Къде сме ние спрямо „Вратата към слънцето”?

Автор: Мая Ценова

Струва ми се, „Баб аш-Шамс” ще бъде следващата палестинска реалия – след Накба, федаините и интифадата – която ще влезе в речника на света.

Тези дни ми попадна някакво недотам изяснено заглавие в нашенска медия: „Започна прогонването на самонастанили се палестинци на Западния бряг.” (тук и по-долу курсив – мой!)  Ако палестинците са се самонастанили на Западния бряг, то ние, българите сме се самонастанили на Балканския полуостров. При това те са го направили далеч преди нас, защото техните градове на Западния бряг са на по няколко хилядолетия…

По-надолу от текста ставаше ясно, че всъщност „израелската полиция започнала да прогонва палестински демонстранти от палатков лагер на Западния бряг.” И че:

„Причината за изселването е, че палатките се намират в район, определен за строителството на заселнически постройки.”

Същите събития – в палатковия лагер, наречен „Баб аш-Шамс” – „Врата към слънцето”, „Крисчън Сайънс Монитър” резюмира като: „Израел нарушава съдебно решение, премахва палестинско протестно селище”. Авторката Криста Кейс Брайънт обяснява детайлно практиката на основаване на израелски селища на окупираните територии, както и израелския проект за заселване на зона Е-1 така, че да прекъсне компактността на окупираната палестинска територия на Западния бряг – което е и аргументът за протеста на палестинските активисти.

Авторката на „Крисчън Сайънс Монитър” цитира един от ръководителите на заселниците – Мохамед Хатиб: „Ние трябва да преминем от реакция към иницииране, както направихме в тази акция.” Това дава основание за редица анализатори да квалифицират „Баб аш-Шамс” като „качествено изменение в съпротивата” и „нова епоха в мирната съпротива и нейните форми в Палестина… която следва да бъде подкрепена и от палестинското ръководство, тъй като потвърждава палестинското право по начин, който международната общност разбира и приема, без да се дава възможност пръстът на обвинението да посочи палестинската страна, която се опитва да защити своята земя от заграбване и конфискуване заради строежа на незаконни заселнически колонии.”

Само че в нашенски стил обяснението за събитията гласи:

„Около 200 палестински активисти създадоха лагера в петък (11 януари – б. а. М. Ц.) в спорния район „Е 1” между анексираната от Израел източна част на Йерусалим и селището Маалех Адумим.”

Става ли ясно, че „спорният район” според всички международни резолюции е всъщност окупирана територия, от която окупаторът трябва да се изтегли, а той продължава все по-интензивно да го колонизира?  И в българския контекст на протестни палаткови лагери какво биха могли да означават тия „самонастанили се” на Западния бряг палестинци „демонстранти” – те май протестират срещу това, че„Израел ще построи близо 3 хиляди нови жилища на Западния бряг и в Източен Йерусалим.”?! Че кой протестира, когато му строят нови жилища? Някой у нас да е чувал, че Израел не само не строи за палестинци, а дори не позволява на самите палестинци надстройки на домовете им, когато децата им пораснат и тръгнат да се задомяват, а за разрешение за строеж на нов дом – и дума да не става. Защото на окупираните палестински територии, които включват Западния бряг, Източен Йерусалим и Ивицата Газа, е така – Израел издава (по-точно отказва) разрешителните за строеж на палестинците…

Всъщност не бих отделила толкова внимание на цитираната по-горе „новина”, ако тя беше единица в поток от цялостна обективна информация, даваща възможност на нашенския потребител на медийна продукция да си състави мнение изобщо. Само че такъв поток на български език – т.е. в българските медии – просто липсва.

Та ми се ще пак да попитам: докога в нашето медийно пространство ще се задоволяват с премълчаване и евфемизми, които просто изопачават фактите, или в най-добрия случай – с откъслечни факти, които предизвикват най-малкото недоумение – когато изобщо някой се замисли над тях…

Изобщо „къде сме ние?” И „как ще ги стигнем американците”? И изобщо ще ги стигнем ли някога?

Прочети цялата новина

Свързани новини: