Към Аляска с мотор (Краят на пътуването): От Ванкувър в Канада до Монтана в САЩ

Днес завършваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме и разгледахме Северния ледовит океан :), тръгнахме назад в посока Канада, минахме от Лебедобо езеро до Принц Рупърт,  а за последно отидохме до остров Ванкувър Днес от остров Ванкувър ще се върнем през щата Вашингтон към Монтана, с което завършваме нашето пътешествие   Приятно четене

Към Аляска с мотор

26, 27 и 28 (последен) ден

От Ванкувър в Канада до Монтана в САЩ

    За разлика от предишната, тази сутрин се събудихме раничко – около 8, може би 8:30. Наблизо имаше тоалетни с всичко необходимо,  даже електрически контакти. Аз заредих батериите на фотоапарата и телефона докато се приготвях. Не пропуснах възможността да се огледам отново наоколо. Мъглив Тихоокеански бряг:

    Обърнах се назад и се стреснах – имаше човек зад мен. Не го бях чул когато се е приближил... Попита ме нещо от рода на: "Красиво е, нали?" Запознахме се и започнахме разговор. В един момент той попита, дали сме спали на палатка тук. Казах му, че да. Той отвърна, че не било позволено. Хммм, ние снощи си платихме... Наскоро са въвели нов закон, който позволява да се остане на къмпинг по провинциални паркове, дори ако има забрана, но аз не влязох в спор. След като се приготвихме, карахме до

Тофино (http://www.my-tofino.com/gallery.htm)

за да заредим и да намерим кафе. Намерихме кафе :D

      След това си направихме труда да разгледаме селището:

      Като че ли нямаше какво толкова да се гледа. Обърнахме моторите обратно първо на Юг, а след това на Изток. Целта ни за днес беше да хванем ферибота обратно до континента и да разгледаме каквото има по пътя. Колегата също така искаше да закупи нова верига. На връщане аз отново имах ситуация "на косъм" минавайки през острите завои. Имаше някакъв залепен зад мен който караше агресивно, съответно и аз налетях в завоя с по-голяма скорост. Трябва да престана да си пробвам късмета...

Отново пристигнахме в Port Alberni,

където спряхме до Austin's motorcycles за да сменим веригата на колегата. Умрях от смях когато видях написаното при влизане в магазина:

      Направих тази снимка за да я покажа на жената на колегата. След сменянето на веригата спряхме в провинциалния

парк McMillan,

за да разгледаме гигантските дървета:

      Както вече за нас е нормално, без усилие срещнахме нови приятели:

      Оказа се че човека е глухоням. Той умираше от желание да ни каже нещо, и "разговаряше" с колегата надълго и нашироко. За съжаление диалогът като че ли се състоеше най-вече от усмивки и кимане, но понякога като че ли това е най-важното.

     

      След парка

спряхме в Coombs:

  Coombs се слави с пазара, който  е покрит с тревен покрив. На покрива са отглеждани кози (май все пак са овце? – бел.Ст.):

      Не удържахме дълго на кулинарните изкушения:

   

    Ресторанта с козите:

    След като хапнахме, се запътихме към

Виктория

За съжаление впечатлението ни оттам беше претоварен трафик, горещина, и нищо особено за разглеждане. Заредихме и потеглихме към пристанището. Това ни е возилото до Ванкувър:

      Разбира се, докато чакахме да дойде време да се качим, се запознахме с други мотористи – семейна двойка. За съжаление не си спомням в момента техните имена. Само помня, че колегата беше англичанин. Те току-що бяха купили крюзър от подходящ размер за съпругата му и бяха безкрайно радостни. Не знам как, но и аз също се радвах с тях. Те настояха да позирам с новата придобивка:

      След това потеглихме. Някои моменти от

пътуването до Ванкувър:

   

      Тук сме доста наблизо до пристанището на Ванкувър:

 

    Опитах се да снимам залеза отново, вече на суха земя:

    Подминахме града, за да не се бавим по улиците на следващата сутрин. Намерихме

къмпинг,

където офиса изглеждаше точно така:

    Такъв офис за къмпинг досега не бях виждал... Беше по-подходящ за претенциозен хотел, или комплекс за конференции. Собственичката беше азиатка. Разговорихме се с нея надълго и нашироко.  Накрая платихме и тръгнахме да излизаме. Спомням си, че по-рано докато гледах залеза си мислех с носталгия, че приключението завършва. Приключението нямаше такива намерения... Та излизаме от офиса след като платихме, и чуваме глас: "Къде сте бе, чакам вече 20 минути!!!" Споглеждаме се, за пръв път виждаме този тип задстанал до моторите. Той се оказа човек готов да помогне на пътници, и като видял моторите, решил да ни покани на гости. Още каза: "Няма да плащате за къмпинг, идвате у нас." Отидохме. Да ви запозная с Пол, който е застанал до колегата:

    Другите вляво са Хю, и приятелката на Пол (отново забравих името). Без да ни познават, те решиха да ни приютят и да хвърлят едно парти. Оставих мотора и тръгнах с Пол за бира. Тук вече сме доста по-късно вечер, вътре във фургона където Пол живее:

    Тук се снимахме дори още по-късно:

      Скоро зарязахме бирата и минахме на по-солидни напитки. Решихме да разгледаме фургона и на приятелката му. По това време всичките се бяхме напили до някаква степен. Приятелката му не видя паркираната кола и така се метна през нея, все едно че беше хвърлена от джудист. Падна тежко в настилката, а ние бързо и помогнахме да стане. Както и да е, най-накрая стигнахме. След няколко чаши и там, Пол остана, а ние поехме обратно да спим в неговия фургон. Той направи какво ли не, за да се почувстваме като у дома си, ама си и беше абсолютна откачалка :D Така и не видяхме мястото в къмпинга, за което заплатихме...     27 ден Предната нощ като че ли определи характера на тази сутрин... Аз спах добре цяла нощ, като мама котка с 5 котенца които спаха до легото добавиха до неочаквания домашен уют...  Събуди се и започнах да мисля за кафе. Видях че колегата няма да се вдигне скоро и

се отправих сам по улиците на Ванкувър

да търся нещо за отваряне на очите. Пих кафе, върнах се, където всички се бяха събрали и мислеха че съм отпрашил зад граница. Е, не беше чак така, аз оставих бележка. Като че ли темата от предната вечер продължи. Колегата едва мърдаше, повтаряйки: "Ох, какво пих?" Аз си мислех: 'Общо взето – две бири". Запознахме се и с Грант, още един приятел на Пол. Мина ми през главата че ме будалкат. А сега де – тоя пич има 2-ма приятели, които се казват Хю и Грант?!?!

    Грант имаше невероятен спорт турър, който ни показа с удоволствие:

    Забележете RV-то зад него – той качва БМВ-то отзад и така пътуват с жена си Бети. Винаги ми е интересно да науча как колеги решават практически проблеми свързани с пътуване. Той и жена му Бети ни поканиха вътре в RV-то да разгледаме. Ей това е комфорт, в автобус:

      Това е отново вътре, този път Пол използва шанса да се прикотка до Бети:

      Разбира се, не останах назад:

      След време си казахме довиждане, обещахме да поддържаме контакт, и Грант ни изпрати до пътя който трабваше да следваме до границата със  щата Washington. Тук вече сме пред

Blaine – граничния пункт,

който беше яко задръстен:

    Чакахме около 2-3 часа. Дори гледахме едно маце как прави Йога. Предните дни бях в контакт с контингента в град Spokane. Там ходим всяка година на събор, и планувахме да останем на гости в организатора на събора, който ни предложи да останем у тях и да опънем палатки. Така че той ни чакаше вечерта, а ние губим време на границата... Още една снимка, все пак стояхме там с часове: [caption id="" align="aligncenter" width="640"] Границата между САЩ и Канада, Blaine[/caption]     След това целта беше да стигнем до

Spokane

при нашия приятел. Минахме през планинския участък на Hwy 2:

   

    Някъде по това време минахме и през

Leavenworth, баварско селище баш в средата на щата Вашингтон

Мястото е невероятно, определено ще се върна: http://www.leavenworth.org Минахме през планинския участък, и останалата част от пътя беше поля и лозета. Чудя се какво е снимал колегата тук, Windows XP?

      Накрая  пристигнахме и до дома на нашия колега, Дейвид. Той организира моторен събор всяка година. Аз съм ходил веднъж и прекарах невероятно. Тази година пропуснах заради Русия. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Дейвид ни нахрани като царе – някакъв стек във сос, направо си изядох пръстите. Тук сме в двора с бири, огън, и разказваме лъжи:

   

      Машините издържаха до тук, почти сме у дома:

      Колегата намери приятелче:  

      Проснахме спалните чували на земята и заспахме. 28 ден   Сутринта се видяхме отново с Дейвид, благодарихме му сърдечно и се уговорихме да държим връзка относно събора. Той каза че има намерения междувременно да организира събиране в Монтана. Това беше добра новина, би било супер ако намери време да дойде. Той се оказа артист – работи дърворезба, също така ни показа къщички за птици които е правил:

    Дърворезбата си заслужаваше да се види, но за съжаление нямам снимка... Басейнчето с риба (Koi fish?? Не знам как е на български... (шаран кои – бел.Ст.)), обитателите са там дори през зимата:

    Поехме по 4-лентовата магистрала, като че ли нямахме търпение да се приберем.  Спряхме в

Wallace, Idaho

и разбира се започнахме разговор с други пътуващи. Wallace има интересна геологическа изложба покрай магистралата I-90.

   

    В миналото е бил миньорско селище, където неизбежно е имало и редица публични домове. Някои от по-известните сега са музеи. Wallace е знаменит още с горските пожари през 1910, които са взели много жертви: http://en.wikipedia.org/wiki/Great_Fire_of_1910

Скоро навлязохме и в Монтана

Бях изненадан да видя че реката Clark Fork е толкова пълноводна, че почти заливаше мостовете. Докато сме били на път на Север, радвайки се на разкошно време, тук почти не е спряло да вали сняг и дъжд. Спряхме и до работа да кажем здравей на всички. Останахме там с часове, разказвайки за нашите преживявания:

    Гумите издържаха, но ще претърпим смяна, ако искаме да караме през лятото:

      Колегата е посрещнат с радост в момента на завръщане:

   

  Край Автор: Александър Петков Снимки: авторът Други разкази, свързани с щата Вашингтон – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ :)

Прочети цялата новина

Свързани новини: