Любимци в новините: постоянни и променливи величини

СЕБЕСТОЙНОСТИ, ПЕЧАЛБИ,  КОНКУРЕНЦИЯ.                                            Венелин Чалъков              Статията не се препоръчва за четене от бизнесмени, за които спекулата е почтена дейност, а борсовите спекуланти са инвеститори. Стоките са резултати от икономически дейности на  частни или държавни организации, предлагани на пазара  насипно или пакетирано. Пакетите са  съставени от няколко  компоненти – качествено различни сортове стоки от родовете продукти, сигурности или стратегии. Всяка компонента на пакета има  уникална  себестойност, определена от  разходите  за нейното създаване в конкретната икономическа среда. По своя психически статус, бизнесмените – организаторите и координаторите на икономическите дейности, с изключение на  глупавите, са: ...

Изт: woolblog.com

Трудът като бизнес

Трудът също е бизнес. Той е вид „заетост”, нали точно така се превежда от английски: business. Заетост. Занимаваш се с нещо. Зает си. Даже по цял ден. И ти плащат. Нека погледнем на трудовите отношения като на пазарна сделка, каквaто те в действителност са. Но да предположим, че вместо труд и време продаваш някаква суровина, например: репи. Примерът е селски и съвсем хипотетичен. Отваряш картата и гледаш как върви цената на репите по света. Всеки търговец иска да получи максималната цена за своя продукт, нали така? Виждаш, че има една малка, насрана държава в ЕС, където репите са най-евтини. Баш там ли ще отидеш да ги продадеш? Защо тогава си продаваш труда в България? Отговорът също е доста селски: защото нямаш физическата и/или интелектуалната възможност да го правиш някъде другаде. Нямаш образование / амбиции, не знаеш езици, липсва ти смелост, така са ти казали или просто те мързи. Образованието се трупа, езиците се научават, смелостта се тества…виж, за мързела вече не знам. Подозирам, че е въпрос на личен избор. Но винаги има изход. И той винаги зависи от теб.

Трудът като народо-психология

Хайде да си го признаем честно. Българинът е мързелив, завистлив и свидлив човек. На него не му се работи. Той гледа да не се набута и случайно да даде повече, отколкото е получил. Той много, ама много се дразни от чуждите успехи. Българинът е тарикат.  Тези черти на нашата народо-психология определят защо сме толкова бедни. Не ни липсват нито ресурси, нито географско положение, нито природен интелект, абсолютно нищо не ни липсва. Проблемът е в главата. Човешкият труд у нас не се цени. Точка по въпроса. Това е национална черта! Ако решиш да си на заплата в България ще ти плащат малко и ще ти се присмиват за това, че ти плащат малко. В страната на тарикатите решил да го играе честно. Айде де! Ще залага на сигурно! За награда получаваш най-ниската заплата в ЕС. Дори кандидат-членките на ЕС ни разминават по доходи.

Трудът като производителност

„Гениите” на икономическата мисъл обясняват ниския стандарт у нас като ниска производителност на труда или като недостиг на технологични иновации. В резултат, един камериер по Черноморието полчуава между 150-200 евро на месец, а гръцкият камериер получава между 400 и 600 евро на месец. Държавният служител у нас получава между 300 и 400 евро на месец, а няколко километра в южна посока, недоволният държавен служител от Гърция се дразни, че му намаляват заплатата до 1000 евро на месец. Един офис сектретар у нас вегетира на 400 евро месечно, докато в Гърция е трудно да получаваш по-малко от 800 евро, ако работиш в офис, каквото и да било. Помощите са по-високи. В Холандия, пък, цифрата се качва на 1500 евро.

При същите цени в хипермаркета. Ще се съглася само, че горивата там са с 5-10% по-скъпи. Може би. Това в никакъв случай не компенсира унижението на „работещите-бедни” у нас, „задоволяващи се” с доходи, които са десетки пъти по-малки…

Добре, де, питам аз, гръцкият и холандският камериер някакъв по-иновативен парцал за бърсане ли използват? Или препаратът им за чистене на прозорци е по-технологичен? Нима не го купуват в същите хипермаркети? На същата цена? Или, може би, там търкат прозорците десет пъти по-бързо?

Всички знаем колко са мързеливи съседите. Точно колкото нас! А колко са мързевливи държавните служители по принцип! В целия свят. Никой не може да ме убеди, че английската или гръцката администрация е по-продуктивна или по-надъхана, от гледна точка на работоспособност, в сравнение с нашата. Или, че хората, упражняващи рутинна дейност на компютър от 9 до 5 са десет пъти по-ефективни в блъскането на пасианси по цял ден. Това не пречи служителите навсякъде другаде, обаче, да са 5-10 пъти по-добре платени, отколкото колегите им в България. Както в частния, така и в държавния сектор.

Същият пример важи за офисния секретар, чиито умения се свеждат до работа на комютър и чужд език, в най-добрия случай – английски. Какви иновации и каква производителност? Два пъти по-бързо принтира документ ли? Или речта му позволява да говори два пъти по-бързо по телефона? Не, просто човешкият труд там се цени, а тук не се цени. Това е национална черта. Тя прави както българските предприемачи, така и българските потребители бедни.

Трудът като източник на благосъстояние

Вярно, че в Германия се бачка здравата и дисциплината е на много по-високо ниво, но щом един български служител може да стане дисциплиниран и производителен точно колкото един немец, отиде ли да работи там, значи грешката не в служителя. Даже по нивите българите са десет пъти по-производителни в чужбина. Грешката не е в бачкаторите, грешката е в мотивацията. Ние си позволяваме немски автомобили, но не си позволяваме дори една трета от производителността на труда, която нашите собствени служители показват, когато избягат там, за да я продават в манифактурата на същите тези немски автомобили.

Обществото / нацията са изградени от хора, не от мерцедеси, бе ем-вета и машини, уважаеми съселяни. Изградени са от потребители. Благосъстоянието на една нация зависи от благосъстоянието на хората в нея, а не от автомобилния й парк. Последният по-скоро е резултат от добре мотивиран труд, отколкото е източник на доходи. Нашите служители са и наши клиенти едновременно. От тяхната покупателна способност зависи дали бизнесът ни ще върви или не. Нашият бизнес зависи от потребителите, а потребителите са с ограничена покупателна способност, защото получават заплата при нас. Кръгът се затваря…

Докато продължаваме да харчим за избиване на комплекси, инвестирайки в мерцедеси, вместо в качествен, производителен, високоплатен труд, ние ще продължаваме да правим немската автомобилна индустрия все по-богата, а клиентите и служителите на нашите смотани фирми, тук, у нас, ще продължават да са все така бедни, зле мотивирани и ниско платени. Те няма откъде да вземат пари за пазарене, освен от нашия фонд „Работна заплата”. От това нашият собствен бизнес ще остане ниско конкурентен. И цялото ни общество ще остане бедно. „За да получиш, първо трябва да дадеш”. Търговският обмен се случва между хората, а не между машините и хората. Във вашите фирми има хора, които струват по-малко от столовете, върху които седят. Помислете върху това! Но вие на можете да накарате столовете да работят.

Трудът като извоювана привилегия

Знаете ли на какво се дължат високият жизнен стандарт и добрите социални придобивки на френските служители, да речем? Някои сигурно ще кажат: на това, че Фрация е голяма и богата страна, бивша колониална империя, с развито производство и технологично напреднал бизнес. Това е така, но преди 150 години Франция е била нито по-богата, нито по-бедна от България. Да не говорим за по-напреднала в технологично отношение…

Преди 150 години френските индустриалци са експлоатирали 8 годишни момчета във фарбиките си на 16 часов работен ден, тровили са ги с индустриални препарати, наблъсквали са ги да живеят в гета и са им подхвърляли грошове, за да не умрат от глад.

А сега искам да отворите един учебник по френски. Вижте заглавията на уроците: „Гладът”, „Стачката”, „На барикадите” „Без дом”, „Клетниците”, „Гаврош”, „Синдикатът” и т.н. Вижте и новините по телевизията. Виждате ли служители, свикнали да получават 3000 евро на месец и богати земеделци, които палят автомобили по булевардите на Париж и разливат мляко по улиците? Защото някой е решил да им удължава пенсионната възраст и да намалява субсидиите, да речем? А ние тук взимаме 500 лв на месец и си траем. И се правим, че това ни устройва. Еми, значи сме доволни! Аз бих намалил заплатите тройно в такъв случай! Мисля, че получаваме твърде много, щом си позволяваме лукса да бъдем доволни. Социалните придобивки не се дават, те се взимат. Извоюват се по барикадите. В наши дни има по-хуманен начин това да се прави – с обществен контрол, с публичен натиск, с независими медии и с гражданско общество. Но не виждам дори опит за напън в тази посока. Най-активните „каузи” се раждат и умират във Фейсбук…

Извратената логика на труда от 9 до 5

Тя създава масови задръствания и хаос в градското движение, това е ясно. Да не говорим, че доста хора не са продуктивни рано сутрин, защото биологичният часовник при тях е различен. Активизират се след обяд. Или нощем. Така са създадени. Тогава са продуктивни. Но те нямат друг избор, освен да спят в офисите. От всичко това страда производителността на труда. Извратената логика на труда от 9 до 5 гледа на работата като на „прослужено време” – всичко зависи от часовете и дните, които си прекарал върху бюрото, независимо какво си правил там. Като казвам „всичко”, аз имам предвид всичко: правото на отпуск, болничен и пенсия, размерът на трудовото възнаграждение, осигуровките и бонусите в края на годината.

Да, но частните фирми не са армия, та единственият измерител за „труда” да е прослуженото време и нарядите, които си дал. Няма значение колко часа дневно прекарваш в организиране на „протести” във фейсбук, в теглене на порно от интернет, в онлайн залози, в гледане на спортни предавания или в четене на блогове като този. Има значение само какво си свършил и как си го свършил. По отношение на преките ти задължения. Но системата от 9 до 5 не се интересува от това. Тя ти плаща, за да присъстваш там – да пристигаш навреме и да чакаш: да чакаш заплата, да чакаш повишение, да чакаш отпуск, да чакаш бонус, да чакаш да дойде краят на света!

Наемният труд като изнудване

Да си представим следната, напълно хипотетична ситуация: Аз съм предприемач и съм намерил пазарна ниша, която успешно запълвам. Хората имат нужда от мен и от моите продукти или услуги. Плащат ми добри пари, за да ги получават в замяна. Но работата е толкова много, че не мога да смогна сам. Затова викам разни хора да ми помагат. Получава се следното: „Мило другарче, ела да ми удариш едно рамо, ела да помогнеш, защото не мога да се справя сам. Но подпиши този договор, с който помощта ти автоматично се превръща в изнудване: ще спазваш 900 правила и норми на поведение, 800 различни закона, ще се обличаш както ти кажа, ще говориш каквото ти кажа, ще спиш и ще почиваш, когато ти кажа, ще се храниш с това, което ти дам и ще забравиш за всички хобита, интереси, дори за личното си здраве и за семейното си щастие ще забравиш – те ще останат на заден план, защото си решил да ми помогнеш. Само аз ли виждам нещо нередно в това?

Абсолютната несигурност на работното място

Много хора се заблуждават, че работата на трудов договор им гарантира някаква „сигурност”, защото са обвързани с „по-голяма от тях” организация. Не са самотни в битката за живота, един вид. Част от стадото са. Стадото ще ги защити и ще ги топли през зимата. Кучетата ще ги пазят от вълците, а пастирите ще се погрижат покривът на кошарата им да не тече и редовно ще ги извеждат на „паша” – поне веднъж седмично. В замяна, те са готови да изтърпят зъбите на овчарските кучета, тоягата на чобанина и „ножицата” на стопанина. Няма съвършено щастие в този свят! Няма и по-несигурно нещо от наемния труд.

Защото „сигурността” на редовния доход – единствения, който получаваш и, от който зависи цялото ти благосъстояние, се определя от волята и от капризите на хора, които дори не познаваш. От тяхната предприемчивост и от лидерските им качества. От способността им да оцеляват. От това доколко се вживяват в ролята на чобанина. От коректността на техните клиенти, които също са непознати за теб. От доставчиците и от „пазарната конюнктура”. Аз това го наричам несигурност. Вие, ако искате, го наричайте „сигурност”. Подозирам, обаче, че собственият ви опит ще ви опровергае. Освен, ако вече не го е направил.

И всички зависят от конюнктурата на пазара, която пък съвсем няма нищо общо с индивида. Демек, нищо не зависи от теб, но ти изцяло зависиш от друг: от чужди интереси, от монополи и от решенията на напълно непознати хора. Чудя се как, изобщо, при това положение, отиваш в банка и се разписваш върху 30 годишен ипотечен кредит? С какъв акъл? Заради сигурността на работното ти място ли? Единствената сигурност на работното ти място е това, че цял живот ще си останеш беден. Ако имаш късмет. Цял живот ще си с таван върху доходите и без ограничения върху разходите, защото ги определя някой друг. А, ако решиш да го продадеш тоя живот срещу купична тухли и хоросан с идеята някога, по някакъв начин, те да станат твои, за мен, персонално, ти влизаш в категорията „прост”.

Не е ли тъпо? Цял живот някой друг ще определя тавана на доходите, които получаваш, цял живот ще зависиш от решенията на непознати хора и от „пазарната конюнктура”, за да не останеш на улицата, но цял живот ще плащаш някаква фиксирана, предварително обещана, може би дори растяща цена, за да не останеш на улицата. А спреш ли да плащаш, само за 2 седмици ще останеш на улицата! При това – без изобщо да зависи от теб! Защото твоят просперитет е в ръцете на хора, които дори не познаваш. Е, на това ли му викаш сигурност?

Скъпо е да си наемен служител

Организацията осигурява комфортен офис и техника, с които да работиш. Дава ти средство за препитание, един вид: редовни доходи, осигуровки, повишаване на квалификацията и бла бла. Обаче тя не е благоворително дружество, а организация, създадена с цел търговска печалба. И няма как иначе. От гледна точка на наемния служител това автоматично означава, че той винаги получава по-малко, отколкото дава. Означава, че за да го държат на работа, той трябва да си плати и за бюрото, и за компютъра, и за служебния автомобил, трябва да покрие всичките си служебни разходи и чак тогава, ако остане нещо отгоре, може да го подели със собствениците, в най-добрия случай 50 на 50. Ако не беше така, този офис и тази организация намаше да съществуват. Е, питам аз, щом можеш да си позволиш толкова много „екстри”, защо не направиш така, че да решаваш сам колко ще струва компютърът, бюрото ти и столът, върху които работиш? Защо не решаваш сам колко време ще работиш и кога ще почиваш? С какви излишъци ще разполагаш на месец? Да, знам, по-лесно е, когато сервират правилата на готово. По-лесно е, когато не мислиш изобщо. Но излиза десет пъти по-скъпо…

Социалната алиенация на наемния труд

Още един от аргументите, който живите-мъртви (разбирай: наемните работници) използват, за да оправдаят собственото си нещастие е тезата, че работното място им осигурява социална среда. Аз не виждам кой знае каква среда в това да си затворен в една стая, с едни и същи хора, всеки ден. И така – цял живот. Там да прекарваш цялото си време. Голяма част от съзнателния ти живот да минава там – между тези четири стени, с тези няколко човека, които дори не са ти родини, а няма как да ти станат и приятели, защото са ви събрали от кол и въже –по си –ви-та, а не по интереси. Това не е никаква социална среда, това е изолация, която много наподобява пандизчийското другарство с тази разлика, че „килията” е малко по-светла и по-добре обзаведена (може би) и малко по-често те пускат в отпуска. Но пандизчиите имат едно основно предимство – те знаят кога точно изтича срокът на тяхното пленничество и са готови да гребат от живота с пълни шепи след това. Докато живите-мъртви се надяват присъдата им да продължи вечно. Те се надяват тя да е доживотна, защото са подписали доживотни заеми…

Да впрегнеш каруцата пред магарето

Можеш ли да впрегнеш каруцата пред магарето? Не можеш! Единственият смислен аргумент срещу всичко, което написах по-горе е, че просто има хора, които са създадени да следват магарето, а не да дърпат каруцата. Тези хора не вярват в собствения си потенциал. Те нямат амбиции, мечти и желания. Или имат, но предпочитат да не рискуват. Предпочитат да са обект на обстоятелствата, а не участник в играта. Готови са да поемат негативите от рискованото поведение на някой друг, но не и да предприемат собствен риск. Съгласни са да загубят всичко, което притежават, ако другият се провали, да потънат заедно с него, но не са готови да делят плячката по равно, ако той успее. Те са на заплата! На тях това им стига. Някои са мързеливи и страхливи хора, други са брилянтни специалисти в своята област. Няма значение! Закачени са на един и същ синджир. От това печелят първите, но качествените хора губят. Най-лесното нещо на този свят е да сключиш губеща сделка. Да работиш без пари. Поради тази причина намирането на работа е десет пъти по-лесно, отколкото стартирането на собствен бизнес! Помислете върху това.

Вижте, говоря сериозно, повечето хора не са виновни за това, че живеят в епохата на страха и в общество, което се управлява чрез страх. Че да бягаш от страха, а не да се стремиш към изобилието и радостта, е движещ механизъм в битието на нашата реалност. Че подчинението е „качество”, което се насърчава, а свободолюбието – поведение, което се ограничава. Хората не са виновни за това, че от малки са ги възпитавали да учат, да се развиват, да “инвестират” в себе си и накрая да станат роби – избръснати до синьо, добре облечени роби, с бяла риза и вратовръзка, вместо с хомот около врата.

Има ли разлика между хомота и вратовръзката? Има, разбира се! Робът на хомот не би търпял дори една секунда камшика на своя господар, ако се окаже свободен. Робът на вратовръзка търпи несгоди и лишения цял живот, макар вратите на „галерата” му през цялото време да са отворени…

А можеше просто да избере свободата! Изисква се смелост за тая работа. Всеки иска условията да са му предварително осигурени. Замислете се, когато бягат, робите дали разчитат на някакви предварително осигурени „условия”? Единственото сигурно за тях е, че може би ще ги хванат…

Ама трябва да направиш първата крачка. Трябва да имаш доверие в закона на изобилието. Изисква се знанието, че да служиш на себе си е най-добрият начин да служиш на другите. Службата на другите е единственото смислено нещо, което можеш да направиш в този свят, ако е доброволна. Доброволна служба на другите, а не принудителна! Защото така си решил.

Човек, който се грижи първо за себе си не е егоист, той е алтруист – той има възможността да помисли за оцеляването на повече от един човек (демек – себе си), защото има време, което да посвети на тази цел, има и повече ресурси, които да сподели с този човек, но най-вече: има полет в свободата на мисълта. Има свобода, която може да осмисли и най-вече – да подари.

Как ще подариш нещо, което не притежаваш? Докато си роб можеш да научиш другите роби само как да се подчиняват по-добре, но не можеш да ги научиш как да да подаряваш свобода. Последното, обаче, изисква несигурност.

С този материал се опитвам да ви убедя, че няма нищо по-несигурно от галерата, в която сте оковани в момента. В цялата система на намения труд (от 9 до 5) има всичко друго, но не и сигурност, да не говорим за свобода. Мислете със собствените си глави. Рискувайте. Направите ли първата крачка, цялата Вселена ще ви подкрепи. Не я ли направите, цялата Вселена ще се подреди зад приоритетите на хората, на които сте избрали да служите. И галерата всеки момент ще потъне.

Това също е вид свобода. Избрали сте да си останете там. Всичко е наред. Всичко е наред (умишлено повторение). Само от вас зависи. Никой няма да направи първата крачка вместо вас. Светът не познава такава форма на насилие – някой да направи първата крачка вместо вас. Избрали сте да останете там, оковани върху пейката на галера, която може всеки момент да потъне. Останете. Никой никога няма да направи първата крачка вместо вас…

Тихомир Димитров

Скъпи читатели, StartUp Weekend София e към своето приключване. Над 100 млади и настървени хора с много желание и хъс се отдадоха на приятното и полезно занимание да споделят идеи, да ги обсъдят със специалисти и да се опитат в рамките на един изпълнен със страсти, желание и къртовски труд уикенд да превърнат своите мечти в нещо реално и приложими на практика. Тези ентусиазирани и енергични млади хора, разделени в 18 екипа от по няколко човека, дизайнер, разработчик, маркетолог и друг специалист, не спаха три дни и две поредни нощи, за да представят и обсъдят пред събралата се публика в betahaus днес своите мечти превърнати в реалност. Да им кажем едно браво!

Тъй като и ние, екипът на SocialEvo.net, следихме с интерес и огромно желание тези млади хора, искаме да ви запознаем и с техните финални проекти. В поредица от няколко статии ще ви представим техните мечти. От екипа на SocialEvo.net искаме да изкажем огромното си задоволство от организаторите Крис, Марто и останалите от екипа, както и на спонсорите на мероприятието ICN.BG, Betahaus, Microsoft  България, Telerik, които подкрепиха това запомнящо се събитие. Специално за нашите читатели започваме представянето с първите три стартъпа, които взеха участие и създадоха DrinkPal, Play MyDrive и Punish me for slacking.

1. DrinkPal (6 гласа) Лидер: Мартин Бонов, Отбор от 3 /Роберт Димитров/

Ако ви предстои излизане и искате да превърнете пиенето в приятно изживяване с приятели, това приложение е за вас. Хем е социално, хем е игра. Това е социална мрежа, която следи вашия нощен живот и ви предлага още един начин да се забавлявате с приятели – под формата на игра позволява да се съревновавате със свои приятели. В приложението са заложени и елементи от foursquare като възможността да печелите баджове, да получавате безплатни питиета и други награди.

Девизът: DrinkPal е вашият начин да кажете „Хей, аз пия“.

Хм, дали наистина искам да го кажа? Може би има хора, които биха искали. Май води до пристрастяване?

Вижте и Facebook страницата на DrinkPal.

 А ето го и техния сайт – http://www.drinkpal.co/

Една снимка на екипа:

Вижте и как си представиха идеята в началото на Startup Weekend:

http://www.youtube.com/watch?v=N9vm_bQsr4I

Подобни статии:

1. Предстоят два вълнуващи уикенда със Startup Weekend Sofia
2. Startup Weekend, или как да осъществим идеята си за един уикенд

Най-старият български православен храм в САЩ - черквата "Св. Троица" в Сент Луис - навърши 105 години. Катедралният храм "Св. св. Кирил и Методий" в Торонто, Канада, може да премине към Православната църква в Америка.

В интервю на Славей Костадинов с генерал Сефарим Стойков за Агенция БЛИЦ, ген. Стойков коментира унищожаването на архивни документи и замитането на следи по организирането на убийството на Георги Марков.

Ирландски пъб. Двама мъже пият на бара и си приказват: - Откъде си? - От село Блекстоун. - Ха, какво съвпадение, и аз съм оттам! И на коя улица живееш? - На "Оук драйв". - Брей, пак съвпадение! И аз така. А как се казва баща ти? - Шон. - И моят. А майка ти? - Присила. - Егати съвпадението, и моята. И на кой номер на улицата живееш? - 97. - И аз, и аз... Случаен посетител на бара поразен пита бармана: - Какво става тука? - А, нищо особено, братя О'Конър пак са се напили като копачи и дрънкат обичайните глупости. Усмихни се, България! Братските разговори в пияно състояние излизат от нормалния тон щом стане дума за съпругите. Поне това бе причината за жестокото сбиване на двама братя англичани в Търновско. А иначе около нас е пълно с примери за братска обич и жертвоготовност: Говорят си двама приятели, и двамата по професия наемни убийци. - Абе слушай, мисля си нещо... Ти например, мене можеш ли да ме убиеш за пари? - Как можеш да говориш такива неща! Че ние с тебе...

Ако някой все още смята, че британците са хладна, подчинена на разума и лишена от страсти нация, ще трябва да преосмисли мнението си. Това, че живеем с насадени стереотипи за особеностите на националните характери, е факт, който по различни поводи все по-често излиза наяве. Нашенците, които повечко пътуват зад граница, със сигурност могат да разкажат случки, които опровергават вкоренените ни представи за мнозина от европейците. Този път обаче истинска екшън драма с елемент на комедия, се разигра в търновското село Овча могила. С участието именно на вкараните в клишето „хладнокръвни” англичани, в чието добро възпитание и разум все още доста от нас продължават да са убедени. А не би трябвало, защото доказателства за това, че британците не са това, което някога може би са били, или поне това, което изглеждат – колкото щеш. Дали от попадането на балканска почва или от силната нашенска ракия, горещи страсти избухнали в търновското селце, където двама братя-англичани си спретнали...

Джеймс Кенет Гелбрайт (род. 1952 г.) е виден американски икономист. Дипломира се с отличие в Харвард през 1974, докторантура в Йейл през 1981. Понастоящем е професор е в Тексаския университет в Остин. Член е на изпълнителния комитет на световната асоциация на икономистите. Син е на известния икономист и политолог Джон Кенет Гелбрайт. - Г-н Гелбрайт, как оценявате финансовата и икономическа криза, в която се намираме в момента? - Някои "икономисти" се опитват да обяснят причините за кризата с лошото управление на банките и финансовите къщи в САЩ, с безотговорните решения на правителствата в страни като Гърция, Италия и други. Или с некомпетентно управление в обществения сектор. Други, които не са така повърхностни, разглеждат кризата от постмарксически позиции и изразяват песимистичната позиция, че капитализмът така или иначе е обречен да загине. Има и още една структуралистка позиция, която обяснява рязкото разтваряне на ножицата на доходите с внедряването на новите...

Когато големите компании, разполагащи с мощни лобита и политически връзки, финансират свои собствени изследвания и натъкмяват резултатите в свой собствен интерес, ние всички имаме много сериозен проблем. Поради корпоративното овладяване на науката, нашият избор, нашите права и свободата ни в момента са в процес на разрушаване и потъпкване.

В идеалния „Век на разума“ науката трябва да служи за осигуряване на ясни и безпристрастни отговори на проблемите и обществото ще е способно да участва в открит, честен дебат по плюсовете и минусите на различните политики. Вместо това корпоративните интереси използват тяхна собствена фалшива наука (junk science), лобисти, връзки на най-високо ниво в правителствата и мощни PR-машини, за да мътят водата и много често да плашат хората, така че публичният дебат да бъде изкривен. Кампаниите за всеобща дезинформация станаха нещо съвсем обичайно.

Същинският научен дебат днес често се случва напълно извън обсега на общественото внимание и това се превърна в правило, особено ако са засегнати нечии печалби. Корпоративната алчност умишлено изкривява картината и води до представяне на учените и групите, които не подкрепят определени корпоративни интереси, да бъдат представяни като виновници за налагане на догми, базирани на собствен интерес.

И не е учудващо, следователно, че обществтото се чувства объркано. Дори когато правотата на научните доказателства е необорима, мощните компании и групи по интереси са изключително изкусни в създаването на противоречия и заблуди чрез техните пропагандни машини. Разбира се притежанието на солидно финансиране им помага.

ExxonMobil даде $2.9 милиона на американски групи, за да дезинформират обществото по отношение на климатичните промени. American Enterprise Institute (AEI) доказано предлагаше финансиране на учени, за да публикуват критични статии по проучването на Климатичния панел към ООН от 2007 г. Самият AEI институт получи повече от $1.6 милиона от Exxon. Преди няколко години American Petroleum Institute, който включва ExxonMobil, Shell и BP, окуражаваше своите членове да изпращат своите служители на демонстрации срещу приемането на закон, който да задължи големите енергийни компании да използват по-голям дял възобновима енергия.

Независимо от това колко научно достоверни са доказателсвата относно климатичните промени, целта на подобни кампании е да заблудят обществото, като създадат впечатление за сериозни съмнения и съпротива на предлаганите политики. Парите говорят. Обществото слуша.

Друга широко използвана тактика, използвана за заблуда на общественото мнение, включва насаждането от големите компании на убеждение в обществото, че съществува някаква конспирация или безскрупулни групи, които работят срещу тях и по подразбиране срещу обществото като цяло. Например тези, които твърдят, че ГМО представляват опасност за здравето и околната среда, се представят като идеологически врагове, които искат да очернят името им и да пожънат големи печалби.

„Експерти“, щедро финансирани от корпорациите, често се появяват на телевизионните ни екрани, за да излагат доводи и факти, базирани на методологически неправилни изследвания, това което наричаме junk science. Науката се превърна във футболна топка, подритвана наоколо и жертва на корпорациите, които защитават собствения си, а не обществения интерес.

Но ако корпоративната идеология се провали, не бива да забравяме че са на разположение добрите стари методи на терор. Например документи, изтекли през WikiLeaks разкриха как ГМО се налага силово на европейските нации чрез посланика на Съединените щати във Франция, който заговорничи с други правителствени лица от за създаване на специален списък на всички лица, които сътрудничат за създаването на регулаторна рамка за ГМО, да бъдат обект на внимание и да получат реципрочно възмездие.

Храна, земеделски култури и рак

Корпоративното овладяване на науката доведе до множество ужасяващи пракитки, които обаче са доста доходоносни. Проблемът отива много по-далеч от заблуждаващите реклами, които убеждават хората да си купят поредния чудодеен крем против стареене, магическо средство за красота или хранителни добавки за отслабване. Помислете за базирания в Съединените щати агромастодонт, който иска да контролира цялата верига на производство на храни и 250 000-те самоубийства на задлъжнели индийски фермери, които са били подлъгани да си купуват скъпи семена година след година от една могъща корпорация.

Подкрепени от собствените си едностранчиви научни резултати, некоректни научни изследвания, политически контакти и мощни пропагандни средства, големите корпорации захвърлиха на произвола на съдбата фермерите, които вече не можеха да произвеждат собствени култури и собствени семена за тях. Да убедят фермерите да изоставят изпитани с векове традиции, методи и култури се оказа много доходно за агромонополистите, но ужасно за тези, на които донесе смърт и страх от бъдещето.

Помислете и за грипните ваксини, които се сменят всеки сезон, за пестицидите, които убиват пчелните семейства или психиатричните лекарства. Помислете и за онкологичната индустрия. Въпреки масовите профилактични кампании и десетилетията на научни изследвания, често финансирани от самите компании, които имат интерес да поддържат, а не да изкоренят болестта, като не спират да говорят за успешни нови методи за лечение, въпреки това нивата на ракови заболявания се увеличават.

В документалния филм от 2009 „Тhe Idiot Cycle“ се твърди, че сред най-големите причинители на ракови заболявания са компаниите Bayer, BASF, Dow, Dupont, Monsanto, Syngenta, Novartis, Pfizer и др. Изводът е, че химическите концерни имат печалба от производството на химикали, които причиняват рак и след това част от тях инвестират в неговото лечение.

Сякаш това е малко, някои от тези компании сега произвеждат и ГМО-храни, които никога не са били достатъчно тествани за дългосрочните им ефекти, като например причиняването на ракови заболявания. Обикновено болестта се развива в рамките на 10-20 годишен период за жертвите.

Gilles-Eric Seralini, професор по молекулярна биология във френския University of Caen посочва колко абсурдно е само тримесечно изследване да послужи като основание за одобрение на ГМО-царевицата в над дузина страни. След преглед на данните на самата компания Monsanto, той и неговият екип откриват между останалите проблеми увреждания на черния дроб и преддиабетни изменения в плъховете, хранени с тази ГМО-царевица на Monsanto. И това е само след три месеца консумация на тази храна.

В Съединените щати, животинските и млечните продукти са високо замърсени с голям брой различни хормони, пестициди и други индустриални карциногени, някои от които са много сериозна заплаха за репродуктивната система и причиняват рак на тестисите при мъжете, рак на гърдата при жените и левкемия при децата. Използването на хормона на растежа IGF1 се асоциира с рак на гърдата, простатата и дебелото черво.

При цялото количество хормони, антибиотици, подобрители, консерванти, изкуствени оцветители, ароматизатори и подсладители, алуминий, сяра и други тежки метали в храната ни, изненада ли е че ставаме все по-болни?

Тежки анемии, трайни мозъчни увреждания, Алцхаймер и деменция, неврологични разстройства, репродуктивни проблеми, ниска интелигентност, увредена имунна система, поведенчески проблеми, ракови заболявания, хиперактивни разстройства и намалена способност за учене са само някои от нарушенията, причинявани от храната ни. Разбира се, доказването на връзката между причината и следствието ще отнеме десетилетия, през които ще бъдем обект на заблуди и лъжи , които ще ни бъдат пробутвани като „наука“ от корпорациите в хранителния бизнес.

Големите фармацевтични концерни държат в джоба си регулаторните органи и защо да съдействат за профилактика на заболяванията, когато могат да печелят от тяхното лечение? В същото време официалната медицина има отлична тактика да съветва хората да променят поведението си, като използва похвата „обвинявай жертвата“ и отвлича вниманието от истинските причини за влошаване на здравето на хората.

Науката има значение, както и приоритетите

Най-голямото предизвикателство за обикновения човек е да запази разумния демократичен контрол над науката. Най-голямото предизвикателство за науката е да запази своята независимост от мощните финансови интереси. Като се има предвид нарастващото влияние на корпорациите въпросът става изключително спешен днес.

Контролът върху науката от страна на безотчетни корпоративно-държавни концерни поставя някои необорими въпроси относно приоритетите и как избираме да използваме технологиите. Какво да кажем за достойнствата на демокрацията и хуманноста днес, когато можем да седнем пред телевизора и да гледаме как Индия изстрелва космически спътник, без да ни е грижа за милионите хора там, които живеят възможно най-мизерния живот? Къде да търсим прогреса и „века на разума“ в свят, в който хората създават все по-сложни оръжия за да убиват в името на мира или унищожават околната среда в името на печалбите?

Herbert Marcuse е човекът, който посочи, че днес технологичните възможности са неизмеримо по-големи откогато и да било преди в човешката история, което означава че има много по-големи възможности за хората с власт да доминират останалите членове на обществото откогато и да било. Той също така описва науката като основен „инструмент на разума“, където разумът в идеалния случай служи за използване на потенциала на природата (и хората). Но странно, както Marcuse отбелязва, как именно науката, великият проект на „Просвещението“, днес се е превърнал в нещо далеч по-мощно и заблуждаващо отколкото дори религията някога е била в потъпкването на свободата на мисълта и действието и в заместването на реалността с митове.

Американският социолог Robert Merton преди време отбеляза, че основопалагащи норми за науката са изследвания, които не обслужват ничии интереси, обща собственост на научните открития и находки и организиран и строг контрол в рамките на научната общност. Централното в тази теза е, че науката следва да се ползва като инструмент за общо благо, а не като идеология, която обслужва интересите на определени елити или да обърква, експлоатира и контролира хората.

Автор: Colin Todhunter
По материали от: globalresearch

В социалната мрежа Facebook беше добавена нова функция, която позволява на потребителите да виждат историята на своите заявки за търсене. Техният списък ще се появява заедно с "харесванията", коментарите и постовете на стената в менюто "Регистър на дейността", което може да бъде видяно само от собст...

Зачестилите, но не съвсем безобидни „престрелки” между Македония и България във връзка с т.н. кражби на история, или просто изопачаване на историческата истина, поставиха на дневен ред въпроса не само за нашата стратегия в областта на външната политика, която се отнася до Западните Балкани, но и до движението на всички в региона по пътя към ЕС. Още повече,че заетият със себе си в момента ЕС, в който се пишат различни варианти на нов договор с цел не само изход от кризата, но и запазване на позиции като основен играч в геополитиката, е по-склонен да повтаря „страните от Балканите да си напишат домашното, а Брюксел е на разположение за всякаква помощ”. В този дух и звучаха изказванията на Щефан Фюле, комисар по разширяването, който при неотдавнашното си гостуване в Скопие посочи,че „ ние няма да коментираме чувствата или интерпретациите на която и да е от страните, от двете страни зависи да обсъдят и преодолеят проблемите”. Периодът е преломен не само за Западните Балкани. Не...

Чешките производители на алкохолни напитки са изправени пред невиждана досега криза след забраната на правителството върху търговията и износа на местни алкохолни напитки заради вълната от отравяния с фалшив алкохол, взела досега 23 жертви в страната. Под натиска на Брюксел чешкото правителство забрани в четвъртък износа на напитки със съдържание на алкохол над 20 градуса. Търговията с тези напитки на вътрешния пазар бе забранена на 14 септември. Забраната за износ е нещо ужасно за марката, заяви пред журналисти президентът на компанията Ян Бехер (групата Перно Рикар), която произвежда традиционния билков ликьор "Карловарска Бехеровка". Според него забраната наказва производителите, докато вносителите се радват на добра репутация. Според Асоциацията на производителите и вносителите на спиртни напитки всеки ден тези "уважавани производители" продават напитки за 15 милиона крони (604 000 евро), което представлява годишен оборот от 5,5 милиарда крони. По данни на чешката...

Gangnam Style на PSY се превърна в нещо като корейската Макарена със забавния си танц и набра огромна популярност, благодарение на YouTube. Сега видеото е най-харесваното в историята на сайта. В момента на писане на тази статия видеото има близо 252 милиона гледания и пов...

Българските емигранти, които си идват всяко или почти всяко лято, са най-големите инвеститори в икономиката на страната ни. Може би търсят причина да останат, пише Дойче веле, но такава не намират. Годишно българите зад граница наливат в България над 800 милиона евро. По данни на БНБ тази сума расте с 8,4 % годишно. Същите тези „инвеститори" не се допускат до активно участие в политическия живот на страната.

Уеб разработчици докладваха, че браузърът Safari в iOS 6 „чупи“ техните приложения заради агресивно кеширане. Дискусия за проблема в сайта за разработчици Stack Overflow обяснява, че Safari запомня сървърни отговори на определени заявки и ги използва повторно, въпреки че всеки път би трябвало да се ...

Енергетиката, в която навсякъде досега е имало елементи на съмнение, имало е практики, които в момента при проверка на компетентни органи върви разследване и ще излязат неща, които ще бъдат много интересни за обществото. АЕЦ "Белене" няма да бъде въпрос единствено и само на тази комисия, посочи депутатът от ГЕРБ Диан Червенкондев.

След като получи повече от милиард долара обезщетения от Samsung миналия месец, Apple отново погна корейския гигант. Ябълката заведе иск този петък, настоявайки за допълнителни обезщетения с обща стойност 707 милиона долара. И това не е всичко: компанията поиска перманен...

Есента – всеки път ненадеждна ненадейно дойде. И не знам откъде се процежда дъх на гнило и тлен. И от лятото с пясък в обувката – право сред есента. И пътеката стръмно се спуска – крачка – и в пропастта.

Лидерът на партията на европейските социалисти (ПЕС) Сергей Станишев разкритикува управлението на Владимир Путин в Русия заради изключването на депутата Генадий Гудков от Думата. Руският президент отнесе забележки и за делото на “Пуси Райът”. Критиките към него, обаче, бяха отправени само на английски в отворено писмо на сайта на ПЕС.
Писмото е озаглавено “Президентът Сергей Станишев осъжда изключването на Генадий Гудков, руски опозиционен член на парламента”, съобщава “Телеграф”. “Това е пореден опит на руското правителство да смачка опозицията”, пише Станишев за случая “Пуси Райът”.

Писмото, обаче, не е разпространено в България. Обикновено пресцентърът на БСП е активен в тази посока и уведомява подробно българските медии за изявите на лидера си. ( Dir.bg)

Както се вижда, европейската социалистическа позиция на Станишев е само за „служебно ползване”, като се казваше в НРБ на информацията за истината, която народът не трябваше да ползва, за да бъде държан в неведение за целите на тоталитарната система. Защото в Европа Станишев служи на Европа, а в Русия- на Русия.

Къде е България в тази раздвоеност?

Доста шизофреНдно и шизовредно е това раздвояване на личността, която се гордее с възрастта си и в това качество(?) е приемник на всички престъпни практики на комунизма, без обаче да носи отговорност за тях, а същевременно претендира за модерност и европейски облик.

В същото време виждаме и чуваме жални социалистически вопли в България за някакво престъпно разваляне на отношенията с Русия, която иначе толкова много иска да ни облъчи с увековечаване на зависимостта си от нея с проекта АЕЦ „Белене”.

Защо е така ли? Много просто: много са простите хора у нас, които не искат и не могат да проумеят, че ги използват за двойните игри на съставителите на тройни коалиции в услуга на „двойните” ни освободители.

Share on Facebook

Унизителна говорилня. Това е най-често срещаната оценка за срещата на заместник-председателя на Европейската комисия Нели Крус с представители на българските медии. И въпреки това, тази говорилня постигна конкретен резултат – за първи път толкова високопоставена фигура от Брюксел изговори в прав текст това, което всички ние знаем и избягваме да обсъждаме публично. Има проблем с медиите и свободата на словото в България и този проблем идва от липсата на прозрачност за собствеността и финансирането. А тази непрозрачност създава зависимост.

Едни отидоха на тази среща, за да потърсят подкрепа за спазване на правилата. Други бяха там, за да се уверят, че Европейската комисия няма механизми да им попречи да останат недосегаеми. И двете страни могат да бъдат доволни. Могат да бъдат и недоволни.

Само най-големият наивник се е надявал еврокомисар Нели Крус да се изправи и публично да започне да посочва лошите. Тя няма такива правомощия, а и няма никакъв смисъл да го прави. Не е и необходимо, защото всички ние в гилдията много добре знаем кой кой е, кой какво притежава, кой получава пари от държавата, кой изпълнява поръчки на управляващите, кой има интерес нищо да не се променя. Предвождана от популярен и напорист телевизионен водещ, тази група успя да превърне срещата в цирк. С лични нападки, с откровени глупости за вредата от интернет върху децата, с клевети срещу журналистите, които поискаха тази среща. Получи им се.

Поведението на част от участниците напомняше на заглушители от времето на студената война. Това бяха едни високи съоръжения, изглеждащи като далекопроводи, чиято роля бе да замърсяват ефира и така да заглушават сигнала на западните радиостанции “Свободна Европа” и Би Би Си. Крайната цел на режима тогава бе да не позволи на хората да слушат обективни новини. Нещо подобно опитаха да направят любими на властта издатели, бивши агенти на Държавна сигурност и младите им знаменосци.

И все пак нещо им убягна. След срещата на Нели Крус в София, темата за свободата на медиите в България се нареди до темите за състоянието на съдебната система и вътрешния ред и за интеграцията на ромите. По тях Западът проявява постоянен интерес към България. Шумните представители на статуквото не разбраха какво си направиха.

Международните информационни агенции разпространиха от София следното изречение: Липсата на прозрачност за собствеността и финансирането на медиите в България е голям проблем. Произнесено от вицепрезидента на комисията това изречение не е просто лично мнение. Това е добре премерена позиция, която трябва да каже на правителството: “Наблюдаваме ви, да знаете!”

Предстои да разберем дали Нели Крус ще приеме отправените  предложения – Брюксел да изпрати мисия, която да установи факти за монополизацията на пазара на издаване и разпространение на вестници, както и състоянието на медиите да бъде включено към Механизма за сътрудничество и контрол, с който Европейската комисия продължава да наблюдава правосъдието и вътрешния ред в страната и да изготвя редовни доклади. Какъвто и инструмент да бъде избран, комисар Крус бе категорична, че ще продължи да държи тази тема в дневния си ред.

Близката история показва, че правителството, което и да е то, се впечатлява само от натиск от страна на Брюксел. Той не винаги е ефективен и носи бързи резултати, но досега е бил единственият фактор за нормализация в страната. “Трябва да има прозрачност къде отиват публичните ресурси – това са правилата на днешния ден”, каза Нели Крус. Публични ресурси са и парите на държавните фирми, които се депозират без ясни правила в банки, предимно една. Публични ресурси са и парите за популяризиране на оперативните програми, които също по непрозрачен начин купуват комфорт на властта.

Ако това остане първата и последна намеса на Европейската комисия в медийната среда в България, нищо чудно тя и занапред да изглежда толкова непрозрачна и отблъскваща. Ако обаче натискът продължи, правителството може и да се окаже принудено да започне да се разпорежда пред очите на гражданите с тези огромни суми и тогава поне ще знаем кой откъде получава.

Засега имаме само препредадени думите на премиера Бойко Борисов, който се бил съгласил пред Нели Крус, че има проблем. А проблемът е голям и не е свързан само със собствеността, а и с качеството на продукта, който получават читателите, слушателите и зрителите. Нели Крус каза, че когато си купува шоколад, иска да знае кой притежава фабриката. Нашата шоколадова фабрика е още по-специална – не само не знаем кой е собственикът . Тя просто вече не произвежда шоколад.

написано за в. “Труд“

Случвало ли ви се е да започнете писмо и да триете думите си хиляди пъти, понеже всене излизат както трябва. Сякаш умишлено искат да избягат. Или просто правилнитене искат да дойдат. Ето така се чувствам и аз докато се опитвам да разкажа за романа „Сътворение” на Гор Видал. Как се описва една вселена с всичките й измерения!?

Историята започва с прочита на „Персийските войни” от Херодот в атинския Одеон. Като пряк свидетел на събитията, главният герой - Кир Спитама, е възмутен от измислиците на именития историк. Неговото негодувание въодушевява племенника му Демокрит, който става причината за изповедта на слепия старец.

Всъщност Кир Спитама е внук на Зороастър (Заратустра), а също и единственият човек, чул последните му думи, когато в пророка се е вселил Премъдрия бог. Романът описва превратностите на живота, които изпращат героя в персийския двор на Дарий. Там момчето се сприятелява с престолонаследника Ксеркс и получава военно обучение. Но въпреки произхода и обучението си, пътят на Кир Спитама е да броди на изток от изтока. Той първо бива назначен за посланик в Индия, а след това Дарий го изпраща да намери копринения път до Китай. В тези си странствания, внукът на Зороастър се опитва да опази вярата в учението на дядо си, но срещите с Буда и Конфуций променят светогледа му.

Освен с интересната си история, романът „Сътворение” се отличава и с прекрасно повествование. Като при всеки възрастен човек, мисълта на Кир Спитама не тече гладко и често прескача. И именно тук проличава майсторството на Гор Видал. Той пресъздава разказите на стареца изключително достоверно, макар и на моменти нелеко за проследяване. Особено в началото се наблюдава едно претрупване на исторически (известни и недотам) личности. Но то е необходимо за потапянето на читателите в епохата и бурните страсти на благородническите дворове.

Де факто цялата творба е пронизана от преплитането на житейски ситуации с философски възгледи - от монотеизма на Зороастър, през будистката нирвана до учението на Конфуций. Идеята за Сътворението е представена от различни гледни точки - като всички са с претенции за истинност. Несъмнено интерес предизвиква и интерпретацията на тези идеи от управляващите в различните страни, в които Кир Спитама пребивава. А също и начинът и степента, до която те се възползват от тях за оправдаването на властта си и за нейното налагане. Благодарение и на този аспект, прочитът на романа на Гор Видал придава плътност и човечност на образитена именити владетели от едно отдавна отминало време. Образи, които иначе са като забулени от своето величие и често забравяме, че също са просто хора.

Ревю за книгата можете да прочетете и при Христо в Книголандия

Пет минути на Пламен Асенов

петък, 21 септември, радио Пловдив

Една от причините човек да не обича да носи тежко е, че като изпуснеш тежкото върху крака си – много боли. Руският президент Владимир Путин очевидно е изключение от това златно правило. Видно и с просто око, той носи не само тежките проблеми на цяла Русия, но и част от доста по-леките проблеми на околния свят. Носи например отговорност за поддържане на разни диктаторски режими като този на поредния Асад в Сирия или  онзи на поредния Ким в Северна Корея. Носи също православния факел в редица страни, които и без това са си православни, но явно – недостатъчно от руска гледна точка. Или не по подходящия за Русия начин. Понякога на добрите момчета носи нефт и газ, а на лошите – автомати „Калашников”. В случая обаче това, което най-силно и пряко засяга нас, българите, е фактът, че, случайно или не, президентът Путин носи в ръцете си и цялата българска енергийна система.

Не ме разбирайте погрешно, граждани, това не означава, че я носи на ръце, а че просто я държи в ръце. И понякога я стиска за гушата. Което е доста по-различна технология на носене, както пролича напоследък, покрай иска на „Атомстройекспорт” България да изплати 1 милиард евро за реактори на атомна централа, която никога не е искала и никога няма да построи, ако дори на йота се придържа към нормалната икономическа, да не говорим за нормалната политическа логика.

О, не, моя грешка. Искала е България централата в Белене. Първо Тодор Живков я поиска, само че бързо разбра, че тази централа е за народа загуба велика във всяко отношение, а оттам и заплаха за собствената му власт, та заряза идеята. След промените през 89-та българското ядрено лоби поиска да я възкреси – доколкото, както се знае, то работи главно за собствените си лични, плюс руските имперски интереси, не за българските национални. Зад лозунга за националните интереси това лоби само се прикрива.

Но, въпреки влиянието си, енергийната мафия успя да вкара в обществен оборот идеята за Белене чак през 2001-ва година, когато на власт дойде Симеон Сакскобургготски. Оттам пое президентът Първанов, с чиито усилия през 2008-ма, при правителството на Тройната коалиция, начело със социалиста Сергей Станишев, нещата дораснаха до един голям руски енергиен шлем, нахлупен върху очите ни. И все пак истински, нормален договор за изграждането на централата дори Станишев и Овчаров не сключиха с Кремъл. Двете страни се задоволиха с поредица споразумения, кое от кое по-неясни и заробващи за България, както се разбира чак сега. Защото тогава всъщност никой не ги видя – пречеше ни не само нахлупеният шлем, но и наложената секретност. Споразуменията дълго не бяха показвани дори на депутатите в Парламента – очевидно за да не се разбере какви ги вършат българските руски…..възпитаници. Нека за приличие ги наречем така, за да не пълним с неприлични думи националния ефир.

Сега същите тези хора, след като правителството на ГЕРБ аргументирано се отказа от строежа на АЕЦ „Белене”, искат референдум и нападат управляващите заради начина, по който те реагират на прекомерните и необосновани руски финансови претенции. Сега същите тези хора, вместо сами да хукнат към прокуратурата, за да изповядат греховете си за финансовия батак, в който вкараха България, твърдят, че на Путин не можело да се говори „така”. Под „така” другарят Станишев, когото в случая цитирам, очевидно има предвид, че на Владимир Владимирович не може да му се казва истината и да му се чупи хатъра. Не може да му се казва например, както направи министър Дянков, че „руснаците сме ги пляскали и пак ще ги напляскаме в съда”. Или не може да се твърди, както премиера Борисов, че на Путин няма да му е леко при следващото посещение в София. А създаването пък на парламентарна комисия, която да разследва корупцията при предишното управление, включително дали корупционни интереси не стоят зад енергийните договорености с руснаците, според социалистите се оказва направо престъпно деяние, репресия, атака срещу гражданските права и свободи.

Отстрани нещата изглеждат така, сякаш социалистите добронамерено ни предупреждават за нещо просто – доколкото, намекват те, Путин държи цялата българска енергетика в ръцете си, той може да я изпусне. Само че не върху собствените си, а върху нашите крака. И от това да ни заболи твърде много.

Но не ми е ясно, граждани, докога подобни глупости ще се възприемат от българската публика за чиста монета, докога ще носят на левицата гласове на следващите избори и ще стряскат сънищата на управляващите. България отдавна, поне формално, е скъсала с руската орбита на влияние. България отдавна, поне формално, е европейска държава и би трябвало не само да се държи като такава, а да мисли и действа като такава. С други думи – трябва да вземем най-после собствената си енергийна система в собствените си ръце и да не даваме възможност на никой друг да я изпуска – случайно или нарочно, но при всички случаи болезнено – върху собствените ни крака.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com