Милен Радев Чета забележителния руски поет и публицист Лев Рубинщейн. И го заварвам да разсъждава за крепостничеството и неговото отражение до днес върху руската народопсихология: Свободата, която ти ДАВАТ, а не си я ВЗЕМЕШ, изобщо не е никаква свобода. Тя е нещо като условно-предсрочното освобождаване. Онова, което ти ДАВАТ, много лесно и ти отнемат. И [...]

Изт: ranker.com

Ама наистина ли?

Ето ви списък с кръвожадните общества, които все още не са се отказали от навика да убиват анонимно, “в името на народа”:

Изт: Уикипедия

Да забелязвате някакви несъответствия?

Предстоят още заблуди.

Stay tuned…

Тихомир Димитров

"Нова година, нов късмет!" Почваме с това клише и обещаваме да няма повече такива, поне за този текст. Януари обаче при всички случаи беше доста силен за твоята лична книжарница "Книга за теб" и за това определено е помогнала безплатната доставка на всички книги в цялата страна, обикновено в срок от 24 часа.

Какво обаче сочат цифрите - страхотен старт на годината за филмирана книга, за книга за татковци и за една доста постоянна в представянето си при нас книга. Позна ли ги вече?

На третата позиция през януари се нареди вечният "Шантарам". Сигурни сме, че зимните дни след празниците са настроили много хора приключенски, така че отскачането до Индия е било вярното решение. Определено!

Буквално в подножието на върха (вярно, че бяхме обещали да няма повече клишета, ама ето...) остана ужасяващо любимата ни, понеже е адски забавна, "Невероятните приключения на Унки Марлюнки". Много ни се иска да вярваме, че с всички бройки се е случило точно това, което трябва да се случи - татковци са ги чели на своите деца. Нали?

И какво остана? А, да, да ти кажем кой е месечният ни победител в класацията за най-продавани книги на www.knigazateb.com за януари 2013. Той не е много изненадващ за нас, но определено ни харесва, че е една от наистина най-добрите заглавия, дошли в България през 2012-та - "Облакът Атлас" на Дейвид Мичъл. Холивуд винаги прави чудеса с книгите, това е.

Все пак, няма да пропуснем и подредилите се извън челната тройка - "Жестокото присъствие на времето" и чудната Барселонска трилогия на Сафон в специална колекция с намаление. 

Битката за февруари също е достатъчно ожесточена и вече няколко заглавия подават рога към върха, но... ще видим след по-малко от месец. Приятно четене!

Репортерка на рекламиращата се като „най-гледана” телевизия в България нарече днес „тълпа” протестиращите в София срещу високите сметки за ток. В обедните новини на Би Ти Ви от мястото на протеста, където разгневени граждани горяха сметките си, Биляна Гавазова съобщи, че полицията е въвела ред, след като „тълпата” е замеряла със снежни топки министъра на Икономиката, енергетиката и икономиката Делян Добрев, поради което диалогът с гражданите на улицата пред министерството му не се е състоял.

Да видим обаче как ще се състои диалогът на Борисов с гневните сънародници, които имат основание да се чувстват поканени за разговор поради заиграването на Борисов с картата на популизма в предишни случаи.

Дали пък репортерката, използвала обидната квалификация срещу гражданите, няма да се окаже донякъде права по отношение на двойното дъно на думата „тълпа”? Защото протестиращите в цяла България срещу енергийния рекет вече трудно могат да бъдат наречени с любимата на комунистическата пропаганда презрителна щампа „група граждани” по адрес на малобройните протести срещу тогавашния режим. Групите на гражданите застрашително растат – както се казва, прииждат на тълпи.

В един отделно взет Благоевград например медиите оценяват участниците в аутодафето на сметките за ток на поне 2000 души. Това е внушителна „бройка” дори за двумилионна София, приспана за граждански протести още от времето на разбивача на двуполюсния модел в България Симеон Сакскобургготски, който успя да убеди гражданството да не се тревожи за нищо под неговите бащински грижи.

Преброяването на градовете, в които тези дни пламнаха и продължават днес подобни акции показва, че те вече са повече от 20. Това е доста повече например от онези екологично възпламенени демонстрации в България миналия януари, когато след едновременно организирани протести в 14 български града премиерът Борисов заяви, че толкова се е стрестнал, че нареди на парламента моментално да забрани в България дори да се проучва за наличието на шистов газ. Обоснова се, че „чува” гласа на народа.

Който веднъж обаче си е отпушил ушите ( макар и за нещо, което определено искаше да чуе, за да угоди на руския натиск), ще трябва най-малкото да обяснява при втори подобен, че и по-едър случай, какво смята да прави със собствените камъни, струпани на грамадата на гражданското недоволство. Защото е създал прецедент, поканил е гражданите да проверят, дали наистина (още) чува само онова, което му изнася.

Share on Facebook

Едни от най-големите платформи за онлайн пазаруване, каквито са сайтовете на Амазон, предлагат едни от най-изгодните цени в интернет пространството. За това реших в тази статия да акцентирам малко върху разпродажбите в Amazon.co.uk и Amazon.de. Английският онлайн магазин в момента предлага до 70% намаление в аутлет секцията си, която включва дамски, мъжки и детски дрехи, …

Прочетете повече »

Едни от най-големите платформи за онлайн пазаруване, каквито са сайтовете на Амазон, предлагат едни от най-изгодните цени в интернет пространството. За това реших в тази статия да акцентирам малко върху разпродажбите в Amazon.co.uk и Amazon.de. Английският онлайн магазин в момента предлага до 70% намаление в аутлет секцията си, която включва дамски, мъжки и детски дрехи, …

Прочетете повече »

През последната седмица изпитах остър недостатък на здрав разум в публичното говорене. Хора с изменени лица и ускорен пулс в гърлото „разкриваха“ конспирация след конспирация. Нормално беше да си помисля, че нещо не съм разбрал и че хора, които ги дават по телевизора, все пак трябва да са прави. Отделих още няколко часа да прочета отново наличното и накратко историята ми изглежда така: 

• Публикуваните документи за „Буда“ са истински. Първите думи по техен адрес бяха „фалшификати“ и „инсинуации“, но по-късно съответните служби и отговорни лица потвърдиха, че са автентични

• Тези документи показват, че Бойко Борисов е бил планиран за агент-информатор, защото „работи в среди и контактува с лица, представляващи оперативен интерес“

• Тези документи не показват, че той е действал като агент-информатор

• Тези документи не показват и причината за това – дали е отказал или пък изобщо не му е предлагано. Обясненията на самия Борисов от първите два дни след публикуването на документа си противоречат

• Според същата публикация, един от вербовчиците по-късно напуска МВР, започва работа във фирмата на Борисов, а в момента е на висока позиция в ДАНС

• Видяхме и предложение за завеждане на дело за оперативно наблюдение на Бойко Борисов, заради „процеси представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури“. Обясненията на Борисов по този повод също са противоречиви

Най-странната дума, която прочетох по отношение на публикуваните документи, е „внушение“. Документите имали внушение?! Внушения може да има в коментарите и интерпретациите, но не и в документи. Прочетох и престрелки между хора, които уважавам. Едните бяха етикирани като хора на БСП, другите – като хора на ГЕРБ. Предполагам нито едно от двете не е вярно.

Позата „и кво от тва, нищо ново“ е интелектуално привлекателна, но уврежда зрението. Първата работа за журналистите е да отделят фактите. Едва след това идва задължението да се търси контекста и да се отговаря на въпроса „Кой има полза?“. И двете са важни, но първо са фактите.

Основният неотговорен въпрос остава за връзката между Бойко Борисов и неговия (проекто)вербовчик, по-късно служител, още по-късно ключова фигура в ДАНС. Това е и най-важният въпрос. Става дума за зависимостите в политиката – независим ли е българският министър-председател или е обвързан с лица и схеми от миналото? Това е важният въпрос. Ама хората знаеха какъв e и пак си го избраха, чета тези дни. И точно заради това въпросът със зависимостите е още по-важен.

Сега към интерпретациите: За любителите на конспирациите е очевидно, че това е в интерес на БСП. Очевидно е също така, че това предизвиква дискомфорт у министър-председателя. На повърхността изглежда така. А ако не искаш или не смееш да погледнеш под повърхността, си оставаш самодоволен само с тези изводи.

Повтарям още веднъж: Въпросът е: Каква е ролята на офицера Х в кариерата на Борисов, до колко българският премиер е бил зависим от лица и схеми от тъмнината, продължава ли да е зависим и днес?

Ако търсим сценарий в този случай, то той може да ни отведе само там, където е планирана кариерата на Борисов. Но по-лесно е да се обвиняваме помежду си в това кой се е продал на комунистите и кой се е продал на Борисов. Хабим енергия и бягаме от основния въпрос.

П.П. Сега към колегите. Преди да обвиним за пореден път „Биволъ“, нека си отговорим на въпроса: Кой журналист, който е получил документи за премиера, проверил е тяхната достоверност, установил е допълнителни факти, накрая ще се чуди дали да ги прибере в чекмеджето или да ги публикува? Ако не сте сигурни в отговора на този въпрос, значи отдавна сте забравили какво означава нашата професия.

Burgas report blaming Hezbollah the talk of Bulgaria
By BENJAMIN WEINTHAL JERUSALEM POST CORRESPONDENT
02/10/2013 02:11
Foreign Minister Mladenov: There was pressure not to publicize the Hezbollah link.

SOFIA – Bulgaria’s investigatory report placed the blame squarely on Hezbollah for the murders of five Israeli tourists and a Bulgarian bus driver last July.
Since the disclosure on Tuesday by the Bulgarian interior minister, the country’s media has been saturated with coverage of the findings.
In a series of interviews with The Jerusalem Post over the past few days with media experts, journalists and a top Jewish leader, a diverse picture of reactions has emerged.
Solomon Bali, president of the B’nai B’rith Carmel lodge in Sofia, said, “I was not surprised by Hezbollah” being identified as the agent behind the terrorist attack, but about the timing of the announcement.
Bali had expected the Bulgarian authorities to attribute the blame to Hezbollah at a later stage. “The truth has to be spoken,” he said.
When asked about the effects on the local Jewish community, Bali said, “Yes, that brings some tensions against the Jews.
It is not nice for us to see some of the comments [on the Internet], but we will survive.”
“I am amazed by the reaction in the social media against the decision of the government,” he added. Some of the Internet comments said the Bulgarians blamed Hezbollah “because of the Jews and Americans,” and this “brings terrorism into the country,” Bali said.
Ivo Indzhev, a distinguished journalist and author, praised the report’s conclusions. “Bulgaria dares to take responsibility,” he wrote on his blog.
“It was time to take responsibility for our own security, even though it is potentially threatened in the future by a possible terrorist revenge,” he added.
In his blog entry, Indzhev, who was vice president of the Association of European Journalists (1995 to 2000), debunks the arguments of opponents of the report. A telling example, Indzhev writes, is “the… ridiculous ‘argument’ that this was not typical for Hezbollah because… so says Hezbollah.
They never take the blame for terrorist operations, they didn’t take responsibility in this case either, and therefore could not be blamed.”
Indzhev wrote that “I have a response based on personal experience: When in October 1983 the headquarters of the US Marines and the headquarters of the French paratroopers in Beirut were blown up before my eyes, nobody doubted that Hezbollah did it. It didn’t matter that the pro-Iranian group did not admit it officially but loudly celebrated the victory in the southern suburbs of the Lebanese capital.”
He continued, “The evidence that the Americans and the French had absolutely no doubt regarding the responsibility of Hezbollah, was the fact that the former opened fire from their ship artillery, and the latter sent their Mirages [jets] against Hezbollah bases in the Bekaa Valley in Lebanon.”
In an analysis for the Post, Elena Zaharieva, a close observer of Bulgarian-Israeli relations in the media, noted that the BNT public broadcaster’s Referendum program stacked its talk show on the subject with people who rejected the report’s conclusions.
“The seven guests almost unanimously stood against the government’s decision to publicize results from the investigation and voiced their disbelief about the involvement of Hezbollah,” she said. “Iraqiborn journalist Muhammad Khalaf, who lives and works in Bulgaria since 1978, was the only one on the panel who defended the officially announced results from the investigation.”
Khalaf said on the show that he “immediately recognized Hezbollah’s hand in the attack.” He was regularly interrupted every time he started to speak, Zaharieva said.
Khalaf quoted on the television show a late July report in the Lebanese newspaper Al- Nahar, in which Ibrahim Bayram (who according to Khalaf has Hezbollah connections) wrote that “Hezbollah is spreading to new territories different from the usual, such as Bulgaria,” Zaharieva said.
The rest of the BNT show’s panel consisted of two journalists and four security and policy experts. They argued that there had not been any convincing evidence for the involvement of Hezbollah in the terrorist attack, that Bulgaria had been pressured by Israel and the US to blame Hezbollah, and that the government had put Bulgaria in danger.
“Bulgaria has been pushed into a [Israeli] scheme, which starts with Hezbollah but ends with Iran,” journalist Georgi Milkov said.
Responding to the discussion on Referendum, Bulgaria’s Foreign Minister Nikolay Mladenov said on BNT that the government would not have issued a statement linking Hezbollah to the Burgas attack if it did not have solid evidence.
“Nobody has ever exercised any pressure over Bulgaria,” the minister said, adding that there had in fact been pressure not to publicize the Hezbollah link.
Mladenov expressed regret that foreign countries showed a stronger trust in Bulgarian institutions than many within the country.
Bali criticized the Sofia-based Bulgarian Center for Middle East Studies and its director Mohd Abuasi for serving as the “official representatives of Hezbollah” in Bulgaria and for stoking anti-Israel sentiments.
During the IDF’s Operation Cast Lead operation to stop Hamas rocket attacks on southern Israel, Abuasi said in late December 2008 that Israel was creating a Holocaust in the Gaza Strip, speaking during an interview with the FOCUS news agency.
Radio Bulgaria’s Dimitar Oushev’s cited Abuasi’s opinion a day after the terrorist attack in Burgas: “Perhaps it is due to the fact that over the last couple of years this country took several times the side of Israel in the Middle East conflict.”
Bali added that the Bulgarian Center for Middle East Studies studies played a role in sending Bulgarian journalists from TV station 7 to Beirut after the Burgas attack to broadcast anti- Israel interviews via a Hezbollah- controlled television network.

———————————————————————————————-

Статията от „Джерузалем пост”, която публикувам в оригинал, е интересен поглед за това как изглежда България в очите на кореспондент на списвания на английски ( и цитиран в цял свят) израелски вестник. В нея се споменава позицията, която защитавам в ivo.bg още от 19 юли миналата година, т.е. от първия ден след атентата на летище Сарафово. А именно, че не бива да си изключва априори съпричастност на „Хизбулах” само на базата на уверенията на самата партия на Бога.
Заслужава си да се обърне внимание на няколко акцента, които са впечатлили автора и няма как да не припомня по този повод, че и моя милост е обръщал внимание на същите. Например на факта, че в нашата, толкова горда със спасяването на евреите си страна, в публичното, най-вече виртуалното,пространство се вихри антисемитизъм. Отбелязва го разтревожено представител на еврейската общност в София, който с горчивина обобщава въпреки това: „ние ще оцелеем”.
„Джерузалем пост” подробно се спира на, меко казано, странната композиция в състав от 6 към 1 (от гледна точка на пристрастията на поканените събеседници ) в предаването на БНТ „Референдум”. В него единственият събеседник, заставащ на позицията на България „Хизбулах” да бъде посочена като извършител на атентата в Бургас се оказа „ роденият в Ирак Мохамед Халаф”. Останалите поканени, журналисти и специалисти по сигурността, го прекъсваха, когато той се опитваше да се аргументира.
Статията цитира един от въпросните шестима: журналистът Георги Милков, за когото България била „вкарана в схемата на Израел, която започва с „Хизбулах”, но е насочена към Иран”. Това е именно иранската „схема” за обясняване на българската позиция. По този повод да припомня, че колегата Милков се оказа екслузивно осведомен за намеренията на Техеран да отзове посланика от София преди да има ( и до момента, вече втори ден) официално потвърждение за това.
Ако има новина в кореспонденцията, това е нещото, за което вече многократно съм писал, но без имена. Мохд Абуауси, директор на българския Център за близкоизточни изследвания, е „изиграл роля” в изпращането на екип на проправителствената българска ТВ 7 да снима филм за „Хизбулах” в Ливан след атентата, след което направените антиизраелски интервюта с представители на „Хизбулах” са излъчвани по партийната й телевизия. Това е същата ливанска телевизия „Ал Манар”, на която е забранено да стъпва на територията на Франция ( голям противник иначе „Хизбулах” да бъде обявена за терористична организация), но беше свободно допусната в България през ноември 2010 да придружава-забележете- сирийския ( не ливанския!) президент Башар Асад при официалното му посещение в София.
Центърът за близкоизточни изследвания и Мохд Абуаси са „официални представители на „Хизбулах” в България, казва в София Соломон Бали от Бней Брит, цитиран от вестника.
По този повод да допълня, че Абуаси не само е „изиграл роля”, но беше организатор, гид и преводач на екипа на ТВ 7 както при турнето на телевизията през юни на гости на сирийския режим, така и в Ливан след това. Сред сирийските опозиционери в София не е тайна, че сирийска фирма от Пловдив, с връзки в Русия, е „помогнала” за приятелското посещение на българската официална телевизия в Дамаск и Бейрут.

Share on Facebook

„В чест на моята вдъхновителка Милена Ташева”

Миналата нощ си легнах с обичайната компания до мен – книга. Книга, която доста хора успяха да прочетат, заобичат и похвалят преди мен. Когато си слушал толкова много за дадена творба, имаш чувството – напълно погрешно, но все пак натрапчиво – че вече я познаваш и една част от изненадите ѝ са ти отказани. Затова разлистваш страниците не толкова със страст, колкото със спокойствие – спокойствието на препрочитането. Скоро ти се доспива, изгасяш лампата и се унасяш в сън. Ще дочетеш книгата утре. Или вдругиден.

И оставаш спокоен в съня си, докато не дойде моментът, в който ръбовете на страниците се заострят и порежат пръстите ти, очите ти внезапно пламнат и, общо взето, книгата решава да те шибне през лицето заради твоята самонадеяност.

Джуно Диас се изправя пред теб, удря по стената и отсича:

– Край, вече не си читател! Светни лампите, седни, замълчи и слушай, защото ще ти разкажа нещо. И ще го направя без изобщо да те щадя, без изобщо да си меря приказките и да се правя на голям интелектуалец, който е яхнал цунамито на евфемизмите, засуканите епитети и изнежените приказки. 

Сега сме само ти и аз. Не се преструвай, че знаеш много за историята на Доминиканската република, въобще не кимай разбиращо с глава, щом спомена Трухильо, най-противния диктатор на века, изобщо не си и помисляй, че си изпитвала самотата и недодялаността на Оскар Уао, нито пък се прави, че се възхищаваш на виртуозността, с която лавира в света на фентъзито и научната фантастика. Мразиш бележките под линия? Моля те, не ме разсмивай… Такива бележки под линия не си виждала и едва ли скоро пак ще видиш. И? Какво още чакаш, по дяволите? 

И ти стреснато подскачаш и бързаш да изпълниш инструкциите. Светваш лампите, сядаш, извръщаш поглед от часовника, който ще остане пренебрегнат цялата нощ, и се оставяш да бъдеш безпомощен слушател. Защото „Краткият чуден живот на Оскар Уао” няма нужда от още един участник, с когото да сподели своето проклятие, своето фукỳ. Има си цяла доминиканска фамилия, върху която да излее гнева си.

По принцип не си почитател на целенасоченото затрупване с цинизми в книгите, но тук не би ги заменил за нищо на света. От време на време се унасяш, но ето, че някой израз те цапва по главата и пак се взираш с широко отворени очи в страниците. От време на време питаш какво означава това или онова и вече бележките под линия не ти се струват досадно допълнение, а напротив – още една история в историята, без която няма как да се ориентираш и да стигнеш до края.

Слушаш много внимателно, от време на време се разсмиваш, въпреки че причината за смеха е горчива. Поглеждат те строго и ти повдигаш безпомощно рамене – как да не се присмееш на всичките гадости, които се случват? Какво друго да направиш, да плачеш ли? Някой друг ще поплаче вместо теб, ти ще бъдеш онзи гадняр, който ще се усмихва, когато някой бъде измъчван, подиграван, смазван от бой или спохождан от фукỳ. Любимецът ти, разбира се, е Оскар, макар неговата част от историята да не заема и половината книга.

Любимец ти е не защото го съжаляваш, а защото по силата на някаква изключително странна логика го намираш за силен. Той е дебел, загубеняк във всеки смисъл на думата, тъжен, инертен, подиграван, нещастно влюбен, завинаги девствен, обречен и заобиколен от темпераментни борбени образи, но на теб не ти е мъчно за него. Виждаш, че той е зареждан от някакъв различен източник, говори различно, мисли различно, чувства различно и затова е толкова недодялан. Но самият факт, че не е като всички останали герои в книгата, го прави силен в твоите очи. Странно ли е?

Историята свършва. Краят ѝ никак не те изненадва, но Джуно Диас не е очаквал да те разбие със своя финал, а с всяка една стъпка, която неумолимо те води към него. Посрещате утрото в намален състав, а оцелелите са недоспали и се взират в корицата с червеното лице и синята маска – твоят избор от общо осем варианта. Гледаш и си мислиш: „Ето ти още един начин да прочетеш книга.”

Или по точно – ето още един начин една книга да се блъсне в теб, да разкъса кожата ти и да се настани отдолу за една нощ, след което да изхвърчи навън, изоставяйки те в очакване тъканите да зараснат.

Джуно Диас, ела пак. Искам отново да те слушам. Доведи и Оскар. Знам, че няма да го направиш, но все пак. Чакам те. 

Вижте и ревюто на Милена Ташева за книгата. Видео от представянето на романа на 17 януари можете да изгледате тук, а още за историята на осемте корици на българското издание - тук.