Истанбул: Уикенд сред лалетата (4): Ортакьой и Фенербахче

Днес ще завършим с приключенията на Вили в Истанбул. Започнахме с пристигането ѝ в Истанбул, после серазхождахме из Гюлхане и Фенер, бяхме в Ташхан, а днес ще отидем до Фенербахче в азиатската част на града   Приятно четене:

Истанбул: Уикенд сред лалетата

част четвърта

Ортакьой и Фенербахче

    Нов ден, нов късмет. Събота. Хм, днес времето нещо се мръщи. А вчера какъв хубав ден беше! Хващаме трамвая и право на Кабаташ. Оттам с автобус 23Е до

Йълдъз парк

(след 3-4 спирки). Слизаме на спирката след най-скъпарския може би хотел на Истанбул, "Чираан палас Кемпински", точно на брега на Босфора е. И май баш там щеше да е сватбата на Нихал и Бехлюл едно време (от "Забранения плод"), ама нали (кучката) Бихтер обърка работата, та – язък  ;) И тъкмо тръгваме по една алея из парка, почва да прикапва... След минутки заръсва ситно. В продължение на 20-тина минути ту ръси, ту спира. Чудим се какво да правим. За съжаление не разполагаме с много време (нали сме само за уикенда), та да се приберем в хотела и да изчакаме време без дъжд, а и сме на едно такова място в момента, че –  ни напред, ни назад. А най ни е яд, че и двамата си носим чадъри, но да ни пита човек защо ги оставихме в хотела! (Гореща препоръка от редакцията: когато сте в Истанбул, носете си дрехи като за дъжд и чадъри. В България много често не съобразяваме, че Истнабул е град не само на два континента, но и град на две морета, съответно климатът е много по-влажен от този, който очакваме за южен град – бел.Ст.) Е, нали сме оптимисти, се надяваме, въпреки че небето е изцяло сиво, да е "на облак" все пак. Дано само много силно не завали. Дано, дано, ама надали (както се казва в един виц ;) А в парка няма никой. Да бе! Коскоджа ми ти парк, а не срещаме никой. Никой! Само двамата охранители, дето бяха на входа му долу (паркът е разположен на хълм)... Ее, птички, катерички, свраки... и ние двамата шантавци! Този парк датира още от времето на Турската империя. Тогава той е бил парк на двореца Йълдъз. Сега е един от най-големите и най-зелени паркове на Истанбул. Т.е. има къде да се ходи из него, но... Но сега вали... Е, под дърветата, под дърветата, по едно време стигаме до езерото. И тук вече на дъжда съвсем му дойде музата. Разбира се, още щом прикапа, сложих предпазителя на обектива на фотоапарата и го поувих с едно найлоново пликче... Щото няма сила, която да ме откаже да снимам този парк и тия прекрасни лалета! :) [caption id="attachment_31636" align="aligncenter" width="553" caption="Йълдъз парк"][/caption] [caption id="attachment_31637" align="aligncenter" width="553" caption="Йълдъз парк"][/caption] [caption id="attachment_31638" align="aligncenter" width="553" caption="Йълдъз парк"][/caption] [caption id="attachment_31639" align="aligncenter" width="553" caption="Йълдъз парк"][/caption] [caption id="attachment_31640" align="aligncenter" width="553" caption="Йълдъз парк"][/caption] [caption id="attachment_31641" align="aligncenter" width="553" caption="Йълдъз парк"][/caption] [caption id="attachment_31642" align="aligncenter" width="553" caption="Йълдъз парк"][/caption] [caption id="attachment_31643" align="aligncenter" width="553" caption="Йълдъз парк"][/caption]   Анджело вече не на шега почва да ми се ядосва и ме дърпа силово да влезем в ей онова там кафе (кафе е явно) край езерото. Кара ми се даже, щяла съм да настина и не знам си още к'во - ма, едно черно бъдеще взе да ми вещаее... Оф, знам, че е прав, ама... - Добре де, добре, айде да влезем за малко, тъкмо да им посетя и кенефа - кандисвам. Ауу... и гледам аз едни две мокри кокошки в огледалото във фоайето! Т.е. мокър петел и мокра кокошка - вода се стича от нас, косите ни залепнали, краката ни са на път да зажвакат, бе направо сякаш тъкмо сме минали с дрехите под душа! Вир-вода! Ауу... пък то едно гъзарско кафе-ресторант се оказва. Вземам някаква листовка, чета: "Чадър Кьошк е бивш мини-дворец, построен по времето на султан Абдулазиз (еди-кои си години). Понастоящем е кафе-ресторант. В салона или на терасата се сервират топли и студени напитки, сладкиши, закуски, леки ястия. Ние с удоволствие ще се погрижим за вас. Добре дошли!" Ееми, мерси... ташекюр едерим! Ще видим. Такаа... Оглеждам... маалее... едни бели-златни орнаменти, едни врътки малко нещо кат' барокови, едно тежкарско старовремско обзавеждане... леелее... жив лукс амаа... То едни дантели, едни плюшове, картини и стауетки, диванчета, масички, екзотични китки... една блага нежна музика тече полека отнякъде - не'ам думи... Тé сега, мисля си (Ганка Балканска ;) ), както съм вир-вода, и да взема да се паркирам на онова розовото диванче... или на някой от тия скъпи тапицирани столове, стил Людвиг некой си или бог знае какъв... И глей к'во става после... ;) Ми, к'во, направо Анджи да го плаща и да си го товари на самолета към Наполи после, то за друго нема да става  :D И насред, значи, тая красива идилия вътре, няколко розовки белокоси англоезични, съоръжени с ножове и вилици в ръце, закусват изтънчено. И тихинко, по аристократично му си бъбрят - чува се само едно леко такова, като коо-ко-ко-ко-коо-ко... ;) А, и едно арабско семейство с три ситни дечица, щъкащи в единия ъгъл. Мъжът, еее... к'ъв мъж бее... ма определено е красавец (брех, какви чудеса се раждали в пустинята бе!) ъммм... (хий, Анджи да не чуе!)... Обаче, тоя такъв омотан в снежно бял чаршаф и една кърпа на квадратчета на главата му. Ама същински шейх, бе! Пък жената му... ееми като шейхица - а и тя хубавка, слабичка, че и с непокрито лице. Иначе зачохлена отвсякъде де... ама е в тъмно синьо и с разни златни нишки - мноого елегантна. Не е като пингвин (в черно). ... И, оппаа - всички като ни видяха и стана тя... една емоция им вкарахме, значи... л'ьоките /очите/ им изпопадаха в чиниите... и  децата на шейха току замряха, бе направо им блокирахме захранването :) Цъф - един господин, шеф-салон или каквото е там, пристига отнякъде. Анджи почва да си приказва тихичко с него нещо и, ама буквално след три минутки, отнякъде пристига едно такси, товарим се и право в хотела... К'во ли стана с ония хора там? Сега, ако не знаете как да си просушите набързо обувките при нужда, Анджи на драго сърце споделя своя опит: сешоара, значи, на макс, и за 5-10 минутки патъците са готови за обуване. Същото прави и с якето си. (Аз пък със сешоар за няколко минутки мога да си изсуша праните чорапи и гащи при нужда.) В случая обаче, си нося резервни обувки и чифт летни дънки, така че съм много лесна и не се налага да се изчакваме с Анджи за сешоара. Е, след половин час някъде, правим нов старт. Навън още леко капе, но този път сме с чадъри. Освен това, не се противопоставям и едно такси ни откарва до района на джамията

Ортакьой

  [caption id="attachment_31644" align="aligncenter" width="553" caption="Из Ортакьой"][/caption] [caption id="attachment_31645" align="aligncenter" width="553" caption="Из Ортакьой"][/caption] [caption id="attachment_31646" align="aligncenter" width="553" caption="Мостът Боазичи - той по-дългият мост над Босфора"][/caption]   Офф, ама късмет - и тази джамия е в ремонт и не можем да влезем вътре. А тя е единствената барокова джамия в Истанбул... Ееми, друг път. Аз съм много доволна, впрочем, защото за пореден (5-6 или 7-ти) път вече, Анджи ми казва за нещо, което искаме да видим, но по някаква причина сега не можем: Няма проблем, мия белла, пак ще дойдем, за повече дни, тогава ще го видим :) Сега правя няколко снимки, разбира се и на фона на моста Боазичи, и следващата ни цел е Кадъкьой, защото там има няколко парка. И да видим какво ще успеем да видим там. Отиваме с автобус 23Е до Бешикташ, откъдето хващаме ферито до квартал

Кадъкьой

на азиатския бряг. Пътуваме към 35-40 минути - ей, то направо си е половин круиз по Босфора! :) За два кинта само! [caption id="attachment_31647" align="aligncenter" width="590" caption="Гледки край Босфора"][/caption] [caption id="attachment_31648" align="aligncenter" width="590" caption="Гледки край Босфора... (на снимката се вижда и офисът на фирмата, за която има честта да работи редкацията в свободното си от пътеписи време ;) – бел.Ст.)"][/caption]   [caption id="attachment_31649" align="aligncenter" width="590" caption="...и насред Босфора - Къз Кулеси, т.е. Девичата кула (днес - шикозен ресторант – бел.Ст.)"][/caption] [caption id="attachment_31650" align="aligncenter" width="590" caption="Гледки край Босфора - Св.София и Синята джамия"][/caption] Планирала съм целия следобед да сме тук някъде. А междувременно спря да вали. Е, сега, ако се разкарат и облаците, ще стане идеално. Анджело ме успокоява - щом сега си носим чадърите, със сигурност ще грейне слънце. И след малко точно така става. Слизаме от ферито и се потапяме в азиатската атмосфера на Истанбул. Народ, народ, народ... къде са тръгнали тия хора? Анджи разсъждава: Ами, всяка сутрин човек на Аллах ги буди в 5 ч. от минаретата. И като се разсънят след това, какво да правят хората под завивките, докато дойде време да стават за работа? Секс! А сексът прави деца. Е, как няма да са 20 милиона тогава?! ;)       [caption id="attachment_31651" align="aligncenter" width="553" caption="И в азиатския Истанбул всички пресичат на червено!"][/caption] [caption id="attachment_31652" align="aligncenter" width="553" caption="Този бик е една от забележителностите на Кадъкьой"][/caption] Докато си обмислях програмата на пътешествието, понеже нямам карта на азиатските квартали на Истанбул, а времето ни е ограничено, си преснех няколко файла от Гугъл Земя. По-точно квартал Кадъкьой - разпарчетосан на четири файла, достатъчно увеличен, т.е. приближен, така че да се четат имената на улиците и да се виждат иконките за големи магазини, джамии, заведения за хранене, спирки на градския транспорт, ж.п. гарите на крайградските влакове. Нещо повече, измерих някои разстояния и си ги фиксирах, с цел максимално бързо и лесно ориентиране. Та, движейки се според тази ми 4-файлова цветна и информативна "карта", с Анджело минаваме по улици и булеварди, разхождаме се покрай брега на морето, кефим се на многото яхти в яхтеното пристанище, после пием чай с тортичка на терасата на кафе Романтика на брега на морето в парка

Фенербахче

  [caption id="attachment_31653" align="aligncenter" width="553" caption="Из Кадъкьой"][/caption] [caption id="attachment_31654" align="aligncenter" width="553" caption="Из Кадъкьой - насреща е стадиона Фенербахче (май им е най-големия)"][/caption] [caption id="attachment_31655" align="aligncenter" width="553" caption="Из Кадъкьой - каналът Курбалъ дере"][/caption] [caption id="attachment_31656" align="aligncenter" width="553" caption="Кафе Романтика отвътре. Ние бяхме на терасата отвън. Инфо: кафе 6-7,5 лири, чай - 4 лири, торта 8-13 лири"][/caption] [caption id="attachment_31680" align="aligncenter" width="553" caption="Част от яхтеното пристанище в Кадъкьой"][/caption]   После се разхождаме из парка, седим тук-там, снимаме, коментираме булките, котките и децата. Невероятно, но факт - този парк е пълен с цветя, свраки, котки, малки деца и булки, които си правят сватбените фотосесии в момента :)   [caption id="attachment_31658" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Фенербахче"][/caption]   [caption id="attachment_31657" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Фенербахче"][/caption] [caption id="attachment_31659" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Фенербахче"][/caption] [caption id="attachment_31660" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Фенербахче"][/caption] [caption id="attachment_31661" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Фенербахче"][/caption] [caption id="attachment_31662" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Фенербахче - една от булките"][/caption] В началото на парка има някаква административна сграда, ако правилно съм разчела, на футболен клуб Фенербахче, и там на една табела пише каквото пише, а също и, че паркът се поддържа от този футболен клуб. Е, предполагам, че не ходят да копаят и садят китки, а поддръжката е финансова. Но е много добре поддържан парк. Както всичко тук, май. За съжаление времето неумолимо тече и трябва да се ориентираме към пристанището за ферибота, а парковете Гьозтепе и Йозгюрлюк ще ги оставим за друг път. - Дори следващият път може направо да се настаним в хотел в азиатския Истанбул. - казва Анджи... Хмм... о, как само ми гали ушите тази му идея, охаа  ;) В края на яхтеното пристанище и началото на парка, оказва се, има автобусна спирка. Решаваме да не се връщаме пеш, че е доста път. Опитваме се да разберем от чакащите за къде отива указаният номер автобус, но както и друг път ми се е случвало, в азиатския Истанбул трудно се срещат хора, говорещи английски. А в случая няма никой. Всички се опитват да ни помогнат, но връзката не става - може би ни разбират какво питаме, защото "Кадъкьой порт?... фери?... ферибот ту Еминюню, Каракьой, Бешикташ?" - би трябвало да го разбират, нали? Казват ни нещо, но на турски, а аз знам само отделни думи, но безкрайно недостатъчни за елементарен разговор. Анджело пък - хич. И започваме да се оглеждаме за такси. Ама не идва такси, идва автобус - F2, мисля беше. И изведнъж едва ли не всички (поне 15 души), започват да ни викат и подканят да се качваме. Ами качваме се. Не знам защо, но си мисля, че би трябвало да върви общо взето покрай брега. А-ха! Маалее, като се юрна оня ми ти автобус към вътрешността, като тръгна из едни блокове, по едни улици, по едни булеварди... Пък то едни хубави кооперации, едни чисти улици, зелено, цветно... ама не мога да снимам, защото се оглеждаме като извънземни с Анджи. Един мустакат млад мъж от време на време ни успокоява с някоя дума, усмивки и жест, все едно: има време, в правилна посока сте. Ама, пусто, като не му разбираме какво ни говори? Само кимам, Анджи му мърмори "ва бене, си, бене", пък към мен гледа с физиономия, гласяща "к'во става бе, къде сме?" Хеле, след 10 или 12-13(?) спирки, виждам нещо познато - минаваме край гарата Къзълтопрак (на крайградските влакове), а малко след това покрай стадиона Фенербахче и по булеварда надолу (тук вече ми е познато) автобусът се спуска и ни стоварва току на ферибота. Отдъхваме си :) Е да, ама още е светло, и решаваме да се поразходим в близост да пристанището, има и един пазар там, малко по-нагоре. Натам-насам из пазара, айде едно кило баклава (щото нали почти ометохме едната кутия в хотела) и едно кило кисело мляко от един супермаркет, че аз пък много го харесвам турското "каймаклъ" кисело мляко. И шляейки се из уличките край пазара, на едно място ни замирисва на манджичкаа... А е вече към 18ч. - Гладна ли си, Вили? - Бе, май не съм още... Анджи вика: И аз не съм още, ама мирише вкусно. Да хапнем ли, нищо, че изглежда много обикновено? Е, що пък не? И влизаме. А то не знам какво е - малко домашно ресторантче ли, закусвалня някаква ли - спуснаха се двама да ни обясняват коя манджа каква е, слагат ни в чиниите, носят ни таблите, къде искате да седнете? Ами горе искам - на два етажа е. Носят ни яденето горе. Е, не знам какво ядохме, пилешка манджа някаква беше, но си облизахме пръстите!   [caption id="attachment_31664" align="aligncenter" width="553" caption="По приницп Анджи маа люто като за световно... та затова турският лют пипер му идва таман по вкус  ;)  Секунди след снимката ни донесоха и бирите. А моят десерт ми се опря малко, та се наложи Анджело да се напъне да помогне :)"][/caption] И, нова сорпреза за Анджело - накрая ни донесоха и по един безплатен чай ;) Цялата сметка ни излезе 28 лири - две манджи, два десерта, две бири. Инфо: В доста от малките частни ресторантчета в Истанбул и Турция въобще, хлябът, водата и чаят накрая на храненето, са безплатни. (много често безплатни са също така и кафето и чая накрая – бел.Ст.) Отново утрепани от ходене и емоции, че и с натежали тумбаци, се качваме на ферибота и благополучно се прибираме в хотела по прилично време. Ама нямаме сили да се качим до терасата, един етаж по-горе, на питие и нощна гледка. Мислехме си го, ама ще е друг път. Анджи си оправя чантата, че утре заминава рано-рано. Пък аз ще си доспя два-три часа след това и после ще кажа: Чао Истанбул! Обичам те, повече от всякога хем. И пак ще дойда... Не бе - ще дойдем! ;) Край. И още малко китки: [caption id="attachment_31665" align="aligncenter" width="553" caption="Йълдъз парк"][/caption] [caption id="attachment_31666" align="aligncenter" width="553" caption="Йълдъз парк"][/caption] [caption id="attachment_31667" align="aligncenter" width="553" caption="Йълдъз парк"][/caption] [caption id="attachment_31668" align="aligncenter" width="553" caption="Йълдъз парк"][/caption] [caption id="attachment_31669" align="aligncenter" width="553" caption="Йълдъз парк"][/caption] [caption id="attachment_31670" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Фенербахче"][/caption] [caption id="attachment_31671" align="aligncenter" width="553" caption="Парк Фенербахче"][/caption] [caption id="attachment_31672" align="aligncenter" width="553" caption="Някъде из улиците на Истанбул"][/caption] [caption id="attachment_31673" align="aligncenter" width="553" caption="Пред Синята джамия"][/caption] [caption id="attachment_31674" align="aligncenter" width="553" caption="В парка край джамията Фатих"][/caption] [caption id="attachment_31675" align="aligncenter" width="553" caption="В парка край джамията Шехзаде"][/caption] [caption id="attachment_31677" align="aligncenter" width="553" caption="Паркът Гюлхане"][/caption] Край Автор: Вили Снимки: авторът с любезното съдействие на Анджело     Други разкази свързани с Истанбул – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Прочети цялата новина

Свързани новини: