90 000 наши младежи са се върнали за 5 г., западните им дипломи неприравнени Интервю на Хенриета ГЕОРГИЕВА Боянка Иванова живее в САЩ от 1995 г. Завършила е ПУ, специалност руска филология и английски език. Преди да замине, има 14-годишен педагогически стаж като преподавател и училищен директор и заместник-директор. От 17-те години в Америка 15 работи като учител в държавно американско училище. От 2000 г. е създател и директор на първото българско лицензирано училище в САЩ, което вече носи името Джон Атанасов. Г-жа Иванова е един от основателите на създадената в Пловдив ...

Стана. Онова, за което само се говореше – атентат насред България. Явно е, че голямата игра се пренесе и в страната ни. Волно или неволно. При всички случаи е следствие на политически позиции. След удари по ирански учени, възможно е този атентат да е поредният отговор във веригата от омраза между Израел и Иран. България, …

Continue reading »

Шок…това е което чувствам в момента…шок! Шок че в България може да се случи подобно нещо! Шок че незнайно колко хора загинаха или са тежко ранени в родната ми държава – невинни хора. Няма значение дали автобусите са били пълни с араби или евреи…няма значение,,, защото жертвите са хора! Тъжно е, че и нашата страна …

Continue reading »

Бай Ганьо, американецът и французинът решили да се състезават кой ще издържи най-дълго заключен в стая, в която има двойка порове. Първи влязъл французинът. Изминали 2 минути, вратата на стаята се отворила с трясък, а ужасеният французин хукнал да бяга, кашляйки силно. Влязъл след това американецът. Минали около 10 минути и той също не издържал на страховитата воня, теглил един шут на вратата и целият зачервен, хукнал да бяга с насълзени очи. Влиза накрая Бай Ганьо. Минал половин час, след това още толкова, а отвътре не се чува нищо. Французинът и американецът се притеснили, че нещо се е случило с Бай Ганьо. Отворили предпазливо вратата, а в този момент двойката порове се шмугнали покрай тях и побегнали панически. Влезли вътре и какво да видят: Бай Ганьо се изтегнал на един фотьойл, а до него се търкалят обувките и чорапите, които бил събул... Усмихни се, България! След като сами измисляме подобни вицове, едва ли е логично да се сърдим, когато фенове на Мадона от Австралия се...

Извънреден епизод 3 на "Гневни млади хора" с водещ Христо Иванов на тема: "Мониторинговия доклад: пет за четири или докъде стигна реформата". Гостите на Христо: Мирела Веселинова - главен редактор на сп. Правен свят, Антоанета Цонева - Институт за развитие на публичната среда и Росен Босев - разследващ журналист, в. Капитал бързо разшифроваха на Доклада на Европейската комисия.

индийска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Автобус с израелски туристи е бил взривен на летище “Сарафово” в Бургас. Летищните власти отказват коментар по случая, но от полицията в града потвърдиха за bTV, че експлозията е станала в 17,30 часа. Според органите на реда има жертви, но все още се уточнява техният брой. Полицията смята, че става въпрос за атентат. На мястото …

Continue reading »

Три автобуса с еврейски туристи са пламнали днес на паркинга пред бургаското летище. Според очевидци единият от автобусите е бил взривен, а другите два са обхванати от пожара след взрива. Районът е отцепен, на мястото има полиция и линейки.

Комисията е уморена от ниското ниво на комуникация с българските власти и не иска да носи повече отговорността на всеки 6 месеца. Комисията е уморена от играта на стражари и апаши и това не е радостна новина, – заяви в извънреден епизод 3 на “Гневни млади хора”. Иванов, заедно със своите гости – Мирела Веселинова, главен редактор на сп. Правен свят, журналиста от в. Капитал Росен Босев и дир. на ИРПС Антоанета Цонева обсъждат на живо оповестения доклад на ЕК за напредъка на България. “Има промяна в начина по който текста на доклада е комуникиран с правителството. Досега винаги е предоставян 1 седмица допълнително, този път ЕК даде доклада едновременно на всички комисари и савмо 48 преди неговото обсъждане. Целта е да се ограничат възможностите на българското правителство да се смекчат формулировките. Това се оказа не особено успешно. От черновата видяхме доста критични формулировки, а днес вече имаме включване на заветната от правителството фраза за политическата воля. Това изречение заедно с отлагане на доклада за 2013 година ще бъде интерпретирано от управляващите като голям успех”, – заяви Иванов. Според него, Доклада не може да бъде оценяван като голям успех, успешно е лобирането от комисар Георгиева, за да се смекчат тоновете. “Комисар Георгиева играе една доста нехарактерно активна роля на български емисар в Комисията”, – уточни той. “Общият извод е, че реформите не са до никъде за тези 5 години. Има тук-там дребни успехи, но те са кампанийни”, – коментира още Христо Иванов. Според Росен Босев, никой не си призна, че всъщност фундаменталния проблем е независимостта на съдебната система. Директорът на Института за развитие на публичната среда Антоанета Цонева бе категорична, че в България няма управление, няма лидерство, а нещо друго. “Докладът е изпълнен с констатации, че институциите не работят. Пише, че имаме уникална организирана престъпност, как това се съчетава с наличието на воля, аз не знам. Докладът е съкрушителен и е демаскирана всяка идея, че това правителство е в състояние да възстанови доверието в нашите европейски партньори, в състояние да се пребори с организираната престъпност”, – коментира още Цонева. Тя каза още, че днес на брифинг по веме на представянето на доклада в Брюксел, говорителят на Комисията Марк Грей дискретно избегна отговора защо няма да има междинен доклад за България. “Зададен бе въпрос за КТБ, Грей каза, че не знае нищо и ще направи справка”, – допълни тя. “Проблемите си ги знаем, но за съжаление единствено с Доклада на ЕК можем да принудим правителството да прави реформи и да решава проблеми. Миналата година имаше критики за някои от формулировките в доклада, че имало неразбиране и директно посочени грешни постановки. Но този път тук има доста прецизност и едно много ясно познаване на фактите и обстоятелствата”, – коментира и Мирела Веселинова.

Това словосъчетание използва една моя позната, работеща в неправителствена организация, докато ми разказваше как наркозависимите на метадонови програми не получават лечение от хепатит C. Понеже все още не са „чисти” и могат отново да се заразят, гастроентеролозите решили, че са рискова група... Разрових се за повече информация и се натъкнах на т. нар. Консенсус по гастроентерология за 2012 г. Оказа се, че на антивирусно лечение не могат да се подлагат не само наркозависимите, но и болните от цироза, както и хората със сърдечносъдови заболявания, с усложнен захарен диабет, бременните жени и кърмачките, но не на последно място… хората с психични заболявания. Когато се обърнах за разяснение по проблема към националния консултант по гастроентерология доц. д-р Людмила Танкова, тя заяви, че при изготвянето на консенсусите специалистите са се ръководили от европейските стандарти за лечение. След това ме препрати към Секцията по хепатология в Александровска болница, където имало тесни...

78% от българите искат наблюдението на Брюксел да продължи, съобщи говорителят на Европейската комисия Марк Грей. В това видео той доуточнява изводите от доклада за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешните работи през последните пет години. Няма ефект от реформите, корупцията е уникална, застрашена е независимостта на съдебната власт. Добре е да си го пускате в оригинал по-често.

(обновено в 20ч16)

Точно в 17ч. 25 мин. на бургаското летище се е взривил автобус на транспортната фирма "Старбус", превозващ туристи, пристигащи от Израел.

В автобуса и около него са се намирали 47 души от групата туристи. Предполага се, че загиналите са около 10 души. 33 души са ранените, откарани в болницата. Един от тях е починал.

Според очевидци картината е била потресаваща. В радиус от 300 м. около взрива е имало човешки останки.

Районът на взрива е отцепен от полиция и жандармерия. Всички полети са спрени и кацащите самолети са пренасочени към Варна. Летището е пълно със стресирани туристи.

Това предаде от мястото на събитието кореспондентът на Биволъ.

Д-р Геренов от реанимацията на Окръжна болница в Бургас съобщи, че 5-6 души са приети там, като прогнозата за един от тях не е оптимистична. Мобилизирана е цялата болница, а ранените продължават да пристигат.

Взривеният автобус на "Старбус" е превозвал туристи на варненския туроператор "Ортанна", научи кореспондента на Биволъ от полицейски източник. На телефона за контакт в офиса във Варна не отговаря никой.

"Ортанна" e част от "Ортодоксу Травел & Турс" ООД, която е базиран в Кипър и е специализирана в посрещането на чуждестранни туристи в България. Според търговския регистър собственик и управител е кипърският гражданин Андонис Ортодоксу.

Според друг източник туристите са били организирани от българския туроператор  „Холидей лайънс“. Туристите е трябвало да летуват в Слънчев бряг.

Само няколко минути преди взрива от Летище Бургас с правителствен самолет е излетял шефа на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Томас Миров, научи Биволъ от свои източници.

Току що в Бургас са кацнали президентът Плевнелиев и вътрешният министър Цветанов.

(очаквайте подробности)

Между 45 и 50 души са се намирали във взривения автобус на паркинг "пристигащи" на летище Бургас.

Предполага се, че над половината са загинали. Според очевидци в радиус от 300 м. е имало човешки останки.

Районът на взрива е отцепен от полиция и жандармерия. Пристигащите полети са спрени. Летището е пълно със стресирани израелски туристи.

Това предаде от мястото на събитието кореспондентът на Биволъ.

Д-р Геренов от реанимацията на Окръжна болница в Бургас съобщи, че 5-6 души са приети там, като прогнозата за един от тях не е оптимистична. Мобилизирана е цялата болница, а ранените продължават да пристигат.

(очаквайте подробности)

Иван Вълков е народен представител от ГЕРБ. По професия е инженер. Вълков е завършил „ Двигатели с вътрешно горене” и „Публична администрация”. Той е шеф на транспортната комисия в парламента и е председател на бургаската общинска организация на ГЕРБ. - Господин Вълков, тъй като промените в Закона за движението по пътищата са доста драстични, не биваше ли да се изготви един изцяло нов закон? - За да се изготви един изцяло нов закон, ще са необходими минимум шест-седем месеца, а може би и година. Тъй като става дума за мерки, които са и възпитателни, и превантивни, и наложителни по отношение на нарушенията по пътищата, затова сме ги въвели като изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. В същото време Междуведомствената комисия по безопасност на движението работи за един нов Закон за движението по пътищата, но в момента всичко е в суров вид. Когато работата напредне, тогава ще можем да обявим какво ще представлява новият закон. - Вие споменахте за целта...

Дори бандитите не чукат деца, още по-малко ги изнасилват. И точка. А когато ги хванат, трябва да бъдат адекватно наказвани, независимо кое правителство е на власт. Всеки трябва да плаща здравни осигуровки. И пак точка. Отново конкретното правителството няма значение, по-важна е системата. Важно е тя да работи, защото, колкото и да не я харесваме, друга за момента не сме измислили. Ако това са ни базовите принципи, можем да си говорим принципно. В колонката си в „Новинар” винаги съм защитавал двете тези. Но ако тези дни пак трябва да го направя, вероятно последното, за което ще мина, е готин медиен пич с гражданска позиция и със силно развито опозиционно чувство, което не прилича на самоцелен хейт. Ще поема обаче риска, защото става въпрос точно за принципи. Именно заради тях не разбирам цялата врява „про” съдия Мирослава Тодорова. Няколко години не произвеждаш правосъдие за две изнасилени момичета, а още толкова години не пишеш мотивите си за друга присъда, която после се...

Докладът  по Механизма за сътрудничество и проверка

• Bulgaria [COM(2012)411]
  • Technical Report
• Romania [COM(2012)410]
  • Technical Report

Анализаторите сравняват черновата и окончателния вариант на доклада и установяват последни развития – като например твърдението за наличие на политическа воля в ключови моменти.

Според ЕК,

механизмът е спомогнал за запазването на посоката на реформи в моменти на натиск и за насърчаването на промени, които изискват смелост за борба с частните интереси.

Необходима е по-висока степен на ангажираност от страна на Висшия съдебен съвет и прокуратурата, която да е достатъчно силна, за да се преодолеят дълбоко залегналите частни интереси.

Цялостното впечатление е за неспособност да се спазва разделението на  държавните власти.

В последна сметка да. Основана на неразбиране защо изобщо се налага властите да са разделени.

Министър-председателят приема доклада и вижда признание.

Преди време чете доклада и тълкува изречение по изречение.

 

 

При присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. все още съществуваха определени слабости в сферата на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност, които можеха да възпрепятстват ефективното прилагане на законите, политиките и програмите на ЕС и да попречат на българските граждани да се възползват напълно от [...]

Българското Народното събрание обсъжда на първо четене шест законопроекта за промени в Изборния кодекс. На първо четене се обсъждат проектите за промени, внесени от ГЕРБ, Коалиция за България, Синята коалиция и РЗС. Правната комисия подкрепя измененията, внесени от ГЕРБ, Коалиция за България, Синята коалиция и РЗС, и отхвърля предложените промени от ДПС и "Атака".

Европейската комисия току що оповести своя мониторингов доклад, обхващащ напредъка в областта на правосъдието за последните 5 години. Отново организираната престъпност и корупцията са посочени като основен проблем за българското общество. В доклада от 26 страници словосъчетанието "организирана престъпност" се среща 44 пъти. 73 пъти се среща думата "корупция". За сравнение, в румънския доклад от 23 страници организирана престъпност се среща 1 (един) път., но за сметка на това "корупция" се появява 130 пъти.

В българския доклад само един път се говори за "политическа воля", което управляващите обикновено приемат като хвалба.

"В ключовите моменти българското правителство показа силна политическа воля за постигане на дълбока и трайна реформа. Предизвикателството сега е да се запълнят някои ключови стратегически пропуски и да се осигури ефективно прилагане." 

Не е уточнено обаче кое правителство е проявило воля за последните 5 години.

Уникални с мафията си в целия ЕС...

"Организираната престъпност продължава да се описва от независимите наблюдатели като основно предизвикателство за държавата и обществото, като това виждане се споделя и от общественото мнение" - пише в доклада.  "Европол смята организираната престъпност в България за уникална в целия ЕС, доколкото тя упражнява значително влияние върху икономиката, което от своя страна води до влияние върху политическия процес и държавните институции."

Припомнени са и 150 поръчкови убийства, за които няма наказани.

Относно корупцията, Комисията отбелязва като най-слабо място финансовите разследвания. Принципът на западните детективи "Следвай парите", в България изглежда е табу : "Делата за корупция по високите етажи на властта обикновено засягат влиятелни обществени личности. Ето защо те са изпитание за способностите и независимостта на българската съдебна система. Тъй като корупцията и организираната престъпност често са свързани, задълбочените финансови разследвания са важна част от всяко разследване в тази област и са от особено значение за разкриването на връзки между организираната престъпност и политиката. Тези аспекти не са получили необходимото внимание в България."

Като цяло докладът е изключително критичен и опровергава хвалбите на властта, че се е справила с тежката организирана престъпност. Комисията все още очаква да види "убедителни резултати в борбата срещу организираната престъпност и корупцията".

Тези критики рефлектират най-вече върху премиера и вътрешния министър Цветан Цветанов, а в по-малка степен и върху прокуратурата. 

В добавка Цветанов получава звучен шамар за опитите му да осъществява натиск над съдебната власт.

"Независимостта на съдебната власт също бе поставена под въпрос, след като отделни съдии бяха пряко критикувани от политическите среди — в този контекст извършеното от ВСС уволнение на председателя на Съюза на съдиите в качеството му на съдия буди безпокойство. Вследствие на обвинения в упражняване на влияние и предубеденост по дела за организирани престъпни деяния, отправени от член на правителството, през февруари съдии от Софийски градски съд призоваха ВСС да защити независимостта на магистратите и да установи фактите по случая. Освен това съдията, срещу когото бяха отправени обвиненията, заведе дело за клевета. Впоследствие съдията бе уволнен в качеството си на съдия от ВСС на 12 юли поради забавяне на мотивите по съдебно дело. Това доведе до демонстрации и протести на няколко съдилища, включително на голям брой съдии от Върховния касационен съд."

Едва ли обаче Цветанов ще разбере, че посланието зад дипломатичните формулировки е да напусне и да хлопне вратата. Както отбеляза един коментатор във Фесйбук: "Дори дословно да пишеше "Цветанов да си ходи", той ще се огледа и ще каже "Аз да не съм единственият Цветанов в държавата?"

Подобни статии:

1. CEO Conference 2012 се премества в Интерпред СТЦ, София
2. PR Guru – Едно събитие за PR специалисти на 5ти април

Българин избяга от трудово робство в гръцка ферма, върви 270 км до вкъщи

ЕК с безпрецедентна заплаха към Румъния

Убийственият евродоклад не попречи на Цветанов да отчете суперуспехи

В задачата се пита: Ако депутатът от ГЕРБ Димитър Аврамов е получил 100 хиляди лева, заради което е обещал „да упражни влияние върху длъжностни лица от държавната администрация в Монтана при решаване на спор за земеделска земя“, то колко пари получават други хора, които обещават да упражняват влияние върху длъжностни лица от държавната администрация на централно равнище за някои по-сериозни неща от спор за земеделска земя?

Тази задачка ви я давам само, за да си представите мащаба на далаверата. Потенциалната де, иначе изобщо не допускам да има далавера.

Изпълнителната комисия на ГЕРБ веднага реши Аврамов да подаде оставка. Те решават Той да подаде, правилно забелязвате. Утре може комисията да реши Брюксел да спре да пише доклади, а астрономическото лято да започва на 13 юни, веднага след зарята за рождения ден.

P.S. Имам само едно притеснение. След като Димитър Аврамов напусне парламента и посвети дните си на прокуратурата, кой ще го замени в групата за приятелство България – Тайланд…

Коментар на поръчковия материал в списание Форбс-България, от септември 2011 г.

Смесвам минало и сегашно, за да кажа, че простотията ни не е от днес. Миналото лято новата простотия беше "балконинг" - пияни скачаха от балкона на хотелската стая в хотелския басейн; никой не успя да изтрезнее, но неколцина успяха да се пребият. "Балконинг" правеха млади туристи, дошли на евтин алкохолен туризъм с ментета. А едно време пък едни достолепни бюргери ги заведоха на дегустация в избата на Евксиноград, един от тях похвали "този български шнапс" и майстор-технологът побесня: "Как шнапс бе, туй не ти е от картофи, бе. Това е коняк "Кондоф", бе! Седем години бе, зибен яре в дъбови бъчонки, ти разбираш ли. Ферщеен зи?"

Към "Къща на село 8"

 Част 9: Кучето Биляр и седемте козлета

Този път пропускаме уикенд – няколко рождени дни, много море, басейни и игри. Притесняваме се да не ни изсъхнат насажденията и ден през ден проверяваме прогнозата за Каспичан. За щастие, след десетина безводни дни, най-после завалява, надяваме се да е валяло и над село и конкретно над нашата зеленчукова градина! Когато отиваме, се уверяваме, че е валяло и то сериозно, браво. Пиперчетата, които садихме преди по-малко от месец, са доста големи и нацъфтели, доматите големеят, макар и още зелени, дините са пуснали големи листа, първата реколта чубрица е почти готова за обиране. Виж, изтървали сме корнишоните – станали са колкото тиквички. Въпреки това децата късат и ядат, като Криси заявява, че не са горчиви и че дори обожава големите им семки (колко е лесно да се ощастливи дете на село)!

Пристигаме в петък вечерта и решаваме да не се обаждаме на майстора. Ще оставим на селския фейсбук да му извести, че сме дошли:) Никой от нас не е изненадан, когато той цъфва на другата сутрин на вратата със самодоволна усмивка, която казва: „Ей така се работи на село!” Майсторът се залавя за работа, както и ние – имаме да слагаме тента, да вадим матрак, да опъваме хамак и да се търкаляме цял ден на двора, в очакване на вечерния хлад...

И тъй като от доста време ще сме си сами за вечеря, решавам надвечер да изляза с децата на разходка надолу по улицата, където така и не сме стигали досега. Първото препятствие се явява още на няколко метра, в лицето и зъбите на едно магаре, вързано на пътя, ама с доста дълъг синджир. Като се опитаме да го заобиколим, то тръгва към нас и смешно си отваря устата и си показва зъбите и езика. Смешно, смешно, ама и аз подтичнах и си поразлях чашчицата с кафенцето, нали... След няколко минути напразни опити да минем, стопанина на магарето се показва – то и глух да беше, пак щеше да чуе писъците и смеха на децата – и си прибра хайванчето, та да минат гражданята...

Продължаваме си разходката, уж станали сериозни. Къде ти, след лекия завой на улицата навляво се оказваме лица в муцуна с едно бяло, едро куче. Без каишка. Стои по средата на улицата и ни гледа. И ние, заковани на място, го гледаме. Тишина. Чудене. Преценяване. Едва когато наклонява глава на една страна, си викам – няма страшно! Че като се метна онова ми ти куче да играе – то скоци, то чупки, то щастливи детски писъци... Ако магарето ми разля кафето, то кучето ми изяде фъстъците (да бе, знам, да се имам и аз в градската кифла, как излязла на селска разходка, ама вече ще знам). Малката му хвърля фъстъци през смях, онова дъвче, голямата го вика – ми пак се показа стопанина му, къде ще ходи. От дума на дума (негови 20, мои 2) стегнатият чичо през оградата си ми разказва, че бил пенсиониран о.з. генерал, че сега си живеел тука и чакал децата и внуците си да идват, че е преподавал „Оръжия за масово поразяване и предпазването от тях” в Шуменското военно училище (Божке!), че събира пари за реставриране на църквата на селото по списък, че Мадарския конник всъщност бил в землището на Кюлевча, ама го писали към Мадара, щото не знам какво... Когато все пак успях да кажа кои сме, що сме, той веднага поде: „Ааа, къщата на Калинка, аз бях много близък с тях, ама остаряха и те, милите. Ами че вие сте готови да си направите едно родово имение, чели ли сте книгите на Владимир Мегре за Анастасия, не, ама отдавна ги търсите, ами че аз ги имам всичките осем, утре ще дойда да ви взема пари и ще ви ги дам да ги прочетете” и още, и още... Накрая, тъкмо благоволи да ни пусне, аз имах неблагоразумието да попитам как се казва кучето и ... „Билярд, на името на втората столица на Волжска България, чели ли сте Мулдашев, където...” В свещеното си невежество с децата се повеселихме доста с името на кучето Билярд, докато сега не прочетох, че всъщност е Биляр и не намерих следната информация: „Преди да бъде унищожен от монголотатарите през XIII век, втората столица на Волжка България - град Биляр, е бил най-големият град в Европа и трети в света след Багдад и Константинопол.” (из описание на „Вратата на Азия, еп. 7” , документален филм на Пламен Петков). Бре!

Та, о.з. генерал Илиев се яви по служба в неделя сутринта точно в 9ч с една торбичка книги, всичките надлежно номерирани и подвързани с листовки от Била („Боб с наденица, КЛАСИКА В ЖАНРА...”). Имам да чета. Само да не се разсейвам от подвързиите („Весели Великденски празници”, „Промоцията важи от 25.03. – 07.04.2010 или до изчерпване на подаръците”). Обеща ни книга за Слава Севрюкова, каза, че чака зет си да го научи най-после да вари ракия и си отиде с маршова стъпка.

Въпреки зловещата жега, аз отивам да плевя домати. Плевя с една позакъсана ръкавичка, копам с една малка мотичка, издърпвам с гребло и се наслаждавам на тишината и близостта до земята (както и - какво да ви лъжа – на липсата до мен на децата). Ама как ухаят тези доматени растения... А чубрицата! Направо ме отнася в други измерения:) Страхотно удоволствие!

Приключенията обаче продължават. На децата толкова им хареса вчерашната разходка, че цял ден врънкат да отидем пак. Не помагат обясненията, че ще си тръгваме рано, а дотогава още ще е зверски горещо, че по новините са казали, че днешната неделя се очаква да е най-горещият ден за лятото въобще, че имаме работа за довършване, не. Нищо не помага и накрая ги мажа против слънце, слагам им шапките и тръгваме. В 3 ч следобяд, дърво и камък се пука от жега (Ето точно каква майка съм!). Подминаваме полуживото магаре, легнало на 40-градусовата жега. Биляр си е в двора на сянка, само си подава муцуната през дупките на вратата. Но – не щеш ли – от завоя се задава баба с пет малки козленца. То радост, то чудо, то ‘мога ли да ги погаля, мамо?’... Бабата - без шапка, без забрадка, само все пак си беше свалила сетрето и си го носеше на ръка - нарежда: „Може, може, как да не може, ела тука, мари... Те малко са наплашЕни, щото бяха пет, но снощи заклахме две, ама ще дойдат, как няма да дойдат... (Бож-ке! Добре, че децата не чуха!)

Прибираме се криво-ляво, след топлинния и културен шок, но децата са набрали скорост и искат на басейн! Ама голям и дълбок, и хубав, и... Интересно ми е как си проектират желанията. Те се приготвят, обличат си банските и го приемат за станало. И то става! Товарим си багажа в колата и си казваме – тръгваме, а пътьом ще потърсим басейн, пък да видим... Е, то какво да видим, разбира се, че намираме. В селото има доста къщи за гости и хубави хотели, но ние попадаме в най-хубавия! /Случайно?/ Майсторът ни упътва, намираме мястото и слизаме „само за половин час, че бързаме за града”. Добре. Така. Попадаме в неземен оазис, красота, скрита зад високите дувари – трева, цветя, скулптури и портички от ковано желязо, алпинеум с поточе, езерце с водна лилия и най-романтичния басейн, който сме виждали на село:) Но, преди това, ни посреща усмихнатата управителка и се сблъскваме с познато ни семейство варненци, слизащо от стаята си за лежерна ранна вечеря! Изненадите не свършват до тук, когато аз постепенно се сещам, че съм гледала снимки на това място, но да пукна, ако съм си представяла да е точно в Кюлевча. /Случайно?/ После управителката идва, обгражда ни с внимание, поднася ни напитки с комплименти от заведението и установяваме, че имаме няколко общи познати:)

Децата беснеят и се давят до посиняване на устните и ги повличаме към колата, въпреки звучните им (както винаги) протести. Не успяваме да се измъкнем обаче просто така, повеждат ни нагоре по хотела, за да се насладим на гледката към язовира от верандата на третия етаж и невероятните стаи, всяка аранжирана в различен стил – лавандулена, с рози, с ангелчета, черно-бяла... Повече от прекрасни! Но вече наистина трябва да тръгваме, затова се отправяме към изхода, само за да попаднем в ръцете на собствениците – страхотни, усмихнати и общителни хора – и още десет минути да се отдадем на хвалене на селото, на скалите, на енергията, на хотела им и на световния мир:) Наистина чудесно място и чудесни хора, тръгнахме си широко усмихнати и искащи още от същото. Скоро!

Всички прогнози за пагубния за България негативен доклад на ЕК се сбъднаха, с изключение на едно пожелание: някой да понесе отговорност. „Г-н Някой“ не е кой да е, а самият строител на партията ГЕРБ, нейният официален пръв ръководител, дясната ръка на ракетата носител на този проект Бойко Борисов, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Изреждането на неговите ръководни функции напомня вица за онзи с много имена, след което някой подхвърля: „последният да затвори вратата“!

Цветанов обаче затръшна вратата на своята (без)отговорност за острите критики срещу провалите в поверения му сектор на борбата с престъпността и си „би камшика“ демонстративно след отчитане на успехи, напускайки българската сцена ден преди фаталния доклад да се стовари върху нея. И кого застигнаха камъните на тази тежка за властта ситуация? Струпаха се върху един дребен търговец с влияние, депутат от ГЕРБ- потънал във вина до ушите, хванат за тях и изваден като заек от цилиндъра с подобни фокуси именно в мига, когато най-логично би било да чуем и видим един (поне малко) смирен Цветанов и (поне малко) ядосан на Цветанов премиер.

Може ли случаят с уличения в търговия с влияние и арестуван показно депутат от ГЕРБ Аврамов да тушира очакванията за нещо по-голямо като отпушване по въпроса за трупащото се недоверие във властта чрез поемане на адекватна на ситуацията отговорност? Едва ли. Хвърлянето на такъв заек на вълците може да заблуди само жълтото стадо, че тъкмо това е черната овца, чието ритуално жертване ще умилостиви Бога на вечното неудовлетворение на българския избирател от управниците. Да не говорим, че небългарите и без това не вярват на тукашните вълци в овчи кожи- т.е. опичането на жертвеното депутатско „животно“ на този отклоняващ вниманието огън няма да нахрани трайно никакви външни симпатии. Става само за мезе, но не и да засити апетита към истинска реформа в България.

Маневрата за отбиване на очакванията Цветанов да се изтегли или дори да бъде уволнен е толкова явна, че още повече привлича вниманието, което цели да отклони. Защото тя се случва не само в момент, когато упреците на Европа се концентрират тъкмо върху сферата на влияние и управление, поверена на Цветанов в България, но съвпада с осъдителна присъда за него за неизпълнение на служебните му задължения като министър. На всичко отгоре той се открои като някакъв „самурай“ на милиционерската чест, бранейки едно очевидно неадекватно решение на Висшия съдебен съвет да уволни съдия Мирослава Тодорова, завела дело срещу шефа на МВР за клевета.

Положението със струпването на поводи за Цветанов да постъпи по европейски и да отстъпи с наведена глава е (поне) „три в едно“. Но зидарят на партията на гражданите за европейско развитие няма развито чувство за собствена съпричастност към процесите, свързани със самия него- всички са му виновни( дори и президента Плевнелиев не пощади!), а той е целият в жълто!

По този повод, а и след като се оказа,че мнението на Цветанов по случая със съдия Тодорова натежава дори срещу президента и премиера, мнозина все по-основателно се питат: кой кара валяка на демокрацията у нас и каква магистрала ни павира той напред към светлото минало, в което 35 години ни управляваше един доста необразован човек, започнал кариерата си като министър на вътрешните работи?

Share on Facebook

Нови нарушения в скандалния дом в Брестовица

Днес отбелязваме годишнина от смъртта на Джейн Остин. Преди да се заема да пиша за нея, познавах единствено великолепните й романи. Честно казано, не се бях замисляла за съдбата на жената, която е създала образа на мистър Дарси. А определено съм от жените, които са били поне мъничко влюбени в него и смятам, че той е доста по-секси герой от всички модерни свръхмъжаги в съвременните женски романи.

Затова, когато започнах да издирвам информация за Джейн Остин, с изненада установих, че е имала доста скучен живот и странно за някой, който е написал едни най-запомнящите се любовни истории, самата тя не е имала такава. Оказа се, че за писателката има сравнително малко информация, която е предимно от спомени на семейството и от достигналата до наши дни кореспонденция. От около 3 000 писма са останали едва 160, като повече са от тях са били изгорени от сестра й Касандра, за да не бъде погрешно разбрана. Друга част от писмата пък са унищожени от наследниците на брат й, адмирал Франсис Остин.

Джейн Остин е родена на 16 декември 1775 г. в семейството на преподобния Джордж Остин, пастор в с. Стивънсън, обл. Хемпшир и съпругата му Касандра Лий. Семейство Остин е голямо, подобно на това на семейство Бенет от романа „Гордост и предразсъдъци“. Джейн има шест братя и една сестра - Касандра, с която е много близка. От братята й, най-близък й е Хенри, който става и неин литературен агент. Хенри има голям кръг от приятели и познати в Лондон, който включва банкери, търговци, издатели, художници и актьори и благодарение на него, Джейн Остин успява да получи широк поглед върху социалния живот в Англия по онова време.

Съдбата на Остин не е изпълнена с перипетии и обрати, нито с любовни авантюри. Тя живее с родителите си и се занимава с онези дейности, които са характерни за жените за нейното време - свири на пиано, помага на сестра си и майка си да наглежда слугите, посещава женски сбирки и т.н. Най-значително лично преживяване на писателката е, срещата й с Том Лефрой, ирландец, който посещава свои роднини в Стивънсън. Двамата се запознават на бал, когато Джейн е на 20 години. Том Лефрой прекарва в Стивънсън два месеца и от писмата на Остин до сестра й Касандра става ясно, че те двамата са прекарвали значително време заедно, и затова някои предполагат, че са били влюбени и са имали връзка. Но неговите роднини се намесват и той заминава. До края на живота си, Джейн и Том никога не се срещат отново. Дали са били наистина влюбени остава въпрос, който тепърва трябва да получи своя отговор.

Друго значимо събитие в романтичен план в живота на Остин е предложението за брак от Харис Биг-Уитър, което тя приема, но се отмята на следващия ден. Не е ясно защо Остин променя своето решение, но вероятно просто не го е обичала и е направила нещо, което не е характерно за жените от епохата - избрала е да бъде сама пред брак с мъж, когото не обича.

Джейн Остин се разболява през 1816 г. и умира едва на 41 години на 18 юли 1817 г. Причините за смъртта й остават загадка и до днес. Предположенията са от рак до болестта на Адисън, но според последни проучвания писателката е починала от отравяне с арсеник.

До смъртта на Джейн са публикувани само 4 от нейните произведения – „Разум и чувства”, „Гордост и предразсъдъци”, „Менсфийлд парк” и „Ема, който е посветен на принца-регент, бъдещия Джордж IV. Въпреки популярността на творбите на Остин, тя получава своето истинско признание едва през 20 век.

Вижте още за любовните истории на Джейн Остин в специалния текст от поредицата "Любовта на големите"

На 17, 18 и 19 август 2012 г. в Малая Перешчепина, Новые Санжары и Полтава - Украйна ще се отбележи 100-годишният юбилей от откриването на златното съкровище на кан Кубрат.

Продукти:
1 охладено пиле
300г пресни гъби
1ч.л. сол
1с.л. краве масло
1ч.л. риган
1ч.л. червен пипер
1к.ч. вино

Приготвяне:
Пилето се измива. Слага се в тенджера. Наливат се 3ч.ч. вода. Вари се в продължение на 1 час. Вареното пиле се изважда от тенджерата и се слага в тава. Натрива се със сол, червен пипер и риган. Гъбите се измиват и подреждат около пилето. Налива се 1 1/2ч.ч. прецеден пилешки бульон. Върху всяка гъба се слага по парченце краве масло. Добавя се 1к.ч. бяло вино. Ястието се пече на умерена фурна, 25 минути. После се изважда тавата. Покрива се с фолио за печене. Месото и гъбите се пекат под фолиото, още 20 минути.

Сборникът с разкази „Среща с медуза” бе една от първите фантастични книги, които прочетох, и допринесе до голяма степен за любовта ми към научната фантастика. Още тогава най-дълбоко впечатление ми направи повестта „Проходът” от Кир Буличов, включена в сборника. Тогава текстът ми се стори незавършен и в мен останаха безброй въпроси, които най-сетне, години по-късно получиха своите отговори.

С романа „Селцето” Буличов довършва историята на оцелелите от космически кораб „Полюс”, който преди 20 години се е разбил в планината на изключително враждебна планета. Хората трябва да се справят не само с липсата на каквито и да е условия и технологии на цивилизацията, но и ежедневно да оцеляват в сурови климатични условия с агресивна флора и фауна. Все пак оцелелите са успели да изградят примитивно селище, да създадат училище, в което да преподават знания на децата, които са отраснали на планетата след катастрофата.

За любителите на динамиката и екшъна книгата ще бъде разочароваща. Действието е бавно и мъчително, точно каквото е било и намерението на автора, според мен. Защото в реалния живот нещата се случват точно по този начин. Всяко нещо отнема време, подготовка, планиране и доста работа. По същия начин и героите с големи трудности стигат до разбития космическия кораб, който се намира високо в планината, и след това изчакват още една година преди да могат да предприемат ново пътешествие до него. Междувременно с наличните средства успяват да направят балон, с който, при едно от тестовите излитанията, виждат летящ обект, сигнал, че на планетата има други хора. А всъщност се е случило неочакваното – дошла е нова експедиция от Земята, с цел да изучи планетата. Новите посетители дори и не подозират, че има оцелели, а последните трябва да намерят начин да се свържат с тях.

Докато тече разказът, авторът задава въпрос, на който не дава отговор, а именно дали е по-добре да се загърби науката и всички достижения на цивилизацията, за сметка на оцеляването. Новото поколение не познава нищо от света на своите родители, децата на техните деца ще се върнат в зората на човешката история като земеделци и ловци.

В лицата на двамата основни протагонисти Олег и Дик, Буличов противоставя учения срещу ловеца. В един първобитен свят Дик е перфектния бъдещ водач, чийто сетива са изострени и в синхрон с природата, но той не се интересува от нищо повече от лова и оцеляването. Докато Олег е ученият, който физически не е толкова силен, съответно е по-малко пригодим в това ново общество, но е носител на всички знания и умът му се стреми към нещо повече. Аз все още не съм си отговорила на въпроса кое е по-добре, но не мисля, че има само един правилен отговор.

Запис от разговор по темата в предаването "Денят започва" на БНТ

Днес започваме едно голямо мотоциклетно пътешествие: ще тръгнем от центъра на просветата София и с мотора на Бойко ще опитаме да достигнем Кейптаун в Южна Африка. Преди години едни англичани направиха нещо подобно (стартът им беше в Шотландия с посока Кейптаун), но те бяха с придружаващ автомобил и камери. Бойко и колегите му ще опитат да минат без помощни автомобили – само на мотори! Започваме с прехода от София до Акаба в Йордания. Кураж и ... приятно четене:

На мотор из Африка

Началото: от София до Акаба (Йордания)

Предговор

Като начало ще се опитам да разясня малко за идеята за това пътуване. С Мони се запознахме през зимата на 2008г., когато бяхме решили да ходим в Сирия и Йордания и искахме с Вики да получим информация от първа ръка. Та така на една от първите ни срещи той спомена, че мечтата му е да отиде с мотор от София до Кейп Таун. Е, точно тук ни съвпаднаха мечтите. Африка за мен е мечта още от малък и тя се породи от многото филми за това място, които бях гледал – стари, но хубави филми. Винаги свързвах Африка с нещо невероятно екзотично, тайнствено, място където се хранят с хора, а останките хвърлят на лъвовете, да не се дразнят. Естествено да отида в Африка с мотор хич и не ми беше минавало през ума тогава, защото като дете единствено се радвах на колелото и да ядосам милиционерите в Стара Загора като се пусна с него по стълбите пред Универсалния магазин. Ама рано гледахме филма „Банда БМХ”. Та каза Мони София – Кейп Таун и тогава веднага реагирах - „Ами хайде”. После си викам това момче нещо не е наред. Бе къде в Африка с мотор. Да, ама като му влезе нещо в главата на човек и не му дава мира. Увеличиха се все повече пътуванията ни с Вики извън България с мотора и се породи онова странно желание за големите пътешествия. Или може да не са големи ама да са повечко. Въобще странно е това чувство, което кара човек колкото повече пътува, толкова повече да иска да пътува. Така дойде края на 2009г. като до тогава планувах за 2010г. пътуване до Мароко или до Монголия, защото Африка все още си беше онова място, което е далеч - някъде в дясно след луната. Така в края на октомври 2009г. съвсем спонтанно си казахме – ами защо не отидем сега до Африка, пък Монголия, Мароко по-нататък. Така започна всичко. Последваха планове, подготовка http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=75135, съвети и т.н. Много сайтове се изчетоха за този маршрут, щото докато ние се каним, хората си пътуват, но за мен повечето ми планове за маршрути са свързани с ето тези хора http://www.unusvita.com/Index.html или старото име http://www.2canadiansonbikes.com. В процеса на подготовката разбрахме с Вики, че ще ставаме родители и трябваше да продължа сам. Малко ми беше неестествено да съм без нея, но пък бях щастлив от причината да не сме заедно. Много спънки срещнахме в подготовката си, но и много хора ни помагаха и в крайна сметка дните до юни месец 2010 минаваха бързо. За съжаление въпросът с намирането на спонсори си остана най-трудната част в една подготовка за такова пътуване. Ние не успяхме, но все още се надявам да се намерят такива за бъдещите пътувания. Моторите – Мони с КТМ 950 Adventure и аз с BMW R1200GS. Сложихме задължително защитна тава отдолу под двигателя и ролбари. Пълно обслужване и на двата. За моя купих в Камор ауто джанти със спици и преден и заден амортисьори, които според хилядите пътеписи трябваше някъде по средата на пътя да сменям, но така и не разбрах къде е тази среда. Общо по моторите нямаше сериозен тунинг, като специално окачване, специално това, специално онова. За екипировката – всичко ще се види от снимките – ризници, ботуши за ендуро, каски, панталони, раници за вода. Тук общо взето всеки сам си преценява какво е удобно за него и няма рецепта, кое е универсалното. При мен се оказа, че напълно съм уцелил с каква екипировка да карам по маршрута. Инструменти – освен необходимите за мотора, задължително трябват ключове за сваляне на гумите. При мен за предната се оказа шестогран №22. Не се намира лесно, но тук Румбата да е жив и здрав, че ми отряза едно парче и то ми стана най-ценното като инструмент. Задължително и комплект за гуми, макар да се оказа, че една гума винаги може да се спука така, че да не се полза инструмента. За това вътрешни резервни гуми са задължителни без значение, че примерно за ВМW-то такива оригинално няма. Карти за GPS – Garmin - Garmap SAS 2009 TMC, EAST AFRICA STREETMAPS и Track for Africa V9.05. Освен това купихме книжни карти за всяка държава. Аптечката – пак е въпрос на личен избор, но за това пътуване задължителното е пудра за крака, която както ще се види по-късно има многофункционално предназначение. Ваксини си направихме за жълта треска, коремен тиф, дифтерия и тетанус. Маларията – най-страшното, което можеше да ни се случи. По тази причина Мони намери малко хапчета Маларон, като по-късно разбрахме, че заместител на тези хапчета е „родния” антибиотик Доксициклин. Чинела тук много ни помогна като ни достави лекарство във вид на инжекцици за малария и така малко се чувствахме по-спокойно. Всъщност Ванката /Чинела/ се оказа прав, че маларията е по-добре да се хване там, отколкото да се открие тук в България. Там това е нещо както при нас грипа. Хората говорят съсвем спокойно за тази болест, както сами се убедихме с наш познат, и то по простата причина, че във всеки медицински пункт знаят как се лекува. За щастие ни се размина и на двамата това преживяване. Документите – визи, карнети за моторите, медицински застраховки и друго няма. Визи не са необходими единствено за Турция и Ботсвана. Комуникациите – носихме сателитен телефон, с който крайно много си късахме нервите, или поне аз, когато трябваше да се обадим. Насред полето да се губи обхвата не мога да си го обясня. По този маршрут спокойно се ползва GSM с карти на операторите в различните държави и е много по-евтино и с по-добра връзка. SPOT-а, който ни беше осигурен от форума, е в основата да се наблюдава цялото пътуване. „Групата” – как се пътува в такъв състав ? Като цяло голям купон беше. С Мони бяхме карали единствено в Македония на една кратка обиколка, но пък доста мастика бяхме изпили заедно до заминаването ни за Африка. Според мен пътуването мина доста забавно и интересно. Естествено имали сме дребни спорове, но това са си напълно нормални неща, щото иначе всички щяхме да сме еднакви по калъп без собствено мнение. На мен ми беше много приятно пътуването с Мони, пък и нали все още нося неговите гащи :D , но и за това по-късно. И в края на това начало искам да благодаря на всички, които ни подкрепяха в подготовката, по време на пътуването и след това. Няма да споменавам имена, защото те са много, а не трябва да пропускам никой. Може пътуването да не се хареса на някои хора, но това е, което ние успяхме да планираме и да осъществим. Така ги видяхме ние нещата, така почувствахме всичко и така избрахме да го направим. Доста голям пътепис се оформя /цели 14 части/ и дори аз не съм наясно как ще се получи, но се надявам да е интересно. Решихме да го разделим в отделни теми за всички държави, за да е по-лесно за четене и по-малко претрупано. И ако вече съм събудил интереса ви мога да започна разказа за всички 72 дни от приключението. Някои пълни с преживявания, някои пълни със страшна скука, но за всичко това след като извадите пуканките от микровълновата фурна.  

Турция – Сирия – Йордания

С много вълнение още на 02.06.2010г. събрахме багажа, закарах мотора на Мони в гаража и започна товаренето. Трудна работа беше, с много мъка и с много майсторство след около два часа бях готов. Вечерта успях от вълнение да спя едва 3 часа. Странно чувство ме беше обзело, като преди старт на състезание. Не можех да осъзная, че съм на път да осъществя една от големите си мечти. Истинското пътуване започна на 03.06.2010г. Сутринта прощални целувки с Вики, натоварих се на такси и поръчах да кара към Кейп Таун, но първо през Студентски град. Натоварени като цигански катун, който се връща от "гурбет" във Франция потеглихме от гаража на Мони рано сутринта. Чувствах се странно - от една страна се радвах, но от друга някак ми беше притеснено, без да мога да си обясня за какво точно. Последните 4-5 седмици ядях промишлени количества за да съм по мазничък за човекоядците и резултата беше трагичен. С багажа на мотора и тези много килограми почти не ми остана място къде да седна. А с тениската ми на www.balkansorangeadventures.com се чувствах точно като един голям кръгъл портокал, както любезно са ме показали в сайта ни - Онова кръглото накрая. Голямо пъхтене, но все пак "влязох" в мотора и потеглихме.

        Първата ни спирка беше Лукойл на магистрала Тракия. Тук се изненадах в този работен ден, колко хора са дошли за да ни изпратят, за което огромни благодарности на всички. Присъствието на приятели ми помогна малко да преодолея предстартовата треска (показаното на снимката Happy вече не съществува – бел.Ст.)

        От тук след около час в сладки приказки, снимки, пожелания и кафе започна пътуването ни.

Потеглихме по "прекрасната" ни магистрала

вече с единствена цел - Кейп Таун. Спряхме първо на бензиностанция до Пазарджик за да вземем още малко инструменти, след това близо до Пловдив, за да се видя с приятеля ми Ники и следващата спирка беше близо до Свиленград, където се срещнахме за мой голям късмет с Теди и Янко, тръгнали на своето пътуване до Тунис. За мой голям късмет, защото в суматохата си бях забравил слънчевите очила, а това се оказа доста важен атрибут за това пътуване. Янко ми даде негови очила и така спаси положението за много километри напред. Още ги пазя за да ги върна, макар в малко крив вид. :D  

      Поприказвахме малко, пихме по кафе и всеки пое в своята посока.

Границата с Турция

минахме за около 30 минути и продължихме в посока Истанбул. Този ден трябваше да покараме повечко, защото до 12.06.2010 трябваше да сме до ферибота за Судан. Поехме след границата по магистралата и Истанбул стигнахме около 17.00 часа. Естествено, точно тогава се оказа час пик. Много натоварено движение, пълен хаос и отново не си платихме таксата на моста над Босфора, но това помогна да се включат едни светлини, едни сирени и чудеса и така всички да ни забележат :D Успяхме за около час по Околовръстното шосе да минем Истанбул, което ни направи много щастливи. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Щастлив моторист, минал бързо през Истанбул"][/caption]     Продължихме, като решението беше да караме докато можем за да минем повече километри. Така в около 20.00 часа се озовахме в

гр.Сапанджа

Хубаво курортно градче с хубави хотели и ниски цени (Сапанджа се намира на малко повече от 100 км след Истанбул  на магистралата в посока за Анкара (веднага след Измир)). Намира се на едноименното езеро и е известен spa-курорт – бел.Ст.) Всъщност в Турция най-скъпото нещо си остава бензина – 3,65 лева за литър 95 безоловен. Настанихме се и бях почти като умрял от многото емоции и скучната магистрала. Пренаредих багажа за да си направя ползването на тубите по-лесно и да си разширя мястото за мен и се отдадохме на заслужена почивка. Пътуването беше започнало, всички притеснения бяха зад нас и единствено си мислихме какво ще правим на следващия ден - кога ще ставаме, кога ще тръгваме, колко ще караме. Получи се нещо като времето в казармата - мислиш само как да избягаш в "цивилизацията", къде да пиеш и къде да ... спиш. Живота стана изведнъж много лесен с простички вълнения. Сивото ежедневие беше зад нас.   04.06.2010г. - Втори ден от нашето пътуване.

Днес трябваше да стигнем до гр.Адана

и ни очакваха над 800км. преход. Отново предпочетохме магистралата, защото това беше начина да се движим по-бързо, макар и ужасно скучно. Единственото разнообразие беше спирането за гориво по бензиностанциите. Все пак колкото и скучно да беше не можеше да се скрие радостта ни от факта, че сме тръгнали на нашето пътешествие.

    Карахме, карахме и си мислих, че днес ще е един много скучен ден. Около 16.00 часа спряхме на една бензиностанция, на около 150 км. преди Адана. Там пет души се втурнаха да сипват гориво и да се снимат с моторите, да разпитват и пак да наливат и пак да разпитват. Беше весело до момента, в който Мони вече с пълен резервоар видя, че са сипали дизел. Настана суматоха, едното момче се притесни и започна с маркуч да се опитва да изкара горивото, само че то да не е да точиш нощно време от паркирана "Лада" в тъмен квартал. Не става така лесно.  

    След като му се полюбувахме колко сладко пие дизел, намерихме кранчето за източване на резервоара и го отвъртяхме :) Тук само да отбележа, че БМВ-то няма такова кранче, което е проблем в такива ситуации. Започна източването. Наляхме вече бензин и отново всички се развеселиха, пихме Ред Бул, приказвахме и така се замотахме до 18.00 часа. Продължихме. Влязохме на поредната магистрала вече по тъмно, но това не беше проблем да караме.

Оставаха едва 40км. до гр.Тарсус и след това само 20км. до Адана.

Радвах се, че приключваме, защото от тези километри вече доста се бях уморил. Разговорните устройства, които монтирахме на каските не бяхме заредили предната вечер и връзката между нас се изгуби. Мони караше пред мен, когато на мотора ми нещо светна, отбих в аварийната лента и там угасна. Опитах да го запаля и никакви признаци за наличие на каквито и да било тоци. Ужас – беше тъмно, бях на магистрала и то по нагорнище, а нямаше как да се свържа с Мони. В първите минути си казах, защо точно сега трябва да се случи това, като не осъзнавах, че всъщност се случи точно на правилното място, а не някъде в някоя пустиня. С Мони се свързахме по мобилните, но той трябваше да търси къде да обърне на магистралата за да дойде при мен. Започнах да звъня първо на Димо и после на Ники за съвет. Разглобявах да проверя ремъка - здрав е, всички жици, здрави и си нямах идея какво става. Стоя, гледам, пуша и вече оглеждах място за нощувка, като избора беше - седнал на мантинелата или легнал до нея. :) Докато преглеждах всичко

до мен спря полицейска кола.

Обясних им какво става, те не разбират английски, а аз – турски, ама как се разбрахме още не мога да си обясня. На около един километър имаше паркинг за тирове и полицаите ми казаха, че ще ми помогнат да избутаме мотора до там. Запретнаха ръкави, аз доста се позачудих на ентусиазма им да бутаме близо 400кг по нагорнище, но пробвахме – минахме не повече от 5-6 метра и двамата изплезиха езици. Единият обиколи и огледа мотора и само каза „Вай, вай, вай” и започна веднага да звъни по телефона. „Вай, вай, вай”, ама на мен душата ми излезе, щото освен мотора трябваше и мен си да бутам. Спряха един камион за да го натоварим, но беше висок и без платформа и нямаше как. След малко пристигна техен познат с бус, за да го товари, ама той пък се оказа малък. След около 20 минути спряха друг камион. Тогава предложих на шофьора да ме дръпне, ако има въже, защото кабели за ток никой нямаше, а вече след всички проверки беше ясно, че проблемът е в акумулатора. Човекът беше с огромен ТИР. В такава ситуация трябва много внимателно да се прецени къде да се завърже въжето. Такъв камион, колкото и внимателно да дърпа потегля с такава сила, че ако въжето се прекара през коловете (предните амортисьори - мотористки жаргон, бел.Ст.) то мотора автоматично става на две части. Аз си избрах през ролбара. Дръпна камиончето, ролбара се разтвори като крило, ама вместо да излети, запали :) Супер. Стигнах до паркинга. В това време Мони беше стигнал до единия край на магистралата, обърнал, стигнал до другия край, пак обърнал и се намерихме на бензиностанция малко след паркинга. Продължихме до

Адана

и аз бях вече каталясал от умора и нерви. Спряхме в най-тъмното място на паркинга. Пред хотела имаше около 20 души охрана - странно. Мотора го загасих и отново отказа да запали. На другия ден щях да му мисля.

Най-много ме впечатлиха полицаите в този случай.

Толкова отзивчиви хора отдавна не бях срещал. Показаха ми на картата къде преди Адана има дилър на БМВ, които предстоеше да посетя. Тръгнахме да се настаняваме. И двамата ужасно уморени, а идва някакъв от хотела и вика - „искате ли момичета?“. Направо ни утрепа. Викам си - ми що не, ако ремонтира мотори и има на склад нов акумулатор, да идва. :D И този ден не скучахме, макар да си представях как само карам по магистрала цял ден и нищо интересно. Важното е, че успяхме и този ден да минем километрите, които си бяхме поставили за цел.   05.06.2010г. - Трети ден. Станахме рано. Бях доста притеснен какво ще стане с мотора, но пък викам си в БМВ ще ми помогнат. Пред хотела имаше малко надолнище, бутнахме мотора и запали.

Потеглихме към БМВ дилъра на 20 км. от Адана в посока гр.Тарсус.

Там любезно ни посрещнаха, обяснихме какъв е проблема. Един от майсторите замери акумулатора и веднага се установи, че има дефектна клетка. Както и ние предполагахме и както предполагаха всички, с които говорих предишната вечер. До тук добре, но проблема се задълбочи, след като ми казаха, че трябва да чакам 5 дни за доставка на нов. Имало и друг дилър, който продавал мотори БМВ, но днес не работи, а трябва специално разрешение да се вземе акумулатор от нов мотор, да се сложи на моя и след това да вземат този, който поръчам. Такова разрешение можело най-рано в понеделник да се получи от някакъв шеф на фирмата. Ужас.

Недай си, Боже, да закъсаш с мотор БМВ и да разчиташ на дилъри.

Има да си чакаш с дни и любезно да те питат вода или чай да ви предложа. Каква вода, какъв чай – искам акумулатор. В този момент късмета проработи. Един от механиците също моторист кара БМВ R800 и Ямаха Фейзър се обади на негови познати в Адана. Казаха, че нямат, но да отидем да вземат размерите на моя и да търсят. С Мони тръгнахме към Адана. Там под един мост ни чакаше човек със скутер, който ни заведе до тяхната работилница.

    Извадихме акумулатора, видяха го и казаха, че ще намерят. Така ми стана спокойно, че ми идеше да се развикам. И двамата бяхме отново весели.

    Започнахме да чакаме и момчето се появи след около половин час с нов акумулатор – китайски марка VPN, гелов. Голямо облекчение. Напълниха акумулатора и ни казаха, че трябва 3 часа да се зарежда. Добре, ще чакаме. Тогава имахме време да разберем що за хора са двамата мъже в сервиза. Уникални са. Купуват стари мотори БМВ, всякакви модели, главно останали от Полицията и им правят пълна реставрация, след което ги продават по около 3000$. Моторите наистина бяха уникални, много добре направени и с много желание.

 

        Собственика на сервиза беше възрастен човек – Enver AKBAS. Показа ни много негови снимки, от които личеше, че цял живот се занимава с мотори и е бил състезател, като на една от снимките беше изправил мотор Ява на задна гума. Стана обяд и попитахме къде наблизо има нещо за ядене. Момчето, което донесе акумулатора извади едно меню, попита ни какво искаме да ядем и поръча по телефона. Продължихме да чакаме пред сервиза, седнали на ниски дървени столчета. Вече се чувствах като част от всички на тази малка уличка. До нас фризьорът обясняваше на минаващите хора, че сме от България, друг ни носеше чай, а разносвача на храна по домовете ни поздравяваше всеки път като мине покрай нас. Пристигна и обяда. Седнахме в сервиза на една маса с майсторите, хапнахме, поприказвахме и те продължиха работа, а ние продължихме да чакаме. Невероятно гостоприемни хора. Така в 15.00 часа акумулатора беше готов. Монтирахме го, стегнахме багажите и тръгнахме към Латакия в Сирия. Очакваха ни близо 300 километра. Пътят до Ишкендер беше магистрала. След това започна да се вие по крайбрежието, докато преди Антакия влезе в планината. Много живописно място, но имаше невероятно силен вятър. По този път са доста завои между скалите и с този вятър си беше трудно за каране. Стигнахме и до

границата със Сирия – КПП Kassab

Тук за мое учудване цареше страшно спокойствие, но и много добра организация. Границата със Сирия минахме за около 30 минути. Вече се беше стъмнило, но продължихме към Латакия.

