Анкор Ват, Камбоджа

  Днес заедно с Жени и Стефан отиваме в Анкор Ват. В столицата Пном Пен вече ходихме , после хванахме автобуса за Сием Реп (помните ли гозбата от хлебарки?) Приятно четене:

Анкор Ват

Камбоджа

                                      „Храмовете в Ангкор, построени от цивилизацията на кхмерите , се нареждат сред  световните архитектурни шедьоври. От  Ангкор кхмерските крале някога са управлявали обширни земи, простиращи се от Виетнам до Китай и до Бенгалския залив. Това, което е останало от Ангкор днес – останките на над 100 каменни храма- са руините от огромен религиозен, социален и административен метрополис, чиито останали сгради като дворци, публични постройки и къщи са били направени от дърво и отдавна са се разпаднали.Според много от теориите, земите на Ангкор са били избрани заради стратегическото им от военна гледна точка местоположение и заради плодородието им. По-нетрадиционните, и по-малко вероятните научни хипотези изтъкват, че този избор е направен въз основа на картата на небесните тела. Конфигурацията на храмовете в Ангкор е огледален образ на съзвездието Дракон по времето на пролетното равноденствие  10 500 г. преди Хр.Някои смятат, че целта на кхмерите била архитектурата на храмовия комплекс да бъде огледало на небесната подредба на звездите, така че да подпомогне хармонизацията на земята и небесния свят. Разположението на храмовете и иконографския характер на повечето от скулпторите, особено асурас (демоните) и девас (божествата) съвместно подсилват усещането  за преход от една астрологическа епоха към друга.  Ангкор Ват е построен през първите години на 12 век от Суряварман II в чест на бог Вишну и е символична репрезентация на индуистката космология. Състои се от огромен храм, който изобразява митичния връх Меру. Стените му, които очертават петгнезден правоъгълник, заедно с рововете към тях изобразяват планинската верига и космическия океан. По време на половин хилядолетие на кхмерско владение, Ангкор става важно място за поклонение в югоизточна Азия. Разграбен от тайландците през 1431 г. и изоставен през 1432 г. Ангкор Ват е бил забравен за няколко века. Скитащи из джунглата будистки монаси откриват ненадейно величествените руини. Осъзнавайки светостта на гледката, която се разкрива пред очите им, те по-късно разпространяват схващането за мистичното светилище, издигнато в древността от самите богове, а не от хората. Вековете минавали, тези разкази се превърнали в легенди и поклонници от всички краища на Азия се отправяли на път към свещения град на боговете. Няколко европейски пътешественици също били чували за мистериозния град, изгубен в джунглата. Повечето от хората обаче смятали тези истории за митове, докато през 1860 г. френският изследовател Анри Муо не повдига завесата на джунглата, за да покаже на целия свят едно от най-величавите творения на човечеството.Французите са наистина очаровани от античния град и организират множество проекти по реконструкцията на постройките. [geo_mashup_map zoom="10"] [geo_mashup_location_info]   Ортодоксалните археолози смятат, че Ангкор е бил замислен като грандиозна гробница от крале мегаломани, макар че повечето от проучванията да навеждат на мисълта, че храмовият комплекс е бил издигнат във възхвала на боговете или по-точно с идеята за разгръщането на божественото в човека.” 

     Толкова от нашия гид – Жени Русева… И на мен толкова ми разказаха пред най-големия и известен храм , Анкор Ват, докато зяпах пъстрото множество,седейки на 700-800 годишен камък,  и се чудих как в тая забутана държава може да се изсипе толкова народ.

      30 януари, лето 2012, ден 10 от нашето пътуване из ЮИ Азия Храмовия комплекс е отдалечен на около 15км от града и възможностите са ограничени- велосипед под наем за 4-5$ и въртите педалите цял ден под парещото слънце, дишайки праха на всички други превозни средства ( а там има достатъчно) или наемате основното превозно средство за цял ден (12$ за обиколка на малкия кръг, 15$- за големия) и бакшиша си знае работата –води ви от храм на храм и чака да се налюбувате на великото им минало. Но и в двата случая плащате вход от 20$ на човек, правят ви снимка от паспорта, дават ви дневна карта и... айде , гледайте каква велика нация сме били и кви работи сме строили. Решaваме да не дишаме прахоляка и да се потим , въпреки че този ден излиза един от най-скъпите в 28дневното ни пътуване. Като изключим Сингапур, разбира се, там е друг свят и цените са си (цензурирано). Засега първото място за най-скъпата забележителност обаче все още се държи от Петра – 40 евро на калпак!!!  

Анкор Ват,

най-известния от всички храмове, е първия вдясно и е доста впечатляващ по размери. И по посетители.Всички минават първо през него преди да се пръснат по останалите руини. Само че повече от времето минава в търсене на интересни камъчета, които да отнесем с нас за спомен. Не че си нямаме достатъчно у дома. Проблема е че тук всичко е опоскано и няма за вземане. Или предвидливо е прибрано, за да се изтръскате и за сувенири.Издебваме зазяпаната охрана, на която руините са им по-интересни отколкото на голяма част от туристите, и си прибираме един по-големичък камък. Само дето след това го разнасям в раницата още 20 дни. Глупаво, нали?

    Това явно е най-посещаваното място в този храм. Трябва да погалиш гърдите на всички танцьорки за по-голяма надареност и по-дълга потентност. (това аз си го измислих,  докато ги опипвах)

 

 Повече ни впечатлява Махаяна* будисткия храм Bayon,централния храм в комплекса Анкор Том, построен от ДжайаварманVII в края на 12 век. Неговия наследник ДжайаварманVIII се връща към индуизма и храма претърпява сериозни промени, но основните фигури и по точно лицата на предишния владетел са запазени. В по-късните векове Хинаяна** будизма се превръща в доминираща религия , което води до още по-съществени промени, докато в крайна сметка не е изоставен. Bayon е централния храм на Ankor Tom с площ от 9кв.км, докато най-известния- Ankor Wat е 2 кв.км. Смята се че лицата, познати днес като символ на кхмерската култура, са на първооснователя на храма ДжайаварманVII. Учудващо тук има най-малко туристи.              

     Най-сниманото място в целия комплекс. Храмът Ta Prohm. Храмът е един от най-старите и впечатлява със дърветата израснали върху стените, което го прави и уникален в световен мащаб. За съжаление е оградено, че  и полицай пази някой да не прекрачи. Не ни се поощрява камбоджанската корумпираност (а тя е на завидно ниво), а и всеки посетил храмовете си прави снимка точно пред тия дървета, затова решаваме да се увековечим за идните поколения пред друго, не по-малко уникално,дърво прекрачило високата и дебела стена.   

    На връщане караме водача на шумното и раздрънкано МПС да мине по друг път, че по централния освен някакви скъпарски ризорти, няма какво да се гледа. Пресичаме реката и навлизаме в града  откъм нормалната, нетуристическа част. През истинския Сием Реп, там където живеят камбоджанците и по принцип бели не стъпват. Може би защото след руините на Анкор не им се ще да си нарушават душевния комфорт.  Познатата беднотия. Само дето минувачите ни махат усмихнати.

    Дори спираме да купим цигари от една сергия, сгушена под брезент на няколко кола, за да се предпази от все още жарещото слънце.  С „момичето зад щанда” което ме гледа учудено, комуникираме чрез калкулатор – 1,25$ за кутия Боро. Е как да откажеш цигарите при тия цени! Вместо на нас, продавачката благодари на драйвъра, че е спрял пред нейната сергия.

      На другия бряг се виждат задните дворове на къщите. На копторите,по-точно. Опънали дървени тераси, покрити с ламарини и брезенти, върху криви колове...Дали имат канализация и къде отиват отпадните води? Реката идва от север, преминава през Анкор и пресича целия Сием Реп....На другия ден мислихме да ходим на „Плаващите селища” на езерото Тонле Сап, но след кратката разходка край реката твърдо решаваме че сме се нагледали. Вечерта сме отново на Пъбстрийт, в центъра на нощен Сием Реп. Високите децибели вече не ни правят впечатление, въпреки че се викаме един друг за да се чуем, докато си пием поредната Анкор бира. Толкова бира не съм пил за цяло лято, ама можеш ли да откажеш такива цени. А, да! Националното им ястие е амок – кълцано пилешко, полято с кокосово мляко, запечено в бананова кора. Преди да го опитате, разберете къде е най-близката тоалетна...Скакалците бяха по-вкусни. Както Шаная Туейн си пее – „ That don’t impress me much”. Така си тананикаме и ние след обиколката из храмовете на Анкор. Да, ако имате възможност не е лошо да ги видите на живо. Ама чак пък да са някакво чудо на света... Е, може би е чудо как ли са построени от праотците на камбоджанците, щото като им гледаме съвременните постижения, наистина си е чудо откъде толкова акъл, желание и средства. БУДИЗЪМ -Будизмът възниква в Индия през V в. пр. Хр. Названието произхожда от "Буда (Буддха)", т. е. Пробуден, Просветлен - религиозното прозвище, прието от историческия основател на религията Сидхарта Гаутама (Буда Шакямуни -мъдрецът от племето Шакя). Той става първият Пробуден и полага началото на пътя, водещ до избавление от кръговрата на съществата (самсара), до просветление и нирвана.Будизмът възниква в Индия в условията на преобладаващата тогава традиционна брахманска религия и едновременно с друга традиционна религия – джайнизма. Радикалното различие на будизма от брахманизма е възгледът за равенство на всички пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга каста. В него благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се обвързва с национална традиция. Целта на будиста е да достигне просветление и нирвана, а с развитието на будизма определяща става мисията достигналият висше равнище на просветленост да води другите към просветление и нирвана. В този аспект се открояват различия между двете основни направления на будизма. * Махаяна будизъм -самият смисъл на религията се определя от това човек да се откаже от окончателна нирвана, за да оказва помощ на другите; централна фигура в махаяна и идеал за вярващите става бодхисатва – този, който помага на другите за тяхното просветление. махаяна се утвърждава в северните райони на Индия. Широко разпространение махаяна има в Китай, Япония и в Тибет, където се развива под формата на различни школи. ** Хинаяна будизъм - оформило се на основата на следване на принципите на ранния будизъм, смисълът на религиозния живот се съсредоточава в това човек да достигне просветление и нирвана за себе си, да стане архат. Хинаяна се утвърждава в южните райони на Индия със своята основна школа стхавиравада (тхеравада) и оттук прониква благодарение на първите мисионери в Шри Ланка.   Автори: Жени Русева и Стефан Русев Снимки: авторът Други разкази свързани с Камбоджа – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Прочети цялата новина

Свързани новини: