Букет от емоции в „Езикът на цветята“

Това, което ме накара да посегна към книгата "Езикът на цветята", е шумът, който успяха да вдигнат издателите й от „Кръгозор“ около нея. Рекламата обхвана на практика почти всички четящи жени в България (историята за мен е откровено женска) - от страстните книгомани, през социално ангажираните, до онези, които обичат всичко що е на промоция или носи допълнителна изгода.

Та така романът на Ванеса Дифенбо се появи с четири различни корици и остави читателя сам да избере цветето, на чието въздействие ще се подложи - жълт нарцис за ново начало и надежда, индийски лотос за душевна чистота, червена роза за любов и вероника за вярност и всеотдайност. Безспорно добро хрумване. Освен това четирима от читателите й могат да спечелят специален букет, а издателите обещават и дарение от 5% от цената на книгата в помощ на приемната грижа в България. Защо приемната грижа? Защото главната героиня е едно от онези деца, за които се грижи държавата и животът й въобще не е лек.

Книгата разказва историята на Виктория, изоставено дете, което се мести от дом в дом и от приемно семейство в приемно семейство. Гневна, агресивна, апатична – единственото нещо от което се интересува са цветята и техният скрит език. Те й помагат да изрази себе си и да общува с хората. И макар хората рядко да я разбират, фактът, че е изляла мислите и чувствата си, й е достатъчен.

Това, което ми се стори странно обаче, е, че разказът се води от първо лице. Не че се съмнявам във вродената интелигентност на героинята, но нормално хората не се самонаблюдават чак толкова. Бях еди-къде си с еди-кого си, случи се еди-какво си, чувствах това и това и евентуално бях облечена по този начин – според мен това е максимумът. Задълбочените анализи предполагат присъствието на разказвач, който вижда и разбира всичко. А героинята, доста объркана и незнаеща какво да прави с живота си, явно притежава способностите на един добър психолог, който ще те разнищи от майчиното мляко до влиянието на околната среда.

Та така Виктория расте, излиза от системата и й се налага да вземе живота си в ръце и да открие своето място под слънцето. Което се оказва доста трудно. Започва работа в един магазин за цветя, открива любовта, случват й се разни неща. Действието се развива паралелно – животът й сега и животът й като дете в къщата на Елизабет – прекрасната й приемна майка. Постепенно разбираме смисъла на много от постъпките й и отношението й към света.

Не мисля, че книгата ще преобърне мирогледа ви на 180 градуса, но е увлекателно и интересно четиво. Най-малкото ще я приключите с убедеността, че наистина сте добра майка. Признавам си, нещо вътре наистина ми се сви, когато новороденото бебе остана да пищи само вкъщи, а майка му хукна незнайно къде.

А колкото до цветята – те са един приятен фон, още повече, че книгата завършва с речник: алое – тъга, босилек – омраза, великденче – вярност, грамофонче – кокетство, магарешки трън – мизантропия, момина сълза – завръщане на щастието … и така нататък, и така нататък…

П.П. Само ще поправя, че Diospyros kaki на български е познато като „райска ябълка“, а не „японско дърво“, както е в превода, но това са бели кахъри. А и надали ще ви се наложи да го използвате – „Погреби ме сред красотата на природата“. 

Прочети цялата новина

Свързани новини: