Планинският гаф на Плевнелиев повдига планини от въпроси за “сговорната дружина” ГЕРБ

На лъжливото царско ласкателство за „прословутото българско трудолюбие“, с което започна прословутото разбиване на дясното пространство в България, за да управлява тандемът НДСВ-БСП и тройният му продължител след това, може да бъде противопоставено с най-голямо основание като твърдение-антипод „прословутото българско безхаберие“. Не мързелът- защото в конкурентна среда извън България българинът може да постигне чудеса от трудов героизъм- а именно безхаберието, т.е. безгрижието, кодирано в прословутото българско „карай да върви“, е обратната страна на медала.

С нея именно се сблъскваме сега при анализирането на гафа с новогодишното обръщение на президента Плевнелиев. То посегна успешно на комунистическите традиции в пропагандата- спомнете си за сравнение само не просто скучните, а буквално повтарящите се с еднакви изречения рецитации на Георги Първанов, „изловен“ от предаването „Господари на ефира“ да каканиже дума по дума едно и също поне в три различни свои обръщения!

Прословутото българско безхаберие отново щракна капана пред едно добро намерение. Плевнелиев е вече недолюбван публично от доста гербаджии, особено в обкръжението на изместения от него като кандидат за президент Цветан Цветанов. И ето, че президентът даде повод да видим изблик на медийна храброст срещу политика с корени в ГЕРБ, (но вече с по-висок рейтинг от своя доскорошен ментор и неговия Цветанов) в…гербаджийските пропагандни латерни . И съответно можем с голяма доза увереност да видим косвено доказателство от отприщената реакция, че никак не са случайни приказките за ролята на Цветанов в медийното командорене ( включително чрез цял милиционирски щаб за анализи и параноични сценарий за манипулиране на общественото мнение).

Откога такваз дързост да хапят най-рейтинговият действащ политик у колегите пропагандисти, които не смеят да шукнат за далеч по-големи срамотии в задния двор на властта- или се разлаяха, защото не това е ръката, която ги храни, пък и темата не е някакъв си реално стърчащ паметник в прослава на съветската окупация, а снимка на виртуално кротки американски планински върхове?

Представяте ли си нещо подобно по времето на Първанов срещу Първанов, който командваше безсрамно медийния катун чрез подставени лица и други безлични инструменти на влиянието му не по-малко ефективно от Борисов и Цветанов днес?

Гафът с показаните като български красоти американски планини на фона на иначе необичайно добрата като текст реч на български президент не просто се оказа „разрешен“ за коментари от трибуни, които обичайно мълчат по „опасни“ въпроси, а направо предизвика злорадство в медии, знайни като гербаджийски.

Да, държавният глава, колкото и за това да са виновни някакви малки колелца на прословутото българско безхаберие, сгафи лично- колкото и да го оправдават сега с технически грешки, върху неговата репутация се лепи „американофилско“ петно. Това в България е наказуемо по неписания кодекс на русофилството, което търси да оправдае гузната си роля с наличие на американофилство, макар в България да няма нищо подобно на маршируващата в крак с времето (на СССР) и под съответния надзор руска пета колона с обратен, американски знак. Което е само част от проблема. Защото той е валиден изобщо за управлението на ГЕРБ, представяно като най-любимото на САЩ за всички времена в рамките на отношенията между Вашингтон и София.

Както и друг път съм отбелязвал, вредите от тази криеница зад чуждия американски авторитет за вътрешна употреба от страна на ГЕРБ тепърва ще се пишат на герба…пардон, на гърба на България чрез нейното пришпорване от звездочели-недочели юнаци, яхнали страната ни като троянски кон на руските интереси.

На всички любители на знака на равенство между неоколониалното съветско влияние в НРБ и на американската роля в България днес неуместният пейзаж от Аспен, вплетен безхаберно в президентската новогодишна реч, направи неоценима услуга.

Сега иди и разправяй, че Русия мачка България като десет пъти по-голям вносител на стоки у нас спрямо българския износ за руския пазар или че от Москва ни извиват ръцете за какво ли не с помощта на петата си колона,основният лост за поддържането на проруските настроения тук! Бетонните глави сладострастно ще правят неприлични жестове, сочейки с най-дългия си пръст щръкналите над всичко (според тях) американски планини насред българската президентска пледоария на Нова година.

Нямам никакво намерение да адвокатствам (неканен при това) за омаловажаване на гафа, но смятам за повече от легитимно да попитам как така това нещастие на Плевнелиев се вади на показ и каква е динамиката на тази зелена светлина на фона на червенеещите гафове с униженията на Станишев при посещенията му в Сочи пред Путин през септември 2008 г. и пред Медведев през май 2009-та в Москва- да не говорим за планината от гафове, натрупани от двете деснеещи ръце на уж дясното властване на Борисов и Цветанов?!

Защото ехидството на дългата ръка, отвързала (езика на ) обикновено мълчаливите медии, се вижда и с най-прос(ташк)о око. Ако в това злорадство със сигурност има и елемент на лично отмъщение за опитите на Плевнелиев да се еманципира, какво да кажем за цената, която ще плати ГЕРБ пред конкурентите си за следващ мандат? Те ще изцедят и последната капка антиамериканска реторика от този случай точно толкова, колкото бяха безцеремонни да преливат руска кръв от неизчерпаемите банки с такава от 19-ти век ( в многократно преувеличени за целта количества) за нужното на БСП утоляването на русофилската жажда сред избирателите в края на лятото и началото на кандидатпрезидентската кампания през 2011 година.

Нищо ново под познатото северно сияние.

Още веднъж: честита Стара година!

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: