денс (ориенталски танци). Аз също го одобрявам - познавам Аличе и мисля, че ще й отива този цвят. И, зор да купи и на мен - застава до мен, снижава глас: - Айде де, дай да видя как ти стои, мия кара - почва да ми връзва едно черно със "златни" дрънкалки по него - Виж, турчинът казва, щял да ни направи отстъпка, ако вземем две. Ооо, гледай, гледай.. белло, си, белло... супер, супер... хайде да ти го взема, а? Той казва, за две - намаление! - Ееми, вземи си и на теб едно тогава бе!... И ще ми врътнеш после един танц - гаднярски се хиля насреща му. - Ще ти врътна, ще ти врътна... ах, само да се върнем веднъж в хотела... - обещава заканително аморето ;) Малко по-натам по пътя ни, това е

вече в квартал Лалели,

си харесваме един не голям ресторант и решаваме тук да се гощаваме. Избираме си печена риба и зелена салата. В добавка и някакъв подлютен сос, който много добре си пасва с рибите. И, разбира се, "Ефес". Когато съм в Турция, винаги предпочитам тази бира. И на Анджи му харесва, та с две бири си полива рибата ;) Сервитьорчето е бърборливо, ултра любезно и много любопитно момче - откъде сме, за колко време сме тук, какво видяхме, какво още искаме да видим, в кой хотел сме отседнали, харесва ли ни хотела, а Истанбул харесва ли ни и т.н... Охоо, "номера" от сутринта в парка - само че това момче е студент, вечер работи по няколко часа в ресторанта и не пропуска случай да си упражнява английския :) Наядени, напити и доволно уморени сме. А какво правят нормалните хора при това положение? Отиват си в хотела и лягат да спят, нали? Мдаа... А ние? Ми и ние... мислим така ;) Ама така ни е размързяло, та две не виждаме. На две спирки сме от хотела, но... Анджи вдига ръка на едно такси. Подскачам край него да му дърпам ръката: Стига бе, за две спирки! Ще вземе да ни врътка из сокаците сега... Ей го трамвая, давай на него. Е, то и таксито се оказва заето. Качваме се на трамвая, че и сядаме на една седалка. Анджи се озърта напред-назад и си спомня, как от години не се е возил толкова много на трамвай - цели два пъти днес! - все с маккина ходи /с кола/, а куесто е нон еколоджикал - размахва назидателно пръст... /не било екологично/ И, както си маа ръце, докато ми се обяснява, а аз му следя мъдрата мисъл, си изпускаме спиркатаа... Светвам се чак след Гюлхане, че сме я пропуснали. Скачам, но Анджи много го мързи явно: Еее... ва бене - вика, дърпа ме - стой де, чакай.. Дай да се повозим още, тогава. Ще идем до края и ще се върнем. Далече ли е? - Еемии... зависи дали е до Кабаташ или само до Еминюню, не погледнах какво пише на табелата му. Излезе, че е до Еминюню. (Кабаташ е по-далечната последна спирка) Е, айде пък да слезем, да се разходим леко по

моста Галата

и да позяпаме рибарите какво хващат. О'кей, става. Докато пресичаме пътя, виждаме как в това време тъкмо едно корабче се гласи да спре до кея. Споглеждаме се (ах, как се разбираме без думи понякога!) - на деесно(!) и майната му на моста - бързо вадя картата от джоба: пиу-пиу.. пиу-пиу - маркираме се и айде на корабчето. До Юскюдар било. Ееми хубаво, до там ще идем (към 20 мин. се пътува) И, естествено, като всички чужденци и ние се качваме горе, на откритата палуба - да се насладим на вечерен Истанбул. [caption id="attachment_31622" align="aligncenter" width="645" caption="Мостът Галата и кула Галата"]

[/caption] [caption id="attachment_31623" align="aligncenter" width="645" caption="Кула Галата, докарана по-наблизичко ;)"]

[/caption] [caption id="attachment_31624" align="aligncenter" width="645" caption="Мостът Боазичи (Босфорският мост) над Босфора"]

[/caption] [caption id="attachment_31625" align="aligncenter" width="645" caption="Отпред е Йени джами, вдясно е джамията Сюлеймание"]

[/caption] Да, ама се оказва, че това бил последен курс и - айде, веднага наобратно с корабчето! Дори не слизаме от него. Както си зяпаме у тъмното към светлините по брега, изведнъж се сещам: Хийй... Анджи, баклавите! Забравихме ги в онзи ресторант! Аууу... Да се върнем ли да си ги търсим, да не се ли връщаме... струва ли си... Анджело решава да ги зарежем - да му е сладко, на който ги яде, пък утре ще си купим нови, даже ще са по-пресни, вика. Ааайде сега, 27 евро къде не отишли, все едно за такси съм ги дал, казва (А ние, като не видели, бяхме купили 3 кила баклави от един магазин във Фатих - едно кило за мен и две за него - да почерпи родата в Наполи) :) ...Бе, аз така бързо не бих се отказала да си търся баклавата, ама... нали той ги плати, та както каже. Заключава: Ее, хайде, хайде, давай да се прибираме и да си лягаме най-после, че утре нали пак ще ми вадиш душата цял ден по улиците ;)

Влизаме в хотела,

минавайки покрай рецепцията, аз кимвам на дежурния, Анджи му махва с ръка и "чао, коме?" /здрасти, как е/, при което онзи се провиква: Моменто, синьор, ун моменто! Анджи се връща към рецепцията, "е коза е проблема?", а в това време човекът вади от един шкаф нашата торба с трите кутии баклави: Ваши са, нали? Хаа-хааа! - Можете да си представите изумлението и на двама ни, нали? :) В стаята Анджи още се чуди на чудодейното пристигане на баклавите. Ами да, благодарение на ученолюбивото и любопитно сервитьорче от ресторанта, баклавите си намериха собствениците :) – Виж го ти, а аз в един момент щях да го отрежа онова хлапе, че много пита... - клати глава - Искаш ли, рагаца мия, по баклавичка, че нощта е пред нас, а? - И за нула време сам излапва три - ... Ммм, белло! - примлясква сладко - оттимо пер а турчи, брааво! /добри са (в това) турците, браво/ На сутринта, още не отворил очи - пак бърка в кутията: Ммм, брааво, турчи, брааво! Ееми, следобеда после купи ново кило от Кадъкьой :D Следва. И малко лаленца за ценителите: [caption id="attachment_31626" align="aligncenter" width="645" caption="Паркът Гюлхане"]