Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Постоянно ви уведомяваме за развитието около патентния спор между Apple и Samsung, който се решава в момента от съд в Сан Хосе, Калифорния. Вчера стана ясен един от най-важните детайли от този спор - сумата, която искат Apple като обезщетение за нарушените от Samsung техни патенти. Тя е не по-малко ...

Дупка в сигурността на Photobucket стана причина за изтичането на многобройни снимки с нецензурно съдържание в Мрежата. Допреди това снимките са били "лични", тоест, достъпът до тях е бил възможен само за хората, които са ги били качили. Сега обаче всички те могат да се разгледат в специално създаде...

Петиция, приканваща Гугъл да плати "справедлив данъчен дял", привлече подписите на 40 000 души само за два дни с нарастване на недоволството насочено към компанията и избягването на плащането на данъци в Обединеното кралство. Петицията бе инициирана като реакция на разкритията от тази седмица, о...

„Атомният човек” на Любен Дилов-баща е картина на един утопичен свят. Четейки я, човек започва да вярва, че всичко е възможно. Книга, които не ни представя реалността, а е написани за мечтатели.

Някак изглежда нетипично да видиш български роман в този жанр – научна фантастика. А изненадата е още по-голяма, когато разлиствайки страниците, читателят открива, че това е един доста добър роман.

Както се очаква от фантастиката, героите карат всъдеходи, ходят на подводни сватби, над Антарктида свети второ слънце, а главният герой е българин, замразен в края на ХХ век и размразен в бъдещето. За феновете на този жанр тази книга е пълна със свежи идеи и интересни изобретения. Но самата история представлява нещо много повече.

Главният герой е опитен измамник, опортюнист и егоист, който в своето времето е жънел успехи с тези качества. Но в света, в който се събужда, те не само не му служат, а и са неразбираеми за околните. И той попада в купища комични и странни ситуации, а неговото поведение е лишено от всякаква логика за хората, принадлежащи към това бъдеще.

Хората в книгата живеят в хармония със себе си и със света - няма безработица, парите са загубили своята стойност и хората вършат всичко безкористно. Наистина всичко е толкова прекрасно, но „Атомният човек” се чувства непригоден за този свят, защото той не е създаден да живее в него. „Атомният човек” е многопластов роман и носи заряда на светлото бъдещото, но показва и как ценностите на обществото са това, което движи планетата и развитието й.

„Атомният човек” е втората книга на Любен Дилов-баща. Публикувана е през 1958 година, като има две версии и второто издание е това, за което четете сега. Неговите идеи са прокомунистически и това е причината днес фантастът да не е сред най-популярните български автори. Истината е, че неговите книги са класика в научната фантастика и интересно четиво дори за хората, които не са особени любители на този жанр.

Спомняте ли си позицията на България срещу режима на Башар Асад преди атентата от 18 юли в Бургас? София набираше скорост като острие срещу кръволока от Дамаск със серия от международни форуми, посветени на арабската пролет, посредничейки дори за обединяване на сирийската опозиция . Като официално поканен участник в тях съм свидетел на амбицията на българските домакини да бъдат инициатори, генератори на политика спрямо сирийската криза. С ушите си чух премиерът Борисов да използва възможно най-остър език срещу Башар Асад в хотел „Шератон“ на 8 юни.

Тътенът на летище „Сарафово“ обаче май си свърши работата. Какво става? Нима онемялата София си признава онова, което отрече на думи: че има връзка между външната й политика и терористичния акт като (без да иска?) присъжда на терористите любимата им награда на победители с помощта на една бомба?

България е едва една от шестте държави от ЕС, която прогони сирийския посланик и с това се открои на световно забележима позиция на дипломатическия фронт срещу режима в Дамаск. Но ето какво се случва в момента:

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън изнася дипломатическия натиск на турска територия- на възможно най-близко разстояние от клатещия се сирийски режим.

Франция все така призовава за най-радикални действия срещу него.

Германският шеф на разузнаването говори за близък край на Башар Асад.

Германската агенция ДПА разпространи критика на експерт, според когото в разследването на атентата в България цари пълен хаос, след което-буквално часове по-късно- президентът Плевнелиев започна да обещава нещо да се случи „до седмици“ в разсейването на мъглата ( макар ДПА да не вярва много, пишейки за „традицията“ тежките престъпления да остават неразкрити в нашата държава).

От тази западна компания, в която толкова „знаково“ участваше в първите редици, София отпадна от тихомълком. Защо?

Опитвам се да разбера, но мои контакти, които преди бяха любезни да споделят някои мисли дори и по собствена инициатива, престанаха да ми вдигат телефона. Може просто да следват забраната на премиера от заседанието на МС от 16 юни да бъда смятан за „лидер на демократичните журналисти“. Гневът му , в края на краищата, беше предизвикан именно от критичните ми публикации срещу абсурда любимият му пропаганден канал ТВ 7 да демонстрира топли отношения със същия този режим в Дамаск, приютил цяла седмица телевизионни пратеници от държава, току що изгонила сирийския посланик.*

Дали да отдадем тези „странности“ на летните горещини или си имаме работа с друг вид жега?

Както се казва и в анализа на ДПА, информационният вакуум винаги оставя място за свободни интерпретации.Според агенцията по форумите в интернет все повече набира скорост версията ( на антисемитите в България), че израелците сами си били организирали атентата в Бургас. Излиза, че с мълчанието и неспособността си да каже нещо друго и нещо смислено, властта тук подклажда тъкмо тези злоради настроения.

Ето ви обаче още една версия: малодушието на премиера да извърши реформи вътре в страната- в опит да се хареса ( ако може) на всички- няма как да не се отрази и на необичайния му доскоро устрем да прояви храброст по рисков международен проблем, който лесно му взе страха с един атентат и съответно започна да се озърта като каратист на стрелбище. С което също така няма как да се хареса на всички, но със сигурност доставя удоволствие на Иран, Сирия,Китай, Русия и терористите.

Няма да се учудя Борисов да иска сега да прехвърли отговорността изцяло на външния си министър Младенов, който се беше превърнал в лице на амбициозното открояване на България по сирийския проблем. И ако пред кадровика на държавата има възпиращ фактор да отвинти този бушон, това е малката „подробност“, че след тежкия му кадрови гаф с Румяна Желева през 2009-2010 г., който замаза с преместването на Младенов от поста министър на отбраната във външното министерство, сега няма на хоризонта си подобен спасител на положението.

*Макар моите солови публикации за безпрецедентната симбиоза между канала ТВ 7 и домакините му в Сирия така и да не получиха никаква подкрепа в българските медии ( и те, завалиите, внимават в картинката, за да не дразнят Властелина), все пак българските зрители не са толкова прости, на каквито ги правят. Сами са се ориентирали. Рейтингът на водещия Бареков, който се опитваше да представи комедията с „уникалното отразяване“ на събитията в Сирия, от които светът щял да се информира, е най-ниския спрямо рейтинга на останалите му колеги в телевизията. На лъжата краката са къси, колкото и да са дълги позициите на големите пари, които я крепят в услуга на официалната пропаганда ( от което тя само губи и май вече го е осъзнала поне в този случай).

Share on Facebook

Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет! Пу, за мене!

За да не ви заплюят пак, побързайте да дойдете на ул. „Ангел Кънчев” тази неделя, 12 август, от 16 до 21 часа, където ще можете да си припомните и поиграете със своите деца игрите от вашето детство.

Забравили ли сте как точно се играеха?

Спокойно. Петър Чухов е събрал правилата на 27 любими игри на открито в чудесните детски книжки „Игри без играчки … и други закачки”: Дама, Царю честити, игра на ластик, скачане на въже, Кралю - порталю. Знаем, че ви се играе. Топките, въжетата за скачане, ластиците и тебеширите са осигурени, така че това от което се нуждаете е поне едно дете. Aко вашите ги няма, помолете някое познато дете да ви доведе.

Не забравйте, че тази неделя "Аз чета" и "Детски книги" също ще ви забавляват книжно на София Диша, а нашата градска игра "Изгуби се в литературна София" ще направи неделния следобед още по-вълнуващ и различен.

Очаквайте съвсем скоро и ревюта на книжките от поредицата „Игри без играчки … и други закачки” на "Детски книги".

Станка се представи блестящо, силна и достойна, както винаги. В емоционално интервю в първите минути след срещата тя сподели пред български медии, че за нея загубата е била "голям позор". Искрено вярвам, че всички българи ще подкрепят Станка и ще й благодарят, така, както тя заслужава.

Както Ви съобщихме преди няколко дни, компанията Microsoft вече започна разпространението на RTM...

Кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия Мит Ромни избра конгресмена за свой подгласник Кандидатът за президент на САЩ от Републиканската партия в Мит Ромни избра за свой подгласник конгресмена Пол Райън, съобщи в комюнике ръководството на предизборната кампания на републиканците. „Ромни-Райън e републиканската бюлетина“, гласи краткото комюнике на партията. По-рано днес това беше съобщено от Ен Би Си Нюз и „Хъфингтън Пост“, които се позоваха на източници от кампанията. Новината ще бъде оповестена официално от Мит Ромни в 13.00 ч. по Гринуич в Норфолк на борда на самолетоносача „Уискънсин“, който е ветеран от Втората ...

Започнал бях да пиша за Олимпийските игри, за спорта и за приятелството. Точно тогава избухна бомбата в Бургас и мислите ми се разпръснаха като парчета от взривена ваза. Да спра или да продължа? Да се откажа означаваше, че "свалям гарда" и приемам победата на злото над доброто. Или, че тези, които убиват невинни хора, са по-силни от тези, които вярват в човешките стойности. Означава, че постижението на Марк Спиц, героизмът на Виктор "Йонг" Перец и моралът на Макс Шмелиг не служат за нищо. Че Димитър Пешев трябва да бъде забравен отново?! Решението ми да продължа не беше трудно, то беше неизбежно. В него няма зов за отмъщение. Няма призив за военни действия и полицейски контрол. Съвсем не. Искам само да събера един букет от благодетели и да ги поднеса на жертвите от атентата.

В рамките на ново изследване екип от учени от Университета на Калифорния в Бъркли е достигнал до извода, че за производството на соларни панели може да бъде използван произволен вид полупроводници. Това ще позволи да започне производството на слънчеви панели със значително по-ниски загуби, съответно...

Доста хора се зачудиха поради что не се срами нашият премиер да споменава пред българската публика на малко име британския премиер Камерън, но мистерията е разбулена от един класически журналистически подмазвачески нашенски въпрос към Бойко Борисов, цитиран във в. „24 часа“:

“- Британският премиер също като вас е голям любител на спорта.
Само в България това се счита като недостатък. За да си добър спортист, трябва да имаш много качества. Спортът възпитава, а също е и здраве, и повече воля.”
Дали Бойко е същият като Дейвид?
Да е консерватор, като Камерън, не е. Да се доверява на преценката му за вината на „Хизбуллах“ за атентата в Бургас- и това не е…Направо си е обратното, не му вярва. Изрази „надежда“ Дейвид ( Камерън) да му предостави доказателства. От което стана ясно, че Дейвид не му се е доверил да му разкрие онова, което знае. Защото подмятането на Борисов по адрес на Дейвид се случи именно след срещата между двамата и излиза, че Дейвид е дал задачка на Бойко, но го таксува като ненадежден партньор, на когото не може да се каже цялата истина без да я изтропа по неподходящ начин и пред неподходящи уши.

От БСП похвалиха по тази причина Бойко. Лично лидерът на лявото крило на левицата Янаки Стоилов го потупа другарски по пагона, че НЕ се е съгласил с Дейвид за „Хизбуллах“. Бойко прие похвалата с (не)типично скромно мълчание.

Мистерията за близостта между Бойко и Дейвид обаче се разкрива с откритието, изровено от бдителните репортери, че Дейвид е любител на спорта „също като“ Бойко.

Дали обаче е „също като“ Него?

Отговорът се съдържа в отговора на (не)скритото ласкателство към Борисов.Той издава неудовлетвореността на премиера ни от някои не много ласкателни мисли на някои българи към някои спортисти, но Борисов разширява внушението до спортистите изобщо.

Да, единствено в България, като най-повреден за демократичен живот в Европа организъм, спящите клетки на раздутия държавно спонсориран спорт се изродиха в терористична мрежа от мутри, организирани от нечия (не)видима ръка с цел да замени милицията в тормоза над завръщащия се плахо на сцената самостоятелен производител, търговец и гражданин. Това се случи само на територията на бившия СССР и в най-опърления от съветското слънце бивш сателит България. Никъде другаде осиротелите сред руините на комунизма, оставени без държавната грижа спортисти, не се превърнаха толкова организирано и под строй в наемници на антидемокрацията. Именно поради това хората намразиха „борчетата“ или „мутрите“.

Борисов разпознава ли се сред тях, че ни пробутва обидата си?

Отгоре на всичко трябва да си зададем въпроса, защо и в класациите по масово спортуване на глава от населението днес обитаваме европейското дъно. Общоевропейските проучвания показват, че сме отчайващо далеч от „европейците“ ( т.е. намираме се нейде при ориенталците) по показателя спортуване в свободното време. Предпочатаме дисциплините на маса 4 по сто грама и еди колко си метра вита баница.

Масовият спорт за (собствено!) здраве, иначе казано, тук не е на почит. Въздишките по миналото величие на българската машина за медали всъщност са носталгия по времето, когато това пъчене с успехите на отделни индивиди беше явен опит да се компенсира липсата на индивидуална свобода в България да пътуваш по света или да станеш значим с личните си качества, а не с връзки и партийна кариера. Както се казва, ако не си Стефка Костадинова, няма как да рипнеш над бариерата от 2 метра, дори и да си най-преданата на партията другарка.

Ето защо все по-лошата реколта от медали не бива да ни учудва в нашата родина, където истинският прочит на един позабравен лозунг е „Спиртът за един мирен свят“.

„Да ми е мирна главата“ е сред разпространените житейски философии на примирения българин, който гледа на първо място да си няма проблеми, поради което ги влачи с години, вместо да ги решава решително.

Не можеш да очакваш в страна, в която хората не броят спортуването за съществена част от живота си, да излъчи повече медалисти. Тук не обичаме да работим „залудо“, да „тичаме като гламави“ и да се потим като луди ( които умора нямат). У нас вирее вкоренената от селския бит максима за момент(ал)ната полза- ако си „чуваш“ животинка, по-добре е тя да дава мляко. И т.н…

Да припомня законодателния акт на победно триумфиращия Спортист през лятото на 2009 г. , когато накара пионките си в парламента да прегласуват вече взетото решение за всеобща забрана на тютюнопушенето на публични места, класирайки здравето на хората на второ място след интересите на кръчмарското лоби, наричано за удобство на взимащите и даващите подку…, пардон -съвети- „туристически бизнес“ ( сякаш първият бизнес на туристите е да се напушат). И трябваше да мине цяла година преди Спортиста да се извърти отново в обратната посока на халките в парламентарната зала с противоположна заповед. Това беше един от неговите рекорди по извъртане- този път в проевропейска посока, което обаче не го прави европейски шампион. Популисти в Европа има доста.

Впрочем, да се извъртя малко към началото на този текст: Дейвид обвини за незадоволителното-според него-представяне на Великобритания на олимпиадата ( при 23 златни медала или колкото са там британските първи места към момента!)…учителите в британските училища. Какво ли ще измисли при равносметката от световния спортен форум в Лондон неговият приятел Бойко, който е сред световните рекордьори по намиране на вина извън себе си за всичко, за което би могъл или би трябвало да сподели отговорността?

Share on Facebook

Федералната търговска комисия (FTC) на САЩ съобщи, че Facebook Inc.са финализирали подробностите по споразумението засягащо обвиненията, че компанията е подвела потребителите си за използването на личната им информация. През ноември, компанията се съгласи на подобно споразумение, но не спази...

Facebook се обърна към своята милиардна аудитория за помощ в борбата срещу злоумишлениците, крадящи пароли и други лични данни на потребителите. Най-голямата социална мрежа пусна в действие адрес за електронна поща, на който всеки може да изпраща сигнали за фишинг-атаки. Компанията на Марк Зукърб...

Съдебният спор между Apple и Samsung принуди и двете компании да споделят публично информация, която иначе не биха разкрили. Така например, за първи път в историята си, от Apple трябваше да разкрият колко точно продажби на MP3 плейъра с тъчскрийн iPod Touch са продали. С това те сложиха край на мес...

На Гугъл може и да не им хареса идеята да цензурират резултатите от търсенията на своите потребители преди, но явно вече са променили становището си по въпроса и са взели решение все пак да ги цензурират. Вчера, компанията обяви в своя блог Inside Search, че са променили своите алгоритми на търс...

Това, което се случва напоследък в Yahoo, би могло да се опише най-добре като "пролетно почистване" ако не бяхме в разгара на летния сезон. Но действително, новият СЕО на компанията Мариса Майър прави всичко възможно, за да отърве Yahoo от ненужния според нея товар час по-скоро. Следващата й мишена ...

Съдебният спор между Apple и Samsung е в разгара си. Той започна официално едва преди седмици, но корените му се крият много по-далеч във времето. Всъщност, съвсем наскоро в медийното пространство се появи документ от август 2010 година, който може би е най-ранното предупреждение към корейската комп...

Идиличният център на модата – Милано – е сцената, на която се разиграва сюжетът на "Без токчета" от Франческа Ланчини. Романът разказва за света на красотата и дефилетата през очите на една италианска девойка – модел. Разбира се, София е убедена, че е различна от своите колежки, най-малкото защото обожава да чете. Книги, не модни списания. А и обича да преценява хората по техните четива.

Няма да ви изненадам с констатацията, че семейството й е съставено от себичния баща адвокат, обсебената от грижи за външността си майка, сестрата, която въпреки крехките си 16 години е най-зряла, както и от домашната помощница – испанка (че как иначе?!), която на практика е отгледала София. Момичето обвинява макар и негласно именно родителите си за странния си нрав и изкривения мироглед. Кандидат-годеникът й Джан и Алесандро – нейната тайна изневяра, допълват картината на объркания живот на София.

Липсата на уравновесеност, на опора в семейството и изненадващото предложение за брак, провокират младото момиче да замине първо за Маями, а сетне и за Барселона. Крайната й дестинация – намиране на себе си.

В "Без токчета" Франческа Ланчини се опитва да разкритикува света на модата и псевдоценностите, които споделят обитателите му. В резултат, книгата изобилства от модни марки, а основните занимания на персонажите се свеждат до секс, наркотици и рокендрол по партита, както и обсебеността от манията по външния вид. Моделите и букърите са представени като глезли, истерички и гейове, който всячески се стараят да вгорчат един другиму животите. В такава среда диренето на идентичността на София е непосилно трудна задача.

Като цяло това, което е положително в "Без токчета", е добрият превод. Почти не се усеща, че оригиналният език е италиански. За съжаление обаче, графата с негативите е доста по-обширна. Едно от нещата в книгата, които правят неприятно впечатление, е усещането за бавен развой на събитията, бих казала за липса на събитийност. Читателят остава с едно очакване, което е безплодно, защото до заветния отговор на "И после какво?" така и не се стига.

Също така трябва да се спомене и прекалено големият брои лирични отстъпления. В текста изобилства от препратки към някакви минали моменти. Поради недостатъчно добрата си обособеност и недоброто си въвеждане те по-скоро объркват читателя, като оставят впечатлението, че описаното се случва в момента. След няколко такива отклонения се свиква, но това продължава да е недостатък при възприемането на хронологията на действията.

Нека не пропускаме и финала, който оставя усещане за липса на завършеност. Е, да но нали тя търси себе си, то е безконечен процес... Сигурно, но когато накрая на книгата останеш без удовлетворението на една приключила, цяла в своята същност история, пък макар и с отворен край, ще простите, но няма да се съглася.

Прочети блиц-интервюто с Франческа специално за "Аз чета" тук. Виж и ревюто на Алекс за "Без токчета"

Естествено, че сме. Не става дума само за социалните мрежи, а по принцип. Дори да има хора без профили в тях, то надали има човек на възраст до 70 год. без електронна поща. Представям ви инфографики на френските колеги от Marketing on the beach, за това колко процента от населението на планетата ползва мрежата и какво се случва за 1 минута в най-популярните социални мрежи, която е с ъпдейт от юли и август тази година.

Започвам първо с интересната статистика по възраст: най-многобройните потребители в Интернет са на възраст от 13 до 24 години и това надали учудва някой, след тях са  от 25 до 44 години, следващите проценти намаляват и интересно е, че възрастовата група над 65 години са доста активни. Харесва ми и статистиката, че за 10 години в Америка потребителите на Интернет са се увеличили значилно с над 30%, а средната възрастова група прекарва в мрежата по 5 часа на ден! Само? хехех шегувам се, не всички имат свободното време на безработния българин  

Вижте инфографиката, която е статистически правена през февруари, но съм сигурна, че има малки промени в процентите и то във възходящи цифри.

И сега идва мястото на ъпдейтната инфографика какво се случва за минута в Интернет, където хубаво място е отредено и на моята любима мрежа Pinterest: 

Снимка: Socialjumpstart

Подобни статии:

1. Защо сме пристрастени към социалните мрежи
2. 65% от европейците са онлайн според iAB

Фишинг (phishing), според Wikipedia не е риболов, а опит да се открадне информация като пароли, псевдоними и най-вече пари. Това е измамата, от която екипът на Facebook се опитва да ни предпази. Те искат да ни предпазят от растящите опити да ни бъде открадната ценна и лична информация като паролии и лични данни. Една заплаха, която е съвсем реална а и фактът, че търсят начин да ни предпазят говори, че е растяща с всеки изминат ден.

Как могат да ни предпазят от Facebook? Според тях това става с пускането на нов е-мейл адрес phishing@fb.com. Идеята е, че ако има опит за каквато и да е измама, то този опит трябва да бъде докладван на екипа от Facebook на съответния, създаден специално за целта емайл адрес- phish@facebook.com.

От екипа на Facebook също препоръчват да се пращат съмнителни е-мейли на специално създадената Фейсбоок група Anti-Phishing wWorking Group на следния е-мейл: reportphishing@antiphishing.org също и към Федералната комисия по търговия и Центъра за оплакване от криминални деяния.

Тази новина беше съобщена на специалната страница на Фейсбук, занимаваща се с безопасност, като там са изброени и някои прости съвети как да се разпознават е-мейлите, които са създадени с цел phishing.Ето какво казват от екипа на Facebook:

Също там е дадена и допълнителна информация как този е-мейл адрес може да се ползва и с какво може да помогне, за да ни предпази от phishing атаки. А именно:

“ Този нов канал за съобщения ще допълни вече изградената вътрешна система, която ние сме създали, позволяваща ни да откриеме сайтове, които се опитват да откраднат информация, свързана с чекиране във Facebook на потребителите. Тази вътрешнофирмена информация педупреждава нашия екип за опасност, така че да можем да съберем информация за атаката, да блокираме сайта и да предупредим потребителите. Засегнатите потребители ще бъдат уведомени да сменят своите пароли и ще им бъде предоставена информация как по-добре могат да се предпазят в бъдеще.“

А ако имате съмнение, че вашият профил е хакнат , полезно е да посетите този адрес:  http://www.facebook.com/hacked , на който могат да ви помогнат.

С набирането на все по-голяма популярност на Facebook интересът на престъпниците към нея нараства. Имайки предвид, че споделяме лична и важна за нас информация, рискът тя да бъде прихваната е огромен. Затова браво на екипа на Facebook, че ни напомнят отново за този огромен риск и ни дават възможност, ако имаме проблем, да ни съдейства.

И все пак, един прост съвет от нас - ако имате ценна и лична информация, която смятате, че попадайки в чужди ръце, може да ви навреди, не бъдете наивни, просто не я споделяйти онлайн, където и да било. За всичко друго, което ви притеснява, ползвайте емейла: phish@fb.com

Той е точно за това, за да ви помогне при нужда.

Снимка: Facebook

Подобни статии:

1. Хиляди Facebook акаунти бяха разбити и публикувани
2. Преминаване към Facebook Timeline за страници

Най-бързият мъж на планетата продължава да чупи световни и oлимпийски рекорди не само на Олимпиадата в Лондон, но също така и в Twitter. Спринтьорът показва за пореден път, че няма кой да го бие на пистата, но също така и в социалните мрежи. Любовта, която показват феновете на машината на 200 м, е безгранична и потребителите на Twitter успяват да му го покажат, като го споменават в огромен брой послания.

Юсеин Болт може да се похвали с 80,000 туита, съдържащи @usainbolt в тях, но това не е на ден или час, а на минута. Подобно постежение е определeно приятно за спринтьора. Болт има уникалните 13 милиона последователи в микроблога, които регулярно туитват и си общуват с него. 

„Благодарение на моите фенове в Twitter аз получавам доста голяма подкрепа, която ме крепи, за да постигам подобни резултати. Може да се кажа, че съм жива легенда.„

Подобна подкрепа в социалните мрежи са изключително полезни за спортистите. Разбира се, негативизмът може да се окаже лош за тях, но все пак се надяваме това да не се случва. Знаем, че най-активният български спортист в социални мрежи и социални медии е футболистът на Манчестер Юнайтед, Димитър Бербатов.

Снимка: Twitter

Подобни статии:

1. #BGOlympics поставя Олимпийски рекорди в Twitter
2. Юсейн Болт, най-бързият човек на Земята, в новата рекламна кампания на Visa

Фон Браун, легендарния създател на съвременната ракетна техника и ръководител на американската лунна програма е дал идеята за използването на лунния автомобил. Снимките са от лятото на 1966 година(NASA).