Преди ден Anonymous Bulgaria обявиха, че замислят нов удар. Този път хакерите се заканиха да ударят едрия бизнес. В черния списък на Анонимните България попадаха газовите гиганти "Лукойл", "OMV”, както и електроразпределителните дружества EVN и ЧЕЗ България. И ударът не закъсня. Ден по-късно бе х...

Вашите деца не са ваши деца. Те са синове и дъщери на копнежа на живота към себе си. Те идват чрез вас, но не са от вас. Въпреки че са с вас, не ви принадлежат. Вие трябва да им дадете любовта си, но не мислите, защото те имат свои мисли. Трябва да дадете на телата [...]

Международната космическа станция е преминала в режим на строги икономии на електроенергията , след като в момента работят само 5 от 8 слънчеви батерии. По информация от 'Интерфакс' на базта на източник от ракетно космическия отрасъл.

През тази седмица ,астронавтите ще трябва да направят още едноизлизане - непланувано в открития космос , тъй като Сунита Улямс и Акихико Хошиде не успяха да изпълнят запланираните дейности.

Share on Facebook

Share on Facebook

'Юнона' (Juno) направи първата от двете маневри за корекция на орбитата по пътя обратно към Земята . Апарата се приближава обратно към Земята за да направи гравитационно засилване , което ще помогне за пътуването му към Юпитер.

Няма да преувелича ако кажа, че Прованс е най-хубавото място на света. Най-хубавото от моята гледна точка, от това, което съм видяла досега, от това, с което мога да сравнявам. Раят ще трябва да е някъде наблизо и колкото по-навътре от Лазурния бряг пътувах, толкова по-добре и намясто се чувствах. Когато пътят става все по-тесен и все по-криволичещ, наоколо има само лозови масиви, наскоро обрана лавандула, която все още разнася аромат под приятно топлото слънце, а уханието на дивата мащерка наистина нахлува през прозореца на колата, тогава разбирам, че това е онзи Прованс, за който всички (ама наистина всички) говорят и пишат с наслада.

Големите

Разглеждам областта на картата и си отбелязвам къде искам да отида. И отивам. Не мога да пропусна големите градове и добре, че не го направих, за да ми стане ясно, че нито Марсилия, нито Ница са Прованса, за който говорят. Помислих си – съвсем нормално е в големи градове пълни с туристи, улични търговци и просяци да съществува някакъв хаос и непривлекателност, но случаят с Марсилия е малко по-тежък. Едно изречение се нагнезди в ума ми и не иска да си тръгне – сдъвкана и изплюта. Прощавай за израза, но точно на това ми заприлича Марсилия от пръв поглед.

Не бих спестила и мнението си за Ница, която в първия момент, в който попаднах на пристанището и се разходих по крайбрежната ивица ми се струваше красива и подредена, дори лъчезарна. Така беше докато не отидох в старата част на града, която може да се конкурира с битака на Илиянци, Женския пазар в София и нашето мило Черноморие едновременно. Изобщо не преувеличавам.  През цялото време търсех традиционната за там палачинка от нахутено брашно сока (socca) и след като намерих и я опитах, реших, че нямам друга работа тук.

Някой да не вземе да се обиди сега. Нека сме наясно. Това си е моето мнение и моето настроение от тези градове. Същото като за прехваления Париж, който сега за мен няма нищо общо с все още следващата го слава от книги и филми. И тогава няма как да не се почуствам излъгана, но по-важното е, че видях реалността. Пак ще се върна там някой ден, в това няма съмнение. Париж си е Париж. Има много добри ресторанти. Но нека не давам превес на отклоняващи мисли. Да се върна към темата.

В Авиньон цялата картинка започна да се променя. Авиньон е красив. Подреден, чист и някак спокоен. Тулон също изглежда спокоен, въпреки разгара на летния сезон. Тези впечатления успявам да събера от няколко часа разходка през деня във всеки град. Това са първите усещания за градовете, това, което те ми носят като настроение. Чувствам се добре.

В Екс ан Прованс имах възможност да се присъединя към нощния живот на града, който като че ли не се променя особено от разходките през деня, с малката разлика, че хората по улиците са по-весели, някои си пеят опиянени, други се радват на уличните артисти, а всички останали се редят на опашка за лавандулов сладолед след късна вечеря в някой от многото ресторанти, от които не липсват марокански и тунизийски. В Екс ми хареса, още повече, че това беше мястото където нощувах през цялото време на ваканцията, а през деня се отправях на пътешествия в радиус до 150-200 км. Така попаднах и в курортните места Касис и Сент Тропе, където отново е пълно с туристи, атракции и големи, големи пазари, а най-далечната точка (и най-изморителния път), на която стигнах е Монако. Монако заслужава отделна и дълга тема, но без да се впускам в подробности бих казала, че е забележителен, граничещ с декор от приказен филм. Също толкова приказно с асансьор се озовавам от една улица на друга, а очите ми шарят по преминаващите коли, сградите, яхтите и… споменах ли колите.

Малките

Всички тези посещения редувах с разходки в малките селца (предимно на север от Екс), за да си осигуря все пак някакво равновесие и обща представа за областта Прованс. Истината е, че там – в малките селца и пътищата между тях – се чувствах най-добре, щастлива, че съм там, въпреки че лавандулата масово беше обрана. Не можах да се примиря с този факт, но затова пък си намерих (който търси намира) изоставени насаждения, на които все още можеше да се открият свежи лавандулови цветове. Може да се каже, че изпълних един от бляновете си да се потопя в това ароматно море и да тичам между храстите без ни най-малка мисъл от суета по издраните ми прасци. Беше като ароматна приказка. Дори сега, когато стоя на обичайното си място пред монитора не мога да повярвам, че го направих. Бях там! Наистина го направих!

Малките селца, почти всички с каменни къщи, павирани улици и църква на най-високото място в селото са атракцията ми по пътя. Не пропускам да спра и да се разходя във всяко едно. В някои има забележителности и е оживено.

Тесните павирани улици са изпъстрени с артистични магазинчета и пекарни. Ресторантите са семейни, не повече от два-три в едно такова оживено селце, с не повече от пет малки масички във всеки, върху които красиво са подредени по два прибора върху ярки салфетки и две чаши за вино, също така артистично полегнали на масата.

Любувам се на красиво подредените масички наравно с пейзажа наоколо докато не започне да се свечерява и силният аромат на домати, чесън, дафинов лист и мащерка не ме понесе към някой от ресторантчета. Посрещат ме винаги с кана (или цветна стъклена бутилка) с вода, хляб и нещо за топене или мазане към хляба, което може да бъде тапенада, майонезен сос с много чесън или терина също с много чесън и билки. Менюто винаги е съставено от избор между две предястия, две основни, а за десерт – избор от два-три десерта или сирена. Да кажа, че храната е много вкусна, ще бъде скромно. Почти винаги ми се искаше да си допия виното със сирена, но нито един път не успях да  удържа пред изкушението да опитам някой от десертите. Слава Богу (и никак не е за учудване), те изключваха чийзкейк, кексче с течен център и тирамису. Това много ми допадна и след като вече имах избор исках да избера всичко. Накрая, нахранена, леко опиянена, много щастлива и много далече от софийското ежедневие не ми оставаше друго, освен да мисля за секс. Май наистина съм в Рая.

В други селца е много по-спокойно, няма артистични магазинчета по улиците, нито пък някаква атракция или забележително място в селото, но за мен самото село си е цяла забележителност. Харесва ми да се разхождам по безлюдните улички, между спретнатите каменни къщи, накичени с цветя и билки, уж небрежно оставени по прозорците и пред вратите, а всъщност изглеждат подредени като за изложба. Хем някой се е погрижил да изглеждат така красиво, хем сякаш са естествена част от пейзажа. Ах, този провансалски стил! Колкото и да се мъчим, не може тук да го докараме да изглежда толкова натурално. В такива селца ще бъде истинска случайност (особено по пладне) да се засека с местен жител, но ако това все пак се случи с усмивка ще се поздравим. Bonjour, madame! Bonjour, monsieur!

Изпадам в еуфория, когато по пътя между селцата открия пазар на местни производители, предлагащи всичко, от което имам нужда, за да задоволя нестихващотото си любопитство и апетит. Дребничък шалот, приличащ повече на скилидки чесън с ръждиво кафява люспа, отколкото на лук, тънки зелени аспержи, домати във всякакви цветове и форми, зехтин, терини, наденички, козе сирене с билки, лавандулов мед, сладки праскови и пъпеши… Това трябва да е райската градина. Купувам от всичко, което мога да нося в куфара (наложи се и куфар да си купя от там), обаче козето сирене си го изяждам по пътя до следващото селце.

Привечер в такива селца мога да се натъкна на група, предимно възрастни хора, които играят на топки. Забавно е да ги наблюдавам и дори да не схващам шегите, които си подмятат помежду си, се смея заедно с тях. Припомням си откъси от книгата на Питър Мейл „Една година в Прованс“ и си мисля, че този път не съм излъгана. Всичко, което съм чела, чувала и гледала за Прованс се оказва толкова вярно, че дори не мога да повярвам. Това важи, разбира се и за храната.

Синхрон

Минава ми мисъл, какво ли не прави чесънът, пресните билки и виното и защо допреди няколко години (а и сега в по-малките градове), познавахме само магданоза, копъра, девесила и чубрицата за добавяне в манджата, а мащерката ползвахме само суха за чай. Веднъж, когато посетих баба ми, с удивление видях, че има в градината си огромен храст розмарин, който за мое голямо учудване разбрах, че гледа като декоративно растение. Попитах я защо не добавя по малко от него докато готви, а тя вместо отговор ме попита на какво да го слага. Изпадам в някакво недоумение при все, че баба ми се слави с добра кухня и още по-добри погачи. И в мен изниква още една мисъл. Тук имаме почти всичко, което е нужно за пресъздаване на провансалската кухня – толкова ароматна, толкова вкусна, че искам завинаги да оставя спомена от опитаното по време на ваканцията и да откривам още и още. И така, в първите дни от пристигането си започнах да приготвям някои известни ястия от Прованс.

Започнах с традиционната за Марсилия рибена супа буябес, която по мое скромно мнение е много по-добре да се приготви вкъщи и изобщо няма нужда да се търси автентична супа в самата Марсилия. За рецепта ползвах едно от предложенията на списание „Меню“, което относно продукти и подправки се дублира с предложенията за буябес от трите книги за провансалска кухня, които си купих от там (едната даже е на френски, не ме питай как превеждам), а за сравнение със супата, която опитах в Марсилия, тази е много по-вкусна.

Единствената разлика и в четирите източника е сосът, който се сервира към супата. Всички сосове, които срещнах като рецепти съпровождащи буябес ми звучат вкусно и подходящо, но реших да се спра на сос руй. Навсякъде чета, че е традиционен към буябес, но и навсякъде срещам различни варианти. Накрая си избрах този на Патриция Уелс и приготвих соса от нейната книга Patricia Wells at Home in Provence (много добра книга).

Продължих с яхнията Доб дьо Бьоф, която ми сервираха в едно от онези семейни ресторантчета в Saignon. Пълна с аромати и много подходяща за уикенда, тъй като изисква повече време за приготвяне, на слаб огън. Рецептата отново взех от списание „Меню“, както и следващите за Писаладиер и бадемовите сладки от Екс ан Прованс.

Писаладиер е изключително вкусна закуска и след като го приготвих, така се въодушевих за още ястия с много лук, и така попаднах на едно предложение за лучен гратен, за който по-късно ще си говорим.

Сладката емблема на Екс безспорно са бадемовите сладки calissons с плодов привкус идващ от сушения пъпеш и портокала. Очарователни сладости, винаги с елипсовидна форма, които не издържаха на подмятането на куфара по летищата и дойдоха тук във форма на лепкава топка. За щастие вече бяхме приготвяла тези сладки в един от курсовете на „Меню“ (тогава не можах да се спра да ги ям), затова уверено запретнах ръкави и си ги приготвих вкъщи.

Бъдещето е илюзия, но аз обичам да живея в нея

Имам да споделям още и още, тъй както си пожелах. Освен за лучения гратен, имам да споделям и за лавандуловия сладолед с праскови и лавандулов мед, и за френските багети, които успешно и лесно могат да се приготвят вкъщи, и изобщо за всички аромати, които успях да събера това лято, през тази дълга ваканция. Мисля, че всичко което видях и опитах по някакъв начин ще повлияе на кухнята ми. Защото го чувствам толкова, толкова близо до себе си.

С благодарност

Съвсем накрая (само на този пост) искам да изкажа огромна си благодарност към „Слънце Луна“, които ми дадоха възможността да изпразня главата си от ежедневието и наново да се заредя, както и към Мария и Венсан, които ме упътиха към хубави места в Прованс, от които най-много ми хареса малкото селце Saint-Paul-Trois-Châteaux, където се намира музеят на трюфелите. Между другото, това беше единствения официален музей, който посетих през тази ваканция. Неофициалният, съчетаващ по равно натуралното с цивилизацията се нарича просто Прованс.

Разгледай всички снимки от пътуването в Прованс.

Моята история за Прованс е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

За пореден път се спускахме от планинския път, за да се влеем в първия по-голям град в равнината – Кусба. От Кусба в посока Триполи. Разстоянието между селищата и градовете не е голямо в Ливан, но въпреки това ти дава възможност да запомниш гледките, а те носят със себе си предостатъчно мисли.

Ливан е страна, пълна с различни лица. От селищата в планините, заселени с маронити, към равнините, където място си делят православни християни, сунити и шиити. Това разпределение е станало толкова нормално нещо, че дори за хора, които не са живели в Ливан, е даденост. Просто знаеш кои територии на кого са. В първия момент това води до смут – директният въпрос, който си задаваш е как тези хора живеят разделени и изобщо как оцелява страната?

Трябва да призная, че подобни въпроси са продукт на битието ни. Всичко, което знаем или смятаме, че знаем за тази част на света – Близкия изток – произтича от собствените ни мисли и стереотипи. Не можем да избягаме от тях, може би само да се скрием. Защото, разбрах неведнъж, тези хора имат различна представа за света. Те могат да живеят заедно, дори в разделението си.

Събитията в Сирия, гражданската война, напрежението, което не спира да притеснява духът на Ливан от 1975 година насам, всичко това има своето отражение. Но как ще оцелеят? Но наистина ли се мразят толкова, и ако да – как ще свърши всичко? Обичайни въпроси, щом стане дума за Близкия изток, а сега още повече, когато се заговори за Сирия и Ливан.

Имах предостатъчно време да размишлявам върху питанията в собствената ми глава, повлияни от мейнстрийм медиите и ООН-говоренето. Време, което, уви, пропилях. Не беше нужно да се замислям в такава степен – достатъчно бе да погледна през прозореца и да си направя изводи. Толкова много вреда и насилие са причинили религиозните сблъсъци и доктриналните спорове в Близкия изток – кланета, окупации, убийства, изнасилвания, отвличания…Списъкът може да бъде много дълъг.

Картината в главата ни е постоянно изпъстрена с кървави гледки и усещането, че ще се случи нещо много лошо и, че хората в Сирия или Ливан всеки момент ще започнат да се избиват взаимно. Нещо, което, ако не беше политиката, нямаше да съществува в мислите ни.

Факт е, че подобни конфликти, основани на религиозна основа, са най-доброто изобретение на политиците. Всъщност то е толкова добро, че почти винаги успява. Омразата у човек толкова бързо се разраства и превзема съзнанието му, че е лесно да помислим – “Хей, в Сирия сунитите мразят шиитите и обратно, и в това се основава целият конфликт!” За подобни размишления спомага постоянното говорене по радио, телевизия, вестници – омраза, сектантски сблъсъци, религиозно напрежение, етнически сблъсъци и т.н.

Не мога да повярвам вече на това. Не и след, като имам доказателствата за обратното. Това втълпяване, че в Сирия има религиозна омраза няма своя исторически, социален и какъвто и да е друг аргумент, освен, че подобно нещо служи за запазване на статуквото – т.е. да няма промяна в страната. Същото се отнася и за Ливан, където избирателната система продължава да бъде основана (и не само тя) на религиозен принцип. В един момент тази лъжа става толкова нормална, че човек я смята за вселенска истина. Но какво е положението на земята?

Съвсем различно и всеки посетил тези страни би го казал – религиозното напрежение е измислен повод за войни и сблъсъци. Омразата е най-силният катализатор в Близкия изток, използван не от няколко години, за да се спечели влияние. Политиката в тази част на света се опитва да раздели хората, казвайки им, че не могат да бъдат приятели, защото са от различна религия. Общността забравя, че всеки един – християнин, мюсюлманин, друз, зороастриец – е част от един и същи народ, една нация. До такава степен обществото забравя този факт, че понякога ми е трудно да обясня на близки, че ливанците са един народ.

Именно тази лъжа трябва да бъде разобличена, за да може да има промяна в Близкия изток. Религиозният плам трябва да отстъпи на реалността и неоспоримите факти, доказващи лъжовната природа на религиозното напрежение. До днес ливански семейства пазят оръжия в домовете си. Защо? Нима е нужно все още – да се биеш срещу свой събрат? Този модел в момента се задейства в Сирия също, където всеки втълпява единствено, че има разделение – че във властта има само алауити, а потиснатите са сунити, че християните подкрепят единствено режима и т.н. Истината е, че съществуват представители на различните общности и в двата лагера – опозиция и режим. Има сунити, облагодетелствани от управлението, има алауити, които до момента нямат собствени жилища, има и християни, живеещи в изгнание, заради критиката си, има християни сред бунтовниците, има алауити, протестиращи срещу властта…

Това трябва да се промени – трябва да се осъзнае абсурда на това изкуствено наслагване. И това е най-трудната задача пред сирийското и ливанското общество днес.

Трябва да се замислим и за нашата страна – България. Наистина ли смятаме, че с избиването или изселването на даден етнос или представители на друга религия, държавата ще тръгне напред? В Ливан, Сирия, Ирак, Гърция, Русия и още куп страни това не проработи. Създаде напрежение, които десетилетия ще бележи развитието им. Питам се, толкова ли сме слепи за същността на проблемите ни, че се вторачваме в абсурдите на политическата класа? Повярвайте ми – няма нищо по-лошо от един разделен народ. Видял съм гледки, породени от национализъм и фанатичен плам, които не бих искал да съществуват никъде по света.

Днес на извънредно пленарно заседание на Народното събрание в 13 часа, в дневният ред е бил включен за разглеждане на първо четене законопроектът за българите и българските общности извън Република България (Вносител: Министерски съвет; 27.6.2012 г.) Благодарение на усилията на Обществените съвети на българите в чужбина сред парламентарно представените партии и в Президентството, днес законопроектът е бил оттеглен.

"Бежещим през годините", родопски сладкодумци, съст. Петко Величков, 
изд. "Хр. Г. Данов", 1976

 

Отива жена при свещеник и му казва:- Отче, двама мъже едновременно искат ръката ми. Проблемът е, че единият е крадец, а другият е изнасилвач. Кого ще ме посъветвате да избера? Замислил се свещеникът и казал: - Дъще, за да отговоря на въпроса ти, трябва да се уединя и да поискам отговор от Господ. Почакай тук! Отивам да се моля. Отишъл свещеникът да се моли, а от една врата се подава главата на попадията и казва, шепнейки: - Девойче, не знам какво ще те посъветва мъжът ми, защото той е учен човек, ама ако питаш мен, аз предпочитам два пъти да ме изнасилят, отколкото веднъж да ме оберат! Усмихни се, България! И на крадците понякога не им е леко, сочат последните полицейски хроники. Апаши отмъкнаха опасен радиоактивен уред, вероятно с цел да припечелят някой лев от предаването му за скрап. Ако обаче с машинката се действа непредпазливо, новите й стопани могат да пострадат фатално, както и всички около тях. А иначе в предаването на скрап има и отличници, чиято слава гордо се...

Цвета Караянчева е първата жена депутат от български произход от Кърджалийския район. Тя е родена и отрасла в красивото родопско градче. Завършила е за машинен инженер, а след това е била и на обучение по мениджмънт в Open University в НБУ. Работила е като проектант, после е била директор на „Формопласт-Кърджали”. Тя е основател и областен лидер на ГЕРБ. Семейна е, има една дъщеря. - Започват важни събития в парламента - избира се Висшият съдебен съвет, а следващото събитие, което е определящо за изборите догодина, е довършването на Избирателния кодекс. Какви са очакванията в парламентарната група на ГЕРБ? Как тя посреща новата си политическа сезонност? - Да, наистина предстоят важни събития и в последната управленска година от този мандат имаме доста неща да свършим. Разбира се, избирането на Висшия съдебен съвет е нещо много важно. То трябва да покаже, да се види прозрачността и желанието за прозрачност, което партия ГЕРБ и управляващите, и парламентът искат да покажат....

Share on Facebook

Видеоклип с гол на нападателя на бразилския футболен клуб Атлетико Минейро - Роналдиньо - за кратко беше гледан над 500 хиляди пъти в YouTube. Голът е от мач за първенството на Бразилия срещу Крузейро. Роналдиньо се разписва в 90-тата минута на срещата, след като взима топката в своята полови...

Американската космическа агенция на САЩ NASA не се е отказала от плановете си за завръщане на Луната, противно на спекулациите, които се разпространиха след закриването на програмата Constellation на ведомството. Това заяви директорът на програмата за пилотируеми космически полети на NASA Майкъл ...

Учениците учат по-бързо и по-качествено, когато го правят в компанията на роботи, които правят грешки. Това става ясно от проучване сред японски деца, което изследва в частност начина, по който те учат английски език. Децата, използващи роботи - преводачи, които правят грешки, са постигнали м...

Норвежки издател публикува в понеделник книга съставена от 7000 имейла, които масовият убиец Андерс Брайвик е получил и изпратил. Публикуваната кореспонденция показва начина по който екстремистът се е подготвял за атаката си от юли 2011 г., в която норвежецът уби 77 души. Книгата, озаглавена...

Икономическата криза във Великобритания, която се отрази много зле на страната през 2010 г. и следващите години, доведе до това, че все повече британци са се заинтересували от откривателство и изобретения. Както съобщава BBC News, позовавайки се на данните от проучване сред 2000 жители на Ост...

Представете си летящите превозни средства от Епизод шести на Междузвездни войни и вероятно ще сте близо до това, което са създали изследователите от компанията Aerofex. Става въпрос за апарат от типа "хувъркрафт", който може да се придвижва на около половин метър над земята, без по никакъв начин да ...

Инфрачервеният телескоп WISE (Wide-field Infrared Survey Explorer) на NASA, който обикаля в околоземна орбита, е открил 2.5 милиона космически обекта от типа "свръхмасивни черни дупки". Освен това апаратът е засякъл и няколко хиляди редки галактики, които са почти незабележими във видимия диапазон н...

Eвропейският комисар по правосъдието, основните права и гражданството Вивиан Рединг днес направи едно изявление, с което наля вода в мелницата на евроскептиците, сред които, признавам, съм и аз. Пък и изповядвам принципа, че е умен този, който си изкарва парите с ум, а е богат онзи, за когото умните работят. Комисарката оповести, че ще внесе проектопредложение компаниите в ЕС, чиито акции се търгуват на фондовите пазари, да бъдат задължени до 2020 г. да увеличат броя на жените на ръководни постове до 40 на сто. Да де, ама ако предлаганите дами не стават за нищо, какво правим? Всички познаваме много ревностни кариеристки у нас, които са на високи постове само заради щуробаджанашкия принцип или пък, защото са верни партийни функционерки. Има много клети женици, които получават по една шапка пари, без да правят нищо друго освен да грачат за своите претенции. Това дали е нормално според г-жа Рединг? Жените на висши мениджърски позиции у нас са 14%, призна в навечерието на празника...

Иран и Северна Корея подписаха споразумение за сътрудничество в областта на технологиите в края на миналата седмица, предаде Ройтерс. Иранската държавна телевизия не даде подробности по споразумението, освен това, че двете страни ще изградят заедно научни и технологически лаборатории, а така ...

„Утвърдени български журналисти излязоха с отворено писмо до еврокомисаря по цифровите технологии Нели Крус, в което настояват за публична среща с нея при посещение й на 19 септември в България.

„Приехме с надежда думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за вас, както и заявлението, че внимателно ще следите ситуацията у нас. Смятаме, че е изключително важно да получите информация от първа ръка за истинските условия, при които работят българските журналисти”, се казва в писмото.

То е подписано от някои от най-известните автори в интернет медии, блогъри и водещи от БНР. Според тях Крус не би научила „достатъчно за политическата зависимост, корпоративния и политически контрол над информацията, както и за случаите на физическо насилие над журналисти, които властите на практика не разследват” само от срещи с представители на институции и на двата издателски съюза, на чиято война в момента е заложник българският печат.

В писмото се признава, че голяма част от анализите, коментарите и разследванията целят единствено да разобличат другата страна и не служат на интересите на читателите. Епизодичните случаи на смели позиции също често са в контекста на тази война. В същото време концентрацията на собственост в медиите чрез поставени лица заема застрашителни размери.

Политическата зависимост на медиите не е просто проблем на българското общество, а на целия ЕС, защото са поставени под въпрос не само европейските ценности, а и европейските пари.

Последният пример е случаят с 25-годишна бивша служителка на Министерството на земеделието, която получава 50 хил.евро, за да създаде Facebook и Twitter профили на Програмата за развитие на селските райони. Обичайна практика не само на това ведомство е да използват парите за популяризиране на оперативните програми като начин да си купят медиен комфорт, тъй като в условията на криза и намаляващи приходи от реклама, институционалните рекламодатели са основен източник на приходи за големите медии, се признава още в писмото до еврокомисаря”(Кафене.нет)

По една случайност ( наистина!) бях не само в Брюксел, но и в европейския парламент на 5 юни, поканен от институцията на форум за свободата на словото в Русия и някои бивши съветски републики, когато с изненада научих за „българско събитие” в същата сграда. В една от залите имаше заседание с българско участие ( на евродепутати и на специално пристигнали от България инициатори и поканени на разговора сънародници) по темата за …свободата на българската преса. Кой знае защо- именно на пресата, макар мизерията на българската журналистика да не се ограничава само на хартиен носител , омазнен от мазните борби между лобитата на властта и корпорациите за сметка на качествената журналистика.

Комисар Нели Крус, явно информирана в движение за дискусията, се появи изненадващо ( също като мен) без предварително обявяване. По реакцията на служители на европарламента разбрах, че става наистина нещо извънредно: явно Нели Крус е „висока топка” не само в йерархията на европейското правителство, но и поради личния си авторитет. Именно на онова заседание тя обеща да дойде в България и макар да звучеше като едно от онези обещания, които не са задължителни за изпълнение поради импровизацията на речта, комисар Круз действително ще обърне внимание на проблемите на българската медийна ситуация на място в София.

Като един от журналистите, подписали писмото до нея с искане за среща, за което съобщава Кафене.нет,ще следя с интерес какво ще се случи на 19 септември при посещението й.

Share on Facebook

Южнокорейският религиозен лидер Сун Мюн Мун почина тези дни на достопочтената 92-годишна възраст. Зад себе си освен стотиците милиони двойки (сред които и повече от 100 български), бракосъчетани с неговата благословия на неизброими колективни церемонии, преподобният Мун оставя и една сериозна империя и наследство, възлизащо на милиарди. Защото в близо 50-те години от своето основаване през 1954 г., Църквата на обединението на Мун се превърна най-вече в огромна и мощна бизнес империя. Която ще бъде поета от 32-годишния му син Хюн-Ин, едно от 14-те деца на преподобния. Основаната като „Асоциация на Светия Дух за обединение на световното християнство” църква, станала по-късно известна като Обединителна църква, може да се похвали с милиони последователи по света. И с не по-малко критици и врагове, именно защото църквата му се свързва повече с огромна и внимателно изградена финансова империя, отколкото с духовна общност. 15 години след създаването й, вече преместила се в САЩ,...

„Да съм се променил – не съм. Всички ме познавате, винаги съм бил затворен, не съм обичал да давам интервюта. Така че съм съвсем обикновен, като вас”. С тези думи Димитър Бербатов сложи край на днешната пресконференция, която даде пред българските медии. С финалните си думи той се опита да прикрие тъжната истина за промяната на своя характер, която така безпардонно демонстрира по време на срещата с медиите, а и с поведението си през последната седмица. От години слушаме мита за непорочния Бербатов. Той не пие, не пуши, не ходи по жени, отдаден е на футбола и изкуството. Сигурно е така. Само че от онова „Обадете ми се, ако искате да оправя футбола ви” Бербо започна да се държи по начин, който не му отива. Залитна към маниери и поведение, което отива точно на хората, от които той се разграничава. И ако изцепката, „като падахме с 0:3, се чувствах все едно водим с 6:0” е типично в негов примиренчески стил, то думите „нямам шеф, не слушам никой” ни показаха другото, новото,...

YouTube представиха нова услуга на име Moodwall ("стена на настроението"). Целта на тази услуга е да ни помага да откриваме ново съдържание на базата на моментното ни настроение. На страницата на услугата видеоклиповете са разделени в категории (наречени Vibes ("настроения") като "страхотно", "зараз...

„Поискай и ще ти бъде дадено” е една популярна мантра, която вероятно води началото си от Голямата книга и по-специално от думите на Св. Йоан Кръстител: ”...ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна”. Фразата, мисля си, е доста актуална тези дни у нас поради две причини. Първата се корени в излезлия преди дни доклад на Сената на Франция относно степента на усвояване на еврофондовете от България и Румъния. Втората пък, колкото и странно да ви прозвучи, може да бъде потърсена в отминалия концерт на една от най-значимите групи в света към момента – Red Hot Chili Peppers. На пръв прочит в труда си от 50 страници френските сенатори заклеймяват двете балкански държави, че държат най-ниското ниво на усвояване на средства в цялата еврозона. Общите характеристики в действията на родното и румънското правителство обаче свършват тук. От бюджета на европейското семейство за периода...

Статиите в Wikipedia залагат много повече на текст, отколкото на изображения. Причината е, че много от снимките, споделени във виртуалното пространство, не могат да се използват свободно от авторите на онлайн енциклопедията. Ето защо, Wikimedia - създателите на популярния сайт - организираха мащабен...

Първият по рода си частичен одит от Правителствената служба за отчетност (GAO) на Федералния резерв разкри потресаващи факти... 16 000 000 000 000 щатски долара са били тайно дадени на американски банки и корпорации, както и на чуждестранни банки от Франция до Шотландия, съобщи Conscious Life News. В периода между декември 2007 г. и юни 2010 г., Федералният резерв на САЩ е спасявал тайно много банки, корпорации и правителства по света.

Macbook-а явно е решил, че ще бъде проклет и ще ми къса нервичките. Вчера както си работеше и си гледах F1 без никой да закачам, взе че увисна. Изключих го и след включване чувам подозрителни три бипкания и естествено - не тръгва.

Пускам другия лаптоп с никнейм "баракудата", ровя из нететето (нетя на галено) и става ясно, че mac-а ми съобщава за проблем с паметта. Отворих го, извадих и сложих пак паметите. Запали! Ама не не boot-ва. Извадих едната памет - тръгна. Сложих на нейно място другата памет, пак тръгна. Слагам и двете памети, бип, бип, бип. Дейба, нещо е станало с горния слот за паметта. Оставих го с 1GB памет и ще търся 2GB на един DIMM. Чичо Били^WСтиви явно не го кефи да ползвам четири годишен лаптоп. Горе-долу толкова изкара и старият преди да му прецакам входа за захранването.

На баракудата (Fujitsu Amilo Pro от миналия век) пък вентилатора се търка в корпуса и издава трагичен звук. Имам два броя Asus EEE PC (701 и 901) и двата със скапано първо SSD, а на 901-то по екрана има пет-шест вертикални черти (може да е защото навремето малкият го препика :).

Това са само някои от причините да мразя компютърен хардуер.

Компания Samsung в официално изявление опроверга твърденията на организацията China Labor Watch, според които в китайските предприятия на компаниите-партньори на Samsung работят малолетни и непълнолетни, съобщава Ройтерс. Инспекторите на China Labor Watch са установили, че в завода на HEG ...

Безработицата е проблем номер едно на България. Кабинетът поема нов популистки път. Правителството тръгна към левия популизъм. Земеделският министър замразява цените на основни стоки. Управляващите продължават да толерират монополите. Това, което се случва с цените на горивата, е наистина скандално. В България няма конкуренция, цели 16 страни в Европейския съюз имат по-ниска надбавка на бензина. Монополите [...]

Baidu е нещо като еквивалент на Google в Китай. Двете компании дори вървят по подобни стъпки. Подобно на Google и най-популярната уеб търсачка в азиатската страна наскоро пусна на пазара собствен браузър. Baidu вече представиха и собствена операционна система миналия май. Браузърът е мобилен - ре...

Вчера от Dow Jones съобщиха, че Ericsson - световен лидер в доставката мобилни мрежови инфраструктури - има сериозен шанс да придобие звеното за доставка на софтуерни системи в подкрепа на бизнеса (BSS) на конкурентите си от Nokia Siemens Networks (NSN). Освен от Ericsson, сериозен интерес ...

Група български журналисти изпратиха отворено писмо до заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус с молба за среща. На изслушване за медийната свобода в Брюксел на 6-ти юни тя подчерта, че свободата на медиите в България за нея е личен приоритет. Очаква се г-жа Крус да посети София на 19-ти септември, за да се информира на място за състоянието на медийната свобода.

Хипотезата, която беше обговаряна от седмици насам, вече започна да се оформя като факт: продажбата на “Медийна група България Холдинг” е окончателно договорена; Любомир Павлов и Огнян Донев са притиснати да продадат “Труд” и “24 часа” – както основателно се предполага – под заплахата да бъдат тикнати в дранголника; и в двата вестника вее друг вятър: на бял кон се връщат старите муцуни...

Със специалното участие на Жозе Мануел Барозо и Херман Ван Ромпой. THE ILLUSIONIST///political parody/// Stars: Boyko Borisov, Jose Manuel Barroso and Herman Van Rompuy.

В отворено писмо до Нели Крус, заместник-председател на ЕК и комисар за цифровия дневен ред, медийни огранизации, известни български журналисти и утвърдени автори в социалните медии се обявяват против опитите за ограничаване на медийната свобода.

Писмото е изпратено  по повод предстоящото посещение на г-жа Крус в България. В него  се отправя искане за публична среща, тъй като срещите с институциите и с двата издателски съюза (очевидно предвидени по програма) няма да са достатъчни, за да се създаде вярна представа за състоянието и проблемите на медиите у нас.

Ситуацията на медиите у нас е заплаха не само за българското общество, но и за целия Европейски съюз. Ситуацията в България заслужава не по малко внимание от тази в Унгария, когато ЕС (и лично Вие) се намеси и изрази позиция против опитите за ограничаване на медийната свобода. Разчитаме това да се случи и у нас.

 До г-жа Нели Крус

Отворено писмо от български журналисти

До Заместник-председателя

на Европейската комисия

г-жа Нели Крус

 

 

                         Уважаема, г-жо Крус,

Ние, група български журналисти, очакваме с надежда Вашето посещение в София. Приехме с надежда и думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас, както и заявлението Ви, че внимателно ще следите ситуацията у нас. Смятаме, че е изключително важно да получите информация от първа ръка за истинските условия, при които работят българските журналисти. Затова искаме публична среща с вас и се надяваме да успеете да вместите в натоварената си програма такъв ангажимент.

Смятаме, че от срещите ви с представители на институциите или на двата издателски съюза, няма да научите достатъчно за политическата зависимост, корпоративния и политически контрол над информацията, както и за случаите на физическо насилие над журналисти, които властите на практика не разследват.

Българският печат е заложник на войната между двата издателски съюза. Голяма част от анализите, коментарите и разследванията целят единствено да разобличат другата страна и не служат на интересите на читателите. Епизодичните случаи на смели позиции също често са в контекста на тази война. Независими гласове извън тази схема пък попадат под ударите и на двете страни. В същото време концентрацията на собственост в медиите чрез поставени лица заема застрашителни размери.

И това не е просто субективно усещане на журналистите. През 2011 и 2012 г. редица авторитетни международни институции и организации отправиха изключително сериозни критики към медийната среда у нас: IREX, Freedom  House, Репортери без граници, SEEMO, Организацията за сигурност и  сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавният департамент на САЩ, Прозрачност без граници. В доклада „Застрашените свобода и плурализъм на медиите” фондация „Медийна демокрация” картографира проблемите на българските медии като постави политическата зависимост на първо място, следвана от ограничен плурализъм, икономически зависимости, насилие над журналисти, влошаване на качеството на медийното съдържание и наличие на твърде ниски професионални стандарти.

Това не е просто проблем на българското общество, а на целия Европейски съюз, защото са поставени под въпрос не само европейските ценности, а и европейските пари. Последният пример е случаят с 25-годишна бивша служителка на Министерството на земеделието, която получава 50 хил.евро, за да създаде Facebook и Twitter профили на Програмата за развитие на селските райони. Обичайна практика не само на това ведомство е да използват парите за популяризиране на оперативните програми като начин да си купят медиен комфорт, тъй като в условията на криза и намаляващи приходи от реклама, институционалните рекламодатели са основен източник на приходи за големите медии.

Уважаема, г-жо Крус,

ние, група утвърдени български журналисти, искаме да се срещнем с Вас, за да получите достоверна информация за положението на журналистите в България, да предложим решения и да чуем Вашата позиция. Ситуацията на медиите у нас е заплаха не само за българското общество, но и за целия Европейски съюз. Ситуацията в България заслужава не по малко внимание от тази в Унгария, когато ЕС (и лично Вие) се намеси и изрази позиция против опитите за ограничаване на медийната свобода. Разчитаме това да се случи и у нас.

С уважение:

(по азбучен ред)

Аделина Марини

Антоанета Цонева

Асен Генов

Асен Йорданов

Асоциация на европейските журналисти – България

Атанас Чобанов

Владимир Йончев

Едвин Сугарев

Иван Бакалов

Иван Бедров

Иво Инджев

Ирен Филева

Ирина Недева

Константин Павлов

Лидия Павлова

Лили Маринкова

Мирела Веселинова

Петьо Цеков

Пламен Даракчиев

Полина Паунова

Ралица Ковачева

Росен Босев

Румяна Червенкова

Силвия Великова

Стояна Георгиева

Тони Филипов, Д-р

Цветозар Томов

Център за развитие на медиите

Юлияна Методиева

Ясен Бояджиев

Кристалина: Помощите в Сирия не достигат до хората

Становище на БХК и други организации за избора на ВСС

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК и НПО в обществен интерес поставят въпроси на номинираните за ВСС от парламента

Въпреки възхода в продажбите на таблети и годишния спад в поръчките на електронни четци, последните няма да изчезнат в близко бъдеще, сочат данните от доклада на ABI Research "Електронните четци и дигиталното книгоиздаване 2012".

„Все още има ниша и достатъчен брой потребители за устройствата, пресъздаващи усещането за печатно издание”, коментира Джеф Ор, старши директор в ABI Research, компанията за проучвания на пазара на мобилни устройства, провела изследването. Ор базира изказването си на данните за продажби на четци с e-ink технология, предоставяни от дистрибуторите, а също и на допитване до потребителите, което показва предпочитанията им към притежанието на повече от едно устройство за четене вкъщи.

Според доклада 11 милиона четци ще бъдат изнесени в глобален мащаб през 2012, което е с 4 милиона по-малко от доставките през 2011. Очаква се през следващите години износът на електронни четци да спада със среден темп от 6,1% на година. Таблетите, за сравнение, ще са много по-популярни след 2012. За 2012 ще бъдат изнесени 102 милиона таблета, като броят им в последствие ще нарасне до 250 милиона.

Цената също се оказва фактор за задържането на четците в играта, сочат резултатите от проучването. Средностатистическият таблет струва $465 благодарение на популярността на iPad. Повечето четци са достъпни за по-малко от $100.

Група български журналисти решихме да изпратим отворено писмо до заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус. Наскоро тя каза, че свободата на медиите в България за нея е личен приоритет и че ще следи ситуацията отблизо. И понеже г-жа Крус идва в София на 19-ти септември, решихме да поискаме среща с нея. Все пак трябва да говори с някого, ако наистина се интересува от свободата на словото в България. Следва пълния текст на писмото и имената на колегите, които го подписахме.

До Заместник-председателя

на Европейската комисия

г-жа Нели Крус

Отворено писмо от български журналисти

Уважаема, г-жо Крус,

ние, група български журналисти, очакваме с надежда Вашето посещение в София. Приехме с надежда и думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас, както и заявлението Ви, че внимателно ще следите ситуацията у нас. Смятаме, че е изключително важно да получите информация от първа ръка за истинските условия, при които работят българските журналисти. Затова искаме публична среща с вас и се надяваме да успеете да вместите в натоварената си програма такъв ангажимент.

Смятаме, че от срещите ви с представители на институциите или на двата издателски съюза, няма да научите достатъчно за политическата зависимост, корпоративния и политически контрол над информацията, както и за случаите на физическо насилие над журналисти, които властите на практика не разследват.

Българският печат е заложник на войната между двата издателски съюза. Голяма част от анализите, коментарите и разследванията целят единствено да разобличат другата страна и не служат на интересите на читателите. Епизодичните случаи на смели позиции също често са в контекста на тази война. Независими гласове извън тази схема пък попадат под ударите и на двете страни. В същото време концентрацията на собственост в медиите чрез поставени лица заема застрашителни размери.

И това не е просто субективно усещане на журналистите. През 2011 и 2012 г. редица авторитетни международни институции и организации отправиха изключително сериозни критики към медийната среда у нас: IREX, Freedom House, Репортери без граници, SEEMO, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавният департамент на САЩ, Прозрачност без граници. В доклада „Застрашените свобода и плурализъм на медиите” фондация „Медийна демокрация” картографира проблемите на българските медии като постави политическата зависимост на първо място, следвана от ограничен плурализъм, икономически зависимости, насилие над журналисти, влошаване на качеството на медийното съдържание и наличие на твърде ниски професионални стандарти.

Това не е просто проблем на българското общество, а на целия Европейски съюз, защото са поставени под въпрос не само европейските ценности, а и европейските пари. Последният пример е случаят с 25-годишна бивша служителка на Министерството на земеделието, която получава 50 хил.евро, за да създаде Facebook и Twitter профили на Програмата за развитие на селските райони. Обичайна практика не само на това ведомство е да използват парите за популяризиране на оперативните програми като начин да си купят медиен комфорт, тъй като в условията на криза и намаляващи приходи от реклама, институционалните рекламодатели са основен източник на приходи за големите медии.

Уважаема, г-жо Крус,

ние, група утвърдени български журналисти, искаме да се срещнем с Вас, за да получите достоверна информация за положението на журналистите в България, да предложим решения и да чуем Вашата позиция. Ситуацията на медиите у нас е заплаха не само за българското общество, но и за целия Европейски съюз. Ситуацията в България заслужава не по малко внимание от тази в Унгария, когато ЕС (и лично Вие) се намеси и изрази позиция против опитите за ограничаване на медийната свобода. Разчитаме това да се случи и у нас.

С уважение:

(по азбучен ред)

Аделина Марини

Антоанета Цонева

Асен Генов

Асен Йорданов

Асоциация на европейските журналисти – България

Атанас Чобанов

Владимир Йончев

Даниела Горчева

Едвин Сугарев

Иван Бакалов

Иван Бедров

Иво Инджев

Ирен Филева

Ирина Недева

Константин Павлов

Лидия Павлова

Лили Маринкова

Мирела Веселинова

Петьо Цеков

Пламен Даракчиев

Полина Паунова

Ралица Ковачева

Росен Босев

Румяна Червенкова

Силвия Великова

Стояна Георгиева

Тони Филипов, Д-р

Цветозар Томов

Център за развитие на медиите

Юлияна Методиева

Ясен Бояджиев

продължение

Дето го видиш, него да вярваш

"Бежещим през годините", родопски сладкодумци, съст. Петко Величков, 
изд. "Хр. Г. Данов", 1976
 
 

Хиляди хора бяха вбесени в неделя вечерта, когато живото предаване по Интернет на една от най-престижните награди в областта на научната фантастика бе прекъснато. Виновниците - роботи. Не, това не е сюжет от книга на някой от номинираните. По средата на онлайн излъчването url=http://www.ust...

Компанията Adobe Systems обяви плановете си през есента на текущата година да пусне ъпдейт за Photoshop CS6 и Lightroom 4, който ще добави към двата продукта поддръжка на дисплеите Apple Retina, вграждани в новия MacBook Pro. В блога на производителя се уточнява, че Photoshop Elements няма да пол...

Продукти за 4 порции:
1кг риба Салака
1ч.ч. брашно
1ч.л. сол
1ч.ч. мазнина
1 лимон

Приготвяне:
Рибките се почистват. Измиват се обилно на течаща вода. Отцеждат се от водата и се подсушват с домакинска хартия. Брашното се смесва със солта. Рибките се овалват в брашно. Пържат се в силно загрята мазнина. Готови са, когато придобият златист загар. Изваждат се добре отцедени от мазнината. Слагат се в купа. Пържената салака се разпределя в 4 чинии. Порциите се гарнират с четвърт лимон.

Напълно вероятно е новата и дългоочаквана операционна система Windows 8 да не се понрави или да се окаже неудобна за известен брой нейни потребители. За тях корпорацията Microsoft е предвидила опция за безплатно връщане към по-стара платформа на компанията - до Windows 7 и дори към Windows Vista. Да...

Преди по-малко от седмица, когато откриването на един лъч от софийското метро с европейски пари беше превърнато в епохален празник на дружбата ни с Европа, президентът Росен Плевнелиев съобщи на инспектиращия събитието председател на Европейската комисия Мануел Барозу, че България е най-проевропейската държава на континента. Днес научаваме от вицепремира Симеон Дянков нещо друго:

България е решила да отложи влизането си в еврозоната, заради несигурността относно бъдещето на единната европейска валута. Това пише в последния си брой “Уорлстрийт джърнъл”, предаде КРОСС.
“В момента аз не виждам никакво предимство от влизането в еврозоната, освен едни нови разходи. Нашите граждани с право искат да знаят кого ще трябва да спасяваме от фалит, след като се обединим. Това е твърде рисковано за нас”, заяви българския министър на финансите Симеон Дянков.” ( аctualno.com)

Не се наемам да споря за експертната страна на въпроса- дали е добре или не да бързаме за въвеждане на еврото. Но не мога да не отбележа, че нещо все повече се обърква с европейската символика и с жалоните, които в това отношение самата партия на Гражданите за ЕВРОПЕЙСКО развитие на България си беше поставила.

Уж само Холандия пречеше на България да се присъедини към шенгенското пространство с възраженията си срещу неуспехите на българските власти в борбата с престъпността и корупцията, когато на предна линия в отстрелването на шенгенския приоритет на ГЕРБ застана мощната Германия. На 4 август министърът на вътрешните работи на Германия Ханс-Петер Фридрих заяви пред в. „Райнише пост”:

“Според мен в момента е изключено отварянето на границите за България и Румъния“

Той изрази скетицизъм, че България ще се присъедни към Шенгенското споразумение през тази година. Каза го само няколко седмици когато в София чухме от президента на ЕС Херман Ван Ромпой да обещава, че през септември „ще намерим решение”.

Защо вътрешния министър на Германия „редактира” обещанието на президента на страната и Какво се е променило междувременно?

Защо Борисов премълча студения августовски душ на германския вътрешен министър ?

А да не би всъщност германският завой да е отговор на „закачката” на българския премиер след атентата в Бургас по отношение на шенгенското пространство, когато Борисов подхвърли, търсейки вина някъде извън България за пробива в сигурността на летище Сарафово: “Може да се окаже, че шенгенското пространство не е надеждна граница за България, а не обратното“.

Борисов е „цар” да се преобръща на 180 градуса и да представя негативите за позитиви, но дори и той не може да превърне в добра новина постепенното избледняване на думичката „европейско” в названието на собствената му партия. Лъч метро и лъч надежда за реално европеизиране на България в онзи, широкия смисъл на думата, когато ще сме не само на хартия, но и реално признати и приети като равнопоставени от останалите европейци, не е едно и също.

Всъщност ходът с извънредните фанфари за метрото и биенето на отбой на барабаните за Шенген и еврозоната е типичен опит на тази власт да си припише единствено заслугите в европейското ни развитие, като доведе до окарикатуряване ликуването си от свързването на квартал „Надежда” в София с центъра на столицата- жилищата, казват, в тази панелна спалня от времето на социализма, били поскъпнали. Хубаво. Обаче къде остават надеждите за обещаното истинско европейско развитие на България чрез доближаване до европейския стандарт на живот?

Отговорът ще научим догодина на пролет, когато ще се броят предизборно пилците, нахранени с киселото европейско грозде от лозето на баир, каквото е то по отношение на Шенген и еврото. А дотогава, както е тръгнало, може да се окаже, че имаме най-евроскептичното правителство в най-проевропейската държава и разминаването между тези две линии да изиграе лоша шега на Гражданите за евроскептично ръмжене на България.

Share on Facebook

Група български журналисти изпратиха отворено писмо до заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус с молба за среща. На изслушване за медийната свобода в Брюксел на 6-ти юни тя подчерта, че свободата на медиите в България за нея е личен приоритет. Очаква се г-жа Крус да посети София на 19-ти септември, за да се информира на място за състоянието на медийната свобода. Следва текстът на писмото:

До Заместник-председателя

на Европейската комисия

г-жа Нели Крус

Отворено писмо от български журналисти

Уважаема, г-жо Крус,

ние, група български журналисти, очакваме с надежда Вашето посещение в София. Приехме с надежда и думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас, както и заявлението Ви, че внимателно ще следите ситуацията у нас. Смятаме, че е изключително важно да получите информация от първа ръка за истинските условия, при които работят българските журналисти. Затова искаме публична среща с вас и се надяваме да успеете да вместите в натоварената си програма такъв ангажимент.

Смятаме, че от срещите ви с представители на институциите или на двата издателски съюза, няма да научите достатъчно за политическата зависимост, корпоративния и политически контрол над информацията, както и за случаите на физическо насилие над журналисти, които властите на практика не разследват.

Българският печат е заложник на войната между двата издателски съюза. Голяма част от анализите, коментарите и разследванията целят единствено да разобличат другата страна и не служат на интересите на читателите. Епизодичните случаи на смели позиции също често са в контекста на тази война. Независими гласове извън тази схема пък попадат под ударите и на двете страни. В същото време концентрацията на собственост в медиите чрез поставени лица заема застрашителни размери.

И това не е просто субективно усещане на журналистите. През 2011 и 2012 г. редица авторитетни международни институции и организации отправиха изключително сериозни критики към медийната среда у нас: IREX, Freedom House, Репортери без граници, SEEMO, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавният департамент на САЩ, Прозрачност без граници. В доклада „Застрашените свобода и плурализъм на медиите" фондация „Медийна демокрация" картографира проблемите на българските медии като постави политическата зависимост на първо място, следвана от ограничен плурализъм, икономически зависимости, насилие над журналисти, влошаване на качеството на медийното съдържание и наличие на твърде ниски професионални стандарти.

Това не е просто проблем на българското общество, а на целия Европейски съюз, защото са поставени под въпрос не само европейските ценности, а и европейските пари. Последният пример е случаят с 25-годишна бивша служителка на Министерството на земеделието, която получава 50 хил.евро, за да създаде Facebook и Twitter профили на Програмата за развитие на селските райони. Обичайна практика не само на това ведомство е да използват парите за популяризиране на оперативните програми като начин да си купят медиен комфорт, тъй като в условията на криза и намаляващи приходи от реклама, институционалните рекламодатели са основен източник на приходи за големите медии.

Уважаема, г-жо Крус,

ние, група утвърдени български журналисти, искаме да се срещнем с Вас, за да получите достоверна информация за положението на журналистите в България, да предложим решения и да чуем Вашата позиция. Ситуацията на медиите у нас е заплаха не само за българското общество, но и за целия Европейски съюз. Ситуацията в България заслужава не по малко внимание от тази в Унгария, когато ЕС (и лично Вие) се намеси и изрази позиция против опитите за ограничаване на медийната свобода. Разчитаме това да се случи и у нас.

С уважение:

(по азбучен ред)

Аделина Марини

Антоанета Цонева

Асен Генов

Асен Йорданов

Асоциация на европейските журналисти – България

Атанас Чобанов

Владимир Йончев

Едвин Сугарев

Иван Бакалов

Иван Бедров

Иво Инджев

Ирен Филева

Ирина Недева

Константин Павлов

Лидия Павлова

Лили Маринкова

Мирела Веселинова

Петьо Цеков

Пламен Даракчиев

Полина Паунова

Ралица Ковачева

Росен Босев

Румяна Червенкова

Силвия Великова

Стояна Георгиева

Тони Филипов, Д-р

Цветозар Томов

Център за развитие на медиите

Юлияна Методиева

Ясен Бояджиев

С оглед на това, че пълното унищожение на The Pirate Bay изглежда поне засега "мисията невъзможна", то властите изглежда са намерили частичен "изход" от ситуацията с проблемния сайт - да вкарат зад решетките бившите отговорни фактори на "Залива". Новините за ареста на един от създателите на и...

Е, изградиха ли си вече американците по-ясна представа за човека, който трябва да натири Барак Обама от Белия дом и да стане следващият президент на САЩ? Дали този човек им стана поне малко по-симпатичен след всичките патриотични речи и гръмки послания? И дали те вече им звучат убедително? На тези въпроси едни ще отговорят с "да", други - с "не". Едно обаче стана ясно на всички - а именно, че и кандидатът на републиканците Мит Ромни е с амбицията да сътвори чудеса. При това той не се различава много от опонента си Обама, който преди 4 години с помощта на обещания за промени, граничещи с чудеса, успя да спечели сърцата на 70 милиона американски избиратели.

След като прочетох „Капан за върколаци”, първата част на трилогията „Върколаци срещу богове”, се поразрових из „Амазон”, за да разбера повече за следващите книги от поредицата. Ако трябва да съдя по броя на мненията и оценките в сайта, творбите на М. Д. Лаклън имат малка, но вярна публика, която не е останала разочарована от продълженията. Обнадеждена от липсата на отрицателни ревюта, се заех с „Фенрир”.

Да се каже, че „Фенрир” започва там, където „Капан за върколаци” свършва, не би било съвсем точно. Романът си има съвсем нов набор от герои и ни захвърля далеч от Скандинавия, в околностите на опожарения от датчаните Париж. Предводителят на нашествениците – арогантният и жесток Зигфрид, самопровъзгласил се за въплъщение на бог Один, иска за себе си сестрата на парижкия владетел – Елис. От суровите северни земи са долетели и преобразяващите се магьосници Хугин и Мунин – брат и сестра, двойка гарвани в служба на Обесения бог, чиято цел е смъртта на благородничката.

Изповедникът Жеан – сляп и сакат светец, почитан из цяла Франция и верен на християнската вяра до смърт, пристига насред обсадения Париж, за да даде съвет на граф Юд и да вдъхне смелост на Елис пред заплахата. В същото време из околностите на Париж броди човекът вълк Синдре, воден от търговеца Леший – мъж с пресметлив ум, на прага на разорението, чиято единствена надежда за спокойни и охолни старини е да изпълни заръката на хагана на Рус Хелги – да му доведе Елис.

Разбира се, всички те са свързани от легендата за Рагнарьок и вълка Фенрисулфр, поглъщача на богове, който съдбата изправя в двубой с повелителя на обесените Один. В множество прераждания вълкът е обречен да търси любовта си, да убива брата си и да разкъсва въплътения в човешко същество Один. Именно този кръговрат е връзката между първата и втората книга – всички герои от „Капан за върколаци” – Вали, Фейлег, Адисла, Один – са тук, преродени и в неведение за миналото си. Ако си мислите, че знаете кой кого е от самото начало, вероятно грешите.

„Фенрир” е нито по-добра, нито по-лоша от „Капан за Върколаци”. Стилът на Лаклън е все така динамичен и не позволява скучни моменти. Атмосферата на романа е мрачна и нагнетена от сянката на Вълка, надвиснала над всеки от героите. Също толкова натуралистично описана, жестока и на моменти истински странна е и историята, подсилена от особеностите на скандинавската митология.

Като недостатък бих изтъкнала това, че самият сюжет преживява малък застой – по принципа на преражданията, героите имат нова телесна обвивка, но съдбата им е все същата. Ако не четете „Фенрир” като самостоятелен роман, сигурно ще успеете да предвидите какво ще се случи накрая, кой ще умре и кой ще оживее. Заради повтарящите се елементи, изненадващите развръзки, които бяха едно от ключовите предимства на първата книга от трилогията, липсват.

Въпреки това силните моменти във „Фенрир” се дължат на нещо съвсем друго – Лаклън много увлекателно и достоверно описва различните народи и типажи, сблъскващи се в романа. Викинги, франки, датчани, славяни… За мен един от най-оригиналните моменти е, когато изповедникът Жеан се опитва да разясни на викингите принципите на християнската вяра чрез житието на Христос, за да ги покръсти. Диспутът между северняците езичници и ревностният християнин е същински бисер.

„– Бог иска да ви обича. Той ви предлага избавление, моли ви се да се преселите завинаги в неговия дом. Ако откажете, очаква ви проклятие. Ще бъдете вързани и хвърлени в адската паст за вечни мъки сред пламъците.
– Значи богът на любовта ще ни гори вечно? – недоумяващо промърмори Офети.”

Надявам се третата част на „Върколаци срещу богове” да излезе скоро и да ни зарадва с епичен и изненадващ финал, какъвто поредицата заслужава. Действието в „Lord of Slaughter” ще се развива по нашите географски ширини – във Византия, така че аз лично съм изключително любопитна как Лаклън ще разплете Рагнарьок на фона на легендарния град, око на бурята във всеки исторически период.

Ако попитате всичките 168 000 българи, живеещи в Испания (по информация на Националния статистически институт на Испания), ще ви отговорят, че такава политика няма. Изключвам епизодични действия, като например в сферата на образованието, където от 2009 г. е в сила Национална програма „Роден език и култура зад граница“ на МОМН, а от тази година има постановление на Министерски съвет относно българските неделни училища в чужбина. Имайки предвид цялостната картина, а в Испания живеят 23 000 българчета на ученическа възраст, от които само 1 200 посещават българско училище, значи направеното досега са само палиативни мерки. Но ето и този творчески проект, в който ние участваме, е опит на държавата да ни консолидира и да ни подпомага. Като цяло през последните години се забелязва ангажимент от страна на правителството, което ни дава надежда, че ще работим все по-добре занапред.

Днес Димитър отново ще ни поведед към Йонийските острови – този път ще бъдат тези от севарната част на архипелага. Започваме с остров Корфу Приятно четене:

Загубени из гръцките острови (втора серия)

/Kerkyra-Vido-Erikousa-Otoni-Matraki-Paxos-Antipaxos/

първа част

Корфу и Видо

Лятото е в разгара си. Отново сме на път. Отново в Гърция, пак към Игуменица, но този път целта са северната група острови в Йонийско море -  Корфу, Видо, Отони, Ерикуса, Матраки, Паксос и Антипаксос. Част от тези острови са доста неизвестни и много слабо /или почти никак/ населени, нещо, в което поне лично аз намирам екзотика. Пристигнали в Игуменица, намерихме веднага много подходящо място с рампа за пускане на лодката на вода –  

 

Този път бях с един друг приятел – Стоян, който за моя радост веднага се съгласи да ме придружи в тази лятна авантюра из Йонийските острови.

 

Отпрашили към

Керкира /Корфу/,

пристигнахме в най-южната населена част –

Кавос

Типично курортно селище с много англичани и скандинавци, дискотеки, супермаркети – кипи летния живот на този гръцки остров, който се оказа изключително красив. [caption id="" align="aligncenter" width="564" caption="Кавос"][/caption]   Първата вечер спахме близко да Кавос и на другия ден тръгнахме на север, към столицата на острова, като пътем се отбихме тук и там да рагледаме

градчетата Мезонги и Беницес

 

 

  Навсякъде цари весела глъч, врява, усеща се осезаемо във въздуха отпускарския дух на много националности, избрали този приказен остров за своите почивки. А ние продължаваме към

столицата Керкира –

  За съжаление снимките са твърде недостатъчни, за да предадат цялото великолепие на града, построен във венециански стил, както и невероятната хармония на малките,  преплетени търговски улички, на които се чуват езици от цял свят....  

 

 

 

 

   

Стара венецианска крепост,

от която лъха духа на едно велико минало:

 

И крайбрежната, с толкова уютни кафенета...

Северно от столицата Керкира, в непосредствена близост, са намира

островчето Видо:

[caption id="" align="aligncenter" width="582" caption="Остров Видо"][/caption] на което има паметна плоча на адмирал Ушаков /за победите му по време на средиземноморския поход 1798-1800г./, както и мемориален комплекс на сръбската армия, чийто остатъци са спасени от италианския флот и евакуирани на остров Корфу след дълъг и изнурителен зимен поход през Албанските Алпи в 1915г. Затова корабчето, което кара туристи от Керкира, има три знамена – гръцко, руско и сръбско.

 

На острова има и барче:

 

както и местно автохтонно население:

 

 

От остров Видо тръгнахме на север между Корфу и албанския бряг, който беше в непосредствена близост до нас. Намерихме от северната страна огромен плаж с красив пейзаж, където и преспахме:

 

 

Вълните подмятаха лодката като детска играчка:

  докато слънцето бавно угасваше в лазурните води на Йонийско море:

 

и докато се черпихме в близката таверна... Очаквайте продължението Автор: Димитър Иванов Снимки: авторът Други разкази свързани с Йонийско море – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Хората разчитат повече от всякога на мобилните технологии, за да намерят и направят туристически резервации. Данни на интернет гигантa Expedia показват колко много хора планират своите пътувания, докато са движение.

През последните седмици Twitter бе социалната мрежа, която привлече вниманието на разработчици и потребители. Причина са новите ограничения и изисквания, родили се в търсенето на по-добро позициониране и монетизиране на наистина обичания Twitter. Недоволни има много, при това с основание. На фона на всичко това новината за съперник в лицето на App.net дойде тъкмо навреме.

App.net всъщност е социална мрежа, създадена от Далтън Колдуел, основателя на Picplz. Много наподобява Twitter. Основната разлика обаче е, че в нея потребителите са и клиенти, а не обекти на реклама, както е в Twitter. А всяка компания работи за своите клиенти. Това обещава и App.net. С това успя да привлече над 17 000 клиента за седемте седмици от официалното си откриване, а е все още в начален стадий на развитие – alpha. Участието в App.net е платено – обикновеният абонамент е $50 на година, а този за разработчици е $100.

В действителност App.net тръгна с голям ентусиазъм. И вече може да се похвали с първото си приложение за iOS – AppNet Rhino. Дело е на независим разработчик и е напълно безплатно. За да се ползва обаче, трябва абонамент за App.net. Както споделят The Verge, има подобно приложение и за Android – Hooha.

Големите въпроси, които възникват, са дали този бизнес модел на социална мрежа има бъдеще. Всички малко или много сме свикнали с рекламите и или ги използваме, или ги пренебрегваме, като по този начин използваме безплатно дадената услуга. Има и варианти, при които имаме избор – LinkedIn например. В същото време някаква част от нас са склонни да си плащат, за да използват услуги, които имат същата или поне подобна функционалност, но не разчитат на реклама, за да осмислят съществуването си. Освен това броят на потребителите в App.net все още е малък и те по всяка вероятност са основно предприемачи и разработчици.

Вие бихте ли използвали социална мрежа, подобна на Twitter, и да си плащате за това?

Подобни статии:

1. Twitter за броени часове се превърнаха в лошата социална мрежа
2. Мac OS X 10.8 удря едно рамо на Twitter

Още един голям сайт за споделяне на съдържание може да го сподели безрадостната съдба на Megaupload

Според проучване на Net Applications, за първи път миналия месец Windows 7 е изместил XP като най-разпространена десктоп платформа.

Интересен случай се разиграва в Русия, където местните органи на властта са поръчали разработването на специална версия на мобилната операционна система Android. Това, с което ще е по-различна версията на Android, е ограничаването на възможностите да се събира информация. Освен това тя ще задвижва устройства, предназначени за военните и държавните служители.

Причината за тази разработка е, че устройствата с тази операционна система ще бъдат използвани основно от хора на ръководни държавни постове. С разчовъркания Android пък ще се избегне евентуалното изтичане на информация. Разработчиците настояват, че специалният Android няма равен на пазара по отношение на сигурността и стабилността.

Ще бъде интересно да видим дали случаят в Русия ще остане единичен или и други държави ще поставят началото на подобни проекти.

Снимка: Android

Подобни статии:

1. „Очилата на Гугъл“- Augmented Reality приложение за Android OS
2. Android, NFC и foursquare – невероятно удобна комбинация

Всеки пъ,т когато говоря с клиенти, ми се задава един и същ въпрос: Кое е по-добре: PPC (Pay Per Click) реклама в Google AdWords или SEO (Search Engine Optimization)? На този въпрос, разбира се, няма еднозначен отговор, тъй като всеки път това зависи до голяма степен от продукт, бранд, клиенти и т.н. Все пак можем да дадем някои насоки, а тази инфографика ще ни помогне в това.

Преди да видим какво ни предоставя инфографиката, е добре да знаем, че тя е направена от компания, предоставяща Google AdWords рекламен мениджмънт. Според проучванията на компанията WordStream контекстуалната реклама може да обхване до 64.6% от кликовете в SERPs. С други думи, 35.4% от потребителите кликат върху органичните резултати, а останалите – върху рекламните карета.

Друг интересен показател, който виждаме в инфографиката, е, че Google AdWords дава много по-добър CTR (Click Through Rate) от текстови реклами, макар и с картинка, във Facebook. Това е така поради факта, че потребители търсят даден резултат, а той не им се предлага като типична реклама. Именно така Google успява да изпревари Facebook в своята рекламна стратегия. Е, поне по практичност. Вижте сега и останалите резултати, изнесени от WordStream.

Подобни статии:

1. Apple срещу Samsung: Войната на патентите /Инфографика/
2. Поглед върху онлайн заплатите в САЩ [Инфографика]