Линковете в неделя

Здравейте скъпи читатели и любители на Неделна поща!

Днешното издание е много специално и не ще ви обещая много, ако още в началото анонсирам, че то съдържа прелюбопитни вести от трите главни подразделения на правото на интелектуална собственост, а именно патенти, марки и авторски права.

Помните ли

последните патентни решения

на aмериканския Върховен съд?

Визирам обсъжданите на страниците на този блог Mayo v Prometheus и Myriad v Molecular Pathology, които сериозно стесниха границите при определянето на т. нар. патентноспособност.

На 21 май тази година към тяхната компания се присъедини най-актуалното решение на Върховния съд по делото WIldTangent v. Ultramercial, за което научих от популярния блог Patently-O.
За разлика от предишните две решения, които произлизат от сферата на медицината и биотехнолгиите, Ultramercial e перфектната ужасна комбинация от патент върху софтуер и метод за правене на бизнес, или изказано на абстрактния език на патентите му претенции:

метод за разпространение на защитени от авторското право произведения чрез интернет.

Как ви звучи това? На мен лично като да става дума за  поредния онлайн магазин, който предлага достъп до книги, музика или филми.

Дали има нещо новаторско у претендираното в него изобретение?

Едва ли, защото Върховният съд иначе не би разпоредил на низшестоящия специализиран апелативен съд да преразглда решението си с оглед на новоустановената практика.

Макар и относително забавни за четене и споделяне, патентните решения не са нищо в сравнение с опитите

партийни символи да бъдат регистрирани като

разпознавателни знаци с практическото значение на търговски марки.

Да, да,  от авторитетния блога Marques Class 46 научаваме за премеждията на полската Партия на Националното Възраждане (Narodowe Odrodzenie Polski или NOP) в безплодните й за сега опити да регистрира спорната си партийна символика.
Последната е добре отразена на страницата на марковия блог и изглежда доста подходяща за партия, която ловува в крайнодесния политически сегмент, и чийто лозунг на последните избори е бил “Фашизъм ли? Та ние сме много по-зле!”.

Казусът според мен е интересен, защото обрисува типичния за такива формирования подход, а именно да преследват проблемните си от конституционна гледна точка цели по уж конституционен и легитимен път.

Нейсе, желанието на NOP не е било удовлетворено и символите им не са били регистрирани, но в тази връзка колегите от Class 46 съвсем правилно критикуват въвлечените в спора съдебни инстанции заради очевидното им нежелание да се произнесат по същинския проблем.
Така като мотив за отказа не е бил изтъкнат определено фашисткият уклон на NOP-овата символика, а някак неадекватно звучащата формална причина, според която партиите нямали право да регистрират повече от един символ, а NOP вече се била възползвала от това си право.

До тук с въпросите на източноевропейския партиен маркетинг, а насетне ви предлагам едно

виртуално пътешествие до Третия свят

което ще покаже, че авторскоправните проблеми не са феномен само на икономически развитите общества.

“Боливуд втрещен от новия индийски Закон за защита на авторското право” съобщава The1709Blog.

Причината май се корени в това, че на индийските творци се признава правото на авторство върху произведенията им по начин много сходен с континенталноевропейския.

Наред с неотчуждамеостта, по смисъла на която ще могат да отстъпват, но не и да продават правата си, на тях се гарантира и справедливо възнаграждение за излъчване и показване на произведенията им по радиа и телевизии.

Особено интересна ми се струва нормата, която забранява правенето на кавърверсии върху произведения за период от 5 години след тяхното създаване.

От реакциите на втрещения от промените правоносителски сектор излиза, че досегашната правна рамка му е давала доста средства и възможности да не овъзмездява творците справедливо – същите онези творци, в чието име носителите на права са готови едва ли не да тръгнат на война.

Нещо подобно е на път да се случи и в намиращата се от другата страна на Индийския океан Кения, където подготвяният нов Закон за защита на авторското право ще обхване т. нар. сродни права на артистите-изпълнители и продуцентите на звукозаписи.

От материалa научаваме, че проблеми имат и ганайските творци, и че те са сходни с онези на индийските – не им плащат отчисления.
Интересното в случая на Гана е, че публичните изпълнения на творците съпътсват държавни образователни кампании, сиреч подпомагат една възвишена цел. Последната обаче е в опасност, понеже творците и изпълнителите настояват да си получат полагащото им се възнаграждение и дори са готови да я торпедират в съда.

Как мислите, чия кауза е по-възвишена и по-важна – образователната или творческата?

Пожелавам ви приятно четене, осмисляне и най-вече успешна и плодотворна седмица!

 

No related posts.

Прочети цялата новина

Свързани новини: