Veni, vidi, vici (вени, види, вици) — дойдох, видях, победих!

Тъй рекъл Юлий Цезар, цитиран от Плутарх, когато решил по впечатляващо кратък начин да съобщи през 47-ма година преди новата ера на римския сенат, че е постигнал лесна победа над сина над понтийския цар Фарнак, син на Митридат, в битка а при Зела.

Ето че днес, в епохата на 41-то Народно събрание от 21-ви век,българският зрител можеше да види вените на едно вице с пропагандна цел. Почти същата работа: вени, види , вице…

За целта бяха мобилизирани телевизиите да видят и да покажат как вицето Цветанов си дава вените като кръводарител.

Даряването на кръв е благотворителност. Но за вицето Цветан Цветанов е пропаганден коз и той не се поколеба да го използва.

Нали си давате сметка колко „случайно” са се озовали телевизионните камери точно на мястото, където вицето е пожелало да му се видят вените и какво означава това за резоньорството на българските медии, впрегнати да обслужват пропагандата на нашите „пълководци”!

Регистраторите на „новината”,телевизионните камери, днес не могат да бъдат сравнени с ролята на историка Плутарх. Те не са ретранслатори на значимо събитие, а са средство за производство на масова информация за целите на масовата деградация на българските медии, впрегнати да обслужват популистките пирови победи на управляващите.

У нас се правят други сметки, а жертвите на популизма, стига да се множат, радват пълководците на пропагандните кампании, в каквито превръщат дори и кръводаряването, при което вицето Цветанов смирено обяснява пред тълпи от хроникьори, че се надява да е спасил “поне един човешки живот”.

Р.S. Случайна е всяка аналогия с победата на цар Пир, който- пак според Плутарх- си е дал сметка след победата над римляните при Аксулум през 279 г. пр. н.е., че е дал твърде много жертви

Пирът продължава…

Share on Facebook

Много фунционалната междупланетна станция Mars Reconnaissance Orbiter (MRO), работеща на орбита около Марс е предоставила на учените неопровержими доказателства за съществуването на Марс на снегопад от замръзнал въглероден двуокис. И това е единственият за сега случай в цялата Слънчеа система.

Американските астрономи - любители Ден Петерсон (Dan Peterson) и Джордж Холл (George Hall) са зафиксирали на Юпитер проблясък, предизвикан от падането на голям метеорит. Съобщението е публуикувано в National Geographic.

Един ковач обработва подкова и както била нажежена до червено я хваща с щипките... Отстрани го гледа негов съселянин и се казва учуден: - Леле... колко е гореща! Ковачът: - Ами... не е гореща чак толкова... А ако ми дадеш една десетачка, обещавам да я оближа! На селянина много му се приискало да види такова шоу и затова извадил една десетачка и я подал на ковача. Онзи я взел, облизал я и си я прибрал невъзмутимо в джоба. Усмихни се, България! Както е казал народът - желязото се кове, докато е горещо. И не само, става ясно от полицейските хроники. Роми опитаха да нарежат и предадат за скрап Дунав мост. Сега са в ареста и размишляват над деянието си. По-нерешителни техни колеги пък заложили на културна програма, но и тук резултатът бил емоционален дисбаланс: Манго и Айше седнали да гледат филма "Титаник". Гледали, гледали... стигнали до тази част, в която корабът потъва. Манго внезапно започнал да реве. - Защо ревеш, бе? За хората ли ти е жал, че се удавиха? - попитала...

ЕКА в сътрудничество с ред европейски промишлени партньори ще създаде нов космически наземен радар , който ще се занимава с мониторинг на космически боклук , помагайки на операторите на спътници да избягват сближаване на работещите спътници с опасни парчета боклук на околоземна орбита.

От НАСА са съобщили , че марсохода Curiosity практически е завършил тестовете на всички свои системи , привел ги е в работно състояние и в близко време ще започне движение по повърхноста на Марс.

ВВС на САЩ изведе на орбита нов разузнавателен спътник от семейството NROL. Апарата ще се управлява от Националното разузнавателно управление на САЩ.

Тази година, 2012-та, маркира забележителната дата за родната ни църква: 105 години от нейното основаване. По този повод на 9.23.2012 г. Църковното настоятелство Ви кани на празнична служба от 10:00 часа с Негово Високопреосвещенство Йосиф Митрополит на САЩ, Канада и Австралия, и гости свещеници от други български църкви. Празничното тържество ще започне от 13:00 часа в Аmvets Hall, 1711 Kennedy Drive, Madison, IL 62060.

Пътува ми се. Иска ми се да настъпим колата към някое неизвестно място, на хиляди километри от тук, да отворим широко прозорците и да направим достатъчно място на музиката в стереото…

Имам желание да мина 10000 км на един дъх.

Имам хубава музика, с която да мина 1000 км, без да повторя нито едно парче.

Имам гориво за около още 100-тина.

И време… едва за 10.

Реално ще измина 1 – от работа до вкъщи…

Но пък там има хора, с които мога да измина целия си оставащ житейски път…

Беше тежка работна седмица.

Сподели тази публикация:

Истинско, истинско и горчиво разочарование изпитахме от поведението на братската руска страна, скъпи сънародници. Досега ние, кротките обитатели на републиката, си мислехме, че Русия е нашата опора и освен да се грижат за сгряването на нашите братски славянски православни тела и души руските енергийни компании нямат друга по-важна цел. Оказа се обаче, почитаеми, че се изплюха на славянското ни единство и започнаха да предявяват претенции за компенсации, защото сме се отказали от АЕЦ "Белене". Истинските приятели не постъпват така. Нашето правителство отдавна постави нещата за АЕЦ "Белене" на ясна основа. Тоест за никого не беше ясно какво се случва, което в полето на енергийната геополитика е много важно. Стратегия се нарича това. Каза им се няколко пъти на тези руснаци, че ние пари излишни за централата нямаме и се отказваме, но те продължават да си произвеждат оборудване и да ни представят сметките за него. На какво прилича това, почитаеми? Хем твърдо им се заявява „Не щем...

Всеки си има мечти и обикновено те са феерични, издигащи се много над дневните проблеми, които се опитват да ни развалят настроението. Повечето чужденци, с които имам възможност да се срещам, ми обясняват как искат да обиколят света, да помагат за глобални каузи и да научават нови неща. Това обаче рязко контрастира с изповедите на добруджанци през последните дни, които просто се надяват, когато си пуснат чешмите, оттам да потече вода. Тяхната история ме пренася в анимационното филмче „Ранго”, където главният герой се превръща в легенда само защото успява да спре „водния картел” и да докара ценната течност в градчето. Подобно на него явно жителите на Добрич трябва да се борят за водата си, която иначе е смятана за нещо нормално в цивилизования свят. През изминалите дни североизточният град за пореден път бе подложен на водно ембарго, този път заради огромните дългове на местното ВиК към електроразпределителното дружество „Енерго Про”. Без вода останаха хиляди домакинства, както...

Едно телевизионно интервю на Франсоа Оланд и великото преселение на милиардерите започна. Четвъртият по богатство в света човек реши да помаха за о ревоар на родната си Франция, след като президентът социалист представи двугодишния си план за оздравяване на икономиката и изпълни предизборната си закана за въвеждането на 75% подоходен данък за най-богатите. Бизнесменът Бернар Арно подаде молба за белгийско гражданство, за да се отърве от бремето на левите налози. Версията му за пред сънародниците е, че натурализирането е свързано с нови инвестиции в родината на пържените картофки и гофретите. Арно искал да е белгиец или поне наполовина. Смахнато твърдение като това да си малко бременна. Роденият в граничния град Рубе Арно обаче няма рода в Белгия, а във вените му тече единствено галска кръв. От позицията си на най-заможния човек в Европа, с лично богатство от около €40 млрд., той преспокойно може да инвестира в Белгия – колкото душа му иска. Но като белгиец той може да се...

Всичко, случващо се днес, започва на 12 декември 2008 г. Но бяха нужни 4 години преди вълната да стигне Европа и САЩ. Всъщност, Еквадор е първата страна от южноамериканския континент и първата нация в света от 1948-ма година насам, приложила концепцията за „омразен дълг”, и по-точно „политически и технически отказ да върне на международната общност държавните си дългове, тъй като те са поети от предишните правителства чрез корупция, нарушаване на законите и нарушаване на конституцията”. На 12 декември 2008 г. Рафаел Кореа - новоизбраният президент на Еквадор (БВП около 50 милиарда евро, съизмерим с този на България) официално декларира в директно излъчване по телевизията пред целия американски континент, че „изтрива националния дълг, считайки го за омразен, тъй като е неморален".

Проф. Владко Мурдаров, д.ф.н., е роден на 16 април 1948 г. в София. Завършил е Гимназията с изучаване на немски език в София. През 1971 г. завършва Софийския университет, специалност българска филология и втора специалност немска филология. През 1975 г. получава степента доктор по философия на Виенския университет. Владко Мурдаров е езиковед и преводач. Ръководител е на Секцията за съвременен български език в Института за български език към БАН. Той е един от авторите на новия официален правописен речник на българския език, който беше представен наскоро. - Проф. Мурдаров, можете ли да направите обобщение как се е развил българският език в годините между издаването на предишния правописен речник през 2002 г. и новия правописен речник, който излезе сега? - Последният академичен правописен речник беше издаден през 2002 г. Сега, десет години по-късно, излиза официалният правописен речник на българския език. За тези десет години настъпиха доста големи промени в областта на...

Иконописецът Йордан Опиц от София е с присъда от пет години затвор за умишлено убийство на крадеца наркоман Мариан Янчев. Опиц трябва да влезе всеки момент в затвора, за да излежи присъда, за която никой не е подозирал, че може да бъде постановена. Но тя е вече факт, след като преди дни Върховният касационен съд я потвърди. Иконописецът трябва да остане зад решетките, защото е застрелял умишлено крадеца, хванат в крачка, който се опитал да избяга. След като чул окончателното решение, иконописецът обмисля да сложи край на живота си. Той твърди, че едва ще изкара два месеца зад решетките, и през сълзи се прощава с приятелите си. Народът обаче никак не хареса присъдата и реши, че Опиц не може да влезе в затвора. Хиляди са тези, които подкрепят художника и с всеки изминал ден те стават все повече и повече. Опиц има пълната подкрепа от елита на държавата ни. Докъде ще стигне конфликтът магистрати срещу Опиц съвсем не е ясно. Факт е, че хората се обединяват в защита на Опиц по...

Компанията Apple ще стартира разпространението на финалната версия на мобилната операционна система iOS 6 в сряда, 19 септември. iOS 6 ще могат да инсталират собствениците на смартфони iPhone 3GS, 4 и 4S, таблети iPad от второ и трето поколение, както и на джобните плейъри iPod touch от четвърто ...

Новият Office пакет на Microsoft ще бъде пуснат на пазара малко след официалния анонс на Windows 8. Засега точната дата не е известна, но ще бъде някъде в началото на ноември. От Microsoft обаче подчертаха, че не всички потребители ще имат достъп до Office 2013. С това ще бъдат облагодетелствани сам...

Главното приложение на QR кодовете в момента е рекламата. Тези кодове обикновено се отпечатват върху списания, билбордове или хранителни продукти и при сканиране с камерата на телефона или таблета водят потребителя до уебсайта на конкретна фирма. Скоро обаче същата технология ще може да се използва ...

Представете си, че на твърдия диск на компютъра си пазите няколко секретни документа, които бихте искали да запазите от нежелан достъп. Повечето хора на ваше място биха се възползвали от средствата за криптиране на данни, които са доволно много в Мрежата, но и които не са перфектната защита. За ...

Започваме една поредица за Оман. Теди живее там и ще ни покаже живота в тази страна. Приятно четене:

Салала, Оман

първа част

Началото

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Таках"][/caption]

1 септември 2011 г.

Дойде моментът на истината. Освен от картинките, трябваше да се види на живо,когато настъпи деня на преместване с покъщината от Мускат. Колкото и да се напъвах да си представя как изглежда южната част на Оман, не бих могла да си измисля по-лоша представа,а само добра, нали съм позитивна личност..!   Пътуването с кола на 1000 км беше изморително за млад шофьор като мен. Не заради  правите магистрали или скоростта от 120-140 км/ч,а заради еднообразието на скененерито около нас-само Пустиня!! Остави другото, ми няма едно място за почивка като мотел, кафе или нещо като паркинг за отмора. Най-изненадващото по пътя беше надписи: Наближава публична тоалетна! Все едно, че ако те напъне зора, няма да спреш посред пътя и да друснеш една вода или пове4е! По средата на нашия дълъг сухоземен преход, стигнахме до

Ал Хамра

с почти празен резервоар и на свечеряване, точно се включваха уличните им лампи на града. Не мога да ви опиша как изглеждаше тоалетната на Шел там, само да знаете че от години е на самооблужване...   В момента на изгасяне на двигателя на колата и спране на климатика, ни блъсна с пълна сила горещия въздух от 40 градуса селций и в следващите 5 минути вече бях вир вода.   Нащраках няколко снимки от региона, колкото да не остана капо и хайде пак на ‘конете’, препуснахме в мрака, единствено упътвани от асфалта под нас. Няма пътни знаци, няма лампи, няма прокарани жици, абе.. насред луден пейзаж,само че гладък!   След изчерпване на моя запас от търпение да стигнем заветния мотел,защото часовника показваше 12 часа полунощ, придремвах отчасти, но по-важното беше да държа буден и Филип зад волана, като включвах денс парчета по юесби-то,за да не се отреже и той...  

Знаете ли как изглежда нощен мираж?

Едва ли.. това са далечни светлини в мрака и когато ги наближиш, се оказва че това е поредното отклонение от пътя или влизане в насрещното платно поради ремонт... Абе, бедна ви е фантазията, какъв е ад да караш през нощта през пустинята..само на филм сте го виждали, ама тук нямахме копче да спрем плеъра :(   По време на това тягостно и досадно пътуване се зарекох,че ще напиша пътепис за нашето пътуване до Салала,за да бъдат предупредени всички наши българи, решили да спестят смешните 65 омански реала за двупосочен билет с Оманските авиолинии и наербапили се да шофират като нас. Всъщност нашата причина за този сухоземен преход беше,че трябваше да си докараме нашата кола- Митцубиши Аутландер, от Мускат в Салала, просто си е наша движима собственост, с жълт номер.   Имаше изненада при смяната на пустинния климат с този от

мусоните на Салала

Един ситен дъждец с мъгла, непробиваема, гъста, задушаваща... няма такъв филм на Балканите, за да го усетите... температурите от пустинята бяха 44, а тук, на билото на планината беше 22 градуса! Беше истинско изпитание, след 10 часов непрекъснат път за шофьора да попадне в подобна мъгла. Нещо като охладителен дъжд за да ни събуди от полуреалността, полумиража, че все пак това се случваше с нас, в реалността.   Още с навлизането на градската част на Салала, имахме огромното желание да намерим хотел за пренощуване. Открихме такъв, оказа се после,че бил в близост до мястото където се настанихме по наем, в къщата наречена от собственика- Сребърна. Когато попаднах на Арабския полуостров преди 2 г., благодарение на мъжа ми, посещавайки техните пазари наречени Сук-ове, от залежалата им стока съм се питала, как тези хора оцеляват тук, след като нямат дневна или месечна печалба от търговията си? Нали всеки ден трябва да ядат все пак?! И тук в Салала, като погледна през прозореца си, има къщи с паркирани коли пред тях, които не се припалват няколко дни. А арабите не се движат с колелета, както пакистанците или др. бедни работници?! тоест как се хранят, как отиват на работа или на училище децата им, щом не ползват лека кола или градски транспорт, поради липса на такъв. Остава единствено отговора- с такси. А пари за него?   Има много, ама много въпроси за арабския начин на живот, които остават без отговори. Такава любознателност от моя страна, като чужденка, която си задава елементарни въпроси за техния живот едва ли би проявил един арабин например, появил се на българска територия и гледайки нашите неразбории, които са от друго естество.   Според мен бедните семейства тук живеят елементарен живот както ние българите през 18 век- жените се женят девствени, за мъж, който семейството посочва, има си цена булката за мъжа, тя му ражда деца, които той после се чуди как да ги изхрани и ,забележете, не да изучи. Задължително за мъжа е да има кола, мобилен телефон и нек'ви контакти с др.авери, от където да идват парите в неговата фамилна среда. Молят се по 5 пъти на ден на Аллах, не ползват козметика или бръснене през ден, вместо панталони, под техните бели роби, носят бели, увити около кръста си, поли. Повечето омански бедни семейства не знаят чужд език, но могат да отговарят само с иес. [geo_mashup_map [geo_mashup_location_info] Оказва се, че

колониите на Оман в Занзибар,

са им изиграли лоша шега, негрите, които сега са се заселили в повечето малки градове. Дори тук, в Салала, имам за съседи негри-оманци, които се обличат по зверски шарен начин, къносват си ръце, крака и др. неща жените им и клюкарстват по цял ден. Не знам откровено казано какво си говорят мъжете като са сами, но едва ли за бизнес, тъй като това тук е в окаяно, западнало състояние.  

Парите поне в Салала се правят

от хитри инвеститори от Индия, Саудитска Арабия или старата генерациия на Оман, от семейството на султана Кабуз, т.е. по роднински. Останалата част са за парлама, както се казва. И ние, двамата с Филип, по-точно- само той. Работи с подчинени от 100 до 500 броя, може да ги излови само по списък, предоставен му от Човешки ресурси, но общо взето никой не прави кариера, т.е. да се преработва и да иска да го издигнат на по-висока длъжност, защото ги мързи да мислят, и после-да бачкат. Елементарно, нали?!   За разлика от Мускат, тук няма стълпотворение от разни хай-висши кръгове на посолства, дипломати и представители, тук хората са скромни и живеят такъв живот. Поне не се дава вид на разкош или парадиране с нещо. Няма местен вестник на аглийски език, няма толкова много филипинки, а мъже, мъже.. пълно е с тях!  

Когато сложа рокля с деколте и тръгна

по магазините им, черните физиономии с лъскавите очи на индийци и пакистанци се тълпят пред мен, не мога да ви опиша каква суматоха настава... Аз не поглеждам никой в очите, иначе... изгорех! Умерено досадни са, да кибичат и нищо да не правят в края на работния ден. Свиват се в зародишна поза, т.е. клечат си на групи и постоянно си говорят на джи-ес-ема, когато искат или могат. Абе, в друг свят съм тук, ненормален, колко пъти ще ви казвам! Но се издържа, нали е МИР!   Очаквайте продължението Автор: Теди Снимка: авторът   Други разкази свързани с Оман – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Какво обединява американската корпорация Microsoft и немската компания Ritter Sport? Първата се занимава с най-популярния софтуер в света, а втората - с вкусен шоколад. Продуктите и на единия, и на втория производител се продават в магазините, вярно, в напълно различни магазини. Почти нищо об...

Интервю на Биволъ със Спас Ташев за македонския филм „Трето полувреме" и неговата политическа пропаганда; историческата истина около депортирането на евреите от Македония и Тракия в нацистките концлагери; българската държавническа политика срещу агресивните опити за международно дискредитиране на България; правителственото посещение в Израел и водените разговори за спасението на българските евреи.

Българският хелзинкски комитет предупреждава обществото за опасност от манипулиране на избора за нови членове на ВСС от общото делегатско събрание на съдиите утре, 15.09.12 г.

Специалистите от компанията предоставяща решения за антивирусна и интернет защита McAfee направиха рейтинг на знаменитостите, търсенето на които в Мрежата се използва най-често от киберпрестъпниците за привличането на потребителите на Интернет към зловредни сайтове. Годишната класация носи името...

ЗА ИЗБОРНО РАВНОПРАВИЕ НА БЪЛГАРИТЕ ПО СВЕТА И У НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ на сдружение „ДА”- Демократична Алтернатива 27 Септември 2012 г. – БТА 12 ЧАСА / София, България

По информация на австралийски медии, членове на талибаните създават фалшиви профили във Facebook със снимки на привлекателни млади жени. След създаването на профилите, талибаните се сприятеляват с войници от контингента на НАТО в Афганистан, което им позволява да събират лични данни за войниците...

Почти девет месеца минаха, откакто сървърите на Megaupload бяха нападнати от щатското правителство и все още няма споразумение за това как бившите потребители ще получат обратно файловете си. Междувременно, въпросните 1103 сървъра хващат прах в Carpathia Hosting в САЩ. Зад кулисите ...

Борис Велчев: Имаше много въпроси проформа към кандидатите за ВСС

УНИЦЕФ: Детската смъртност по света намалява

Делото за уволнението на Мирослава Тодорова ще продължи през ноември

ВСС – с крачка напред, с две изостава*

ЕСПЧ: Анти-терористичните мерки предложени от ООН са били приложени в разрез с човешките права в Швейцария

Евродепутатите номинираха Pussy Riot за наградата "Сахаров"

През последните години в глобалната мрежа настъпиха много промени, но все още има и неща, които дълги години оставаха без промяна. Едно от тях беше логото на сайта за онлайн търговия eBay. Вероятно всеки познава ярките разноцветни букви в стила на деветдесетте години на миналия век. Ето че сега и те...

В опит да покажат на потребителите, че могат да се чувстват сигурни и без да използват сложни пароли и няколкостепенни идентификации, разработчиците от Intel са разработили таблет снабден с нов тип софтуер и биометричн сензор, който разпознава уникалните за всеки човек разположение и структура н...

Според данни, получени от Microsoft в рамките на тяхно собствено разследване, някои китайски компании продават компютри с предварително инсталиран зловреден софтуер. С негова помощ всеки може да получи достъп до личната информация на потребителите и да организира DDoS-атаки. За проверката ...

Оказа се, че само защото Марк Зукърбърг смята, че „най-голямата грешка“ на Facebook е да заложи твърде много на HTML5, не значи, че компанията планира да се откаже от платформата. Главният изпълнителен директор и основател на Facebook заяви по-рано тази седмица, че мобилното ...

В Русия расте съпротивата срещу Путин, която се готви отново да излее по улиците на големите градове „марш на милионите”. Този тътен предизвика непознат досега изблик на самокритичност от страна на самия Путин по две линии: той не само призна фалша на нагласените като за него зрелища с участието му в разни акции сред природата, но и го направи в интервю с журналистка, прогонена от работа заради отказа да отразява тези кичозни, заблуждаващи рекламни трикове за печелене на популярност.
Както пише Ройтерс, цитирана от Vesti, мъжкарските изяви на Путин сред природата, включващи сцени с всевъзможни животни – от тигри до китове, са основна тема за руската държавна телевизия от години и затвърждават образа му на човек на действието.
Същевременно обаче те предизвикват подигравки от критиците, които ги сравняват с
пропагандата в съветски стил
“Всичко, което правя в тази област – опазването на дивата природа, не би трябвало да има нещо общо с политиката. Но за човек в моето положение е много трудно”, каза Путин в разговор с журналистката Маша Гесен, известна като критик на президента.

Гесен бе уволнена от поста си на редактор на туристическо списание след отказ да изпрати репортери да отразят полет на Путин със самолет с група жерави миналата седмица.
Маша Гесен е автор на книгата “Човекът без лице: Неочакваният възход на Владимир Путин”, в която описва Путин като корумпиран и автократичен лидер. Тя написа статия за срещата си с президента в сп. “Большой город”.
В разговора си с Гесен Путин призна, че гмуркането му във водолазен костюм до дъното на Черно море миналата година, за да открие древни амфори,
не е било това, което е изглеждало
“Защо се гмурнах? Не за да се изфукам, а да дам възможност на хората да научат нещо за историята. Разбира се, че беше нагласено”, заяви Путин.
Във връзка с изявата му преди четири години, когато беше показан как застрелва тигър с упойващ куршум, той каза, че идеята е била негова и че тя е съдействала за увеличаване на грижата за тигрите в редица страни.
По-късно природозащитници предположиха, че тигърът е бил докаран от някой зоопарк, за да може Путин да го простреля пред телевизионните камери.
Голям черен плакат с надпис “Смърт на узурпатора Путин”
беше за кратко опънат на билборд на жилищна сграда в Москва, предаде Ройтерс.
Засега не е ясно кой е сложил плаката, който по-късно беше свален.
Това става два дни преди планиран от противници на руския президент Владимир Путин протест, в който организаторите се надяват, че ще се включат десетки хиляди хора.
През февруари опозиционни активисти издигнаха огромен плакат с надпис “Путин, върви си” на билборд на покрива на сграда срещу Кремъл.„

Аналогиите, които предизвиква в България тази информация за отбранителната позиция на Путин, са относителни и то главно поради липса на съпротива в обществото у нас срещу „мъжкарските изяви” на местния аналог на Путин. Та той вчера вкара гол ( от дузпа- нещо като победа над вързан противник) в поредния мач с негово участие , но няма кой да извика, че царят е гол! Напротив, „подвигът” на Бойко Борисов отново е сред водещите новини за овладените от антуража му български медии, в които на никого не хрумва да даде думата на откровени негови критици да му задават неудобни въпроси.

Иронията на ситуацията е в това, че по отношение на натрупания кич в авторекламирането руският президент звучи като ученик на българския премиер в безпардонното извличане на изводи ( и евентуално изгода) с обратен знак. Това е номерът на Борисов, с който той от години внушава, че е може да е грешник, да плещи глупости, да не е с адекватно ( на поста си) образование- но пък повечето българи са такива и е адски честно да се парадира с необразованост, простоватост и дори примитивизъм в говореното. Как да не го обичаш, щом не е нещо повече от теб, но пък е успял да седне на върха на държавата и това е някак си косвен комплимент за простоватите, необразованите и удовлетворените от този паралел избиратели!
Сега Путин си признава, че уж документалните кадри с негово участие са всъщност бутафория, режисирана за заблуда на населението, но пък обявява тази заблуда за полезна за жертвите на пропагандата. Звучи като тирада, писана от самия Борисов. Той обаче не дава признаци за „слабост”, поради която да се откаже от слабостта си към нагласените като за него сценарии за печелена на симпатии сред подобните му в България.

И руската мечка играе според тоягата. Путин започна да става „добричък” откакто му дадоха да разбере, че авторитаризмът му няма да бъде търпян вечно и от всички руснаци. Той дори (почти) пророни състрадателна сълза за прекомерната съдебна строгост към пънкарките, протестирали срещу неговото гарантирано завръщане на президентския пост в московски православен храм. Негов съветник отиде много по-далеч, като направо произнесе осъдителна присъда на съда с припомняне, че в царска Русия за богохулство ( в каквото обвиняват „Пуси райът”, отказвайки им правосъдие като политически критици на Путин), не осъждали на повече от три месеца.

Остава да видим, ако продължа аналогиите с поговорките за мечката, дали мечката, която играе в съседния двор, ще заиграе казачок по путински и в нашия.

Share on Facebook

Днес тръгвам към мола със следната мисъл: На обикновения живот трябва да се прави страшно усилена реклама. Иначе никой няма да го пожелае. Никой няма да си го вземе. Да, искам да кажа – никой няма да поиска да го живее. Силна и много майсторска реклама му трябва на обикновения живот. И аз вървя към мола и разсъждавам дали аз искам да му правя реклама или не. Нека сега обясня. Човек се ражда сякаш с едно особено обещание или го придобива още в първите си мигове: че ще бъде щастлив и чудни удоволствия ще го обграждат отвсякъде. И как няма да придобие това усещане още с първите си мигове – та нали само отварянето на устата вече му донася най-божествената наслада – гърдата на мама. Мама на научния език на нашата цивилизация означава гърда. „Мамила” или „майчица” – означава зърното на гърдата. Става въпрос за латински термини. И така - човек заживява в очакване на наслада и щастие. Но те не идват. И ако някой се опита да каже, че насладата и щастието са съвсем различни неща ще го...

На 14 септември светата Православна Църква извършва поклонение пред Светия Кръст Господен.

Спаси, Господи, люди Твоя и благослови достояние Твое, победы на сопротивныя даруя, и Твое сохраняя Крестом Твоим жительство. (Тропар на светия Кръст, глас 1)

На този ден се почитат няколко важни събития от живота на Христовата църква: Чудното явяване на Св. Кръст на император Константин Велики, намирането на Светия Кръст на Голгота и връщането на Животворящия Кръст от персийски плен.

През 312 г. император Константин Велики тръгнал на поход срещу управителя на Италия Максентий, който бил жесток тиранин. Войската му по численост превъзхождала императорската, но Бог изпратил чудно видение на император Константин. Той видял на небето сияещ кръст и над него надпис, който гласял: "С това ще победиш." През нощта Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин Велики и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Император Константин изпълнил заповедта от съновидението му. Със силата на кръста Константин излязъл победител в неравностойната битка и освободил Рим от тиранина Максентий.

Майката на император Константин Велики - царица Елена, била ревностна християнка. По Божие изволение на Голгота тя открила кръста, на който Господ Иисус Христос бил разпънат и на който Той проля кръвта Си, за да изкупи нашите грехове. След като бил намерен Кръстът Господен, тогавашният архиепископ Макарий взел Светия Кръст, застанал на специално издигнато място, откъдето го издигнал високо и осенил с него целия многоброен народ, пристигнал в Йерусалим да се поклони на Честния Кръст. Това събитие станало през 326 г.

Три века по-късно през 614 г. царят на персите Хозрой превзел Йерусалим, разрушил църквите и отнесъл със себе си всички скъпоценности и светини, които се намирали в тях. Сред задигнатите светини бил и Животворящият Кръст Господен. Войната между Персия и Византийската империя продължила дълго. Византийския император Ираклий победил персите и задължил персийския цар да върне пленниците и всичко заграбено от Йерусалим. Така император Ираклий върнал обратно Господния Кръст в Йерусалим.

На този голям празник Църквата приканва вярващите да отдадат благовейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.

„Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.”, казва в първото си послание до коринтяните св. ап. Павел (1Кор. 1:18). Ето защо символът на кръста има такова голямо значение в живота на православния християнин. Той се осенява със знака на кръста преди и след молитва, по време на богослужение, преди и след хранене, преди и след работа. Кръстното знамение свидетелства за нашата вяра в Иисус Христос и пресветата Троица, а също и за подчинението ни на Господнята воля.

Светата Православна Църква извършва поклонение на светия честен Кръст Господен четири пъти в годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

По древен обичай на тоя ден се прави водосвет и свещениците ръсят по домовете за благословение със св. Кръст. На Кръстовден се спазва строг пост.

Слово за кръста

Св. Иоан Златоуст

Какво ли не е направил кръстът? Той е глава на нашето спасение и причина за безброй блага. Чрез него ние, които преди бяхме безславни и отхвърлени, сега сме приети в числото на синовете; чрез него ние, които преди се покланяхме на дървета и камъни, сега познаваме Създателя на всичко, не тънем в заблуда, а знаем истината. Чрез него ние, бившите роби на греха, сме въведени в свободата на праведността; чрез него, най-после, земята стана небе. Кръстът ни освободи от заблудите, доведе ни при истината, измъкна ни от бездната на порока и ни възвиси на самия връх на добродетелта. Той изтреби бесовската заблуда, устрои примирението между Бога и хората, унищожи лъжата.

Виждаш колко блага ни е дал кръстът!

Нека не се срамуваме от достойните за почит знаци на нашето спасение. Нека носим кръста Xристов като венец, защото чрез него се извършва всичко, което ни е нужно. Той ни се предлага, когато се покръстваме, когато поискаме да приемем тайнствената храна, когато поискаме да бъдем ръкоположени или да направим нещо друго. Затова с такова желание го чертаем и в домовете си, и на стените, и на вратите, и на челата, и в сърцата си. Защото кръстът е знакът на нашето спасение, на общата свобода и на милосърдието на Владиката. Затова, когато се осеняваш с него, представяй си цялата му значимост, потушавай гнева си и другите си страсти.

Апостол Павел, като ни склонява към благоприлична свобода, споменава кръста и кръвта Господни и ни убеждава с тези думи: "Вие сте скъпо купени; не ставайте роби на човеците." (1Кор. 7:23). Мисли, казва той, за високата цена, заплатена за теб и няма да бъдеш роб на нито един човек, като под висока цена разбира кръста. Защото не е достатъчно кръстът да бъде изобразяван само с пръсти. Той трябва да се предшества от сърдечно разположение и пълна вяра. Направиш ли го по този начин пред лицето си, нито един от нечистите духове няма да може да се доближи до теб, щом види меча, с който е бил ранен, оръжието, от което е получил смъртоносната рана.

Кръстният знак и в стари, и в нови времена отваря заключени врати, прави отровата недействаща, лекува недъзи и смъртоносни рани. Не е чудно, че той побеждава силата на отровните вещества, щом като е разрушил вратите на ада, отворил небесната твърд, открил отново входа към рая и съкрушил крепостта на дявола.

И така, запечатай кръста в ума си и приеми спасителния за нашите души знак. Защото именно този кръст е преобразувал вселената, прогонил е заблудата, въвел е истината, превърнал е земята в небе и е направил хората ангели. Когато имаме кръста, демоните вече не са страшни и опасни, смъртта вече не е смърт, а сън.

Кръстът поваля и потъпква всичко враждебно. Затова, ако някой ти каже, че се покланяш на Разпнатия, отговори му с радостен глас, че се покланяш и не ще престанеш да се покланяш.

Ако той се засмее, оплачи безумието му и благодари на Господа, че ни е оказал такива благодеяния, които без откровение свише никой не може да познае. Този човек се смее само поради това, че "Душевният човек не възприема онова, що е от Божия дух." (1Кор. 2:14). Децата например, виждайки нещо велико и чудно, ще се засмеят, ако се опитаме да им го обясним. Езичниците приличат на такива деца.Те дори са по-безразсъдни от тях, понеже постъпват по детски в зряла, а не в детска възраст, затова са и по-достойни за съжаление и не заслужават никакво извинение. Но ние, дори пред нас да застанат всички езичници, нека с още по-голямо дръзновение да казваме, че кръстът е нашата похвала, началото на всички наши блага и цялото наше украшение!

Превод: Фондация Покров Богородичен - pravoslavieto.com

Любослава Русева

„Israel. No wonder we didn`t make it to the World Cup…”

Моис все още работи за компанията „Keta Keta”, когато нейният клип предизвиква фурор през 2006 година.

На пръв поглед сценарият не е нищо особено: красиви момчета играят плажен футбол. Вратарят е кошмарен аматьор и непрекъснато „пропуска“. Камерата следи ту него, ту мадамите в оскъдни бански, които – предполага зрителят, са причина за разсейването му.

Изненадата идва малко преди слогана „Израел. Нищо чудно, че не се класирахме за Световното…“ Този път топката спокойно се търкулва между краката на вратаря и влиза в мрежата, докато той с премрежен поглед наблюдава… снажен момък, който излиза от морските вълни.

Можете ли да повярвате, че този клип е рекламирал Израел по няколко световни телевизионни канала? Нещо повече – че е бил част от държавната кампания на страната като туристическа дестинация?

Честно, и аз не повярвах, когато Моис ми се фукаше, че „Кeta Keta” е била нещо като официален дистрибутор на израелския туризъм, при това избрана за такъв след още по-скандални клипове като този:

Отново на плажа. Двама младежи зяпат готини момичета. Коментарите са „Holy shit, man!“, „Holy fuck!“ и „Holy Jesus!“. Накрая двамата дотам изтрещяват, че един през друг възклицават: “Holy Mother of God!”
Изразите, естествено, са игра на думи и в свободен превод означават „егати“, „божичко“ и „майката си трака“. Номерът обаче е в заигравката с „Holy” (свещен), която отвежда към слогана „No wonder they call it the Holy land!” (Нищо чудно, че я наричат Свещената земя!)

Моис твърди, че тъкмо самоиронията е била ключът за последвалия наплив към Израел. Е, имало и възмутени поклонници на светите места, но рискът си заслужавал – само за няколко години Тел Авив, например, се утвърдил като столица на средиземноморския гей туризъм, а заради големия интерес на американските туристи наскоро бил вдигнат петзвезден хотел с 222 стаи дори в ивицата Газа.

„Само си представи какво предизвикателство е това!“ – разправя. „Летят снаряди, мустакати мъже се самовзривяват, аятолях еди-кой-си се прицелва с ядрена бомба в кампарито ти, а твоето прекрасно семейство продължава да плува в гигантския басейн на деветия етаж!“

Моис вече не работи за рекламната компания, но от три години обикаля света и си води дневник за всички страни, през които е минал на колело, пеша, с каруца или влак, за да ги използва в бъдещия си пътеводител за авантюристи. Той е като Астерикс – не, не онзи тантурест комиксов герой, а като германеца Майк Астерикс, който през 2008 г. тръгна от Германия и успя да овършее почти цяла Европа, пишейки книга за приключенията си.

Впрочем през тази пролет Астерикс беше в България и според в. „Стандарт” само за няколко дни натрупал незабравими спомени. След като четири години обикалял безпроблемно, тъкмо тук му се случил особено комичен инцидент:

Майк решил да разпъне походния си бивак в… Перник, без да има и най-малка представа каква самонадеяна глупост извършва. Естествено, славата на града се стоварила със страшна сила върху палатката му, явявайки се в образа на пиян и въоръжен с винкел местен, който се нахвърлил да „граби вещите на странника”. Слава Богу, неговите кучета Сандра и Шадоу не спяли, въпреки че нападателят бил в състояние да ги умъртви дори само с дъха си. Те залаяли и събудили своя стопанин, така че обирът бил осуетен. „Тогава за отмъщение перничанинът счупил дръжката на пиратския флаг, който се вее до самоделното ремарке на немеца”, разказваше „Стандарт”, подчертавайки няколко пъти, че „единственият проблем, който Астерикс е имал от 4 години насам, е нападението в Перник”…

Моис намира тази случка за изключително чаровна. Самият той е тук от две седмици и с възторг обяснява какъв екстремен туризъм бихме могли да развиваме, ако се рекламираме правилно. „Стига с Мадарския конник – казва, – хората се интересуват от живия живот!”

Забравих да спомена, че освен да посещава причудливи дестинации, за да напише пътеводителя си (щял да го озаглави „Пътеводител на ироничния стопаджия”), Моис събира истории, които изпраща в класацията за наградите „Дарвин” – онези призове, които се връчват всяка година на шеметни идиоти, съумели да се наранят по впечатляващо тъп начин.

Миналата година, например, една от наградите била поделена между четирима души, пострадали в поредица от случайно навързани инциденти. В плавна последователност Шели Мюлер си счупила главата, Тим Вегас катастрофирал, Брайън Коркоран получил жестоко увреждане на венците, а Памела Клесик изгубила два пръста на дясната си ръка. Това се случило, след като Шели се спънала и разбила главата си във водосточна тръба, а шофьорът на минаващото покрай нея такси – Тим Вегас, се загледал и фраснал колата в най-близката сграда, където зъболекарката Памела Клесик преглеждала венците на Брайън Коркоран, но от силния удар подскочила и наранила пациента, който пък от шока рязко затворил челюстта си, отхапвайки два пръста на Клесик…

Хайде, това било въпрос на малшанс, но какво ще кажете за Сюзън Смит, която със съвършено трезво съзнание решила да изчисти паяжините в мазето на дървената си къща с ацетиленова горелка?

Отплеснах се, но исках да кажа, че нелепости се случват навсякъде. Честта да влязат в амбициозния „Пътеводител на ироничния стопаджия” обаче ще имат единствено онези, които са устойчив елемент от „живия живот” в една страна.

А Моис е убеден, че в това отношение сме златна мина. Научил даже вица за Апокалипсиса и смята да го използва за слоган: „Ако вярвате в предсказанието на маите, че светът свършва през 2012-та, елате в България – тук сме 20 години назад!”

За две седмици той се уверил с очите си, че това е точно така. В иронията му обаче няма обидни стрелички, защото Моис гледа на нещата с добронамерено любопитство. Воден от искрения интерес на професионалния авантюрист и едновременно с това сценарист на забавни туристически клипове, той възхитено цъка с език пред всяка „забележителност” и се ядосва, че не използваме по предназначение тази благодатна и неразорана нива.

„Как е възможно хем да няма война, хем всичко да изглежда по-зле от ивицата Газа, и вие да не построите един хотел с 222 стаи поне на разклона за Банкя?” – изумен е, когато от Околовръстното завиваме към родното място на българския премиер и точно там изникват десетки цигански къщички в кашони, виснали над застлано с килим от боклуци дере.

Или: „Как е възможно да не използвате декора на Перник като готов рекламен продукт за туристите от Третия свят в стил „Ето, че и на Запад може да се живее лошо”?”

Аз, естествено, се засягам от подобни подхвърляния и му разправям за древната ни история, розите и киселото мляко, но Моис продължава да дърдори колко губим от подобни баналности. „Кисело мляко ли каза? Навсякъде има кисело мляко, това е ску-ка! Виж, ако представите киселото мляко като в онази случка в Бургас, работата става друга.”

Смешното е, че тъкмо от Моис научих как преди няколко месеца в морския град имало бой за безплатно кисело мляко, кебапчета и бира. Срещу касова бележка от новооткрит хипермаркет, където на промоция продавали картофи, хиляди решили да се възползват от авантата. Въпреки дъжда и вятъра хората стоически издържали на опашката до 3 часа през нощта. От преумора и притеснение, че безплатните артикули в един момент ще се изчерпят, се стигнало и до случаи на физическа разправа, та затова на следващата заран промоцията била обезпечена с екипи на „Спешна помощ” и полиция.

Моис ми разказва това, докато се залива от смях и ломоти нещо неразбираемо от рода на „коле… хаха… ада… вин”. Чак после разбирам, че се кани да номинира бургаската история за колективна награда „Дарвин”.

Отвръщам му, че номинация заслужава и откриването на първата обществена тоалетна във Видин навръх Гергьовден – кметът прерязал тържествено лентата, а сетне цветът на местната общественост закрачил гордо зад духовия оркестър, който повел шествието към церемония по освещаване на бойните знамена. „Всъщност знаеш ли, викам му, че имаме цял голям град, в който няма не само обществена тоалетна, но липсват и улици, защото са разкопани от бившия кмет? С една приятелка даже намислихме да предложим туристически пакет за мазохисти с точно разграфена програма за посещение на дупки, ровове и трапове, но така ни отвея „живият живот”, че тарикати като теб ще ни изпреварят…”

Ей такива работи си приказвахме с този весел пътешественик, за да преодолеем по-лесно тежкия маршрут. Изкачвахме се по стръмна пътека в напълно диво и осеяно с трънаци място в компанията на няколко кучета. Това обстоятелство ми позволи да разказвам и за хубостите на българската природа, докато стигнахме до… метрото.

Добре, де, не го качих на Витоша, а го заведох да види метростанция „Цариградско шосе”, до която от столичния квартал „Дружба 2” се стига единствено по въпросната стръмна пътека. Нужно ли е да казвам, че Моис вече беше напълно запленен?

Неприятното е, че после го пуснах да се разхожда самостоятелно и с него се случил следният „дарвинизъм”:

Докато вървял по централния софийски булевард „Г.С. Раковски”, Моис се спънал в кривия капак на някаква шахта и паднал по корем. От близкия магазин излизала едра жена, която пък се спънала в ръката му и рухнала върху него. Никой от минувачите не спрял да помогне, но когато все пак успял да се вдигне, пъргаво се появило някакво циганче и ловко му грабнало портфейла. Останал без пукнат лев за такси, авантюристът закуцукал в търсене на полиция (каквато така и не се появила) и на най-близката болница. Когото и да питал обаче къде може да намери медицинска помощ, не разбирал бъкел английски. Накрая все пак се добрал до една клиника и понеже не бил по клинична пътека, нито имал пари, седял на продънена кушетка в коридора часове наред и задрямал. Когато се събудил, се оказало, че му липсва и часовникът – същият като на онзи от „Напоителни системи”, дето нямаше образование – за 30 000 евро.

„Хич не му беше до самоирония”, казва наша обща позната, която отишла да го прибере и му платила обезболяващата инжекция, впоследствие предизвикала алергична реакция у иначе веселия Моис…

Скоро се чухме и той ми каза, че смята скоро да отпътува. Колко скоро – не знаел, защото няма часовник. Въобще представите му за времето тия две седмици се объркали тотално.

„No wonder – отговарям. Remember… We are 20 years behind!”

Компанията Apple спечели по съдебен път забрана за продажба на цялата територия на Германия на редица смартфони и таблети на Motorola. Както съобщава порталът Arstechnica, съдът е счел, че при създаването на тези устройства е нарушен патент на Apple, отнасящ се до начините за превъртане и мащабиране...

Продукти за 4 порции:
1ч.ч. прясно мляко
3с.л. кристална захар
3 жълтъка
1с.л. нес кафе
2с.л. тъмен ром
1с.л. желатин
1ч.ч. течна сметана
1с.л. пудра захар
1 шоколад

Приготвяне:
Жълтъците се разбиват с 3с.л. кристална захар. Добавя се прясното мляко. Сместа се слага в метална касерола. Касеролата се потавя в по- голям съд с вода. Кремът се сгъстява на водна баня. Желатинът се смесва с рома. Сметаната се разбива с 1с.л. пудра захар. Добавя се към сгъстения жълтъчен крем. Обърква се, за да се получи еднородна смес. Желатинът се разтваря в рома на водна баня. Нес кафето се добавя към крема заедно с разтопения желатин. Кремовата смес се обърква. Разпределя се в чаши или купички. Оставя се в хладилник да стегне. При поднасяне се поръсва с шоколадови стърготини.

Японската космическа агенция (JAXA) засече в началото на септември два сигнала дошли от експерименталното "космическо платно" IKAROS (Interplanetary Kite-craft Accelerated by Radiation Of the Sun), съобщи пред РИА Новости представителят на прес-службата на JAXA Ейсуке Аидзава. "В зависимост о...

Пробвахте ли вече дрехите от миналата година на децата:) При нас спешно се налага обновяване на гардероба –...

Пътеписът ни днес ще ни разведе из близката (до София, де ;) част на Стара планина и Искърското дефиле. Анжело ще ни опише един хубав маршрут за обиколка из Балкана. Приятно четене:

По Искърското дефиле и Стара планина

пътни бележки и съвети за пътуване

[caption id="" align="aligncenter" width="533" caption="Примерен маршрут"][/caption] Предложеният маршрут е с дължина около 740 км. Би могъл да бъде и малко по-кратък, но в нашият случай трябваше да минем през София, което удължи пътя с около 30-40 км. Споменатите разстояния и продължителност на пътуването са условни, взети са от Google maps. Пътят от София до Чекотин е в нескончаем и безнадеждно изглеждаш ремонт, което допълнително увеличава времето зад волана.

Стара Загора – Интер Експо център

Удобен вариант е да остави колата на буферен паркинг и след това да се вземе метрото. Най-близките до източния край на София спирки са:

Метростанция „Интер експо център“ булевард Цариградско шосе 145-149, София, България GPS координати: 42.649254N,23.39564E и Метростанция "Младост 3" GPS координати: 42.646492N,23.383605E Общо: 223 км - около 2 часа 13 мин

Ние спряхме на паркинга на Интер експо, който за наш късмет по технически причини бе безплатен. От тук до спирка СУ пътят е около 15 мин с метрото.

Интер Експо център - Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“

Батулийски манастир „Свети Николай Чудотворец“ c. Батулия 2295, Своге, България Телефон: +359(7164)2122 Факс: +359(726)2539 GPS координати: 42.89895N,23.42903E Общо: 42,8 км - около 58 мин [caption id="" align="aligncenter" width="400" caption="Разположение на манастира според Google Maps"][/caption]

Следващият етап би трябвало да е до Батулийският манастир, но ние не успяхме да стигнем до него. Информацията, която получихме от местните, ни информира, че почти сме стигнали до него, но нямахме сила да се катерим още веднъж по баира в 40-градусовата жега.

Отклонението за с. Батулия е в средата на с. Реброво. След няколко километра стигате до селото, подминавате го и стигате до голям партизански паметник вляво. Срещу него има паркинг. Добре е да оставите колата там, освен ако не сте с високопроходим автомобил. Отдясно на паметника има стръмен павиран път, по който трябва да поемете. След стотина метра паважът свършва и нагоре продължавате по изровен горски път. Когато вече нямате сили да дишате, пътят се разклонява. Ние стигнахме до тук, след което се върнахме за допълнителна информация. Трябва да тръгнете по отклонението вляво, след което да направите десен завой. Ако случайно стигнете до вилната зона, значи сте подминали отбивката и трябва да се върнете назад. По стар български обичай указателни табели няма, така че трябва да разчитате на късмета си.

Батулийски манастир "Свети Николай Чудотворец" - водопад „Скакля“

Водопад „Скакля“ GPS координати: 43.035683N,23.330467E Общо: 59,2 км - около 1 час 34 мин [caption id="" align="aligncenter" width="550" caption="Водопадът „Скакля“"][/caption]

Водопадът се намира на Вазовата екопътека, до която можете да стигнете по два начина. Първият е да подминете гара Бов и да следвате табелите. В началото на екопътеката има места за паркиране По-удобният е преди гара Бов да се отклоните към с. Заселе, да спрете на площада пред бившия универсален магазин и оттам – 600 м по почти равен терен. Ще стигнете до две мостчета, под които би трябвало да тече рекичката, захранваща водопада. За съжаление поради жегата реката бе пресъхнала и водопадът бе „неработещ“. Около мостчета има места за почивка и барбекю.

Водопад „Скакля“ - Манастир „Седемте престола“

Манастир „Седемте престола“ („Света Богородица“)

с. Осеновлаг 2291, Своге, България

Телефон: +359(888)295471

GPS координати: 42.99640N,23.472572E

Общо: 63,9 км - около 1 час 40 мин

[caption id="" align="aligncenter" width="558" caption="Манастирът"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="537" caption="Вазовият чардак"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="644" caption="Заведението"][/caption]

След като стигнете до гара Елисейна трябва да преминете жп линията с остър десен завой и да продължите към с. Осеновлаг. Има и указателни табели, но не са много ясни. Манастирът се намира на самия път, преди да стигнете селото. За тези, които искат да пренощуват там, има и стаи и легла под наем на цена 15 лв. /легло. Добре е да се обадите на по-горе указания телефон за проверка на наличностите. Ние нощувахме в т. н. Вазов чардак“, където поетът е написал „Клепалото бие“. Пред манастира има и заведение, където можете да се подкрепите, ако не си носите храна.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Включен е в 100 - те Национални туристически обекта на България. До манастира има аязмо с лечебна вода.

Други възможности за нощувка наблизо са:

Чифликъ Ненкови

с. Осеновлаг 2291, Своге, България

Телефон: +359(886)318288

[caption id="" align="aligncenter" width="644" caption="Енот"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="644" caption="Щраус"][/caption]

Нощувките са на цена 15-25 лв. /легло, в зависимост от екстрите. В комплекса влиза заведение, места за пикник, както и импровизиран зоопарк.

Комплекс Оазис

с. Зверино 3170, Мездра, България

Телефон: +359(887)776677

Комплексът се намира край р. Искър. Освен хотелска част има и къмпинг, където можете да разпънете палатка. Добри условия за риболов.

Манастир „Седемте престола“ - Черепишки манастир „Успение Богородично“

Черепишки манастир „Успение Богородично“

с. Черепиш

GPS координати: 43.093681N,23.616335E

Общо: 34,5 км – около 41 мин

[caption id="" align="aligncenter" width="583" caption="Дева Мария от цветя"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="616" caption="Манастирът"][/caption]

Черепишкият манастир "Успение Богородично" е разположен на около 3 км югозападно от с. Лютиброд. Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман (1371-1393 г.) и като повечето български манастири е бил разрушаван неколкократно по време на Османското иго.

Манастирският комплекс е неголям по размер и се състои от храм и няколко постройки, датиращи от XIX век и реставрирани днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, Рушидовата къща и др.

Манастирският храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Има изящно дърворезбован иконостас с икони от тревненския зограф Витан.

В продължение на векове манастирът е подслонявал видни писатели, преводачи и калиграфи, оставили безценни творения като Черепишкото евангелие (XVI век), Евангелието на монах Данаил, Книгата "Апостолите на Яков" (XVII в.) и др. През 1797 г. в манастира е живял и Софроний Врачански.

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение.

Черепишкият манастир - Скални образувания „Ритлите“

Скални образувания „Ритлите“ с. Лютиброд GPS координати: 43.10791N,23.62342E Общо: 2,4 км – около 3 мин [caption id="" align="aligncenter" width="486" caption="Ритлите"][/caption] Природният феномен „Ритлите“ представлява варовикови скални образувания с възраст над 120 милиона години. Образуванията са по брега на река Искър и са като тесни, високи и успоредни една на друга стени, приличащи на ритли на каруца, поради което местното население ги е нарекло "Ритлите". Най-впечатляващи са четири успоредни отвесни стени на левия бряг на реката, докато тези по десния са значително по-малки и по-слабо откроени. Височината им достига на места до 80 метра височина, дебелината им варира от 3 до 7 метра, а дължината им е между 200 и 400 метра.

В защитената площ е Рашов дол, лобното място на 12 Ботеви четници, който ежегодно на 2 юни се посещава от стотици поклонници. Точно при предпоследната ритла Вазовата героиня баба Илийца е прекосила с ладия мътните води на Искъра, за да спаси от студ и глад безименен четник.

Скалните образования "Ритлите" са обявени за природна забележителност през 1938 година.

Скални образования „Ритлите“ - "Боженишки Урвич"

Крепост "Боженишки Урвич"

с. Боженица, Ботевград, България

GPS координати: 42.992195N,23.820323E

Общо: 33,5 км – около 35 мин

[caption id="" align="aligncenter" width="580" caption="Севаст Огняновият надпис"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="550" caption="Щернята"][/caption]

Крепостта е разположена върху връх, имащ формата на пресечен конус и със стръмни, почти отвесни от трите страни склонове. Достъпна е от север, откъм с. Боженица. След като стигнете до центъра на селото, трябва да завиете надясно и през каменния мост да пресечете реката. По тесен асфалтиран път се стига до Общинска почивна станция, където можете да оставите колата си. Наоколо има беседки, чешма, подходящо е за пикник. Към крепостта се върви по изровен планински път, по скоро русло на пресъхнала река. Изкачването е около 150 метра (от 444 до 591 м н. в.). Виждат се следи от гуми, т. е. любители на екстремните спортове се опитват с джипове или ATV-та да стигнат догоре (и явно някои са успели). Пътеката е маркирана (бяло-червено-бяло). Здравите обувки са задължителни. В зависимост от кондицията: 40 мин нагоре и 20 – надолу.

Разцветът си крепостта достига през ХІІІ-ХІV в., когато е построена и най-външната крепостна стена. Крепостта "Боженишки Урвич" става известна през 20-те години на ХХ век, когато е разчетен и публикуван скалния надпис на севаст Огнян, свързан с последните дни на Второто българско царство: "Аз Драгомир писах. Аз, севаст Огнян бях при цар Шишман кефалия и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя" Прави впечатление дълбоката 10 м щерна за вода, както и скалната черква.

"Боженишки Урвич" - с. Скравена

Паметник-костница на Ботевите четници

с. Скравена

под № 82 в списъка от „100 национални туристически обекта”

Раб. време: 9:00 - 18:00 (почивни дни: няма), цена на билета: 1 лв.

Телефон: 07137/21 31

Общо: 14,4 км – около 17 мин

[caption id="" align="aligncenter" width="550" caption="Костницата"][/caption]

Екскурзоводът е на повикване – трябва да го потърсите в сградата на читалището в съседство. Тук се провежда част от Ботевите тържества на 2 юни. Въпреки това сградата е в лошо състояние – виждат се течове. Както и при много други културни паметници пари за поддръжка няма.

Скравенският манастир „Свети Николай“

с. Скравена

[caption id="" align="aligncenter" width="588" caption="Манастирът от моста"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="550" caption="Входът на манастирската църква"][/caption]

Манастирът е основан в Средновековието, по-късно е разрушен и възобновен в 1947 година. През 2006 г. са завършени стенописите на църквата. При посещението ни за съжаление нямаше духовно лице, което да ни каже нещо повече за манастира, единствено един местен пазач се навърташе наоколо. След като излезете от североизточния край на селото (по посока на далечната кариера), след моста веднага трябва да свиете вдясно. Би трябвало да има табела "конна база", но при нашето пътуване беше изчезнала. След като подминете конната база (остава вдясно) асфалтът свършва и се оказвате пред манастира. Не се подлъгвайте от закованата на вратата табела, която посочва, че входът е стотина метра по-горе - влизате и започвате да викате, за да събудите пазача и да можете да посетите в манастирската църква.

Скравенски манастир „Свето Преображение"

с. Скравена

Понастоящем Скравенския манастир „Свето Преображение"е недействащ и не може да бъде посетен.

с. Скравена - махала Чекотин

Чекотински манастир „Свети Архангел Михаил“

махала Чекотин, Правец, България

Телефон: +359(7133)7280, 0888/423432

GPS координати: 42.989978N,23.874417E

Общо: 29,0 км – около 28 мин

[caption id="" align="aligncenter" width="588" caption="Параклисът"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="588" caption="Манастирът"][/caption]

Манастирът е обновен, но вече не предлага стаи за гости. В момента в него има един единствен монах, млад човек, който се грижи за манастира. В реставрираната стара църква се извършват богослуженията през лятото, а в новоизградения параклис – през зимата. До църквата има аязмо с лечебна вода.

Във фермата на манастира се произвеждат биволско сирене и мляко, яйца и мед, но могат да се купят само в края на седмицата. През другите дни се продават в магазин в Правец.

махала Чекотин - 2161 Правец, България

Правешки манастир „Свети Теодор Тирон"

2161 Правец, България

Телефон: +359(7133)4093

GPS координати: 42.884697N,23.948608E

Общо: 14,8 км - около 18 мин

[caption id="" align="aligncenter" width="588" caption="Входът"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="588" caption="Манастирските сгради (вляво е църквата)"][/caption]

Намира се след гр. Правец, по пътя за Етрополе. Словоохотливият монах, който се грижи за манастира, си е поставил задача да събере копия на храмовите икони на всички църкви и параклиси, които са посветени на св. Теодор Тирон

2161 Правец, България - Етрополе – Копривщица

Общо: 71,1 км – около 1 час 9 мин

Пътят от Етрополе до Златица е в ужасно състояние: остатъците от асфалт са на юфка, с пукнатини и дупки с до 50 см дълбочина. Настилката е разбита вероятно от тежките машини на намиращите се наблизо рудници, без надежда за рехабилитация и скорошно рязане на ленти.

От Златица до Казанлък пътят е идеален – с нов асфалт и маркировка, без дупки и пропадания.

ПП Преди малко прегледах информацията от бюлетина на СБА - Златишкият проход ("Каша̀на") е затворен целогодишно. Маркировка и табели , естествено, няма!

Копривщица – Карлово – Калофер – Казанлък

Общо: 110 км – около 1 час 45 мин

Казанлък - Стара Загора

Общо: 33,4 км – около 37 мин

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина– на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

На знаковата за света дата 11 септември в Йерусалим се проведе съвместно заседание между правителствата на България и Израел. Тази не толкова обичайна политическа практика, особено между държави, които нямат обща граница или пряк съвместен регионален интерес, се реализира в резултат на очевидно засилените през последните месеци контакти между двете страни. По ирония на съдбата, стимул за това се оказа едно трагично събитие – атентатът, извършен на 18 юли на летище Сарафово край Бургас, при който загинаха един български и шестима израелски граждани. Вече почти два месеца оттогава обаче българската страна, която официално води разследването, не излиза с категорична позиция по въпроса кой носи отговорност за покушението. И това се случва въпреки подкрепата, която българските специални служби получиха не само от израелските, но също от американските и британските си колеги. За разлика от мълчанието на България, водещите израелски политици, начело с премиера Бенямин Нетаняху и президента Шимон Перес, още в първите часове след атентата обявиха, че той е дело на проиранската шиитска групировка „Хизбула”. „Иран е в открита война с Израел” – каза още тогава президентът Перес. „Израел има категорични доказателства за участието в атентата на групировката „Хизбула”, стимулирана от Иран” – упорито и постоянно твърди вече два месеца пък премиерът Нетаняху. А на въпрос защо тези доказателства не бъдат представени публично неизменно отговаря, че това би разкрило ценни източници на информация, нещо, което Израел не иска да се случи.

Междувременно Иран упорито продължава да отрича каквото и да било участие в бургаския атентат. Техеран дори лансира и продължава да държи на тезата си, че всъщност самият Израел е организатор на това покушение срещу собствените си граждани, като целта е да се нагнети допълнително напрежението, което и без това съществува в международната общност около развитията с ядрената програма на ислямистката държава и подкрепата, която тя оказва за диктаторския режим на Башар Асад в Сирия. В същото време Израел предприе редица стъпки, с които да привлече на своя страна повече международна подкрепа за противопоставянето си срещу Иран, включително поиска Европейският съюз като цяло, а не само отделни страни-членки, както е в момента, да признае официално „Хизбула” за терористична организация. Това все още не се е случило и не е ясно дали ще се случи. Но пък за сметка на това американската позиция в подкрепа на Израел става все по-твърда, а очевидно под влияние на поредица от събития, включително бургаския атентат, Канада скъса официално дипломатическите си отношения с Техеран. С това страната си навлече гнева на иранското ръководство, което нарече самото решение за скъсване „жалко и враждебно”, а управляващото в Отава правителство беше обявено от иранците за „екстремистко”.
Така или иначе, както в Израел, така и в България, а вероятно и на други места по света, имаше сериозни предварителни очаквания, че съвместното заседание на двете правителства в Йерусалим ще сложи най-после точка на мълчанието и България ще излезе с официална позиция относно виновниците за терористичния акт в Бургас, позиция, която при това най-вероятно ще съвпадне с израелската. Това очакване се подклаждаше включително от твърде символичният избор на дата за провеждане на заседанието – 11 септември, денят, в който преди 11 години демократичната общност се оказа въвлечена в нежелана, но неизбежна война срещу световния тероризъм. Обаче нищо такова не се случи и на срещата в Йерусалим, както писа израелският вестник „Джерусалем пост”, „отново изплуваха” различията между двете страни по въпроса чия е вината за терористичния акт в Бургас.

„Категорично казах на премиера Нетаняху, че винаги бихме застанали срещу всеки терорист, тероризъм или държава, която произвежда терор, стига да имаме достатъчно доказателства. В момента ние ги нямаме, затова продължаваме много усилено да работим по разследването с всички служби, които могат да допринесат за това”, заяви премиерът Бойко Борисов на съвместна пресконференция с израелския си колега Бенямин Нетаняху. Всъщност, от една страна, до голяма степен изглежда разбираемо желанието на България, която е малка, бедна, неопитна в справянето с тероризма и в този смисъл – доста беззащитна страна, да стои колкото може по-далеч от епицентъра на един евентуален конфликт с Иран, конфликт, който може да и донесе повече преки неприятности, отколкото преки ползи. От друга страна обаче, като част от световната демократична общност, България не може и да стои настрани от проблема. Още повече, че вече е замесена директно в него, независимо от желанието или нежеланието си това да се случва. Затова колкото по-бързо българското правителство изпълни съвета на президента Росен Плевнелиев – да бъде информирана обществеността не само за хода на разследването, а и за конкретните резултати от него, толкова по-добре за всички. Защото истината, в края на краищата, действително ни прави свободни, колкото и някои хора или режими по света да не са съгласни с това.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Кадър от македонския филм "Трето полувреме"

Интервю на Биволъ със Спас Ташев за:

• македонския филм „Трето полувреме" и неговата политическа пропаганда;
• историческата истина около депортирането на евреите от Македония и Тракия в нацистките концлагери;
• българската държавническа политика срещу агресивните опити за международно дискредитиране на България;
• за правителственото посещение в Израел и водените разговори за спасението на българските евреи.

Спас Ташев е бивш зам.председател на Агенцията за българите в чужбина, създател и пръв директор на Културно-информационния център на Република България в Скопие през 2006 – 2009 г. Той е опитен специалист за политическата ситуация в страните от бивша Югославия и положението на българите в диаспора. Понастоящем е съветник в Политическия кабинет на вицепремиера Симеон Дянков

 

- Г-н Ташев, на 3-ти септември в Скопие беше затворената предпремиера на скандалния филм „Трето полувреме", който стана повод за реакция в Евроинституциите. На нея са поканени акредитираните дипломатически мисии в Р Македония, но не са присъствали български представители. Защо?

- Ако наши представители присъстваха на предпремиерата, пред тях щеше да има две възможности: или при някоя сцена, показваща българите като агресори, да напуснат прожекцията, или да останат до нейния край. При евентуално напускане скандалът щеше да се разрази веднага на територията на Р Македония. Липсата пък на реакция и оставане до края означава съгласие, което би създало огромно напрежение сред обществеността в България. Така че полезният ход е бил именно неприсъствието.

- В България все още малцина са тези, които са гледали филма и имат пълна представа за него. На какво се основават тогава българските реакции срещу този филм?

- Засега е обявено, че премиерата на „Трето полувреме" ще бъде на 15-ти септември /събота/ в Битоля по време на кинофестивала „Братя Манаки". Логично е, когато един филм официално не е представен, малко хора да са запознати с него. За съдържанието на филма съдим основно по публикациите за него в македоската преса. Освен многобройните журналистически материали, налични са и статии и интервюта на самия режисьор на филма Дарко Митевски. Изчел съм всичките тези публикации и със съжаление трябва да констатираме, че става въпрос за поредната антибългарска манипулация. Това не са вече познатите ни фалшификации на историята, а е налице пълна размяна на ролите на персонажите. Тук обаче дебело трябва да се изтъкне, че тези днешни манипулации имат своите дълбоки корени в миналото, а в наш ущърб е, че ние като българи още навремето не сме реагирали, което не говори добре за външната ни политика.

- Какви са манипулациите и с каква цел?

- Ами става въпрос за една груба фалшификация на историята на футболния клуб „Македония", която е инспирирана от сърби. През 1975 г. в Скопие сърбинът Душан Станимирович написа статия за македонския прогресивен спорт под наслов „Принос към въпроса за ролята и заслугите на СК „Македония" от Скопие в народния отпор срещу българската окупация". Това е една абсолютна измислица в духа на столетната антибългарска пропаганда в тези земи. Почти 40 г. по-късно режисьорът Дарко Митревски поема тази фалшифицирана история и я претворява във филм. Самият Дарко Митревски е половин етнически сърбин. Ето как нагледно пропагандата на комунистическа Югославия, която някои наричат Сърбославия, днес продължава да се провежда в съвременна Македония.

- А кое конкретно е изопачено във филма „Трето полувреме"?

- Основните фалшификации са две. На първо место това е историята на футболния клуб „Македония", който е представен като борец срещу българите. Това е пълен абсурд. Именно българската власт след 1941 г. създава ФК „Македония", негов председател е инж. Димитър Чкатров от Прилеп, а член на Управителния съвет е Димитър Гюзелев от Дойран. И двамата са видни дейци на ВМРО, като студенти са членували в Македонската младежка тайна революционна организация, но през 1927 г. са разкрити от сръбските власти. Чкатров е осъден на 10 години затвор, а Гюзелев на 20, от които излежава 5. И двамата, като български патриоти, се включват в създаването на Българските национални акционни комитети през 1941 г. и активно съдействат на българската власт в Македония. Гюзелев дори става директор на радио Скопие, което се явява един от основните лостове на българщината. През 1943 г. техните имена са обсъждани като евентуални министри на правосъдието, или на външните работи в София, и то с оглед на евентуален външнополитически завой на България към сближаване с англо-американците. Заради тяхната родолюбива дейност, през 1945 г. те са осъдени на смърт в Титова Югославия. Така че да се приписват някакви антибългарски прояви на ФК „Македония" е гавра с паметта на Чкатров и Гюзелев.

Другата фалшификация е около депортацията на евреите във Вардарска Македония през 1943 г. Връзката на това събитие с филма става през съдбата на треньора на ФК „Македония" Илеш Шпиц, който е евреин и е трябвало да бъде депортиран. Това обаче не се случва, защото инициативата за спасяването на Илеш Шпиц тръгва именно от Чкатров и Гюзелев. През 2008 г., когато пребивавах в Скопие, бе публикувана единствената засега статия, която обективно изнася фактите. Авторката Лиляна Дамовска, която добре е познавала Илеш Шпиц, написа, че той „никога не се оплака за това, което му се случи, но имаше искрена и трайна благодарност за скопяни, които му спасиха живота. Мълчеше, защото вероятно знаеше кой му спаси живота и при какви обстоятелства... Спасителят на Шпиц, председателят на клуба Чкатров и членът на Управителния съвет Димитър Гюзелев през 1945 г. били обявени за народни неприятели и били разстреляни". Ето я истината. Противно на нея в разпространените от самата Р Македония трейлъри на филма се вижда как български войници разстрелват евреи, или ги депортират с вагони, на които с оргомни букви на латиница е изписано BULGARIA. Това е една чудовищна лъжа. Тя дори надхвърля досегашните мащаби на македонистките фалшификации, тя има за цел морално да уязви България, да очерни нашия образ по света и да отнеме огромния капитал на българския народ като спасител на българските евреи.

- През тази година вие издадохте документална книга за депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорието. Какво разкрива вашето изследване?

- Да, написах подобна книга. Дори съвсем наскоро тя бе издадена и на английски език благодарение на евродепутата Станимир Илчев. В Мексико и Аржентина бе издадена на испански. През тази седмица бях включен в правителствената делегация, която посети Израел. На 11 септември бяхме в Яд вашем в Ерусалим. След официалната церемония аз и още двама членове от делегацията останахме в Яд вашем и водихме дълъг разговор за историята на еврейската общност в България и за нейното спасяване в годините на Холокоста, което е уникално явление в европейската история. По време на тази среща представих и подарих екземпляри от моята книга. Излишно е да казвам, че интересът към тематиката за депортацията и смъртта на повече от 11 хиляди македонски и беломорски евреи бе огромен. Изтъкнах няколко основни факта: През 1941 г. Югославия и Гърция са победени и окупирани от Германия. В тези военни действия България не участва. Впоследствие Германия отстъпва на България част от правата си, по силата на подписаната капитулация. Но съгласно протокола за това отстъпване, статутът на тези земи ще бъде уреден след края на войната. Затова официалният термин, който германците използват по отношение на българското присъствие в Македония, е администриране. В същото време големите стопански предприятия остават германска собственост, а през цялото време там пребивават германски войски. Това са рамките, които определят правният статус на външните евреи. Поради тези причини те не стават български поданици, а остават югославски /респективно гръцки/ т.е. на практика германски военопленници. Действително, през март 1943 г. български полицаи участват при вдигането на македонските и беломорските евреи и транспортирането им до транзитните лагери в Лом и Скопие. Документите обаче са повече от категорични. В тези два града германската полиция официално поема контрола над евреите. В Скопие са натоварени на три германски влака, в Лом са качени на три югославски и един австрийски кораб. Охраната на тези транспорти е германска. Германци поемат депортираните в лагерите на смъртта, нацисти извършват и самите убийства. По време на тези събития няма македонски, или беломорски евреи, убити от българи. Тези факти са твърдо установени както с документи, така и с фотографии и дори документални киноленти. Въпреки, че водихме подробни разговори, никой от присъстващите на срещата не възрази срещу моите доводи. Тук искам да добавя и нещо много важно. Документите говорят, че български войници не са участвали пряко във вдигането на евреите от домовете им. В „Трето полувреме" обаче са показани именно български войници да депортират или дори да разстрелват евреите. С оглед на фактите, на македонските пропагандни твърдения срещу България трудно ще повярват по света, но това не означава, че ние трябва да мълчим срещу тези извращения. Защото не бива да забравяме гьобелсовият принцип в нацистката пропаганда, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина.

- Г-н Ташев, имате ли информация как в чужбина възприемат филма „Трето полувреме"?

- Ами както казах, все още малко хора са го гледали. След предпремиерата му в Скопие се свързах с мои бивши колеги от други дипломатически мисии в Скопие, които са били на единствената за сега официална прожекция. Не съм кинокритик, но тук ще си позволя да представя думите на един от тях: „филмът е треторазряден" и ако не е била раздуханата в медиите интрига, едва ли някой би му обърнал сериозно внимание. Има обаче и едно друго мнение на мой колега от филмовата индустрия в Македония, което заслужава да бъде проучено. Според него много елементи в „Трето полувреме" са взаимствани, или направо плагиатствани от един стар сръбски филм „Монтевидео", който има подобен футболен сюжет, но този път между България и Сърбия, но в който все пак побеждава спортната етика. Надявам се, че кинокритиката ще обърне внимание на това твърдение и ако то се окаже истина, нека филмът да получи и съответната професионална оценка.

- Какво предизвикателства стоят пред България по този въпрос?

- Догодина се навършват 70 години от спасяването на българските евреи. Акцентът трябва да бъде поставен именно върху това събитие, защото е единственото по своите мащаби в света. Големи европейски нации с дълбоки демократични традиции не направиха това, което направи българският народ за своите съграждани евреи. Разбира се, това българо-еврейско приятелство се корени дълбоко назад във времето, защото евреи са помагали на Левски, укривали са наши революционери, евреи са били членове на ВМРО, почти 1000 евреи са загинали във войните на България за нейното национално обединение. Така в окопите се е родило братство, което издържа изпитанията на времето. Популяризирането на тези факти у нас и по света само ще издигне образа на България и със сигурност ще бъде предпоставка за бъдещи национални успехи и гордост.

Потребителите много често използват своя смартфон, за да проучват забележителности за даден град

Apple и щатските мобилни оператори започват да обслужват клиентите от 12 вечерта, първите устройства ще бъдат доставени на 21 септември.

Няколко технологични компании се обединиха в подкрепа на на неправителствената организация, създала A Platform for Good

На необичайна гледка станаха свидетели жителите на Лос Анжелис в сряда. Въоръжени банкови обирджии, преследвани от патрулни коли, хвърляха пачки с пари по улиците на града. Безпрецедентното раздаване на пари продължило около час и половина, а обирджиите си спечелили прозвището „съвременниците на Роби Худ“. Според униформените обаче действията на обирджиите не били проява на щедрост, а опит да се изплъзнат на полицаите. Всичко започнало в 10 сутринта, когато била обрана голяма банка в града. Двама от обирджиите се качили на черен джип Volvo и потеглили с висока скорост. Благодарение на патрулиращите полицейски ...

Понякога е трудно да решиш след края на лятото къде да прекараш свободното си време в София. Особено когато е септември и искаш да се насладиш на последните слънчеви лъчи на ранното есенно слънце. Но когато има нещо интересно и полезно, което се случва, няма как да не отделиш време и за него.

Аз лично ще отделя този и следващия уикенд за нещо много полезно и вдъхновяващо – за Sofia Startup Weekend. Не защото нямам други интересни неща, които мога да правя, а защото е една възможност, която не е за изпускане. Защото ще ми помогне да се позабавлявам, да срещна нови и интересни млади хора и да си прекарам чудесно. Нали затова са уикендите все пак, за да презаредим физически и емоционално с нови и положителни емоции. Точно това ни предлага и Sofia Startup Weekend, който щe се състои на 21 септември до 23 септември в betahaus.

Това не е първото или последно събитие за предприемачи, но е интересно и заслужава вашето внимание. За тези, които не знаят какво точно представлява Sofia Startup Weekend, организаторите са подготвили и предварителна среща в betahaus тази събота 15 септември, на която ще можете да се срещнете и запознаете с участниците, да изберете своите екипи и да зададете своите въпроси.

И така, силно ви препоръчвам да дойдете, ако имате намерение да създадете свой Startup, ако искате да разберете как става това, ако искате да се срещнете с млади хора, които са енергични, имат знания, опит и най-вече желание да създадат нещо свое и да помогнат на други. Запишете се за участие в Sofia Startup Weekend. Екипът на SocialEvo.net ще бъде там и ще се радваме да се срещнем с вас и да споделим идеи. Може пък българският Марк Зукърбърг да е един от вас.

Тази година форматът на Startup Weekend Sofia ще бъде разширен с пре-събитие „Windows 8: как да правим приложения за новата платформа“ (събота, 15 септември, 9:00 ч, бетахаус), целта на което е да предизвика всички вас да се запознаете един с друг, да обмените идеи и също така да се запознаете с нови технологии, които да използвате за своите идеи по време на Sofia Startup Weekend.

Силно ви насърчаваме да присъствате в събота, като организаторите са приготвили някои изненади. Можете да доведете свои приятели или хора, за които Sofia Startup Weekend би било интересно и полезно събитие. Всеки с регистрация за Sofia Startup Weekend ще бъде с приоритет и специален пакет подарък от Microsoft.

Ето и програмата за 15 септември:

9:00 – 9:15: Регистрация

9 :15 – 10:00: Въведение в Windows 8. Основни характеристики, нови елементи, десктоп и новия дизайн.

10:00 – 10:45: Концепции на дизайна в Windows 8 – цели, идеи, развитие

10:45 – 11:00: Почивка

11:00 – 12:00: Разработка на приложения за Windows 8. Възможности, ограничения, архитектура, технологии, разпространение

12:00 – 13:00: Демо – разработка на приложение с HTML5, CSS3 и JavaScript + WinJS. Създаване на примерно приложение и дискусия.

След 13:00 приятелите от Coherent Labs ще направят бързо представяне на своя middleware, UI инструмент, който позволява на разработчиците на игри да правят по-бързо UI, като използват основно JS, CSS, HTML5. Те ще предоставят API за всички участници в уикенда. Така че ако има някой, който ще прави игри, да заповяда.

Sofia StartUp Weekend

Кога: 21 септември (петък) до 23 септември (неделя) 18:30

Къде: София, ул. Крум Попов 56-58, betahouse | sofia

Билети: http://swsofia2.eventbrite.com/

Подобни статии:

1. Startup Weekend Sofia – уникално по рода си събитие за стартиране на бизнес в рамките на 54 часа
2. Startup Weekend Sofia: „Не се говори, само се действа!“

 “HP има несравним опит в предоставянето на водещи в индустрията иновации, както и на възможности за избор на потребителите. Обновеното портфолио от мастиленоструйни принтери HP Deskjet Ink Advantage на компанията ще предложи по-достъпни решения, които ще позволят на клиентите ни да печатат повече на по-ниска цена без компромис в качеството или надеждността на устройствата.“  Георги Филипов, продуктов мениджър печатни системи

 

Повече информация за принтерите от серията HP Deskjet Ink Advantage:

Многофункционалният принтер HP Deskjet Ink Advantage 2515 и 3515 All-in-One вече се предлагат с интуитивен графичен дисплей за лесно печатане, сканиране, копиране и автоматичен двустранен печат. Учениците могат да се възползват от достъпни разпечатки без бели полета с HP качество за създаването на впечатляващи курсови работи и проекти. Новите многофункционални принтери HP Deskjet Ink Advantage 3525 и 5525 e-All-in-One предлагат безжичен директен печат от HP, позволяващ на потребителите да печатат с лекота от мобилни устройства с безжична връзка без необходимостта от мрежа или рутер. От същата серия е и принтерът HP Deskjet Ink Advantage 6525, който притежава функцията сканиране към имейл адрес и пести хартия с автоматичния двустранен печат. Той също така създава устойчиви на избледняване и вода снимки и документи.

Многофункционалните принтери HP Deskjet Ink Advantage 4615 All-in-One и 4625 e-All-in-One предоставят на потребителите възможности за печат, сканиране, двустранно копиране и факс, както и за спестяване на до 40% от консумираната енергия с планиран режим за включване и изключване на устройството. Те са идеален избор за бизнес потребителите, нуждаещи се от универсален продукт с функции за печат, сканиране, копиране и факс, както и с възможности за принтирането на документи на ниска цена.

HP създава нови възможности, позволяващи на технологията да има значително влияние върху хората, бизнеса, държавните органи и обществото. Като най-голямата технологична компания в света НР предлага обширно портфолио в областта на печата, персоналните компютри, софтуера, услугите и IT инфраструктурите за решаване на проблемите на потребителите. Повече информация за HP (NYSE: HPQ) е достъпна на http://www.hp.com.

Подобни статии:

1. O2 пуска безплатен интернет за Олимпиадата в Лондон
2. Augmented Reality кампания на National Geographic в Mall of Sofia от 8-и до 11-и март (видео)

Компанията, занимаваща се със Search Engine Marketing (SEM), SEMPO хвърли светлина върху това на какво онлайн маркетинг специалистите обръщат най-често внимание. Предоставените графики дават интересен поглед над областите, върху които е добре да се концентрираме в онлайн маркетинг действията си. В изследването са интервюирани както специалисти от компании, занимаващи се със SEM, така и практикуващи in-house специалисти.

Едно от най-важните неща през 2012 г. е появата на вълна от онлайн потребители, използващи мобилни устройства за сърфиране в интернет. Цели 92% от онлайн маркетинг специалистите споделят, че мобилните технологии налагат промени, които са наложителни за задържане и привличане на клиенти, а 87% смятат, че локалното търсене играе важна роля в случая. На трето място със 86% вниманието пада върху Google ъпдейтите, касаещи алгоритъма на търсачката.

Друга интересна информация изваждаме от графиката, показваща откъде най-лесно SEM специалистите калкулират ROI. Платеното търсене си остава на челна позиция с 97% благодарение на лесните метрики като AdWords например. Имейл маркетингът печели 90%, а след него с 85% и 89% съответно се нареждат афилиейт програмите и SEO-то. 

Последната графика пък ни показва защо SEM специалистите прилагат SEO към своите стратегии. Оказва се, че през 2012 г. SEO-то се прилага основно за генериране на приходи. Друг основен резултат, който се търси, е трафик към сайта, но значението му е паднало с 8% в полза на това да се гонят директни продажби онлайн. Очевидно е, че все повече бизнеси изместват „магазините“ си онлайн, за да спестят ресурс, а и също така да са там, където са и клиентите им.

Снимка: Socialevo

Подобни статии:

1. 98% от маркетинг специалистите ще използват SEO през 2012
2. Още няколко интернет маркетинг тенденции за 2012