Любимци в новините: постоянни и променливи величини

„Не можем да искаме кой знае колко съвършени духовници. Ние не можем да бъдем извънземни, обяви в ефира на bTV отец Боян Саръев.”, апелирайки за снизходителност към „мат’ряла” на върха на БПЦ .

Така повелява неговият духовен пастир ( т.е. светски ориентир) Бойко Борисов, автор на въздишката за злощастно наследения от ГЕРБ електорален калпав „мат’рял” сред остатъчните българи в България. Това беше усмихната съучастничестки реплика, изпусната подмазвачески от него пред българи в Чикаго, от които явно очакваше да се поласкаят на сравнителна основа.

С призив за снизходителност към „мат’ряла” сред народните избранници от мнозинството се изяви със същите изразни средства днес и друг виден ( макар и не толкова масово разпознаваем) проповедник на герберокрацията.

В интервю за в. „Труд” от 18 ноември четем в заглавие:

„Красимир Велчев, шеф на депутатите от ГЕРБ в парламента: В ГЕРБ не сме извънземни”
После:
„…Адски неправилно задавате въпроса си”,
ядосва се Велчев на констатацията в интервюто, че депутатите от ГЕРБ не ходят на работа.
Следва нов въпрос:
- А как трябва да го задам?
„- Най-малкото да попитате и представителите на опозицията защо не идват на работа. Впрочем аз имам отговор – наскоро един депутат от ДПС в интервю по телевизията на въпрос какво работи отговори – нищо, депутат съм. За съжаление това е мисленето на повечето колеги от опозицията. Не казвам, че в ГЕРБ сме идеални, че са ни пораснали крилца, не сме извънземни, имаме си и ние проблеми, правим и грешки. Още повече парламентът не е казарма, а аз не съм старшина на рота. Но все пак има ли в най-новата ни история, през последните 23 години, друга политическа партия в управление, която да не се е разцепила до края на мандата си в парламента? Няма!”

Интересно, нали!
Вие какво си помислихте- че е интригуващо заради сходството в оприличаването на владиците и на владетелите на парламентарното мнозинство на „извънземни” с обратен знак?
Не, интересно е заради обобщението, че няма партия, която да не се е разцепила до края на мандата си в парламента. Звучи направо като сензационна прогноза.
До края на мандата на ГЕРБ остава малко, но достатъчно за приземяване, за доказване на закономерностите време.
Освен ако, извън всяка земна логика, герберите не се окажат извънземни.

Share on Facebook

Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...

23-24 ноября, 8.00 pm; 25 ноября, 3.00 pm. Концерты Чикагского симфонического оркестра (далее – ЧСО) под управлением Людвига Вики называются “Фантазия Уолта Диснея”. Полнометражный анимационный фильм компании Диснея 1940 года состоит из семи самостоятельных эпизодов. Музыкальным фоном к картине служат восемь фрагментов классических произведений, которые исполнил Филадельфийский симфонический оркестр под управлением Леопольда Стоковского. В 1942 году лента получила две премии Оскар”: Уолту Диснею – за “исключительный вклад в продвижение звука в кинематографе” и Леопольду Стоковскому – за “уникальную роль в создании новой формы наглядной музыки и расширении значения кинематографа как средства ...

На земята кацнали двойка марсианци.Запознали се с едно земно семейство, яли,пили и изобщо голяма веселба паднала.Когато дошло време за лягане решили да се разменят - землянинът с марсианката, а марсианецът със землянката.Но при условие, че вратите ще са отворени и ще се виждат. Малко след като си легнали, землянката се разсмяла три пъти. Сутринта марсианците запалили летящата чиния, сбогували се по живо по здраво, обещали да се видят пак и излетели. Едва тогава мъжът попитал жена си: -Абе, ти снощи защо се смя толкова пъти? -Първия път се смях, защото марсианецът извади едни няма и 5 см. -Втория път се смях, защото като си дръпна три пъти ушите и му стана 25 см. -А, третия път се смях, защото погледнах към вас и видях как марсианката те дърпаше за ушите. Усмихни се, България. Науката напредна дотолкова, че вече не марсианците ще идват при нас, но и ние можем да отидем при тях. Оказва се, че на Червената планета радиацията не е опасна и хората могат да стъпят и там. На като...

Питате ли се какво си мислят онези, които профучават по улиците и пътищата с бясна скорост или мъртвопияни и смятат, че правилата не важат за тях? Онези, които свикнахме да определяме като "джигити". Дали се чувстват по-неуязвими и по-специални от останалите и хрумвало ли им е някога, че някой техен близък може да стане жертва на друг, подобен на тях? Тези въпроси ми изникват винаги, когато поредната трагедия или статистика ни напомнят за ежедневното безумие, случващо се по родните пътища. 513 са загинали на пътя от началото на годината, 16 души е броят на онези, които губят живота си за 10 дни заради нечия безотговрност, самонадеяност или най-обикновена простащина на хора, ненаучени да ценят чуждия живот. Инсталация от 16 чифта обувки, които да напомнят за тези безсмислени жертви, беше поставена пред ВМА. Поводът беше Световният ден на възпоменание за жертвите на пътя. Такива поводи обаче у нас има ежедневно. Вече свикнахме с мрачните сравнения между броя на загиналите във...

Професор Янко Янков заминава за чужбина, където ще се опита да направи достояние на европейската общност случващото се у нас. Професор Янко Янков е сред неколцината българи, които се осмеляват да казват истината за драмата, която преживява българската нация. Тези свои намерения професор Янко Янков сподели наскоро в интервю пред КНИГИ NEWS - “ПРОФЕСОР ЯНКО ЯНКОВ: „ТОТАЛЕН ГЕНОЦИД СРЕЩУ ЦЯЛОТО БЪЛГАРСКО НАСЕЛЕНИЕ”” В това интервю професор Янков бе заявил: „Например само през последните две години съм депозирал в Прокуратурата и Министерския съвет серия от повече от 500 (петстотин) отделни „обвинителни актове“, които съм именувал „Всички ...

- Пуснете малко „македонска” музика - предложих по едно време аз. - Заптиета ли сакаш да дойдат, полицаите де, как му велите вие? – притеснен попита Коста. През 2012 година гръцките власти продължаваха да преследват българския език в „славофонските” села на северна Гърция! Вече сто години, нищо не се беше променило на юг от Петрич. Къде бяха евродепутатите, еврокомисарите, всички видове защитници на човешки права, на майчини езици и фолклор? Аз гледах изумен моите „братовчеди” и не вярвах на ушите си. - Они нема да кажат нищо за песните – продължи той – но ке найдот нещо друго, за нивата, за куйката, за виделото. Друго не знаят, ама гайле знаят да сторат!

Донка Байкова е професор по хранене и диететика. Специализирала е здравословно хранене в Германия, Унгария и Словакия. Преподава “Хранене и диететика” в курсове за следдипломна квалификация на студентите, завършили „Медицина”. - Проф. Байкова, някои психиатри смятат, че вегетарианството, наред с анорексията и булимията, може да се възприеме като разстройство на хранителното поведениe. Вие съгласна ли сте с такива твърдения? - Не, има разлика. Вегетарианството, или веганството, е алтернативен модел на хранене. Хората вземат решение да преминат към него със съвсем ясно съзнание, докато при хранителните разстройства се тръгва с една идея, която неусетно преминава в обсебване. Хората се увличат и започват да изключват все повече и повече храни, не само животинските, което достига до анорексия нервоза, булимия нервоза, орторексия нервоза или прегорексия нервоза. Анорексията е присъща за тийнейджърската възраст, при която обичайно се предприема гладуване с цел да се справят с...

С резолюция на Асамблеята на ООН от 2005 г. всяка трета неделя на ноември е обявена за Световен ден за възпоменание на жертвите в пътно-транспортни произшествия. На този ден във всички страни по света се отдава почит и внимание към загиналите и пострадалите от ПТП. Но нима сред пострадалите не са близките и приятелите на загиналите? Явно всичко е много лично. Но и много обществено значимо като тема. А тя е ежедневна – в сводките за пътната обстановка, в телевизионните и радиоемисии, в интернет. Снимки, видеокадри, интервюта, цели предавания, форуми и какво ли не. И въпреки това продължават среднощните състезания по опустелите магистрали, безумното препускане, едва ли не на живот и смърт, за да изпреварим останалите, дори и със секунда.

Милите те. Кой ли ги е питал когато са започвани големите касапници. Женската памет запазва и тази част от бойната действителност, която често се изплъзва от мъжкото внимание.

След няколко успешни издания международният фестивал за съвременна култура ще има и своята младежка версия. Организатор на "Малки Поетики" е Студентско читалище „Св. Климент Охридски 1997“, а участниците за събитието на 22 декември ще бъдат избрани с конкурс.

В своеобразния кастинг могат да се включат млади творци на възраст от 10 до 18 години. Те трябва да изпратят на имейл info@sofiapoetics.eu или на адрес: София, бул. „Витоша“ 25, ет. 1 най-късно до 7 декември 2012 г. свои творби в три категории:

• литература – авторска поезия или проза, която може да бъде прочетена на глас в рамките на 5 минути,
• музика – соло изпълнители, DJ-и или групи с авторски проекти в следните жанрове: рок, поп, джаз, класическа музика, рап, електронна музика,
• визуални изкуства – видеоарт, мултимедия, експериментално кино, анимация, живопис, рисунка, др.

"Малки Поетики" ще се проведе на 22 декември (събота) от 16:00 ч. в салона на кино „Влайкова“ (ул. „Иван Асен II“ 11). Имената на избраните до 15 поети или прозаици, до 10 музиканти (соло изпълнители, DJ-и или банди) и до 5 визуални артисти, както и окончателната програма на фестивала, ще бъдат обявени на 14 декември.

След представянето на младите творци на "Малки Поетики" журито ще определи по 1 победител във всяка от 3-те категории, който ще получи парична награда от 100 лв и правото да участва в тематичната вечер на феста София: Поетики през 2013 г.

Още информация можете да откриете на официалния сайт на София: Поетики.

През миналия уикенд Apple и HTC обявиха официално url=http://www.kaldata.com/74760/IT-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/HTC-%D0%B8-Apple-%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5сключването на крос-лицензионно споразумени...

Гражданската блогосфера е морален опонент и съдник на политическата и управленска некомпетентност. Блогърите все по-активно играят липсващата в момента роля на морален подбудител, на съвестта и разума на нацията ни. Без да се опитваме да им вменяваме някакви изключителни качества и без да претендираме, че те умишлено влизат в тази ...

“Българите, отиващи в чужбина, трябва да знаят, че имат избор и, когато решат, могат да се върнат у дома”, каза вицепрезидентката Маргарита Попова, която участва в бизнесфорум в Бон и даде интервю за Дойче веле. “Германските инвеститори, които са в България, нямат нужда от убеждаване, а тези, които все още не са дошли, няма да сбъркат, ако го направят” – заяви Маргарита Попова, която охотно влиза в ролята на лобист за достойнствата, които България може да предложи на чуждестранните бизнесмени: България вече е член на ЕС, има стабилна банкова система, има ...

ГЕРБ и БСП, при мълчаливото съгласие на ДПС и с шумната подкрепа на суперпатриотите от „Атака”, опаковаха за пореден път България в целофан, за да бъде поднесена за жълти центове на руските стратегически интереси. Предишният път го направиха с гласуването през януари в българския парламент, който обслужи натиска на „Газпром” България да се откаже дори да знае дали разполага със стратегически запаси от газ. Сега направиха следващата стъпка с подписването на руския проект „Южен поток”, от който обещават на България ( ако слуша и не шава много- и ако все още дава признаци на живот и шава) въпросните жълти центове най-рано след 15 години.

Тази „подробност” от изминалата седмица, разбира се, не е „любим” сюжет на отдавна укротените български медии, за които съботно-неделния обобщаващ събитията финал на същата тази седмица е огледало на автоцензурното безличие при избора на теми: всичко друго, само не и тази, опасната…

Не е ли „малко странно” при събитие от такова огромно значение за бъдещето на България, като предоставянето на българската територия за десетилетия напред за стратегическо ползване от чужда ( по документи) държава, под формата на чужд транзитен газопровод, нито един от водещите управници да не пожелае да се появи чрез ( иначе любимите им) телевизионни трибуни да се отчете и ПОХВАЛИ пред българския народ?

Гузни са! И си го признават косвено. Разбират, че обичайните пропагандни самохвалства няма да им свършат работа в обещанията за „светло бъдеще” след 15 години, когато никой не знае дали изобщо някой ще купува руски газ на края на тръбата на „Южен поток”, ако той изобщо се реализира.

Както за химерата АЕЦ „Белене” не можеше да се каже нищо за ценообразуването на готовия обект в далечното бъдеще- и това беше най-силния икономически довод за отказа от строителството- така същото важи и за „Южен поток”. И няма как онези, които се подписаха на български език с руски акцент под този вариант на „котката в чувал” да избегнат признанието за незнанието. Поради което предпочитат да се снишат отново в духа на заветите на другаря (им) Живков.

Сал един Цветан Цветанов се появи в петъчната сутрин при телевизионния говорител на властта Бареков, за да бъде изчеткан от водещия, че е не само първия български министър, поканен на посещение в САЩ в началото на втория мандат на Обама, но и май първия чужд министър на такова посещение във Вашингтон.

За сметка на това руската агенция ИТАР—ТАСС не се церемони и не пропусна да открои важния акцент. В митинга на БСП в София в съботния ден, около който за камуфлаж ГЕРБ и БСП спорят за бройката на участниците, ТАСС е упълномощена да извади пред скоби в репортажа си трогателната загриженост за съдбата на Северна България в случай, че не бъде построена АЕЦ „Белене”.

Агенцията, цитира кмета на община Белене Петър Дулев, според когото спирането на проекта за втора атомна централа обрича на застой социалното и икономическо развитие на Северна България.
“Последиците от спирането на този проект ще засегнат цялата страна. Община Белене вече прекрати своето социално и икономическо развитие, което беше свързано с тази атомна централа”, подчерта Дулев.
Младите българи както никой друг( !-бел. авт.) осъзнават необходимостта от развитието на ядрената енергетика, която е мощна опора за българската икономика.
“Младите специалисти търсят реализация тук, в България, а не в чужбина. Ние превърнахме АЕЦ “Белене” в национална идея и на 27 януари /насрочен национален референдум – бел. ИТАР-ТАСС/ трябва да я защитим”, добави Дулев.
Недоволството в българското общество във връзка със спирането на проекта, заедно с растящите цени на електричеството, беше също така усилено и от увеличения до 1 милиард евро иск на руската “Атомсройекспорт” към НЕК заради отказа от изграждането на АЕЦ “Белене”. /БГНЕС

Както виждате, на българската пропаганда е наредено да си трае, но руската е безмилостна: тя връща ядрената топка в мачлето на Борисов и БСП, уж скарани за бройката на митингуващите с червени знаменца. За целта ТАСС борави с мнението на „младите българи” и с обобщението за „недоволството на българското общество” ( направо няма нужда от референдум- ТАСС говори от името на обществото в България) както никой друг!

ИТАР-ТАСС има статута на световна информационна агенция, наследен от времето, когато нямаше ИТАР. С други думи тя съобщава на света съветск…пардон, руската гледна точка за онова, което смята за важно в България, демонстрирайки трогателна загриженост за един български регион.

Както се казва, тази схема е известна още от времето след Априлското въстание, когато руската пропаганда открива масирана артилерийска подготовка за предстоящото освобождаване на братята православни славяни ( с водещото участие на придворния руски публицист Аксаков, който по-късно бичува българите като неблагодарно племе, дръзнало да поиска и дори да си гласува неадекватна за своя примитивизъм европейска конституция- бичуване, за което и до днес в благодарна София има улица на негово име).

Танковете така и не дойдоха да усмирят искащите повече демокрация българи, защото се намериха други усмирителни ризници. Но руските хеликоптери, предвидени по руските държавни стандарти за охрана на трасето на газопровода от 540 километра през България, като нищо ще забръмчат над главите ни. Защото АЕЦ „Белене” се трансформира и разля в един поток, продължение на „ течната дружба”, за която Борисов не пропусна да се произнесе пред същата тази ТАСС на 25 октомври с думи ( цитирани от Dir.bg), за които коментарът ми се съдържа изпреварващо в прочетените вече от вас редове по-нагоре в текста ми:

„Нашите отношения с Русия датират от много векове, ние сме православни народи, християни, отбелязва министър-председателят.

Бойко Борисов припомня, че Русия е изиграла решаваща роля за освобождението на България от османско владичество и подчертава, че това се пази дълбоко в народната памет.

Неслучайно в България днес има стотици паметници, посветени на паметта на загиналите в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г., посочва той.

“Нашите страни преживяха много трудности. Имаше времена, когато отношенията ни преминаха през хладен период през 90-те години на 20 век, тогава се разпаднаха Съветският съюз и Варшавският договор”, отбелязва Бойко Борисов.

“Сега Русия е страна с пазарна икономика, България избра пътя на евроатлантическата интеграция, но нашите отношения си остават приятелски и прагматични в рамките на контактите между двата народа, които се уважават един друг. Настъпи време на прагматични отношения, което дава възможност за взаимноизгодно сътрудничество в сферата на икономиката, туризма, културата, образованието и други области, помагащи за развиването на нашите отношения”, подчертава министър-председателят.

Бойко Борисов отчете активните контакти между България и Русия в културната сфера, където ежегодно се провеждат много мероприятия. “Аз лично бях на концерта на Централния военен оркестър на Русия и видях как 6 хиляди души в залата се наслаждаваха на неговите изпълнения, аз не бях изключение. Имаме много общи празници и паметни дати. В това число и нашият празник 3 март, когато се отбелязва Освобождението на България от османско владичество”, посочва министър-председателят.

Бойко Борисов казва, че “нито един историк не би трябвало да поставя под съмнение основната и решаваща роля за освобождението на България на загиналите руски воини и другите воини от съседни на нея страни”. Той подчертава, че подвигът на връх Шипка ще остане завинаги в народната памет.

Откриването на визови центрове в Русия помогна за двукратното увеличаване на потока от руски туристи в България тази година, заяви още премиерът Бойко Борисов.

Министър-председателят подчертава, че в неотдавнашен разговор руският президент Владимир Путин му е казал, че по негови данни стокообменът между двете страни е нараснал с 12 процента тази година. “Безусловно, на първо място (по икономически показатели) е сферата на туризма”, отчита Бойко Борисов.

Той отбелязва, че в Русия работят 27 визови центъра, които издават електронни визи на руските граждани и “затова тази година в България успяхме да приемем два пъти повече руснаци”. „На тях българската дестинация им е позната, нашите езици са родствени, те се чувстват тук като у дома си, затова неслучайно толкова много руснаци купуват тук недвижими имоти“, посочва Бойко Борисов.

„Много руски граждани си купиха къщи и жилища в България, имаме високо предлагане в тази сфера във връзка с бума на строителството през последните години. Този избор е обусловен от много фактори – климатът в България е много хубав, природата е прекрасна, хората разбират руски език, посрещат ги радушно тук, също така ние имаме най-ниските данъци в ЕС и естествено, българските плодове и зеленчуци също привличат руснаците“, казва министър-председателят.

Пълното интервю с Бойко Борисов ще бъде излъчено в предаването “Формула на властта” по руската телевизия “Росия 24″, съобщава ИТАР-ТАСС.

Share on Facebook

Каквото и да се каже за братя Галеви, в него ще има поне капка истина. Двамата могат да получат сериозни присъди и да духнат под носа на магистратите, докато те чакат да минат някакви митични срокове, за да влязат в сила присъдите. След като напуснаха отечеството, те бяха „видяни” от някои медии чак в ЮАР, скрити под крилото на скандалната бизнес дама Веска Меджидиева, която преди доста време напусна страната под угрозата да получи присъда за източването на банка. Имаше даже и снимки, които на по-късен етап бяха наречени „монтаж”. Така бяха наречени те не за друго, а защото самата Веска отрече категорично братята да са били при нея на гости. Колко трябва да се вярва на дамата, която бе оправдана от съда, е друг въпрос, важното бе тя да отрече за братята. На няколко пъти Галевите бяха „засичани” ту в Аржентина, ту на други екзотични точки от света. И всяка медия се кълнеше, че това е истина. Наскоро обаче редакторите решиха да „приберат” и „скрият” братята в затънтени гори...

И на втория ден на Startup Conference 2012 сме, така че тук можете да следите какво се случва. Започваме!

Подобни статии:

1. Startup Con 2012 започва! [Liveblog]
2. Хайде на конференцията StartUP 2012!

Между мен и пътеписите никога не е имало особено силна химия. Да чета за съществуващи земи и приключения, видени и изживени от някой друг, ми се струва далеч по-непълноценно преживяване от това да чета за несъществуващи места, хора и събития, описани по фантастичен начин. Въпреки това „На изток – в рая” ме грабна истински и ме накара да променя политиката си към пътеписите, или поне към тези, излезли изпод перото на Изабела Шопова.

„Древна земя. Млада нация. Страна на хиляди дъги и милиони овце. Огледален свят. Страна на чудесата. Земя, в която човешката доброта и щедрост са също така изобилни както водата, падаща от небето. Където „не” е неприлична дума. Където се научихме да не се боим от дъжд, да се радваме на малките неща в живота, да сме толерантни, да се усмихваме, да не ни е студено, да поздравяваме непознати (дори в обществените тоалетни), да караме вляво, да спираме на пешеходна пътека, да мечтаем.”

Това е част от равносметката, която авторката прави за шестте години, прекарани в прекрасния ад, наречен Нова Зеландия. Парче земя, остров, страна, която асоциираме най-вече с… какво? Виното, маорските племена, морето от зеленина, филмовата трилогия „Властелинът на пръстените”?

За да опознаеш истински една култура и нейните представители, не можеш просто да отгърнеш атласа, да прочетеш, че овцете в Нова Зеландия са десет пъти повече от хората и да се почувстваш като голям авантюрист. Трябва да се потопиш в тази култура, дори с риск да се удавиш, да задържиш главата си под водата и накрая да изплуваш като пълноправен пътешественик, или в случая с Изабела Шопова – пълнокръвно „киви”.

Не знам кой от образите ще ви стане любим. Дали ще е земята, спираща дъха с красотите си и с ужасното си време? Дали ще са „кивитата”, добродушието им, безпределният им авантюризъм, странният им начин на обличане и необяснимата им омраза към маслините? Дали ще са измислените екстремните спортове от рода на зорбинга, които ще ви накарат дълбоко да сбърчите вежди, докато четете? Дали ще са градовете, абсурдно разположени и всеки един приключенска столица по свой си начин?

Факт е, че Нова Зеландия, от историята и културата ѝ до битовите ѝ аспекти, е толкова различна от България и на моменти европейското изобщо, че ще има да се чудите на избора на авторката, на издръжливостта и упоритостта ѝ. В същото време обаче любопитството ви ще се изостри до краен предел и накрая ще се окажете с една прочетена книга и една нова, все още неизпълнена мечта – да посетите това странно, уникално по рода си място.

Ще научите по много за всичко, което може да ви грабне или отблъсне в Нова Зеландия. Изабела Шопова е превъзходен разказвач, обсипва те с огромни дози неподправено чувство за хумор, позитивизъм и полезна информация. Едва ли скоро ще забравя колко много се смях на описанието ѝ на летището в столицата Уелингтън или на борбата ѝ с маорския език. Даже изпитах странното желание да я изпратя като мой личен пътеписец да живее и опише места и култури, които винаги съм искала да опозная…

Дори никога да не ви е хрумвало да се поинтересувате от Нова Зеландия, обитателите ѝ или живота там, препоръчвам ви „На изток – в рая” с две ръце, преживяването си струва. Аз лично с нетърпение се насочвам към следващата дестинация, този път „На запад от рая” – Австралия. 

Преди да започнете да четете това, което следва по-надолу, си отговорете на няколко въпроса. Колко технологични устройства имате около себе си в момента? Колко пъти проверихте профилите си в социалните мрежи през последния час? Кога за последно играхте видео игра?

Макар на пръв поглед тези неща да изглеждат незначителни, се оказва, че пристрастяването към технологиите може да има много лоши последствия, които да се отразят най-вече на здравето ни. Според научно изследване от януари тази година хората, пристрастени към интернет, претърпяват изменения в мозъка, подобни на тези при алкохолиците и наркозависимите. И това се отнася само за интернет. А като прибавим и технологичните джаджи, които винаги носим със себе си…

Ето някои типични симптома на пристрастяване, които показват, че е време да си наложите някакви граници.

Синдром на вибрация фантом

Няма начин да не ви се е случвало да извадите телефона си, защото ви се е сторило, че вибрира, и в повечето случаи да се е оказало фалшива тревога. Много хора го наричат „синдром на вибрацията фантом”. Има случаи, в които те усещат вибрации, докато телефонът им е в друга стая.

А ето го и обяснението. Ситуацията е подобна на случаите, когато човек е изгубил крайник и получава сензорни халюцинации, все едно той все още е там и функционира. Така и хората със синдрома на вибриращия телефон мислят, че устройството все още е някъде у тях. Според книгата на Лари Росен “iDisorder“ 70% от използващите непрекъснато мобилни устройства имат този проблем. За щастие можете да се справите с него.

Пристрастяване към интернет – IAD (internet addiction disorder)

То се отнася до използването на интернет в такава степен, че пречи на ежедневните ни дейности. Проучвания показват, че този тип пристрастяване може да доведе до социални проблеми, подобни на тези при хазарта например. Трябва да отбележим обаче, че на понятието все още не е отделено място в наръчника за ментални отклонения на Американската психиатрична асоциация (Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders). Може да бъде включено в изданието, планирано за май 2013, но все още не е взето твърдо решение. Състоянието се характеризира с прекомерна употреба на интернет, чувство на отнемане, раздразнителност и умора. Възможно е да се стигне и до сериозни нива на депресия.

Пристрастяване към социалните мрежи

След установеното пристрастяване към интернет проверяването на профилите в социалните мрежи се оказва една от най-често практикуваните дейности в последно време. Според проучване на университет в Чикаго, включващо 250 участника, проверяването на профилите е по-вреден навик от пушенето на цигари и употребяването на алкохол. (Де да беше така и с българските тийнейджъри…) В Норвегия изследователи са разработили скала с шест признака, която може да определи дали имате проблем със социалните мрежи. 

Пристрастяване към видео игри

Както пристрастяването към интернет, това също се характеризира със смесване на видео игрите с различни аспекти на живота. От Американската медицинска асоциация смятат, че въпреки че все още не е прието като пристрастяване, то може да има ужасни последствия. През 2011 г. 20-годишен компютърен програмист умира от дълбока венозна тромбоза, причинена от прекалено дълго седене. Да не забравяме и случая с младото семейство, което умори бебето си, след като се беше увлякло по компютърна игра, имитираща реалния живот… Е, хайде, спирам дотук. Да не прекаляваме с негативизма, но все пак имайте едно наум!

Колко всъщност е „много”, що се отнася до технологиите? Споделете с нас колко сте свързани с интернет и как вие се справяте с тази мания.

Снимка: ginnerobot

Подобни статии:

1. Пристрастени ли сме към Интернет?
2. Още няколко интернет маркетинг тенденции за 2012