Висящи въпроси над надвисналия референдум

01/08/13 18:59
(http://ivo.bg/)

Висящи въпроси над надвисналия референдум

Р Е Ф Е Р Е Н Д У М – 2

АВТОР:
ПАВЕЛ ТИНКОВ

Над изстрадалата ни страна отново е надвиснала заплахата от референдум! И този път управляващите, на които народът е гласувал доверие и предоставил правото да вземат от негово име всички важни, отговорни, съдбоносни решения, абдикират от своите задължения!
Нещо по-лошо и по-страшно – добре съзнавайки разминаването между правилното решение и онова, което би обслужило техните интереси, те хвърлят всичките си сили в това да дезинформират, объркат и заблудят преобладаващата маса „незрящи” (по темата) и да й внушат убеждението, че единственото вярно решение е погрешното. С демонстрацията си на „върховна демократичност”, те гъделичкат самолюбието на мнозинството, утвърждавайки чувството му за непогрешимост („Глас народен – глас Божи”). Целта е ясна – да бъде взето очевидно неправилното, но изгодно за властимащите решение, без обаче последните да се натоварват с отговорността за произтичащите катастрофални последици. Защото така бил решил народът и те били задължени да се съобразят с волята му. И защото по дефиниция НЕПОГРЕШИМИЯТ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТГОВОРЕН! Пък и кой би могъл да търси отговорност от НАРОДА?! Случвало ли се е това някога и къде?!
Преди десетина месеца споделих мнението си относно вземането на особено сложни, високоотговорни и жизненоважни решения чрез допитването до Демоса.

Иво Инджев беше така любезен да помести становището ми в блога си. Последваха бурни реакции и в двете посоки. Трябва да призная, че критиците надделяваха.

Дори блогъри с подчертано десни позиции бяха склонни да поставят под съмнение ефикасността на представителната демокрация. Като че ли надделяваха твърденията, че референдумът като форма на управление не бива да се отрича, че все пак не трябва да се отнема на Демоса правото на последна дума. Защото, видите ли, онези десет процента „зрящи” трябвало да бъдат контролирани по някакъв начин, все пак. Тъй като нямало никакви гаранции, че те като „зрящи”, като елит, като интелект, като компетентност, като „аристос” обезателно ще бъдат искрени, честни, почтени, добронамерени и изобщо, че решенията, които взимат ще бъдат продукт на морални, на благородни подбуди. По силата на елементарната логика, подобни съждения навеждат на извода, че деветдесетте процента, Демосът, „незрящите” са по правило и по природа по-честни, по- почтени, по…. и изобщо, че по разумно е да им се запази правото да бъдат морален коректив на „десетте процента”, на елита си. И тъй като казусът е доволно комплициран и отговорен и при това нерешен от човечеството еднозначно и категорично вече много хиляди години, критичните постинги ме накараха да поставя под съмнение собствената си позиция и да се задълбоча по темата. И колкото повече разсъждавах, толкова по-очевидна и в същото време по-трудно доказуема ми се струваше несъстоятелността в позицията на критиците ми.
Мислех си – ако мъдростта, нравствеността и всички останали положителни качества приписвани на мнозинството бяха налице, щяха ли да бъдат изобщо възможни всякакви войни и други масови изтребления? Очевидно – НЕ!
Сетих се за едно МАСОВО увлечение в периода непосредствено след 89-та. Получаваш писмо с объркано и глупаво съдържание, най-често с религиозна или алтруистична насоченост, но обезателно съдържащо текст, според който трябва, след като го прочетеш да го препишеш поне десет пъти и разпратиш по пощата на твои близки и познати, като не забравиш ДА ИЗПРАТИШ ЕДНО, ДВЕ ИЛИ ПЕТ ЛЕВЧЕТА НА ТВОЯ ПОДАТЕЛ. В някои случаи, дори следваше предупреждение, в никой случай да не прекъсваш „кореспонденцията”, тъй като това би довело до реална опасност, свързана със здравето и живота на теб и твои близки. Разбира се заплахата, по понятни съображения, произтичаше от трансцеденталното, от астралното, от тъмни или светли сили „свише”.
И мнозинството (НАРОДЪТ, каквото и да значи това) се беше юрнало да преписва и разпраща тези писъмца. Едва ли от мъдрост или от морални подбуди.Малцинство от „зрящи” надигна глас, разясняваше уловката, обяви въпросните писания /игри/ за „финансови пирамиди”, от което обаче съвсем не последва отрезвяване на „мъдрите народни маси”. Напротив – преписваше се и се разпращаше с още по-голямо настървение. Трябваше да минат години, за да затихне увлечението. И то не поради „мъдростта на въпросните маси”, а просто по законите на математиката.
Но тъй като съгласно принципите на пазарното мислене „търсенето определя предлагането”, а човешката изобретателност няма граници, „финансовите пирамиди” съществуват и до днес, при това в безброй варианти и „мъдрият демос” (оня, който говори „с глас Божи”), с охота участва, при това масово, в далаверата, в качеството на измамен. Та какво друго са всичките телевизионни игри – „столове на богатството”, „лесни пари”, „стани богат”, „сделка или не”, „отгатни и спечели”… Нима е нещо по-различно така популярното и така обичано от целокупния, български народ ТОТО? Мъдрост, нравственост, религиозност… Исус бил изгонил търговците?! Да казват, ама джак-пота стигна вече шест милиона! Христос можел да почака.
В този ред на мисли, както виждате, неусетно стигнах до Христос. Не това се оказа обаче достатъчно основание да отворя Библията. Предизвикателството дойде неочаквано от поста на един от списващите в блога на уважавания от мен безработен журналист Иво Инджев. Някой от моите приятели в блога, не си спомням вече точно кой и по какъв повод подхвърли, че според Светото писание Исус всъщност бил предаден не от Юда, а от юдеите, от своя, от Божия народ!
Реших, че трябва да проверя има ли нещо вярно в твърдението на блогъра. И разбира се – разтворих Библията. Мисля, че няма нищо по-естествено. Та нали ако искаш да научиш нещо за математиката, отваряш учебника по математика, ако искаш да учиш физика, четеш учебника по физика. Разбира се, не е достатъчно само да разгърнеш съответния учебник и да прочетеш. Без съмнение, за да претендираш за познаване на материята, трябва да изучиш, да разбереш и по възможност да се освободиш от съмненията си. Затова реших да издиря онези части от Светото писание, които дават отговор на интересуващия ме въпрос и да ги изуча в детайли, за да намеря истината. Оказа се, че залавянето, разпитите, мъченията, присъдата и екзекуцията на Исус Христос са описани особено прецизно и в детайли и в четирите Евангелия на Новия Завет, както следва:
- от Матея – глави 26 и 27;
- от Марко – глави 14 и 15;
- от Лука – глави 22 и 23;
- от Йоана – глави 18 и 19.
Изучих задълбочено горепосочените текстове. Уверявам ви, че в прочетеното намерих най-категорични и недвусмислени отговори на всички интересуващи ме въпроси. И така…
1. От кого е било организирано залавянето и насилственото задържане на Исус?
Противно на придобилото популярност убеждение, не от римляните, а от сънародниците му, множество юдеи „с мечове и тояги”, предвождано от главните свещеници, книжниците и старейшините, ще рече от народа си и от собствената си църква, в лицето на нейния клир! Струва ви се невероятно – тогава прочетете внимателно:
Мт /26:47/; Мр /14:43/; Лу /22:47 и 52/; Йоа /18:3 и 12/.
2. Неизвестен /в нелегалност/ ли е бил Исус за решилите да го заловят и задържат, укривал ли се е и имало ли е необходимост някой да разкрие самоличността му (да го посочи и така да го предаде)?
Ето какво твърдят Светите Евангелия по въпроса:
„Тогава Исус каза на множеството: „Нима сте дошли с мечове и тояги да ме хванете, сякаш съм разбойник? Всеки ден седях в храма и поучавах, а вие не идвахте да ме заловите.” Мт /26:55/
„А Исус им каза: „Нима сте дошли с мечове и тояги да ме хванете, сякаш съм разбойник? Всеки ден бях с вас в храма и поучавах хората, а вие не дойдохте да ме заловите.” Мр /14:48 и 49/
„Нима сте дошли с мечове и тояги, сякаш търсите разбойник? Всеки ден бях с вас в храма, а вие не вдигнахте ръка срещу мене.” Лу /22:52 и 53/
Особено категоричен е в своето Евангелие Йоан:
„…Исус излезе напред и ги попита: „Кого търсите?” Те му отговориха: „Исус Назарянина.” Той им каза: „Аз съм.” Йоа /18:4 и 5/
Отговорът на така поставения въпрос е очевиден. Исус не само, че не се укривал – напротив той бил непрекъснато сред хората, ежедневно открито проповядвал в храма и по площадите, на полето и при рибарите, бил популярна, особено известна личност.
Що се отнася до Юда, той бил заклеймен като предател в друг смисъл. Юда не издържал изпитанието и пръв се „отвърнал” от Исус, предал Учението, предал Вярата и преминал в лагера на „тъмните сили”. Малко по-късно три пъти се отрекъл и Петър. Текст, присъстващ в Евангелията на Матей и Марко, прави особено силно впечатление: „Всички вие ще се отвърнете от мене, понеже е записано: „Тази нощ всички вие ще се отвърнете от мене поради онова, което ще ми се случи,…” /Мт 26:31/; „Всички вие ще се отвърнете от мене, понеже е записано: „Ще погубя пастира и овцете ще се разбягат.” /Мр 14:27/. Юда извършил обаче, за разлика от останалите христови ученици непростимо прегрешение – обсебен от „тъмните сили” влезли в него, той се опитал да осребри демонстративното си преминаване в лагера на фарисеите! Както е добре известно, крайният резултат от това му начинание се оказал плачевен.
Залавянето на Исус от властимащите юдеи и /забележете!/ задържането му в дома на първосвещеника, все още не предавало Божия Син на смърт. При импровизирания му арест срещу него все още не било повдигнато официално обвинение.
3. Кой повдига обвинение срещу Исус, кой го съди и осъжда на смърт?
Може би си мислите, че това сатанинско дело е плод на злите римляни и в частност на Пилат? Нищо подобно! Библията е категорична – обвинението е повдигнато от юдейският пъвосвещеник Каиафа, подкрепен от книжниците и старейшините /Мт 26:57, 59/. По изфабрикуваните престъпление на Исус се произнася Синедрионът – юдейският Върховен съд, ден преди Христос да бъде изправен пред Пилат!
„Тогава първосвещеникът раздра горната си дреха и извика: „Той богохулства! Защо са ни още свидетели? Ето вие чухте богохулството. Какво мислите сега?” Те (Синедрионът – бм) отвърнаха: „Заслужава да умре!” /Мт 26:65, 66/
Събитието е подробно и недвусмислено описано и в Евангелие от Матея:
„След това отведоха Исус при първосвещеника, и всички главни свещеници, старейшини и книжници се събраха.” /Ма14:53/
„Междувременно главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство срещу Исус, за да го убият.” /Ма 14:55/
„И веднага на разсъмване, главните свещеници, старейшините и книжниците, тоест целият Синедрион проведоха съвещание. И вързаха Исус, отведоха го и го предадоха на Пилат.” /Ма 15:1/
Да ви напомня с нещо тази картина плачевното ни настояще? Може би с вземането на съдбовни решения в потайни доби и на разсъмване? Или може-би с посочения състав от „главни свещеници” (днес – клир, синод), „старейшини (днес – властимащите от трите светски власти) и „книжниците” (днес – дежурните „интелектуалци”)?!
Категоричен е в Евангелието си и Йоан – Исус е бил отведен при Пилат фактически вече осъден на смърт от Синедриона:
„Затова Пилат излезе при тях и попита: „В какво обвинявате този човек?” А те (Синедрионът, книжниците и старейшините – бм) му отговориха: „Ако този човек не беше престъпник, нямаше да го доведем при тебе.” Тогава Пилат им каза: „Вземете си го и го съдете според вашия закон.” Юдеите му казаха: „Не ни е позволено да убиваме.” /Йо 18:29, 30, 31/
Нещо повече – Пилат напълно съзнава невинността на Исус и е готов да го оправдае:
„И след тези думи той излезе пак при юдеите и им каза: „Не намирам никаква вина в него.” /Йо 18:38/
В стремежа си да наложат взетото от Синедриона решение знатните юдеи отиват още по-далеч – позволяват си да шантажират римския прокуратор, поставяйки под съмнение верността му към императора:
„Поради тази причина Пилат търсеше възможност да го освободи. Но юдеите викаха: „Ако освободиш този човек, не си приятел на императора. Всеки, който твърди, че е цар, говори против императора.” /Йо 19:12/
4. Чии са последната воля и последната дума, изпратили Исус на смърт?
Знаел Пилат, че не е пристъпил закона Исус, не се съмнявал в неговата праведност! Наясно бил, че цялата пасмина от първосвещеници, старейшини и книжници иска смъртта му, защото чувства заплашена властта си над юдеите, сиреч – от страх, от подлост и завист. Не посмял Пилат да поеме върху съвестта си смъртта на невинния. Пък и внушенията на вярващата му съпруга, събудили у него страх от трансцедентално възмездие. От друга страна и през ум не му минавало да тръгне сам срещу волята на Синедриона. И… намерил решение. Решение, което го освобождавало от отговорност, удовлетворявайки всички освен потърпевшия – спретнал Р Е Ф Е Р Е Н Д У М!!!
Загадка остава дали Пилат бил наясно относно обработеното от гореупоменатата пасмина обществено мнение. Всъщност това едва ли има особено значение. В заветите си Светите Апостоли са категорични – юдеите (народът) били „подготвени” от водачите си за предстоящия референдум с методите на църквата и светската власт. На народа било внушено „правилното решение”:
„А главните свещеници и старейшините бяха убедили народа да изпроси Варава, а Исус да погубят.” /Мт 27:20/
„Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.” /Ма 15:11/
И ЮДЕЙСКИЯТ НАРОД проявил своята „непогрешимост”, своята „мъдрост” и преди всичко своите „нравственост и морал”! И качил Исус, когото дни преди това бил обявяван от него за Христос /Свят Месия, Богоизбран/, на кръста без каквото и да било колебание!
В желанието си да спаси мъченика, три пъти отправял Пилат към юдейския народ въпроса си-молба. Но НАРОДЪТ бил непреклонен, очевидно убеден в своята мъдрост, в правотата си и най-вече в своята нравственост, в своя морал!
„Тогава управителят ги попита:”Кого от двамата искате да ви освободя?” Те отговориха: „Варава”. Пилат ги попита: „Тогава какво да направя с Исус, за когото се говори, че е Христос?” Всички до един извикаха: „Разпни го!” /Мт 27:21, 22/
„Но Пилат им каза: „Защо? Какво зло е извършил?” Те обаче завикаха още по-силно: „Разпни го!” /Ма 15:14/
„Пилат се обърна към тях още веднъж, защото искаше да освободи Христос. Те обаче викаха: „Разпни го!”… /Лу 23: 20, 21/
„Той им каза за трети път: „Защо? Какво зло е извършил? Не намерих в него нищо заслужаващо смърт. Затова ще го накажа и ще го пусна.” Но те настояваха със силни викове, като искаха да бъде разпънат.” /Лу 23: 22,23/
Нещо изключително интересно и, според мен, собено важно е отразил в своето Евангелие Матей:
„Като видя, че нищо не помага, но дори се надига недоволство, Пилат взе вода, изми си ръцете пред множеството и каза: „Нямам вина за кръвта на този човек. Това си е ваша работа!” А целият народ отговори в един глас: „Нека кръвта му бъде върху нас и нашите деца.” (к. м.) /Мт 27: 24, 25/
Не е ли страшно?! Без мисъл и без милост да изпратиш на смърт човек, който знаеш, че е невинен?! Човек, прочул се със своите непорочност и доброта, за който имаш дори най-малкото съмнение, че може би е Син Божи? И да си позволиш да прехвърлиш греха на своето решение върху родените си и неродени деца?! Не това не е страшно! Това е чудовищно!
И тук ще си позволя да екстраполирам – ВСЕКИ РЕФЕРЕНДУМ, както и всяко решение взето от и от името на НАРОДА, носи в зародиш този белег – на самонадеяна безотговорност, продиктувана от гарантираното, макар и измамно чувство за безнаказаност! Поради което не може да претендира за нравственост, за морал!
От тази гледна точка съждението: „Глас народен – глас Божи” е богохулство! Както и, по мое мнение, оръдието на престъплението – Кръста Христов! Защото лишено е от здрав разум и каквото и да било основание, превръщането на позора човешки в тотем! Но това е друга тема.
….
На БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, „книжници и старейшини” отново спретнаха референдум! И оглушително му нашепват „правилния” отговор – „жизнено важно е да бъдем ядрена държава”. И „енергиен център”! „Иначе – на свещи, а токът – пет пъти по-скъп”!
Знам, че не бих могъл да заглуша „нашепването”, нито да убедя когото и да било в правилността на позицията си. Но, бих искал да обърна внимание на онези българи, които определят себе си като вярващи в Христа и дори на онези, които само се съмняват, „че има нещо” – всеки референдум не е нищо повече от капан, поставен от хора алчни за пари и власт! Внушаваните нравственост, безпогрешност и безнаказаност, на решенията, произтекли от народа, са привидност!
И в предстоящия референдум грешното решение ще бъде наказано! И жестокото наказание ще падне не само върху взелите решението и върху техните деца! Не – изкуплението ще вземе своя дан и от децата на техните внуци!