Любимци в новините: постоянни и променливи величини

ЗА СЕДЕМНАДЕСЕТИ ПОРЕДЕН ПЪТ ФЕСТИВАЛ „БЪЛГАРСКИ ДНИ В ЧИКАГО–ЕСЕН 2012” И ОТКРИТА СЕСИЯ НА БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ Мисията на Фестивала е да представи водещи институции и личности пред българската общност в Чикаго и да подпомогне развитието на български продукти и практики в САЩ. Фестивалите на Българо-Американска Асоциация генерират нови клиенти и помагат на икономиката на САЩ и България.

Автор: Рийм ал-Харми, Вашингтон*  

Онези, които говорят арабски и английски език, следят повече от една медия и разбират нюансите на арабската и американската култура, може направи корелация и връзка със заглавието на статията ми.

Позволете ми да обясня. Всички ние знаем, че когато политиците започнат да използват религията, нерядко нещата загрубяват. Резултатът обикновено не е добър; това е така, особено ако публиката е разнообразна и не споделя религиозните възгледи на политиците.

Както салафитите, и Републиканската партия в САЩ е склонна да ограничава ролята на жените на политическата арена. Такъв беше случаят с Тод Акин, представител от Мисури, започнал гореща вълна от дискусии, когато говори относно изнасилването. Това е в съответствие с възгледите на салафитите в Близкия изток. Техните позиции предизвикват много противоречия в Близкия изток.

Друг аспект, в който републиканците се разглеждат като нео-салафити е, когато става въпрос за подхода им към други малцинства, религиозни в частност и етнически като цяло. Знаем със сигурност, че Републиканската партия не пропуска шанса да говори грешни и расистки неща за арабите и мюсюлманите.

Миналата седмица, кандидатът от Републиканската партия и представител от Аризона, Габриела Мърсър, попита “защо близкоизточните са в Америка”.  Преди това е имало много случая на расистки коментари: Мит Ромни веднъж нарече палестинците “измислени хора”. Малцинствените групи в части от Близкия изток също са тормозени и атакувани, като се създава една “държава на страха” на много нива. В САЩ, политици от Републиканската партия не извършват актове на насилие. Въпреки това, техните отровни изказвания и атаки срещу арабите и мюсюлманите допринасят за престъпленията от омраза, вандализма по джамии и църкви и други дискриминационни практики.

Дори латиноамериканците и понякога афро-американците не са в безопасност или встрани от забелжките на републиканците. В действителност, по време на събранието на Републиканската партия, по оператор на CNN, афро-американка, са били хвърляни ядки, обяснено от участник в събранието с: “Това е начинът, по който се хранят животните”.

Републиканците, както и салафитите, използват тяхната крайна форма на религия или по-скоро на злоупотреба с нея, за свои политически цели. Но хората едва ли ще се поддадат на всички неверни твърдения, основани на религиозно равнище и да атакуват компонент от обществото, дори ако не са съгласни с този компонент, независимо дали е мюсюлманин, християнин, афро-американец или хомосексуалист.

Огромното мнозинство от хората не биха искали партия с расистко и дискриминационно отношение, да ги управлява или да прокара своите закони и разпоредби, защото подобни партии се грижат повече за собствените си политически възгледи и интереси, а не за страната и хората като цяло, които вероятно не споделят едни и същи убеждения, политически възгледи или религия. Едно разнообразно общество винаги е голямо нещо. И интелигентните политици и правителства се научават как да направят най-доброто от него.

* Рийм ал-Харми е журналистка, пишеща по темите за права на жените, анти-расизъм, международна политика на САЩ и Близкия изток. Живее между Вашингтон и Катар. Преводът за Intidar на статията й “Републиканците, нео-салафисти?” е направен с нейното специално съгласие. Оригиналната публикация е поместена в изданието Gulf Times. Рийм ал-Харми може да бъде намерена в Twitter: @Reem_AlHarmi

Енергийната агенция на Дания обяви по-рано тази седмица, че консумацията на енергия от възобновяеми източници  в страната през 2011 г. се е увеличала с 2,5 % спрямо предходната година, главно поради увеличеното производство на вятърна енергия. Като използват метода, одобрен от ЕС, датчаните са изчислили, че 23,6% от енергията, употребена в страната през 2011 г. , е от възобновяеми източници, като делът на електричеството, добито от възобновяеми източници, в общото количество електричество,произведено в страната, достига 40,7%. Делът на вятърната енергия в общото количество електроенергия за 2011 е 28,1%.

Консумираната енергия през 2011 г. е намаляла с 6,4%, като почти е достигнала нивата от преди 1990 г. Като се има предвид ангажимента на страната да намали общата консумация на енергия за периода 2006-2011 с 2%, този резултат е наистина изключителен.

Друг интересен факт е, че националният БВП е нарастнал с 0,8% за 2011 г., а същевременно енергийната ефективност е подобрена с 1,7%. Сумарно подобренията в енергийната ефективност за последните две десетилетия в страната са довели до това, че за единица БВП енергийните разходи са спаднали с 28,5%  спрямо 1990 г.

Количеството на въглеродните емисии, дължащи се на енергийната консумация в Дания, са намалели с 10,6% през 2011 до 44,3 млн. тона. Това е значително подобрение, със спад от 19,5% под нивата от 1990/1995 г.

През 2011 г. Дания е единствената страна-членка на ЕС, която е напълно енергийно независима. Тя е произвела 110% от необходимата и енергия през годината.

Дания планира до 2020 г. да добива поне 50% от необходимото и електричество от ВЕИ и до 2050 г. да елиминира напълно използването на изкопаеми горива.  Не случайно на Дания се гледа като на „лаборатория“ за прехода от въглеродна икономика, зависима от изгарянето на въглища, петрол и газ, към икономика, захранвана изцяло с енергия от възобновяеми източници.

Източник: Clean Technica   и Spiegel.de

Къде се завръща българинът, който живее в чужбина? Кои сме ние, лутащи се по далечните и негостоприемни земи на чужбина? Коя сам аз, българка, живееща в Испания, или испанка, тъгуваща за България? Защо съм тук и накъде искам да тръгна? Все въпроси, които си задавам отдавна и отлагам отговорите, защото ме сковава страх - същият страх, който накара родителите ми да заключат входната врата на дома ни в България и да тръгнат да си търсят късмета зад граница. Сега сме тук, понасяйки лишения от друг тип – загуба на роднини, приятели, неща, които си обичал. Като си помисля само, че приятелките ми в България ми завиждат, въпреки че всеки път им обяснявам, че щастливките са те, а не аз...

  Здрасти бате Бойко,

В края на тази седмица бяха проведени хакерски атаки към сайтовете на три от най-големите американски банки. Става въпрос за Bank of America, JP Morgan Chase и Wells Fargo. Компанията предоставяща информационни услуги в областта на компютърната сигурност и безопасността на финансови компании...

Да ни е честит новия Slackware Linux!

Днес официално излезе версия 14.0.

Можете да си го свалите от mirrors.unixsol.org, като ползвате http, ftp или rsync. Налични са всички ISO файлове за 32 битовата версия и за 64 битовата версия.

Разбира се не забравяйте да хвърлите един поглед на Slackware 14.0 Changes and hints.

Happy Slackin'.

Лазар Груев за нападките на премиера Борисов по аферата "САПАРД": Недопустимо и непрофесионално е да се напада съдия по конкретно дело

В България започва да се създава култура на предприемачеството, а изграждането от 2013 г. на "София тех парк" ще подпомогне този процес. Това каза на среща с българската общност в Бостън президентът Росен Плевнелиев. Държавният глава разговаря със сънародниците ни в последния ден от работното си посещение в Съединените щати.

България е на път да проведе първия в историята си референдум, иницииран от гражданите, и той ще е за съдбата на АЕЦ "Белене". Вчера регионалният министър Лиляна Павлова обяви, че проверката на ГРАО е потвърдила валидността на 543 639 от общо около 770 000 подписа. Подписката бе инициирана от БСП, а въпросът, по който левицата настоява за общонародно допитване, е: "Да се развива ли атомна енергетика в България чрез изграждането на ядрена централа на площадката в Белене?". По закон Народното събрание е задължено да приеме решение за произвеждане на национално допитване, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права.

Мрежата е коварна и паметлива. Дори когато нещо е изтрито, някъде се пази архив. Читател сигнализира, че е открил съдържанието на страницата на инвестиционния фонд на мистериозния кандидат-инвеститор в АЕЦ Белене - Quantum Group. Както писа по-рано Биволъ, в момента линкът води към несъществуваща страница. Оказва се, че това не е грешка в линка, страница е имало и е била изтрита. Кога точно и по какви причини е заличена информацията за инвестиционния фонд можем само да гадаем. За последно страница е индексирана в архиватора на 11 ноември 2006 г.

http://web.archive.org/web/20061111000914/http://quantumgroupus.com/Industries/Evergreen%20Fund/Evergreen%20Fund.htm

От текста се разбира, че инвестиционните фондове на Quantum всъщност са три:

- Evergreen Fund, управляван от Quantum Fund Management Ltd., който се специализира в технологични инвестиции в Азия и се хвали с управлявани активи на стойност 1 587 786 078 евро.

- Quantum Fund LP, който инвестира в САЩ в IT-компании, телекоми, мини, енергетика и имоти. Фондът се интересува от старт-ъп компании, и обещава да вложи до 564 милиона долара.

- Quantum Investments пък се интересува от тежко машиностроене, металургия, фармацевтика и развойни инженерингови дейности в САЩ. Този фонд е управляван от Арун Савкур, който в момента представлява основния инвеститор кандидат да строи АЕЦ Белене - Quantum Group

Българската връзка обаче цъфва от последната структура, именуваща се Quantum Financial Advisory Services.

Като корпоративен партньор е посочена фирма с абревиатура TFN, но кликването на нея отваря вече несъществуваща страница на "Глобал файненшъл нетуърк", на която е посочен неговия български партньор: "Болкан кепитъл мениджмънт".

http://web.archive.org/web/20061019075240/http://fnetwork.net/index.html

Двете структури са с управители Правин Банкер и синът му Седрик Банкер (откриват се още като Банкър или Бенкър).

Банкерът Банкер

Роденият в Шри Ланка американски гражданин Правин Банкер е известен като инвестиционен банкер. В биографията му публикувана от Investor.bg пише, че е "екзотичен банкер" специалист по инвестиции в развиващи се пазари и международен експерт по лоши вземания. Дневник му прави по-подробен портрет на "спасител на обречени сделки". В началото на нулевите години той има интереси във фонд "Доверие" чрез управлявания от него Balkan Fund LLC и в "Медика" АД където е съдружник с Огнян Донев.

През август 2009 г. Правин Банкер и синът му Седрик Банкер бяха в работната група за бъдещето на Кремиковци, създадена по инициатива на премиера Борисов веднага след като пое премиерския пост.

Освен Кремиковци, сред клиентите на "Болкан кепитъл мениджмънт" се брои и правителството на България за пласирането на 250 млн евробондове, фалиралата БДЖ, НЕК и Булгаргаз - пише в сайта на фирмата с капитал от 100000 лв., чиито собственици са Правин и Седрик Банкер.

Седрик Банкер е французин, с карта на постоянно пребиваващ чужденец в България. С баща си притежават още една фирма: Джи Еф Ен Инвестмънтс, с капитал от над 1 млн. лева.

Двете фирми са собственици на "Болкан Секюритис". Интересен факт е, че на 13 декември 2006 г. Комисията за финансов надзор отказва на "Болкан Секюритис" лиценз за инвестиционен посредник, като се аргументира с това, че Седрик Банкер и съдружникът му Васил Караиванов имат проблем да докажат произхода на средствата за участие в капитала на "Болкан Секюритис"

"С оглед изчисленията, направени на база предоставената от „Централен депозитар" АД справка, вх. № РГ-03-219/1/11.10.2006 г., Седрик Банкър е реализирал печалба на „Българска фондова борса - София" АД в размер многократно по-малък от средствата, които са му нужни за придобиване на дялове в дружествата-учредители на заявителя, които са в размер общо на 30 500 лв." - пише в заключението на КФН.

Две години по-късно обаче "Болкан секюритис" успява да вземе лиценз на инвестиционен посредник.

Вероятно по ирония на съдбата, българските фирми, партньори на "глобалната финансова мрежа" на Правин Банкер и чрез него на Quantum Group, кандидат да строи АЕЦ Белене, са регистрирани на адрес ул. Димитър Хаджикоцев номер 4 в София, срещу хотел Хемус, точно зад прочутия бар "Синатра", в който според мълвата Путин и Първанов са взели решението за Големия енергиен шлем - АЕЦ Белене, Южен Поток и Бургас-Александропулис.

Последните месеци страдам от хронична липса на време. В опит да си отворя повече, реших да огранича до минимум употребата си на Facebook, личната ми поща в АБВ и всички български сайтове за новини. Инсталирах си плъгин, който се казва SiteBlock и добавих 5-6 сайта вътре, с общо ограничение за употреба 5 минути на ден.

Първите 3-4 дни е ужасно гадно. Оказа се, че имам навика да отварям някой сайт за “разпускане” всеки път, когато нещо в работата ми се забави повече от 10-15 секунди. Съответно в момента отварям нов таб в браузъра, зареждам губивремката и виждам:

Хубавото е, че за около седмица навикът започва да се променя и се отварят множество малки дупки от свободно време, в които мога да правя нещо друго. Методът работи.

Всеки от вас вероятно е попадал на невероятна книга, която е оставила траен и прекрасен спомен. Но въпросната книга по ред причини не е ваша, взели сте я от приятел, изгубена е при пренасяне, чели сте я като дете, или просто не е издавана на български. Краят е този, че много искате да я притежавате, но уви не може да я намерите. Не е преиздавана, няма я по книжарниците. И ви се иска да имате хубаво чисто новичко издание, което с радост да сложите в личната си библиотека.

Затова ние, от Аз чета, ви зададохме въпроса, кои са книгите, които нямат тираж и искате да бъдат преиздадени. Получихме много отговори, които са поредното доказателство, че българите четат - близо 300 гласа за над 40 различни заглавия само в рамките на един ден.

И начело, не с една, а с цели две заглавия, се оказа един наистина безсмъртен автор - най-много гласове събраха „Сто години самота” и „Любов по време на холера” на Габриел Гарсия Маркес. Едва ли е учудващо, предвид факта, че „За любовта и други демони“ на автора държи челните класации за една от най-продаваните книги във всички книжарници.

И от далечния запад желанията на читателите се прехвърлиха към далечния изток - следващата най-желана книга се оказа „Мемоарите на една гейша” на Артър Голдън. Тя е следвана веднага от друга азиатска история, а именно „Павилион за жени” на Пърл Бък. Последната е носителка на Нобеловата награда за литература.

„Брулени хълмове” на Емили Бронте явно продължава да вълнува женските сърца. Историята на Катрин и Хийтклиф все още си остава една от най-романтичните. А следващата книга възвърна доверието ми, че все пак жените, знаят какъв мъж искат да имат до себе си, защото това, което желаят да бъде преиздадено е не друго, а „P.S. Обичам те!” на Сесилия Ахърн. „На изток от Рая” на Джон Стайнбек се оказа сред книгите, които също ще се радват на читателското внимание, ако излезе на книжния пазар.

„Цитаделата” на Арчибалд Кронин, един като че ли съвсем незаслужено позабравен автор, все пак явно е оставил хубави спомени и аз лично ще съм сред тези, които ще си купят книгата, ако я намерят. Следват го „Кралят, Мъдрецът и Шутът. Големият турнир на религиите” на Шафик Кешавджи, „Фантомът от операта” на Гастон Льору, „Generation „П” на Виктор Пелевин.

Хм, книгите май станаха дузина, но си има причина за това. Получихме много отговори, затова ако искате да видите всички книги, за които ни писахте, можете да го направите във фен страницата на Аз чета. Наистина списъкът беше богат и разнообразен и се надявам поне част от издателите да го видят и ако може да зарадват верните си читатели.

Картината в Сирия не се променя. Докато се случваха едни от най-кръвопролитните сблъсъци досега, се състояха три отделни международни срещи, за да обсъдят ситуацията в Дамаск.

Всъщност толкова много срещи се осъществиха, че е невъзможно да ги проследим всички до една. Сякаш делегатите обичат да пътуват, да си почиват в хотели из Европа и САЩ, докато хората, които имат нужда от помощта им, се измъчват всеки ден под дъжд от бомби и патрони.

А конференциите нямат резултат, защото всяка страна има своите идеи и визия за бъдещето на Сирия. Единодушието се оказва невъзможно до момента.

Западните страни, заедно със САЩ, изпитват щастие да възхваляват онези, които се борят за демокрация в Сирия, въпреки, че знаят много добре, че тези хора нямат оборудване за тази борба. Те няма да успеят в битките срещу правителствените войски, докато използват импровизирани оръжия.

Както описа ситуацията бунтовник, интервюиран от TIME по повод въоръжаването на опозицията: Понякога пращат оръжия. Но колкото да отвърнем на удара, не и да победим.” С което картината на един дългосрочен конфликт (предполагащ продажба на оръжие) е нарисувана по най-добрия начин.

 Когато западните държави с право заклеймяват ужасите в страната и хората, които ги причиняват, те трябва да знаят, че поемат отговорности и ще имат вина за неизпълнението им.

Отлагането на разрешаване на проблемите позволява на въстанието да се превърне в една пълномащабна гражданска война.

През последните дни пратеникът на ООН и Арабската лига, Лахдар Брахими, заяви, че се нуждае от повече време, за да създаде конкретен план за мир, тъй като е нямал възможността досега да прецени в какво състояние е ситуацията и какво е необходимо в страната. И го каза в момент, когато над 200 000 сирийци са избягали от страната, още 700 000 се очакват до декември, а онези, които са разселени в границите на собствената си държава достигат 4 милиона души!

Това, което Брахими не казва е, че купува време, за да признае, че няма нищо, което може да направи – не и докато не минат изборите в САЩ. Вместо да  се размотава, Брахими трябва да бъде честен и открит.

Докато на политическо и дипломатическо ниво действията са бавни и извършвани без голямо желание, то процентът на убийствата и насилието в Сирия става все по-голям. 30 000 загинали до момента е оптимистичната прогноза, числото, което си позволяваме да приемем. Но според доклади от активисти в самата Сирия, става ясно, че загиналите са повече.

Дори в САЩ Ромни да спечели изборите, няма да стартира нещо, което да му коства подкрепа на електората. Обама пък не е готов за авантюри. Химическото оръжие действаше като коз, но само ако то застраши сигурността на Израел. Дотогава, не е приоритет.

Постоянното безцелно говорене за Сирия носи надежда за анти-правителствените групи в Сирия и параноично дискутиране от страна на привържениците на Асад. Но мантрата, която те пускат постоянно – за външна намеса – не намира израз в реалния свят, където досега Запада прави дори услуга на Асад. И докато се говори за намеса, то тя е наистина факт – едно сирийско пристанище е под контрола на руските войски, а иранския посланик се чувства като у дома в Дамаск. Заради редица държави – Русия, Иран, Катар, Саудитска Арабия, суверенитетът на Сирия е в може би най-жалкото си състояние от независимостта до днес. От международните санкции пък, страдат единствено обикновените хора, които вече трудно намират храна и лекарства.

Междувременно светът е вцепенен от повишаването на смъртността и единственото, което е ясно в конфликта в момента е, че колкото по-продължителен е, толкова повече жертви ще има и онзи, който спечели ще наследи единствено руини.

В един и същи ден възтържествувха лично Станишев и неговата инициатива проектът край концлагера в Белене да бъде подложен на всенародно гласуване. И това се случва в края на управлението, което уж закопа руската атомна амбиция край концлагера и уж щеше да разкопае далаверите на другарите и да ги натика ако не чак в концлагер, то поне в днешния демократичен затвор. Вместо това ги натика на ПЕС в …не, не кучето там, където обещаваха на ги напъхат толкова яростно, а точно обратното: помогнаха им да станат лице на ПЕС.

Повтарям, ако не съм ясен: буквално по едно и също време, когато Станишев е избран за (постоянен вече) лидер на Партията на европейските социалисти и да го превърнат по този в нещо като нов Георги Димитров в очите на своите привърженици ( защото от времето на Сталин и Коминтерна не е имало българин на толкова висок международен червен пост), управляващите избраха да даден зелен светофар на червената идея за референдума.

Колкото и да предричат провал на БСП на референдума, очертаващ се през април, от ГЕРБ няма как да отрекат, че той беше предизвикан от червените.

Дори и Бойко Борисов, който няма проблем да нарече черното бяло и да обърка цветовете на националния трибагреник в изявление, в което заклеймява гавра със същия трибагреник, не намира думи да отрече успеха на Станишев и на партията му. Просто няма как да се отрече, че това е личен триумф с колективни последици. Да станеш шеф ( при това за втори път) на ПЕС не е като да отгледаш пес и да го подариш на Путин. Случаят е обратен: ПЕС отгледа Станишев, който тези дни, макар и без да се „хвали“ пред другарите и другарките в България, спестявайки им неприятната за тях истина, се озъби на Путин от името на ПЕС във връзка с недемократични практики в Русия. Не сме чували подобен лай срещу Кремъл лично от Борисов.

В същото време Станишев се кара на Борисов, че разлайва кучетата в Москва…

Кашата е пълна и е надробена в количества, като за кашалот, но я сърбат не Борисов и Станишев, а водените за носа българи. Главните готвачи на буламача в този мач на преструвките са онези, които отдавна пресолиха манджата с възстановяването на двуполюсния модел на управление в България. Най-напред разбиха двуполюсния модел с тарана Сакскобургготски, а сега трамбоват гроба му с ГЕРБ чрез любезното съдействие на въведения в политиката от Сакскобургготски негов храненик…пардон, охранител Бойко Борисов.

С неизпълнените си закани Борисов героизира „страдалците“, които обаче се възползваха максимално от кухите страхове от репресии от страна на един вербален антикомунист, влюбен в символа на българския комунизъм Тодор Живков и очевиден негов последовател като начин на мислене, и поведение в стила на „човека от народа“.

Най-добрата илюстрация за взаимодействието на скачените съдове в новия двуполюсен модел се видя в предаването „Панорама“. Кадровикът на ГЕРБ Цветан Цветанов обвини невъзмутимия бивш червен министър ( и все така влиятелен фактор в задкулисието на българската енергетика) Румен Овчаров, че е пряк участник в корупционните схеми за АЕЦ „Белене“. И това го казва самият вътрешен министър! Ако е така, както мнозина вярват отдавна, защо тогава Овчаров не е вкаран в онази кошара с железните решетки и триумфира в националния телевизионен ефир като победител?

На кухо дрънчат обвиненията към всеки, който се съгласи за нещо със Станишев и компания, че така подпомага червените и тяхното завръщане във властта. Защото никой не се старае повече в това отношение от другарите и другарките от ГЕРБ под вещото ръководство на др. Бойко Борисов. Общата цел на двата скачени съда е да не допускат да се „намъкне“ някой между тях и да наруши преливането на услуги в рамките на театъра, в който ролите са раздадени по заслуги към една и съща кърмилница на юнаците, що бозали от прехода вече 22 години.

Share on Facebook

Сам Реди, Арун Савкур и Анчо Бадев пред “Капитал”

Извиняваме се на колегите от в. „Капитал” за този малък творчески „аншлуз”, но темата е от изключителна важност и ни се иска това интервю да стигне до колкото се може повече българи.

“Капитал” разговаря със Сам Реди, представител на компанията Global Power Consortium, която в момента проучва възможността да закупи проекта за АЕЦ “Белене” от българското правителство. Арун Савкур представлява основния инвеститор Quantum Group, а Анчо Бадев е представител за Европа на GPC.
Г-н Реди, каква е връзката ви с Quantum Group?
С.Р. – Аз представлявам Global Power Consortium (GPC), който се притежава от Quantum. GPC е основана като проектна компания и е регистрирана в щата Делaуер в САЩ (Търговския регистър на щата позволява да се скрие реалният собственик, освен това щатът няма корпоративни данъци и е своеобразна офшорна зона – бел. ред.). Аз съм работил с тях по много проекти и тъй като имам 30-годишен опит в ядрената индустрия, ме поканиха да работя в конкретния случай. Работил съм за Sargent&Lundy, KCI Engineering и т.н.
През последните няколко дни г-н Богомил Манчев каза, че Quantum има между 40 и 50 млрд. долара на разположение, но ние не намерихме никакви данни, които да потвърдят това. Как ще коментирате тези твърдения? От прегледа на компаниите, които са изброени на вашия сайт, само три или четири изглежда да са активни и определено имат доста по-малко дейност – основно в недвижимите имоти, но не виждам някоя да е енергийният бизнес в САЩ.
А.С – Може би имате предвид оборот. Една група притежава няколко компании в различни области. Нека започна от недвижимите имоти. Начинът, по който ние работим, е да формираме инвестиционни групи за всеки отделен проект. Закупуваме сгради и имоти, които развиваме в партньорство с други компании, които впоследствие стават част от нашата група. Ние работим по развитието на различни проекти. Това е една част от бизнеса ни. Също така взимаме съществуващи проекти и ги развиваме, особено в областта на проучването или всякакъв друг бизнес, в който ние намираме смисъл да участваме.
Имате ли някакъв енергиен бизнес в САЩ?
А.С – В САЩ не. Това, което ние правим в САЩ, е да изграждаме партньорства, с които работим в чужбина. Така че при нас трудно може да се използва думата оборот, тъй като имаме различни фондове, които използваме да влизаме в различни проекти. Ние имаме фонд за дялов капитал, имаме инфраструктурен фонд… Така че няма да намерите оборот като такъв. Ние не сме енергийна компания, ние търсим проекти, в които да инвестираме. Ние взимаме един проект, развиваме ме го и след това продаваме основния дял. Например в Бангладеш NEPC разви проекта, след като беше поканен El Paso като инвеститор, и накрая централата беше продадена на Globteq.
Имали сме проекти в Югоизточна Азия и Латинска Америка, където съвместно с El Paso сме изградили два тръбопровода. След това имахме проблеми, тъй като при фалита на Enron бяхме засегнати и ние – те бяха инвеститори в една от нашите компании.
В проекта в България, за който говорим, ние ще влезем като инвеститор в дяловата част, а след това ще синдикираме целия дълг. Ще привлечем различни инфраструктурни фондове, с които да споделим дяловата инвестиция.
Бихте ли споменали кои фондове имате предвид?
А.С – За “Белене” няма да споменаваме никакви партньори, тъй като GPC тепърва започва проучването си. Когато имаме достатъчно информация, ще представим инвеститорите.
В началото на годината сте заявили интерес за участие в проекта “Белене”. Тогава в писмото си за намерение сте споменали няколко големи американски компании. Те категорично отричат да знаят за какво става въпрос, както и заявяват, че никога не са чували за Quantum Group. Как си обяснявате това?
С.Р. – През януари, доколкото си спомням, НЕК търсеше инвеститор. По това време, както и сега, ние знаехме малко за проекта. Така че изпратихме писмо, с което поискахме повече информация. Когато представихме писмото от Quantum Energy, ние се опитвахме да намерим повече информация колко би струвало евентуалното ни дялово участие. Ние никога не успяхме да намерим този отговор. Причината беше, че имаше някакво проучване от някаква банка [HSBC, бел. ред.]. Тогава си казахме, ОК, не се интересуваме повече.
Да но Exelon и Sargent&Lundy изрично се разграничават от вас с писмо до правителството и американското посолство в София.
С.Р. – Имаше друго писмо, с което представяхме интереса си, изрично се казваше, че партньорите в консорциума биха били от глобални ниво като… Това бяха само примери, никъде не се казваше, че те са част от консорциума.
Т.е. вие никога не сте се свързвали с тези компании?
С.Р. – Нямаше нужда, ние просто казваме, че бихме привлекли стабилни компании като IBM за наши партньори.

Но ако използвате техните имена, би трябвало да се свържете с тях.
С.Р. – Ние ги използвахме като прилагателни за стабилност и мащаб. Така че е важно да се чете внимателно писмото – “компании като”, а не “компаниите са”.
Аз мога да ви кажа, че утре имам намерение да се оженя за жена като Анджелина Джоли, бихте ли го приели сериозно.
С.Р. – Но ние имахме точно това предвид. Това е само пример. Не виждам нищо лошо в това. В САЩ често се използва “кола като “Кадилак”. Това е синоним на луксозна кола.
Не знам какво би се случило, ако някой рекламира “Хюндай” като “Кадилак”…
С.Р. – Не, не това е напълно нормална употреба. Четете писмото… “компании като”.
Exelon казват, че никога не са чували за компания Quantum Group…
С.Р. – За това трябва да питате тях. Ние можем да говорим само за себе си.
От няколко дни се опитваме да се свържем с вашия офис в Ню Йорк, но никой не вдига телефона. Защо?
А.Б. – Имате предвид за офиса на Battery Place? Ами това е частен офис, ето го човека пред вас – Арун Савкур.
Как виждате времевата рамка за проекта?
С.Р. – Вижте, към настоящия момент няма нищо на масата. Правителството ви и НЕК трябва първо да вземат решение и едва тогава може да се задвижи процесът. Сега е твърде ранен етап. Едва след вземането на решението ние ще пристигнем с екип, който да оцени проекта. Тук имаме няколко елемента – НЕК, “Атомстройекспорт”, правителството ви, така че, преди да си изясним цялата обстановка, за какво става въпрос в арбитражния иск… Това може да отнеме месец, два месеца или дори повече. Сега ние не знаем още с какво работим, затова и не сме инвестирали повече в хора и средства.
Имаше спекулации, че като инвеститор може да участва американски военен пенсионен фонд.
С.Р. – Без коментар на този въпрос.
Опитваме се да разберем какъв опит имате. Българското правителство винаги е казвало, че търси стратегически инвеститор – вие нямате опит в Европа, самите вие няма как да намерите пазара за енергията от “Белене”…
С.Р. – Както ви казах, ние работим с различни екипи, които ще ни дадат тези отговори. За момента ние не искаме да ангажираме повече ресурси, тъй като още няма нищо на масата. Когато моментът дойде, ние ще привлечем подходящите партньори.
Работили ли сте някого по толкова голям проект? Той може да надхвърли 10 млрд. евро.
С.Р. – Ние никога не сме притежавали ядрен проект и никога сами не сме работили по единичен проект от този мащаб.
А работили ли сте с други компании по толкова голям проект?
С.Р. – Отново ще ви кажа, когато имаме детайли, ще ви кажем.
А.С. – Тези проекти винаги се правят от консорциум, всеки от партньорите идва със съответните си качества. Правителството и НЕК имат право да прегледа тези партньори, да преценят дали са годни и да решат. Това е част от процеса.
Мислите ли, че като частна компания бихте били способни да построите ядрена централа.
А.Б. – Във Франция 90% от ядрените централи са частни, собственост на “Фраматом”, която сега е “Арева”.
С.Р. – В САЩ повечето ядрени централи са собственост на компании от публични услуги, в много от тях има инвестиции от фондове за дялов капитал.
Г-н Бадев, каква е вашата връзка с Quantum?
А.Б. – Аз съм директор на GPC от няколко месеца. Това стана съвсем скоро. Аз имам инженерна компания в САЩ, която прави бизнес в Азия и Северна Африка. С този проект – “Белене”, се занимавам отскоро, но търсим и други възможности, включително в конвенционалната енергетика. Например в Косово, в България, както и в Близкия изток.
С какво се занимава Quantum Risk Enegering?
A.С. – Компанията е основана съвсем наскоро и търсим подходящи проекти, в които да участваме. Основно извън САЩ

CNET ни съобщава, че изследователи работят върху роботизирани полицаи. Едно от научните звена към Международния университет на Флорида - Discovery Lab - работи съвместно със Запасните части към флотата на САЩ (US Navy Reserves) върху изграждането на ди...

Може би някой от вас са забелязали, че английският сайт Amazon.co.uk освежи своята визия, подобно на щатския си събрат. Категориите в онлайн магазина отново са вляво, но този път са направени като падащо меню на опцията “Shop by Department”. От там отново избирате желаната категория (Например: “Clothes, shoes and watches”, след това “Clothing”) и ви …

Прочетете повече »

Главната цел на проекта на Google Street View е да визуализира в дигитален вариант улиците на големите градове по света. Освен улици обаче в услугата можем да видим размазаните лица на хиляди хора, които са били в обсега на камерите на Google по време на заснемането. Един артист на име Паоло Сирио р...

Продукти за 4 порции:
8 пилешки бедра
1 прясна зелка
500г картофи
1ч.л. сол
1с.л. краве масло
1к.ч. прясно мляко
1 домат
2 моркова
3 зърна бахар
щипка индийско орехче

Приготвяне:
Пилешките бедра се слагат в тенджера. Налива се 2ч.ч. вода. Съдът се похлупва. Бедрата се варят 40 минути. Зелката се почиства. Реже се на фини ленти. Доматът и морковът се измиват, белят и стържат на едро на ренде. Зелетo се претрива зедно с доматения сок и морковените стърготини. Добавя се сол, червен пипер и щипка захар. Зелето се обърква много добре, за да поеме съставките и да се овкуси. Взема се гювеч. На дъното се разпределя слой зеле. Отгоре се редят бедрата. Върху тях се разпределя останалата част зеле. Добавят се 3 зърна бахар. Полива 1 1/2ч.ч. Перецедн пилешки бульон. Гювечът се похлупва. Ястието се пече 1 час на умерена фурна. Картофите се белят и измиват. Варят се до омекване в подсолена вода. Готовите картофи се изваждат от водата. Смачкват се на пюре. Добавя се 1с.л. краве маслo, щипка индийско орехче и 1к.ч. прясно мляко. Пюрето се обърква наново до гладкост. В порция се поднасят по 2 бедра, гарнирани с печено зеле и розички картофено пюре.

През последните години Google масово изтеглят от пазара продукти и услуги, които не им носят никакви печалби. Процесът се ускори особено след пускането на социалната мрежа Google+, в която бяха интегрирани множество самостоятелни приложения. Сега компанията е готова да хвърли още няколко продукта в ...

Жозефина имала много лоши и разрушени зъби. С упорити тренировки пред огледалото тя се научила да се усмихва без да разтваря устни и да говори без да се показват зъбите и.

Съвършени жени няма, има повече или по-малко умни.

Настрадин Ходжа дъвчел нещо с апетит. Минал един приятел и го попитал:

- Какво ядеш?

- Не! - категорично отговорил Настрадин.

- Как така "не"? - неразбиращо го погледнал приятелят му.

- Ами ей така: аз ще ти кажа какво ям, ти ще попиташ дали е вкусно; аз ще ти кажа "да", ти ще попиташ дали ще дам и на теб да го опиташ и аз ще ти кажа "не!". Какво има толкова дълго да се обяснява?!

Според последните проучвания, публикувани от comScore, QR кодовете се радват на особено внимание в Европа. Страните, бележещи най-голям ръст в сканирането на QR кодове от притежателите на смартфони, са Германия, Испания и Франция. Потребителите в тези държави, които започват да използват кодовете, са се увеличили с над 7% за последното тримесечие. Това е и причината, която е подсетила общините в Португалия да се възползват от тенденцията и да проведат следната кампания.

http://www.youtube.com/watch?v=_uEAfTrCYpk

Други статистически данни на comScore, показващи тенденциите в употребата на QR кодове, разкриват и за какво най-често се сканират малките квадратчета:

• Информация за даден продукт;
• Информация за събития;
• Благотворителни каузи;
• Купони и оферти;
• Сваляне на приложения.

Както сами да видите от таблицата, QR кодовете не умират, напротив – интересът към тях продължава да расте в Европа. Потребителите на смартфони вече ги сканират и се учат как да ги използват по най-добрия начин. Нуждата от бърза информация налага подобни решения, за да могат хората да усвоят повече за по-кратък период от време. Няма причина да не експериментирате и да поставяте QR кодове където ви е възможно и удачно, разбира се. Това ще улесни не само вас, но и вашите клиенти.

Снимка: Adsoftheworld

Подобни статии:

1. История на QR кодовете [Инфографика]
2. QR кодовете ни връщат към живота

Много закачливо, но интересно изследване публикуваха Kenshoo Social и Resolution Media. То засяга рекламите, насочени към мъже и жени във Facebook. Според него рекламодателите насочват 53% от бюджетите си към силния пол. Това обаче не се базира на лични предпочитания, а на по-ниската стойност, която се получава при реклами, насочени към мъже. От друга стана, става ясно, че жените не отразяват толкова силно рекламите във Facebook, колкото противоположния пол.

Според инфографиката, която виждаме, въпреки че 58% от потребителите във Facebook са жени, маркетинг специалистите харчат по-голяма част от бюджета за Facebook, за да ангажират мъжкото внимание. Получава се така, тъй като мъжете кликат по-често на реклами – с около 20% повече от жените. Специалистите, които отговарят за разпределянето на бюджета за социални мрежи, отделят 47% за нежните половинки и цели 53% за мъжете. 

Друг интересен факт, който трябва да се отбележи, е, че Cost-Per-Thousand импресии (CPM) и Cost-Per-Click (CPC) при мъжете са много по-ниски. Само за ваше сведение CPC при мъжете е $0.50 и $0.36 за CPM според това изследване. Мъжете също така остават по-дълго време изложени на рекламните послания в социалната мрежа. Още една причина да бъдат предпочитани от рекламодателите в тази платформа.

Снимка: Kenshoo

Подобни статии:

1. Защо мъжете да използват Pinterest
2. Жените са по-активни във Facebook

Винаги съм завиждала на професионалните фотографи. Самата аз никога не съм била добра в композициите, улавянето на момента и всичките му там настройки, бутончета, фокусиране и т.н. Но вчера видях лъч надежда за своята фотографска страст. Попаднах на един много симпатичен и наглед удобен за потребителите фотоапарат.

Lytro е началото на една нова ера в любителското снимане. Той е дело на Рен Енджи. Фотоапаратът е компактен, с много изчистен дизайн и най-важното – с него се борави адски лесно. Тайната на този апарат се крие в това, че за разлика от стандартните дигитални фотоапарати улавя цялото светлинно поле. С по-прости думи казано, няма никакво значение къде е фокусът. След като направите снимката, Lytro ви позволява да промените фокуса. Можете да снимате всичко на момента. Просто вадите апарата, натискате копчето и готово. Без подготовка, без нагласяне и фокусиране, без настройки и бутончета. И без да се нервирате „пак изпуснах момента!“.

Можете да заснемете момента сега, а не след като вече е отминал.

Така снимките ви винаги ще имат 2 варианта – обектът на преден план ще е на фокус или някой обект по-назад в кадъра ще е избегнал нежеланото размазване. При това всеки ваш приятел може да се забавлява и да избира предпочитания вариант на снимката.

Lytro е с 8х оптичен вариообектив и постоянна F/2 диафрагма за улавяне на максимално количество светлина. Тялото му е изработено от алуминий, а правоъгълната му форма е удобна и стабилна за хващане. Няма светкавица, тъй като може да се справи и при много слаба светлина.

За първи път този фотоапарат беше представен в САЩ през март, но едва сега започва да придобива широка популярност и в Европа. Очаква се в началото на октомври да бъде достъпен в повечето точки на света. „От излизането на фотоапарата Lytro преди 6 месеца близо 400 000 снимки са обменени в Lytro.com. Много сме доволни, че даваме ход на тази революция при снимането, като предлагаме Lytro на повече фотографи в САЩ и по света“ – това са думите на генералния директор на компанията Чарлз Чи.

Цената на модела с 8 GB памет е $399, а за 16 GB е $499. Предлага се в три цвята – син, червен и графит.

Най-доброто, което можете да направите сега, е просто да посетите сайта на Lytro и сами да се убедите във възможностите на този малък симпатяга. Там ще намерите пълна техническа информация, както и хиляди снимки, качени от притежатели на този необикновен фотоапарат.

Share the fun from Lytro on Vimeo.

Снимки: Lytro

Подобни статии:

1. Две студени бири за моя добър приятел на Карибите с Tweet-a-beer
2. Instagram става все по-добър

Всички са гледали рекламите на Red Bull и знаят наизуст репликата „Red Bull дава крилаааа“. Най-популярната енергийна напитка в света се оказа много хитроумно вдъхновение за група студенти от Hallym University, Южна Корея. Те са създали устройство, служещо за зареждане на телефон, което е абсолютно малко копие на до болка познатото ни кенче на Red Bull.

Симпатичното мини кенче в синьо и сиво може да зарежда както телефон, така и iPad. Когато зарядното устройство се включи към телефона, на екрана му се появява специално приложение, което показва процеса на зареждане. В батерията, разбира се, можем веднага да забележим Червения Бик (запазена марка на Red Bull). При отключване на телефона, ако зарядното е все още включено към него, приложението ви препраща директно на сайта на Red Bull.

Бързам да уточня, че това все още е идея, но би било чудесно, ако компанията я приеме като една доста добра рекламна концепция. Това, което ме грабна в този продукт, е начинът, по който са навързани нещата. Ако Red Bull ви изпълва с такава неизчерпаема енергия, че чак ви се приисква да литнете, защо да не може да направи същото и за един телефон?! И така никой няма да бъде изтощен.

Снимка: adsoftheworld

Подобни статии:

1. iPad-ът на Apple струва само $1.36
2. Facebook App Center вече е тук и дава препоръки за мобилни приложения

Работя с новини, чувала съм и съм виждала какво ли не - от тежки престъпления до измислици, заблуди и откровени лъжи от устата на хора във властта. Това не ме изненадва, сякаш е трябвало да съм свикнала и да съм претръпнала. Наред с това всеки ден, повече от 20-30 години, изслушвам по няколко емисии новини дневно, освен вестниците и сайтовете, за да бъда "в час".