Без да са избирани от никого, без да са носили никога никаква отговорност, без да имат намерение да я носят бъдеще, ето тези смешници(за да не ги нарека с друга дума) искат нито повече нито по-малко от: 1. Да не се разпуска сегашното Народно събрание 2. Свикването на Велико Народно събрание 3. 50% гражданско участие [...]

За да не обиждам интелигентността на читателите няма да припомням, че думата „партия” означава част от цялото и че именно на това разделение се крепи идеята на демокрацията. Може също да се каже, че обратното на „партията” е диктатурата. При нея няма никакви различия под ботуша на вожда.

При диктатурата няма такива глезотии.
При диктатурата всички трябва да сме съгласни да сме „единни”, направо еднакви. Няма „разделение” и всички (уж) са равни.

Диктаторът налага равенството с помощта на хилядите недосегаеми за закона негови слуги: от инквизиторите в концлагерите, до мрежата му от доносници.
На българския ешафод якобинците качиха думата „партия” (арестувам я и аз в кавички, както е модно). Тя се оказа толкова омразна, че всеки, който се пише революционер срещу партиите, заявява с диктаторски тон: „аз не искам тук да се говори за партии” и дори вика полиция да арестува несъгласния.

Това се видя и чу в националния ефир с помощта на телевизиите. Вече гонят от събранията на новите революционери хората, които си позволяват да споменат думата „партия”!
Революционерите срещу реакционерите! Утре за какво ще погнат реакционерите, позволяващи си да имат различно мнение? Какво още ще забранят?
Ясно е, че ситуацията е радикална и ни най-малко не оспорвам повода и основанията за това. Но ради какво ситуацията е толкова кална, че да бъде наложена забрана върху опонирането на устремилите се към диктат на собственото им мнение нови публични герои?
Нямам никакво намерение да се харесвам на мнозинството- ако приемем, че това е мнението на болшинството в момента.
Е, добре. Щом ще се радикализираме, хайде тогава първо да се разделим в радикалните си мнения. Защото, представете си, не всеки и не всички са съгласни с модните тенденции.
Аз пък искам партиите да имат право на глас- дори на осъдените на смърт то се дава от както правов ред светува.
Партиите са толкова несъвършени, колкото са техните гласоподаватели. Ако социолозите не са хрантутници и пъзльовци, както ги обвиняват отвсякъде ( но обвинителите се позовават иначе на данните им, когато им отърва), а си вършат работата по съвест, вече би трябвало да са задали сакралния въпрос на представителна извадка от най-а(тра)ктивно изявяващите се на протестите: вие за кого гласувахте на последните избори? Ще бъде интересно да узнаем колко са излъганите от собствения си избор и дали случайно фактът, че се оставят да ги лъжат, не е сред най-истинските причини хората да са толкова ядосани ( на себе си).
Това си помислих днес, когато в София шепа граждани занесохме пред паметника на наглата лъжа за освобождението на България чрез съветска окупация бодлив венец без цветя, но с надпис, който съдържа цензурираното от българска публичност послание на Апостола към бъдните поколения: „Тоз, който ни освободи, той и ще ни зароби”. Защото лъжата е робство, което ние търпим да ни се подиграва в уродливо голям мащаб с размахано оръжие над главите ни. Но продължаваме да твърдим, че някой друг ни е виновен, че сме податливи на лъжата.
Не ви ли звучи това съждение достатъчно радикално насред цялата шумотевица, в която русофили вече оглавяват открито и с щастливи усмивки в централните информационни емисии на телевизиите народния гняв?
Окей, тогава, да ви кажа напълно открито, без маска на хулиган от червената агитка, нито дори без маската на артист-анархист, борец за народни правдини: аз съм на страната на приятелството с Америка ( може и Латинска, защото и там май са по-напред от нас в упражняването на автентичната демокрация).
Това пък си го помислих тази вечер, когато в националния ни телевизионен ефир даваха един от стотиците трилъри на Холивуд, в който най-големите злодеи са ЦРУ и ФБР. Подчертавам, не е руска, американска продукция е.
Размечтах се да видя нещо подобно като руски прочит за ЧК, НКВД,съвременния им путински еквивалент ФСБ, ГУЛАГ, Сталин или Брежнев и всякакви подобни инструменти за масово унищожение на руснаци ( измерено не с десетки убити, както се случва при братоубийството между изперкалите прекалено въоръжени с пистолети и пушки по домовете им американци, а с милиони жертви в не много далечното минало на СССР).
Само че в Русия въртят единствено лентата на национализма с помощта на неизчерпаемите залежи от ужаси от времето на Втората световна война, изтощила страната колкото поради зверствата на германските националсоциалисти, толкова и поради предхождащите и последвалите репресии на съветските комунисти. В Русия, за сравнение, иначе талантливият кинаджия Никита Михалков, е един от най-лигавите обожатели на автократичния Путин сред руските знаменитости.

Мислите, че си прося нещо от американците ли? Грешите. Мога да публикувам мейлите, с които се опитах да кандидатствам като безработен журналист, който е създал собствена медийна платформа с милиони посетители( когато четете този текст, при сегашните темпове на нарастване, те ще са вече над 12 милиона за 5 години съществуване на блога), опитвайки се да получа подкрепа от най-известната американска фондация в България. Но един оял се американски служител в нея се отнесе към кандидатстването ми по-зле и от български чиновнически чвор. Излъга ме два пъти и не потретих. Това беше краят на моята проверка, тъй като сметнах за унизително да подновявам опитите си след това.
Обаче, щом ще се радикализираме, да ви кажа: това не е основание да горя американското знаме. Напротив, питам на какво основание го запалиха в София на един протест?
Не че подстрекавам, обаче не е ли доста по-логично- щом са такива българофили и радикали, които си искат обратно Майка България- протестиращите да палнат знамето на съветско-руския колониализъм, при положение, че сме васали на руската енергийна стратегия за увековечаване на зависимостта от старата ни колониална владетелка в енергетиката. Тя е същата тази енергетика, която с надутите си цени основателно взриви гнева на улицата.
Скъпотията, като и огледалната й бедност, са последица от десетилетния чужд енергиен диктат върху българската икономика, упражняван от една държава.От нея внасяме основните суровини, като газ, обогатен уран и петрол. Този внос формира най-големия действащ МОНОПОЛ в България.
Да сте чули поне един протестен глас срещу него? Не и на улицата. И това е не само подозрително, но си е направо поразително (късогледство, резултат от дългите позиции, които има назад във времето съответната пропаганда).
Тази основна монополна съставка в реалния микс от запалителната смес, предизвикала „пожара на бунта”, напълно се пренебрегва както от самите протестиращи, така и от онези, които би трябва да съберат мъничко кураж да анализират коктейлите Молотов. Те летят все по-безразборно отвсякъде, заплашвайки общия ни дом с пожар. Главният пожарникар удобно се скри от пламъците, а друг огнеборец в подпалената от неговото управление държавица не се вижда.

Най-радикално заявявам,че няма да се подчиня на забраната да говоря и пиша против модата, която страхливо възприеха по навик българските медии, подмазвайки се на новия си господар, какъвто е за тях справедливият, но стряскащ със своята необузданост народен гняв.

Искам си плурализма. Ще говоря и пиша за партии и други „забранени” неща колкото и когато реша. Не ми пука, че с това няма да стана по-известен, богат или дори уважаван. Ще се боря за това право макар и да нямам намерение тепърва да напусна позицията си на активен коментатор на обществените процеси у нас през последния близо четвърт век, който не се изкуши да се присламчи към никоя партийна дядова ръкавичка.

За да не съм голословен, ето и един пример за моята безгранична наглост да не се водя по акъла на колективния ум на протеста: хвърлям камък в моята градина и поздравявам без маска Синята коалиция за далновидността да вкара навреме в Народното събрание искането за гласуване на окончателната забрана на проекта АЕЦ „Белене” така, че сега от ГЕРБ да не могат да се измъкнат от отговорността за най-важното за България решение през този век на финала на проваленото от Борисов 41-во Народно събрание, без да се опозорят окончателно.
Ако перифразирането на Волтер, че не е съгласен с опонента си, но би умрял за правото му да си каже мнението, не е достатъчно основание за размисъл, ето още един цитат:
„В политиката бавното упорство винаги взема връх над необузданата сила, щателно разработеният план – над импровизирания порив, реализмът – над романтиката”. Стефан Цвайг

P.S Както обещах, ето малко актуална статистика, която показва, че посещенията в блога преминаха току-що 12 милионната “бройка”

Blog Stats Summary Tables

Total views: 12,000,270

Busiest day: 34,968 — Wednesday, February 20, 2013

Share on Facebook

Глобализацията няма нужда от гласа на отишлите си поколения, нито от чувство за минало и принадлежност. Но поколение, което скъсва всякаква връзка с националното минало, няма как да изрази духа на нацията и нейната воля. Може би е крайно време да се обърнем не към народа, а към нацията - т.е. не към количественото, а към качественото, не към повърхността, а към дълбините на народната душа. Нацията е дух, Божи промисъл, който емпиричният народ може да осъществи или да погуби.

Сънувам те, сънувам те хиляди пъти. Винаги си толкова хубава, сънувам те - В бяла премяна си, изтъкана от нежност. С ръцете ти усещам топлината, обливаща ме - даваща ми уют. С очите ти виждам красотата, сякаш там е събрана от света...

Граждански форум на националните протести с участието на координатори от София, Варна, Благоевград, Велико Търново, Павликени, Сандански, Петрич, Самоков, Гоце Делчев, Дупница, Сливен, Перник, Пазарджик, Стара Загора и други е дал днес пресконференция в БТА. По същото време в хотел "Континентал плаза" в София се е провела кръгла маса за промяна в управлението на страната, организирана от други протестиращи.

Исканията, около които всички участващи в срещата са се обединили до този момент, са: мажоритарен вот за цялото Народно събрание; носене на персонална отговорност за действията не само от депутатите, но и от министрите; право депутатите да бъдат отзовавани.

Какви са точно исканията на протестиращите? Бунтовете са в много градове и всеки формулира свои идеи. Освен това исканията почти всекидневно се променят.

Пламен Асенов
20. 02. 13, радио Пловдив

Целия текст слушай тук:

http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=velikite&id=21

Започваме с речта „Желязната лейди”, 31.01.1976

Превод: Господин председател, господин президент, дами и господа, стоя пред вас тази вечер, облечена с моята червена рокля от шифон, лицето ми е леко гримирано, а косата ми е леко накъдрена – една истинска Желязна лейди на Западния свят, истински воин на Студената война, истинска филистимска амазонка, един истински пекински заговорник. Дали аз съм някое от тези неща? Да, аз съм Желязната лейди, да, ако така те искат да интерпретират моята защита на фундаменталните свободи и ценности, на нашия начин на живот.

Така на 31 януари 1976 година лидерът на британските консерватори Маргарет Тачър започва речта си пред партийния конгрес. Тя все още не е премиер на Великобритания, но вече е обект на атаки от страна на съветската комунистическа пропаганда. Онези „те”, които Тачър споменава, са съветските генерали, които очевидно имаха нужда да си мерят…..танковете с някого, но когато насреща им застана жена, решиха, че с обиди ще я премахнат. Така или иначе, прозвището Желязната лейди остана като гербова марка залепено за Маргарет Тачър. Само че от опит за обида то много бързо се превърна в произнасяно с възхищение нарицателно за тази смела, умна и решителна жена, стана нещо като нейна втора благородническа титла. Даже първа, защото втората титла тя получи доста по-късно. В нейно лице, по подобие на Чърчил, който застана твърдо срещу Хитлер, Британия намери отново своя политик от най-висока класа, който се изправи срещу злините през 80-те години на миналия век, включително комунистическата зараза.

The Tornados – Telstar

Това е групата „The Tornado”, първата британска банда, достигнала № 1 в класацията Hot 100 на списание „Билборд”. Годината е 1962 година, композицията се казва „Телстар”, като изстреляния малко преди това от САЩ телекомуникационен спътник. Това е една от любимите мелодии на 37-годишната тогава Маги Тачър, която, макар и в начален етап, вече има свое име и място в политическия живот. По-късно, когато става министър-председател на Обединеното кралство и взима редица непопулярни решения, специално за нея певците пеят съвсем друг тип песни.

Not sensibles, I’m in Love With Margaret Thatcher

„Аз съм влюбен в Маргарет Тачър” – подиграват се „Нот сензибълс” през 81-ва на своя премиер. „Маргарет Тачър е толкова секси, че е момиче за теб и мен” – твърдят те и добавят, че се изчервяват, когато тя се появи по телевизията, защото ги кара да фантазират. Но всеки има право на фантазии и свобода, особено във Великобритания, истинската люлка на съвременната демокрация. Като човек и гражданин Маргарет Тачър също има своите фантазии и свободата да ги реализира. Тя е родена в Грантъм, графство Линкълншир, през 1925 година като Маргарет Хилда Робъртс, щерка на бакалин, член на Методистката църква, който се води независим либерал, но всъщност подкрепя консерваторите. Маги завършва химия в Оксфорд през 47-ма година и с екипа си измисля метод за съхранение на сладолед чрез замразяване. Политическата и кариера започва три години по-късно, когато се кандидатира от торите в традиционен лейбъристки район. Губи, разбира се, но не се отказва, и когато през 70-та година консерваторите печелят управлението, тя е назначена за секретар в Министерството на образованието. Междувременно амбициозната млада жена е успяла да завърши право, да се ожени за Денис Тачър и да роди близнаците Карол и Марк. От участието в това правителство и остава прякора “Maggie Thatcher, milk snatcher” – „Маги Тачър, крадецът на мляко”, защото спира безплатното мляко на децата в училище като част от мерките за снижаване на разходите в образованието. Кабинетът на Едуард Хийт обаче пада от власт и Маги Тачър бързо се оказва начело на Консервативната партия, а година по-късно произнася знаменита реч, донесла и прозвището Желязната лейди. „Руснаците имат за цел световно господство и бързо усвояват начините да се превърнат в най-силната империя, която светът някога е виждал. Хората в Съветското Политбюро не се тревожат за упадъка и потока на общественото мнение. Те слагат оръжията преди маслото, докато ние слагаме почти всичко преди оръжията.” – заявява Тачър. Как да харесваш такъв човек, ако си руснак? И как да не те е страх, че ако дойде на власт, ще имаш проблеми? Но тя идва на власт. На 4 май 1979-та Маргарет Тачър за първи път стъпва в резиденцията на „Даунинг стрийт” 10, където остава цели 11 години.
Margaret Thatcher Arrives at 10 Downing Street for the first time as Prime Minister, May 4, 1979
Как се чувствате в този момент? – пита репортерът. – Много развълнувана! – отговаря Тачър. И веднага взима мерки, които да извадят от кризата рухналата от безумното харчене на левицата британска икономика и да се разведри мрачното, гнетящо всички социално напрежение в страната. Част от мерките са непопулярни, поне докато се усетят ефектите от тях. Повишава се ДДС на 15 процента, закриват се въглищните мини, води се тежка борба срещу прекаленото влияние на синдикатите в икономиката, има неприятни развития около войната с тероризма на ИРА. Междувременно през 82-ра година Аржентина окупира британските Фолкленски острови и Маргарет Тачър изпраща армията на война, която, макар да завършва с победа и като цяло да повдига националния дух, все пак носи и жертви. На европейската политическа сцена Маги Тачър също е известна, дори леко неприятно известна, със своята твърдост. Чуйте например как тя казва „не”, когато в британския Парламент коментира желанието на тогавашния председател на Европейската комисия Жак Делор да съсредоточи повече власт, повече изпълнителски функции в комисията:

Не, не, не

Истинска „желязна лейди”, Тачър устоява своите принципи, управлението и като цяло има много положителен ефект, но действията и често водят до гняв и омраза сред част от обществото. И тъй като не мога да цитирам всички думи, с които британските джентълмени наричат Маги Тачър, ще припомня само още някои заглавия на песни. Например Morrissey има песен „Маргарет на гилотината”. От пънк групата Crass пък я питат направо – „Как се чувстваш като майка на хиляди мъртви?”

Crass, „Как се чувстваш…..”

Наистина големите, звездните дела на Маргарет Тачър обаче според мен са не толкова на британската, колкото на световната политическа сцена, по специално в борбата срещу комунизма. Малко след като тя зае премиерския пост в Лондон, във Вашингтон Роналд Рейгън влезе в Белия дом и скоро произнесе своята знаменита реч, в която нарече Съветския съюз „Империя на злото”. “От самото начало Рейгън отправи предизвикателство към всичко, пропагандирано от левичарския политически елит на Америка – казва за него Маргарет Тачър и добавя: – Те вярваха, че Америка е обречена на упадък; той вярваше, че съдбата й е бъдещо величие. Те вярваха, че рано или късно западният свободен пазар и социализмът в съветския свят ще се слеят и ще доведат до някаква форма на социалдемокрация; той вярваше в рождения провал на социализма. Те смятаха, че проблемът на Америка са хората, макар да се срамуваха да го кажат открито. Той вярваше, че проблемът на Америка е американското правителство и не се страхуваше да го заяви открито”.
Ето как, на базата на здравите си принципи и ценности, плюс ясното си отношение спрямо комунистическата зараза, Рейгън и Тачър бързо образуваха онзи неповторим поне до момента политически тандем, който не само демонстрира най-добрите страни на консерватизма като мислене и реална политика, но и доведе до разпада на съветската империя. Тоест, ето как Желязната лейди спомогна за рухването на Желязната завеса. След което, през 90-та година, напусна поста си и се оттегли от активната политика с думите:
„Дами и господа, ние напускаме „Даунинг стрийт” зае последен път след единадесет и половина години управление и сме много щастливи, че оставяме Обединеното кралство в много, много по-добро състояние отколкото то беше, когато дойдохме на власт преди единадесет и половина години.”

Изявление при напускането на Даунинг Стрийт

Не само Обединеното кралство обаче. Днес дори част от някогашните противници на Желязната лейди Маргарет Тачър признават, че след нейното управление не само Обединеното кралство, а и целият свят стана по-добро място за живеене.

Милен Радев Склонни сме (и с големи основания!) да приписваме на Русия и на руската агентура де факто пълзящият преврат в София (както го нарече тук Пламен Асенов). Не бива обаче да изпускаме из очи пасивната (на повърхността), а може би и активна (под нивото на видимостта) роля на т.н. “европейски фактори” за отстраняване на [...]

Двама души са били изведени от полицаи от срещата на организационните групи на протестите в Сливен по искане на организаторите на форума. По-рано днес в Сливен започна среща между организационните групи на протестите от цялата страна. На срещата присъстват хора от повече от 30 града, които обсъждат различни предложения и ще ги представят на националния протест утре.

Телевизионни новини. Протест в някои от градовете на страната. Млада и прилично изглеждаща жена обяснява защо протестира: “Да ги изгоним тия ЕРП-та от България и да си живеем живота най-после!”

До няколко дни от тази жена и хиляди други като нея се очаква да излъчат свои “легитимни представители”, които да се включат в обещания от президента Обществен съвет, който трябва да заработи към служебното правителство. Нека си представим как протича едно заседание на съвета: “Да ги изгоним тия ЕРП-та от България”, казва от едната страна на масата представител на протестиращите. “Вие луди ли сте?! Има закони, бизнесът има нужда от предсказуемост”, отговаря представител на бизнеса. Така минават няколко часа, в които министрите от служебното правителство се взират в мониторите на смартфоните и се опитват да свършат нещо полезно.

Идеята политиците да упражняват властта в диалог с представителите на гражданското общество е чудесна, макар и да не е нова. Но по пътя, който ще отведе идеята до реалността, има няколко важни детайла и те са свързани с легитимността на подобен съвет, с ефективността от работата му и с твърде краткия му живот.

“Поемам ангажимент към служебното правителство да заработи Обществен съвет, в който да участват легитимни представители на протестиращите граждани, синдикати, работодатели и други граждански организации”, каза Росен Плевнелиев.

При синдикатите и работодателите нещата са горе-долу ясни – има Национален съвет за тристранно сътрудничество, а кой е легитимен и кой не, е определено със закон. Познаваме ги отдавна, ръководствата им дори бяха проверени от Комисията по досиетата. През тези 23 години редица неправителствени организации също успяха да се наложат и публиката е запозната с дейността им.

Кой и как обаче ще определи кои са легитимните представители на протестиращите? Опитът за национално събиране на инициативните комитети е стъпка в тази посока, но това също не може да направи един или друг легитимен. Още повече исканията им са толкова разнообразни, на моменти дори абсурдни. Всеки опит за институционализиране на конкретни лица от протестите рискува да възбуди недоволство сред други. Да не забравяме случая “Даниела Пеловска”.

Колкото и това да не се харесва на някои от протестиращите, отново стигаме до правилата  на играта  – държавата се управлява от партии, а легитимност се постига чрез участие в избори. Дори и да бъде намерено решение на въпроса с легитимността, стигаме до втория детайл – какво реално може да свърши подобен съвет? Дори и той да произведе пакет от мерки за ограничаване на монополите, служебното правителство работи без парламент.

Самият президент предупреди за това: “Разпускането на Народното събрание означава да отложим решението на голяма част от проблемите, които извадиха българския народ на улицата.” Плевнелиев беше достатъчно конкретен и с думите си, че “служебното правителство не може да извърши радикални промени”.

Сега стигаме до третия детайл – дори президентът да успее да състави достатъчно легитимен Обществен съвет, дори той да успее да постигне съгласие по неотложни мерки, които служебното правителство може да извърши и без парламент, животът на този съвет ще бъде по-много два месеца.

След което идват изборите и властта отново преминава в ръцете на омразните за протестиращите партии. Дотогава съветът ще играе ролята на отдушник за протестиращите. Въпреки това обещаният от президента Обществен съвет със сигурност може да свърши две полезни неща – да покаже, че може и така да се управлява, и да предложи пакет от малко по-дългосрочни мерки, под които да се подпишат всички основни партии и независимо кой поеме властта след изборите, тези мерки да бъдат извършени.

Президентът има ресурс за това, стига да иска да го използва. Росен Плевнелиев е най-скоро легитимираният политик в България, получи подкрепата на мнозинството избиратели преди по-малко от две години и въпреки че конституцията не му отрежда пряка роля в управлението, понякога историята поднася и такава възможност на президентите.

Затова много по-важен от състава на Обществения съвет е съставът на самото служебно правителство. Ако президентът избере лица с неопетнена репутация, които си разбират от работата и са доказали, че могат да работят в полза на обществения интерес, тогава избирателите ще имат база за сравнение. И току-виж и те, а и партиите станали малко по-претенциозни към имената в кандидатските листи.

в.”Труд“

Който иска да види на кой Господ се кланят някои от най-големите монополи в енергетиката, срещу които така безадресно се лута по улиците народният гняв, може да дойде пред паметника на съветската окупация на България. Благодарните й монополи полагат там цветя и венци – в конкретния случай по повод Деня на защитника на отечеството, както се нарича вече бившият празник на Съветската армия.

От името на нашето си Отечество, което не е нито СССР, нито Русия, привърженици на идеята за демонтиране на този паметник на унизителната лъжа, представяща окупацията като освобождение, днес ще положим венец също. В 14.30 ч.

Ще положим венец от името на Апостола, на чийто паметник не ни позволиха да положим цветя тази година. Като не можахме да отидем при Апостола, той ще отиде на мястото, където се вижда как се е сбъднало пророчеството му „ който ни освободи, той и ще ни зароби”.

Share on Facebook

“Левски”, ЦСКА, “Ботев” (Пловдив), Локомотив (Пловдив) и други излязоха с обща декларация Последните политически събития в България и протестите, които са всеки ден, обединиха кръвни футболни врагове. Привържениците на “Левски” и ЦСКА, “Ботев” (Пловдив) и “Локомотив (Пловдив), Славия и Локомотив (София) обявиха своята гражданска позиция. На 22.02.2013г. в София се проведе заседание на Сдружението на българските фенклубове, което обсъди широк кръг въпроси, включително и актуалната обстановка в България. Организацията изпрати до медиите своята позицията относно различни спекулации с участието на фенове в гражданските протести. Ето и цялото обръщение на Сдружението на българските футболни ...

Тайпе. Присъдата на намиращия се в затвора бивш президент на Тайван, Чен Шуй-бян, е удължена с 18 месеца, предаде АФП. Чен Шуй-бян вече излежава присъда от 18 години и 6 месеца за корупция и присвояване на средства по време на управлението му между 2000 и 2008 година. Върховният съд на страната удължи присъдата му до 20 години, поради това, че бившият президент е признат за виновен в дело за подкуп. / Агенция “Фокус”

Романът „Жега“ на Ричард Касъл наскоро бе пуснат и на българския пазар. Когато видях познатата ми от сериала корица в една книжарница, бях изумена – „Нима Касъл е истински писател?“.

За запознатите с едноименния сериал няма да е изненада основният сюжет, нито главните герои. За останалите – уточнявам: в първия епизод на ТВ сериала „Касъл“ се срещаме с един изпаднал в творческа криза писател. Току-що убил най-популярния си герой Дерик Сторм, той отчаяно се нужда е от ново вдъхновение. И го намира в лицето на детектива от нюйоркската полиция Кейт Бекет. Тя става първообраз на Ники Хийт (игра на думи, Nikki Heat, от англ. heat – „жега“). Именно от тук започва и романът.

В разгара на невиждана знойна жега Ники Хийт – първокласен и много сексапилен детектив, е изправена пред мистериозната смърт на големия строителен магнат Матю Стар. Още от пръв поглед на Хийт и нейният екип, съставен от детективи Райли и Очоа, става ясно, че това не е самоубийство. Но непрекъснато появяващите се свидетели, съпругата с тъмно минало, двете любовници, както и футболният отбор от мафиоти и богаташи – всеки с претенцията да е невинен, не помагат за по-бързото разплитане на случая. За да бъде максимално затруднена, Хийт трябва да търпи журналиста супер звезда Джеймисън Руук, който е прикрепен към екипа, за да напише статия за работата на полицията. Колкото и да е досаден обаче, Руук е интелигентен, находчив, изключително полезен за разследването и много привлекателен. Ники трябва да се справи с покачващите се градуси и да разреши случая, който само се заплита допълнително, когато убийствата се оказват две, а един от заподозрените напада Хийт и после изчезва.

Почитателите на сериала несъмнено ще открият познати елементи от случаите, които Бекет и Касъл са разрешили. За тях книгата ще бъде и своеобразна експликация на мечтите и фантазиите на писателя. Всеки, който не е гледал епизодите, определено няма да разбере какво имам предвид. Но всички, които обичат криминални романи, могат да се насладят на лекия стил на „Жега“, на интригуващата история, разказана по увлекателен, остроумен и интелигентен начин, както и на резките завои, новите следи и задънените улици на добре заплетената мистерия.

Както споменахме, преди близо две седмици, Nokia подготвя различни изненади на Mobile World Congress 2013. Освен дългоочакваният върхов (high-end) смартфон с “истинска” PureView камера и Windows Phone 8, неодтавнашният мобилен лидер ще представи и два по-достъпни модела.

Това са: попълнението от среден клас Lumia 720 и “бюджетният” Lumia 520, чиито снимки вече изтекоха в мрежата. 

Досега имаше спекулации дали 520, като не по-малко младото си братче 510 ще е Windows Phone 7.8 устройство (със старата ОС) или като всички Lumia X20 ще бъде с най-новия Windows Phone 8. Новото “ръбесто” Windows лого, което се вижда на снимката, показва второто.

 А така ще изглежда по-скромният Lumia 520:

За точните характеристики на устройствата все още се спекулира, но сигурните числа ще научим още в понеделник, на мобилния конгрес в Барселона, където може да очакваме и други изненади от Nokia.

Следете SocialEvo.net за всички новини от събитието, а ако се интересувате конкретно от семейството смартфони Lumia на Nokia, заповядайте на Facebook страницата “Опознай Nokia Lumia“. Това е личен проект, чрез който ще можете да се запознаете с различните смартфони или да научите много повече за тях!

Източник: @evleaks

Месец след световната си премиера флагманът на Sony вече е в България

Най-доброто от Sony, събрано в един смартфон – Sony Xperia Z, влиза в магазините на Мтел. Представянето на телефона се състоя вчера на специално събитие, организирано от телекома и Sony Mobile България.

 Sony Xperia Z вече се наложи като един от най-хитовите смартфони за 2013 година. Устройството от най-висок клас съчетава в себе си над половин век иновации на Sony в областта на дизайна, екраните, изображенията, снимките, музиката, филмите и игрите.

Повредите на близо 10% от всички устройства, които се дават за ремонт в Мтел, се дължат на намокряне. Елегантен и иновативен, Sony Xperia Z е подготвен за такива случаи и се отличава с изключителна здравина. Смартфонът се справя отлично с предизвикателствата в градска среда: той работи безпроблемно до 30 минути във вода и в прашни условия. Нечупливото покритие и екранът от калено стъкло са допълнителна гаранция за неговата издръжливост и качество.

Смартфонът беше подложен на водни тестове при представянето си и остана невредим.

„Суперфонът“ на Sony разполага с 5-инчов Full HD Reality Display, използващ технологията Mobile BRAVIA® Engine 2 за най-високо качество на картината. Арсеналът от впечатляващи характеристики се допълва от 13-мегапикселова камера, оборудвана с Exmor RS for mobile сензор за ярки и контрастни изображения, HDR технология – интегрирана за пръв път в смартфон, и 1.5 GHz асинхронен четириядрен Snapdragon S4 процесор.

Xperia Z идва с операционна система Android 4.1 (Jelly Bean), но съвсем скоро ще получи ъпгрейд до Android 4.2.

Най-доброто от Sony ще бъде в магазините на Мтел от следващата седмица. Sony Xperia Z ще се предлага на цени от 35,90 лева с включен тарифен план Mtel Surf&Talk XL.

Windows 8 нашумя с революционния си дизайн. Харесван или не, новият интерфейс изисква написването на нови приложения, които да работят с него. Едно такова е използваният в цял свят и добре познат Skype. В деня на официалното пускане на Windows 8 (26 октомври) излезе и първата версия на специалния Skype за новата ОС, но нещо съществено му липсваше. Става въпрос за една от най-използваните функции на програмата - прехвърлянето на файлове между потребителите.

От днес е налична актуализацията до версия Skype 1.5, която добавя дългоочакваната и обещана функция за прехвърляне на файлове. Ако сте с Windows 8, можете да изтеглите новия скайп от магазина за приложения на Windows. Ето как изглежда:

Традиционно ъпдейтът включва и общи подобрения на работата на програмата и корекции на бъгове. Непременно да споделите мнението си за новия Skype, след като го тествате!

Снимка: Skype

Conversocial е не само чудесен инструмент за обслужване на профили в социалните мрежи и управлението им от екипи, но и ценен източник на информация и съвети за поведение.

Последният им труд обхваща 11 000 туита, пуснати в социалната мрежа в рамките на 24 часа през януари тази година. В тях се споменават четири големи търговски вериги на дребно – Costco, Walgreens, Kroger и Safeway.

Оказва се, че 37% от туитовете за брандовете са свързани с обслужването. Ако се вгледаме още повече, ще видим, че най-голяма част от туитовете за компаниите (15%) са преки впечатления от обслужването. 13% говорят за продукта, други 6% – за услугите и условията. 3% от съобщенията обаче са на клиенти, които са останали разочаровани поради някаква причина. Част от тези 3% са неспасяеми – дотолкова сме ги загубили поради някаква причина, че няма почти никакъв шанс да ги спечелим отново. Тези 3% не са много, но дори и само това, че са споделили нещо за вашия бранд в Twitter, говори за някаква степен на ангажираност. Неутралните към вашата компания просто биха обърнали гръб. Затова и си струва да се опитате да влезете в контакт с тях и да обсъдите какъв е бил проблемът, породил негативното им впечатление.

Има и още една категоризация на туитовете, при които се получават тези 3%. Всъщност едва 3% от туитовете, в които се говори за вашата компания, са адресирани към вашия туитър профил (или 0%, ако нямате такъв изобщо). Така че ако разчитате само на известия за споменаване, можете да изтървете доста ценна информация. Важното е да следите активно какво се говори за вас и да се включвате в разговорите, за които смятате, че можете да допринесете с нещо полезно. Това винаги се оценява добре.

Обичам Twitter именно заради това – откритите разговори и лесното общуване.