Предупреждение за Уикилийкс

Вчера, 19 юни, Джулиън Асанж потърси политическо убежище в посолството на Еквадор в Лондон. Еквадорските власти разглеждат молбата му. Преди няколко дни Асанж изгуби дело срещу искането за екстрадиция с европейска заповед за арест в Швеция, където трябва да даде обяснения по подозрения в сексуално посегателство. Аргументът на неговата защита беше, че шведските власти не са му повдигнали обвинение и заповедта в Швеция е издадена от прокурор, а не от съдия. Върховният съд на Великобритания реши, че заповедта е валидна и екстрадирането на Асанж предстои на 27 или 28 юни. Лидерът на Wikileaks се опасява, че след като бъде екстрадиран в Швеция, той ще бъде предаден на САЩ и обвинен в шпионаж, за което може да получи доживотна или дори смъртна присъда.

Конкретен мотив за искане на политическо убежище е станало писмо до адвокатите на Асанж от главния прокурор на Австралия, в което той пише: ''Не може да се очаква Австралия да бъде страна в обсъжданията за екстрадиране, каквито би могло да има между САЩ и Великобритания или САЩ и Швеция, тъй като екстрадицията е предмет на двустранни споразумения'' Близки до Джулиън Асанж определят този документ като "декларация за изоставяне" от страна на австралийското правителство. 

 Публикуваме статия от Глен Грийнвалд, който следи случая от самото начало на обвиненията срещу лидера на Wikileaks:

Биволъ

Тъй като нараства опасността да бъде заведено дело срещу Асанж за неговата журналистика, жизненоважно е да припомним какво е заложено на карта

"Тъкмо навреме, за да бъде осуетено празнуването на 40-та годишнина от публикуването на Досиетата на Пентагона, Министерството на правосъдието на Обама се опитва да направи това, което Никсън не е могъл: да даде под съд медийна организация... Обвинението срещу Джулиан Асанж в „заговор за извършване на шпионаж" може ефективно да бъде определено като прецедент, по-точно характеризиран като „заговор при правене на журналистика". Това пише в „The Daily Beast" на 12 юни 2011г. Джеймс Гоудейл. Той е главен правен съветник на „Ню Йорк Таймс", по времето когато вестникът води битка за Досиетата на Пентагона с правителството на Никсън.

Преди много години, когато за първи път прочетох за скандалното нахлуване на администрацията на Никсън в кабинета на психиатъра на Даниел Елсберг с цел да се хвърли сянка върху разкриването на Досиетата на Пентагона, аз бях объркан от обосновката. Досиетата на Пентагона разкриваха системната лъжа към американската общественост за участието на американското правителство във войната във Виетнам. Как, замислих се аз, не без неоснователно чувство за наивност, публичните разкрития за личността и психиката на Елсберг биха могли да окажат някакво влияние върху начина, по който онези разкрития са били възприети?

Но отговорът на този въпрос е очевиден, както Никсън добре знаеше: демонизирайки лично Елсберг, дори онези, които бяха склонни да отстояват разкритието, биха се поколебали да бъдат свързани с него. Ако Елсберг се свърже в публичното пространство не със своето внушително разобличаване на лъжите на правителството, а по-скоро със „странните" си психологически нагласи или с ексцентричните си сексуални фантазии - неща, за които се предполага, че някой споделя с психоаналитик, той става обект на подигравки, на срам и никой няма да иска да прави нищо с него от страх слабостите му да не рефлектират негативно. Петниш вестоносеца, а вестта е опетнена заедно с него, или както се случва, вестта е забравена и вестоносецът е обречен на насилствени наказания. Това е била точно използваната стратегия за отстраняването на Джулиън Асанж, Уикилийкс и Брадли Манинг с една разлика: оставяйки настрана Джо Байдън, който характеризира Асанж като „хай-тек терорист", този път ролята на Никсъновите поддръжници е изиграна от верните по-скоро на Обама медии, отколкото на самото ръководство. „Ню Йорк Таймс", ръководен от Джон Бърнс и Бил Келър, е непрекъснато обсебен от предполагаемите лични недостатъци на Асанж, докато игнорира жизненоважните разкрития за американското правителство, за което той е отчасти отговорен (Келър, синът на изпълнителния директор на Шеврон, написа статия, която изтъква по един долен начин, че чорапите на Асанж са "мръсни" и че той „миришел").

"Ню Йорк Таймс" и няколко други медии също настойчиво представиха нова група „Оpen Leaks", основана от бивши членове на Уикилийкс, обидени от „властния характер" на Асанж - група, която към настоящия момент, не е стигнала дори до едно разкритие. Междувременно хората, които харесват тази предишна медийна кампания на доверените лица на Обама и настоящ сътрудник на MSNBC, са унижавали продължително Брадли Манинг, че е „човек, който търси анархията като роб на своята лична психологическа мъка", причинена от неговата сексуалност, която намеква застрашително за наличието на „много други доказателства, че нещо не е съвсем наред с Манинг."

Както самият Елсберг е посочвал неведнъж, че това е същата долна стратегия, използвана от Никсън, за да опетни лично информаторите и да демонизира тяхната психика, за да компрометира същината на техните разкрития и да направи така, че да бъде невъзможно някой да им помогне. И това работи.

Докато Уикилийкс се радваше на широкодостъпна подкепа само до преди няколко години, персоналните атаки върху Асанж и Манинг, включващи недоказаните и дори напразни твърдения за сексуално насилие в Швеция, изчерпаха много от тази подкрепа. Кой иска да бъде свързан с това, че се застъпва за мръсен, арогантен егоцентирк или за психологически осакатена, полово объркана, отмъстителна откачалка: карикатурите на Асанж и Манинг, които бяха успешно имплантирани в общественото съзнание от днешните Никсънови долни играчи? Истиността или измамата на тези карикатури значат малко за тази тактика на работа: щом някой е представен умело като радиоактивен в порядъчното общество, много хора, които симпатизират на каузата му, ще я загърбят и няма да бъдат склонни да го защитават, за да не би нещо от калта, безмилостно излята върху информаторите, да окаля и тях самите.

Но показвайки какво е заложено на карта в случая на Манинг и особено възможното завеждане на дело срещу Уикилийкс и Асанж, тази тактика не трябва да успее. На съдебния процес в Швеция трябва и ще бъде сложен край на сексуалните обвинения срещу Асанж по един или друг начин, като се има предвид, че той дори не е обвинен, камо ли осъден, той трябва да се ползва с презумпцията за невинност, но какъвто и да бъде изходът от този случай, личните качества или недостатъци на Асанж или Манинг нямат отношение към заплахата, породена от преследването от страна на американското правителство на публикациите на Уикилийкс.

Коалиция на водещи журналисти и медии в Австралия обясняват: Уикилийкс „прави това, което медията е правела винаги: излага на показ информация, която правителствата биха предпочели да запазят в тайна" и ако ги обвинят, „това би било безпрецедентно в Америка, нарушавайки първата поправка в Конституцията, защитаваща свободния печат; те добавят: „Да се опитваш настойчиво да потулиш Уикилийкс, да заплашваш да съдиш тези, които публикуват официални разкрития, е сериозна заплаха за демокрацията."

Комисията за защита на журналистите изпрати писмо до Обама и министъра на правосъдието Ерик Холдър, в което изразява „дълбока загриженост" за „докладите за евентуално даване на съд на Уикилийкс", които „ биха заплашили да увредят тежко първата поправка в Конституцията за защита на свободното слово и печата.

Въпреки че американските журналисти първоначално не бяха склонни да говорят, дори те се съгласиха да признаят каква дълбока заплаха за потискането на свободата би било обвинението срещу Асанж , както и „Вашингтон Пост" отхвърля всяко обвинение под предлог, че то «би криминализирало обмяната на информация и би изложило на риск отговорните медийни организации» и дори редакторите на «Гардиън», както и самият Келър, с когото Асанж е бил в конфликт, се заричат сега да защитят Асанж, ако той бъде даден под съд.

Всички тези заслуги имат особено значение на фона на постановлението на Британския Върховен съд, че Асанж трябва да бъде екстрадиран в Швеция. Като причини аз изтъкнах в «Демокрация сега», че има много основателен страх, че това екстрадиране е предназначено да бъде първата стъпка в неговото неизбежно предаване на САЩ за завеждане на дело. Достатъчно факти, включително моят предишен доклад, доказват, че Министерството на правосъдието на Обама е провело активно разследване за Уикилийкс. Някои доказателства, макар и не изцяло надеждни, посочват, че вече разполагат с тайно обвинение. Така се създаде суматоха от действия по същото време, когато се знаеше, че Британският Върховен съд ще издаде своето решение за екстрадиция, подозирайки, че поддръжниците на Уикилийкс са агресивно преследвани от ФБР, докато Хилъри Клинтън замина на среща с висшите служители в Швеция, допълвайки основателното подозрение, че Америка иска да се възползва от екстрадицията на Асанж в Швеция като средство да бъде изпратен в Америка, за да се изправи пред съда по обвиненията в шпионаж. Безпрецедентното съсредоточаване на администрацията върху секретността и преследването на информаторите, докато ключовите демократични сенатори, като председателката на Сенатската комисия по разузнаването Даян Файнщайн, публично са призовали да дадат Асанж под съд за шпионаж, прави това още по-възможно.

Жизненоважно е да не бъде позволено да се случи това. Каквото и да е притеснението от предполагаемите лични недостатъци на Асанж, то не бива да разубеждава никого от това да застане срещу истински жалките обвинения срещу публикуването на сериозна информация от страна на Уикилийкс, която е в интерес на обществото. Миналия декември аз заявих в «Гардиън» че Брадли Манинг заслужава медал, а не затвор, ако той наистина е направил това, в което е набеден. Ето двуминутен клип от «Демокрация сега», където аз отбелязах защо защитаването на Уикилийкс е толкова решаващо (това не е включено в откъса, който публикувах вчера).

Текстът е публикуван в Salon.com превод Биволъ

Прочети цялата новина

Свързани новини: