За думите, които те застигат по-късно

Сигурно и за вас има такива книги. Надявам се да има, защото в тях има нещо магическо, а в живота ни винаги е нужна още магия. Тези книги са като по-възрастни приятели. Говорят ти истини, облечени в красиви думи, но ти нямаш желанието или способността да ги припознаеш като такива. След време, когато изживяното време успее да навакса, се сещаш за тях и разбираш колко са били прави.

Всяка крачка в живота ни е изтъкана от емоции. Емоциите не се предават добре с думи, но често това е единственият, дори и крайно несъвършен начин, да ги обясним на друг, с което и да ги направим малко по-осезаеми и материални. Думите имат свойството да се променят с времето. Някои от тях, маловажните, имат кратък срок на годност и се разпадат на съставни части бързо, спират да значат каквото и да е. Други обаче са като хубаво вино – остаряват благородно и стават по-многопластови. За този втори вид ви говоря сега.

В последните дни се упражнявам да препрочитам текстове. Няма значение дали става дума за текстове на песни, разкази или романи – принципът е еднакъв. Със своето отлежаване думите започват да ми говорят все по-отчетливо и силно. Шепотът им почти успява да угаси свещта до леглото, която трепери като стрък на вятъра. Имам тъжното свойство да не осъзнавам какво е имал предвид авторът, но с времето мъглата на неразбирането се разсейва и мога да видя ясно ръката, която значението ми подава, за да прескоча в неговия свят. Тук няма понятие като “твърде късно” – съзнанието узрява постепенно. Тъгата идва само от това, че истини, които с години яростно си се борил да отхвърлиш, накрая се оказват по-силни от теб. Но пък това не променя качеството на текста.

___
снимка: the bbp

Още по темата:

1. За тези, които ти се изплъзват
2. Нещата, които ми липсват
3. Легендарният мъж

Прочети цялата новина

Свързани новини: