Гърмят погребите на уж погребания комунизъм

Боооже, колко символика има във взривяването на наследството от времето на миролюбивия социализъм!

В борбата за мир, в името на която се бяхме въоръжили до зъби и бяхме готови камък върху камък да не остане на планетата, защитавайки мира, така се бяхме увлекли, че и днес, 22 години по-късно, берем избухващите плодове на благородното социалистическо съревнование по свръхзапасяване с бомби в защита на гарантираната победа на(д) комунизма, рухнал под тежестта на това бреме.

На прелеза над магистралата край Сливен в епохата на НРБ беше написано с огромни букви : „ Без СССР няма мир”! Надписът се мъдреше и доста години след кончината на империята, но злото от нейното наследство явно беше само привидно погребано. И се оказа пророчество- без СССР наистина няма мир в сливенската околия. Там е като на война. Погребите избухнаха край Сливен, носейки смърт, разрушение, страх и поводи да си помислим от какво се отървахме или поне така се надяваме…

Вече дни наред думата „петолъчката” означава това: експлозии на снаряди, които нямахме пари и желание май да унищожим- пардон, да „утилизираме”. Като войник съм пазил тези безценни складове от злосторници защото съм служил именно в Сливен и съм давал т.н. гарнизонен наряд ( имаше и пост на старопланински хълм, където зимно време се връзвахме за един стълб с коланите, за да не ни отнесе прословутият сливенски вятър).

Времето и вятърът на промяната май се оказаха най-големите злосторници. Прочетоха присъдата на комунизма и я изпълниха блестящо, изненадващо безкръвно дори.И ние решихме, че нещата си се случват някак си сами и без нас, без да се напъваме и рискуваме удобството си на наблюдатели и консуматори на тази промяна. Но осъденият вампирясва непрекъснато, за да ни напомни за себе си край „петолъчката” за петолъчката. Сега пък, след трагедията с неуправляемите взривове, става свидетели и на драмата със заловени военни, опитали се да изнесат огромно количество…неуправляеми снаряди от същите тези погреби. Да, 103 неуправляеми снаряда на пазара на международния тероризъм са наистина огромна заплаха срещу националната и персоналната ни сигурност.

Защо се случва всичко това? Отговорът е пред нашите сведени в примирение очи: защото не беше обезвредено наследството на комунизма в широкия смисъл на думата, когато „да краднеш” в съвсем тесния смисъл от държавата беше нещо като национален спорт. Обаче най-големите крадци от онова време се оказаха или видни реформирани другари, или пък „бизМесмени” ( както ми се представи веднъж един такъв фъфлещ екземпляр). Сега да краднеш от крадците стана по-трудно и настъпи едно задръстване в краденето. То вече е позволено само на онези, които определят правилата на краденето в държавата. Поради което и гърмят бомби там, където системата, иначе добре смазана от раздавачите на порции, дава засечки.

Така че явно има нужда от операция по обезвреждане на наследството от погребите на уж погребания комунизъм. Или да го кажа „научно”: необходима е утилизация за целите на еманципацията на нацията от фрустрацията на закъсвацията в света на псевдодемокрацията.

Сапьорите можем да бъдем само ние, гласоподавателите, които имаме задачата да се ориентираме в минирания с продажни медии свят на лъжите и лицемерието.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: