Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...
Преди малко повече от една седмица д-р Константин Тренчев и инж. Борислав Борисов представиха сензационно, уникално откритие – плазма от вода, която може да замести стандартното отопление у дома. И не само това – може да изгаря всякакви отпадъци, а пламъкът да достигне до тавана! Дори волфрамът – металът, който се топи при над 3000 градуса, се предава пред новото изобретение! Лидерът на КТ “Подкрепа” разкри пред “ШОУ” още за техническото изобретение, което може да промени живота на много хора. - Д-р Тренчев, как я създадохте тази плазма от вода? - Работим ...
Гала-концертът на Ансамбъл „ХОРО“ бе триумф за българската култура далеч зад пределите на родината. „Слънце зайде“... Тази затрогваща народна песен постави началото на премиерата в тъмната ноемврийска вечер, за да освети най-съкровените кътчета на присъстващите в залата със стихията на звученето си. Преминавайки през „Мълчаното“ – един специфичен танц без музика, озвучен единствено от песента на потропващите пендари, зрителите бяха въвлечени чрез “Тъпани“ в последващата динамика и вихъра на танците. Тракийски, родопски, северняшки ритми и шопски надигравания се надпреварваха да се закичат максимално с аплодисментите на публиката. Танцьорите не бяха актьори, а живият български дух, освободен от бутилката. Неподправен възторг, бурни аплодисменти и истинска радост – така най-кратко би могло да се изрази всеобщото настроение.
Клеменс Вергин, Ди Велт Авторът е водещ журналист на всекидневника Ди Велт. Завежда отдел „Външна политика“ на вестника. Роден е 1969 г. в Мюнхен, завършва история на Близкия Изток, ислямски науки и журналистика в Хамбург. Един от познавачите на израело-арабския конфликт. Текстовете му се отличават с ясна и аргументирана позиция, с нетърпимост пред заплахата, която [...]
Много са събрали писани-недописани, дописани-непубликувани. Рекох да ги пораздвижа. :)
На стряхата на моя дом
разцъфна трева незабравка.
Все гледам:
а къде е тревата "забрави любовта"?
Жалко, не е пораснала още ...
Мили мой,
любовта ми към теб
е като тази лятна трева -
колкото и да косиш, и да береш,
отново покрива полето ...
В свещения храм,
където извършват обреди,
блести огледало с кристална чистота.
Така блестиш и ти в паметта ми
и във всеки срещнат търся теб.
японска поезия
- Каква би била ползата от присъствието на депутати емигранти? - Освен че е тяхно право, присъствието им ще сложи началото на реалното обединение на българите от чужбина с българите от страната. Французите не се делят на французи от Франция и французи от чужбина. Няма американци от Америка и американци от чужбина. Българското общество страда от делбата на разни изкуствено поддържани разлики. Същото се отнася и до малцинствата. Нито Франция, нито Америка признават правата на малцинствата. Правата и задълженията са еднакви за всички.
Не знам дали каквото и да било, казано от Борисов трябва да бъде коментирано сериозно след като обяви напоследък, че социалистите управляват България от 100 години.
Знам обаче поне едно изключение от всичките му декларации, което се доказа във времето като изключително сериозно: това беше забраната му в неговата партия да говори за Георги Първанов друг, освен него. В резултат на което Борисов мълчи, а солидарно с него за наследството на Първанов мълчат протежетата му по всички етажи на властта.
Освен в парламента,мълчат в следствието, в прокуратурата, в МВР и в медиите. Съответно Първанов си кара уютно младините ( обявявайки, че млад и тепърва ще си развива проекта АБВ) , като си почива комфортно от десет годишните сафарита и гуляи- някои от които в компанията на Борисов, полегнал в сянката на мълчанието, наложено от приятеля му Борисов.
Борисов оповести тази забрана за говореното за ( а всъщност срещу) Първанов преди 6 години на самото учредително събрание на ГЕРБ. Заповедта му се спазва стриктно.
Днес дочух за нова забрана, оповестена от нашия премиер по адрес на друг виден социалист.
Ето какво е казал пред журналисти министър-председателят, режейки поредната лентичка в неделния ден.
„Предишния ден Станишев беше казал, че сме изяли фискалния резерв и пет милиарда сме „опоскали” или подобни думи (нали той сега има пиари в къщи, и му слагат думите в устата, за да ги каже). Само че като му сложиш двата листа с извлеченията и се вижда, че лъже. Само че това мен ме кара да ставам по-рязък. Затова съм забранил да ми се говори, нито от пресцентъра, нито от моите колеги”.
Спестявам ви целият цитат, от който е видно, че уж не иска да чуе за Станишев, но всъщност го коментира надълго и нашироко. Няма как да спестя обаче една прогноза: мълчанието, наложено от Борисов, който беше обещал на висок глас да не мълчи за безобразията на тройната комисия, вече помогна на Сакскобурготски да се оттегли мълчаливо с дивидентите от премиерското и коалиционното си царстване. Млъкването на Борисов превърна словоохотливия преди Доган в абсолютен политически мълчаливец , вместо в подсъдим, както ни намекваха предизборно от ГЕРБ.
Ред е на Станишев да се възползва от протекцията. Борисов вече не ще и да чуе за него. Това вероятно означава същото както за останалите лидери на тройната коалиция: пълно измъкване от отговорността за миналото. С което Борисов разчиства пътя към бъдещ реванш на социалистите.
Фермер всеки ден носел в мандрата по около двеста литра мляко от най–високо качество. Хората не можели да спрат да се чудят как я прави тая работа, след като имал само две крави. Най–накрая един от тях се престрашил и го попитал направо как става тоя номер. - А, лесно – отвърнал фермерът – Просто всеки ден, като влизам сутринта в обора подвиквам – “Е, момичета, какво ще продаваме днес – мляко или говеждо?” Усмихни се, България! Оказва се, че производството на висококачествени биопродукти не е толкова сложна работа. Последното изложение в София пък показа, че те се търсят все повече на българския пазар. А ползата от тях е безспорна и им гарантира нови и нови привърженици: Мъж влиза в кварталната аптека. Аптекарят го пита: - Как е, помогна ли лечебната кал на жена ви? - Само временно - първите два-три дена изглеждаше много по-добре, ама после калта падна...
Скъпи приятели, През последните дни продължихме да обогатяваме платформата. Това са новите допълнения в раздел “Допълнителна информация” : - в секция “Младите в Европа” можете да намерите някои идеи за бизнес на младите предприемачи; - в секция “Конкурентоспособност и развитие” ще откриете визията и очакванията на президента Росен Плевнелиев за бъдещото икономическо и технологично развитие на България; - добавихме [...]
Днес почитаме паметта на св. Климент Охридски, един от най-близките ученици на светите братя Кирил и Методий. Свети Климент Охридски е български средновековен учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език. Православната църква го тачи като един от светите Седмочисленици. Неслучайно най-старият и авторитетен български университет, Софийският, носи името на свети Климент.
Рейс за каруца не е особено изгодна сделка. Все пак сме в 21 век. Автобусът е топъл, удобен, бърз. С две думи превъзхожда каруцата. Дали обаче така смятат 30-те блокирани пътници насред магистрала „Тракия”? В неделя те останаха на студа сред нищото, защо автобусът им аварира. За втори път. Шофьорът на возилото обяснил, че се е спукала тръбичка и затова автобусът гълтал въздух и гаснел. „На никой не му пука за нас. Втори ден се опитваме да стигнем до Велинград”, изплака една от пътничките с лош късмет. На ръба на нервен срив бяха и останалите спътници на жената. „Защо не изпратят друг автобус да ни извози”, недоумяваха хората. Може би те биха предпочели каруцата пред рейса. Тя поне може да ги закара до крайната цел. Ще се окаже ли наистина, че каруците ни са по-надеждни от автобусите? В 21 век? С лаптопа в каруцата? По-добре, ако така ще се спестят двудневни транспортни неволи. Каруцата не развива голяма скорост, но със сигурност ще стигне до Велинград за по-малко от два дена....
Стотици българи, провокирани от поет с рошава коса, протестираха пред сградата на парламента в събота, някои от тях хвърляха домати, наричайки действията си "доматена революция" срещу корупцията, пише агенция Ройтерс в репортаж от София.
Много деца гледат телевизия и по цял ден киснат в интернет, където има най-различни ужасни истории. До този извод стига човек след като в началото на седмицата няколко столични училища хлопнаха врати, заради сигнали за бомба. Възрастта на терористите бе напълно предвидима. Те произтичаха от средите на тийнейджърите във всяко от училищата. Това можеше да се предположи само, ако се вземе пред вид, че сигналите за поставена бомба в омразното школо бяха съшити с бели конци, по детски. Това обаче не попречи полицията да бъде изправена на крака, децата от училищата да бъдат незабавно евакуирани от сградите, а педагогическият персонал да се тревожи безкрайно затова къде е скрита бомбата и кога ще гръмне. Няколко дена столицата ни живя в ужас, че децата ни са под бомбен обстрел и всеки момент могат да бъдат взривени На никой и през ум не му минаваше да се усмихне на лошите новини. Някои от родителите даже предприеха важната превантивна стъпка да спрат децата си от училище, докато...
Доц. Евгени Семков е на 52 години. Роден е в София. Завършил е физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, със специализация по астрономия. Почти през цялото време е работил в БАН, където е бил аспирант, после работи като физик, научен сътрудник, ст.н.с. и доцент. - Доц. Семков, Вие категорично обявихте и успокоихте хората, че краят на света ще дойде, но няма да е сега. С каква сигурност се определя кога Слънцето ще изчерпи източниците си на термоядрена енергия и ще се превърне в червен гигант? - Това е абсолютно сигурно според теорията на земната еволюция. Тя е разработена в течение на десетки години от водещите в света астрофизици. Така че нямаме съмнения, че еволюцията на звездите протича точно по този сценарий. И грешката, която може да се допусне, е в рамките на 5-10 процента за това време, което определяме – приблизително 5 млрд. години. Но съвременната астрономия показва, че еволюцията на звездите протича по този начин. - Т.е. Слънцето е устойчива звезда и не...
Проблемите за Bioshock: Infinite се струпват още преди да е излязла играта и това продължава вече повече от две години. Един от най-обсъжданите въпроси е този за мултиплейър режима. От Irrational Games бяха обявили преди 2 години, че ще има мултиплейър режим. В началото на тази година плъзнаха с...
Идваме сами, Поглеждаме. Само миг Раждам се може би. Сенките. И въздишка. Пак ще има Изгревът тъй красив. Влюбен. Птиците някъде - Възпяват Здрача се втурва - Толкова бързо. Пътищата ще ги извървя. До теб - Искам да кажа нещо. Почуствах топлината - Слънцето. Подсказва ми - Пак ще има. Фантазия и ударите на сърцето. Толкова силни. Нима е това...
Декември вече чука на вратата и е време всички да се подготвят за празниците и да станат още няколко идеи по-добри. Това е една от причините седмото издание на BookShare на 4 декември да бъде благотворително. Донесените книги ще бъдат за дарение, а не за размяна, както е по традиция.
Инициативата BookShare повече от година събира любители на книгите, които сменят прочетени вече заглавия. Този път като партньор на инициативата се включват и от проекта "1000 стипендии", благодарение на които дарените книги ще достигнат до деца между 6. и 11. клас в цялата страна.
"В навечерието на Коледа всеки би желал да направи нещо добро. А какво повече от това да направим книгите по-достъпни и по-интересни за децата в училище! Ако имате книги, които с желание бихте дарили, заповядайте на последното наше събитие за тази година", призова пред "Аз чета" един от основните организатори на BookShare Мария Георгиева.
Седмото BookShare-събитие е във вторник, 4 декември от 19 ч. в DaDa Cultural Bar на Бенковски 10.
Задава се отново един принципен проблем: протестира ни се, но не е толкова просто да изберем с кого, срещу кого, срещу какво точно. Ако си срещу властта и нейните безобразия, това прави ли те част от политиката на други, често пъти противоположни на твоите възгледи политически фактори, които също се обявяват против управлението?
Ето ви едно актуално уравнение с абсурден знак на равенство, каквито възникват непрекъснато.
Антикомунистът Кольо Босия протестира с домат срещу Парламента и беше арестуван. Комунистът Станишев го защити. Костов не подкрепи Станишев. Значи Станишев все пак е антикомунист, а Костов е наистина патерица на БСП, като твърди шефът на сегашното СДС Емил Кабаиванов, гравитиращ около антикомуниста Бойко Борисов, прекланящ се пред комуниста Тодор Живков.
Същевременно чух колегата Асен Григоров да коментира от екрана на БНТ в компанията на Петьо Блъсков, един от бащите на байганьовската пропагандна линия „всички са маскари”, че десните по принцип не протестирали, а протестите били нещо характерно само за левите. Излиза, че като участник в доста протести, съм ляв, както твърдят някои от най-злобните ми опоненти, макар лявата пропаганда да ми е посветила доста комплименти с твърдения, че съм непоносимо за тях десен (имах незаслужената чест да бъда хиперболизиран още преди 20 години от покойния вожд на лявата публицистика Продев, като „идеолог на синята идея”!).
Не бих неглижирал значимостта на каузата на демонстрантите със стандартната подигравка, че са били по-малко от полицаите, мобилизирани срещу тях. Бройката наистина е важна за запълване на урните с перушината на проскубания вот в полза на политическите лисугери, които за пореден път успяват да надхитрят колективната мъдрост на кокошарника. Но преброяването на човеците е нещо друго…
Това, което прави различни „свободните кокошки” от бройлерите, е съзнанието за причината- например за причината да има такъв Парламент, който да си заслужава съдбата на доматена мишена.
Именно поради тази причина смятам за важно да се протестира срещу нещо конкретно или фундаментално. Или срещу двете едновременно.
Такъв е случаят с Монумента на окупационната червена армия (МОЧА). Това е фундаменталния, монументалния символ на лъжата и търпимостта ни към нея, от която произтичат основните беди на България.
Не искам да кажа, че протестът срещу МОЧА е единственият достоен граждански акт, но пък казвам, че казусът илюстрира принципа на разграничението, важен за всеки, който не иска да бъде употребяван за целите на байганьовската мъглявина „всички са маскари”.
Срещу лъжата, символизирана от декларативната благодарност за „освобождението” ни чрез съветска окупация, не смеят, не могат и не биват допускани да се присъединят никакви други българи- нито „антикомунистите” от ГЕРБ, ДПС и Атака, нито другарите (им)от БСП, освен онези, които са достатъчно свободни, за да го направят.
Иначе не оспорвам правото на всеки да се упражнява под всякакви форми на протести , включително в духа на най-парадоксално успешния лозунг( „всички са маскари”) на злощастния ни преход към доста демокрация ( поне формално) и твърде малко благоденствие- на практика. Че е успешен- това се вижда и от неговата непреходна актуалност. А е парадоксален, защото на огромна част от българите беше втълпено, че всички са маскари, с изключение на самите тях, вечно измамените, които кудкудякат сърдито щом осъмнат с нов петел, допуснат да стърчи на стобора като паметник на собствената им кокоша слепота, въоръжен я с автомат, я с друга тояга за вкарване на стадото в обора на мълчаливото преклонение пред фундаменталната лъжа.
Да обобщя: има опасност протестите със зелен(чук) да бъдат употребени за целите на червения чук, ашладисан със сърп.
Ако зависеше от мен бих насочил доматите към автоматите, стърчащи над паметниците на лъжата в България. Но понеже не зависи, си запазвам правото да не участвам в абсурдното уравнение, от което управляващите и този път ще изстискат всяка капка за своя пропаганден коктейл “водка с доматен сок”.
Тези дни Финландия ни показа докъде могат да стигнат властите в "защита на интелектуалната собственост", след като финландския "Център за защита на авторското право и борба с пиратството" погна 9-годишен пират и накара полицията да й вземат лаптопа. Дотам се стига, след като детето е свалило пес...
Писалият тази дисертация преди 10 ноември бил на "доматената революция" вчера. Как да се наредиш до такъв "бояджия", мотивиран от марихуаната. Чета, че Евгени Дайнов се е опитал да напише нещо под постинга ми за дегенератките от Pussy Riot. Аз пък му написах това: "Евгени, нали знаеш, че аз знам – не аз съм имал [...]
Не съм от препрочитащите и от малък съм така. Препускам бързо, често забравям, сменям скоростно герои, сюжети, обрати... Запомням важните неща и смело продължавам напред. Една книга обаче ме преследва през цялото време и през последната седмица се уверих, че е имало защо.
За "Ямайски марони" допреди няколко дни си спомнях, че е вълшебен роман за робството в Новите земи, за любовта между отхвърления младеж и неговата братовчедка, геройствата на мароните и че не съм сигурен какво точно е марон... Сега, вече потвърдил запомненото, знам, че не всички са били кръвожадни към робите, че любовта на Хърбърт и Кейт Воуан е много подходяща за "въвличането" на подрастващите в романтичните отношения към хората, че мароните са "горски негри" - избягали роби, които плантаторите оставяли да ловуват залавят други бегълци, за да изкарват прехраната си. И най-вече - че Чакра е най-гигантско страшният и противен злодей в нормалната литература (нещо като последният Бейн в киното).
Mайн Рид е написал книгата си, все едно държи да я изшепти. Протагонистите са добри и красиви, антагонистите са зли и противни (освен Джудит, която е май божествена, макар и не по-малко зла от баща си робовладелец), има и много смешни герои, които искрено забавляват в посредствеността си. Влюбените се гледат и вярват повече на очите си, отколкото на тежките думи, които си говорят. Изобщо, сблъскват се светове, които сякаш са на светлинни години едни от други - суеверни роби срещу белите хора от "цивилизацията"; героичните добри, за които злото е нещо непривично, срещу истински дяволски персони, за които отнемането на човешко достойнство и живот е нещо нормално.
Това определено не е детска история, малко ми е странно едновремешното й квалифициране като "класика за деца" - злодеянията градират до страхотен и напечен връх, любовните нишки - също, а хуморът на Рид често граничи със скандалното ("Той стигна до полянката без да зърне ни евреин, ни християнин, ни жива душа."). Може би тийнейджърска.
Ох, обичам я тази книга. Всъщност, бих искал това да е любимата книга на децата ми, докато растат!
Италианската компания Almax представи серията атрактивни манекени EyeSee, в които са вградени видеокамери и микропроцесори. Целта на създаването на линията EyeSee е изучаването на поведението на посетителите на магазините. Специален софтуер разпознава възрастта, пола и расата на потребителя. Осве...
2004 - 2018 Gramophon.com