2012 – МИРНА, ТЕЖКА, ДОБРА, ПРОТИВОРЕЧИВА И СПОКОЙНА /част ІІ/

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!

/Фили/ Един от най-често задаваните въпроси в момента е с какво ще запомним отминаващата година. За България 2012-та беше белязана от събития в политиката, енергетиката, духовността, които наистина ще определят развитието на страната в следващите години. Кои са те – днес ви предлагам втората част от разговора ни с Пламен Асенов.

- Пламен, миналия път завършихме с договора за изграждане на газопровода „Южен поток”. Това означава ли, че този проект е по-перспективен, отколкото АЕЦ „Белене”?

- Правителството обвърза подписа си за „Южен поток” с известно намаляване на цената, по която Русия ще доставя газ за България през следващите 6 години, Фили, и така се опита да представи целият пакет споразумения за изключително успешен. Един по-внимателен поглед обаче вади на бял свят нелицеприятни факти. Например факт е, че въпреки намалената с цели 21 процента цена, България ще продължи да плаща на Русия по-скъпо за газ, отколкото плаща Германия. Факт е, че проектът „Южен поток”, доколкото е алтернатива на европейския проект „Набуко”, ще остави България извън тази най-сериозна възможност за диверсификация на източника на газови доставки. Факт е, че Брюксел не гледа с добро око на това споразумение с „Газпром”, фирмата, която същият този Брюксел разследва за злоупотреби с монополно положение, като се опитва да защити всички засегнати страни, включително България. Факт е, че има огромни съмнения дали Русия може да запълни капацитета на южната тръба с 63 млрд. куб. м. газ след 2019 година, както е предвидено по договор. И като казвам съмнения, това е, за да се изразя меко. Всъщност повечето световни експерти са сигурни, че такъв капацитет няма, а историята с „Южен поток” е част от по-глобална руска политическа игра – както срещу Украйна, така и срещу целия ЕС. Всичките тези факти, Фили, които подкопават евентуалната всенародна радост от преминаването на руската газова тръба тук, аз само ги цитирам. Всъщност те са от интервю на Илиан Василев, бивш български посланик в Москва и експерт по енергийни въпроси, който ги аргументира подробно.

- Пламен, освен енергетиката, съвсем разбираемо във време на криза, икономиката като цяло продължи през годината да е център на внимание. И отвън поне изглежда, че оценките за нейното развитие са по-скоро положителни…..

- Така е, Фили, поне отвън. И поне като макроикономически показатели. Вижда се, че пораженията за България от кризата са по-малки, отколкото пораженията върху Гърция например. Или дори върху Румъния и Унгария, където икономическата криза доведе и до политическа. Да, българите също затягат коланите, но, освен растящата безработица, пораженията в другите икономически ниши тук не са толкова големи. Не че безработицата е малък проблем. Но не може да не се признае, че като цяло страната запази относителна стабилност. Друг е въпросът доколко наистина през 2013-та ще се реализират по-оптимистичните прогнози на правителството за растеж на цялата икономика, а оттам и за нарастване на доходите, нещо крайно, дори – нещо безкрайно необходимо, като се има предвид какво продължава да бъде съотношението им с доходите във всички останали европейски страни при сравними цени на пазара.

- Пламен, тази относителна стабилност ли е причина да няма сериозни социални сътресения? И дали заради това опозицията изглежда неспособна да се противопостави ефективно на управлението, което всъщност е доста хаотично и непоследователно?

- До голяма степен е така, Фили, и това се отчита както от външни, така и от вътрешни анализатори. Към цялото уравнение обаче трябва да се прибавят и още няколко фактора, за да видим ясно защо резултатът е именно такъв. Това са личната харизма на премиера Бойко Борисов, която очевидно продължава да въздейства на публиката, въпреки известният спад в рейтинга му; медийният комфорт, на който се радва правителството през целия си досегашен мандат; фонът на самото действие, фон, който се състои от съседни страни със сериозни или задълбочаващи се проблеми; слабостта на лявата опозиция, главно БСП, да формулира печеливша политика, съчетана с обществено недоверие изобщо към обещанията на левицата; слабостта на дясната опозиция и неспособността на нейната върхушка  да погледне отвъд собствените си междуличностни дрязги. Точно този, последния, фактор се оказа в основата и на скорошните драматични развития, които, по мнение на мнозинството анализатори, доведоха до истински разпад на СДС, най-старата демократична организация на българския преход. Поводът дойде от един всъщност обикновен процес – номинацията на конституционен съдия. Заради начинът, по който това се извърши от ръководството на партията обаче, се стигна до откъсване на цялата депутатска група на СДС от партийното ръководство и появата на силни брожения в организациите по места. Процесът е още в развитие, затова не бива да се избързва с прогнозите, но като цяло се смята, че в резултат ще се стигне до пълна липса на дясна опозиция в Народното събрание, което предстои да бъде избрано догодина.

- Пламен, виждам как в събитията през 2012 година като нишка да се промъква навсякъде думата „избор”. След смъртта на патриарх Максим, избор предстои и в православната църква. Дали в тази територия на духа и високия морал нещата все пак са по-различни, отколкото в другите сфери на обществения живот, по-нормални…..   

- Не, Фили, нещата в църквата не стоят по-добре, отколкото другаде, обратно, изглежда дори са по-зле. В интерес на истината, може да не са по-зле, а само да изглеждат така поради завишените очаквания, които обществото има към духовните си пастири. Но това в случая няма значение, защото такива очаквания е нормално да има. Факт е, че въпросните пастири започнаха да се боричкат публично и най-безсрамно за властта в църквата още докато тялото на патриарх Максим не беше съвсем изстинало. Всъщност за какво точно е борбата не е съвсем ясно, защото ситуацията в българската църква не е като в руската, където патриархът е едноличен началник. Тук реално управлява архиерейското събрание, наречено Свети Синод и патриархът е само пръв сред равни. Нещо повече, когато репортерите питаха архиереите нормално ли е развитието на такива борби около патриаршеския трон, повечето от тях отговаряха, сякаш са репетирали заедно – всички сме грешни и подвластни на изкушенията, казваха те. Църквата е място именно за грешници, които са в нейното лоно, за да изкупят греховете си, казваха те. Какъвто ни е народът, такива са и неговите архиереи, казваха те. А на човек отстрани му идваше да каже в онези моменти – прости им, Господи, въпреки че добре знаят какво говорят. Така или иначе, Фили, поне на мен ми се струва много вероятно, че дори в близките месеци да се избере патриарх и да се запази единството на БПЦ, то доверието на хората в нейната мъдрост и нейните здрави устои, което и досега не беше особено високо, ще се срине до най-дълбокото дъно.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Прочети цялата новина

Свързани новини: