Референдумът разрови спомена за двата сценария за България

Очертават се два сценария, познати от близкото ни минало.

Референдумът, в който бяха мобилизирани силите на миналото срещу бъдещето на България, макар и неуспешен, напълно успешно ни напомни, че могат да ни върнат там, откъдето започнахме т.н. преход. Ето ги симптомите.

Първи познат сценарий:

Докато всички бивши лагерници от съветския лагер в Европа отхвърлиха чрез избори комунистическите партии в началото на 90-те години, само в България преименуваната БКП се легитимира чрез рекрутирания за целта вот. Така стана и сега, когато се оказахме единствена страна в Европа ( и в света) в която носталгиците по комунизма с ядрено лице се поздравяват с ядрената си ( макар и само символична) победа.

Както преди 23 години с гласовете на малките населени места и на най-възрастната част от населението беше направен опит да се предопредели обърнатото с поглед назад бъдеще на младите, които не желаят комунизъм по формулата на Ленин ( ядрена)„електрификация плюс съветска власт”, така и сега се опитват да съберат подобен вот в полза на червеният реваншизъм на предстоящите избори.

Национализмът, който в България означава безрезервна преданост към всичко руско, пък ако ще то да е опасно радиоактивно в задния ни двор ( което буквално и неизбежно ще се случи със завръщането на родните ядрени отпадъци от Русия, решено вече от руската Дума) отново се прегърна откровено в един „симбиоз” с другарите по оръжие от наследницата на БКП. В началото на 90-те години, когато БСП разиграваше националистическата карта и създаде Общонародния комитет за защита на националните интереси ( ОКЗНИ), с говорител на организацията Георги Първанов, лайтмотивът беше: национализмът е последното убежище на комунизма. И сега е така, както виждаме от прегръдката на БСП с Атака и ВМРО.

Втори познат сценарий:

При толкова явни симптоми на регрес, да обърнем обаче внимание и на онова, което преболедувахме след треската и високата обществена температура със стачки, бунтове, неподчинения, демонстрация и дори чрез отхвърляне на цял един президент Младенов, отхвърлен от поста под граждански натиск заради една лъжа.

Потресът от загубата на изборите през лятото на 1990-та година катализира съпротивителните сили на българите, които загърбиха надеждата, че комунизмът си отива доброволно.

Радостта на победителите от лятото на 1990-та година беше кратка.

Лакмусът на демократичния превес в София, Пловдив и други големи градове се оказа сигурен предвестник за узряването на подобен вот на следващи гласувания в национален мащаб.

Националистите се разбягаха по разни партийки и мимикрираха- самият Георги Първанов напусна ОКЗНИ.

Кое от повторенията на тези два сценария ще надделее в сегашната ситуация, която по изброените показатели напомня на „филма”, който ни прожектираха преди повече от две десетилетия?

Предстои ни допитване дали да настъпваме повторно мотиката на буренясалото поле на носталгията по разровения с нея труп на комунистическото минало.

Ако не сме забравили за началото, за провалите и последвалите от тях успехи на демокрацийката ни, да си спомним и за една от символичните личности на онова време и нейното поетично-практично завещание.

Не се страхувам, че ме тъпчат. От стъпканата трева става пътека, казваше Блага Димитрова.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Свързани новини: