Френският ежедневник "Льо Паризиен" разнесе новината за инцидента с двама български туристи късно снощи в парижкото предградие Булон-Биянкур. Те са пострадали тежко от бетонен блок, тежащ около тон, който се е откъснал от сграда и паднал на тротоара на централен булевард в предградието.

Один из лучших театров США Steppenwolf Theatre Company закрывает тридцать шестой сезон новой постановкой бессмертной пьесы Антона Чехова “Три сестры”. Адаптированный вариант пьесы сделан лауреатом премии “Тони”, обладателем Пулитцеровской премии, актером, сценаристом, драматургом Трейси Леттсом. Режиссер спектакля – лауреат премии “Тони” Анна Шапиро. В недавнем интервью журналу “American Theatre” Леттс сказал: “Я не знаю ни одного слова на русском языке. Мое первое чтение пьесы было похоже на решение математической задачи. Я проходил по чеховским фразам, пытаясь понять их подтекст. Зрителям уже не надо переводить Чехова – они имеют возможность напрямую общаться с ...

 Любослава Русева

Сценарий по действителен случай за новия сезон на едноименния сериал

 ”Плътеникът, който оцелял до четиридесетия ден от смъртта си, той се увлъчвал, а после ставал самсомолец, а най-после и вампирин. Да се овлъчи плътеникът и да стане самсомолец значи душата на умрелия да се облече в плът, но без кости. И в тая плът той вече ходи по землята. Той можел да бъде видим и невидим, когато ще. Нощно време той оставял видимата си човешка плът и ходи с духът си, та прави пакости на хората и стоката. Когато премине в това положение няколко недели, тогава той се увампирвал, ставал вампир.”

Димитър Маринов, „Вярванията или суеверията на народа” (1892 г.)*

21 май. Скучно ми е и излизам да се поразтъпча. „Къде си тръгнал като самсомолец? Конгресът на БСП приключи!” – хили се жена ми. Тоя таласъм го влача вече седем века! „В глуодоба се явява като куче или като мачка, или като друго некое животно, па напада човека, та го дави”. През 1417 г. по го докарваше на мачка, ама с времето…

22 май. Цяла нощ бродя из Созопол. Никой не ми обръща внимание, особено абитуриентите. Само с един железен кол в гърдите изглеждам старомоден. Мъчно ми е и влизам в читалището. До изгрев слънце чета „Кентървилският призрак” от Оскар Уайлд, а по оголените ми скули се стичат сълзи. „Когато се добра до малката тайна стаичка в лявото крило, призракът се облегна на един лунен лъч да си поеме дъх и се помъчи да проумее своето положение. Никога, през цялата му блестяща и несмущавана кариера от цели триста години, не бяха го обиждали тъй ужасно.”

23 май. Тъкмо си лягам и заварвам таласъма също да чете. Купила си е и седемте книги, които Йоло Денев е издал от началото на годината: „Богомилството – учение (религия) и социално-културно движение за справедливост”, „Борбата на Йоло за България (народа) и човечеството”, „Пътят към турското робство – 1 и 2”, „Трагизмът и величието на тангриста-колобър Расат”, „Гениалният Мотул” и „Великият Атила”. Не мога да й отрека, че е интелигентна, макар да чете по-бавно, отколкото Йоло Денев пише.

24 май. Събуждам се потен и с ужасно главоболие. Сънувах връколак – „голям човек, който има само едно око, голямо като гъшчо яйце, и то на челото си на възголемшкия си череп”. Вярно, по-малко е от яйцето на президента Плевнелиев, което днес носи на папата, но е също толкова смразяващо.

25 май. По потайна доба излизам да се разходя и да сторя някоя пакост. По едно време чувам вой и ме побиват тръпки чак до кола. Дали не са самодиви? Оглеждам се за самодивско игрище, „кое се лесно познава – то е кръг голям от угазена и утъпкана трева, а в средата, гдето е стоял свирецът, има по-големшко пятно.” Не, не били самодиви. „По-лошо е, – разправя ми един познат караконджо – дават финала на „Евровизия”!

26 май. С тоя караконджо се познаваме от пет века. До лето 2010-то той напълно отговаряше на описанието „кон с човешка глава и криле, който възседа човека, па го кара да ходи с него по цялото село цяла нощ до първи петли” и стриктно си изпълняваше задълженията. Откакто откриха мощите на Свети Йоан Предтеча обаче, нещо се чална и стана много набожен. От две години участва във всички православни обичаи – курбани срещу земетресения, пеперуда за дъжд и тричане за здраве. Купи си и ролекс.

27 май. С моя таласъм излизаме на вечеря. Тоя сезон е много неблагоприятен за вампирите, понеже навсякъде мирише на чесън. Само от един прозорец се носят омайните думи „Обичам българите до смърт!” Наш човек, викам на жена си. Ама тя нещо ми се муси. „Изкопали са Жорж Ганчев отнякъде”, отговаря с ръмжене. „Докато ти се излежаваш по цял ден и те е шубе да излезеш на светло, него го изровиха от всички телевизии и пак ще смуче по изборите!”

28 май. Предлагам на моята спътница да се запишем в Национално патриотично обединение, тъй като споделяме ценностите на лидера му. И двамата обичаме българите до последната (им) капка кръв. По-точно – и тримата… Впрочем преди много, много години, с жена ми гласувахме и за Българския бизнес блок, но ни заведоха в графа „мъртви души”. Стана ни неприятно, макар да не бяхме нито първото, нито последното свръхестествено явление по време на избори.

29 май. Караконджото ме съветва да не избързвам. Разправя, че тепърва ще се появяват политически проекти „Е, то не пречи да се запишеш при Жорж Ганчев, пък после да отидеш при Кунева, ама не се прави и на голям гявол!” Като каза „гявол”, се опитах да се сетя кой български политик изглежда „чърн като арапин, разкривен, грозен, отвратителен и страшен човек с рогове, брадавици, опашка кучешка, прълица (муцуна) и четири кучешки крака с ноктье”, но петелът изкукурига и се изпарих.

30 май. Няма да ви кажа кого си представих, понеже гяволът „може да присъствува навред, вижда всичко, може всичко, прислушва и непрестанно се труди да накара човека към зло”. Мене ме е страх от него, докато от Господ хич не ми пука. „Господ е българин!” – вика днес президентът Плевнелиев и това допълнително ме окуражава. Щом раздава правосъдие като българин, най-много да се изсуля с три години условно за фалшивата си диплома на коремен хирург.

31 май. Някаква тежест се е забила в гърдите ми. Не е колът, а смътното предчувствие, че ще се случи нещо ужасно. Сърби ме в междуребрието и ме наболява тазът, а точно така, разправяше една костица от петата на Йоан Кръстител, се чувствал и светиня му преди да го изровят. С нея чат-пат си биехме приказка на пейка между моя гроб и църквата „Св. Св. Кирил и Методий”, но после я откраднаха от храма „Свети Димитър” в Сливен и загубихме връзка.

1 юни. Днес е денят на детето и с жена ми осъществяваме детската си мечта – купуваме си телевизор. Гледаме сутрешен блок, в който една певица, кажи-речи на наша възраст, пее „Детство мое”. После се изказва един социолог, или може би политолог, когото помним, откакто се помним. Става ни мило, че не сме самотни в безсмъртието си.

2 юни. Отново съм на кръстопът. Денят на Ботев е голям и патриотични спасения дебнат отвсякъде! Аз продължавам да се колебая между Жорж Ганчев, Волен Сидеров и Слави Бинев, а жена ми твърдо обявява, че отива в Национал-демократичната партия на Капка Сидерова и сина й. „Днешните български политици са като гробище за домашни любимци – погребваш ги в някоя гробница, но те се връщат видоизменени и в това има нещо злокобно. Те просто се заиграват с дявола”, казва дъртият вещугер. Пардон, това го казва дъщерята на Вера Кочовска, а може би самата Капка. Но колко му е да се объркам покрай „такиви, дет се престорват на благи, та да помамят човека с натровено биле.”

3 юни. Неприятното предчувствие не ме е лъгало. Отварям очи и кого да видя… Добре, че е едър и ми хвърля сянка, щото иначе кокалите ми щяха да се разпаднат на жегата! „Вампир”, мисли си Божидар Димитров. „Божидар Димитров”, мисля си аз. Така се запознахме.

4 юни. Новината, че съм открил Божидар Димитров в Созопол, обикаля целия свят. Съобщават я всички авторитетни медии, а от Би Би Си тръгва екип да заснеме филм за величавата ми находка. „Вампир се натъкна на професор” е най-често срещаното заглавие, макар да има и агенции, които се съмняват в достоверността му. „Да, той наистина е професор!” – казвам на репортерите от „Франс прес”.

5 юни. Божидар вече е световно известен. В момента дава 267-ото си интервю. Малко оплесква работата като ту ме представя за лекар (сигурно покрай онази фалшива диплома за коремен хирург), ту за свещеник (вероятно заради ролекса, който караконджулът си забрави в гроба ми), ту за свирепия пират Кривич (възможно е заблудата да произтича от снимките по вестниците, на които позирам като Веселия Роджър).

6 юни. Конкуренцията се оказва тежка не само на патриотическата, но и на археологическата нива. Модата „Божидар Димитров” се разраства и всички археолози сключват договори с туроператорски фирми да изровят по спешност поне по два вампира в населено място до официалното откриване на летния сезон.

7 юни. В България вече са открити сто мои събратя. Въпрос на дни е и проф. Николай Овчаров да отвърне на удара с окован във вериги вампир в старопрестолния град Велико Търново. Жена ми твърди, че това е достатъчно да основем семейна партия с десен уклон. Толкова е въодушевена, че сама изскача от гроба и веднага насрочва учредително събрание.

8 юни. Давам първото си интервю за голяма частна телевизия. Рубриката, както може да се предполага, е „Интервю с вампир”. Питат ме вярна ли е хипотезата на Божидар Димитров, че и преди да вампирясам съм бил политик. „Не е вярна – отговарям – бях журналист.” Още през 1448 г. започнах да се боря за свободата на словото, което граф Дракула потъпкваше жестоко в Трансилвания, като ловко замаскирах справедливия си гняв с оди, похвални слова и тропари срещу мръсния изверг!

9 юни. С жена ми пием „Блъди Мери” по случай 89-годишнината от преврата и в памет на кръволока Цанков. Тя ме натиска да си измислим предизборен лозунг. „Кръв, пот и сълзи?”, предлагам. „Идиот!”, разпенва се таласъмът, а той, нека си призная, винаги е бил по-прагматичен от мен.

10 юни. В полунощ срещу неделя гледаме „Горещо” с участието на отец Гелеменов. “Опасно е, когато възрастен човек е обладан от демон, защото той се е вселил в него много, много отдавна”, шегува се моят приятел. Като бяхме млади, той обличаше камуфлажна военна униформа и събираше в Априлци 4-5 роднински деца с бръснати глави, а аз се зъбех на тирана под една дебела сянка. По-късно се появи и Волен Сидеров и ни развали играта.

11 юни. При засилени мерки за сигурност костите ми пътуват за Националния исторически музей. Там ще бъдат изложени сред „богати палати, напълнени с злато, сребро и безценни камънье”, за да се чувствам като в бърлога на змей. Змейовете са роднини по съребрена линия на вампирите. Нещо като БСП и СДС в началото на прехода, само че не чак толкова близки.

12 юни. Божидар Димитров успокоява софиянци, че съм по-малко опасен и от утилизиран снаряд. Всички се смеят, най-вече в селата около „Петолъчката”. Аз също решавам да се пошегувам – предлагам му тая събота да ме представи на публиката, докато зад витрината с обеззаразените ми кости вървят кадри от някогашните сини митинги. Жалко само, че от „България на гражданите” ми свиха идеята. Но те чии ли кадри не свиха…

13 юни. Мият ме кост по кост. Вече имам приличен вид да се запозная с премиера Борисов, който днес е рожденик. Според програмата на всенародните тържества обаче той ще пререже лентата на Южната дъга и няма да дойде да ме види. Но нищо, обещал е да управлява 30 години. До 2039 г. все ще намери време да ме посети, стига да съм доживял до толкова дълбока старост.

14 юни. Спирам да пиша, защото пристига екипът на Би Би Си. Божидар веднага застава пред камерите, а аз му служа за фон. То сигурно не съм много-много за показване, но като не мога да се видя в огледалото… Замислям се впрочем дали това е недостатък. Че колко български политици и управленци са се поглеждали в огледалото? Говори се, че един го бил направил и веднага си подал оставката. Сега за наказание ще бъде глобен с 5000 лева за законно придобити лаптоп и джиесем. „Идиот”, както би възкликнал моят мъдър таласъм.

*Всички описания на страшни същества са от същата книга. Запазен е оригиналният език и правопис.

Сп. „Тема”

"След като хората усещат, че каквото и да правят, винаги са оплюти и измамени, а усилията им остават безплодни, ще дойде момент, когато никой няма да се вслушва в никого, а призива за разум и мир ще предизвика също агресия." - пише на стената си във Фейсбук една от участничките в последните масови протести в София.

На 14 юни по време на търг бе продадена една от последните функциониращи дънни платки за компютъра Apple 1. Платката се продаде за внушителните $375 500 - над два пъти повече от очакваните $180 000. Apple са произвели 200 компютъра Apple 1 всички продадени през 1976 година на цена от $666,66, Вся...

Ние - съвременните интернет потребители - сме до такава степен свикнали да търсим информация в Мрежата, че когато не можем да намерим нещо в реалния свят, инстинктивно ни се иска да имахме истински бутон "Търси", който да остави това неприятно и изнервящо занимание на някоя машина. Е, ако има хора, ...

Решението на Светия синод на БПЦ във връзка с легализирането на титлата архонт ме изпълва с възмущение по няколко църковни причини. Първата се състои в това, че БПЦ още не е издирила и не е канонизирала (единствена измежду православните църкви) своите новомъченици. Т. е. пострадалите, убитите за вярата по времето на комунизма. А бърза да легализира и да узакони чужда на православната църква традиция.

Заиграването с властта не винаги е безопасно и безнаказано. Именно тя е «черната вдовица», хранеща се с честта и достойнството на танцуващите с нея. Мнозина в стремежа си да направят кариера и от чиста българска завист и алчност, неистово се стремяха към сътрудничество в агентурния апарат на полицията и ДС. Може би са единици идеалистите, които по патриотични подбуди са го правили. Но имената им са вече едва ли не изрисувани и по стоборите, като на стените на срама.

Към "Къща на село 4"

Част 5: Първи гости

След две седмици отиваме отново за ден и половина. Не мога да повярвам, че е минал едва месец след сделката. Наистина се чувствам като у дома! Сякаш винаги съм идвала тука така.

Градината е много променена. Цветята са се сменили, сега едни са прецъфтяли, други сега нацъфтяли. Много са пораснали до неузнаваемост, божурите са в разцвета си, цветния храст в подножието на стълбите за втория етаж е отрупан с големи лилави цветове и има нужда от вързване нагоре. Всичко е по-слънчево, по-светло и по-зелено, отколкото някога сме го виждали.

Битово почти сме уредени. Банята е напълно готова, използвахме я още предния път. А сега дори посрещаме първите си гости! Всъщност самото ни идване се дължи на това, че голямата ни дъщеря трябваше да се явява на едно състезание по математика в ... Шумен. Като разбрахме къде ще е (Шумен е на 15 км от село), веднага се съгласихме Криси да запълни отбора. Няма значение бензина – каузата си заслужава, няма как! :)

И, хайде пак – две деца, багаж, дрехи, канарче – само че този път е добавено ставане в 6 ч, тръгване от Варна в 7 и 20, слаломиране по магистралата, подминавайки коли с други съученици и пристигане на нужното място в Шумен след по-малко от час. Децата влизат с бодра крачка на заколение, а ние заслужено се отдаваме на кафе, палачинки и други забавления. Минавайки покрай магазин за мебели, небрежно влизаме да разгледаме (да, бе, да, кого заблуждаваме). Резултатът – купуваме трапезарен разтегателен диван и едно легло с матрак, мъжа ми се качва в камиона до село, ние се мъкнем този път след тях, след изморителния край на изморителното състезание, заради което в 1 наобяд се чувствах като работила цяла седмица. И – понеже явно не й е стигнало – Криси кани семейството на един съученик на кафе на село, само за малко. Нищо по-лесно! Само малко повече бързане, лудо пазаруване (сама, с децата и канарчето), нервно изчакване да се вдигне бариерата на жп прелеза в Мадара (за да мине накрая само един мизерен локомотив, пфу), после скоростно опъване на тентата и привеждане в обитаем вид на мястото, до вазата с цветя на масата на двора... Вярно, имаше много игри на матрака със съученика и тригодишното му братче, футбол и показване на двора, беше забавно. Е, обядът ни беше в 17 ч, когато гостите си тръгнаха, но, както казах, беше дълъг ден. Разбира се, после пак имаме гости за вечеря, но тъй като точно това ни беше целта с къщата, хич нямаме право да се оплакваме. Както е казано – „Внимавай какво си пожелаваш, защото...” 

Поне все още ни остава неделята, в която бяхме решили да се наспим. Уви, хората на село спят бързо, стават рано и в 8 ч сутринта вече чукат на чужда врата. В случая – нашата. Групата косачи дошли по грешка пак у нас, вместо у приятелите ни и след шоковото събуждане бяхме дотук с излежаването. Не, наистина, кога ли ще свикнем? (Дали селото ни създава стрес или ние сами си го създаваме, а селото го омекотява, това е въпросът. Питам и отговор не искам)...

По някое време през следващата седмица майка ми и баща ми отиват пак да пръскат скъпоценните си асми (защото тази пролет тук се скъса да вали). Навръщане се обаждат, че ще минат през нас да ни донесат някои неща, които били набрали. Супер, първата ни био-продукция, напук на всички, които предвиждаха, че без редово поливане нищо няма да излезе! Каква бе изненадата ми, когато видях в една купа малко черници, съвсем малко ягодки, буквално шест бобчета бакла и няколко стръка прецъфтяла целина? Хм, хм, с тези темпове ще си възвърнем инвестицията чак следващия път, когато всички планети се подредят в една линия...

/следва продължение.../

Борисов: Те приемат, аз им спирам, каже ли обществото, отреагирам на мига Природозащитници: Хората са на улицата, защото предлагате един монопол

Вчера отидох на кино. На нещо като премиера, но не съвсем, защото премиерата, както сочи и името, е първото издание от цяла поредица от едно и също нещо, докато прожекцията, на която отидох, беше обявена като първа и последна. Говоря за прожекцията на филма „Момчето, което беше цар”. Всъщност, това бяха два филма, които някой, кой знае защо, може би защото е приел себе си за много оригинален, неповторим и чувствителен, беше монтирал в едно цяло.

Първият филм беше съкратена и скучна биография на Цар Симеон ІІ. Всъщност аз отидох на прожекцията, именно защото в рекламите беше обещано, че се предлага пълнометражен филм за живота на Царя и аз реших, че за час и половина все ще ми покажат архивни кадри, които не съм виждал, и все ще ми кажат неща и факти, които не съм чувал. Всъщност, на фона на до болка познати от телевизията кадри, беше разказана следната история: Симеон се е родил и до известно време е имал безметежно детство. После баща му е починал и той се е оказал цар. След това войната е свършила по познатия неправилен начин (за който ме плюе Андрей Райчев) и Симеон е бил принуден да напусне България със семейството си. Почти по библейски избягали в Египет и там той тръгнал на училище. После отишли в Испания, майка му наследила скромно богатство и Симеон подхванал бизнес с него, за да издържа семейството си. След това дошла перестройката и последвалите я събития в Източна Европа, в т.ч. и у нас. Няколко години по-късно Царят се върнал с гръм и трясък и изкарал два мандата във властта. Това е. Има ли някой, който да не го знае?

Вторият филм беше колаж от клипове с малоумници, които коментират Царя. Признавам, че ако само това беше филмът, щях да го гледам с удоволствие, защото, както всеки човек, изпитвам нездрав интерес към изродливото. Имаше семейство видиотени японци с плетени пуловери в цветовете на българския национален флаг, които пееха композирана от самите тях песен за Царя. Имаше шивачка, която шие костюми за Царя, без да го е виждала на живо. Имаше клошар, който си беше татуирал думата „цар” на пръстите на ръката. Имаше заснета сбирка на БКП с Владо Спасов (как ли са влезли да я заснемат!). Имаше „монархисти”, които бутат мотор с кош. Имаше пияници, които се наливат до умопомрачение до полупотопен кораб, скачат от него във водата и се плацикат по къси гащи. Имаше и други неща. Нямаше обаче потомци на царски офицери, нямаше и потомци на политици, индустриалци и банкери от онова време.

Предполагам, че създателите на филма (продуцентката Мартичка и останалите) ще проявят амбицията да го покажат и пред публики в други страни извън България. Желая им удовлетворение от начина, по който са решили да покажат България и българите пред света. Мисля си обаче, че оригиналниченето трябва да се подчинява на някаква мяра и на някакво приличие и „творците” да не се изкарват много по-ярки, отколкото са всъщност. Също така си мисля, че обществото ни се нуждае от известна традиция и континуитет, и там където има такива зачатъци, да не се рушат в името на криворазбран и войнстващ ляв неолиберализъм. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Брет Тайлър - Главният технологичен директор на Facebook - обяви намеренията си да напусне социалната мрежа това лято. Причината за напускането е желанието му да вложи усилията си в развитието на стартъп, чието име засега не е известно на медиите. Някои коментират обаче, че напускането му може да е ...

Тъй като Орлов мост ни е малко далеч, с група приятели и съмишленици решихме да изразим протеста си по този начин. Нека това бъде поредното доказателство, че не нужно да си "еколог'', скиор, планинар, че дори не е нужно да живееш в България, за да обичаш природата й и да изразяваш гражданска позиция! Bat Lazo, Facebook група За Витоша

Взимам повод от заплахата на „храбрия“ водещ на ТВ 7 Николай Бареков да преследва с микрофон когото трябва ( или са му посочили).

Какво става с „преследването“ с микрофон и камера на истината от „горещата точка“ в Сирия, където три поредни дни с изключителните протекции на правителството уютно пребивава екип на тази телевизия, претендираща ( по думите на Бареков) да осведомява не само българите, но и света за случващото се в арабската страна?

Ето за илюстрация с какъв хъс Бареков се заканва по други, доста лесни за обслужване поръчкови теми:

Изключителни мозъци в премеждие

Публикувано на 14.06.2012 г.

от afera

Николай Бареков, възклицания и възпоминания по TV7: …Призовавам всъщност сега и господин Павлов, и господин Донев да излязат от дупките си, където се навряха през последните няколко дни, да отговарят на въпроси! В противен случай те ще бъдат буквално преследвани от мен лично с микрофон да седнем и да си говорим. Ето, примерно аз твърдя, че Любомир Павлов пред мен заяви, че готви Донев за премиер, че е платил рушвет на Филчев през Алексей Петров, за да го избави от 500 хил. евро или лева беше, за да го избави от съдебно преследване.

Той е длъжен да излиза и да говори по тези въпроси, не само да приказва на записите как режел глави на прокурори, как слагал на първа страница и как щял да изтипоса съдружника си като хомосексуалист на първа страница. Един изключително объркан мозък може да ражда подобни мисли.
…Филчев беше тук преди време, гостуваше в това студио и ми разказа след това в коридорите. Сега, човекът може би ми го е казал с надеждата един ден да го разкажа и да го напиша в книга, но книгата я пишем в момента, историята се кове. Той ми разказа как е бил канен няколко пъти от бившия държавен глава Петър Стоянов, който аз също много уважавам, на среща в кабинета на президента, за да се разберат със Софиянски да няма дела, да няма напрежение.
…Едната случка завършва, Петър Стоянов го няма. Те тръгват двамата в кабинета, Софиянски и Филчев, да се разберат насаме. Петър Стоянов не иска да участва в тази сделка, просто е бил нещо като посредник между двама първи мъже в държавата – кмета на София и главния прокурор – какво се случва? И Филчев му казва на Софиянски: “Момче, аз долу те арестувам, сега, като излезеш от президентството, те чакат моите хора с белезниците.” И Софиянски от уплах хуква, отваря прозореца и иска да скочи от балкона на президентството да се самоубие долу. И Филчев вика: “И най-интересното беше, че го направи с надеждата аз да отида до го спра, та се наложи Петър Стоянов да нахлува и да го сваля от прозореца.” Вие представяте ли си каква история се е развила?

В. Сега

Колаж: Иван Петров

Същевременно гръмко обявената „гореща точка“ на тази телевизия от мястото на събития та в Сирия зацикли напълно в тресавището на невъзможността да направи друго, освен да бомбардине нещастната телевизионна аудитория в България с клишетата на руско-сирийската проганда за войната в Сирия, представяна като сблбъсък на терористи с правителството. В първата кореспонденция на пратеничката Диляна Гайтанджиева оправданието на режима за извършваните от него зверства с ролята на „Ал Кайда“ в конфликта беше споменавано като мантра, включително и с подсказвания от студиото от страна на водещия Бареков. В по-разредена форма това се повтори на следващия ден, а на третия ден „Ал Кайда“ изчезна от речника на тандема Бареков-Гайтанджиева, за да отстъпи място на друго любимо внушение на сирийския режим: че той хуманно се съобразява с мирните жители и само по тази причина не е „смачкал“ още бунтовниците в Хомс, които на практика „държат“ жителите, т.е. крият се зад тях. На четвъртия ден, вероятно понеже е събота и Бареков няма сутрешно предаване, темата изчезна от екрана на ТВ 7- сякаш „Ал Кайда“ е изчезнала също, а бунтовниците вече са станали добри и не пречат на хуманните правителствени войски да ги смажат. Обаче истината е друга. Можете да я научите от мястото на събитията, на което няма как да се окаже екипа на ТВ 7, просто защото мястото му е в Дамаск под крилото на правителството по инструкция от Москва. В Хомс, за разлика от Дамаск, е наистина опасно и там властите не допускат свители, дори и да са им пратени с ходатайството на руските специални служби и корупционни пари.

Ето каква е истинската ситуация и методите, с които сирийската власт се разправя с народа си. Свидетелството е на българката със сирийска кръв Надя Хамами, която споделя в интернет следното:

“Днес президентът на Сирия проведе нова демократична реформа в страната. Опожари дом по дом, ако могат така да се нарекат останките от най-героичния град в Сирия, Хомс. Журет ал-Шайях и Ал-Ксер горяха от ранна утрин, та до мрак. Димът затлачи целия град, тъй като нямаше никакво движение на въздуха днес там. Температурата беше 38 градуса. В другия край, в Ал-Уар, не можеше нито да се диша, нито да се вижда от дим. Сведенията получих по телефона от роднина. Толкова успях да разбера от истеричното говорене. Изчезнали са хора от семейството, чийто роден дом е точно в Журет Ал-Шайях. От седмица вече няма сведения за тях. Единият е мъж, по-точно момче, на 19 години, присъединило се към Свободната сирийска армия, оперирала точно в този район на Хомс, цетралната част, наричана още стари Хомс или Журет Ал-Шайях. “

Иначе нямало гражданска война, както ни „осведоми авторитетно“ вчера от Дамаск Гайтанджиева, разсъждавайки нейде в хотелския си уют за компонентите на гражданската война като такава, които липсвали в Сирия. Давам думата и на привърженик на сирийското правителство, който в свой коментар ме заклеймява с твърдението, че нищо не разбирам.

Mohamed Azaui

16.06.2012

g-n Ingev,ve nishto ne znaite za Siria,i rialnata daistvitelnost,jalko che se ezlagate po takav nachen,idite tam za da se obidite sam v nalichie na teroristi i razrushiteli na darjavata,ili i vie izpalniavate niakakva poredna porachka?

И понеже нищо не знам, изпълнявам поръчката на световните агенции и давам също думата на други, които знаят доста ( информацията, поместена в Медиапул, е с вчерашна дата):

Армията на Башар Асад продължава да избива народа на Сирия

Москва потвърди за пореден път, че няма да допусне намеса

Share on Facebook

Уикендът започва с диня, капучино и една позабравена плейлиста на Gotye в Тубата. Имам и малко материали за споделяне с вас. Тази седмица ми попадна интересна информация за PR-измерване в традиционните медии, нуждите на мобилните служители, измерването на позиции в социалните медии, Google Analytics и справянето с хейтъри. Списъкът не е толкова дълъг, колкото обикновено, но пък и лятото не е време за много четене Да започваме!

1. Измерване: вече имаме стандарти за измерване на ефекта от традиционни медийни канали. Новината видях в блога на measurement-кралицата Katie Paine. Тя описва подробно кое как може и трябва да се измерва. Съмнявам се, че тези стандарти най-накрая ще убият AVE, но са добър начин за по-точно измерване на PR резултати.
2. Мобилност: Altimeter Group излязоха с поредния си адски полезен доклад, който сега се фокусира върху мобилността на служителите в компанията. За да създадете мобилна екосистема, трябва да оцените нуждите на всеки вид служители и след това да намерите подходящите начини за задоволяването на тези нужди. Как – вижте в доклада.
3. Брандинг: Mashable публикуваха списък с девет начина за измерване на здравето на вашата марка в социалните медии. Всяка метрика е последвана от кратко обяснение защо трябва да ви пука. Мисля, че информацията е полезна и смилаема за хората, които не са навътре със социални медии – това обикновено са вашите клиенти или мениджъри, затова е важно да можете да им преведете данните ясно.
4. Анализи: едно подробно описание на новите функции в модула Social Reporting на Google Analytics. Social Media Examiner обясняват терминологията и ползите зад отделните функции. Ако все още не сте задълбали в тази част на Analytics, определено ви е време – дори и да не получавате голям трафик от социални медии (в което се съмнявам), тук ще видите индикатори как да го повишите.
5. Хейтъри: и за финал днес – един много готин пример за справянето с хейтъри. Иво Илиев разказва за опита си със Студио Модерна. Разказът показва, че и у нас има компании, които се държат адекватно и умеят да наблюдават дигиталната среда. Как са реагирали колегите на един негативен статус във Facebook вижте в поста.

И за финал – едно готино видео за различният поглед на охранителните камери, дело на Coca-Cola

Приятен уикенд!

___
снимка: Eva the Weaver

Още по темата:

1. Топ няколко: интересното от маркетинга №15
2. Топ няколко: интересното от маркетинга №11
3. Топ няколко: интересното от маркетинга №13

Проучване на bivol.bg и e-vestnik.bg показа, че и курортът Боровец е обвързан с Първа инвестиционна банка (освен Витоша и Банско - виж тук първа част). Собствеността на „Бороспорт” АД също е скрита в чужбина, във фирма във Вадуц, Лихтенщайн, но поне един от пълномощниците в България е вдовицата на Илия Павлов - Дарина. Но дружеството е взело около 24 млн. евро кредити от Първа инвестиционна...

Боровец, наричан на времето Чамкория, е бил престижен курорт, тук дори има царска резиденция, а по-късно са построени вили и почивни домове на висшата номенклатура на БКП. Комунистическата държава оценява потенциала на курорта и строи лифтове с вносна техника и хотели.

„Бороспорт” АД е създадено през 1991 г. като наследник на лифтове, хотели и инфраструктура в Боровец, които при социализма са били собственост на „Балкантурист”.

Към днешна дата „Бороспорт” притежава лифтовете, влековете, снежните инсталации и машините за поддържане на ски писти с обща дължина 58 км в курорта. Фирмата ръководи и най-голямото ски-училище с 200 ски-учители. 

Двата най-големи хотела на Боровец са продадени още преди приватизацията на целия курорт през 2000 г. „Мултигруп” купува хотел „Рила”, а Работническо мениджърското дружество (РМД) „Самоков Боровец 21” купува хотел „Самоков Боровец”.

Същото дружество, което се представя като фирма, а не като РМД, кандидатства и за целия курорт - „Бороспорт”.

„Бороспорт” е една от апетитните хапки на българската икономика, останала за приватизация. Лапва я през 2000 година въпросната фирма „Самоков Боровец 21”, зад която седи Славчо Христов, набързо станал собственик на СИБанк, приближен на тогавашния премиер Костов. Точно с парите на тази банка е финансирана приватизацията от РМД-та на Боровец и Пампорово. Славчо Христов седи и зад приватизацията на основната част на Златни пясъци, в съдружие с „Агрима” (на фамилия Златеви от Правец) и немската „Некерман”. 

На третия път приватизацията на „Бороспорт” е успешна, но малко заприличва на цирк, в който участва и Левон Хампарцумян, сега шеф на „Уникредито Булбанк”, а тогава зам.-министър на икономиката. Тогавашният министър Жотев първо обявява, че търси стратегически инвеститор за курорта, но след него заместникът му, явно упълномощен, казва на първата среща с купувачите, че не го интересува какви са те и основното е колко пари предлагат. Така зачерква и точки от заповедта на министъра, които, освен най-високата цена, предвиждат също и инвестиционна програма, бизнеспланове за курорта и др.

"Ние не продаваме просто една фирма, а курорта Боровец, представата за него, българската природа", казва тогава Хампарцумян пред купувачи и журналисти.

Бил е съвсем точен, цинично точен. Курортът и част от българската природа е продадена на бившия ресторантьор Славчо Христов за 4,9 млн. долара и 40 цента. Това е платено за 60% от дружеството, а по-късно делът на държавата от 40% се стопява през годините чрез вдигане на уставния капитал от мажоритарния собственик.

В наддаването са участвали и една австрийска, и една италианска фирма. Левон Хампарцумян променя два пъти процедурата за приватизация. Явява се на търга, на който трябва да се отворят пликове с предварително изготвени оферти, и казва, че вместо това ще се наддава явно със стъпка по 100 хил. долара. Това е нарушение на обявената процедура и австрийската фирма се отказва. Италианската продължава да се надпреварва със „Самоков Боровец 21” и стига до 4,8 млн. долара. Тук от квази РМД-то казват, че и те дават толкова и ще платят при подписване на договор. Това е абсурд, защото няма наддаване със съответната стъпка. След кратко съвещание Хампарцумян променя отново процедурата и казва на двамата кандидати да напишат последна цена. Италианската фирма („Валест”) предлага 4,85 млн., „Самоков Боровец 21” - 4,9 млн. и 40 цента. 

Търгът се оценява като скандален, дипломати пишат доклади и искат срещи, но всичко минава и заминава.

Курортът е платен с парите на СИБанк на Славчо Христов, той веднага вкарва свои представители в борда на дружеството и започват разни трансформации, вдигане на уставен капитал, за да се изтика като собственик държавата от него, следват препродажби и замитане на следите на собственика. „Бороспорт” става собственост на фирма, регистрирана в Швейцария.

В началото на 2002 г. в борда на директорите на „Бороспорт” влизат 5-има нови членове, хора на „Мултигруп”, на мястото на хората от банката на Славчо Христов. (Сред новите е и адвокатката на италианската фирма, наддавала за курорта, което е косвено потвърждение на слуховете, че още на първия търг зад чуждата фирма е крие „Мултигруп”).

С тези промени в борда става ясно, че дружеството е продадено на „Мултигруп”. 

Към 2005 г. „Бороспорт” тихомълком става собственост на BTDS - BT Development Services - дружество, заместило „Балкантурист”, приватизиран от „Мултигруп”, и управляващо 11 луксозни хотела в страната. 

Днес собственик на 83% от капитала на "Бороспорт" АД е лихтенщайнската фирма "Пи Еф Ейч Си" Лимитед (PFHC Ltd.), регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн, представлявана в България от няколко упълномощени лица, сред които се появява името на Дарина Калчева Георгиева-Павлова, вдовицата на Илия Павлов. Още 15% принадлежат на регистрираната в България дъщерна фирма "Пи Еф Ейч Си" ЕООД.

Справка от ДАКСИ за участието на Пи Еф Ейч Си Лимитед в управлението на фирми в България

Но... - ”Бороспорт" е заложен срещу четири кредита от Първа Инвестиционна Банка на обща сума около 24 млн евро. Досегашната практика показва, че която банка дава кредитите, зад нея се крият и реалните собственици. Дали и доколко собствениците на Първа инвестиционна, които седят зад фирмите, притежаващи инфраструктурата и на Витоша, и в Банско (виж тук за тях), са намесени като собственици и в Боровец, може само да се предполага.

(Следва - 3. Пампорово)

Виж още: Кой владее зимните курорти и кой печели от поправките в Закона за горите? - Част I Витоша и Банско

Имах изключително големия късмет да спечеля медал Карнеги тази седмица и това беше победа, която посветих на всички страхотни млади читатели и най-вече на четящите тийнейджъри, които ме удостояваха с привилегията да имам тяхното внимание през последните пет години. Направих това посвещение, защото не мога да ви опиша колко ми е писнало да слушам мързеливи, политически коректни лъжи за някои от най-интересните хора в страната.

Както казах в речта си при получаването на наградата, най-лошото, което настоящото ни управление, а всъщност и ние като култура, правим за тийнейджърите, е, че мислим за тях почти изцяло в негативен аспект. Какво не могат да направят, какво не постигат, колко малко четат. И въпреки че, разбира се, винаги има тревожни моменти, забравяме, че това наше отношение е вярно само за някои младежи и то само в определени моменти.

Просто трябва да си направиш труда да се срещнеш с двама-трима тийнейджъри, за да видиш това, което аз знам от срещите си с хиляди от тях всяка година: те са същите любопитни, чувствителни, умни, състрадателни, забавни, питащи, брилянтни хора, каквито всички млади поколения винаги са били. Защо все забравяме това?

Аз например бях типичният атипичен тийнейджър и това е всъщност една от тайните на това поколение - няма такова нещо като "типичен тийнейджър". В "операционната система" на един подрастващ е заложено да се чувства отхвърлен и самотен, дори когато е невероятно известен. Аз например, бях веселият, изтупан и силно неспокоен син на американски християнски фундаменталисти. Не бих могъл да се чувствам по-различен, дори да имах животинска опашка. Чувствах, че никой не разбира през какво преминавам - не по някакъв самосъжалителен начин, но нямах никакви сигнали, които да ме убедят в противното. Защо мислите, че тийнейджърите четат книги толкова ненаситно? Те търсят точно това разбиране!

Мисля, че да бъдеш тийнейджър, означава да копнееш. Копнеех за някой, който да ми казва, че съм прав, че всичко ще бъде наред. Не мога да помисля за кампанията "Нещата се оправят" ("It Gets Better") за ЛГБТ-младежи, без да ми се къса сърцето - знам колко отчаяно имах тогава нужда от някой, който да ми каже тези думи. Поне веднъж! Имаше и добри времена, разбира се, че имаше. Но се връщам назад към тийнейджърското си Аз с истинска нежност, с истинска привързаност. Толкова много искам да му кажа, че всичко с него ще бъде наред!

Винаги съм казвал, че не мога да пиша книги за другите, мога да пиша само за себе си. Така че, когато пиша книги за тийнейджъри, ги пиша всъщност за тийнейджърското си Аз. Онова мое Аз, което имаше нужда да бъде прието насериозно поне веднъж. Моето тогавашно Аз, което имаше нужда да чуе, без значение колко мрачно се е чувствало, че е имало светлина в тунела.

Мисля, че книгите ми за тийнейджъри се оказаха точно това: начин да бъдеш чут. Да бъдеш взет насериозно. Да бъдеш третиран като сложно същество, което невинаги разбира нещата правилно, но и невинаги ги разбира грешно. И начин да ти се каже, че има надежда, има живот, има смях и любов, че болката е истинска, да - че има възможно чудесно бъдеще, каквото и да ти казват. И отговорът, който съм получавал за това, винаги е бил невероятен, дори понякога сърцераздирателен.

Далеч не съм единственият писател, който получава писма от самотни деца, от гей деца, от деца в неравностойно положение или от съвсем нормални деца, които протягат ръка, защото са чули глас, казващ им нещо различно от това, че не са достатъчно добри, че не си струва да бъдат изслушвани, че са проблем, който не може да бъде разрешен...

Дължа успеха си на своите млади читатели, които обичат книгите ми, но дължа също толкова и на младежите, които ги мразят, и на младите читатели, които спорят за тях и за книгите на другите автори и искат да четат още и още и още. Защото тези млади читатели никой не ги хвали. Те са онези, който правителството третира като маймуни за експерименти. Те са тези, които чуват само силни публични гласове, които им казват, че не четат, че нещо им има, че се провалят, дори когато това очевидно не се случва.

Те заслужават повече уважение. Те заслужават повече грижа. Те определено заслужават по-добро управление (въпреки че, Бог ми е свидетел, ние всички заслужаваме такова). Но най-вече заслужават повече от националната амнезия, която явно ни кара да забравяме колко много много трудно е да бъдеш тийнейджър и колко малко доверие се получава в тази възраст, въпреки всички постижения.

Патрик Нес е един от най-четените и награждаваните съвременни автори на книги за тийнейджъри. Фентъзи поредицата му "Живият хаос" е сред най-харесваните у нас напоследък. Носител на най-високото британско отличие за детска и младежка литература медал "Карнеги" за последните две години - за "Чудовищата на войната" през 2011 и за "A Monster Calls", присъдено му преди броени дни.

* Коментарът е публикуван в днешния брой на The Guardian.

Разказ на Деян Енев, написан след блокадата на Орлов мост