Говори Пловдив: ДАЙТЕ ДА СЕ РАЗБЕРЕМ!

Пламен Асенов, специално за kafene.net

Дайте да се разберем веднъж завинаги, граждани, по някои въпроси, по които разни социолози, политолози, политици и PR-и напоследък говорят така, сякаш действителността е девица, съблазнително изтегната пред очите ви. А тя всъщност е харпия, която ви дебне зловещо изотзад.

Лирично отклонение № 1: По повод разбирателството „веднъж завинаги” в Пловдив казват, че то може да бъде малко подвеждащо като концепция. Защото не един и два са случаите, в които даден невинен се разбира с дадена невинна девойка за само веднъж, а после, най-внезапно, му се налага да я разбира завинаги. Или поне докато милостивата смърт ги раздели. Но, макар да се случва масово, това все пак е частен случай – ще рискувам да продължа.

И така, дайте да се разберем веднъж завинаги, че лицето Ахмед Доган не е подавало оставка от лидерския пост на ДПС, тоест, че то продължава да ръководи партията де факто, докато лицето Лютви Местан носи само цялата отговорност за нея и нейните действия де юре. Да, Доган, макар да го формулира твърде мъгляво в доклада си пред злополучната партийна конференция, формално се оттегли от председателския пост. Но пък се назначи за почетен председател.

Хитро. Мнозина граждани по принцип подценяват почетните председатели. А малцина други пък поддържат внушението, че те непременно трябва да бъдат подценявани – и го правят с цел да ни заблудят. Според тях излиза, че почетното председателство е сякаш форма на модерната монархия, където кралицата има представителни функции, но не управлява. Само че кой си представя Доган в ролята на кралица? И кой проспа факта, че още като обикновен председател той си осигури уставните промени, които му дават възможност фактически да управлява партията като почетен такъв. Който иска да е в час с българската политика, не бива да проспива подобни събития, само защото се случват късно през нощта и ни ги съобщават под сурдинка чак на другия ден.

За да е още по-ясно, ще опиша положението така: Доган е в ролята на Путин, към когото властта в Русия се премества – и законодателно, и фактически – веднага, щом той смени президентското с премиерското кресло и обратно. Докато Местан е в ролята на шута Медведев, седнал на царския престол за имитация – могат да се посмеят с него, но могат да се посмеят и на него. С поклони и ласкателства, като на истински владетел, могат да му завъртят главата. Но могат и да му я резнат, ако се самозабрави и вземе да се изживява като истински владетел.

Такива ми ти работи.

Искам също да се разберем веднъж завинаги, че социалистите не спечелиха нищо от референдума миналата неделя, включително очакваните от тях политически дивиденти. Не, че някой друг спечели нещо. И не, че изобщо имаше какво да се печели, защото всъщност, независимо от резултата, това си беше акт с предизвестена загуба на всички нива и във всички посоки.

Как е възможно това ли? Ами сега, завършил с практически невалиден резултат, в очите на българина референдумът подби собствената си стойност като инструмент на демокрацията. Но ако резултатът беше валиден, то демокрацията пак нямаше да спечели, защото тогава отново и двата възможни варианта биха се оказали губещи. Първият е при валидно „да”. С него пряко бихме загубили пари и суверенитет заради строителството на централата в Белене, което щеше да ни бъде наложено. Евентуално, де. Вторият е при валидно „не”. Тогава, заради предизвестения край, щяхме да отчетем като чиста загуба инвестираните в референдума обществени усилия, време и пари. То и сега краят беше предизвестен и отчитаме тези неща като загуба, но тогава щеше да е съвсем дразнещо.

В политически план референдумът също си е чиста загуба. Независимо от всички съображения, ГЕРБ преглъщат немалко ехидни реплики от страна на хлевоустите социалисти заради съотношението 60:40. И чак до изборите през юни трябва да търпят глупавите приказки на бившия президент Първанов и други тути кванти, че това съотношение показва само едно – сигурна загуба за ГЕРБ и сигурна печалба за БСП на въпросните избори.

Може и така да стане, но ако стане, то няма да има нищо общо с референдума. От него червените също загубиха политически, доколкото всички видяха, че те могат далеч по-малко, отколкото искат. За тях това не е новина, още Ленин покрай отношенията си с Крупская го отчете, но сега за пореден път то се доказа. БСП успя да мобилизира за гласуване на референдума почти точно онези около петстотин хиляди наивни душици, които мобилизира и за подписката, с която се инициира допитването. Нали си спомняте – тогава се събраха над седемстотин и петдесет хиляди подписа, но една трета от тях се оказаха мъртви души. Стандартна  комунистическа фалшификация. А сега, тъй като в официалните списъци комунистите нямаше как да бръкнат, цялата работа с фалшификацията лъсна по съвършено неприличен начин. Както лъсна и фактът, че със светлите си идеали и  умните си идеи Станишев и компания могат да мобилизират някакви маси точно толкова, колкото могат да мобилизират и някакви столове.

А какво да кажем за загубите на другите, по-малки политически формации? Ами – най-добре нищо. Те и без това съществуват или на ръба на оцеляването, или на върха на крехка кула от карти – а духнем, а са се срутили в небитието, затова ще си траем. Като са глупави, да се оправят. Или като са надменни. Или като са мюрета за патици, а не истински патици. Да се оправят. Само че по отношение оправянето, за разлика от комунистите, които искат, но не могат, при тях проблемът е, че може би могат, но май не искат.

Аз пък не мога да ги мисля. А и не искам.

Но ще ми се с вас, граждани,  да се разберем веднъж завинаги и по въпроса за парите също. С други думи – бъдете сигурни, че, ако искате да спечелите реални пари, не трябва да пускате тото, въпреки съблазнителните съблазни за милиони, с които ви съблазняват.

Лирично отклонение № 2: По този повод в Пловдив винаги припомнят стария виц за оня, дето спечелил 1 милион от тотото. „Какво ще правите с толкова много пари” – питат го репортерите. „Ще си върна заемите на Пешо, Гошо и Иван…..” – отвръща човекът. „Ами останалите?” – настоява нашего брата. „Останалите ще чакат!”

Според мен по-добре е да спастряте онези 2-3 или пет лева, които харчите за фиш всяка седмица. Така хем ще се приучите към спестовност, хем след десетина години ще имате достатъчно пари да ме почерпите за добрия съвет. Пък и така може да се допринесе дори за всеобщото благо, ако поведението ви помогне най-после да се сложи край на порочната практика българското общество чрез своя генерален представител – държавата, да налива пари в професионалния спорт, дейност, която навсякъде в нормалния свят, независимо печеливша или губеща, е в частни ръце.

Та искам да кажа, че не е здравословно да сънувате милиони, както не е здравословно да сънувате Анджелина Джоли. И дори ако един ден наистина спечелите въпросните милиони, тогава пък ще е леко безсмислено – защото колцина са българите, които нямат до себе си своите конкретни Пешо, Гошо и Иван.

И останалите.

Прочети цялата новина

Свързани новини: