Харизмитичният господин някой

Досущ като при провала на правораздаването ни, за което най-често посочваният престъпник е „неизвестен извършител”, така и в политиката тук се налага образът на „някой”, който трябвало да оглави нещо.

Ако не беше твърде глупаво, за да е все още смешно, вайкането около образа на незнайния „някой” щеше да е поне забавно. Но не е и това. То е просто твърде прозрачно косвено признание за липса на въображение и реализъм в съобразяването с реалностите.

„Спасител” на дясното например просто няма. Но коментатори и преки участници в партийните интриги един през друг се надпреварват да предлагат „някой млад” да оглави останките от СДС.

Хубаво било да е също така и харизматичен. Ще рече вероятно да е чаровен, ако правилно разчитам тази куха дума, натъпкана с изсушени гербери и закачена като ловен трофей в телевизионните студиа от сервилни ловци на постове и службици. Защото се оказа, че в днешно време не е важно дали казваш нещо умно, дали си образован и интелигентен, дали си държиш на мнението или си го сменяш всеки ден с оглед на моментната печалба, а дали си „харизматичен”. Важното за тази препарирана и препарираща „харизма” е да впечатлява „простолюдието” като ковьорче , говорещо от екрана на разбираем за любителите на ковьорчета език.

Прекрасна е идеята да се намери „някой”. Предлагам да гласуваме за нея. Против? Въздържали се? Няма.Предложението се приема. Честито на победителя. Само че имам един въпрос: кой е той и как се казва? Защото как да изглежда всеки може да предложи, но да каже как да се казва-никой не знае. И е близко не до ума, а до малоумието да се продължава с призивите „някой” да оглави каквото и да било.

Както по отношение на семейния бюджет, така и в политиката можем да разполагаме само с наличностите- хубави или лоши, малки или големи, но са единствени. Освен ако не решим да крадем, няма откъде да дойде друг ресурс.

Сега тъкмо кражбата на чужд ресурс се е превърнала в параноична тема за разговор. Защо? Нима това е най-важното, когато говорим за живи грешници, все пак? Който и където иска, там да ходи. Ключовата дума в това изречение обаче трябва да бъде разчетена задължително: това е „иска”. Истинският въпрос е как да бъдат накарани, привлечени хората да искат да подкрепят и да гласуват съответно за дадена политическа сила. Тази хубост не става насила, макар и да може да бъде постигната за временно ползване с помощна на бонусите, кокалите и други подобни известни на партийните строители елементи от конструкцията на една машина за печелене на избори.

В този смисъл, като става дума за кражбата на трите букви СДС, маскираните обирджии трябва да се запитат най-напред що за „харизма” крадат. Това се отнася както за онези, които имат лична заслуга за нейното изтърбушване, така и за желаещите да си избродират в десния ъгъл на ковьорчето трите букви. Съчетаването на ярко розовото с бледо синьото си е откровен политически кич. Подобно ковьорче едва ли ще се превърне във вълшебно летящо килимче за транспортиране във властта на търгуващите с трибуквието си.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: