Истински и фалшиви герои

Наскоро един сравнително глупав, по неговите собствени, изпълнени с ирония, думи, човек ми заяви, че неразвенчани остават само героите, които по един или друг начин слизат от сцената на младини. Онези, които достигнат до по-дълбока старост, неминуемо се лишават от ореола си поради противопоставянето, което дълголетието води след себе си, каза ми моят събеседник. Тези дни се замислих над думите му поради няколко събития. Естествено, на първо място, защото на 19 февруари отбелязахме 140 лета от обесването на Васил Левски. За Апостола на свободата отдавна вече се е казало и изписало кажи-речи всичко и не смятам за нужно и аз да досаждам с никому интригуващи дитирамби в прослава на личността му. Направи ми впечатление обаче някаква безумна кампания, в рамките на която споменатият монумент, както и тези на св. Патриарх Евтимий Търновски и Руски паметник бяха покрити с бели платна, гарнирани със сини питанки. Освен това към тях имаше и въпроси от сорта на „Защо паметникът на Васил...

Прочети цялата новина

Свързани новини: