След посещението на Нели Крус през септември   свободата на изразяване в България е на нивото, на което беше и преди това.  Според министър-председателя това е висша степен на свобода на медиите:

В България можете да кажете, да говорите, да напишете, да питате каквото искате. Това е висша степен на демокрация и свобода на медиите и хората.

Друго твърди Нели Крус   в  официално писмо от 12 октомври, станало известно вчера.   Тя  огласи, че министър-председателят е признал проблеми в медийния сектор веднага след срещата си с него, в писмото  е добавен  нов акцент – спонтанността  на признанието:

вие спонтанно признахте, че ситуацията с прозрачността на медийната собственост в България е незадоволителна и се съгласихте с мен за необходимостта от спешна реакция.

Според писмото  Нели Крус е нетърпелива  да разбере какви мерки възнамерява да предприеме министър-председателят  и правителството.

• Няма данни писмото да е огласено от българската страна.
• Няма  официален коментар (засега).
• Писмото на заместник-председател на ЕК до министър-председателя не е новина за голямата част от медиите.

Официалното писмо на Нели Крус до Бойко Борисов

 

Малко наши журналисти, политолЪзи и социолЪзи се интересуват от Русия и затова руската тема почти не присъства в медиите.

Което освен невежество, е и груба грешка. Тъй като сме твърде зависими от Северната империя и е добре за нас да сме наясно какво става там. А не да слушаме цирковете на Дянков с напляскването, да гледаме кашата, която Баце забърка с АЕЦ "Белене" и глупостите, които изприказва покрай това,  импотентността на външния ни министър по отношение на Русия или унижението да получим отказ от предварително договорено посещение на руския президент.

И необходимото познание на процесите там е важно не толкова за русофилите, колкото за русофобите. Затова давам заглавията и линкове за сваляне на 4 много нашумели в Русия аналитични доклада, които имаха голям обществен отзвук сред политическите среди и интелигенцията. Професионално написани доклади, от истински професионалисти - политолози и социолози, а не като нашите търчи-лъжи рейтингометри.

2011. Политический кризис в России и возможные механизмы его развития - ЦСР (Сергей Белановский, Михаил Дмитриев).doc

Има един особен вид патки.

Аз ги наричам “тъпи патки”.

Ще ги познаете по това, че се обличат еднакво (защото са модерни).

И по това, че непрекъснато па-кат на тема “позитивното мислене“.

Сякаш е възможно да прибереш герба в кесията, без да получиш и стотинката…

Патките наблюдават самолета с едното око.

Другото стискат здраво, за да не виждат калта, в която газят.

Тeh Bright Side is impossible without teh Dark Side, bitchеz!

Open your eyes!

И честит Хелоуин.

Тихомир Димитров

 

 

Грузинска държава обвинява отдавна руските хакери за това, че провеждат атаки към компютърните им системи, инжектират зловреден код по страниците на грузинските уебсайтове и използват спайуер програми, за да крадат класифицирана информация, от бизнес организации и държавни структури. Тези дни...

Върви красива девойка по улицата. На масите пред бирария са седнали няколко мъже и пият бира. - Ето сега ще започнат да подсвиркват, да ми подвикват… - мисли си девойката. И наистина мъжете започнали да свиркат и подвикват, но не на нея, а на вървящата пред нея девойка, която не била нищо особено на външен вид, но така хубаво си въртяла задника, че събрала мъжките погледи. Нашата девойка я догонила и я попитала: - Къде се научи така да си връткаш дупето? - Ще ти дам един адрес, отиваш там и ще се научиш. Отива девойката на адреса и звъни. Вратата отваря двуметров мъж. - К`во искаш? - Ми, такова, дадоха ми вашия адрес, за това де… за дупето… - Аааа! Влизай! Влиза тя и вижда на стената училищна дъска. - Събличай се и застани с гръб към дъската! "Това беше, тоя ще ме…!" - мисли си девойката, докато се съблича. Мъжът се приближава до нея, слага й тебешир в дупето и казва: - А сега започвай да пишеш по дъската: 6 8 6 8… Усмихни се, България! Вече не е нужно да изписвате...

Асоциацията на свободното слово "Анна Политковская" е получила две писма от Комисията по петиции към Европарламента. След като първо тази комисия е уведомила, че ще разгледа Сигнал на Обществения съвет на “Анна Политковская" относно това, че АЕЦ “Козлодуй” работи при повишена мощност без издадено разрешение от АЯР, във второ писмо Комисията по петиции е съобщила, че Сигналът е възложен на Еврокомисията за разследване и доклад. Ето и текстът на самия Сигнал, който е подписан от Обществения съвет на АСС “Анна Политковская”.

Знаете ли кои са муминтролите? Не? Тогава се радваме да ви ги представим и дори ще ви дадем възможност да ги опознаете много добре по време на Месеца на муминтролите, който ще протече до края на ноември в сайта "Детски книги". Кампанията се осъществява в партньорство с издателство "Дамян Яков", които осигуряват и наградите в различните игри.

Да, Месецът на муминтролите в "Детски книги" няма да мине и без награди. Всяка сутрин на сайта ще бъде публикувана снимка на един от героите в поредицата с предизвикателство към малките четящи да познаят името му като коментар под публикацията и да спечелят награди. В края на деня името на героя ще бъде разкривано, заедно с кратка информация за смаия него. Всяка седмица ще бъде изтегляни името на един от всички, дали верни отговори за всеки герой на деня през изминалите 7 дни.

Най-големите познавачи на Муминтролите пък ще могат да слечелят комплект книжки от поредицата, отговаряйки само на три лесни муминтролски въпроса. Името на победителя в играта ще бъде изтеглено по време на специалното „Муминско парти“, организирано от изд. „Дамян Яков“ на 08.12.2012 г. в НДК (София) в рамките на „Панаира на книгата“

Вече можете да се запознаете с авторката на поредицата за малките тролове - Туве Янсон, с най-обичания герой Муминтрол, както и с първото от ревютата за книги в поредицата - "Кометата идва". Ревютата на книги ще са повече от 10, а в секцията "Любопитно" ще можете да прочетете интересни неща около историята на муминтролите, самите герои, свързаните с поредицата инициативи и още много интересни факти и новини.

Добре дошли в Месеца на муминтролите в detskiknigi.com!

На 2-ри и 3-ти ноември в СУ "Св. Климент Охридски" ще се проведе Международна научна конференция "Евреите в Източна Европа и Съветския съюз по време на Втората световна война и Студената война (1939 - 1989)".

Този Хелоуин, който доста тийнове отбелязаха, се оказа не толкова радващ за голяма част от тях. Поводът за кахърите на младите са приетите точки в Законопроекта за предучилищно и училищно образование, според които всеки, отсъствал повече от два месеца от училище без реална причина, ще бъде отписван. На практика това означава, че бягащите от час ще преминат в самостоятелна форма на обучение и ще се подготвят сами за изпитите, които ще полагат в края на всеки срок. Само така ще могат да минат в по-горен клас. Подобни санкции са поредната положителна стъпка в изработването на законопроекта, който готви изключително сериозни промени в областта на образованието. Налагането на строги санкции цели да научи младежите, че част от обществото се става със спазване на правила, а не с тарикатлък, който някои често виждат в родителите си. Лошото е, че тези, които биват отписвани, често решават, че няма смисъл да продължават с обучението. Именно поради тази причина трябва да се обърне...

Доц. д-р Антоний Гълъбов е роден през 1964 г. в София. Завършил е социология в СУ "Св. Климент Охридски". От 1987 г. до 1990 г. работи в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в асоциация "Прозрачност без граници", преподавател е в Нов български университет. - Доц. Гълъбов, изборите наближават, как оценявате състоянието на партиите? Успяват ли да мобилизират достатъчно избиратели? - Отговорът е не. Партиите все още не успяват да мобилизират избирателите си, а и още е прекалено рано. Практиката у нас показва, че една ефективна предизборна кампания би трябвало да трае около осем месеца. Ние сме на границата на този хоризонт. Осем месеца е, ако става дума за добре организирана кампания, която развива една и съща програма. В момента нямаме подобна ситуация. Водят се крайпътни престрелки. Правят се дебати, които имат за цел по-скоро да привлекат медийното внимание и да направят разпознаваеми определени...

Денят на народните будители е посветен на просветителите и книжовниците, които са изградили и съхранили духовните ценности и културното самосъзнание на българите.

Малко със закъснение показваме тези листа, но си струват:) Началната идея видях в яслата на сина ми (ДОВЕРИЕ)....

Полицията изиска личните данни на всички лекуващи се с метадон

Тази година есента закъснява с десетина дена от обичайното и както винаги има с какво да ни изненада.

В цялата страна валяха проливни дъждове. Това беше признак, че високите части на планините ще са в мъгла. Припомних си буковите гори из които съм бродил в Стара Планина. Една се оказа на точното място, без да е нужно да вървя часове до нея. След дълго пътуване в мрак и непрестанен порой, когато достигнах Троянския проход, започна да се развиделява. Към 800 метра височина пътя се скри в гъстата мъгла, предвещанието ми се оказа вярно. Отбих по спомен на познатото място и се спуснах в царството на есента.

Бях като зашеметен, в почуда от къде да започна. Ръмеше ситен леден дъжд и всичко беше пропито с вода.

Нали съм приятел с лошото време, веднага се почувстваха ободрен и готов за обичайните премеждия. В хаоса от дървета и храсти никак не е лесно да се концентрираш върху определен кадър. Мъглата променя облика на гората и накъдето да насочиш поглед всичко ти изглежда неповторимо. Ето че излязох на някакъв път, който ми се стори достоен за снимка.

Тъй като всичко изглежда еднакво в мъглата, се насочих към детайлите.

Вървях без никаква посока - ту надолу, ту нагоре. Така се озовах в дере, където мокрите букове стърчат като колоси.

Толкова дълго съм търсил момент като този, че никак не ми се искаше да си тръгвам. Хайде още малко в тази посока, а защо не в другата, там пък гората е по-гъста... и така неусетно изминаха няколко часа и съответно прогизнах до кости.

Щях да се лутам поне още толкова, ако някак си не бях излязъл там, откъдето тръгнах.

Към Рибарица отново достигнаха мъглата, която вече почваше да се разкъсва. В страни от пътя, като злато, блестеше папратово поле. Каква вода се крие в тези храсти не е за разправяне, но пък гледката не е за изпускане.

Цветовете са толкова сочни и пъстри благодарение на дъжда.

Като покрити с нежен воал от мъгла, горите в планинските склонове полека започват да се разкриват.

В Рибарица вече грееше слънце. Банда овце сърдито блеят срещу ми, че съм нарушил уединението им.

В търсене на митичното селце Бабинци, минах край църковния храм в Тетевен. Красива и внушително постройка.

Бабинци е живописно село, което сигурно само аз не бях чувал. За него няма табели, ако не знаеш че е там, все едно не съществува. Чак се изненадах колко красиво и уникално е селцето.

Пейзажът към Централен Балкан е величествен.

Над селото се издига самотен връх, във формата на пирамида, върху който е изграден параклис. Повече ме привлече гледката към срещуположния връх, където се беше излегнал пастир, а стадото му доволно пасеше.

Селото, освен с неповторимия пейзаж, е уникално и с безчетните купи сено, пръснати навсякъде.

Качих се на връх Острец, където е параклисчето.

Разкошна гледка се открива оттам.

Май се влюбих в това селце. Не предполагах колко красиви са околностите на Тетевен.

Оставих си Гложенския манастир за десерт и добре направих. Гората там беше толкова зелена, все още недокосната от есента.

Всички снимки

Наскоро почти на шега реших да се пробвам да стана сертифициран Google AdWords Professional/Individual (GAP). Официалното стъпване на Google в България и професионалната работа на младия им екип, отговарящ за българското представителство също повлияха за решението ми. В крайна сметка си издържах задължителните изпити и вече мога да окача поредния сертификат на стената ми .

Надявам се този пост да бъде полезен за всички, които са решили да се сертифицират в близко бъдеще.

Първо, създайте си профил в Google Engage.

Това е важно, защото там може да започнете с basic уроци по запознаването с AdWords платформата и най-вече, защото ви се осигуряват безплатни ваучери за изпитите, които по принцип струват 50 USD. Политиката на Google напоследък е да раздава безплатни ваучери на всеки, изявил желание да се сертифицира, така че не се притеснявайте, ако първия път не успеете. Заявявате си нов ваучер, който ви изпращат по мейл в рамките на 2 дни и след седмица (минималния срок, да се явите отново на изпит, ако не сте успели преди това) се пробвате отново.

Какви са задължителните изпити, които трябва да вземете?

Изпитите са 4, от които трябва да вземете минимум 2, за да се сертифицирате – Google Advertising Fundamentals Exam (за success са ви необходими минимум 85% верни отговори), който е задължителен и по избор един от 3-те „Advanced” – Search Advertising Advanced Exam (минимумът, за да се вземе е 80%), Display Advertising Advanced Exam (минимум 70% верни отговори) или Reporting & Analysis Advanced Exam (минимум 75% ).
Един ваучер-код ви дава право да се явите на всичките 4 изпита.
Аз лично взех “Fundamentals” от втория път, след което се пробвах на “Search Advanced”, но не успях. На следващия ден реших просто да разгледам какво представлява „Display Advanced” и го минах набързо без дори специално да съм се подготвял, но за моя огромна изненада се оказа, че съм изкарал 76% и с това съм взел и втория задължителен за сертифицирането изпит.
Като допълнение – за съжаление няма как да видите след края на изпита, на кои въпроси сте отговорили правилно и кои сте сгрешили, системата нe позволява това.

Какво представлява самия изпит?

Влизате в Сертификационния център на Google  и си създавате профил. От таба My exames, кликвате върху изпита, който искате да вземете, като преди това въвеждате кода от безплатния ваучер. После трябва да изтеглите десктоп апликация от Google Testing Center, от която се стартира самия изпит. Тя се визуализира full screen и няма опция за минимизиране. Преди да започнете разгледайте подробно описаните условия на изпита и функционалностите на апликацията. Въпросите за 4-те изпита са между 109 и 113, на които трябва да отговорите в рамките на 2 часа. Представляват въпрос/условие/казус с 4 отговора, един от които е верният.Програмата дава възможност да маркирате тези въпроси, за които не сте сигурни и после да се върнете отново към тях. Реално, без бързане, всички въпроси се минават за между 75 и 90 минути (в горния ляв ъгъл на интерфейса виждате колко време е изминало от началото на изпита). Така че ще ви останат поне още 30-40 минути да прецизирате отговорите си. В рамките на 2-та часа преди да сте натиснали бутона „End” на изпита, може да се връщате назад и да сменяте отговорите, колкото пъти искате.
И още нещо важно – ако случайно ви спре интернета, излезе ви неотложна друга работа или усещате, че нещо не сте във форма, може да прекратите изпита и по-късно (след няколко часа или след няколко дни) да го продължите. Системата ще ви върне там където сте прекъснали, с времето, което ви е останало, когато сте излезли.

Как да се подготвите за изпитите?

Първо – ако нямате поне минимален практически опит с Google AdWords ( и с Google Analitycs), ако не сте провели поне 1-2 макар и малки кампании, шансът да се справите е минимален. Просто голяма част от въпросите са чисто практически насочени и за да им отговорите е задължително да сте „разцъкали” навсякъде из интерфейса на платформата.
Аз например не успях да мина Search Advertising Advanced изпита, понеже не малка част от въпросите там са свързани с My Client Center (MCC), AdWords Editor и AdWords API, с които реално нямам почти никакъв практически опит.

Второ, рзбира се, необходимо е и малко да се почете. Помощни ресурси има и в Engage  , но най-добре да ползвате Помощния център на Google AdWords Certification Program.
Проблемът там е, че информацията е разделена на малки части, с доста линкове и препратки, което пречи да я систематизирате, особено ако имате нужда от по-цялостна подготовка, а не само от знания по определени теми, които не познавате добре.
Затова аз успях да изровя една е-книга, която съдържа цялата информация от Help-а на Google AdWords Certification Program, но систематизирана на едно място (върху някакви си 345 страници). Препоръчвам ви я като безценно помагало за всичките 4 сертификационни изпита:

За тези с електронни четци, може да изтеглите документа в ePUB  или в MOBI формат.

Неотдавна Google пуснаха тази много ценна е-книжка специално за Display рекламата в тяхната мрежа, която също ще ви е изключително полезна:

При успех, самият сертификат (в pdf) си го изтегляте от профила си в Google Testing Center.

В заключение

Не се опитвайте да търсите в Google някакви примерни тестове с готови отговори или нещо подобно. Няма да откриете или ако случайно намерите, няма да са актуални и едва ли ще ви помогнат особено. Съществуват и някакви платени интерактивни пакети за упражнения, но тях не съм ги тествал и не мога да ги оценя дали са полезни. Но доколкото знам, въпросите от официалните тестове за Google AdWords сертификация ги сменят изцяло или до голяма степен всеки месец, затова разчитайте най-вече на себе си.
И ако трябва да формулирам какво ви е нужно, за да успеете на изпитите – това е 40% опит, 59% подготовка и 1% късмет. Успех !

 

 

 

Всичко, което ви е нужно, да успеете с изпитите за Google AdWords сертификация is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Тя е поставена на пътя и уж трябва да ти осигури предимство да преминеш. Бялата маркировка на платното би трябвало да е специално място, на което шофьорите да са по-внимателни и да намалят бясната скорост, за да дадат шанс на пешеходците да преминат на отсрещния тротоар. Преди дни в столицата дори бе положена първата светеща „зебра”. Специални сензори усещат преминаващия човек и задействат светлинките отстрани, които се движат в такт с минувачите. Дори и това обаче няма да спре недисциплинираните водачи, които май са по-загрижени как да стигнат по-бързо до работа или вкъщи, вместо за живота на децата и пешеходците. А както е всеизвестно, джигити у нас бол. Камерите на столичния КАТ, поставени на най-рисковите места в София, само за два дни заснеха над 1200 нарушители. „Биг брадър” видя, че шофьорите масово карат с превишена скорост, а повечето от тях изобщо не се свенят да профучават през пешеходните пътеки. Един от бабаитите на пътя пък дори е преминал през пътеката със 107...

Персоналът на Facebook получава част от заплащането си под формата на акции от социалната мрежа, но с условието, че няма право да ги продава преди да е минало определено време. През тази седмица изтекоха ограниченията за първите акции, получени от служителите на Facebook и хората решиха да започнат ...

Безпилотен товарен кораб на Руската космическа агенция направи експресна доставка на три тона полезен товар до Международната космическа станция. Прогрес 49 излетя успешно от космодрума Байконур и само шест часа по-късно се скачи с орбиталната лаборатория, съобщи Space.com. Контактът между двата ...

Услугата Pastebin спечели популярност покрай хакерските групи, които преди време публикуваха хакнатата информация за имена, електронни пощи, пароли и други чувствителни данни основно там. Наскоро това се промени, тъй като собствениците на Pastebin решиха да променят политиката си спрямо информац...

ЕК предупреди България за извънреден доклад заради избора на съдии в КС

Лицата на тормоза в българското училище

Как ВСС ще избере нов шеф на следствието - в привидна прозрачност или?

Една от най-мразените от потребителите промени, след пускането на тъй наречения Дневник, който префасонира тотално облика на социалната мрежа Facebook, са двойните колони, чрез които вече се представят публикациите. Те водят до объркване и правят трудно различима новата информация от по-старата....

Le Point, 01.11.2012

Какво точно се е случило в нощта на 15 срещу 16 октомври в околностите на град Плевен, в България? На около 170 км от София, този град с 150000 жители става театър на любопитно неприятно приключение за петима, представили се като французи. Те са изненадани посред нощ и взети за крадци, според информацията от най-малко три български сайта, които отразяват фактите на 20 октомври. Французите са нападнати от въоръжени местни хора, които обкръжили джипа, в който се намирали. Инцидентът е описан на български тук и тук и в още един сайт. Според източниците инцидентът прерастнал в сбиване и местните използвали огнестрелно оръжие. Двама французи били ранени в краката, единият бил със счупен нос, а другите избягали.

Парашут-тандем

Най-учудващото е, че българите намират в колата и близо до нея компютри, както и парашут тандем, позволяващ спускане на пилот с пасажер, екипировка за гмуркане, професионални фотоапарати и много други любопитни неща. Ранените поискали да се свържат с френското посолство и били изпратени в болница. Те обяснили, че практикуват "екстремни спортове". Уточнили, че двама от тях били хвърлени през нощта със самолет над Румъния и се приземили 40 км по-далеч от мястото на скока, след като планирали с парашута, и се присъединили на българска територия към тримата си другари, които пристигнали в страната през софийското летище.

Българите проявяват разбиране

Кой знае защо, българите намерили всичко това за подозрително... но не направили голям въпрос. Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов обясни малко по-късно, че е в контакт с френските власти и, че въпросните лица са изпратени към Париж. Той уточни по радио Фокус, че става дума за туристи, които получили нужната медицинска помощ: "Най-важното е, че случаят е приключен". Добави също, че прокуратурата единствена има правомощия да започне разследване.

Служби за реагиране

Знае се, че туристите и други "екстремни спортисти" са способни да организират странни експедиции, но не дотам, че да скочат с парашут през нощта над Румъния във водолазни костюми! И в добавка да се приземят в България... Според нашата информация става дума по-скоро за тренировъчна мисия на агентите на службите за реагиране (спецчасти б. прев.) на външното разузнаване (DGSE), чиято програма не се е развила по предвидения план. Блогърът Куентин Мишо е първият във Франция, който твърди това, описвайки аферата със следните думи: "Трима френски войници от службата за реагиране на DGSE са били ранени при тренировка в България".

Дриан е в течение

Попитан за тези събития от Le Point на 26 октомври, докато се намираше на самолетоносача "Шарл де Гол", министърът на отбраната Жан-Ив Льо Дриан не отговори с думи, а с жест, означаващ, че става дума за нещо маловажно, за което е в течение, но не желае да коментира. От кабинета на директора на DGSE, потърсен на 26-ти и впоследствие на 31-ви, отговорът не беше променен: "Не коментираме публикациите в българските блогове." Трябва ли да го приемаме като опровержение? Не съвсем. Колкото до здравословното състояние на ранените "спортисти", приети по спешност в болницата Перси в Кламар (военна болница б. прев.), то не предизвиква притеснения.

Превод Биволъ

Съдебни заседатели в Австралия решиха, че Google са виновни за това, че местен мъж е бил представен за член на престъпна банда в резултатите от търсене за името му. Милорад Тркуля обвинява американската компания, че информацията в търсачката е опетнила репутацията му, съобщи BBC. 62-годишният мъж...

Работна група от Европейския парламент е на официално посещение в Народна Република Китай от 29 октомври до 2 ноември 2012г. Като заместник-председател на Делегацията на Европейския парламент (ЕП) за връзки с Народна република Китай евродепутат Илиана Иванова (ЕНП/ГЕРБ) е част от Работната група, която е на посещение в Китай. По време на визитата членовете [...]

Може би за мнозина този въпрос звучи фантастично. Изчезването на един народ не е често явление, още повече - народ с 13-вековна история и прекрасен собствен език. Но ония, които познават действителното положение у нас днес, неоспоримите факти и изводите, които те налагат, не могат да не бъдат разтревожени от едно трагично явление. Още преди години то възбуди вълнения сред официалните партийни и правителствени среди, в печата и по радиото се заговори с не много висок глас, че раждаемостта на българите е на едно от последните места в света, че българската част от населението е с отрицателен прираст, т. е. започва да намалява. Апелираше се за спешни мерки. Но тъй като негативните явления никак не са по вкуса на съвременните български ръководители, не се направи задълбочено обсъждане и анализ на статистическите данни. Въпросът набързо беше претупан по държавна и партийна линия и крайният му резултат се изрази с покачването на ергенския данък от 5 на 10 на сто. Както и с масовото преименуване на цигани с български имена. И този път, както в много други случаи, властта стана жертва на еснафската си скрупольозност - да се скрие болестта на момата, та дори и тя да умре. За първи път в своята история, в години на мир, а според властта - и години на небивало щастие, българският народ започна да намалява. Отбелязаният прираст на населението, което все пак достигна над осем милиона, е изключително за сметка на циганското и донякъде на турското малцинство в страната. Лично на мен един от секретарите на ЦК на БКП ми е казвал: "След 20 години ние ще бъдем турско-циганска държава."

Какво стана с нашия народ? Кое унищожи желанието му да живее, да създава поколение? Кое унищожи силата на земната му кръв? Къде изчезнаха многолюдните селски семейства, родове и цялата бликаща жизненост на една млада нация? Нали всеки знае, че децата са бъдещето? Не е ли отказът от деца отказ от бъдеще?

Реакциите на българските власти показват, че те са неприятно изненадани и като че ли не могат да си обяснят явлението. Печатът, който напълно изразява официалното становище, се опита многократно да обвини младите семейства, че те жертвали децата си за сметка на по-удобен, комфортен живот. Един български социолог обясни, че първото дете в едно семейство бива забавяно или отхвърляно в името на апартамента, второто дете - в името на автомобила и т. н. Друго обяснение, пак плод на характерната еснафска полуискреност, беше, че нежеланието да се раждат деца било свързано с "порасналата свобода на жената", която предпочитала да бъде инженер, лекар или нещо друго, но не и да посвети живота си на деца. Беше намекнато също, че донякъде и материалните несгоди възпрепятствали раждаемостта.

Пак в печата се появиха и някои от обясненията на другата страна - семействата. Под формата на строго ограничени анкети и осакатени разговори журналисти се опитаха, доколкото това им беше разрешено, да вникнат по-дълбоко в нежеланието да се раждат деца. Мнозинството от младите двойки се оправдаваха с това, че поради материални причини, а също и поради съвременното устройство на живота в страната, както мъжът, така и жената трябва да работят и няма кой да гледа децата. Приведоха се факти, че хора, които нямат стари родители, за да им гледат децата, трябва да разчитат на детските домове. Но влизането на едно дете в детски дом сега било по-трудно от влизането на кандидат-студент в университета.

Естествено, печатът в България не отиде по-далеч в своите търсения, може би защото знаеше добре какво ще срещне.

Защото не става въпрос за една или две причини, които биха могли да бъдат отстранени с правителствени решения, а за комплекс от болестни явления, някои от които вече непоправимо са разрушили жизнеспособността на народа. За всекиго е ясно, че не става въпрос за преходни явления, а за тежко заболяване на националния дух, чиито трагични последствия тепърва ще наблюдаваме.

Нека погледнем не на материалната смяна на дете за автомобил, а на онова, което поражда тази смяна, като се позовем именно на това, че битието определя съзнанието.

Първото, което откриваме е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден. И това не е трагикомична игра на шепа кафеджийски интелектуалци, а атмосфера, проникнала и в последното село. За да не бъда голословен, нека се позова на няколко факта: огромното нарастване на броя на разводите, по които България заема едно от първите места в света; значителното нарастване на броя на самоубийствата, характерно впрочем за повечето страни от съветския лагер; честите констатации на партията и комсомола, че младежта нямала идеали; големият брой стопански престъпления и кражби; разни форми на проституция. Нито един от изброените дотук факти не съществуваше като явление в страната преди 25 години. Искам да разкажа само един куриозен случай. Когато работех като инженер в едно предприятие, един от добрите ми работници изпадна в болестна апатия, нежелание да говори, да яде, да живее; направи няколко опита за самоубийство и го прибраха в лудницата. Отидох да го видя, беше в особено състояние. Опитах се да му кажа, че трябва да се помъчи да живее. Но той ме погледна полуусмихнат, тъжен и ми каза със странен глас:

"Няма нареждане да се живее, другарю Марков! Виж, ако имаше нареждане... можеше и да се живее!"

Първият аспект на безсмислицата е безперспективността. Един наблюдателен западен журналист след посещението си в България отбеляза, че онова, което му е направило най-силно впечатление е, че всеки човек в тая страна "има определен таван", че обществото е ограничило развитието на всекиго с предопределен таван. Разбира се, за грамадното мнозинство от населението таванът е твърде нисък. По силата на изкуствено създаденото и настойчиво поддържано класово и социално безправие в страната, всяко дете - утрешен гражданин, има определен път. Всеизвестно е, че колкото и да е способно детето на обикновения гражданин (който не е имал щастието да изяде два шамара в полицията преди 9. IX . и следователно няма героично минало, нито полезно настояще), то не може да се състезава с детето на един партиен ръководител, което при цялата си тъпотия ще влезе в английската гимназия и ще попълни утре мястото на татко си в ръководството на държавата. Не е ли странно, че няма нито един случай, при който дете на партиен ръководител да е завършило техникум, да упражнява професия като стругар, металург, миньор, строител? Ако само погледнем състава на българските легации в чужбина, ще открием, че те са подслонили децата на повече от половината съвременна българска аристокрация. Вчера роденият Иванчо от Горубляне, който може да има заложбите на велик астроном, инженер, артист, никога няма да отиде по-далече от местното ТКЗС, докато някой Володя (за определени кръгове това е също българско име), седнал в "Чайка"-та на баща си, ще заеме място в университета и след това - където си иска. Да не говорим, че в училище Володя винаги ще има по-добри бележки от Иванчо и при всички съревнования състезанието ще бъде между "Чайка"-та и пешеходеца.

Вторият аспект на безсмислицата е производен на първия. Разрушението на всички нравствени норми и понятия доведе до това, че всичко може. Колко пъти политиката на БКП преобърна вековни разбирания за добро и зло, за честност и безчестност, за лъжа и истина? Ами огромната лъжа, наречена комунизъм, в името на която се извършват безброй престъпления? Едни и същи хора обявяват един и същ човек (Трайчо Костов) за национален герой, после за национален предател и го обесват, след което отново го обявяват за национален герой и му издигат паметник, а пък напоследък май пак ще го обявят за предател. Да не говорим за липсата на елементарна справедливост в страната, за липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип - това е принципът на безпринципността.

Третият аспект е чувството на несигурност. Няма човек в страната - от председателя на държавния съвет до последния гражданин, който да познава чувството за сигурност. Не съм сигурен дали комунистите премахнаха експлоатацията на човек от човека, но те създадоха нещо още по-жестоко, нека го наречем "зависимост на човек от човека", при която всеки подлец или мижитурка може да изиграе убийствена роля в живота на всеки гражданин. Несигурност в работата, несигурност у дома, несигурност в бъдещето. Прибавете към това призрачната атмосфера на войната, която се подхранва от цялата пропагандна машина. В продължение на последните 20 години България може би десет пъти беше пред конфликт. Корея, Суец, Куба, Виетнам, Югославия, Китай, Чехия, Израел... Всеки знае, че при евентуална съветска война България ще бъде първата страна, която ще се намеси. Военно обучение, непрекъснато свикване на запасни, бойни подготовки, непрекъснати аларми...

За какви деца може да става дума?

При това аз не искам да засягам общественото устройство, откъдето произтичат множество други фактори, които отравят душите и сърцата на българските граждани.

Това е общото обяснение. Затова мнозина стигнаха до крайно неприсъщото на националния ни характер живеене ден за ден, затова не една млада жена повтаря: "За какво да раждам! Да създавам един нещастник, за да се мъчи на този свят! Не, това е престъпление!"

Ето какво пресушава корените на 13-вековното българско дърво. Въпреки пълното ни разбиране за размера на злото, аз искам да вярвам, че обикновените граждани ще съумеят да надвият безплодната атмосфера, в която живеят, и може би с някаква нова петвековна надежда ще съхранят живото тяло на народа и чудния български език.

Свикнал съм да съм в малцинство по отношение на онова, което повечето българи харесват или не. Това често ме вкарва в графата „чуждопоклонници” или направо „предатели”.
За разлика от мнозинството българи не харесвам смъртното наказание от сърце, а не заради европейската директива.
За разлика от мнозинството не мисля, че циганите трябва да бъдат кастрирани, насилствено интегрирани или „само” игнорирани в техните гета.
За разлика от болшевизираното болшинство у нас не харесвам употребата на „мирния атом” за производство на електричество, макар той да е внедрен в душите и сърцата на мнозинството мои сънародници от десетилетната пропаганда.
За разлика от болшинството съм направо „меншевик”-не харесвам руската политическата физиономия, макар България да държи първото място в Европа по харесване на Русия ( каквото и да значи това).
Приличам обаче по нещо на повечето българи -не може да се каже, че „харесвам” кой знае колко и европейските институции, но когато става дума за доверие се класирам сред преобладаващата част от нас, които се доверяваме много повече на ЕС и неговата бюрокрация, отколкото на българската.
„Eдва 16 процента от българските граждани има доверие в съдилищата на собствената си страна или виждат подобрение в работата им през последните пет години. За сравнение дори в сочената с пръст заради правните си проблеми Румъния доверието в съда е по-високо – всеки четвърти румънец вярва в почтеността на тамошните съдилища.
През последните пет години не се наблюдава каквото и да е стопяване на планината от недоверие и подозрения в корупция, която общественото мнение в България е натрупало спрямо съдебната власт. Несъмнено основна роля за това играят скандалите с и между магистратите, защото пак за последните 5 години едва 7 на сто от пълнолетните българи са имали някакво вземане-даване със следствие или съд. Доверието към МВР също не бележи особен прогрес. В „нашата полиция” имат вяра по-малко от една трета от българските граждани. Така по показателите за доверие на своите граждани в националната правосъдна и правоохранителна система България убедително заема последното място в Европейския съюз.”
03.08.2012 г. „Дойче веле”
Същевременно ние българите сме номер едно в Европа по доверие на гражданите в ЕС.
На фона на тази картинка, как мислите, на кого ще повярва мнозинството от българите в скандала с Брюксел заради назначаването на нови български конституционни съдии, гласувани вчера от послушната на Бойко Борисов машина за съгласяване с него в Народното събрание без на номинираните да бъде зададен нито един въпрос? При това от Европейската комисия изрично предупредиха само преди два дни, че посочените кандидати за важните постове трябва да преминат през публична процедура на задаване на въпроси- т.е. през прозрачна парламентарна проверка.
В разследване на „Медиапул” и „Капитал” се припомня, че току-що назначената с подкрепата на ГЕРБ, ДПС и части от БСП ( новата тройна коалиция?!) в конституционния съд Венета Марковска, която е заместник-председател на Върховния административен съд, е в приятелски отношения с Георги Георгиев,арестуван през януари 2010 г. Според свидетели Георгиев се е държал арогантно и е размахвал карта на Върховния административен съд, каквато няма право да притежава. Двамата полицаи обаче си изпълнили служебния дълг и го арестували, заради което по-късно са уволнени.

Марковска, доказано, е в приятелски отношения и с Румен Еленски, адвоката на Ахмед Доган по делото за хонорара от 1.5 млн. лв., който се явява по нейни дела.
Ако това е „компромат”, значи определено в Брюксел, на който българите вярват, вярват на „компромати”. Защото реагираха вчера безпрецедентно остро след като препоръките им за критериите при подбора на конституционни съдии в България не само не бяха взети под внимание, но практическа са бламирани от управляващите тук. ЕК заплаши с извънреден доклад: (не)приятелски огън, но не случаен, а предизвикан.
„Право на Европейската комисия е да наблюдава и прецени необходимостта от междинен доклад. Не бих могъл да коментирам това изявление“, азявява в интервю за „Труд“ зам.-председателят на парламента Анастас Анастасов, който също бе избран за член на Конституционния съд като кандидатура на ГЕРБ.
В превод на европейски език неговата реплика означава нещо като”да си гледат работата”. Това можеше да е проява на първично чувство за независимост и патриотизъм дори, ако беше казано обаче на място, а не като безпомощна, лишена от аргументи реакция в защита на една управленска арогантност.
Прав е юристът с диплома по право от полицейска школа Анастас Анастасов- право е на ЕК да съди. Но къде остава правото на правосъдие за самите български граждани? Те и без това нямат доверие на правосъдието у нас, а сега пред очите им се разиграва още една демонстрация на незачитане на елементарното приличие при кадруването в правораздаването, с което доверието в него се срива още повече.
Един призрак броди из европейска България- призракът на лъжата за прозрачността, превръщайки я в призрачност. И тази власт се опитва да измами всички, но не успява поне по отношение на самата Европа. Остава да видим доколко са се развили по европейски българските избиратели, за да накажат лъжците.

Share on Facebook

„Няма нищо по-старо от вчерашен вестник“. Ако се интересувате обаче от съдбата на десните в България, не бързайте да изхвърляте старите вестници. Те ще ви изяснят картината достатъчно. Откакто правителството на ОДС начело с Иван Костов слезе от власт през 2001 година, въпросът за „обединението и възраждането на десницата“ остава сред най-устойчивите медийни теми. Едни и същи хора, по един и същи начин се стараят да лишат едни и същи избиратели от представителство. Няма значение дали го правят умишлено или просто така им се получава.

Бившите председатели на синята партия Надежда Нейнски и Мартин Димитров изпратиха открито писмо до ръководствата на СДС и ДСБ, защото са стигнали до извода, че “само създаването на единна формация на традиционната десница ще я превърне в силен и незаобиколим фактор в следващия парламент и в бъдещото управление на страната“. Предложиха на двете ръководства “да преразгледат всички решения, свързани с разделението, и да започнат преговори за намиране формулата на единството“. Заедно с още 60 депутати, кметове и местни лидери на СДС създадоха Национален съюз „Единство“ в рамките на партията. За да не преспи случайно някой с излишни илюзии, ръководствата на СДС и ДСБ отхвърлиха веднага предложението. „Никой не споделя такива пораженчески неща“, коментира Иван Костов прогнозата, че по отделно двете партии нямат шанс. А председателят на СДС Емил Кабаиванов потвърди намерението за самостоятелно явяване на изборите и обвини Нейнски и Димитров в разцепление: „С фракции единение не се прави“.

Факт е, че отдавна никой не възлага на СДС и ДСБ надежди да спечелят изборите или поне да имат решаваща роля при сформиране на правителството. Демокрацията обаче не е само футболен мач на принципа „Победителят взима всичко“. Тя е преди всичко гаранция, че всяка достатъчно голяма група хора с различни ценности и интереси ще има своето представителство в парламента. Българското законодателство определя „достатъчно голяма група“ като 4% от участвалите в изборите. И въпросът е дали има поне толкова многобройна група хора, които споделят общи идеи и които могат да останат без представителство заради сложните отношения между СДС и ДСБ. Ако няма такива хора, тогава разговорът е напълно излишен.

За момента идентичността на сините се ограничава в няколко теми: единствената ясна и последователна позиция срещу проекта за АЕЦ „Белене“; единствена реакция срещу зачестилите опити за реабилитация на комунистическия режим и негови лидери; отстояване на прозападния път на развитие на страната и противопоставяне на вътрешните опити за налагане на интересите на Русия над тези на България. Може и да не са толкова много, но в България има хора, за които тези неща са важни. На последните парламентарни избори през 2009 година Синята коалиция получи 285 хиляди гласа и то вече в присъствието на ГЕРБ.

Проблемът на сините не е в опаковката им. Проблемът им е, че вместо за политика предпочитат да говорят за технология. С необяснимо упорство сините лидери продължават да облъчват намаляващите си избиратели с размислите си за коалиции, за тънки сметки как да достигнат прага от 4%, с обвинения за това коя от двете страни е по-виновна. Колкото и да са малко, техните избиратели очакват от тях визия за страната и защита на принципите, заради които започна всичко в началото на промените. Вместо това те получават поредната доза размяна на забележки.

Иначе има логика в идеята на бившите лидери на СДС, че десните избиратели по-лесно биха подкрепили единна формация, вместо отново да се раздвояват между двете партии. Има логика и в отговора на ДСБ, че не те предизвикаха разпадането на Синята коалиция, а всъщност сегашното ръководство на СДС така реши. Има логика и в обвиненията, че с Иван Костов не се говори лесно, има логика и в констатацията, че никой друг не предлага политика. Само че това са въпроси за кухнята. По единствената тема, която засяга всички избиратели, лидерите на СДС и ДСБ успяха шумно да се конфронтират. Първите подкрепят оставането на плоския данък, вторите говорят за премахването му. Все по-малкото им избиратели виждат това. Чуват и размислите им на глас за това как да пребоядисат оградата, така че да влязат в парламента. Непоследователното отношение към ГЕРБ също им пречи. В началото подкрепяха Бойко Борисов и им беше много трудно да обясняват на избирателите си защо. Днес са опозиция, но не могат да обяснят в името на какво. Опасността не е, че няколко конкретни политици могат да останат извън парламента. Опасността е, че една група от избирателите може да остане без представителство. Колкото повече сините говорят основно за опаковката, толкова по-сигурно става това. И ако скоро не започнат да се държат с уважение към избирателите си, поредните разговори за единство вече няма да интересуват никого.

написано за в. “Труд” преди 10 дни

Ужасно трудно e да пиша за книги, които за мен са безпрецедентни шедьоври и класики в жанра си. Онези, които оставят трайна следа в съзнанието ти след като си ги прочел. Книги с души, както ги наричат някои. Именно за това едва ли някога ще видите от мен рецензии за любимите ми романи – „Джонатан Стрейндж и мистър Норел”, „Парфюмът” и тетралогията „Хиперион”. Казвам всичко това, именно защото точно в момента ми е ужасно трудно да започна да пиша за последния роман, който ме докосна – „Шогун”. Не за друго, ами просто защото той носи всички качества, които изброих по-горе. Почти безпогрешна книга, която напълно заслужава да бъде наричана „една от най-големите класики на 20-ти век”.

„Шогун” се развива през 1600-та година. В Европа се води война за надмощие за огромните новооткрити територии по цялото земно кълбо. Двете основни фракции – Англия и Холандия срещу Испания и Португалия, се борят и на друг, не по-малко ужасяващ фронт – духовния. Католици мразят отцепилите се протестанти. И обратно. Всеки смята другата вяра за ерес. Цяла Европа е опустошавана от инквизицията.

В това смутно време английският лоцман Джон Блакторн случайно корабокрушира на бреговете на Япония, превръщайки се в първия протестант, стъпил на този невероятен и екзотичен свят, непринадлежащ на нищо, що е европейско. Островна държава с войска много по-голяма от тази на всички крале на Европа, където борбата за власт, интригите, смъртоносните земетресения, кланетата и убийствата за щяло и не щяло са ежедневие. А на всичкото отгоре лоцманът заварва там най-омразните си врагове – испанците, които от десетилетия владеят търговията между враждуващите китайци и японци, от което печелят колосални суми.

А най-лошото тепърва предстои –  феодална Япония е изправена пред неизбежна кръвопролитна война – японският върховен владетел е умрял преди една година, оставяйки след себе си невръстен син. Императорът отдавна е станал само символ без никаква фиктивна власт, а целият двор е раздиран от междуособиците на петимата регенти. Всеки ще се опита да се домогне до върховната титла шогун, за да управлява една от най-развитите цивилизации и култури, създавани някога. В цялата тази игра Джон Блакторн се оказва много по-важна пионка, отколкото някой би предположил. Предстои едно огромно приключение за младия лоцман, който трябва да се изправи срещу най-големите си страхове и да извърви дългия път на духовно прераждане, за да се превърне в истински самурай и японец.

Трудно е да разкажеш за сюжета на роман с 1200 страници, без да превръщаш текста си в ревю-преразказ. Не знам дали съм се справил, но ви приканвам да приемете думите ми на доверие и повярвайте, че „Шогун” представя интересна и вълнуваща история, чието описание по-горе е едва началото. Признавам, не е от най-многопластовите и заплетени неща, писани някога, но е достатъчно увлекателна, за да държи читателя прикован от началото до края. Всичко нужно е налице – различни гледни точки, странични разкази и сюжетни линии, приключенски моменти, щипка битки (само не очаквайте да четете изцяло военен роман с много екшън, защото ще останете разочаровани), интриги, убийства, приказни описания на японския бит и култура, неочаквани обрати, любов, омраза и много друго. Едно е сигурно – скучно едва ли ще ви стане.

Но „Шогун” не е толкова добра книга заради историята си. Цялото великолепие на този роман се крие в сблъсъците. В множествено число, защото не е само един. На първо и най-важно място е сблъсъкът между европейската и японската култура. Толкова далечни и различни една от друга, че сякаш единственото, по което си приличат е, че обитават една и съща планета. Религия, философия, технология, мироглед, архитектура – допирни точки просто няма. И именно това е основният аспект, който Клавел иска да разкрие на читателите си. През гледната точка на „варварина” Блекторн авторът с всяка една страница разказва за това колко различни може да са две цивилизации, израснали напълно независими една от друга.

От едната страна седят европейците – ужким по-цивилизовани, морални и ценящи човешкия живот, с много по-развити технологии за корабоплаване и в пъти по-модерни оръжия. От другата страна са японците, за които човешкият живот не означава нищо, за които честта и достойната смърт са най-големия идеал и с много по-изостанали технологии. Но в същото време пак там седят европейците с тяхната  ужасяваща инквизиция, липса на всякаква чест и достойнство, живеещи в градове-кочини, в мизерия, мръсотия и липса на каквито и да е хигиенни и хранителни навици. Срещу тях - спретнатите и чисти японци, с тяхната изключителна философия, откровеност, мир със себе си, природна интелигентност и недостижими архитектурни и строителни умения, в чийто бит думички като „карма” са ежедневие. Защото всяка една култура има своите положителни и отрицателни черти. Няма перфектни. А когато магическото перо на Клавел ги изправи една срещу друга в епичен сблъсък на културите – става наистина интересно.

Но, както казах, сблъсъците не свършват до тук. Християни се изправят срещу християни в борбата за търговия, носеща неземни богатства. Японци се изправят срещу японци  във войната за власт. А един европеец и една от най-важните японки изживяват своята истинска и невъзможна любов. Всеки има собствена позиция, възгледи, морал и разбирания за света. И всеки е прав за себе си. Уникално е  умението на Клавел да вплете описания и разговори, философия и екшън, любов и омраза, чест и порок. В „Шогун” ще успеете, за няколко (десетки) часа, да надникнете в японската култура и бит, в смисъла на тогавашния живот, в истинската същност на самураите и техния кодекс „бушидо”. А един от най-интересните аспекти са самите японски жени – благоуханни, екзотични, желани. Съпруги, наложници и прекрасни куртизанки, именно в тези години превръщащи се в неподражаемите гейши. Защото в този роман колкото са важни мъжките образи, толкова стойност имат и женските. Нещо много рядко срещано. И всичко това представено през погледа на един чуждоземец, точно каквито са почти всички читатели на романа.

Разбира се, в името на обективността, „Шогун” не е перфектната книга, колкото и да ми се иска. Просто 1200 страници идват твърде много за този роман. И си личи. Към края на книгата има около 300 страници, в които предстои една кулминация, която така и не идва. Всичко е изострено, всеки момент голямото ще избухне. И тогава замира. Действието се забавя и тъпче на едно място. Или казано с други думи – леко доскучава. Но само леко. И само за малко. Защото Клавел успява да осмисли цялата умерена досада към края с изключително силния и изпълващ край. Някои могат да останат разочаровани от липсата на епични кланета и финални битки, но истинският читател разбира, че същността на тази книга не се крие в това. Не. Тя е в чисто човешките взаимоотношения, щастие, мъки, кроежи, успехи и провали. В силата, с която всяка личност разполага. Независимо от това към коя раса, религия, пол или култура принадлежи.

Много говорих и малко казах. За такъв роман може да се пише необятно много, но плейлистът е към края си, а последната от прекрасните пурети, подарени ми вчера, за които ми иде да напиша отделен пост в блога си, догаря. Но емоцията, донесена от прочита на „Шогун” остава. И ви приканвам – ако не сте чели този роман – направете го. Защото „Шогун” е книга-съкровище. Епична проза, съчетаваща в себе си приключенски, исторически, любовен и военен роман. Философия, мъдрост и културни сблъсъци, болезнено актуални и днес, 400 години по-късно. Попроменили формата си, но все пак същите. Прочетете „Шогун” най-малкото, за да разберете що е то „карма”, за да научите що за причудлив народ е този, за когото смъртта никак не е занимание самотно.

Прочети ревю за книгата и от Лора Григорова.

Днес ще направим едно почти невероятно пътешествие – ще обиколим Черно море от всичките му страни, ще се опитаме да качим Елбрус, ще посетим за малко Северна Осетия и чеченския Беслан и ще разгледаме Грузия и Кападокия. Наш водач ще бъде Любо. Приятно четене:

До Кавказ по шосе

с красотата на Грузия и Турция за десерт

Когато тазгодишното далечно пътешествие дойде направо не ни се вярваше, че е истина. Толкова дълго го чакахме, планирахме и премисляхме. Най-накрая се получи следното: България – Румъния – Молдова – Украйна – Русия – Грузия – Турция. Като цяло

целта беше Кавказ,

където да се пробваме да се качим на Елбрус и после да акцентираме на Грузия. В петък вечерта верният автомобил беше натъпкан на макс като това включваше претъпкан багажник, 4-ма човека + 2 големи раници вътре и бокс багажник на покрива. И така събрахме се дружината и още вечерта поехме в посока Русе. Пътувайки в тъмнината на нощта си мислех как трябва да минат няколко дни за да се откъсна от лудницата и напрежението в работата. Не става веднага тая работа, но пък известно облекчение се прокрадна веднага след напускането на София. И така по късна доба приближихме Русе и на вече изпитано място в близост до Бесарбово разпънахме лагер 1. На следващия ден прекрасното утро ни посрещна и в ранни зори тръгнахме към Силистра. Като претеглихме нещата с бак от Силистра до Кълъраш е по-примамливо, отколкото така известното с лошата си слава околовръстно на Букурещ. Пътят от Русе до Силистра е много приятен за каране и разстоянието се минава неусетно. На границата на излизане от България митничара като ни пита накъде сме се запътили, след като чу отговора поклати учудено глава и ни пожела приятен път. После бака за минути те хвърля на другия бряг на Дунава и вече сме в Румъния. Интересно ми беше самото разположение на границата между България и Румъния. Толкова беше близо, че буквално българите могат да си изхвърлят боклука в Румъния от терасите на блоковете.

В Румъния

имаше за минаване само около 160 км, които се взимат на един дъх. Имаше само едно спиране, за да качим една диня за по път да има. Всъщност само тя липсваше на фона на всичкия този багаж, но пък добре дойде в жегата.На границата с Молдова минахме за около 1:30 часа. От румънска страна бързо, ама после си беше висене. То не, че колите бяха толкова много, просто процедурите са им супер тромави. В Молдова избрахме пътя през Вулканещи, който знаехме, че е пó ненатоварен, отколкото този през Рени, където се влиза в Молдова само за 1 - 2 км. В нашия вариант се минават 48 км през страната, за което време опукахме румънската диня под една сянка и неусетно се озовахме отново на граница. Този път с

Украйна

Ей тука ще се чака доста! От молдовска страна на митницата ме заговаря едно момче на чист български. Зарадвах се, поздравих го, а той вместо да се държи малко по на ниво като видя, че сме българи почна с неговите "Я отвори тук"; "Това са за к'во е", "Тук к'во криеш" и т.н. Беше голям сухар и се правеше на голяма работа. Не ни е правил проблеми, ама държането му беше доста тъпо. От украинска страна за разнообразие още много чакане. Руснаците се прибираха от море и не бяха хич малко, а като сложиш и не малко украинци за цвят и става мазало. И така след безкрайно чакане и после още много чакане... УРААА... "Добре дошли в Украйна". Времето беше бая напреднало и щеше да е добре поне да стигнем до Одеса. Това, което ми направи добро впечатление първо тук, а после и в Русия бяха пътищата, които не минаваха през почти никакви населени места, а ги заобикаляха и самите селца бяха с отбивки на по няколко километра. Макар и с лошо качество, коловози и неравни пътищата поне бяха широки и не се налагаше постоянно да се намалява заради знаци и населени места. По този път обаче щещ-нещеш влизаш пак за малко в Молдова, но за щастие само ти дават билетче на входа и го взимат на изхода. На 40 км от Одеса започна да се смрачава и кривнахме от главния път, за да намерим място за нощувка. Още първия опит се овенча с успех и намерихме не лощо местенце. Вечерта се насладихме на не много студена украинска бира и така се изниза този ден изпълнен с висене по границите и път, ама няма как това си е част от ситуацията на изток. Тъй като бяхме на не повече от 200 м от главния път ми направи впечатлени, че

трафикът не стихна цяла нощ

На сутринта след изгрев слънце събрахме лагера и тръгнахме с идеята да влезем в Русия днес, което е напълно постижимо. И така Одеса се показа съвсем скоро. Искаше ми се да се отбием да я разгледаме, но знаех, че това е свързано със задръствания и много мотане и в крайна сметка остана за другия път. На околовръстното спряхме да заредим и Краси срещна съвсем случайно негов съученик, който не е виждал от много години. Светът е малък, както много пъти сме се убеждавали. В покрайнините на Одеса се появи такава смрад на нещо като гниеща тиня с примес от други миазми, че направо не се дишаше. Откъде дойде това чудо не ми стана ясно, ама странно, че в близост имаше къщи, в които имаше живи хора. Явно са еволюирали и обонянието им е изчезнало като сетивен орган. Нямам друго обяснение.

От Oдеса нататък следва монотонно каране по безкрайните прави пътища на Украйна.

Всичко щеще да е чудесно само настилката да беше по-равна. Има много бабуни и коловози (особено напречните на места са ужас). Но пък елате да видите как се обработва земята. От двете страни на пътя стотици километри всичко се обработва. Има си системи за напояване, а точно тогава беряха домати и товареха с тонове в Камази естествено. Тунингованите Лади и Волги също не липсваха като пердашеха с над 100 км/ч по неравните пътища. Кеф ми беше да ги гледам. Основните направления по пътя след Одеса са Миколайв - Херсон - Мелитопол - Бердянск - Мариупол и руската граница. Всичко беше строг транзит, но в Мелитопол спряхме да обядваме и да ударим по един от легендарните КВАС (продават се във малки цистерни из градвете или до пътя). Винаги е студен и е приятен в жегата. [caption id="" align="aligncenter" width="567"] Крайпътен квас[/caption]  

В Мариупол пред нас се изпречи нещо ужасно -

завод с размерите на малък град, който бълваше всякакви гадости. Не бях виждал нещо с такива мащаби досега. Приличаше на град от ръждиво желязо като от фантастичен филм за бъдещето, но от тези където всичко е измряло и има само пустини, мутанти и стари заводи. (Вероятно става дума за Азовмаш – бел.Ст.)   Малко се поолях май с описанието, ама си е бая завод и много смърди около него. След това започнаха едни живописни поля със слънчогледи и все така прави пътища.

Качихме пак една диня за из път и се озовахме на

границата с Русия

 

Там имаше български тираджии, които отиваха към Краснодар. Поговорихме кой какво и как и се наредихме на опашката.

Тук предстоеше още повече чакане

Най-тъпото е, че имаше много идиоти, които се предреждаха и нямаше много установен ред. От украинска страна стана по-бързо, но после от руска беше по-зле. Попълват се едни емиграционни карти, прави се декларация за колата за временен внос в страната и естествено паспортна проверка и митница. Всичко на всичко 3:30 часа, но поне не се заяждаха за нищо и даже багажа не вадихме. Имаше един много смешен митничар, който беше чувал за България и за курорта Шкорполовци. Даже извади едно листче от джоба си и беше написано името на курорта. Само ни питаше нещо за там и повтаряше Шкорпиловци, Шкорпиловци... Явно му беше много интересно това име. После се зачуди дали това не е в Унгария, но след като го уверихме, че не е се успокои и изчезна някъде. Абе бая тъп беше, ама поне не ни закачаше като завързахме разговор.

И така... "Добре дошли в Русия"

Ех, откога го чакахме. Вече беше се стъмнило и разходката из Ростов на Дон отпадна за жалост. Сега на дневен ред беше къде да се спи, ама така и така беше тъмно та дай да караме още, но първо да обърна внимание на радостта от цената на бензина. Някъде към 1,40 лв. Ми то беше толкова като взех книжка преди 10 години, а и с тия лади и жигули наоколо направо се върнах назад във времето. Не че нямаше и много нови и скъпи коли де. Още с влизането в Русия пътя стана с много хубава настилка и нова маркировка.

Като цяло пътищата тук са хубави

Пресякохме Ростов и продължихме на юг, но не по пътя, който е за Краснодар, а по този за Ставропол, за да избегнем Цукерова Балка, където предварително знаехме, че има пост на ДПС, на който спират наред и тарашат яко. Нещо като вътрешна граница. На 30 км от Ростов свихме в едни ниви, за да нощуваме. Винаги съм мразел търсенето на място за лагер по тъмно, ама понякога няма как. В конкретния случай на въпросната нива беше пълен мрак и към 1:30 посред нощ. Изведнъж се светнаха едни фарове на 50 м от нас и един камион и една кола се изнесоха с пълна газ оттам. Хмм, абе не им беше чиста работата на тия със сигурност. Позамислихме се малко, ама останахме и разпънахме лагер 3. Утрото беше свежо, небето ясно и предвещаваше хубав ден.

Имахме около 600 км за деня до заветната цел - градчето Терскол и подножието на връх Елбрус

Излязохме от ливадите на главния път и се сляхме с инензивния трафик. Огромно количество автомобили се движеха устремено към Ростов. Часът беше ранен и точно време за отиване на работа. Пътя хубав и широк, но с по една лента в посока. Хубавото беше, че тази една лента беше почти колкото 2 наши и беше възможно изпреварване дори и с насрещен трафик. Абе, създаваше се малко предпоставка за произшествия особено, ако се задминава камион и трябваше да е с повишено внимание. Беше заринато с камази с ремаркета, които тровеха въздуха с тежки газове, а не ми се мисли за разхода им на гориво.

Тяхната полиция ДПС дебнеше на всеки 5 - 10 км

Щеше да е голям късмет да не ни спрат. Колите с чужда регистрация са им специалитет. Спряхме на един Лукойл да ометем динята, внесена от Украйна, която пак бая се ослади на всички. След Ставропол пътя стана нещо като магистрала. В насрещното мернах кола с плевенска регистрация и ми стана интересно откъде ли идват. Появиха се интересни табели като Баку; Азарбейджан; Грозний, Чечня и Махачкала, Дагестан. Последните две все свързвани с неприятни новини.

Приближавайки кавказките републики

стилът на шофиране се измени много и заприлича повече все едно си в някоя арабска страна

Появиха се и черни Мерцедеси и джипове Ауди с чеченска регистрация, които караха с космическа скорост и изпреварваха на магия, но сякаш никой не ги закачаше. Но пък нас не пропуснаха да ни спрат. Даже се учудих, че минахме толкова километри преди това да стане. Естествено, се заядоха за някаква велика глупост. Едва се сдържах да не се изсмея. А по-точно ставаше въпрос за заобикаляне на камион от дясно на светофара при положение, че дясната лента беше свободна. Е да, ама за тях това е направо немислимо нарушение и искаха да ми вземат книжката, но

ако им дам 300 долара всичко ще е наред

Абе я стига с тия глупости. Какви се тия глоби в щатски долари в Русия и то за такава глупост? Почна пазарлък, разправии, ама не ни се занимаваше, че бързахме и накрая на 1500 рубли (около 75 лв) се договорихме. Той взе парите и ги пусна в нишата на подлакътника на колата му, където лъснаха 20 пъти по толкова пари. Мизерници гадни. По-ужасни са от нашите катаджии. А и бяха такива мазници направо да те е гнус да ги гледаш какви лукави мишоци са. Честно казано очаквах го, защото бях предупреден какво да очаквам от тях. Абе айде, това си е част от пътуването по тези места. Здраве да е! Не сме първите нито ще сме последните. Интересното е, че тоя тъпанар като ми взе книжката веднага си извади от джоба още няколко чуждестранни книжки да ми покаже, че е взел на други "съгрешили". Скоро след това

се отклонихме от главния път за Налчик, Владикавказ и границата с Грузия

Надясно в нашата посока се простираше долината на река Баксан и водеше към сърцето на Кавказ. Планините наоколо започнаха да стават все по-високи и интересни. Величествено е!

Преди един от градовете по пътя имаше бетонни прегради на самото шосе и войници, въоръжени до зъби с автомати. Там има знак 'СТОП' и спирането е силно препоръчително. После огражденията се заобикалят и се продължава по пътя. Спирахме за снимки тук-там и

в късния следобед стигнахме Терскол

До тук бяха към 2450 км от София. Настанихме се в хотел като имаше закуска и вечеря включени. И двете бяха бая обилни и включваха някои местни гозби. Горкия Калоян, който не яде месо. Можете да си представите погледа му като видя огромната чиния телешко с някакъв сос. Е, какво да се прави, остана на салата и хляб, но пък Краси не прости и на неговата порция. Вечерта легнахме рано, за да си наваксаме за оскъдните часове сън предните дни. Следвашия ден времето отново беше хубаво от сутринта, но следобеда го даваха да се намръщи.

Тръгнахме към Чегетска поляна

да се разходим. Отляво се извисяваха величествените върхове Донгузорун и Накра, по чиито склонове ясно се очертаваше ледника "7" с формата на числото.

 

Не след дълго се показа и Елбрус отдясно,

но срамежливо се криеше в ниската облачност. Появи се и табела за гранична зона, която указваше преминаване само с разрешително и един украински гид ни посъветва да не изпитваме късмета си, ако нямаме разрешителни. Послушахме го.     Пихме по една бира с хубавото име 5642 м на гледка към красавеца Елбрус и заслизахме оттам, защото прииждаха съмнителни облаци. После с опознавателна цел се разходихме по коритото на река Баксан и отидохме да си стягаме багажа за утре. На следващата сутрин, както бяха прогнозирали, беше гадно времето. Ама така се беше задънило сякаш с дни няма да спре. Ту вали порой, ту ръми леко като често се чува грохот от падащи скални късове по съседните склонове. Направихме един опит да се качим на лифта и да тръгнем нагоре, но беше безсмислено в това време и се отказахме. За следващия ден го даваха хубаво, което беше трудно за вярване при буквално апокалиптичните валежи този ден.

Интересна беше една случка този ден

За хотела, където бяхме отседнали се минаваше по една тясна уличка, на която имаше паркингче. Та седи на улицата един в лада седмица с тъмни стъкла, спира ни и казва: ''трябва да платите, за да минете''. Моля??? Я пак. Това било негово. Е да, ама ние спираме пред хотела. Излъгах го, че там сме платили. Не искаше да отстъпи. После му казах, че не не разбирам какво ми говори, вкарах в употреба крилатата фраза "Do you speak English?". Той не вдяваше и махна с ръка да минаваме. По-късно същия ден пак минахме в другата посока. Той изскочи от ладата и загледа гневно след отминаващата кола. Ах, измекяр такъв. С тия руски номера за изкарване на пари. А няколко дни по-късно като си тръгвахме оттук пак имаше среща с него. Седеше отстрани на пътя и махаше трескаво да спрем. Е, спрях на 20 м, но само, за да се засиля повече. Помахахме му и му пожелахме много здраве, но да се върна на лошото време, което ни накара да прекараме деня в хотела дремейки. Така си мина деня, но да не повярваш към 22:00 ч наистина дъжда спря и небето започна да се изчиства. Супер!

Беше прекрасно ясно и хладно кавказко утро. Купихме билети за лифта

(май някъде към 30 - 35 лв бяха като слизането после е безплатно) и потеглихме нагоре към

Елбрус

Има две прекачвания докато се достигне най горната станция при Бочките. Това са огромни варели, които служат за нощувка срещу заплащане като вътре има само няколко дървени легла, но си е лукс за тези височини. От там с раничките и нагоре.

На 4200 м кривнахме малко и започнахме да копаем места за палатките. На такава височина, ако се копае интензивно човек бързо се задъхва. Изкопахме места, после окопахме палатките, натрупахме и камъни, абе направо като укрепления станаха. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]    

А гледката... направо е трудна за описване

Особено острите зъбери в посока Грузия, окъпани в светлината на залязващото слънце.

Идеята беше да спим 3 часа и да се пробваме веднага нагоре, защото след този ден го даваха само лошо времето. Не беше добра идеята, защото почти без аклиматизация шансовете не бяха големи, но и нямахме много избор. В хотела ни бяха казали, че преди една седмица е имало 5 дена само слънце. Късмет какво да се прави. Всъщност

Елбрус изглеждаше толкова близък и достъпен,

но това е измамно и до там бяха около 7 часа в най-добрия случай. И така, наредихме раниците, хапнахме, стопихме сняг за пиене на примуса и хайде в топлите чували. В 1:00 ч часовникът иззвъня. Време беше! Навън ясно и хубаво, но с леден вятър. Отне известно време инсталирането на цялата екипировка по нас (котки, гети, пикели и т.н.), но към 2 и нещо потеглихме нагоре. Наоколо неспирно минаваха ратракове, возещи туристи решили да си спестят 2-3 часа ходене до т.н. Скали на Пастухов – 4700 м. Терена беше много стръмен, котките се забиваха сигурно във фирнования лед и се чуваше ритмично хрущене. Групата ни от 4-ма започна да оредява. Останахме 3-ма, а на 4950 м (според ГПС-а) останахме двама. Малко завидях на двамата, които блажено поеха надолу. Стъпка по стъпка с Краси кретахме нагоре. Вече беше съмнало, духаше леден вятър, а ние пръхтяхме нагоре и обезводняването беше неминуемо. Консумирахме течности но не достатъчно. На 5200 м спряхме за съвещание. Липсата на аклиматизация си казваше своето и бяхме бая изцедени. Почти заспивахме прави и крачките ставаха все по-трудни. Май беше по-разумно да обръщаме, въпреки че повечето и по-трудно беше минало. Точно подсичахме източния връх и скоро щеше да дойде по-равен участък, но въпреки това

решението беше взето. Надолу. Погледнах към Елбрус. Сякаш почти можех да го докосна.

Обърнах се и заслизахме. Ще остане за другия път. Слизането или по-точно тътренето надолу траеше бая време. При вида на палатките усмивка грейна на лицата ни. Освободихме се от екипировката и буквално се гмурнахме в чувалите. Ех, блажена почивка. В късния следобед се размърдахме. Всички се чувстваха добре. Остатъка от следобеда мина в суетене около палатките, ядене и топене на сняг. На следващото утро трябваше да съберем лагера и да поемем надолу преди да се развали времето. Прибрахме лагера на сутринта и слязохме до лифта.

  Първия участък не работеше и го минахме пеша. После долу в хотела платихме по 10 лв на човек само, за да се изкъпем и

тръгнахме към Грузия с идеята да разгледаме Владикавказ (столицата на Северна Осетия)

за малко. Излязохме от долината на Баксан и продължихме в посока Налчик. След него –

Беслан,

където имаше билбордове с надписи "Още помним" (става въпрос за кървавия атентат в училище, където са загинали много хора*). На

влизане в Северна Осетия

очаквах да има проблеми, но всъщност минахме за 3 минути. Имаше пункт, където само казахме, че сме планинари и ни пожелаха лек път. Това беше добре. Влязохме във

Владикавказ

и тръгнахме към центъра, ама то там няма нищо какво да се види. Пообиколихме с колата насам-натам, ама не намерихме дори и един обект, който да ни накара да спрем и направо отпрашихме към

Грузия

Границата беше близо на около 20 км мисля. На нея гледам коли няма много, ама пак падна бая чакане. Ние стигнахме към 18:45 ч, а в Грузия влязохме в 22:15 ч. Тук лошото беше, че границата затваря в 22:00 ч и кой минал добре, а останалите чакат до утре. На опашката колите бяха руски, арменски, азерски, украински и ние българите – за цвят. На самото гише от руска страна сложена една хубава рускиня. Явно за облик на държавата. Тя ни хвали какви хубави имена сме имали, колко ни били изрядни документите. Абе мила женица. Оказа се, че повечето са с някакви съмнителни и непълни документи и затова всичко е толкова бавно. После от грузинска страна никакви проблеми. 10 минути и влязохме. Пак една девойка беше - услужлива, ама не беше като рускинята руса и стройна. След границата пълен мрак и едва пътя се вижда. Само от време на време проблясваха табели на техния готин език. Много хубаво изглежда с тия ченгели. На 20 км след границата на входа на

град Казбеги (Степантсминда)

се показа хубава поляна за спане и без хич да му мислим разпънахме лагера. Сутринта беше мъглива и хладна. Само най-ниските части на Кавказ се виждаха, което беше жалко, защото от мястото, където се намирахме трябваше да се вижда връх Казбеги - най-високият в Грузия. Но уви не се виждаше. Видяхме църквата кацнала на хълма отсреюа за малко, защото и тя скоро потъна в мъгла. Тази църква е един от символите на Грузия. Тръгнахме на юг. Природата наоколо беше уникална. Страшна красота! Предстоеше минаването на един проход (бивш военен път), през който се излиза от Кавказ. Става въпрос за 14 км черен път.

  Буквално на входа на прохода обаче

пътят беше блокиран от полицейска кола

и движението спряно за неопределено време. Оказа се каменопад, който е блокирал пътя и трябваше да се чака докато разчистят. Това не беше хич добре, защото това е единствения път (или поне за кола), а обратно през Русия няма как, защото на излизане анулират визите. Тук извадихме късмет, защото след около час пуснаха движението. Пътят беше доста лош, но се минаваше. Имаше и тирове. Ладите и жигулите пердашеха на пълна газ и изобщо не се съобразяваха с дупки и бабуни. Веднага след прохода имаше отбивка от пътя, за да се наслади човек на уникалната гледка!

Малко по-надолу пък се намираше известен техен ски курорт, чието име не запомних. Нашата посока беше към Тбилиси като по пътя имаше 2 основни спирки. Едната беше на

манастира Ананури

  [caption id="" align="aligncenter" width="648"] Манастир Ананури[/caption]

 

Много е автентичен, а и един от уредниците ни покани в мазето да ни черпи манастирска ракия като разбра, че сме българи и му станахме интересни. Тя ракията беше хубава, само дето толкова силна, че очаквах да се самовъзпламени в чашата. Стените на манастира бяха изографисани с грузински текстове и това допринасяше за цялостния му автентичен облик. Хубаво местенце. Следващата спирка беше

град Мцхета - старата столица

Града е малък и спретнат, с хубави къщи по центъра и калдъръмени улици. Кипи оживление навсякъде. Има и сватба в катедралата на пъпа на центъра, която е основната забележителност и ако не се лъжа е един от обектите на Юнеско. Обградена е с голяма градина с нарови дръвчета, рози и други растения. Хубаво местенце, но за 2-3 часа се вижда каквото има. Таксиджии ни предлагат да ни качат за 1 км от центъра до където бяхме паркирали на "много изгодна" цена. С усмивка отказваме, но и те с усмивка го приемат.

Хубави хора са грузинците

Особено тези по малките населени места. Бяхме спрели за малко в едно селце и веднага дойде един човек да ни пита дали всичко е наред. Тук руския върви без проблеми, а понякога и английския. От тук до столицата Тбилиси е съвсем близо. Още на влизане в

Тбилиси

трафикът те поема и те води бясно към центъра, където кипят ремонтни дейности. Задръстванията не липсват, а хаотичното шофиране е начин на живот. Възлагаме на ГПС-а да ни заведе до един хостел и започва лутане по малки улички из цетралните части на града. Намерихме го, паркирахме пред него и тръгнахме из града.

Тбилиси е един модерен град, но има и стара част

Прилича ми много на западноевропейски град, ако трябва да съм честен. Реновира се много усилено и скоро ще стане още по-хубав. Има даже и лифт, който те отвежда до съседния хълм, където е статуята на "Майка Грузия" (символа на града). Пак там има и крепост, където можеш да седнеш и да се насладиш на гледката с бира в ръка или с каквото си носиш. А гледката е супер. Вижда се града като на длан.

[caption id="" align="aligncenter" width="607"] Тбилиси[/caption] Старата част, реката, която прорязва града, модерния мост, голямата църква и т.н. Направо не ти се тръгва оттук. В старата част на града имаше една часовникова кула, която е пример как не трябва да се строи, но това е била и целта на архитекта - да изглежда възможно най-абсурдно. На паркинг в центъра мяркам друга кола с българска регистрация. Явно Грузия не е толкова непопуляра дестинация за сънародниците ни. Винаги съм харесвал да отсядам в хостели. Срешащ се с много хора от какви ли не краища на света, които са пътешественици и повечето с един и същ начин на мислене. Вечерта с Краси излизаме на

нощна обиколка из Тбилиси

Неделя вечер е и града направо кипи от живот. Младежи се редят на опашки пред дискотеки, заведенията за бързо хранене са пълни, трафикът не спира, а улиците са също пълни с народ. Хубаво е човек да усети и малко от нощния живот в различните градове по широкия свят. Ние го видяхме само като странични наблюдатели. На сутринта натоварихме багажа и

тръгнахме в посока град Поти

Беше понеделник сутринта и задръстванията не липсваха. Отне ни не малко време да се изнижем от Тбилиси и хаотичния му трафик, но най-накрая пътувахме по магистралата в посока Кутаиси. Времето беше мрачно и пръскаше дъжд от време на време. Не след дълго от дясната страна на магистралата изскочиха

много и еднакви къщички от типа мини-вилички

Бях чел някъде, че това са нови селища създадени за бежанци от Абхазия и Южна осетия. Дали е така не знам със сигурност. Пътя минава покрай град Гори - родното място на Сталин, където се намира и неговата къща, но ние нямахме много време и подминахме. Скоро магистралата изчезна и се превърна в обикновен път.

 

Спряхме в едно село,

където прасетата тичаха като бездомни кучета по улиците, за да си купим поредната диня. Човека много ни се зарадва и дойде да ни донесе динята до колата само, за да поздрави всички. Учуди се какво дирят българи в Грузия и ни изпрати с усмивка. Готини хора са грузинците. Мисля, че вече го бях споменал. Малко по-надолу спряхме, за да ликвидираме динята, че много се лашкаше в краката на Краси. Докато я режехме до нас мина стар дядо, сиромах човек. Подадох му парче диня и човека за миг грейна. Благодари няколко пъти, а лицето му сияеше сякаш е получил най-желания подарък. С колко малко понякога човек може да достави голяма радост. Човекът седна под сянката на близко дърво и на тръгване ни изпрати като стари приятели. Много мил човек. В ранния следобед стигнахме

Поти

и на няколко километра от града разпънахме лагера на плажа. Той беше подобаващо мръсен, да не кажа направо истинско сметище. Да им се чудиш как може да са чак такива мърльовци. Имаше дори умрял делфим, от който почти нищо не беше останало. Къпането в морето отпадна, въпреки че беше отдавна очаквано. Някои от местните се плискаха в мътната вода без особени притеснения. Други пък въртяха гуми в пясъка и резултатът беше тотално окопаване. Добре, че имаше един поп с нова лъскава джипка, който се отзова и ги издърпа. Брей, техните попове – баровци като нашите. Всичко това се случваше и под зоркия поглед на стадо крави, които търсеха трева скрита нейде сред боклуците, а в един момент хубаво си легнаха на топлия пясък.

Слънцето вървеше към залез и обагряше водата с огнени цветове. Замислих се, че

не виждаме всеки ден залез на Черно море

По-често ни се случва да сме свидетели на изгрева от нашето Черноморие. Беше красиво макар и с цялата мръсотия наоколо. Ние така се бяхме разхвърляли да сушим дрехи, палатки и екипировка, че приличахме на малко селище разположено около колата. Местните наблюдаваха с интерес, но не ни закачаха. Вечерта запалихме огън и се насладихме на грузинска бира около лагерния огън. Беше приятна и спокойна вечер, а нощта гореща и задушна, но под съпровода на морските вълни. На сутринта посоката беше към

Батуми - перлата на Грузия

Паркирахме в центъра. Града е модерен и пълен с туристи - главно турци и иранци. Централните части са бляскави и чисти, но отвъд този блясък в по-крайните квартали си е малък бардак, но това си е нормално.   [caption id="" align="aligncenter" width="589"] Батуми[/caption]

  Разходихме се из града и отидохме на плажа, за да се изкъпем.

Плажът е каменист, но поне е чист. Ех, море... блаженство!

До нас имаше иранци. Две жени и един мъж. Можете да си представите картинката. Мъжът по бански се пече и плацика във водата, а двете жени опаковани и забулени като пингвини ровеха в камънака и умираха от скука. Направо ги съжалих и си представих как се варят в тези черни одежди под жаркото слънце. Не ги разбирам тези работи, но определено не беха много щастливи, особено като гледаха разголените хора наоколо, които се радваха на морето и слънцето. След няколко часа си взехме по един душ и потеглихме към

турската граница,

която е на има няма 10 - 15 км. Тук изненадата беше много приятна. Организирана работа. Минахме за 40 мин без проблеми заедно с чакането. ''Welcome to Turkey"

Турция

ни посрещна с широк двулентов крайбрежен път но който да ти е кеф да караш. Вече беше късния следобед и целта беше да стигнем около Трабзон, да хванем посоката към манастира Сумела и да спим там. Точно преди мръкване на около 5 км преди манастира изскочи чудно местенце. Веднага се разположихме без да му мислим. Утрото дойде и тръгнахме към

манастира Сумела

  [caption id="" align="aligncenter" width="589"] манастир Сумела, Турция[/caption]

Спира се на паркинг и после има около 30 минути по пътека.

Манастирът е доста впечатляващ

Още от пагкинга се вижда кацнал на скалите. Всъщност по-точно е да се каже не кацнал, ами натикан в скалите. За да се влезе вътре се плащаше към 8 лири, но си заслужава. Все пак е един от обектите на Юнеско. От там се разкрива и страхотна панорамна гледка към долината и боровите гори наоколо. Сякаш ми е нетипично това място за Турция, но близкото присъствие на Черно море обяснява нещата със зеленината и горите. Даже на паркинга си напълнихме изворна вода, която беше много хубава - нещо рядко срещано в сухата Турция. От тук отидохме в

Трабзон,

за да го разгледаме. Оказа се големичък град, но няма нищо интересно за гледане и след 2 часа мотане из града тръгнахме в посока Кападокия. Оказа се , че

Турция е може би най-големия износител на лешници в света

В продължение на километри от едната страна на пътя се сушака изчистени лешници. Спрях да си купя един килограм и като попитах колко струва човека вдигна рамене, което значеше май – ми колкото дадеш. В сравнение с изкупните цени на едро със сигурност ще е по-добре. Дадох му 7 лири и остана доволен. Пътя продължава по крайбрежието до град Уние и после се отклонява на юг като се пресича планината, за да се слезе после в анадолското плато. Участъка от Уние до Никсар не е в много добро състояние. Неравен е, но на места се ремонтира. Ние стигнахме на около 40 км от Никсар този ден и опънахме лагера отстрани на малък черен път, окткъдето кола не мина. Само една заблудена лисица се навърташе наоколо. Сутринта слязохме от планината и навлязохме в

сърцето на Анадола

Интересно място е това.

Сухо плато, почти като пустиня и тук там по някое дърво и учудващо лозови насаждения, които явно се чувстват добре в тази пустош. Жегата беше на ниво, а пътищата перфектни и пусти (освен в градовете). На мен ми хареса. Тези земи имаха някакъв особен чар. На обяд стигнахме

Кападокия

 

[caption id="" align="aligncenter" width="596"]

Продукти за 4 порции:
2 ябълки
4 картофа
1 морков
1ч.ч. булгур
1к.ч. майонеза
1к.ч. заквасена сметана
1с.л. зехтин
1ч.л. сол
1ч.л. сушена целина

Приготвяне:
Булгурът се накисва за едно денонощие във вода. На следващия ден се отцежда от водата. Слага се в метална касерола. Добавят се 2ч.ч. вода. Съдът се похлупва. Булгурът се вари на бавен огън, един час. При необходимост се добавя вода. Картофите се почистват, измиват. Варят се в подсолена вода, 40- 50 минути. Режат се на кубчета. Слагат се в купа. Ябълките и морковът се измиват и почистват. Ябълките се режат на кубчета, а морковът се стърже на ренде. Добавят се към картофите. Свареният булгур се отцежда през гевгир. Изсипва се в купата с продуктите. Майонезата, сметаната и зехтинът се слагат в купичка. Разбиват се с бъркалка. С дресинга се поливат съставките за салатата. Поръсва се сол и суха, стрита целина. Салатата се обърква. Слага се в хладилник. Преди сервиране се разпределя в 4 високи купички на столче.

През 2009 година Финландия предложи един от най-амбициозните държавни проекти, свързани с интернет инфраструктурата. Тогава те се зарекоха да направят минималната скорост на интернет мрежите 1Mbps както за домакинствата, така и за компаниите. След като целта им вече е изпълнена, от северната държава...

Бюджетната комисия към британския парламент поиска от ръководството на Google, Amazon и Starbucks отчет за внесените в държавната хазна на страната данъци върху печалбата от финансовите операции, извършвани от тях в Обединеното кралство. Компаниите генерират значителни приходи на пазара на Великобри...

Тук може да се види Програмата на конференцията в Брюксел, организирана на 7 и 8 ноември от вицепрезидента Маргарита Попова и евродепутата Емил Стоянов. Както може да се види от тази програма, на нея са предвидени изказвания на трима български евродепутати, на двама български зам. министри (на образованието и на труда и социалната политика), на председателя на Асоциацията на българските училища в чужбина, на евродепутата от Малта Симон Бусутил, който е от групата на Европейската народна партия, и на представител на временните Обществени съвети на българите зад граница. Както е известно, много представители на българската диаспора не останаха доволни от мястото, времето и от дневния ред на конференцията, обявена като среща с българите и българските общности по света. Някои от тях написаха и открити писма или становища, с които аргументираха своите резерви във връзка с тази инициатива.

Честит празник!

“…О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин и не четеш, и не говориш на своя език? Или българите не са имали царство и държава?…” Из “История славянобългарска” 1 ноември е Ден на народните будители, общобългарски празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на възраждащия се национален [...]

Според информация на Wall Street Journal, продажбите на 7-инчовият Nexus 7 продължават да растат.

Британската столица ще посрещне второто издание на Лондонския фестивал на българската култура, организирано от българските класически музиканти Иво и Ваня Станкови, съвместно с посолството на Република България и Българския културен институт в Лондон. От 1 до 30 ноември ще продължи второто издание на Лондонския фестивал на българската култура. В рамките на 30 дни българската общност в британската столица, както и всички почитатели на националната ни култура ще станат свидетели на над 20 прояви – 11 симфонични и камерни концерта, участие на 4 певчески хора, 4 джаз и фолклорни концерта, 2 изложби, 3 кинопрожекции и 3 театрални представления.

Краудсорсинг сайтът Kickstarter вече не е само ексклузивен за САЩ, а се насова към нови територии

От вчера и притежателите на iPhone могат да се възползват от продукта на Lookout – Signal Flare. Signal Flare е единственото приложение, което разпознава примигващата червена иконка на батерията на смартфона ви и записва последното му местонахождение. В случай на изгубен или откраднат телефон потребителят може да влезе в уебсайта на Lookout и да намери последната локация, кликвайки на „липсващо устройство“. Приложението предлага и антивирусна защита, бекъп на контактите и снимките ви, както и бекъп на хронологията на обажданията. Достъпен и за потребителите на Android.

Снимки: Signal Flare

Подобни статии:

1. Вече има Instagram и за Android
2. Pinterest за iPad и Android е вече тук!

Случвало ли ви се е да бързате толкова много за някъде, а телефонът ви да иззвъни с ново съобщение, на което просто няма как да не отговорите веднага? Понякога подобна кризина ситуация предразполага за технически гаф – спъване, сблъскване със случайни минувачи или стъпване в някоя локва. Вече има решение на този проблем и това е приложението Walk and Text.

Приложението използва възможностите на iOS и Android, като реагира на завъртане на мобилното устройство. Позволява настройка на цвета на шрифта, за да е по-четивен в зависимост от средата, в която се намирате в момента. Единственото, което трябва да осигурите, е работеща камера на смартфона си. Възможно е и споделянето през Facebook и Twitter освен стандартните SMS и e-mail.

Достъпно в iTunes и Google Play Store.

http://www.youtube.com/watch?v=oGlNZw0Vrbw

Снимкa: WalkNText

Подобни статии:

1. Как посетителите разглеждат вашия Facebook профил – буквално
2. Memoto – хубавите неща идват в малка опаковка

Някой може ли да сметне колко писалки и химикалки е изписал през годините?! А кога за последно сте хващали писалка за повече от 5 минути, просто за да драснете един подпис някъде?

Оказва се, че писалката все още е актуално средство писане. Разбира се, подобрена, за да бъде в крак с технологиите. Livescribe Sky е ново поколение писалка, или така наречената умна писалка. Тя може да записва и синхронизира аудио с бележки на хартиен носител, а благодарение на вградената Wi-Fi система може да ги добавя в Evernote, Dropbox и Google Drive. Има вградена памет от 2GB, 4GB и 8GB и така няма да се притеснявате за батерията си, а бележките винаги ще са на сигурно място, дори и да не са в облака. Все пак включената антена за ловене на безжичния интернет убива бързо батериите. Опцията за Wi-Fi ви е необходима само и единствено тогава, когато желаете вашите бележки да се качват онлайн веднага.

Много е важно да отбележа, че писалката върви в комплект със специални тетрадки, които допринасят за работата на тази технология. В края на всеки лист има икони за запис, стоп и пауза. Натискайки тези икони, вие извършвате съответното действие. Благодарение на този умен комплект вие можете да записвате, да чертаете диаграми и рисунки и да пишете, без да се притеснявате, че ще изпуснете нещо. Винаги можете да споделите в интернет пространството, да изпратите e-mail и т.н. Винаги можете да превъртите назад, да преслушате записа и да прегледате записките си.

В момента Livescribe работи с Evernote като основен партньор. В резултат на това, ако изберете да закупите 8GB писалка, получавате едногодишен безплатен абонамент Evernote Premium, осигуряващ ви 500MB място за съхранение на месец. По принцип цената на Premium пакета е около $75 на година. Цената на Livescribe Sky e $169.95 за 2GB, $199.95 за 4GB и $249.95 за 8GB.

Ако сте склонни да се разделите с една такава сума, тази джаджа ще улесни доста живота ви. Това означава, че няма да се налага никога вече да прехвърляте бележките си от тефтерите на компютъра или да се притеснявате, че ще загубите нещо написано и ценно.

Снимки: livescribe.com

Подобни статии:

1. Evernote с ново полезно разширение за браузери Clearly
2. Evernote Food вече и за Android

Рекорден брой златни награди бяха връчени на официална церемония на 29 октомври в Лондон на престижните рекламни награди IPA Effectiveness Awards 2012. Този конкурс оценява строго и отличава международните рекламни кампании според тяхната възвръщаемост на инвестицията.

35 проекта са били одобрени, за да бъдат оценени от журито на конкурса. 26 от тях са били от Великобритания и 9 от Бразилия, Германия, Хонконг, Индия, Ню Йорк, Шанхай, Сингапур, Испания и Тайпе.

Интересна е статистиката, че най-използвана от участващите проекти медия за комуникация с потребителите е телевизията, следвана от печатната реклама (комбинацията от национални вестници, регионални вестници и списания). След това се нареждат онлайн рекламата, социалните мрежи и интернет сайтовете. ПР активностите и радио рекламата са използвани като комуникация със съответната таргет група на рекламната кампания от по-малко от половината от допуснатите до конкурса проекти.

Lord Hollick, председател на журито на конкурса IPA Effectiveness Awards 2012, казва: „Високият стандарт на одобрените кандидатури в тазгодишното издание на конкурса е много впечатляващ. Тези кампании показват изключителни резултати, независимо дали става дума за доказана възвръщаемост на инвестиция, ръст на печалбата, или за прекрасните креативни идеи. Те демонстрират завладяващ начин на въздействие на комуникацията.“.

Кампанията на бранда John Lewis, осъществена от агенцията Adam & Eve and Manning Gottlieb OMD, е спечелила най-престижната награда Grand Prix от конкурса IPA Effectiveness Awards 2012 не само заради това, че е въздействаща на емоционално ниво, но и заради успешните резултати, които е реализирала. За двугодишния период от стартирането на кампанията единичните продажби се оценяват на 1074 милиона паунда, а печалбата – на 261 милиона паунда. Впоследствие компанията отбелязва ръст от 10% повече клиенти и годишно увеличение от 6% на новите посетители в магазините на John Lewis, както и повече посещения от редовни клиенти на бранда.

Ето и кои са наградените със специални награди в съответните категории:

Grand Prix, sponsored by Thinkbox
John Lewis by Adam & Eve and Manning Gottlieb OMD
Кампания: Making the nation cry…and buy
Бранд: John Lewis
Клиент: John Lewis
Участник: Adam & Eve, Manning Gottlieb OMD

Това е и самата реклама на John Lewis:

Best Channel Planning, sponsored by Microsoft
John Lewis by Adam & Eve and Manning Gottlieb OMD
Кампания: Making the nation cry…and buy
Бранд: John Lewis
Клиент: John Lewis
Участник: Adam & Eve, Manning Gottlieb OMD

Effectiveness Company of the Year, sponsored by Thinkbox
PepsiCo Walkers by Abbott Mead Vickers BBDO
Кампания: Going from good to great
Бранд: Walkers
Клиент: PepsiCo UK
Участник: Abbott Mead Vickers BBDO

Best Channel Planning, sponsored by Microsoft Advertising
Digital UK by DLKW Lowe, Digital UK, BBC Switchover Help Scheme and MediaCom
Кампания: Leaving no-one behind
Бранд: Digital UK
Клиент: Digital UK (in partnership with BBC Help Scheme)
Участник: DLKW Lowe, Digital UK, MediaCom, BBC Switchover Help Scheme

Best International, sponsored by Velti
Snickers by Abbott Mead Vickers BBDO
Кампания: You’re not you when you’re hungry
Бранд: Snickers
Клиент: Mars
Участник: Abbott Mead Vickers BBDO

Best Demonstration of Consumer Participation, sponsored by Facebook
Metropolitan Police by Abbott Mead Vickers BBDO
Кампания: The case in defence of Deon
Бранд: Metropolitan Police
Клиент: The Metropolitan Police Service
Участник: Abbott Mead Vickers BBDO

Best Use of Insight, sponsored by Future Foundation
Cadbury Dairy Milk by Ogilvy & Mather India
Кампания: A meetha journey
Бранд: Cadbury Dairy Milk
Клиент: Cadbury India
Участник: Ogilvy & Mather India

Best Dedication to Effectiveness, sponsored by Warc
Waitrose by Bartle Bogle Hegarty
Кампания: The best ever Christmas
Бранд: Waitrose
Клиент: Waitrose
Участник: Bartle Bogle Hegarty

Best New Learning, sponsored by Clear Channel
Metropolitan Police by Abbott Mead Vickers BBDO
Кампания: The case in defence of Deon
Бранд: Metropolitan Police
Клиент: The Metropolitan Police Service
Участник: Abbott Mead Vickers BBDO

Останалите наградени кампании можете да разгледате тук.

Подобни статии:

1. Да продаваш мобилно с QR кодове като John Lewis
2. Google блокира 13 милиона рекламни кампании

На  13 ноември в Google Play ще изгреят три нови звезди на техниката. Официалната премиера на устройствата в Ню Йорк бе провалена заради бедствената ситуация,  дело на вилнеещия ураган Санди.

С публикация в своя официален блог Google анонсираха появата на своите нови устройства – таблета Samsung Nexus 10, смартфона Nexus 4 и обновения таблет Nexus 7.Настъпва същински рай за маниаците на високотехнологични играчки.

Смартфон попълението Nexus 4 ще се конкурира директно с  iPhone 5 и Galaxy S3. Nexus 7 се изправя срещу пресния iPad mini и Kindle Fire, a пък Nexus 10 попада в директна битка за консуматорската любов с новия iPad и Microsoft Surface. Интересно какво ли ще е потребителското настроение и кой продукт ще блесне истински сред всички тези божествени устройства?

И така, да обобщим с няколко думи какво всъщност ни поднасят Google. По думите на компанията Nexus 10 е таблетът с най-добра резолюция на планетата, а именно 2560 на 1600 точки. За сравнение оповестеният наскоро iPad 4 на Apple със своя 9.7-инчов екран показва изображения с резолюция 2048 на 1536 точки. Едно на нула за Nexus 10.

Таблетът е съвместна разработка на американската компания Google и корейския промишлен концерн Samsung. Може да се похвали с двуядрен процесор Samsung Exynos 52506, с подобрена операционна система Android 4.2 Jelly Bean, 5-мегапикселова задна камера и 1.9 пиксела предна камера, плюс NFC чип.

Nexus 10  достига до 9 часа възпроизвеждане на видео и 500 часа при режим на изчакване според  данни на Google. Тежи само 603 грама и определено е симпатичен откъм дизайн. В САЩ ще се предлага на цена от $399 с 16GB памет и $499 долара за еквивалента му с 32GB.

Смартфонът Nexus 4 е дело на колаборация между Google и LG и представлява комбинация от 4-ядрен процесор Qualcomm Snapdragon S4,  екран с резолюция 1280 на 768, 8-мегапикселова задна камера, 1,3-мегапикселова предна камера и Bluetooth. Всичко това с тегло от 139 грама. Смартфонът притежава доста нови функции в Android 4.2, сред които попадат безжично зареждане и опростяваща писането нова клавиатура. Интерес предизвиква и функцията „Photo Sphere” за създаване на 360-градусови снимки. Моделът ще се продава на цена от $299 за 8GB версия и $349 за вариант с 16GB отново в онлайн магазина Google Play.

Освеженият Nexus 7 грабва с по-добри технически показатели и по-примамлива цена. С таблета ще може да се обзаведете за $199 във версия от 16GB и $249 за вариант от 32GB. И за край едно видео с новите устройства на Google.

http://www.youtube.com/watch?v=pHuoDqcIyqk

Снимки: Google

Подобни статии:

1. Нов Google Nexus таблет от Asus?
2. Очакват ни горещи новини от Apple, Microsoft и Google