    Направи ми впечатление, че започна рано да се стъмва, но Мони ми обясни, че това е защото колкото по-надолу(т.е. по-близо към Екватора – бел.Ст.) се слиза, толкова повече ден и нощ се изравняват, нещо което бях забравил. При минаването на границата съм забравил да затегна добре един колан на страничните куфари. Така малко преди Латакия, докато карах с 80км/час нещо силно ми спря задната гума. Имах чувството, че със същата скорост ме дръпнаха рязко назад. Не можах да падна, но пък блокирах на средата на едно от платната за движение, което беше доста натоварено в този час. Отново чист късмет, че колите успяваха да ме заобиколят и никой не ме размаза по асфалта. Понечих да тръгна напред, но нищо. Избутах малко назад мотора без да слизам от него, включих първа и потегли. Спрях на едно по-широко място. През това време вече се бях свързал с Мони и му казах за проблема. Двамата огледахме мотора и тогава установих какво е станало. Коланът се е прехвърлил от другата страна, замотал се е около калника и от там се затяга, влиза между грайферите на гумите блокира колелото. Демонтирах калника, защото беше много счупен и продължихме към

Латакия

След около половина час стигнахме, намерихме евтин хотел с паркинг, прибрахме моторите и излязохме да ядем някъде. Утре щях да гледам за други поражения по мотора. Вечеряхме в една пицария с доста красиви жени, та поне нещо хубаво за вечерта видяхме. Решихме да не караме повече по тъмно, защото явно не ни върви.

В Сирия

1 щатски долар струва 47 сирийски паунда, а 1 литър бензин струва 40 сирийски паунда. Голямо облекчение на фона на цените в Турция. Вече бяхме в Сирия. Зад нас остана цяла една държава от нашето пътуване - Турция. В Турция, Сирия и Йордания главно препускахме без да спираме, без да разглеждаме. И двамата бяхме ходили и сега единствено трябваше да преминем. (Обръщам внимание на годината, в което е направено това пътуване през Сирия – 2010г. Днес (през 2012г) подобно пътешествие е невъзможно заради избухналата гражданска война – бел.Ст.) 06.06.2010г. - четвърти ден от приключението. Станахме около 08.00 часа и отидохме да товарим багажа по моторите. Тогава огледах какво е станало от снощната случка. Ауспуха беше изкривен, изкривени бяха и стойките на куфарите, като се бяха усукали доста. Свалих всичко и с щангите на Мони за гумите, започнахме едно голямо блъскане докато изправим стойките. Поизправихме ги, видях, че не опират и не пречат на нищо и около 09.30 часа бяхме готови за път. Предстоеше ни да минем границата Сирия-Йордания и да стигнем в Аман.

Пътят от Латакия до магистралата за Дамаск

беше много хубав и не много натоварен. Чувствахме се странно минавайки през вече познати неща. През цялото време си говорихме - "Помниш ли това, помниш ли онова". Приятно усещане. Стигнахме в Дамаск, където 40 минути се лутахме как да излезем във вярната посока. Вече изцяло ни грабна магията на арабския свят със всичките си забавни неща, с клаксоните по колите, с хилядите лампички светещи в най-различни цветове. Беше станало вече 39 градуса и доста ни мореше това. Успяхме да излезем от Дамаск и продължихме надолу към границата с Йордания. И този ден трябваше само да караме със спирки само по бензиностанции.

        Появи се много силен страничен вятър, който държеше моторите ни под ъгъл и на всичко отгоре носеше облаци пясък с него. Карахме през нещо като мъгла от пясък, което беше доста неприятно.

    Стигнахме границата с

Йордания,

която също минахме много бързо поради добрата им организация. Отне ни около 30 минути всичко. Платихме по 18 йордански динара – седмична застраховка за мотора и по 20 динара за издаване талон на мотора.

Тук в Йордания

1 йордански динар струва 1,428$, а 1 литър бензин е 0,70 йордански динара. В

Аман

пристигнахме около 19.00 часа. Намерихме веднага хотел с интернет - Хотел Толедо. Настанихме се и отворихме бутилка Арак, която предварително си купихме от границата, тъй като тук в Йордания алкохол не се продава.

        Така мина и този ден. За щастие без никакви произшествия, скучно, но все пак гонихме Африка.   07.06.2010г. - Пети ден от приключението. Тръгнахме от Аман около 06.30 часа. Жегата вече се увеличаваше и трябваше да подбираме часовете, в които да караме и съответно да ставаме по-раничко.

Пътят към Ал Акаба

с наближаването на града стана много живописен с пустиня и планини. Все повече се усещаше, че слизаме към Африка и истинските пустини.

      В Ал Акаба пристигнахме около 11.30 часа и отидохме направо на

пристанището за ферибота

към гр. Нувейба, Египет за да проверим какво е разписанието. Температурата в Ал Акаба вече беше достигнала 42 градуса. На пристанището видяхме, че има ферибот в 13.00 часа и в 12.00 вечерта. Само след един бърз поглед решихме да се качваме и да не чакаме до вечерта при тези температури. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   На самото пристанище, което е извън Ал Акаба в посока границата със Саудитска Арабия се намират всички служби, необходими за оформянето на документите за напускане на Йордания - паспортна и митница. Купихме билет за ферибота, който за човек и мотор струва 140$ за втора класа. Качихме моторите, оставихме ги на централни стойки за да не паднат по пътя и се качихме към салона за пътници.

    В салона за пътници се намира и паспортната служба за Египет. На едно гише вътре оставихме паспортите, дадоха ни по една бележка и ни казаха при пристигането в Египет да отидем в имиграционната служба, за да си ги получим, като преди това си купим виза. Салонът за пътници беше претъпкан, адски задушно и беше забранено пушенето. Помолихме едно от момчетата от персонала на ферибота да ни заведе до горния етаж, където се води първа класа, макар да няма нищо обща с такава. Естествено се съгласи срещу малко възнаграждение да ни „помогне”. Горе нямаше толкова хора и можеше да си излиза навън за да се пуши. Вече всичко беше наред.

        Изчакахме всичко да се натовари и можеше да потегляме.   В 13.30 часа

отпътувахме за Египет и съответно за Африка.

    Вълнението се засилваше, защото вече отивах в неизвестното и предстоеше едно наистина интересно пътуване. Очаквах нещо ново, забавно, различно и нямах търпение. Зад нас остана препускането през Турция, Сирия и Йордания. Това са прекрасни страни, на всяка от които си заслужава да се отдели специално внимание.

      Пътувахме с ферибота излизайки навън за по цигара, където постоянно гледах приближаващата Африка...   Очаквайте продължението Автор: Бойко Терзиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Африка - общо – на картата: КЛИКАЙТЕ ЗА ПОДРОБНОСТИ НА РАЗКАЗА!

Спрямо здравеопазването в България има много неща за казване и малко от тях са положителни, но за щастие има изключения.

Ето ги и моите пет стотинки и опита ми по темата има няма отпреди 4 дни.
Бързо вметване – винаги съм се осигурявала на пълната ми заплата и никога не съм работила за заплащне под масата, плащам си здравните, дори да нямам работа, така че позицията ми по темата за здравеопазването е ясна, надявам се.
____________________________________________________________________

Четвъртък ми беше пълен със задачки. Сменях мивка вкъщи, защото се почупи. Умерено забавно упражнение.
Вечерта ме заболява корем, към 20:30. Не обръщам много внимание и се надявам, че ще ми мине от само себе си. Към полунощ не ми е още минало, напротив, засилило се е и се е преместило ниско-вдясно в корема. Имала съм стряскания за апендисит и решавам да си проверя температурата (симптом). Имам температура, но от друга страна, до скоро бях болна, така че може и от това да е. За всеки случай решавам да изчакам още малко. Тъй като е доста лоша идея да се пият болкосупокояващи, си се радвам на цялото преживяване от, до напълно ау натурел.

Към 2 решавам, че повече няма смисъл да се чака и за всеки случай – викам линейка.
3 сутринта… все още очаквам линейка. Звънкам да проверя къде ми е линейката. Казват ми че, пътува… откъде? От Габрово?? Къде се мотае линейка в 2 сутринта в работна вечер повече от час?
3 и 20 пристигат. Вън вали та се къса. Свиркат ми като такси… естествено, как те ще слязат, аз трябва да изтичам… изкуцукам до линейката и да се покатеря.

Сядам, преглеждат ме, опитвам се да обясня какви са ми симптомите и какво съм си проверила. Казвам, че и преди съм имала стряскания и съм си проверила температурата и тъй като съм прочела онлайн, не съм пила болкоуспокояващи, в момента, в който споменавам онлайн ми се тросват, че на интернет не може да се вярва. О-К.

Ще ме карат в болница, явно достатъно убедително се гърча като ме натиснат по корема. По пътя към болницата евентуално минахме по някакъв офроуд, понеже подскачах като топче за пинг-понг. Линейките имат нужда от ГОЛЕМИ гуми… и някакви по-адекватни амортисьори…

Отиваме в Първа Градска, защото ми се води по район.
Преглеждат ме набързо два пъти поред две различни сестри. Отиват да будят хирург, отново ме преглеждат – натискането на корема и рязкото дръпване на ръката предизвиква голяма болка. Не знам дали е добър индикатор за проблем с апендисит, но върши работа, така че имайте наум. Преглежда ме млад, даже младичък хирург. Много симпатичен, като гледам и кадърен. Ще ме приемат за през нощта, ще ми се направят тестове и изследвания и ако трябва, операция на сутринта.

Правят ми милион и един теста. Една шепа епруветки пълни с кръв и ги пускат за изследвания. Слагат ме на системи и ме настаняват за през нощта.
На сутринта ме подкарват да ме проверят – снимки на рентген и още цял куп неща. Куп тестове за алергии и ми проверяват медицинската история. Заболявания, алергии, лекарства…

Всички са много любезни и ефективни, бързи и мили.
Връчват ми стиска листове, с куп въпроси, обяснения за типа упойка, че ще съм на машина, която диша вместо мен и че съм информирана и се съгласявам с опасностите, да съм си напишела името и да се подпиша. Налага се аз да ходя да ти гърся да ми обяснят аджеба, с какво се съгласявам информирано. Обясняват ми. Все едно пък имам опция да не подпиша, при положение, че банките, които трябва да успокоят възпалилия се апендикс не свършват работа. Подписвам.

Разбирам, че ще съм на пълна упойка и на машина, с лекарства, които ще ме приспят и ще отпуснат мускулатурата, заради което е и машината, която ще играе роля на диафрагрмата ми. Притеснена съм. Правя няколко обаждания и включвам в ход няколко приготовления… за всеки случай.
Хирургът идва и ми се представя. Обяд е.

Карат ме в операционната. Оперират те гол… просто идилия.
Набучват ме с абокати и игли и ми слагат маска, пускат музика и сестрите се опитват да ме разсеят, шегувайки се и ми се усмихват. Успокояват ме, че е рутинна операция и че хирургът ми е много добър. Оказва се, че не е жената хирург, която ми се представя преди малко, не разбрах защо, а младият мъж, който ме посрещна през нощта.
Ами добре.

Не го виждам хирурга от началото до края на операцията, слагат ми маска и сладникаво топъл газ започва да ми пълни ноздрите. Питат ме дали ми се спи. Клатя отрицателно глава. Мрак…

Треса се от студ. Толкова ми е студено, че не мога да се осъзная къде съм. Знам, че се возя на носилката, в много замаяно съзнание съм, карат ме към стаята. Преместват ме в леглото и ме завиват с няколко одеала. Тресе ме… заспивам след секунди.

Нощ… някой ме побутва, за да ми тикнат термометър под ръката. Капе меко системата в лявата ми ръка. Питат ме боли ли ме. Не успявам да формулирам отговор, само ги поглеждам с вдигнати вежи и пак заспивам.

Будя се посреднощ. Трябва да викна сестра.
Как? Опитвам да викна… безнадежна история. Трябва да има по-адекватен метод. До леглото има дълго рамо, в края на което има екран. Не мога да се набера и да го изтегля към мен, защото ме боли корема при напрягане на коремните мускули. Накрая успявам и обръщам екрана. Голям червен бутон “медицински персонал”. Идва.
_
На сутринта пристига сестрата и ми обяснява, че няма да ям днес (до неделя). Сменя ми системите. Препоръчва ми да се опитам да стана по-късно с помощта на фелдшер.

Ставам… на тласъци и с помощ. Учудващо, но като изключим усещане за дърпане, не е толкова зле колкото си представям.

ОК, зле е… не само, че дърпа, не мога да си поема нормално въздух. От тръбата, която е била в гърлото ми кашлям, но ме боли и не смея да се изкашлям и само се давя. Лягам си пак. После се опитвам пак да стана. Използвам рамото на екрана за опора. Опитвам се да направя няколко тегела в стаята. По-добре ми е.

Стаята е приятна. Гледам към някакъв заден двор? Пълно е със стари къщи, има много зелено. Има комарна мрежа, а вратата на стаята ми е отворена. Леглото ми е далече от прозореца, така че не ми духа, но усещам приятен полъх. Не е непоносмо горещо, но следобед става душно. Чувам, че е 40 градуса на слънце. Не се усещат като такива при мен поне.

Екранът освен това пуска телевизия и интернет, бил тъч скрийн. Да де, ама тъч скрийна никак не струва. Използвам го да си отворя нещо за четене.
През деня минават на визитация и сестрите. Хирурга наднича да ме пита как съм. Ами… как да съм, заздравявам.

Абокатът ми на китката е като чешма, като се врътне едното налче, може да се инжектират спринцовките с антибиотик и каквото друго трябва. Интересно.
Вече не съм на системи.
_
Неделя, да се захранвам, по мъничко и само леки и меки неща, примерно банан и кисело мляко. От абоката на китката ми имам неприятно усещане като за натъртено на около 6 см над китката. От дебелата игла и това, че си използвам ръката, когато ставам и лягам или се опитвам да се движа. Евентуално в понеделник ще я махнат. Сестрите надничат пак, рутинните проверки също.

Тегели нагоре надолу по коридора в отделението. Лека полека. Усмихваме се с други пациенти, които също се ратъпкват и раздвижват. Бавно, леко влачейки крака, си кимаме с глава, докато се носим, всеки придържащ с ръка проблемната част, която е оперирана.

Проверка как върви заздравяването… АУЧ! лепенките държат здраво. Разрезът изглежда нищожен за неудобството, което ми причинява, няма и 4 сантима. Зараства добре, до бикини линията. Все едно съм се пернала със самобръсначката или нещо такова.
_

Понеделник. Чувствам се значително по-добре, коремът ми е много по-спокоен. Махат ми абоката, изкъпвам се с кеф, след катко разследване защо няма врътка за топлата вода. Някаква санитарка или сестра хуква да ми намери и се връща след мъничко с широка усмивка и врътка.

Около 3 следобед. Хирургът ми е излязъл от операция, сменя ми лепенката, напътства ме какво да ям (супи, сокове), какво да избягвам (тесто, семки, целулоза) и колко време ще ми трябва да се възстановя (10 дни да се движа нормално, месец да заздравея и да мога пак да спортувам – внимателно, например плуване и поне 2 месеца преди пак да катеря).

Отивам да платя за престоя… Била съм 4 дни, три нощи. Плащам за две… 11 и 50 общо. Отивам да си хвана такси.
_____________________________________________________________________

И сега … съм без апендикса си, вкъщи.
Много съм доволна. От Първа градска, от хирурга, от отношението на сестрите, санитарите и фелдшерите, от обслужването, стаята, леглото и храненето… знам, че има ужасни лекари и ужасяващи преживявания, но съм щастлива, че има и такива случаи, като при мен, когато са кадърни, свестни и си вършат работата.

Filed under: аз/Еneya, наоколо Tagged: апендисит, операция, прва градска, пълна упойка

Спрямо здравеопазването в България има много неща за казване и малко от тях са положителни, но за щастие има изключения.

Ето ги и моите пет стотинки и опита ми по темата има няма отпреди 4 дни.
Бързо вметване – винаги съм се осигурявала на пълната ми заплата и никога не съм работила за заплащне под масата, плащам си здравните, дори да нямам работа, така че позицията ми по темата за здравеопазването е ясна, надявам се.
____________________________________________________________________

Четвъртък ми беше пълен със задачки. Сменях мивка вкъщи, защото се почупи. Умерено забавно упражнение.
Вечерта ме заболява корем, към 20:30. Не обръщам много внимание и се надявам, че ще ми мине от само себе си. Към полунощ не ми е още минало, напротив, засилило се е и се е преместило ниско-вдясно в корема. Имала съм стряскания за апендисит и решавам да си проверя температурата (симптом). Имам температура, но от друга страна, до скоро бях болна, така че може и от това да е. За всеки случай решавам да изчакам още малко. Тъй като е доста лоша идея да се пият болкосупокояващи, си се радвам на цялото преживяване от, до напълно ау натурел.

Към 2 решавам, че повече няма смисъл да се чака и за всеки случай – викам линейка.
3 сутринта… все още очаквам линейка. Звънкам да проверя къде ми е линейката. Казват ми че, пътува… откъде? От Габрово?? Къде се мотае болница в 2 сутринта в работна вечер повече от час?
3 и 20 пристигат. Вън вали та се къса. Свиркат ми като такси… естествено, как те ще слязат, аз трябва да изтичам… изкуцукам до линейката и да се покатеря.

Сядам, преглеждат ме, опитвам се да обясня какви са ми симптомите и какво съм си проверила. Казвам, че и преди съм имала стряскания и съм си проверила температурата и тъй като съм прочела онлайн, не съм пила болкоуспокояващи, в момента, в който споменавам онлайн ми се тросват, че на интернет не може да се вярва. О-К.

Ще ме карат в болница, явно достатъно убедително се гърча като ме натиснат по корема. По пътя към болницата евентуално минахме по някакъв офроуд, понеже подскачах като топче за пинг-понг. Линейките имат нужда от ГОЛЕМИ гуми… и някакви по-адекватни амортисьори…

Отиваме в Първа Градска, защото ми се води по район.
Преглеждат ме набързо два пъти поред две различни сестри. Отиват да будят хирург, отново ме преглеждат – натискането на корема и рязкото дръпване на ръката предизвиква голяма болка. Не знам дали е добър индикатор за проблем с апендисит, но върши работа, така че имайте наум. Преглежда ме млад, даже младичък хирург. Много симпатичен, като гледам и кадърен. Ще ме приемат за през нощта, ще ми се направят тестове и изследвания и ако трябва, операция на сутринта.

Правят ми милион и един теста. Една шепа епруветки пълни с кръв и ги пускат за изследвания. Слагат ме на системи и ме настаняват за през нощта.
На сутринта ме подкарват да ме проверят – снимки на рентген и още цял куп неща. Куп тестове за алергии и ми проверяват медицинската история. Заболявания, алергии, лекарства…

Всички са много любезни и ефективни, бързи и мили.
Връчват ми стиска листове, с куп въпроси, обяснения за типа упойка, че ще съм на машина, която диша вместо мен и че съм информирана и се съгласявам с опасностите, да съм си напишела името и да се подпиша. Налага се аз да ходя да ти гърся да ми обяснят аджеба, с какво се съгласявам информирано. Обясняват ми. Все едно пък имам опция да не подпиша, при положение, че банките, които трябва да успокоят възпалилия се апендикс не свършват работа. Подписвам.

Разбирам, че ще съм на пълна упойка и на машина, с лекарства, които ще ме приспят и ще отпуснат мускулатурата, заради което е и машината, която ще играе роля на диафрагрмата ми. Притеснена съм. Правя няколко обаждания и включвам в ход няколко приготовления… за всеки случай.
Хирурга идва и ми се представя. Обяд е.

Карат ме в операционната. Оперират те гол… просто идилия.
Набучват ме с абокати и игли и ми слагат маска, пускат музика и сестрите се опитват да ме разсеят, шегувайки се и ми се усмихват. Успокояват ме, че е рутинна операция и че хирургът ми е много добър. Оказва се, че не е жената хирург, която ми се представя преди малко, не разбрах защо, а младият мъж, който ме посрещна през нощта.
Ами добре.

Не го виждам хирурга от началото до края на операцията, слагат ми маска и сладникаво топъл газ започва да ми пълни ноздрите. Питат ме дали ми се спи. Клатя отрицателно глава. Мрак…

Треса се от студ. Толкова ми е студено, че не мога да се осъзная къде съм. Знам, че се возя на носилката, в много замаяно съзнание съм, карат ме към стаята. Преместват ме в леглото и ме завиват с няколко одеала. Тресе ме… заспивам след секунди.

Нощ… някой ме побутва, за да ми тикнат термометър под ръката. Капе меко системата в лявата ми ръка. Питат ме боли ли ме. Не успявам да формулирам отговор, само ги поглеждам с вдигнати вежи и пак заспивам.

Будя се посреднощ. Трябва да викна сестра.
Как? Опитвам да викна… безнадежна история. Трябва да има по-адекватен метод. До леглото има дълго рамо, в края на което има екран. Не мога да се набера и да го изтегля към мен, защото ме боли корема при напрягане на коремните мускули. Накрая успявам и обръщам екрана. Голям червен бутон “медицински персонал”. Идва.
_
На сутринта пристига сестрата и ми обяснява, че няма да ям днес (до неделя). Сменя ми системите. Препоръчва ми да се опитам да стана по-късно с помощта на фелдшер.

Ставам… на тласъци и с помощ. Учудващо, но като изключим усещане за дърпане, не е толкова зле колкото си представям.

ОК, зле е… не само, че дърпа, не мога да си поема нормално въздух. От тръбата, която е била в гърлото ми кашлям, но ме боли и не смея да се изкашлям и само се давя. Лягам си пак. После се опитвам пак да стана. Използвам рамото на екрана за опора. Опитвам се да направя няколко тегела в стаята. По-добре ми е.

Стаята е приятна. Гледам към някакъв заден двор? Пълно е със стари къщи, има много зелено. Има комарна мрежа, а вратата на стаята ми е отворена. Леглото ми е далече от прозореца, така че не ми духа, но усещам приятен полъх. Не е непоносмо горещо, но следобед става душно. Чувам, че е 40 градуса на слънце. Не се усещат като такива при мен поне.

Екранът освен това пуска телевизия и интернет, бил тъч скрийн. Да де, ама тъч скрийна никак не струва. Използвам го да си отворя нещо за четене.
През деня минават на визитация и сестрите. Хирурга наднича да ме пита как съм. Ами… как да съм, заздравявам.

Абокатът ми на китката е като чешма, като се врътне едното налче, може да се инжектират спринцовките с антибиотик и каквото друго трябва. Интересно.
Вече не съм на системи.
_
Неделя, да се захранвам, по мъничко и само леки и меки нещ, примерно банан и кисело мляко. От абоката на китката ми имам неприятно усещане като за натъртено на около 6 см над китката. От дебелата игла и това, че си използвам ръката, когато ставам и лягам или се опитвам да се движа. Евентуално в понеделник ще я махнат. Сестрите надничат пак, рутинните проверки също.

Тегели нагоре надолу по коридора в отделението. Лека полека. Усмихваме се с други пациенти, които също се ратъпкват и раздвижват. Бавно, леко влачейки крака, си кимаме с глава, докато се носим, всеки придържащ с ръка проблемната част, която е оперирана.

Проверка как върви заздравяването… АУЧ! лепенките държат здраво. Разрезът изглежда нищожен за неудобството, което ми причинява, няма и 4 сантима. Зараства добре, до бикини линията. Все едно съм се пернала със самобръсначката или нещо такова.
_

Понеделник. Чувствам се значително по-добре, коремът ми е много по-спокоен. Махат ми абоката, изкъпвам се с кеф, след катко разследване защо няма врътка за топлата вода. Някаква санитарка или сестра хуква да ми намери и се връща след мъничко с широка усмивка и врътка.

Около 3 следобед. Хирургът ми е излязъл от операция, сменя ми лепенката, напътства ме какво да ям (супи, сокове), какво да избягвам (тесто, семки, целулоза) и колко време ще ми трябва да се възстановя (10 дни да се движа нормално, месец да заздравея и да мога пак да спортувам – внимателно, например плуване и поне 2 месеца преди пак да катеря).

Отивам да платя за престоя… Била съм 4 дни, три нощи. Плащам за две… 11 и 50 общо. Отивам да си хвана такси.
_____________________________________________________________________

И сега … съм без апендикса си, вкъщи.
Много съм доволна. От Първа градска, от хирурга, от отношението на сестрите, санитарите и фелдшерите, от обслужването, стаята, леглото и храненето… знам, че има ужасни лекари и ужасяващи преживявания, но съм щастлива, че има и такива случаи, като при мен, когато са кадърни, свестни и си вършат работата.

Filed under: аз/Еneya, наоколо Tagged: апендисит, операция, прва градска, пълна упойка

Благодарение на човек, който е с визуални увреждания, бе създадено Android приложение, което ще превърне стандартните смартфони в мощни инструменти за слепи.

без лепене, само с изрязване и прегъване Със сигурност не стават за носене, но пък бихте могли да...

Google+май не се притеснява особено от успеха на Facebook, пък и по някои точки определено бие основния си конкурент

Акциите на социалната мрежа спаднаха с още 8.1% заради опасенията на инвститорите от ниски продажби за второто тримесечие.

 

От днес LinkedIn е с нов редизайн на сайта. Това, което прави впетчатление, е, че той е взел по нещо от Google+  и Facebook, на които много прилича. Явно желанието на LinkedIn е да не изостава от своите конкуренти Facebook, Twitter и Google+. Новините от ComCast не са добри за LinkedIn. Посещаемостта пада за сметка на ръст при Google +, който вече е изпреварил LinkedIn по посещаемост. Освен това наскоро беше прекратно сътрудничеството с Twitter, което даваше възможност за директно споделяне от Twitter.

Но това не спира екипа на LinkedIn, които се опитват да подобрят своята услуга така, че да са максимално полезни на своите потребители. LinkedIn се стреми да стане социалната медия на професионалистите и бизнеса. Ето какво казват от екипа на LinkedIn за предстоящите промени в дизайна и функционалността на страниците на сайта:

Ние направихме няколко ключови промени в проекта, за да направим по-лесно намирането и обсъждането на най-важното.

Нов опростен дизайн

• Лентата за навигация има нов, по-плътен вид, като същевременно поддържа цялата функционалност, с която сте свикнали.
• По подразбиране отварянето показва топ актуализациите, които са от значение за вас на базата на вашия профил и интереси. Преместете курсора върху всички актуализации и изберете Най-новите, за да видите пълния списък с актуализации.
• Статиите в потока с актуализации сега разполагат с големи изображения за лесно разглеждане.
• Нова функция за автоматично превъртане ви позволява да видите повече актуализации в долната част на страницата, без да щраквате допълнително.

 Повече от новините, които са от значение

•  Топ статиите на деня, сега се появяват в потока с актуализации, така че можете да сте добре информирани за новините, когато четете актуализациите във вашата мрежа.
•  Сега можете да разглеждате новинарски статии, без да излизате от потока с актуализации. Преместете курсора върху „всички актуализации“ и след това изберете „LinkedIn днес“, за да видите най-новите новини на вашата страница.

 

Пускането на новия дезайн на LinkedIn върви в моомента и би трябвало да обхване всички потребители. А ето как ще изглежда и новият дезайн на LinkedIn:

 

Как ви се струва - харесва ли ви новият дизайн на LinkedIn. При вас има ли промени? Споделете вашите впетчатления с нас.

Снимка: Linkedin

Подобни статии:

1. Twitter използван от 91% от B2B маркетьорите, но LinkedIn с двойно по-голям ефект
2. Край на Споделянето от Twitter в LinkedIn

Рубриката „Социална сряда“ е гордо спонсорирана от фирма Social Me, предлагаща практични и работещи решения за фирмите, които искат да популяризират дейността си онлайн, да привлекат бързо голям брой потребители към страниците си и да спечелят вниманието на по-голяма част от аудиторията чрез една от най-големите социални мрежи в света – Facebook.

Предполагаме, че повече от вас са запознати с това, че когато публикувате даден статус от мобилен телефон, под него се появява нещо от рода на „via BlackBerry“ и прочие. Представете си само, ако е възможно да променяте този текст на „via Captain America“, „via Banana Phone“ или „via message in a bottle“. Днес в рубриката „Социална сряда“ искаме да ви покажем как това може да стане, а вие да се развихрите и позабавлявате.

Опцията, която ви даваме, е да се възползвате от безплатния сайт PostedVia, който ви дава възможност да манипулирате именно този малък и символичен надпис, който се показва под вашите статуси. Опциите, които ви предлага PostedVia не са неизчерпаеми, но сред тях могат да се намерят доста креативни и закачливи източници. Така например едни от най-забавните извори на ваши постове и статуси могат да бъдат:

• via Alcohol
• via Banana Phone
• via Carrier Pigeon
• via message in a bottle

• via The Afterlife

Идеята на този трик, който ви даваме в „Социална сряда“, е да разнообразите своите статуси по един по-различен начин, който определено не е познат на много от Facebook потребителите. Вие можете да сте с една идейка по-интересни и дори при повечко креативност бихте могли даже да сте впечатляващи.

Успех и попътни идеи ви пожелаваме.

Подобни статии:

1. Социална сряда: Как да сменим фона във Facebook
2. Facebook пуска новите Оpen Graph приложения, наречени жестове, в сряда

Ако вече имате свой бизнес, то със сигурност знаете, че един от най-важните фактори за неговия успех е репутацията му. Да, всички онези неща, които ви открояват от останалите, качествата на вашите продукти или услуги, както и многото останали дребни детайли, които сте градили дълго време.

И докато репутацията си в „живия живот” най-вероятно владеете добре, то все повече бизнеси имат сериозни проблеми с репутацията си в мрежата. Там действат малко по-различни закони и за да се справите успешно, със сигурност ви е нужна помощ от специалисти в областта.

В последните години уебсайтовете се превърнаха в нова арена за бизнес битки. Различни недобронамерени потребители и хакери с различна мотивация се опитват непрекъснато да вгорчат живота на бизнес потребителите. Спомнете си колко често напоследък чувате за „хакнати страници”, откраднато съдържание и т.н.

Част от виртуалните престъпници нападат даден сайт, с цел да извлекат някаква полезна информация, да бъдат допуснати и да саботират успеха на дадена корпорация. Вече по-често обаче сайтовете и на по-малки компании са използвани за разпространение на зловреден код и „инфекции”, които да заразят техните потребители. Според официалната статистика, подобни атаки унищожават ежедневно репутацията на повече от 6 600 потребители в световен мащаб. Те стават носители на вредоносни файлове и по този начин заразяват всеки, опитал се да отвори техния сайт. Отново според статистиката хакването на сайт и поставянето на зловреден софтуер са най-честно срещаните методи на хакерите, чрез които могат да нарушат работата на вашия сайт, така както една четвърт от всички функциониращи бизнес сайтовете в някакъв период от своето съществуване са били подложени на атаки.

И ако подобен проблем е огромен, защото ще се злепоставите пред своите клиенти или пред желаещите да станат такива, то всичко става още по-зле впоследствие. За да ограничат „заразата”, най-известните търсачки като Google, Yahoo и Bing вкарват подобни сайтове в черни списъци, от които след това излизането е трудно.  Идеята на тези списъци е, че попадне ли веднъж в тях, сайтът на вашата фирма най-малкото няма да може да се отваря от повечето потребители, а те вместо да видят вашите услуги и продукти ще получат съобщение, че вашият сайт може да зарази компютрите им.

Сред добрите новини, касаещи сигурността на сайта ви, в момента е, че най-вероятно компютърът, от който работите и качвате неща в него, е защитен от антивирусна програма, а и хостинг компанията ви се грижи за голяма част от сигурността. Въпреки това, от проблеми не е защитен на практика никой. Пътищата за атака непрекъснато се променят. Почти всеки уеб сайт има своите слабости, независимо от използваните технологии и хостинг платформата, на която е разположен. От скоро обаче потребителите могат да разчитат на нещо доста сигурно в защитата на репутацията на сайта си.

Благодарение на новата SaaS услуга на хостинг компанията ICN.Bg, наречена „ICN.BG Security & Reputation”, е налице възможност за постоянен мониторинг на репутацията на даден сайт. В резултат на ежедневно сканиране в различни системи, поддържащи черни списъци, онлайн репутация, както и проверка за зловреден код, възможни слабости в приложението ви, анти-спам и друг вид уязвимости, мястото на вашия бизнес в мрежата ще е доста по-сигурно, а репутацията му – гарантирана.

Благодарение на ICN.BG Security & Reputation всички собственици на сайтове ще имат по-добра възможност да защитят своя сайт от атаки, експлойти, анти-спам и друг вид действия, целящи нарушаване на нормалната работа на сайта. Работата на системата ви гарантира получаване на пълна статистика при наличие на заразени файлове, информация за грешки в използвания софтуер, както и информация как да се защитите.

Подобни статии:

1. Интернет бизнеса в България през 2011 – II /Обновена/
2. Интернет бизнеса в България през 2011

След като само преди няколко седмици от Европейския съюз започнаха война с гиганта Google, то сега дойде ред и на Microsoft. Това, за което ЕС ще се разправя с компанията, основана от емблематичния Бил Гейтс, е нарушаване на правила, касаещи софтуер решения от 2009-та година. Ако трябва да сме по-точно, говорим за невъзможността на потребителите на Windows и в частност Windows 7 да получават информация за избор на друг браузър освен Microsoft Intrnet Explorer. Именно това е причината ЕС да се намеси и започне разследване.

След пускането на Windows 7 става ясно, че Microsoft не дават информация на потребителите, че те могат да изберат друг интернет браузър освен IE. Така продукти като Firefox, Mozilla, Chrome, Safari, Opera и прочие остават незабележими за голяма част от потребителите, които не са на ясно с тяхното съществуване и функционалност. Това се случва през 2011 г., когато е пускането на Windows 7. Ако това е вярно, става ясно, че над 28 милиона потребители са били умишлено или не заблудени. Според комисията, която разглежда случая на Microsoft, компанията може да бъде глобена със сума, надвишаваща $7 милиарда. Числото е получено поради факта, че глобата, определена за подобно нарушение, е 10% от световния оборот на компанията.

Двете страни се въздържат от коментари, но са наясно с всичко, което предстои да се случи. От Microsoft не отричат за грешката, която най-вероятно са допуснали умишлено, но от ЕС пък не се ангажират със становище. Разбира се, заговори се за куп варианти, като основният е техническа грешка. Все пак ще следим какво се случва и ще ви държим в течение за развитието на този казус.

Снимка: Microsoft

Подобни статии:

1. Microsoft планира пускането на Windows 8 през октомври
2. Mozilla нападат Microsoft заради Windows 8

На днешен ден преди 175 години , 18 юли 1837 г. (6 юли стар стил) в Карлово е роден Васил Иванов Кунчев (Левски), наричан още Дякона или Апостола.