В първата част на поредицата разгледахме инсталацията и използването на програми за защитен чат през интернет, които използват протокола OTR (Off-The-Record).

OTR е считан за най-надеждното средство за защита на съдържанието на комуникацията, тъй като текстът се шифрова локално, от специален софтуер за комуникация и се изпраща до лицето, с което общувате, което единствено може да разшифрова написаното от вас. Съответно единствено вие можете да разшифровате неговите съобщения.

Тук трябва дебело да се подчертае, че OTR не защитава срещу проследяване на идентичността и местоположението на общуващите. OTR не ви прави анонимен. Ако не вземете мерки за прикриване на реалния ви IP адрес, за подслушващите е елементарно да намерят кой сте и къде сте. В много случаи на тях не им и е нужно да вникват вашите неразбиваеми тайни, а просто да знаят, че еди кои си, еди къде си нещо мътят. Следователно истински защитена комуникация означава

Анонимна комуникация

Тук навлизаме в спорна зона от гледна точка на конституционните права на гражданите, които гарантират неприкосновеност на съдържанието на кореспонденцията, но не гарантират по никакъв начин анонимността на кореспонденцията, може би защото Конституцията е писана когато интернет още не се използваше масово. Така или иначе днес масовото използване на интернет за общуване е факт. Факт е и натискът на властите да се снабдят със законов и технически инструментариум, за да се борят срещу анонимността в Мрежата, която те считат за голяма опасност.

Най-доброто средство, за да останете анонимен е да се включите в мрежата Tor. В тази мрежа вашите съобщения пътешестват в криптиран вид през компютрите на трима други участници в Tor. Всеки следващ компютър по веригата добавя слой криптиране и така съобщението обрасва образно казано с шифър като луковица. Ето защо емблемата на Tor e лукова глава.

Друго характерно за тази мрежа е, че тя работи без да помни целия път на комуникацията. Първият компютър пуска съобщението на втория, вторият на третия, но третият не знае адреса на първия и може да направи обратна връзка единствено с втория. Съответно четвъртият не може да направи обратна връзка към втория, нито петият към третия. На практика проследяването на комуникациите в Tor става изключително трудно и енергоемко.

Входът в Tor мрежата е лесен. Достатъчно е да инсталирате и да пуснете браузъра от комплекта Tor Browser Bundle. С него можете да посещавате сайтове без да рискувате да оставите следи от вашето реално местоположение. Желателно е да не държите Tor Browser Bundle на диска си. По-добре е да го стартирате от флашка, а най-добре е флашката да е криптирана с TrueCrypt, така както е описано в първата част на тази поредица. Нищо не пречи да инсталирате Tor Browser Bundle на същия криптиран обем, на който се намира инсталираната по-рано програма за OTR чат.

Всичко това изисква време и търпение, но ако държите на сигурността си е излишно да ви убеждаваме в ползата от това да сте прилежен ученик. Така, ако сте следвали правилно инструкциите, вече имате инсталирана програма за OTR чат, имате и Tor, но те не комуникират автоматично. Нужни са допълнителни настройки, за да прекарате чата през тунела на Tor мрежата. В програмата за чат трябва да конфигурирате Proxy на адрес 127.0.0.1 порт 9050.

Ако успеете, добре! Вече имате пълна инсталация OTR + Tor. Твърде вероятно е обаче всичко това ви звучи като китайски и дори с най-подробната инструкция в ръка да не намерите къде и как да въведете проклетото прокси.

Балансът сигурност/ползваемост

Тук опираме до един фундаментален дебат за криптографията и технологиите за защита на комуникацията: можем ли да правим компромиси с нивото на защита в името на по-лесна и достъпна употреба на тези технологии?

От една страна на барикадата са специалистите, които настояват за прецизност във всеки детайл от инсталацията и заклеймяват всеки опит да се спести от сигурността в името на ползваемостта. Според тях ако искате истинска сигурност, то всички описани по-горе програми трябва да се изхвърлят в кофата, заедно с криптираната флашка и компютъра, на който сте я ползвали.

Аргументът на спецовете е, че не може да се има доверие на самата операционна система, която може да е заразена с вирус, регистриращ и изпращащ комуто трябва всичко написано на клавиатурата (keylogger). Нещо повече, не може да се има вяра дори на самия компютър, тъй като много производители вграждат чип за регистриране на последните няколко хиляди натискания на клавишите (hardware keylogger). Достатъчно е някой знаещ и можещ да ви открадне или конфискува машината и да прочете паметта на чипа. Оттам-нататък е безмислено да се говори за анонимност и защита на информацията.

Решението е да се ползва проверен хардуер със специално конфигурирана операционна система, която автоматично пуска Tor и прекарва насила целия интернет трафик през него. Тази система се нарича Tails и e създадена от същия екип, който прави Tor. Без съмнение това е най-защитеното решение към момента. Без съмнение и най-трудно за употреба в ежедневието.

Опонентите на този строг подход твърдят, че така се налага образователен и дори имуществен ценз. Безопасното общуване става привилегия за малък брой посветени, които имат знанията, времето и парите да си купят отделен компютър. Според тях са възможни компромиси и градация в мерките за сигурност според ситуацията. Така например, ако от локализирането на ваше съобщение зависи дали ще ви удари ракета въздух-земя не трябва да се допускат никакви компромиси. Ако обаче искате да покажете на обществото скандален вътрешен документ на частна компания, която умишлено нарушава правата на потребителите, можете да минете и с по-ниско ниво на защита, защото едва ли най-могъщите служби в света ще тръгнат да разкриват кой сте и откъде изпращате данните.

Има и друга логика в това средствата за защитено общуване да станат лесни за ползване и масови. Тя се открива в опитите на правителствата да забранят и ограничат използването на шифровъчните програми още при самото им създаване в началото на 90-те години. Управляващите правилно стигат до извода, че ако такива технологии станат масово достъпни, ресурсът за следене на държавата ще бъде многократно надвишен. Така ако на авторитарната тенденция за масово следене се отговори с масово използване на защитена комуникация, шансовете за отделния индивид да стане жертва на неправомерно проследяване намаляват.

Игра с криптокотка и мишка или анонимност и конфиденциалност за киберневежи

Cryptocat е относително нов проект на младия ливански програмист Надим Кобеиси. Идеята му е да вгради OTR комуникацията в самия браузър и да я направи максимално лесна за средния потребител. "Криптокотката" е програма с отворен код, която се разпространява под формата на плъгин и се инсталира с два клика на мишката. С още два клика се влиза в режим на защитен OTR чат, в който може да се водят частни и групови разговори.

Кобеиси и специализираното издание Wired, което популяризира Cryptocat бяха сериозно критикувани от хардлайнери в бранша за това, че създават у потребителите усещане за сигурност и недосегаемост, което може да се окаже измамно. Причината - всеки интернет браузър е сложна програма с много потенциално неизвестни пробойни, които обаче може да станат известни на хакери и служби. Според тези специалисти криптирането в браузъра е ненадеждно, опасно и трябва да се използват специализирани програми, за които вече видяхме, че не са толкова прости за инсталация и употреба.

"Ако някой хакер е толкова добър, че да се рови в паметта на вашия браузър, по-лесно ще му е да ви заложи keylogger и да прихване данните от която и да е програма" - смята обаче българският мрежов експерт Делян Делчев.

Факт е, че Cryptocat в комбинация с Tor е към този момент най-приемливото решение за едновременно защитена и анонимна комуникация, която е лесна за използване.

Всяка организация или група може да инсталира свой сървър, поддържащ Cryptocat. Биволъ реши да отвори такъв защитен сървър за българоговорящи потребители с педагогическа цел. Ето как да го използвате анонимно:

1. Свалете си Tor Browser Bundle, запишете го на флашка и го стартирайте оттам.

2. Отидете на адрес https://cryptocat.bivol.bg (внимавайте да е https, а не просто http)

3. Кликнете на лисицата. Разрешете инсталацията като кликнете на Allow, инсталирайте и рестартирайте браузъра.

4. След рестарта отидете на адрес: chrome://cryptocat/content/data/index.html Изберете Български от падащото меню.

5. Въведете име за разговора (пробвайте с Bivol) и някакъв псевдоним. И двете трябва да са на латиница. Кликнете на Връзка.

Ако всичко мине добре ще се отвори прозорец за генериране на криптиращ ключ, което отнема няколко секунди. След това се установява връзка със сървъра и се отваря черен прозорец за общия чат. Ако към него има включени и други потребители ще видите списък с имената им. При кликване на име на потребител отваряте прозорец за частен разговор само с него.

Важно е за сигурността при OTR разговорите да се уверите, че събеседникът ви е този, с когото искате да разговаряте, а не някой узурпатор. За целта трябва да използвате друг канал за удостоверяване, на който да съобщите на събеседника си и той на вас цифровия отпечатък, използван за криптиране на съобщенията.

Кликнете на малкото ключе горе вдясно, на екрана ще се появят групи от цифри, под които има цветови код. Съобщете цветовете на събеседника си примерно така: "кремаво, тъмнолилаво, светлозелено, яркочервено, слонова кост". Той също трябва да ви съобщи неговите кодове и ако всичко е ОК, можете да се доверите на шифъра.

За анонимността на комуникацията се грижи Tor. Той може да ви се стори бавен в сравнение с нормалното браузване, но такава е цената за дългия, криволичещ и непроследим път на анонимното присъствие в Мрежата.

Добра идея е да оставите Tor включен дори да не използвате чата, и да го настроите да дели трафик с други потребители. Малък жест, който обаче ще помогне на някой беларуски или китайски дисидент да заобиколи цензурата в неговата държава. Колкото повече потребители има в Tor, толкова по-качествена и анонимна е връзката в тази мрежа.

За техническа помощ и обмен на мисли, заповядайте в нашия канал на име Bivol, където ще се постараем да има дежурен анонимен, бодлив доброволец.

Успех!

В една смесена компания се получи интересен разговор. Една по-възрастна жена, с дълъг семеен стаж, деца, наставляваше една по-млада, неомъжена: “Трябва да внимаваш при избора на партньор и съпруг, защото в началото мъжете се прикриват.” Аз зададох въпрос: “Ами жените, те в началото не се ли прикриват?” Отговорът беше: “Да, даже понякога повече.” Друг мъж се обади: “Аз преди да се оженя, жена ми – маценце, пиленце… като се оженихме и мина малко време – няма нито маценце, нито пиленце – има свърши това, направи онова…” Включи се и трети: “То затова сега стават толкова разводи, защото всеки много се прикрива в началото и след сватбата и мъжът, и жената си викат – за тоя ли се ожених – и хайде развод. Замислих се. Разсъжденията действително са правилни. Анализирайки ги обаче, установих, че тук могат да се приложат поне три икономически модела. Първият е по отношение на прикриването. Това е развито от икономиста Джоузеф Стиглиц и се нарича “Модел за асиметричността на информацията”....

Картината е следната: домоуправителят събира пари от вас и съседите ви, защото фасадата на сградата има нужда от боядисване. После домоуправителят наема братовчед си за тази работа, дава му повече от нормалното пари, а братовчедът си оставя ръцете върху фасадата ви.

Ще се ядосате, нали? Със сигурност ще му потърсите отговорност, защото не е намерил опитна фирма за услугата, работата не е качествено свършена, а вашите пари вече ги няма.

Когато става дума за нашите лични 5 лева, много лесно се ядосваме и сме готови да си търсим правата докрай. Когато обаче става дума за нашите общи милиарди, тогава подминаваме с лека ръка нарушенията и се примиряваме с едно “Еми, така е в България”.

При две трети от обществените поръчки в страната има нарушения. Констатацията е на Сметната палата и не е от вчера. Това означава, че условията са така написани, че да не допуснат изобщо до конкурса едни и да осигурят служебната победа за други фирми. Има разбира се и нарушения от неопитност и от глупост.

Последните няколко дни ни предложиха ярки примери за тази практика. Отново доклад на Сметната палата констатира, че в периода 1 януари 2010 – 31 септември 2011 г. Столичната община е допуснала нарушения в 69% от обществените поръчки. В над 50% от търговете е било дадено предимство на конкретен кандидат. И така случайно парите попадат в едни и същи фирми.

Община Враца спечелила проект по Оперативна програма “Регионално развитие” за изграждане на Център за настаняване от семеен тип. Чудесна новина! Идват европейски пари, с които ще бъде разрешен конкретен социален проблем. Поръчката е за над 1 млн. лева.

Съвсем случайно печелившата фирма е от Русе и е на съпруга на министърката на здравеопазването Десислава Атанасова, съобщи в. “Преса“. Според Атанасова други кандидати не е имало и затова фирмата на мъжа й спечелила. “Мисля, че няма нищо нередно в това”, каза министърката. Сигурно е така. Остава въпросът как е бил обявен търгът, за да не кандидатства никой друг.

Народното събрание пък ще купува нови автомобили. И както е по закон обявява обществена поръчка. Техническите изисквания са подробни и включват системата на задвижване на автомобила, вида на фаровете, дори и обема на резервоара. Отново съвсем случайно се оказва, че на подробната спецификация отговаря само един автомобил, внасян от една конкретна фирма, разкри Дневник.

Но и това не е всичко. Държавните горски предприятия в шест области искат да си купят високопроходими автомобили. Отново изискванията в обществената поръчка са подробни. Отново на тези изисквания отговаря само една фирма. Този път картината е още по-прозрачна, защото в условията на търга има допуснати правописни грешки в техническото описание. Абсолютно същите правописни грешки има и на сайта на фаворизирания търговец. Copy/paste политика.

Необяснимо е защо всекидневните примери за произвол при харченето на нашите пари не създават недоволство. Няма гняв, няма протести. Енергията отива в мразенето на различния, а не в защита на общите ни интереси. Няма прокуратура, няма дори политически реакции.

Проблемът е сериозен, но не защото някой печели повече на гърба на данъкоплатците. Нечестното харчене на нашите пари убива конкуренцията, отнема стимула на фирмите да работят по-качествено, прави излишно инвестирането в иновации, фаворизира няколко големи за сметка на хиляди малки, води до фалити, увеличава безработицата, прави ни по-бедни. Затова е важно.

Написано за Vesti.bg

По непотвърдена информация, на изложението CES 2013, което ще се проведе през месец януари идната година в Лас Вегас, САЩ, южнокорейската компания Samsung ще обяви официално радикални промени в търговската си политика. Корпорацията подготвя мащабни реформи в международния си имидж. Той трябва да ста...

Все повече стават пукнатините по лъскавата фасада на Apple и доказателствата за това са много. Цената на акциите на компанията падна с 15% спрямо пика си след пускането на iPhone 5, а сега и дебютът на iPad mini не е съпроводен с големи опашки, въпреки многото положителни материали за таблета в ...

Предупреждение от Джефри ван Орден: ЕС може да преосмисли колко пари да отпуска за българското правосъдие

Правата на малцинствата - разговор с Юлияна Методиева и Красимир Каракачанов

Нещата вървят по план. По техния план.

ОТВОРЕНО ПИСМО на БХК до Венета Марковска и Анастас Анастасов

По всичко личи, че програмистите на Microsoft са се научили през годините как да подсигурят добре защитата на произвежданите от компанията софтуерни продукти. Това поне са установили експертите на престижната компания за мрежова сигурност Kaspersky Lab, съобщи Neowin. В доклада на антивирусна...

Шведският автомобилен гигант Volvo се слави като компания, която гледа сериозно на сигурността и запазването й с помощта на високите технологии. Всички автомобили с марката на Volvo от 2016 година ще бъдат оборудвани с технология, която им позволява да комуникират помежду си на пътя. Така те ще ...

Ким Дотком понастоящем е новозеландски гражданин. Той обяви нов проект, който има за цел да предложи по-качествена интернет връзка на хората в островната държава, където живее. Създателят на Megaupload смята да изгради собствена високоскоростна инфраструктура за пренос на данни, която да предостави ...

Предизборната надпревара в САЩ наближава към своя край, като президентът на САЩ Барак Обама и републиканският кандидат Мит Ромни продължават да са с почти еднаква подкрепа. Утре в САЩ ще се състоят избори за президент, за Конгрес, за губернатори в 11 от 50-те щата и за щатски събрания в 44 от 50 щата. Разлика в рамките на статистическата грешка за колебаещите се щати.

На 5 ноември хиляди българи с маски ще протестират в най-малко 15 града в страната. Началото ще бъде сложено точно в 18 часа. Toва каза Янаки Ганчев, логистичен координатор на България за „Световния протест на анонимните", предаде БГНЕС. "Нашата организация и общото с "ANONYMOUS" е борбата за свободата в интернет, 110 млн. лв. от нашите пари се дават, за да ни следят в онлайн мрежите. Не сме съгласни парите ни да бъдат насочвани срещу нас", категоричен е Ганчев.

Продължават шегите с новите продукти на Apple, като поредният професионално направен клип по въпроса беше представен в шоуто на американския комик Джими Кимел. В рамките на по-малко от минута сценаристите разглеждат еволюцията на мобилните епълски продукти, започвайки още от първия iPod. Отде...

И така. Две наши момчета чакат изпълнението на смъртните си присъди в Малайзия. Малайзия в момента се колебае дали да стане цивилизована държава или да продължи да екзекутира хора. От 1990-а година тя се въздържа от изпълнението на смъртните присъди, но това все още нищо не означава. Над 800 други момчета (а най-вeроятно и момичета) чакат да се запознаят с палача в тая гореща и влажна страна. През 1999-а година със Закона за наркотичните вещества и прекурсорите амфетамините са обявени официално за наркотици и производството, притежанието и употребата им са обявени за незаконни в България. 1999 г.! Преди това те биваха включвани като лекарствени средства във фармакотерапевтичните справочници. В разделите Психостимуланти – заедно с кофеина. Тоест – до 1999 г. амфетаминът в България се нареждаше в групата на лекарствата – редом с аналгина, хинина, кофеина и аспирина. Апропо - аспиринът е продукт на фирмата Байер. Интересно е да се отбележи, че продукт на Байер, по подобие на...

Очарователният измамник Сам Левит се завръща! Тази новина със сигурност ще зарадва всички, които са харесали героя на Питър Мейл в последния му роман "Винена афера". Продължението "The Marseille Caper" ("Марсилска афера") излиза на английски на 6 ноември и обещава да е не по-малко интригуваща от първата част.

Този път Сам слиза малко по на юг към Марсилия, където е нает от една от последните си "жертви" Франсис Ребул - с идеята да се представи за говорител на инвестиционна компания, която планира да реализира огромен проект по марсилското крайбрежие.

По всичко личи, че Мейл няма да изневери на стила си: "Героите му се подслушват. Те се крият. Те нахълтват. Те мамят. Те се карат. Те се смеят. Те флиртуват. Те се изправят очи в очи с опасносттите", твърди едно от първите ревюта за книгата в американския denverpost.com.

А докато всички чакаме книгата да бъде издадена и на български, вземи началото на историята още сега - "Винена афера".

В това издание хвърляме поглед към четири актуални албума, които в никакъв случай не бива да бъдат пропуснати: The New Mastersounds - Out On the Faultline (2012, One Note), Pyramid Blue - Pyramid Blue (2012, Lovemonk), Newban - Newban and Newban 2 (2012, BBE), и Kill Emil - Risky Business (2012, Beatquick). Втората част, както всяка първа събота от месеца, е запазена за месечния подкаст Trip-Hop Laboratory, дело на варненските продуценти Bradata и Virus Inethic. В 20-ия епизод на лабораторията слушаме селекция от французина Slamooh.

Нищо ново – заетостта спада, но с намаляващ темп. За последните 12 месеца са загубени 20.6 хиляди работни места, според НСИ. Най-ниският спад от началото на кризата, но все още спад.

12-месечна промяна в броя на заетите лица над 15 години, хил.

Източник: НСИ

Блогът за икономика 2012

Продукти:
6 картофа
2 малки глави червено цвекло
1ч.ч. микс от сирена
щипка сол
2- 3с.л. зехтин

Пригортвне:
Картофите и цвеклото се белят и измиват. Режат се на кубчета с къдраво ножче. Слага се в тава. Поръсва се сол. Полива се 1 1/2ч.ч. вода и 2- 3с.л. зехтин. Пекат се под фолио 40 минути. След това се маха фолиото. Поръсва се миксът от сирена. Ястието се връща за допичане още 15 минути. Поднася се като гарнитура или предястие.

Здравейте, уважаеми читатели,
Имате много здраве- ако прочетете шантавия текст, ще разберете от кого.

Днес ще изнеса кратка научна беседа по темата „Лудостта на говорителите”. Следвайте логиката ( в тази лудница), ако можете.
Говорителят на ЕК Оливие Баи първо предупреди парламента на България да изясни всички съмнения за кандидатите за Конституционния съд и когато предупреждението му бе пренебрегнато с избора на съдия Марковска той заплаши напълно официално ( както всички, с изключение на г-н Цветанов видяха по телевизорите си), че може да бъде изготвен извънреден доклад за състоянието на правосъдната система в България.
Говорителят от Министерството на всичките работи Цветан Цветанов отговори тук, че няма да отговори, защото официалният говорител на ЕК само бил говорил, а не му е писал. Думите на говорителя не му говорят на Цветанов нищо, ако не са в писмен вид ( поради което и авторът на този текст, взимайки пример, реши да ви напише своята диагноза).
Говорителят на съдия Марковска, друг вътрешен министър на България, но бивш (прогонен от поста си за връзки с „оперативно интересните” Галеви от Дупница), доразви говоренето на настоящия стопанин на МВР. Румен Петков сподели днес в националния телевизионен ефир ( където се рее безспир), че говорителят на ЕК, е един “временен говорител, който не познава страната ни, който не познава атмосферата, не познава хората, за които прави изявление и след това се прибира в тишината на своя кабинет”.
Говорителят на съдия Венета Марковска , да припомня, беше също говорител по въпросите на тишината в спалнята на спътницата му по партия Татяна Дончева, оставяйки публиката да гадае дали това му е известно от личен ( неуспешен явно) опит или е чувал тази тишина чрез подслушване.

Говорителят на Марковска посочи също така съпартиеца си Янаки Стоилов като говорител на Иван Костов по случая с Марковска. От кабинетите на Стоилов и Костов се носи тишина.

Междувременно, в интервю за меродавния по въпросите на всичко, свързано с любовта към Кремъл нашенски „Стандарт”, мълчателят по темата за скандала „Марковска”- Бойко Борисов, се изявява като говорител на руския президент Путин.
Цял свят си блъска главата да разбере къде изчезна приспивателят на тигри, съполетникът на жерави и откривателят на антики на морското дъно Владимир Путин. Агенция Ройтерс предполага например, че е болен. От кабинета на Путин намекват, че има нещо вярно ( и нещо общо с летенето с жеравите), но само Борисов знае истината и я споделя единствено със „Стандарт”, който, естествено, знае как и от кого да си поиска световната новина, с която да прецакаме патриотично мудните световни агенции:
ВЪПРОС НА „Стандарт”:
– Само здравословни ли са причините, руският президент Владимир Путин да не дойде за подписването на „Южен поток”?
ОТГОВОР на говорителя на Путин, българския премиер Борисов:
– Той ми се обади, докато бях в Албания на мобилния телефон. Обади се, да ми каже, че е възпрепятстван. Отлага няколко посещения, не само това в България. Поздрави ме за това, че действаме много активно и щом има възможност, в рамките на тази година, ще дойде. Лично ми се обади, да ми го каже. В разговора спомена вътрешни проблеми, което значи, че си има работа в страната. А неговото идване не касае подписването на „Южен поток”, защото по този проект, всичко е изяснено.”
Говорителят Борисов, както се вижда, е упълномощен от Путин явно да опровергае себе си в битността си на досегашен говорител, когато говореше наляво, надясно и в центъра, че Путин ще дойде в България именно заради подписване на „Южен поток”.

Говорителят Борисов вече  се опровергава и спрямо заканата си да не подписва „Южен поток”, ако срещу него не седна на българска земя самият Путин, което стана ясно миналата седмица от съобщението от Москва, че въпросният договор от руска страна ще бъде подписан от шефа на „Газпром” Алексей Милер. Мълчаливият отказ на Борисов да го опровергае може да се смята като потвърждение, че е опроверган.

Говорителят Борисов практически опровергава обаче не само себе си, но и говорителите на Путин, като Песков, според когото е проговорила стара травма на Путин в гърба и това е причината той да изчезне от публичното пространство ( и да пропусне не само срещата с Бойко Борисов, но и театъра с годишната му пресконференция).
Опровергавайки версията за заболяването на руския президент, Борисов лансира направо невероятната новина, че, Путин си има работа ( а ние си мислехме, че само се гмурка, плува, язди и върши други подобни подвизи, обилно отразявани от подчинените му руски телевизии).
В крайна сметка Борисов е експерт по вътрешните работи ( макар да ми беше казал в едно студио преди 10 години, че вътрешната политика е „изпражнение в целофан” и тя не му е интересна, за разлика от международната политика), а не е специалист по вътрешни болести!

Ако си мислите обаче, че това е върхът на пирамидата с лудостта по темата за говорителите, грешите.

На върха стои говорителят Яне Янев, който говори онова, което си мисли Борисов. Това стана видно днес след като говорителят на Борисов ни даде да разберем колко е ядосан премиерът на вицепрезидента Маргарита Попова.

„Оставам с убеждението, че вицепрезидентът Маргарита Попова се изявява като някакъв задкулисен кадровик за това, което става в съдебната система. Ако това е така, да излезе публично и да коментира ситуацията.” отсече пред Нова телевизия лидерът на РЗС Яне Янев.”

Вероятно говорителят Янев говори тези неща поради следното говорене на г-жа Попова пред БНТ на 2 ноември, когато тя взе страната на говорителя на ЕК по скандала „Марковска”:

„Трябва да направим правосъдието и вътрешния ред такива, че гражданите да имат доверие в държавните институции и да работим по правила. Важно е да предлагаме, да избираме по ясно определени критерии хора с безупречна обществена репутация, това нещо да е ясно видимо и да не са нужни допълнителни доказателства. Това се иска от нас, то е много лесно и просто – просто трябва да работят верните хора на верните места“.

Очакваме сега говорителят на Янев, фармацевтичният бос Марешки, радващ се на завидно медийно внимание и днес, да обясни, защо Янев спести говоренето срещу президента Плевнелиев, който беше много по-остър в призива си говоренето на говорителя от Брюксел да бъде адекватно чуто в София.

Не знам за София, но ако вие вече чувате странни гласове и ви се вие свят след тази беседа, не бързайте да се затичате към аптеките на Марешки, за които в София се раздават листовки на всеки ъгъл с презумпцията вероятно, че ще прераснат в предизборни пунктове за новата формация на тандема Марешки-Янев. Там няма да ви предложат адекватно лекарство. Просто се въоръжете с търпение и заложете на здравия си разум, който трябва да мобилизирате максимално. Защото истинската лудница тепърва предстои.

За успокоение, ето ви едно сравнение с Америка, където лудницата с изборите е на финала. Там от предизборната какафония лудна едно 4 годишно детенце, чието разплакано личице обиколи в звук и образ световните новини. Тук обаче сме детелюбиви: положението е предимно „майка плаче”, а децата- това сме ние, които понасяме с безпомощна усмивка да се отнасят с нас като с идиоти. Което също си е за показване по новините, но няма как да се вредим с просълзените си от умиление физиономии сред навалицата от озъбени говорители, на които е позволено всичко в нашата балканска психиатрия.

Share on Facebook

Пламен Асенов

02.11.12, радио Пловдив

Слушай тук:

http://dox.bg/files/dw?a=8e4531ce31

Звук от преминаващ трамвай

На 7 юни 1926 година един най-обикновен градски трамвай в Барселона, уби Антонио Гауди, един от най-необикновените архитекти и визионери на Европа и света.

Началото на „Почит към Антонио Гауди” на Толиа Никипровецки, което продължава под текста

Когато го блъска трамвай номер 30, Антонио Гауди изглежда наистина като беден скитник. Легендата разказва, че в този момент той надзирава отблизо строителството на катедралата „Саграда Фамилия”, откъдето почти не излиза, брадясал е, облечен е в стари, не особено чисти работни дрехи и, тъй като е тръгнал да си купува цигари, има само дребни стотинки в джоба.

Затова и никой от случайните минувачи на улицата не разпознава тежко пострадалия архитект, който по това време вече е достатъчно прочут, и то не само в Барселона. И съответно – никой файтонджия дълго не се наема да го превози до болницата, а когато все пак някой по милост го прави, откарва го в болница за бедни, където не могат да му помогнат много. Обезпокоени от изчезването му, приятелите на Гауди все пак го намират там, но едва на другия ден. И когато искат да го преместят на по-добро място, той отказва с думите, че неговото истинско място всъщност е сред бедните.

Началните минута и нещо, до края на текста, от Alan Parsons Project – Gaudi и се покрива с превод:

„В днешните времена няма нито един човек, който може да достигне нивото на Антонио Гауди. Той започна да строи нова катедрала в Барселона, която се казва „Саграда Фамилия” или „Светото семейство”. Тъжното е, че те се опитват да я завършат – но аз не смятам, че ще успеят някога.”

С тези думи започва композицията „Саграда Фамилия” от албума „Гауди” на известната група Алън Парсънс Проджект. Тези „те”, за които се споменава в текста, че се опитват да довършат катедралата, но вероятно няма да успеят, са властите в Барселона, църковни и светски.

През 1883 година Антонио Гауди получава поръчка от Конгрегацията на вярващите в Св. Йосифи да построи катедрала, посветена на Исус Христос и неговото земно семейство. Случайно или не, по времето, когато започва да работи върху плановете на величествения храм, самият Гауди е на 31 години, точно във вихъра на възрастта, наречена Христова. Работата по катедралата продължава под прякото негово ръководство до смъртта му през 26-та година. По-късно, по време на гражданската война в Испания, плановете са изгорени. През 40-та година са, поне донякъде, възстановени и оттогава досега „Саграда Фамилия” постоянно се достроява, като идеята е да бъде завършена през 2032 година. Или може би малко по-късно. Или може би наистина никога.

От барабаните, 3.15, в първата композиция на Alan Parsons Project – Gaudi. От 3.45 същата композиция продължава под следващия текст.

Гауди е бил голям чешит. И това личи не само по фантастичните строителни проекти, които реализира в Барселона, а още от младите му години. Например когато завършва  Висшето техническо училище по архитектура, председателят на комисията, която оценява дипломните проекти заявява публично: „Господа, пред нас стои или истински гений, или истински луд”.

Истината е, че повечето му съграждани през по-голямата част от времето, докато Гауди е жив, са оценявали сградите му като дело на побъркан. И нищо чудно няма в това, ако е вярна, а дори и да не е съвсем вярна, следната история, която се разказва за него:

Една дама поискала от Гауди къща с голям салон, защото синът й свирел на роял. Той я изградил, но без нито един прав ъгъл в нея и с толкова тесни врати, че през тях никакъв роял не можел да мине. “Какво ще правим сега”, попитала отчаяно дамата. “Синът ви да започне да свири на цигулка”, отвърнал невъзмутимо маестрото.

Тук музиката затихва и следващия пасаж е само текст.

Наистина, сигурно по онова време никак не е било лесно за един обикновен, нормален човек, който при това има чувството, че поръчва музиката и плаща прескъпо за нея, в резултат да получи и да бъде принуден да живее не в очакваната солидна къща, а в опредметеното развинтено въображение на някакъв си архитект, пък бил той истински  гений. Сега, разбира се, става обратното – мнозина искат да живеят в някоя от прочутите къщи на Гауди, но въображението им не е достатъчно развинтено, за да си представят цената за това.

Няма дори да се опитвам тук да опиша с думи феерията от невероятни форми, причудливи хрумвания и странни решения, които Антонио Гауди залага в своите архитектурни творения. Всеки може да ги види в мрежата, а още по-добре – да прескочи на живо и да се захласне по тях в Барселона. Само ще напомня никой да не забравя, че колкото и случайни, струпани хаотично или дори по невъзможен начин да изглеждат елементите от неговото строителство, те се подчиняват на абсолютно строги математически изчисления, геометрични принципи и архитектурни правила. Само дето им е добавено нещо наистина безкрайно – въображението на твореца.

Пак повтаряме предишния музикален пасаж – от барабаните, 3.15, в първата композиция на Alan Parsons Project – Gaudi. От 3.45 същата композиция продължава под следващия текст.

Къщите са си къщи, но най-големият и представителен проект на Антонио Гауди си остава „Sagrada Familia”. Тази катедрала е синтез между изкуство, науката и духовност, който превръща твореца в един изключителен и уникален архитект, а неговата базилика – в превъзходен пример на религиозното изкуство.

В началото на 2012 година във Ватикан бе представена изложба, посветена на великия каталунски архитект и неговата прочута катедрала.  На откриването кардинал Луис Мартинес Систач, архиепископ на Барселона, заяви: „Надяваме се тази изложба да успее да предаде идеята за събраните в едно изкуство, наука и духовност, тръгвайки от трите книги, от които Гауди се зарежда като вярващ и като архитект: книгата на природата, книгата на Светото Писание и книгата на Литургията”. А при своето посещение в Барселона преди това пък, папа Бенедикт XVI каза за „Саграда Фамилия”, че „тази базилика е видим знак на невидимия Бог, изключително необходим в нашето западно-европейско общество с високо ниво на безверие и религиозно безразличие”.

„Тази способност на Антонио Гауди да придаде художествена форма на вярата и науката е „зашеметяващо преживяване”, смята кардинал Джанфранко Равази, председател на Папския съвет за култура и добавя: “Предизвиканото от него виене на свят първоначално е физическо: впечатлението, което създава е, че сме застанали наистина пред нещо, което противоречи на законите на природата. Впечатлението е за нещо абсолютно монументално, но в същото време е някак висящо във въздуха. По този начин се вливат в едно психологическото впечатление, духовния световъртеж и възнесението към тайнството, отвеждащо към трансцедетното”.

Отново – пасаж от „Почит към Антонио Гауди” на Толя Никипровецки

Роденият в Крим французин от руски произход Толя Никипровецки представя за първи път композицията, която слушаме – „Почит към Антонио Гауди”, през 1967 година в Париж, с оркестъра на Френското радио и телевизия под диригентството на Димитри Хорафас. Тя през цялото време ни говори за величието на необятния човешки дух, който сякаш изригва от могъщия каталунски гении на архитектурата Антонио Гауди. Според мен обаче в тази музика липсва един важен звук  – звукът на най-обикновен трамвай, който се клатушка по линия номер 30 в Барселона, за да връхлети иззад ъгъла на живота.

Звук от дрънкане и отминаване на трамвая

Малко по-рано започнахме с Коледната украса…. но тази денеля така ни се получи. Сутринта, докато децата станат и...

Дали ще открием днес нова страна може да бъде обект на тежък политико-терористичен спор, но... ИРА, днес откриваме вашата страна – Северна Ирландия :) Наш водач из това мокро и зелено място ще бъде Миглена – да видим на какво прилича днес страната, която по време на късния социализъм беше едно от страшилищата, с които ни плашеха да не бягаме на Запад. Приятно четене:  

Северна Ирландия с Белфаст

и Дъблин за цвят

За да стигнем до мястото на нашата почивка сменихме два полета , първото ни кацане беше в Лондон, а след това продължихме за Дъблин.От там с кола към Северна Ирландия. Тези рокади направихме разбира се, за да ни устройва крайната цена на билетите ни. От България тръгваме двама ентусиасти, които не знаят какво точно ще правят  там, освен това да си почиват, но за сметка на това на място ни чакат трима приятели : единият местен българин ,  който ще ни развежда, един с фотоапарата, който ще документира и една госпожица, която беше подготвила 20 листа с туристическа информация за всичко което трябва да видим през едната седмица, която имахме там. Всичко беше подготвено, за да може без много да се лутаме, да видим красотите на острова. Стартовата ни точка и крайната, в която изтощени заспивахме беше

селцето Killyleagh -

там живееше нашият домакин. Първият ден от престоя ни прекарахме в  разглеждане на забележителностите на това селце.  Първо отидохме до замъка, който носи името на града. Вътре не може да се влиза, защото е частен за това се разходихме  само в градината и около него. [caption id="" align="aligncenter" width="494"] Killyleagh[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="494"] Замъкът в Killyleagh[/caption] Разходката ни продължи покрай кея, в който живееха два красиви лебеда. След това  бяхме в парка, който се намира над селцето, откриваше се прекрасна гледка към залива и обширните зелени поляни пълни с овце. Навсякъде имаше овце, странна работа , разхождат си се ей така свободно. [caption id="" align="aligncenter" width="494"] ирландските овце :)[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="494"] гледка от парка към селцето[/caption] Вторият ден предстоеше голямата обиколка на замъци и камъни. Трябваше да стигнем до най-северната точка на Севера Ирландия. За наша наслада пътят беше панорамен и през цялото време отдясно се любувахме на океана, а отляво естествено на зелените полянки и многобройните овце. От време на време преминавахме и през спретнати градчета. Първата спирка е

Въженият мост Carrick-a-Rade,

изключителна природа , не знаеш на къде първо да погледнеш, искахме всичко да запаметим, уникална красота. След като се прибрах в България прочетох, че този обект е посещаван годишно от около 240 000 туристи, има защо. Мостът е един от десетте най-атрактивни моста в света. Дължината му е 20 м., а височината над водата 30 м. Групата се нагласи да мине по него, като го гледахме от страни не ни се струваше толкова страшно,но като стигнахме средата леле –мале, от силния вятър който духаше това чудо така се клатеше . Държиш се за въжетата и си викаш “ами на връщане ???“.  Изживяването беше великолепно, а и нямаше жертви . [caption id="" align="aligncenter" width="494"] от това място се вижда Шотландия[/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="525"] мостът Carrick-a-Rade[/caption]

[caption id="" align="aligncenter" width="543"] доволни след като сме минали по моста :)[/caption] Колкото и да искаме да останем тук и просто да си стоим, девойката със списъка със забележителности ни показва следващата ни спирка –

Пътят на великаните  Giant’s Causeway

Тази уникална природна местност в район Антрим се е образувала от потекла към морето лава, която се втвърдява и се получават 6 стенни базалтови колони около 37 000 на брой, като най-високите са около 12 м. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Потегляме отново дружно по пътя на Великаните, като сме си оставили колата на около километър и половина от началото  му. Спокойно си се разхождаме и се наслаждаваме на океана, скалите и зеленината и изведнъж небето сякаш се отвори и изля толкова много дъжд. Ние едва бяхме стигнали до първата група от базалтови колони. За моите скромни тогава 23 години това беше най-силният дъжд и буря, които съм изпитвала върху гърба си. Имаше изключително силен вятър, не можехме да ходим и да дишаме от парите, които се появиха. Не можахме и до край да разгледаме пътеката, не можахме и да направим много снимки, успяхме само да се намокрим до мозъка на костите си. Бързахме да стигнем до колата , която за в този дъжд си беше доста на далеч. Качваме се, минават се 5 мин. и като изгря едно слънце, ама пече та се къса. [caption id="" align="aligncenter" width="494"] Пътят на великаните[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="494"] началото на бурята[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="494"] дъждът[/caption]

  Добре че следващата ни спирка беше

дестилационната на Bushmills,

малко да се сгреем с ирландско уиски, да не вземем да се разболеем. Не че много разбирам, но уискито там нямаше нищо общо на вкус с това, което се продава в България. Казахме си по едно наздраве и пак на път. [caption id="" align="aligncenter" width="494"] на чашка в Bushmills[/caption]  

Тръгнахме да търсим някакъв замък,

на който не му помня името. Трябваше да се намира на 1 час път от Bushmills, въведохме на навигацията мястото и карахмее по нея, уж стигнахме до целта, но замък не виждахме. Въртяхме се още около 15 мин. и поглеждаме към някакъв малък паркинг, ето я и табелата за замъка. Но къде е замъка? Не можахме да повярваме две срутени стени на хълма в далечината. Толкова много обикаляне за тази невероятна забележителност. Ето я и нея   [caption id="" align="aligncenter" width="494"] големият замък :)[/caption] Разочаровани и пребити тръгнахме да се прибираме. Но явно за да не завършваме нашата разходка с разочарование случайно на пътя пред нас се озова  отново замък, който се намира на ръба на скала, а пред него красива поляна. Не знам защо нямаше табела как се казва, но си заслужаваше да се види въпреки че не беше обитаем и като цяло беше останки от замък.

  Следващите дни решихме да ги караме по-спокойно все пак колкото и да ни се искаше не можеше да разгледаме цяла Северна Ирландия. Но как да си почиваме като тези очи и души са жадни за опознаване на света. Ставаме пак рано сутринта и потегляме за

Белфаст

Първо спряхме до

парламента “Стормонт”,

който е построен през 1932 год.,  разходихме се из парка му и все едно за първи път виждах трева и дървета, толкова се възхищавах на поддръжката на този, а и на всички паркове.   [caption id="" align="aligncenter" width="494"] Парламента Стормонт[/caption]

 Пообиколихме централните булеварди, отидохме до кметството , пред  което имаше издигнат паметник на кралица Виктория.

Повозихме се на виенското колело,

чудесна възможност да кажеш че си видял целият Белфаст. [caption id="" align="aligncenter" width="494"] Belfast City Hall[/caption] Интересен факт за мен беше, че

в Белфаст е построен корабът Титаник

И както си бяхме обещали да не се преуморяваме много , единодушно решихме да се прибираме и  да си направим барбекю. След като уважихме столицата на Северна Ирландия, трябваше да посетим и

столицата на Ирландия – Дъблин

  На няколко километра преди Дъблин  имахме задача да се отбием  до

двореца Malahide Castle

Информацията която имахме за него, е че е принадлежал на някакви ирландски графове, а днес е само музей. [caption id="" align="aligncenter" width="494"] Malahide Castle[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="494"] Malahide Castle[/caption]   Също разбрахме, че по модел на този дворец се прави и двореца на куклата Барби. Явно в програмата ни имаше само дворци и паркове, а и завода за бира Гинес, за малко да го забравя. Разгледахме и най-големия

Дъблински дворец,

поваля ни пак дъжд, но ние вече сме му свикнали, то си вали на всеки два часа. [caption id="" align="aligncenter" width="494"] Дъблински дворец[/caption]

 Към края на нашият престой посетихме

Белфасткият замък,

грандиозно разположен по склоновете на парк Кейвхил . От него се разкрива прекрасна гледка към Белфаст и Белфасткото езеро.  Днес замъкът се използва за сватбени тържества, конференции и заседания. В него има голяма изложба от антикварни предмети. [caption id="" align="aligncenter" width="494"] Замъка Белфаст в парк Cavehill[/caption]

  Последната  ни среща беше с маймунките и горилите в

Белфастката Зоологическа  градина

За първи път виждах как животните макар и затворени могат да изглеждат все едно са свободни (стана ми жал за животинките на Софийската зоологическа градина). Градината е огромна , за всяко животно е отделено просторно място и всички бяха по двойки, тройки и т.н. Нямаше животно което да беше само или поне аз не съм видяла. Половин ден ни беше необходим, за да може спокойно да видим всички животинки.

  Толкова бързо мина тази седмица.  Северна Ирландия за мен остана един зелен оазис, с невероятни тесни пътчета между градчетата и селцата, заобиколени от жив плет подрязани храсти  и разбира се навсякъде тези сладки овчици.    Автор: Миглена Ябанджиева Снимки: авторът   Други разкази свързани с Великобритания – на картата: КЛИКАЙТА НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Хиляди българи с маски ще залеят най-малко 15 града в страната точно в 18 часа днес вечер. Това обеща логистичният координатор на България за „Световния протест на анонимните" Янаки Ганчев по време на пресконференция в „София прес". Той обясни, че основната им цел е смяна на „45 плюс 23-го...

Според проучване, проведено от Strategy Analytics,потребителите на Apple вече не се интересуват толкова, отноно предстоящите продукти и развитие на бранда в бъдеще.

Новата система е регистрирала 95% успеваемост на тестовете, проведени в Twitter.

Google обновяват всички свои продукти постоянно, целенасочено и с явното желание да улеснят своите потребители. Новото при Gmail е, че вече можете да пишете имейли в малък прозорец, който заема долния десен ъгъл на отворения таб в браузъра ви.

Едно огромно неудобство на Gmail до момента беше, че когато пиша нов имейл и се налага да погледна друго, по-старо съобщение, трябваше да записвам новия мейл като чернова, след това да търся и отварям старото съобщение. Адски неудобно и често пъти водеше до грешки при писането на имейли, както и загуба на ценно време.

Ето че Google са помислили за това и ни улесняват с новата възможност. Когато пишете ново съобщение, се отваря нов прозорец, в който пишете и редактирате. Ако се налага да прегледате старо съобщение в Gmail, вече не е необходимо да затваряте започнатия имайл – той седи отворен, докато търсите информацията, която ви е необходимо. Адски удобно е.

Писането на нови мейли вече е приятно и бързо. Освен че не е необходимо да затваряте черновата, можете да отваряте и подготвяте няколко едновременно. Добавянето на получатели е също лесно, като тук веднага си проличава интеграцията с Google+ и вашите контакти. Изписването на имейл адреса веднага показва име и снимка на лицето, до което искате да пратите мейла. Също така можете да премествате имената на адресантите от едно поле в друго само с мишката, например от То: на Сс: или Всс:

Не всички потребители ще виждат новите промени сега, а Google обещават след добавяне на още подобрения да пуснат тази възможност в близките месеци.

Снимки: Google

Подобни статии:

1. Google пусна инструмента „Gmail Мeter“
2. Ексклузивно! Gmail вече с вграден преводач

За първи път алкохолен бранд посяга към хитовите социални платформи за визуално споделяне Pinterest и Instagram. Последната рекламна кампания на Grey Goose Hotel Noir се гмурна в дигиталните ширини на социалните мрежи, за да покаже на всички, че не се страхува от иновации и знае как да извлече максимални облаги от своя онлайн експеримент.

Видеото към Hotel Noir е секси черно-бяла интрига, която завърта фантазиите на пълни обороти. Сюжетната линия се плъзва по ръба на едно дръзко парти с луксозен привкус и отворен финал. Всеки е свободен да допише своето среднощно приключение.

http://www.youtube.com/watch?v=gpBCJnKXU9o

Каква е заигравката на рекламното филмче с  Instagram и Pinterest? Идеята е следната. Фокусът на кампанията пада върху фикцията за Hotel Noir. Всяка седмица Grey Goose пуска нова глава от „приказката”, вдъхновена от темите и събитията във видеото. Високоградусната напитка попълва екипа си с банда фотографи, които имат задачка да щракнат снимки, пасващи на темата на всяка нова глава.

Фоторазказите на всички автори ще бъдат поместени в официалния сайт на лъскавата напитка и инстаграмския ѝ профил. Феновете на бранда се насърчават да се включат със свои #hotelnoir фотоинтерпретации по актуалната тема в Instagram и Twitter, както и да пинват своите фотоидеи на страницата на Grey Goose в Pinterest. Глава първа носи заглавието „Добре дошли в Hotel Noir”, а снимките, които са избрани да я илюстрират, са в стилистиката на la dolce vita – смесица от лукс, комфорт и подсказки за добър живот.

И всичко това, за да се популяризира новото попълнение в продуктовия каталог на бранда, а именно – водката Grey Goose Cherry Noir. Сайтът на иконичната напитка се обновява всяка седмица и с рецепти за свежи високоградусни коктейли. В допълнение към Pinterest и Instagram Grey Goose поддържат на ниво и страниците си във Facebook и Twitter. А ето и малко статистика от Compete.

Резултатите сами говорят за себе си. Само за три месеца посетителите и времето, което те прекарват на сайта на Grey Goose, чувствително са се увеличили. Нарасналата посещаемост в немалка степен се дължи и на потребителите, пренасочени към сайта от различните профили и канали на бранда в социалните мрежи. Facebook и Pinterest  са съответно трети и четвърти като източник на трафик към сайта.

Grey Goose дефинират аудиторията на възраст от 18 до 34 години като основен свой таргет. Това е поколението, което най-интензивно използва социалните мрежи и умее да ги комбинира.

Социалните платформи за визуално споделяне ни изкушават с възможността да моделираме сами своята онлайн идентичност в една или друга посока. Ето защо идеята на Grey Goose е наистина добра и сработваща – те  поднасят на своята аудитория само отправна точка, първа спирка в пътешествието на фантазиите. И още нещо – бранд конкуренцията в Pinterest и Instagram  е направо нищожна в сравнение с традиционните рекламни арени на пресата и телевизията. Довър ход за сивите гъсоци, поздравления за авантюризма!

Снимка: Grey Goose
Графики: Compete 

Подобни статии:

1. Най-посещаваните социални медии за 2012 г.
2. „Превръщат ли ни социалните мрежи в социални интроверти?“ с Пламен Петров

Трябва да призная, че има програми, които ползвам с удоволствие както на компютъра си, така и на телефона. Такава е и програмата със зеленото слонче, Evernote, която заедно с Dropbox и Skype присъства винаги на моя компютър, лаптоп, таблет и мобилен телефон. Винаги, когато чуя за обновление на тези програми, нямам търпение да ги инсталирам.

Така че добрата новина от петък, публикувана на официалния блог на компанията, е, че в най-скоро време ни очаква нова, пета версия на Evernote за мобилните устройства на iOS. Evernote е моята програма, с която си водя записки, подготвям теми за сайта, съхранявам снимки и куп други полезни неща, което ми пести време. Ако не сте ползвали Evernote досега, силно ви препоръчвам да разгледате това чудесно приложение и услугата, която предлага.

След като наскоро обявиха и обновената версия 5 на Evernote за Mac, сега идва ред и на притежателите на мобилни устройства от Apple. Новата 5-та версия на програмата е с изцяло обновен дизайн и подобрена функционалност, която ще направи работата ви с Evernote много по-приятна и бърза.

Новата версия е много по-бърза, като е наблегнато на възможността да се ползва с едно-две движения на палеца, когато държите мобилното устройство. Добавен е нов начален екран, който е с широки и лесни за използване табове, превключването между които става лесно – само с едно докосване. Дизайнът е подобрен и направен хем да е красив, хем да е лесен за ползване. Добавени са нови екрани, икони и снимки към интерфейса. Бележките са подредени и визуално лесно намираеми, като е наблегнато и на цветовете за по-лесно ориентиране. Създаването на нови бележки е лесно, като се ползват тъй наречените бутони „Quick note“, към които може да бъде добавяна бързо и снимка от вашия телефон или таблет. Има и куп други нови неща. Определено очаквам с нетърпение новата версия на Evernote.

Ето и едно видео, което ще ви даде по-пълна представа за новостите в Evernote 5.

http://www.youtube.com/watch?v=6PdY1c_C-Qk

Снимки: Evernote Blog 

Подобни статии:

1. Evernote с ново полезно разширение за браузери Clearly
2. Ново: Споделяне на снимки със Skype за iPhone и iPad

Искате вашата марка да бъде номер 1? Да е завладяваща и запомняща се? Искате да се отличавате от всички останали? В книгата „Million Dollar Web Presence” авторите Чад Бар и Алан Уайс представят тактически стратегии за изграждане на марка и бизнес, използвайки за целта неограничените възможности на интернет. В следващите редове ще ви запозная с ключовите елементи и стъпките за постигане на желания резултат.

Вашата марка трябва да е уникална, покоряваща, но най-важното е да носи определено послание. Помислете какво искате да кажете на клиентите. Марката ви е отражение на определени ценности. Освен интелектуално тя трябва да предизвиква и емоционално обвързване с клиентите. Много хора ще ви кажат, че в това отношение световен фаворит е „Coca-Cola”, следван от McDonald’s. Замислете се – „Coca-Cola” обединява семейството, сближава приятелите, празникът не е същият без нея и т.н. Особено около Коледа.

Ако сте привърженици на теорията, че логиката кара хората да мислят, а емоцията – да действат, то тогава си задайте следните въпроси за своя бранд:
- Нещо специално ли е?
- Какви емоции и чувства искате да предизвикате?
- Искат ли хората да правят с вас бизнес, или да ви следват онлайн?

Вдигнете шум около марката. Ако сами не си направите реклама, няма кой да го направи вместо вас. Използвайте силата на интернет, така че да се разбере за съществуването ви, но не по прекалено нарцистичен начин.Представете ясна ценностна концепция, а не просто набързо нахвърляни клишета.

Най-силната марка е вашето име. „Хората не казват ‘Трябва ни консултантска фирма’, а казват ‘Трябва ни Алан Уайс’”, отбелязват авторите. Но за да стане името ви разпознаваемо, трябва да създадете марки, които да са популярни в интернет, да се харесват и да допринесат за имиджа ви. Както се казва – името да работи за вас. Част от имената, на които Алан Уайс и Чад Бар са помогнали да се развият, са „The Lion Tamer“, „Lifeblood“, „The Technology Tailer“ и други.

Когато потърсите името на компанията и брандовете, свързани с вас в Youtube, Google, Twitter, какво виждате? Впечатляващи ли са резултатите, или не?

 

Разберете дали хората са добили ясна представа за идеологията на компанията ви, или не. Ако се окаже, че марката ви не е добре познавана, пробвайте следните техники:

1. Поставете името си на мястото на марката, когато публикувате в интернет – например „Chad’s 10 SEO Myths“ или „Alan’s 101 Sales Question for Every Sales Situation“.

2. Публикувайте често – по няколко статии седмично в блог и поне веднъж месечно на уебсайта си. Провокирайте с въпроси онлайн общностите и социалните медии.

3. Изградете отношения с изявени лидери и влиятелни блогъри, като вземете предвид следните действия:
- Коментирайте в сайтовете, блоговете и профилите им в социалните мрежи с провокативно, но и полезно съдържание.
- Споменавайте техни продукти и услуги във статиите си, видео материали.
- Предложете допълнителни ресурси.
- Интервюирайте ги.

4. Следете какво се казва в интернет пространството за вас и за марката ви и отговорете както на доброто, така и на лошото.

5. Свържете се с различни медии и журналисти, като предоставите подходяща и интересна информация за техните привърженици.

 

Учете се от най-добрите и им подражавайте. Кой ви харесва най-много и защо? Кои имена запомняте най-лесно и на кои се доверявате, когато трябва да си купите нещо? Най-често под внимание се вземат следните компоненти:

• Атрактивен дизайн;
• Свързани с марката книги;
• Подкаст в блог, Youtube или iTunes;
• Уъркшопове, телеконференции и онлайн семинари;
• Постоянно развитие и еволюция;
• Застъпени ценности.

 

Не забравяйте, че вашата база данни е истинска златна мина. След като веднъж влезете в контакт с някого, осигурете:

• Автоматичен отговор на имейла, с който да благодарите за доверието и за това, че са предпочели именно вас;
• Брошура с инструкции, интервюта и други;
• Промоционална брошура с новини и специални предложения.

 

Повишете качеството и размера на базата данни, създавайки целеви страници със специални промоции за клиенти, които предоставят имейла си. Алан Уайс например изпраща подарък на всеки 500-ен свой последовател в Twitter. Добър ход, не мислите ли?

Снимка: Million Dollar Web Presence

Подобни статии:

1. Как да бъдем „Успешни онлайн търговци!“ [Семинар]
2. Топ вирусни кампании в онлайн пространството

Не мога да скрия възхищението си от красив мъжки часовник. Дори понякога тайничко завиждам, че няма такива впечатляващи модели и за жени. В съвременния свят това вече не е просто уред за измерване на времето, а истинско произведение на изкуството, дизайнерски шедьовър и дори моден аксесоар. А UR-110 на компанията URWERK е абсолютният пример за това.

Прецизен швейцарски механизъм, обвит в титаниево тяло и оригинално решение за циферблат. Индикатор за сервизиране, индикатор за ден/нощ за по-лесно ориентиране в часовите зони и две турбини, минимизиращи износването на системата за автоматично навиване. Под стъкло от кристален сапфир можем да открием традиционния за URWERK циферблат с обикалящи около една орбита сателити. Минутите винаги са изписани от дясната страна, а стрелките сателити следват тази вертикалната скала от 0 до 60 в низходящо движение. Ако се чудите каква е идеята, отговорът е повече от елементарен. Това е един дискретен и лесен начин да видите колко е часът, без да се налага да повдигате маншета или ръкава си. Просто един бърз поглед. Красотата на този часовник се крие именно в простотата му.

Изработен от титан 5-и клас, панел от неръждаема стомана, с размери 47mm X 51mm X 16mm, водоустойчив, UR-110 е едно истинско произведение на изкуството. Както можете да се уверите и от рекламния клип. Насладете му се:

http://www.youtube.com/watch?v=7cDJLkBMdkc

Снимки: urwerk.com

Подобни статии:

1. Urwerk UR-210 не е за мързеливци
2. Как да управляваме времето си в социалните мрежи

От кога и Дупница е част от Македония!? Наглостта на сърбоманите от Скопие  е безгранична. Как ще живеем с този съсед крадец? Пиринска гордост : 35-години од победата над Баерн Македонска телевизия посегна на легендарното постижение на дупнишкия Марек – победата над Байерн Мюнхен с 2:0 от преди точно 35 години. На сайта на телевизия [...]