Из делниците на един луд (25 – 29 юни)

Тони Филипов, д-р

Понеделник, 25 юни

Изследване на Мира Радева показало недвусмислено,  че българинът не е толкова нещастен, колкото се прави. Дори напротив, спрямо европейските и световни стандарти бил по-щастлив от средното. По скалата от 0 до 10 средното за Европа щастие било 6.44, а за света – 5.33. Българското било 5.57.

Но повечето нашенци предпочитали да ги мислят за нещастни – от суеверие и от страх пред хорската завист. Най-щастливи били добре образованите жители на големите градове на възраст между 18 и 35 г. (6.24). А като най-нещастни (4,40) се изживявали възрастните – над 55 г., ниско образовани хора по градчета и паланки. „Любопитното е, вика Мира, че ситуацията в България е обратна на целия западен свят, където хората започват да се определят като все по-щастливи с напредване на годините.”

Любопитно?! Ако това все още за някой социолог е любопитно, то този социолог е като един герой на Чехов, който казваше: „Аз съм зоолог или социолог, което е едно и също…”

Особено любопитно става, като стигнем до извода, че митът за силната връзка между парите и щастието бил развенчан. Българинът градирал факторите на щастието така: здравето, после хормонията, пардон, хармонията в семейството, спокойствието и сигурността.

Кой знае… Дълбоко в душата си ние също сме идеалист, възпитан да мисли, че не всичко на този свят е пари. Но животът непрекъснато намира начини да ни подтикне към пълна аксеологическа ревизия! Щото той си иска неговото, главно пари… Да, здравето е по-важно, но и то е с пари. Статистически е доказано, че хората от най-горния децил на обществото живеят средно 10 г. повече от тези в най-долния. Да не говорим за разликата в качеството на живота. Щото, нали, номерът не е просто да си жив…

Къде са бананите, животно!

Каквато и хармония да има в едно семейство, когато парите са в хроничен дефицит, тя не изтрайва дълго. Другото са романтични лицемерия. Като на Ана Каренина, дето разлюбила мъж си, когато забелязала грозните му уши. („Ах, Боже мой! Защо ушите му са станали такива?“). Изобщо цялата философия на Толстой е погрешна. Първото изречение на романа трябва да е точно наобратно – всички щастливи семейства са щастливи по своему, а всички нещастни си приличат. По липсата на средства да финансират щастието…

Спокойствие? Него го прескачам, щото ни се струва крайно неприлично по време на криза да се мечтае за спокойствие (сигурна работа, гарантираната заплата, кариерно израстване…) Отдавна мина туй време, когато човек можеше да си пресмята бъдещето до третия знак след десетичната запетая… Не че сме нещо носталгик, но така си беше…

Сигурност? Коя по-точно сигурност?! Щото чета в „Стандарт”, че столичани вече не трябвало да излизат без шепа гранули кучешка храна в джоба си. Та като рече някое куче да ги яде, те да му предложат адекватна размяна…

Разбира се, за една малка част от българите, които могат да финансират едно смислено щастие, съжденията на Радева са верни. Те наистина си крият щастието. Главно от прокуратурата и данъчните… Дилема, поставена още от незабравимия Остап Бендер – „Чудно, с такова щастие – и на свобода.”

Любопитно е (да се направим и ние малко на льольо), случайно ли точно сега „изследователката” е открила, че българинът се прави на нещастен, или това е станало по препоръка на правителството и народната милиция? (Извинете за тавтологията!) Лично ние сме склонен да се обединим около втората хипотеза. Щото и Цветелина Бориславова се включва да ни убеждава в „Стандарт”, че сме „по-скоро щастливи.” И само от нас зависело да сме още по: „Всеки трябва сам да намери сили да се направи по-щастлив. Не може вечно да търсим причините за проблемите, които ни се случват, в околните, в политиците…”

Думата нахалство ли да употребя, или направо наглост? Имам право, като като се вземе предвид колко съм инвестирал в нейното щастие през СИБанк. И повечето от вас имат същото право!

Вторник, 26 юни

От Атака искат оставката на културния (извинете!) министър Рашидов, щото псувал. Разпространили клип, на който се чува как Веждито, застанал сред официални лица под герба, казва: „Мите, Митовски, къде си бе? Ела бе, д…ба”.

Не съм учуден. Имаше наскоро един такъв действителен случай. Един гражданин объркал телефона.

-Ало, ВиК ли е?

-Какво ВиК, бе, да ти е.. п…… м…… недокла…  да ти е..! Тук е министерството на културата, бе, да та е.. в простака!

Ама да не ви излъжа, да не беше виц…

Псувал?! Голяма работа! Вие какво искате, бе, да кълне ли? Ако чуете Бойко какви ги реди на изключен микрофон… Вечерта на изборите в НДК беше казал на една колежка за Ирен Кръстева и Пеевски: „Сега на тия ще им е… п…… м……” Представям си как са лазили, сиромашките, за да не се сбъдне това пророчество…

Докладът на Инспектората на МЗ за золумите в „Пирогов” показал, че медицинската сестра Неля Стойчева заработила 110 277 лв. бонуси за 3 г. От клиниката по спешна неврохирургия взела 30 284 лв., от детска травматология  4126 лв., по линия на чужденците  взела 53 683 лв., по друга някоя линия взела още 22 184 лв.

Изобщо докарвала си средно по 3 000 лв. на  месец, което, пише „Стандарт”, било повече, отколкото получили много лекари. Може, но дали всички лекари могат това, което Неля може? В същност, ние Неля не я знаем коя е и каква е… Знаем по принцип как стоят нещата. То, викат, че безплатен обяд нямало, та какво остава за по-тънките неща…

Работата на сестрите е трудна и дори опасна. Да! Според статистиката те са най-насилвани. Докторите редовно им скачали. Не че обвинявам и докторите, де… И тяхната не е лесна. Представете си само: нощно дежурство, народът навън яде, пие, пее, и ходи да повръща в «Пирогов»… Еле па ако е некой светъл празник… Седи докторът трезв като краставичка и почти толкова кисел и изведнъж се появява тя в ефирна, полупрозрачна бяла престилка с едва забележими прашки отдолу! Еми, ако й…

Пак казвам, Неля не я познаваме, но сме убеден, че парите си с труд заработва. Зер е лесно да обслужваш 3-4 отделения?

Пенсиите, оня ден беше Еньовден. Св. Еньо почвал да си кърпи кожуха, щото слънцето се обръщало вече към зимата. Айде и вие, че колко има да кърпите…

Ще кърпите, като сте прости! Според НСИ в момента сте 1.4 млн. души – 28.7% от хората в трудоспособна възраст. За 2030 г. прогнозите били 6.5 млн. българи и над 2 млн. пенсии. Вий сте сила, бе! Можете да бъдете най-голямата организирана сила, ако се организирате, де… Ама нема да се организирате! Затова казвам, че сте прости, не за друго. Видяхте ли какво направиха младите? Хем колко млади са останали в държавата… И Бойко се натакова! (Така вика Мая Манолова!) Ами ако вие се явите на Орлов мост в цялата си маса и сила?!

Е, лаф олсун… Нали все за нещо трябва да си говорим…

Сряда, 27 юни

Във Фейсбук се появила снимка на Божо Димитров с новооткрит скелет на русалка. Чудех се след вампира какво ще открие и имах разни предположения, но за русалка не допусках.

Снимка Петър Генчев

Казвал ли съм ви за един в Пазарджик, дето откри скелет на кентавър? Ама не кон, а магаре кентавър. От времето на древните траки. После се разбра, че като малък бил падал във варницата, та оттогава правел разни открития…

Стана малко за кашмер Божо с тия вампири, но, според нас, неоснователно. Подиграват го неуки хора, които не знаят че в канадския университет “Виктория” има цял курс по вампирология. Да! Студентите изучават как да употребяват черната магия, огледалата, свещената вода, как се прави кръст от трепетлика, изучават биографията на Дракула и т.н. Когато става дума да се вземат парите на простите, всички средства са разрешени. Припкаха ли чужденците да гледат вампирите? Припкаха. Какво повече?

Те и за мощите на Предтеча го бъзикаха, но резултатите от  въглеродния и ДНК анализ, направени в Оксфорд и Копенхаген, показват, че  мощите са на човек, живял през I век в Близкия изток. Разбира се, по същото време са живели доста хора в Близкия изток. И всички те са имали мощи… Но поне се доказа, че костите са на съвременник на Христос.

В „Труд” чета: „Бият деца в социален дом с Библия и токчета на обувки”. Служителка в русенския дом “Надежда” биела 3-годишно момченце с Библия по главата. Да се бие дете, па било и с Библия, е диващина. Ако беше биен възрастен, не бих бил така категоричен. Някои възрастни трябва да се бият с Библията по кратуните и то здраво. Ама какво да го усукваме, за дедо владика ни е думата. Не разбираме в името на кой Бог можеш да направиш търговеца на смърт Петър Манджуков архонт. (Честно казано, ние не разбирахме и как може Гоце да го награждава със „Стара планина”!) Дал бил 1 млн. лв. за построяването на църква. Бог да му го зачете, ако може и, ако трябва. Само Бог може да тури на едната страна този милион, а на другата страна смъртта, с която той е изкаран, и да отсъди.

Но пък, от друга страна, ако може вдовицата на бай Миле, Иван Кочев-Чомбе, Славчо Бинев и т.н. да са архонти, що да не може и търговецът на оръжие?

Както и да е, едно е сигурно – не води този път към Храма! Налага се да търсим Бог на по-достойни от БПЦ места.

 „Мръсните чорапи помагат при болно гърло”, съобщава „Труд” откритието на някакъв немски сайт. За целта било нужно да се увият около врата. Майката на Елвис Пресли така го лекувала.

Като българин се чувстваме ограбен от това откритие. То трябваше да е наше! Немците са маниаци, всеки ден се къпят и си сменят бельото и чорапите. И англичаните са така. „Дейли мейл” писа, че 87% от тях се преобличали ката ден. И затова Джером Джером може да заяви откровено: „Бърсал съм се и с чифт чорапи ако е въпросът”. А у нас това е невъзможно.

Статистиката показва, че ползваме средно по 3 чифта чорапи в годината. И това не е само при простаците. Спомняме си как веднъж попитаха певеца Дони какво е родина. И той отговори: “Освен семейството за мен тя включва и приятелите, както и мястото, където си държиш основния чифт чорапи.” Ето именно този основен чифт според нас има изключителни лечебни свойства. Странно как не сме ги открили.

В същност, може и да не е странно. Ако обърнахте внимание, рецептата изисква чорапите да се увият около врата. А това предполага да се свалят в стадий, в който все още са запазили известна еластичност и не се чупят.

Четвъртък, 28 юни

„За дълга връзка – казвайте “Благодаря!”, съобщава „Труд” съветите на учени от университета в Бъркли. Те  доказали, че чувствата между партньорите са по-силни и устойчиви, когато са учтиви един към друг.

Може, нямам представителна информация, за да оспорвам научните изводи. Но някои емпирични факти, които съм наблюдавал, говорят за друго. Веднъж, може и да съм ви го споменавал, наблюдавах по „Съборна” една възрастна двойка, някъде над 80-те бяха. Бабето беше 4 по 4 и креташе на десетина метра зад дедото. По едно време понечи да слезе от тротоара, ама й се видя високо: „Иване, викна му, няма ли да ми подадеш ръка?” Пък Иван и вика: „А връй, ма! Аз ако тогава на Кончето не ти бях подал ръка…”

И го каза ей тъй, без никаква емпатия, даже напротив – с дълго сдържана омраза…

Млад мъж се прехласва пред красивата гледка на Кончето и си пропуска един от малкото шансове… Дано не съжалява един ден

 

Та си мисля, че от една възраст нататък омразата свързва дори по-здраво от обичта. Като в оня разказ на Зошченко:

„-Ах, умираш ли?

-Ами, с извинение… умирам… И стига сте ме възпирали. Сега вече не съм във ваша власт.

- Няма да те оставя аз, подлецо, да умреш.

-Колко странно приказвате. Дори докторът ми даде разрешение…

-Ти отде имаш пари, подлецо, че да мреш! Днеска например даже окъпването на мъртвеца струва пари… По-напред спечели. Па ми остави за два месеца предплата и тогаз вече умирай…”

Разгеле стана дума. «Новинар» съобщава за случай на тежко лекарско бездушие в Спешното в Благоевград. Закарали там един гражданин със силни болки в стомаха. Наложило се да викат гастроентеролог за консултация. Обаче той, уж да дойде след минути, закъснял цял час. Пък като дошъл, погледнал болния и рекъл: «Защо ме викате, този човек е вече пътник”. И се оказал прав. За заинтересуваните да споменем, че този изключителен диагностик се казва Петър Чаракчиев.

Яков Иванов, майстор на ковчези, закарва жена си в болницата. Там нямало много болни, затова чакали малко, „към три часа…”

- Здраве желаем – каза Яков, като въвеждаше старицата в приемната. – Извинете, все ви безпокоим, Максим Николаич, със своите глупави грижи. Ето, благоволете да видите, разболя се моята стока. Другарката на живота, както се казва, извинявайте за израза…

- М-да… Старицата, слава Богу, си е поживяла… Дотук е било, дошло й е времето.

- То, разбира се, справедливо благоволихте да отбележите, Максим Николаич… и чувствително ви благодарим за вашата симпатия, но как да ви кажа, на всякоя твар й се живее…

-Чудо голямо!…

- Да й турим поне вендузи, Максим Николаич.

- Няма за кога, няма за кога, любезни. Вземи си старицата и върви с Бога. Довижданце… Тръгвай, тръгвай… Излишно е да се залъгваш. (Чехов, „Цигулката на Ротшилд»)

Извинете за дългия цитат, но той доказва, че мрем класически. По Чехов. И не само… Като върнат из болниците табелите «Труповете се предават от 3 до 4…», (предават, дори не и събират!) ще можем да добавим и Зошченко…

Петък, 29 юни

Бойко дал „сензационно” интервю пред сп. “LOVE style”, съобщава „Труд”. В служебния си дом вдигнал завесата на личния си живот пред Миролюба Бенатова. Не знам какво им прави Бенатова, че така им влиза под кожата… И на премиера му е влязла, споделя й неща, които на друг не споделя. Например само на нея каза, че „Братя Карамазови” на Достоевски му е любима книга. Сега й споделил, че в живота му имало дама: “Има една госпожица, която ми е по-близка. Mилата, ако я обявя, ще я разкостят. Когато приключа с държавната работа, ще се оженя и ще си я прибера…”

(Само в скоба да отбележим заглавието в „Монитор” по повод това изявление – „Бойко Борисов се жени след 5 г.” В Гинес да се поправят! Най-дългият език не е 10 см. Много повече е! Колеги, напомням: Духането може да е насила, но гълтането е доброволно!)

Иначе, ако сме откровени, ще кажем, че ни олекна. Защото напоследък, в стила на горецитирания Чехов, «Съвсем бяхме изпуснали тази важна подробност от неговия живот. Как изобщо се отнася той към жената, как решава за себе си този насъщен въпрос?»

Слава Богу, решава го по старомодния начин – с жена и то жива…

Как се усложни животът! Едно време като се кажеше „таковах” и всичко беше ясно. А сега трябва да се уточнява, че е имало и друг човек, че той е бил жена, че жената не е била гумена и Бог знае още какво…

Между другото, до нас е достигнала една съвсем погрешна представа за Онан. Той съвсем не е правил работите, които му се приписват. Онан бил син на Юда. И имал брат Ир, женен за жена на име Тамар. Но Ир бил нечестив и Господ го убил. Според закона Онан се оженил за вдовицата. Обаче хич не му се щяло да дели наследството с дете от този брак и затова упражнявал оная предпазна контрацепция, която братята македонци наричат „на двор”. Тоест, Онан е правил това, което и всички хора правят, без индобългарите…

Колегата Иван Бедров анализирал подробно обстановката, изобразена на тази снимка и установил, че в жилището на премиера няма нито една книга

 

Но да погледнем още малко под повдигнатата завеса. Не бил влюбен. «Не мога да съм влюбен. Да си влюбен означава да му даваш време, да го водиш на разходка, на почивка. А аз само работя – и събота, и неделя.”

Това откровение на премиера навярно ще подразни феминистките с това, че говори за дамата като за „То” („другарката на живота, извинявайте за израза…”). Но не би впечатлило човек като нас, израсъл в пролетарския пазарджишки квартал „Чиксалън”, където всяка втора се казва „Туй”… „И дори има такава оперета, която ни сигнализира, че в Европа стават такива работи…”

Премиерът вика: “Имам три костюма, които харесвам и 5-6 ризи, които въртя”. За чорапите не казва нищо, а и Миролюба не се е сетила да пита. Поне колко чифта върти… Става дума и за бившата, за Цветелина: „Тя е класа, но аз бях инициаторът да прекратим връзката си. Щом искаш да правиш бизнес и да се развиваш, нямаме шанс…”

Връзката е прекратена, но, според нас, само в интимната си част. По „Дойче веле” слушах, че „докато София се тресеше от протести около поправките в Закона за горите, един от най-големите зимни курорти предоставя на премиера, министрите, народните представители и членовете на техните семейства безплатни лифт карти “за всички линии, важащи за дневно и нощно ползване на съоръженията”.

За Пампорово става дума, а то, ако не знаете, е на Цветелина. Или, може би ще е по-точно да се каже „и на Цветелина”…

Но тук стигаме до един друг разказ, казва се „Пари”. В него се разказва „как сам господин законът се отнасял почтително към парите…” „Изобщо, като прелистихме цялата история, не видяхме нито един случай, при който парите да са претърпели крах или поражение.”

To be continued next път

Прочети цялата новина

Свързани новини: