Няма съмнение, идеята за трите удара (или, както някои предпочитат, трите предупреждения или градирания отговор) най-активно беше налагана в Европа от френското правителство. През годините френските министри на културата дадоха имена на инициативи (напр. плана Албанел) за борба  с пиратството, а кулминация на инициативите беше законът HADOPI.

Трите удара доведоха до такива реакции в ЕС, че и Комисията, и Европейският парламент бяха принудени по-късно в хода на изготвянето на АСТА да декларират, че не подкрепят такъв вид мерки:

ЕП приветства многократните изявления на Комисията, че ACTA  няма да въведе нито персонални проверки, нито така наречената процедура на „три предупреждения“; нито една страна по АСТА, и особено ЕС, може да бъде упълномощена чрез споразумението да въведе режим на прекъсване на достъпа до интернет след три предупреждения или друг подобен режим.

Въпреки това Франция започна да прилага режима и миналото лято стана ясно, че само за първите 10 месеца агенцията, създадена със закона, е получила  18 милиона уведомления  за евентуални нарушения на авторски права в интернет. Ето   последният доклад (юли 2012) , в който пак има милиони и хиляди (един милион с евентуални нарушения, 99 хиляди с две предупреждения, 314 предадени на съда за налагане на санкции).

След всичко това поредният министър на културата в интервю казва, че работна група се занимава с ефективността на мерките за защита на цифровото културно съдържание и специално на закона HADOPI, който не изпълнява мисията си, а ограничаването на достъпа до интернет изглежда непропорционална мярка.

Което се твърдеше от самото начало и едва ли трябваше да се проверява емпирично.

наскоро на приятели им дошли гости от Швеция. домакините в стремежа си да им покажат нещо хубаво в София ги завели на обяд в ... ИКЕА ... оставям го без коментар. но държа на това да имаме нашите си уникални неща, а не да ги рушим систематично. неща, които може да ...

Че онлайн магазинът Amazon е движеща сила в процеса на навлизане на електронни книги за никого не е тайна. А поредната новина от компанията само потвърждава тази тенденция. От нейното британско подразделение обявиха, че на всеки 100 печатни книги, които компанията продава в Обединеното кралство, ...

Google Ventures - електронното звено на онлайн гиганта ще инвестира 10 млн. щ. долара във фирмата за услуги за електронни подписи DocuSign. Стартъпът обяви, че ще вложи новопривлечения капитал в пускането на нови услуги, международна експанзия и изследователска дейност. Новината дойде само ме...

Докторът: - Имам една лоша новина и една много лоша новина. Пациентът: - Предпочитам първо да чуя лошата новина. Докторът: - Резултатите от изследванията ви са готови и показват, че ви остава само едно денонощие живот. Пациентът: - Само едно денонощие? Божичко, това е ужасно! Не ми остава никакво време. А каква е много лошата новина? Докторът: - Опитвам се да ви намеря от вчера. Усмихни се, България, за да не попадаш в такава ситуация, се грижи по-добре за здравето си. От НОИ казват, че най-честите заболявания, които българите лекуваме в центровете за рехабилитация в страната, са свързани с опорно-двигателния апарат, както и с периферната и централната нервна система. Т.е. мъчат ни ревматизъм и лудост. Поне така казват лекарите, а на тях не трябва да им се вярва безрезервно. Една скептична пациентка отива на лекар и той й казва: - Имате туберкулоза. - Не ви вярвам - смайва се тя. - Искам второ мнение. - Добре - казва лекарят. - Освен това сте и грозна.

Тежката артилерия на ГЕРБ обикновено се характеризира с тежък популизъм в комбинация с тежка комсомолщина и тежка некадърност. Или колкото по-тежък е даден кадър на партията, толкова повече се държи като селски политкомисар от 50-те години на XX век. И съответно нанася толкова тежки поражения на поверения му сектор, че след подобни артилерийски залпове ще са необходими дълги години на възстановяване. А когато този сектор е здравният, артилерията е насочена буквално срещу населението

Източници от руските ВВС съобщиха, че Русия има планове да създаде първия в света безпилотен стратегически бомбардировач. Очаква се това да бъде шестото поколение руски бомбардировач и да е на въоръжение през 2040 година. Плановете са доста смели, предвид, че проектът за петото поколение стра...

От НАСА са разказали , че кацналият на 6 август 2012 на Марс апарат 'Curiosity', трябва да получи от Земята нова версия на операционната си система, която ще има обновени модули за взаимодействие на апарата с неговото научно оборудване и провеждане на широк спектър от изследователски работи.

На 6 август 2012, на Марс кацна успешно марсохода на НАСА 'Любопитство'.

Фирмата ComScore проведе проучване, за да разбере до каква степен са удовлетворени потребителите от мобилните си джаджи. Събраните от тях данни показват интересна закономерност. Оказва се, че таблетите са много по-обичани от своите собственици, отколкото смартфоните. Най-обичан таблет пък изглежда е...

LinkedIn е най-популярната професионална социална мрежа в света. Въпреки това тя не се радва на особена почит сред най-висшестоящите служители в една компания - Главните изпълнителни директори. Според фирмата CTPartners Executive Search, цели 93% от така наречените СЕО нямат профил в сайта. Най-м...

От НАСА са публикували снимки на 'Любопитство' направени от MRO от орбита около Марс.

Google може да плаща обезщетение от $750 за всяка дигитализирана от компанията книга, съобщава електронното издание Good e-Reader. Това може да се случи, ако съдът уважи молбата на президента на Американската гилдия на авторите Скот Търоу да бъде постановено, че проектът на Google за дигитализиране "Google Книги" не представлява „справедлива употреба” съгласно щатския Закон за авторското право.

Google са преследвани от издатели и автори заради своя план, обявен през далечната вече 2004 година, да сканират милиони книги от обществени и университетски библиотеки и да предоставят откъси от текстовете при използване на тяхната интернет търсачка или платформата Google Books. През май на Гилдията на авторите и много други компании бе присъден статут на колективен иск.

Както изглежда обаче амбициите на Google да продължат със сканирането на книги са неограничени. „Вярваме, че Google Books представлява "справедлива употреба", тъй като позволява на потребителите да идентифицират интересни книги и да намерят начини да ги заемат или закупят, подобно на каталог в дигиталната ера”, коментира говорител на Google в официално изявление от името на компанията.

По-рано по време на процеса Google предложи споразумение за $125 млн., припомня Ройтерс. То обаче бе отхвърлено от съдията с аргумента, че това им дава „фактически монопол” в масовото копиране на книги без разрешение и служи „да укрепи още повече” пазарната им позиция в онлайн търсенията.

Ако използвате iPhone или iPad и сте били почитатели на официалното приложение на YouTube за iOS, трябва да ви разочароваме. В шестата версия на мобилната операционна система, която ще излезе тази есен, приложението ще бъде премахнато. Разбира се, това съвсем не означава, че собствениците на мобилни...

След по-малко от месец браузърът на Google - Chrome - ще навърши четири години. За това кратко време той постигна учудващ успех. Според последни проучвания на пазара за бразуъри, Google Chrome се използва от около 33,8% от онлайн потребителите. Това означава, че един на всеки трима използва именно т...

Стартът на РН 'Протон-М' с два спътника на борда , от космодрума Байконур, е завършил неудачно - по информация от РИА-Новости. От Роскосмос са потвърдили информацията за неуспешният старт.

TuneIn е едно доста неизвестно музикално мобилно приложение, което е странно, тъй като, според наскоро проведено проучване, се радва на около 40 милиона активни потребители. Услугата, която се смята за алтернатива на Pandora, ни позволява да стриймваме аудио и подкастове на телефоните си, в колата, ...

Интеграцията на „най-маргинализираните етноси” като че ли се превръща в кауза пердута. Държавните институции се опитват да разрешат проблема с незаконните постройки в гетата и с осигуряването на медицинска помощ за социално уязвимите групи в тях, които в голяма част от случаите не са здравно осигурени. Още по-малко успяват да се справят с образованието на ромите. Вероятно това е една от причините да се отмени повтарянето на класове в училище. Сега Министерството на труда и социалната политика е решило, че може да закърпи положението, като налее около 800 хиляди лева от еврофондовете в картографирането на гетата. Това щяло да доведе до цялостна, комплексна оценка на характеристиките на „магринализираните групи” и да стане ясно от какво имат нужда те, за да бъдат интегрирани. Меко казано… странно начинание, зад което социалните институции явно се опитват да скрият трудностите по прилагане на мерките за приобщаване на малцинствата в българското общество... и то вече десетилетия...

Доц. д-р Антоний Гълъбов е роден в София през 1964 г. Завършил е социология в СУ. От 1987 до 1990 г. работи в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. - в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в асоциация "Прозрачност без граници", преподавател е в Нов български университет. - Доц. Гълъбов, изминалият политически сезон бе наситен с много събития. Каква е вашата оценка за тях? - Задълбочава се разминаването между политическия дневен ред и този на обществото. Ако се опитаме да разчетем тази пътна карта, тя би имала много посоки. Изминалият политически сезон бе доминиран от желанието за позициониране преди началото на предкампанията за изборите за парламент. Ние вече сме в нея. Всеки се опита да маркира собствената си визия за бъдещето. Голяма част от всекидневните проблеми на хората се разминаха с политическия дневен ред. Това задълбочава общата криза на доверие към партиите и институциите. Но пък отваря много свободно пространство за всякакъв...

Това е джигитската война по родните пътища, където вилнеят с мощни скорости явно най-нетолерантните ни сънародници (да ме прощават изключенията зад волана). Държавата не може да отвоюва тази територия от гамените даже с партизанските похвати от типа „катаджия дебне в храста край пътя”. Нито пък чрез санкциите, предвидени в законодателството ни. Всъщност винаги съм се питала как ли издържат в бясната надпревара по пътищата неагресивните и възпитани хора, които шофират с ясното съзнание, че все пак колата е само едно удобство и нищо повече ?! Със сигурност никак не е леко и не бива да се пренебрегва фактът, че в шофирането участват абсолютно всички сетива. Ето малко статистика още в началото на текста, за да не се засегнат хептен бясно амбициозните водачи на МПС-та: През последните 10 години у нас при пътнотранспортни произшествия са размазани 9000 българи. Това, с извинение, е населението на един китен градец като Банско, да речем. Също така през последните две петилетки...

Публикувано е решение на Съда (голям състав) по дело C‑128/11 с предмет преюдициално запитване  в рамките на производство по дело UsedSoft GmbH срещу Oracle International Corp.

Oracle разработва и разпространява компютърни програми. За разглежданите в главното производство компютърни програми Oracle предлага лицензи с ограничение на броя ползватели. UsedSoft търгува с използвани лицензи за компютърни програми, и по-специално придобива такива лицензи за използване от клиентите на Oracle, когато първоначално придобитите лицензи се отнасят до брой ползватели, който надхвърля нуждите на първия приобретател.    Oracle възразява, тъй като според лицензионните договори   правото на използване на програмите е „непрехвърлимо“.

Съдът обсъжда „първа продажба на копие от компютърна програма“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 и споделя заключението на Генерабния адвокат, че

ако не се тълкува разширително понятието „продажба“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Директива 2009/24 като обхващащо всички форми на предлагане на пазара на дадена стока, характеризиращи се с предоставянето на право на безсрочно използване на копие от компютърна програма срещу заплащането на цена, която позволява на носителя на авторското право да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието от произведението, на което е собственик, то полезното действие на тази разпоредба би било осуетено.

Ако придобитият от първия приобретател лиценз се отнася до брой на ползвателите, който надхвърля неговите нужди,  този приобретател няма право да раздели лиценза и да препродаде единствено правото на използване на дадената компютърна програма, съответстващо на определен от него брой ползватели.

Но той има право да препродава материално или нематериално копие от компютърна програма, за което  е изчерпано правото на разпространение, принадлежащо на носителя на авторското право,  стига да направи неизползваемо собственото си копие в момента на неговата препродажба.

Правото на разпространение се смята изчерпано, когато носителят на авторското право, който е разрешил, включително безвъзмездно, изтеглянето от интернет върху информационен носител на това копие, е предоставил също така — срещу заплащането на цена, която му позволява да получи възнаграждение, съответстващо на икономическата стойност на копието на произведението, на което е собственик — право на използване на това копие без ограничение във времето.

При тези условия всеки последващ  приобретател  може да се позове на предвиденото в   директивата изчерпване на правото на разпространение и да се смята за законен приобретател на копие.

 

Българското Външно министерство информира, че късно вечерта на 6 август от Стокхолм е отпътува последният, дванайсти автобус, с който се очаква в сряда вечер в София да се завърне последната група от 41 изпаднали в беда в Кралство Швеция сезонни работници.

Стенограма на разговор на Асен Генов от новинарската платформа "Гневни млади хора" с журналиста Руслан Йорданов и еколога Тома Белев. В този разговор става дума за това при какви условия и с какви последици канадската фирма "Дънди Прешъс Метълс", получила концесия за добив на злато и други редки метали още по времето на Костов, експлоатира една от най-големите златни мини в Европа, намираща се в България. За консеционната такса на тази концесия; за екологичните, здравословни и други вреди за населението; за неспазване или законови разпоредби или тяхното обезсмисляне; за нехайство или корупция от страна на държавни и други институции. За натиск или купуване на хората, живеещи в района на Челопеч и Крумовград, и за техните страхове.

Wall Street Journal съобщи в понеделник, че Eastman Kodak, които са взели решение да продадат 1100 от своите цифрови патенти, са получили две оферти от инвеститорски групи в които личат имената на Apple Inc. и Google Inc. Офертите са се равнявали на 150 млн. долара и 250 млн. долара, съответно. ...

Опитът бедните да бъдат заситени с гербери чрез демонстрация на загриженост за цените на няколко хранителни стоки прилича на лекуване на управленски махмурлук с домашна ракия, освободена от акциз с личното благоволение на Бойко Борисов. Този негов ход от първите дни на управлението му, когато опрости акциза върху варенето на домашна ракия, беше цинична демонстрация на царствено поведение в една държава, която уж не е монархия, но властелинът се разпорежда в нея както си иска. Но този път номерът на минава- минава и заминава управленският мандат, както и „славата“ на победителя на изборите.

Икономически анализ на замразяването на цени като лекарство срещу поскъпването не се налага: всеки знае, че като стиснеш един балон той или се пука или се деформира. Въздух под налягане!

Деформирането на пазара чрез намеса от подобен род показва повече от всякога какъв вятър бушува в доста празните глави на това уж дясно управление, което няма интелектуалния капацитет да се пребори със заблудите в огледалото. Оглежда се в него и си вика: „ха сега да видим как нашите противници от БСП ще ни критикуват, че се грижим за бедните“! И наистина, от БСП си мълчат. Но това не е победа за ГЕРБ, а поредното доказателство колко са си еднакви- гласуват си заедно срещу омразния на „Газпром“ ( руския концерн, който открито шантажира сега с пари за закъсалия „ЦСКА“ срещу ангажимент на страната ни за „Южен поток“) американски сондаж за газ в България, прегръщат солидарно идеята за референдум в услуга на руската енергийна ядрена стратегия и т.н.

Но и това не е всичко в кривата сметка, която си правят.Съюзявайки се с няколко богати ( и чуждестранни!) търговски вериги, които и без това са омразни на бедните им роднини в българската търговия, герберовластващите не само няма да получат аплодисменти от бедняците, огромната част от които със сигурност не пазаруват в лъскавите супермаркети, но и си създадоха смъртни врагове в лицето на стотиците хиляди дребни търговци в България, борещи се за оцеляване в конкурентната битка с гигантите, разполагащи с огромни складове и разнообразие от други стоки, които тихомълком да натоварят с надценка за компенсиране на (евентуално и временно) замразените цени на шепа стоки.

Ако все още виждате портрета на Бойко Борисов в някое магазинче, не се лъжете. Не е от любов. От страх е. Страх от партиен рекет.

„Страх лозе пази“, казва една от изстраданите мъдрости на изтормозения ни народ. Само че годината се случи такава, че и лозята изгоряха от жегата. Което вещае скок на цените и на алкохола- щял да бъде 7 процента по-скъп, изчислиха вече футуролозите сред винопроизводителите.

А какви са залозите на социолозите в респективните проценти спад на подкрепата за ГЕРБ? Ще видим. Лицемерното замразяване на цени вещае само жега посред зимата на масовото недоволство.

Share on Facebook

Измамниците в социалната мрежа Туитър, които създават фалшиви профили в Туитър и продават своите "последователи", са се усъвършенствали в измамите си, така че да избягат от "радара" на сайта, който засича измамниците, твърди проучване проведено в продължение на 75 дена от вирусните разработчици ...

Инициативата „Библиотека на открито” във Видин ще продължи и през aвгуст, обяви пред Радио “Фокус”- Видин Десислава Иванова, вр.и.д. директор на Регионална библиотека „Михалаки Георгиев” в крайдунавския град.

Желаещите да почераъ на открито се събират всеки ден между 9:30 и 11:30 часа в двора на Военния клуб. “Понякога идват много деца, понякога по-мъничко, случвало се ден-два да не идва нито едно дете”, уточни Иванова пред радиото.

Другият развиващ се проект на библиотеката е клубът „Млад краевад - с книга и фотоапарат да опознаем родният ни град”, за който също има много желаещи. Децата, участници в него, вече са посетили крепостта Баба Вида.

Около 17:30 ч. вчера прекъсна достъпът до един от най-популярните ресурси в глобалната мрежа - онлайн енциклоп...

Информация за убийството на сирийския президент Башар Асад се появи в Twitter, предаде Ройтерс. Новината за смъртта на държавния глава на близкоизточната страна се появи в акаунт на руското министерство на вътрешните работи, което се позовало на посланика на Москва в Дамаск. По-късно информац...

Една от причините за провала на комунизма са фиксираните цени. От миналата седмица ГЕРБ потвърдиха убеждението, че връщат комунизма в България със замразяването цените на храните за три месеца в големите хранителни вериги. Нормални цени се защитават с конкуренция, а не със затвърждаване на монополи и картели. Държавата вместо да защити малките и средни предприятия, [...]

Продукти:
1 пиле
1 домат
2 моркова
1 глава лук
1 картоф
1 зелена чушка
2- 3с.л. талиатели
1/2ч.л. сол
1 лимон
2- 3 зърна бахар
няколко стръка пресен магданоз

Приготвяне:
Пилето се слага в тенджера. Налива се 4- 5ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Вари се в продължение на час, час и половина. Пилето се изважда от водата. Обезкостява се, а месото се реже на късчета. Зеленчуците се почистват и измиват. Режат се на дребно. Слагат се в тенджера заедно с месото. Налива се прецеденият пилешки бульон. Поръсва се 1/2ч.л. сол и 2- 3 зърна бахар. Съдът се похлупва. Супата се вари на кротък огън. След 30- 40 минути варене се добавят талиателите. Похлупва се и се оставя да ври още 20 минути. След готовност, котлона се изключва. Поръсва се със ситно нарязан магданоз. Поднася се  в купички. Във всяка порция се слага по кръгче лимон.

Космически спътник, изцяло българско производство, ще полети в орбита за пръв път от 20 години насам, съобщи „Стандарт”. Високотехнологичният апарат е изработено от независимия международен научен екип BOREAS. Спътникът ще бъде изведен в космоса догодина. Ракетата носител ще се казва Haas 2C и в момента все още се конструира от румънската аерокосмическа асоциация ARCA. BOREAS е съкращение за Български Орбитални Изследвания и Сателити (Bulgarian Orbital Research And Satellites), обясни координаторът Здравко Димитров. Проектното име на спътника е CubeMessenger. Той ще бъде произведен по метода на стандартизирани миниатюрни спътници CubeSat и ще ...

Темите табу в родното училище - говори ли се за различните

Правозащитници: Pussy Riot са имали право да пеят в амвона на катедралата "Христос Спасител"

Шефът и изпълнителен директор на Acer Дж. Т. Уонг, заяви, че плановете на Майкрософт да пусне на пазара през октомври своя таблет Surface ще окаже "негативно влияние на световната екосистема" в областта на компютрите. Таблетът ще влезе в пряка конкуренция с имена, като Iconia на Acer и TouchP...

 Продължаваме с пътуването на Влади до Милано. В предишната част обиколихме малко, днес продължаваме.   Приятно четене:

До Милано на инат

втора част Та да споделя как успях да се оправя за връщане. Разхождайки се по улицата, където ми беше хотела, случайно попаднах на интернет клуб. Влизам вътре, плащам си за един час –  две евро и сядам да мисля как ще се прибирам. Пиша една питанка до известен форум за пътешествия, както и е–мейл до превозвача, който ме е докарал – Юнион Ивкони да питам какво да правя...  Съвсем случайно се оказа, че са пуснали извънреден автобус за 20. 07. Това го разбрах в рамките на този час, докато бях в нета...  Просто превозвачът реагира светкавично и ми отговори на запитването и ми предложи варианта да се прибера с този извънреден автобус...  само трябваше да потвърдя, като се обадя на мобилен телефон в България...  Е, та на мен ми остава само да спя две вечери (тъкмо колкото си бях платил и тъкмо да ми изтекат 48 –те часа за возене...  ). Малко ми се видя, ама няма как. И понеже ми се видя пък скъпо да се обаждам от Милано на мобилен телефон в България, веднага влизам в скайп – а, намирам приятели онлайн в България и ги моля те да се обадят вместо мен да потвърдят, казвам си имената и оставям моя си е – мейл, за да могат да ми отговорят какво са им казали...  и така връзката беше осъществена...  Имах си дата за връщане... Та връщам се в метрото, слизам на станция “Palestro“ и се насочвам към градският парк – “ Giardini Pubblici “. Разходих се набързо из него, има си малко езерце в средата, множество пейки и алеи, по които се срещат бягащи за здраве италианци. На другият ден пак се върнах тук, за да разгледам

природо–научният музей – “Museo di Storia Naturale“

Та за този музей входа е безплатен и ако се посети рано сутрин към 9 – 9:30 ч, тогава вътре няма почти никой. когато отидох там на другият ден, бях само аз вътре...  Ходих си спокойно, разглеждах, никой не ми пречеше, нямаше ги групите, които вдигат шум и се пречкат пред експонатите, снимах си спокойно. Много ми хареса. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Природо-научният музей"][/caption]   Та като заговорих за този музей, нека да продължа докрай с него. В него има много интересни животни –  както истински и спиртосани в стъкленици, така и препарирани. Има цели триизмерни кътчета, където в триизмерна форма са показани животни, живели преди хилядолетия и милиони години –  в средата, в която са живели, в това, което ги е обкръжавало –  и като погледнеш от към стъклото –  имаш усещането, че все едно си там –  сред тези животни, преди милиони години. Та да се върнем на първият ден. След градският парк, стана време да се яде нещо. Беше минало обяд, бях доста изморен, изпотен и гладен...  Е, намираше се все още нещо в раницата ми, което може да мине за храна...  А двата дена престой ми се сториха като няколко часа. От там пак на метрото, слизам на станция “Cairoli“. И от там се насочих към

„Musei del Castello Sforzesco“ Замъка Сфорцеско.

На Piazza Castello. Пред музея имаше едно много интересно фонтанче, където си направих няколко снимки. Тогава към мен се приближи един негър и се опита да ми подари/продаде нещо...  Едни шарени шнурчета, като дебел конец, шарен, пъстър и ми го пробутва. И аз понеже знам, че ще ми иска пари после, му отказах. Но той упорито ми го навираше пред очите, дори ми го завърза на ръката...  После ме пита от къде съм. Той бил от Нигерия...  И почна да ми иска пари –  от едно евро почна...  . Да бе, как не, упорито му казвам, че няма да му дам пари, като иска да си го отвръзва и да си го взема...  и си вървя към двореца и той ме остави...  Не е познал просто...  Ама хубава дрънкулка си беше, ама след няколко измивания на ръцете и 1 – 2 къпания –  тя се разпадна и се скъса... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Замък Сфорцеско (Castello Sforzesco)"][/caption]   Та разгледах вътрешният двор на Сфорцеско, както и безплатните зали на първият етаж...  От там, през

парка „Семпионе“ –  Parco Sempione,

много добро място за почивка, с пейки, зелени полянки и много сенчести дървета. Точно пред замъка са се спрели онези открити автобуси, които правят турове из града по интересните места. Мислех да се качвам, ама там имаше само един бус, ама той беше празен, не ми се чакаше да се напълни, та да тръгне. Спуснах се по

Via Dante, където са бутиците на модните дизайнери,

разглеждах, ядох сладолед –  за 3 евро –  две топки –  пиколо, гранде...  Голям, среден и малък...  Трудно ми беше докато разбера, че пиколо=малък, но по пътя на логиката, след като ги изреди няколко пъти едно след друго (забравих в момента думата за среден)  – пиколо...  гранде и схванах...  Две топки –  този път бяха киви – шоколад. Определено много хубави сладоледи... Та хотела ми се казваше Hotel „Paola“,  а адреса в интернет му е: www.hotelpaola.it а адреса, на който се намира е: Via N. A. Porpora 16. Metro „Loreto“. После ходих на една сауна с джакузи...  Навън е топло, горещо, ама в сауната в джакузито беше много приятно –  е, краката заслужават малко почивка и топла вода...

Вечерта пак се връщам на катедралата,

за да я видя така осветена и оживена. Беше невероятно красиво. Топла юлска вечер, звезди на небето, осветена катедрала, множество хора от различни нации се разхождат или седят на стъпалата пред катедралата, на средата на площада, уличен музикант свири песните на Битълс, с включена към лако говорителче китара, на фона на това други улични търговци пускат светещи хвърчила в небето (едни такива дрънкулки, светещи, като пръчки и отгоре нещо като перка. И го изтрелва с един ластик нагоре и после то пада като светеща фуния – парашут)... И на фона на това от съседните булеварди се чува от време на време воя на линейка или полиция. Стана време да се прибирам към хотела, защото минаваше 23 ч, а незнаех метрото докога върви. Оказа се, че след полунощ има поне само три метро влакчета и после метрото затваря...  А по пътя ще ми е трудно да си намеря хотела. Ставам

на сутринта

и отивам да видя каква е закуската. Китайчето на рецепцията ми предложи кафе, натурален сок и една табла с лакомства, от която си избрах едно малко кексче, една доза мед (от тези малките опаковки, които се предлагат за закуски към хотелите и тук. ), две препечени филийки и още нещо там. Похапнах си във вътрешният двор, където имаше инересни зелени дръвчета.

И обиколката на Милано продължи

Започнах пак от катедралата, за да си налея вода, после минах през закритата галерия на Викторио Емануеле и се насочих към

бутика на Луис Вютон

Който е точно насреща, като се влиза в галерията. Един черен негър с костюм, официално облечен стои зад вратата и я отваря пред всеки посетител и я затваря след него...  Това му е работата на човека по цял ден...  Влязох, разгледах (то е малко бутиче на два етажа). После тръгнах нагоре по булевардите с другите бутици. Гледам, въздишам и си мисля какво ли е да пазаруваш оттам –  неща, които са много скъпи. Е, какво пък –  за да разгледа човек модните бутици не му трябва нищо друго, освен здрави крака, удобни обувки и достатъчно време да обикаля. Обикалям и гледам. И цветните градини по покривите и последните етажи на сградите. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Пред бутиците"][/caption] И като тръгнах по главната Via Manzoni, после по всяка улица, която по един или друг начин привлече погледа ми. Вървя бавно и гледам. Така минах по Via della Spiga; –  после с метрото се ориентирах към Via Vitruvio, където са разположени старинните сгради от преди 70 – 80 години, че и по – стари; – после пак с метрото до станция „Palestro“. От там тръгнах по „Corso Buenos Aires“, където от двете страни е пълно с големи магазини със сезонни разпродажби и намаления, и така съвсем неочаквано и случайно се озовах на станция “ Loreto“, където ми е хотела. Отбих се до хотела да си оставя малко от нещата, които носех (рекламни каталози от някой магазини). А забравих да кажа, че Museo di Storia Naturale се намира на „Corso Venezia“  55 и работи от (9:00 – 17:30  – martedi – domenica) Linea 1 „Palestro“.

Следобед ходих до небостъргачите

(ама не помня коя станция на метрото беше) –  там имаше няколко небостъргача със стъкла и стомана, около някои от тях още кипеше строителна работа. После се спуснах по една пешеходна улица с множество заведения и пицарии, вървя и гледам, още не съм огладнял, мога да постискам още малко. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Небостъргач"][/caption]  

Върнах се отново на катедралата.

Този път реших да се кача на покрива по стъпалата. Плащам 7 евро вход и тръгвам нагоре по стъпалата. Свят ми се зави, докато се изкача, но гледката от върха беше зашеметяваща. Ами да ви кажа имаше даже къде и плаж да си направи човек на покрива –  едни така добре нагрети каменни плочи от слънцето...  Направих си няколко снимки и там и погледнах от горе към другата сграда, където имаше на последният етаж лятна градина с много зеленина... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Катедралата"][/caption]   Оказа се, че това е било на последният етаж на Търговският център „Ла Ринашенте“. Та след като слязох от катедралата се насочих към Ла Ринашенте. По предварителна информация на последният етаж има лятна градина и целият последен етаж е със заведения, на които е по – евтино ако седнеш на бара, отколкото ако излезеш на терасата. Обаче незнаех кой е последният етаж...

Та влизам аз в Ла Ринашенте и оставам без дъх

То един огромен магазин. На етажа на нивото на земята, щандове на всичките модни дизайнери, за които се сетите – Армани, Долче и Габана. Ив Сент Лорен и още десетки други. Парфюми, козметика, червила. И на един щанд на Армани има едни картончета, с името на Армани...  Вземам си аз едно картонче, и след малко ме догонва момичето зад щанда и ми пръска с парфюм на Армани по картончето –  това било тест –  картонче. Та прибирам си аз картончето в чантичката през рамо и...  още ми мирише на Армани, като си бръкна вътре... Та продължавам нагоре по етажите, нямайки търпение да достигна до последният, за да се отдам на лакомствата там...  Нагоре – нагоре – нагоре –  няма край този магазин...  мъжко облекло, дамско, детско, порцелан и стъклария –  на всеки етаж по нещо различно. Уморих се да гледам, ама викам, айде да стигам до последният етаж. Е, по едно време стигнах и до там...  Леле, то лакомства, то чудо, откъде да започна...  Обикалях, гледах...  и накрая се спрях на

Японския кът

Един бар с бели столове, по бара върви една движеща се лента и по нея вървят лакомствата в купички с различен цвят: червени, зелени, жълти, сиви. И насреща едно табло, на което пише цените –  за лакомствата в жълтите купи –  една цена, за зелените – друга. И така за всеки цвят –  различна цена. Например за малкото пари в съответните купи –  сложили по две сладкишчета – пастички, тортички, курабета със сметана и други подобни. В купичките за повече пари, сложили готвена японска храна и т. н. И на бара опашка...  Като се освободи място и момичето  – японче, поканва следващият лакомник... Та дойде и моят ред, седнах, момичето дойде при мен да ми обясни какво предлага. Вземах си една японска бира, порция бял ориз и едно готвено лакомство от лентата, която се движи...  Вилици и лъжици не предлагат...  Само дървени клечки...  Ха, голям кеф, измъчих се с клечките, ама успях да излапам всичко. Те, клечките са свързани в горният край. По – сръчните ги разделят, а по – непохватните така ядат, без да ги разделят –  само малко ги разтварят и все едно ядеш с вилица с две рогчета...  И накрая иде сметката. За това удоволствие, за тази храна –  16 Евро...  Много добре...  похапнах си, платих си, излязох да разгледам градината на терасата и поех надолу, за да продължа да обикалям. И надолу броих етажите. Стигнах до девет...  етажа... Излязох навън, налях си вода от чешмичката и поех надолу зад катедралата по поредната търговска уличка. И там по един сладолед похапнах, позяпах по витрините. След това се ориентирах към метро станция „Lotto“. И оттам се опитах да намеря

стадион Сан Сиро (S. Siro)

Доста ходене имах от тази метро станция, но с много питане успях да го намеря. То се ходи нагоре по една еднопосочна улица до първите светофари, после се завива надясно, пак се ходи доста и по някое време се видя стадиона – огромен и масивен фундамент, ограден от висок повече от човешки ръст зид...  Приближих се до него, колкото да направя някоя и друга снимка над оградата и се върнах обратно, защото имах доста да вървя, докато се върна до метрото...  Прибрах се до хотела малко да си почина, ходих пак на сауна да се отпусна малко в хладното джакузи и като взе да се стъмва, пак се запътих към катедралата. Ми тя стана за мен едно притегателно място за прекарване на поне час под звездите. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Сан Сиро"][/caption] Та отивам на катедралата след 21 ч, сядам на стъпалата при другите младежи, пуша по една цигара, слушам музиката на уличните музиканти, гледам светещите парашутчета на уличните търговци, звездите на небето и си мисля, как на другият ден ще трябва да пътувам за България...  По едно време поглеждам, че в съседният голям магазин все още щъкат младежи. Реших да се кача дотам, да видя какво толкова има. И се запътих...

Лакомства, разбира се

–  малки, средни, големи купи, в които можеш да си сложиш малка, средна или голяма салата от наредените огромни плата със салати. Избирам си средна купа, пълня я с домати, краставици и настъргани моркови, плащам си три евро... Доплащам още 15 цента за една доза кетчуп (в опаковки, като нашите захарчета за кафе, малко по – големи), слагам си олио и се разполагам на масата. Добре си похапнах, стана късно и реших да се прибирам, докато не е затворило метрото. И докато бях още на катедралата,  тъкмо вече да си тръгвам, чувам дрънкането на някакви звънци, викове, свирки... Поглеждам и виждам насреща ми се задават няколко велосипедиста, в колона по един... обаче в далечината се чуват още свирки и подрънквания... И в един момент през площада пред катедралата се изсипаха поне едно 200 – 300 велосипедиста... Една огромна върволица от велосипедисти (явно организирали се по някакъв начин), дрънкащи, свирещи, викащи, смеещи се... и най – отзад полицейска патрулка, която ги изпрати до площада и е върна... И цялата тази върволица мина през площада, влезе в закритата галерия на Викторио Емануеле и се спряха там –  вътре... Беше един невероятен завършек на тази последна вечер в Милано... [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Милано"][/caption] Прибирам се в хотела, ама не ми се спи.

Някъде към полунощ пак излизам да се разхождам из кварталните улички

Почти всичко е затворило. Само на един ъгъл до самият булевард виждам едно отворено ресторантче... Реших и там да похапна като за последно. Японско ли беше, китайско ли, аз много не ги различавам двете нации. Харесах си от витрината една порция (подобно на палачинка тесто, със свито вътре нещо и някаква салата покрай него. Избирам си го, затоплят ми го, вземам си и едно кафе... Нямаше да си взема кафе, ако не бях видял един младеж, пред мен как си поръча кафе и каато погледнах колко готино го направи и как го напудри отгоре с кафеени зрънца..., та неможах да устоя на изкушението да го опитам... Сервираха ми храната с няколко нарязани кръгчета франзелки... Ядох, почивах, пак ядох, спирах, излязох навън, че ми стана много топло, заведението взе да затваря, аз още не съм си доял... Насипах останалото в книжната кесия, в която ми бяха дадени вилицата и ножа, взех си салфетката и се прибрах в хотела... Мазна ми се видя храната, малко пикантна и си представях как след малко ще ме заболи корема... Нищо подобно не ми се случи, нито на сутринта, нито по обед...   На другата сутрин следва бърза закуска, обаждане по телефона до шофьора на автобуса, с който ще пътувам, за да видя дали се движи навреме – трябваше в 9:00 ч, сутринта да бъде там, където ме оставиха на идване, но се оказа, че ще дойде с два часа закъснение, някъде към 11:00... ч. Така, че не се наложи много да бързам, но все пак реших да побързам, защото пък ми изтичат 48–те часа време на картата за возене, та да мога да влезя в метрото преди 8 ч, сутринта, пък после да се мотам около гарата и да чакам... идва автобуса към 11:15 ч, качвам се и вече съм спокоен, че ще мога да се прибера. И приказката свършва някъде тук. Снимките можете да видите на : www.album.bg/vladimir1974m2     Автор: Владимир Георгиев Снимки: авторът   Други разкази свързани с Милано – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)  

Може би е малко рано за нея, но ние вече сме на училищна вълна:) Тъй като не открихме...

Ким Дотком, основателят на сайта за файлово споделяне Megaupload заяви, че представители на новозеландската полиция са го ритали и удряли по време на атаката към имението му, съпровождаща ареста му. Дотком, който е немец по произход се бори срещу екстрадицията му от Нова Зеландия към Щатите,...

Излезе 4-тата Beta на iOS 6. В резултат плъзна новината, че приложението YouTube отпада от официалната дистрибуция на iOS. Apple казали, че сме щели да гледаме клипчетата през браузъра, докато Google работели по ново приложение, което по всяка вероятност ще се появи в App Store по-късно тази година. След като решиха да разработят свое собствено приложение за ориентиране върху картата, време беше Apple да отрежат още едно парче от градинката на Google в двора на iOS.

По-интересното обаче е друго – има вероятност Bluetooth-ът, с който разполагат iУстройствата, да послужи като канал за споделяне на файлове и информация. Все още не е ясно какви точно ще са възможностите му предвид хобито на Apple да налагат своето виждане за това как следва да се прилагат технологиите. Възможно е да се използва за комуникация между приложения и външни устройства например. Преди време се заговори, че Apple всъщност планират да използват именно Bluetooth за мобилните разплащания. Нещо, което би било в типично техен стил – все пак обичат да са първи и да предизвикват революция. Най-късно следващия месец ще разберем поне отчасти какъв е истинският план на Apple.

Подобни статии:

1. Новите реклами на Apple за iPhone и Siri
2. Siri и за собствениците на iPhone 4 – по заобиколен път

Потребителите няма да могат да си купуват апарати или планове, които да зависят от второ поколени

Новата книга на Джоузеф Стиглиц "Цената на неравенството" е единственият най-всеобхватен контрааргумент както на неолиберализма на демократите, така и на теорията "лесе-фер" (от френски laissez-faire - естествен икономически ред, който се поддържа автоматично - бел. ред.) на републиканците, пише в. "Ню Йорк таймс".

Според проучването на General Sentiment, през второто тримесечие на тази година Интернет гигантът е изместил Apple, благодарение на множеството и новации и нови продукти.

Нямаше как да не обявим Надя Петрова за ТОП-автор на месец юли, след като тя наистина даде много от себе си. Тя доказа за пореден път колко много се вълнува от социални мрежи, а компетентното й мнение спечели стотици лайкове и споделяния в различините социални мрежи. Всичко това я изстреля на върха на класацията и този месец.

Титлата й на двукратна ТОП-авторка обаче бе доста оспорвана – от Кристиян Богданов и Здравко Здравков. Всички наши автори се отличават със свой стил и пишат по теми, които ги вълнуват, затова и материалите се получават толкова добре.

Надя Петрова написа цели 8 статии през месец юни, които бяха споделени над 240 пъти в социалните мрежи. Специалната награда за ТОП-авторката на месец юли е ваучер за CPC реклама на стойност 50 лв. без ДДС в Performance мрежата на EasyAds, даваща възможност да достигне до над 250 сайта с покритие 90% от българската онлайн аудитория. Cost-per-Click рекламата в EasyAds гарантира месечен обхват от над 3 милиона потребители (по данни от Google Analytics). 

Благодарим на Иван Иванчев и EasyAds за предоставената награда и честито отново на Надя!

Снимка: IllustrationSource

Подобни статии:

1. Надя Петрова е ТОП автор на месец юни
2. „Беше уникална изненада за мен“ Надя Петрова за ТОП автор класацията

Компаниите от сектора на информационните технологии се ползват с най-голямо доверие в България като надеждни и отговорни в своите практики. Това сочат резултатите от проучване за нивото на доверие, проведено в България от PR агенция AMI Communications, агенция за пазарни проучвания Арбитраж и Нов български университет. Изследването показва още, че онлайн търсачките са най-често използваният първи източник за намиране на информация за компаниите.

Проучването е проведено сред журналисти, блогъри, потребители в работоспособна възраст и представители на бизнеса в страната. То има за цел да измери динамиката на доверието сред четирите групи, да анализира компонентите му и да идентифицира достоверните източници на информация в днешната наситена информационна среда.

Резултатите показват, че секторът на информационните технологии се ползва с доверието на повече от половината анкетирани във всички групи – 58% от потребителите, 70% от бизнеса и журналистите и 52% от блогърите. Високо е доверието и в производителите на софтуер и хардуер – 77% от бизнеса, 59% от потребителите и около 46% от блогърите и журналистите смятат, че тези компании са надеждни и отговорни в своите практики. На следващо място по отношение на спечеленото доверие се нарежда автомобилната индустрия, на която се доверяват 63% от представителите на бизнеса, 46% от потребителите и 44% от журналистите. Едва 8% от блогърите обаче считат, че на представителите на тази индустрия може да се вярва.

 

Хората търсят информация за компаниите първо онлайн

Развитието на информационните технологии и все по-широкият достъп до интернет влияят върху начина, по който хората търсят информация за организациите. Според изследването всички анкетирани групи научават новини за компаниите първо чрез интернет. Онлайн търсачките са най-често използваният първи източник на информация както за журналистите (49%) и бизнеса (64%), така и за блогърите (81%) и потребителите (50%).

Интересен е фактът, че всяка група има различни предпочитания за втори източник на информация. За блогърите това са социалните мрежи (34%), за потребителите – приятели и роднини (26%). Бизнесът (31%) и журналистите (27%) избират корпоративните уебсайтове.

 

Независимите анализатори печелят доверието на бизнеса, блогърите, журналистите и потребителите

Говорителят или лицето, което представя дадена новина, също може да допринесе за по-голямото доверие в нея. Според данните от проучването независимите анализатори и експерти заемат водещи позиции сред всички изследвани групи. Именно те се ползват с най-голямо доверие от страна на бизнеса (67%) и блогърите (60%) и са поставени на второ място от журналистите и потребителите (60%).

Изследването показва, че потребителите вярват най-много (62%) на „човека като мен“, когато става дума за информация за компания или продукт. За анкетираните блогъри „човекът като мен“ е вторият най-достоверен източник (55%) и отстъпва само на независимите анализатори. От своя страна бизнесът го поставя на четвърто място (44%), а журналистите – на пета позиция (47%).

Изпълнителният директор на една компания в ролята си на неин говорител също се ползва с различна степен на доверие сред представителите на всяка група. Журналистите го издигат на първо място с 68%, а самият бизнес на второ с 67%. Блогърите и потребителите го поставят съответно на четвърто и шесто място с по 41%.

Подобни статии:

1. Блогът у нас – дългосрочно занимание на активни хора
2. Април и юли – пиковете за SEO компаниите в България?

Поддържането на блог в България не е временно хоби, а сериозно и дългосрочно занимание на активни хора. Над 43% от блогърите поддържат собствен блог повече от 4 години, а други 34% – между 2 и 4 години. Също над 40% от блогърите в страната заемат ръководни позиции или имат собствен бизнес.

Това показват резултатите от проучване на нивото на доверие и състоянието на блогосфератау нас, инициирано от PR агенция AMI Communications и осъществено в партньорство с Нов български университет и агенция за пазарни проучвания Арбитраж. Според изследването около 28% от блогърите отделят средно между 1 и 3 часа на седмица за блога си, а 22% – между 3 и 5 часа. Най-голям дял, 43%, публикуват поне по един пост седмично, а 27% – по два-три поста.

Проучването показва още, че българските блогъри най-често са на възраст между 25 и 34 години. Мнозинството от тях, 85%, работят, а други 11% са студенти.

 

Блогърите имат най-голямо доверие на ИТ компаниите и на независимите експерти, търсят корпоративна информация първо в интернет

Резултатите показват, че 52% от блогърите в България имат най-голямо доверие на компаниите от сектора на информационните технологии. На второ и трето място са производителите на софтуер и хардуер (47%) и фирмите, които се занимават с търговия на дребно (22%).

Блогърите приемат за най-достоверна информацията за дадена организация, когато тя идва от независими експерти (60%) или от „човек като мен“ (55%). Най-важните фактори за добрата корпоративна репутация според хората със собствен блог са високото качество на продуктите и услугите (80%), прозрачните и честни бизнес практики (70%) и откритата комуникация (64%).

Мнозинството от анкетираните (81%) използват първо онлайн търсачките, когато търсят информация за дадена компания. Социалните мрежи са вторият предпочитан източник (34%). Сравнително голям дял от блогърите (39%) по принцип приемат информация за дадена организация за вярна, когато са я чули или прочели веднъж или два пъти. Когато имат доверие на конкретната компания, делът на блогърите, които ще повярват на новината от първия или втория път, нараства до 45%. При негативно отношение към дружеството, склонните да повярват в информацията от първите два пъти намаляват до 17%.

 

Блогърите са все по-отворени да общуват с компании/марки

Резултатите от проучването сочат, че информация за продукти, услуги, марки или компании намира място в блоговете. Почти половината (44%) от анкетираните заявяват, че публикуват постове, свързани с марки и компании, поне веднъж в месеца. От тях 3% – всекидневно; 10% – по няколко пъти в седмицата; други 10% – веднъж седмично; 5% – веднъж на две седмици.

Все по-голяма част от българските блогъри са отворени да общуват директно с компаниите и да използват подадена им информация за тях и продуктите им. Над 67% от блогърите са получавали предложения от компании да отразят информация за тях или техни марки в блога си. От тях 44% са писали по предложената тема. За сравнение през 2009 г.¹ 61% са получавали информация от компании и марки, за да я използват в блога си. Само 25% от тях са я публикували.

Данните сочат още, че 57% от анкетираните са получавали предложение да тестват продукт, като 38% от тях са приемали поканата. Това бележи значително увеличение в сравнение с 2009 г. Тогава делът на блогърите, на които е била предоставяна подобна възможност, е бил 33%.

 

Допълнителна информация за проучването

Проучването „Ниво на доверие“ е реализирано по инициатива на PR агенция AMI Communications в партньорство с агенция за пазарни проучвания Арбитраж и Нов български университет. То е проведено сред четири различни групи:

• журналисти – 155 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.;
• блогъри (хора, които поддържат собствен блог) – 67 анкетирани чрез онлайн анкета в периода ноември – декември 2011 г.;
• представители на бизнеса, които заемат високи и средни управленски позиции – 104 анкетирани чрез онлайн анкета в периода декември 2011 г. – януари 2012 г.;
• жители на градовете в България на възраст между 18 и 65 години – 302 анкетирани чрез онлайн анкета и телефонни интервюта в периода декември 2011 г. – януари 2012 г.

Можете да намерите допълнителни резултати от проучването и в това видео:

http://www.youtube.com/watch?v=m6EDfl5ZTOo

 

За Арбитраж

Arbitrage Research е независима агенция за проучвания на пазара и нагласите на потребителите, oснована през 2002 година. Прилага иновативни методологии за разбиране на двигателите на потребителското поведение с комбинация от качествени и количествени техники, онлайн и офлайн. Разполага с онлайн комюнити панела bganketa.com – социална мрежа от ангажирани и активни потребители, създадена и поддържана за провеждане на качествени и количествени проучвания.

 

За AMI Communications

AMI Communications България (www.amic.bg) е част от AMI Communications Group, която има представителства още в Чехия, Словакия и Румъния. Тя е партньор на водещата независима глобална PR мрежа Edelman за България. AMI Communications България е член на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). Сред клиентите на агенцията са ЧЕЗ България, Visa Европа, LG Electronics България, мебелни магазини Aiko, Hobas България, Shell България  и други. Следвайте AMI Communications във Facebook.

 

¹ Според резултатите от допитване „БГ блогърите за PR практиките“ осъществено по инициатива на PR агенция AMI Communications в партньорство с компанията за пазарни проучвания Арбитраж и Нов български университет. То е проведено сред 52 блогъри (хора, които поддържат собствен блог) чрез онлайн анкета между 18-27 септември 2009 г.

Подобни статии:

1. Жените са по-активни във Facebook
2. Павел Андреев: В България има много кадърни хора

Все по-често се сблъскваме в практиката си в интернет с прекрасни материали на всякаква тематика, но винаги съществува един и същ проблем – те трудно успяват да пробият потока от безсмислена информация и спам, което ги прави едва уловими. Това е причината да дадем няколко съвета за това как да направите едно съдържание по-видимо в онлайн среда и то с минимални усилия. Цената, която ще трябва да платите, е малко време и, разбира се, месечната си такса за интернет.

Първото нещо, което трябва да направите, е да споделите съдържанието си в социалните мрежи. Не се притеснявайте от това да поставите линк към материала на стената си във Facebook и в потока в Twitter. Съветваме ви също така да си направите профили в социални мрежи като LinkedIn, Google+ и Pinterest. Трафикът, който идва от тези източници, е прекрасен, а самите читатели споделят и разпространяват още повече вашето съдържание.

Следващата стъпка е споделянето на материала в българските социални мрежи. Например да вземем svejo.net. Материалите, които намират място там, се радват на прекрасен трафик, а показатели като bounce rate и „средно време, прекарано в сайта“ показват отлични стойности. Причината са таговете, които на практика категоризират материала и го насочват най-точно. Вижте тук списък с българските социални мрежи.

Защо да не използвате и имейл и Skype. Ако информацията, която искате да разпространите, е наистина стойностна, силно ви съветваме да пуснете по едно изречение със съкратен линк до вашите контакти по Skype или по мейла. Не става въпрос да спамите наред, а просто да прикачите в писмата за деня изречение с линкове, така че те да достигнат и до хората, с които комуникирате често. Това ще бъде интересно и полезно за тях, а и за вас, тъй като ще ви докара трафик и още по-голям „reach“.

Снимка: Icons

Подобни статии:

1. Социалните мрежи убиват романтиката
2. Facebook и Twitter изместват 911?

Тази убийствена с фактологическите си сведения брошура, която ще прочетете по-долу излиза през 1929 г., като резултат от разузнавателните действия на възглавяваната от Иван Михайлов ВМРО. Един от водещите наши историци преди години казваше, след като беше работил в сръбските архиви, че дори в тежките моменти по време на войните сръбската страна продължавала да изплаща [...]